686. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи само шест хиляди години. И така, времето изтече. Няма нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят Дух, който е върховен владетел на всичко, няма да работи на нея. Просто ще създам отново човечеството на земята, човечество, което е осветено и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която Ме обича и е напълно завоювана от Мен, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, те ще получат многобройни овце и добитък, с които ги храня, както и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще съществува на земята, след като триумфирам над Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще бъде пощадено и ще спечели Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни раси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

687. Докато словото Ми става пълноценно, царството постепенно се оформя на земята и човекът постепенно си възвръща нормалността — така на земята се установява царството на Моето сърце. В царството целият Божи народ си възвръща нормалния човешки живот. Мразовитата зима се стопява, заменена от запролетили градове, където пролетта продължава през цялата година. Хората вече не са изложени на неприветливостта на човешкия свят и вече не понасят студения му хлад. Те не се карат един с друг, държавите не воюват една с друга, няма сеч и пролята от нея кръв; всички земи са изпълнени с радост и въздухът е наситен с топлота между хората. Аз се движа по цялата земя, наслаждавам се от престола Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди. Днес всички вие живеете пред Мен; утре всеки от вас ще съществува в царството Ми. Не е ли това най-великото благо, дарено от Мен на човечеството?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 20)

688. Когато царството напълно се възцари на земята, всички хора ще възстановят първоначалния си облик. Затова Бог казва: „Наслаждавам се на света от трона Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди“. Това показва, че денят, в който Бог добие пълното Си великолепие, е и денят, в който човеците ще се радват на покой; вече няма да се лутат забързано, подбутвани от смущението на Сатана, светът ще спре да върви напред и хората ще заживеят в покой — защото несметните звезди по небосвода са обновени и слънцето, луната, звездите и т.н., както и планините и реките в небесата и на земята, всички те са променени. Тъй като човекът се е променил и Бог също се е променил, с тях се изменят всички неща. Това е крайната цел на Божия план за управление и това ще бъде постигнато накрая.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 20)

689. Всред светкавиците всички видове животни се разкриват в истинската си форма. По същия начин и хората, озарени от Моята светлина, си възстановиха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал! О, човеци по земята, до един създадени от самия Мен! Най-сетне се пробудиха отново за живот в светлината, получиха основа за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, безбройните неща, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени чрез словото Ми? Как да не развият своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и тъжно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират из цялата вселена и се възхваляват неспирно сред всички хора. Небесните селения се смеят от радост, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент и кой не ридае? В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща ги заедно, и поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на всички хора са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Човек не влиза в пререкания с човека, хората не разменят юмручни удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да позори името Ми в Моя ден? Всички човеци се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Проучих внимателно всяко тяхно действие: сред пречистените няма нито един отправящ Ми укори или проявяващ непокорство към Мен. Нравът Ми пропива във всички хора. Всички хора Ме опознават, доближават се до Мен и Ми се възхищават. Аз устоявам в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и протичам през кръвта във вените им. Радостта в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 18)

690. В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово те намират това, което им носи наслада. От Изтока идвам, от Изтока се появявам. Когато славата ми засияе, всички народи се озаряват, всичко излиза в светлината и нищо не остава в мрак. В царството животът на Божия народ с Бог е извънредно щастлив в царството. Водите искрят в радостен танц заради благословения живот на хората, а планините се наслаждават на изобилната Ми щедрост заедно с човеците. Всички хора са усърдни, усилено работят и показват своята преданост в царството Ми. Там няма вече непокорство, няма съпротива; небето и земята са в хармония, дълбока привързаност Ме сближава с хората и ние се осланяме един на друг в сладкото блаженство на живота… Тогава официално започва небесният Ми живот. Сатана вече не внася смут и хората встъпват в покой. Извънмерно благословени са Моите избраници — те живеят озарени от величието Ми из цялата вселена не като хора, битуващи сред хора, а като човеци, живеещи с Бог. Цялото човечество е било подложено на сатанинската поквара и до дъно е изпило и горчилката, и сладостта на живота. Как да не ликува сега, когато живее в светлината Ми? Как да подмине този прекрасен момент, как да остави мигът да се изплъзне? Вий, хора! Запейте песента в сърцата си, впуснете се в радостен танц за Мен! Издигнете искрените си сърца и ги посветете на Мен! Бийте барабана весело и гласовито за Мен! Излъчвам радостта Си из цялата вселена! Пред хората разкривам великолепния Си лик! Ще екне гръмкият Ми глас! Ще издигна над мирозданието! Аз вече властвам сред хората! Човечеството Ме възвеличава! Рея се из небесната синева, а хората се движат редом с Мен. Разхождам се, заобиколен от хората! Сърцата им преливат от щастие, песните им огласят вселената и звънтят о небесната твърд! Вселената вече не е затулена в мъгла; не е затлачена от кал и мътни води. Свети вселенски народ! Под зоркия Ми поглед разкривате същинския си лик. Не сте човеци, покрити в мръсотия, а свети хора, чисти като нефрит, и всички сте Мои възлюбени, всички сте Моята радост! Всички неща се събуждат за нов живот! Светците до един се завръщат, за да Ми служат в рая, пристъпват в топлата Ми прегръдка и вече не ридаят, не се тревожат, предлагат себе си на Мен, завръщат се в Моя дом и в отечеството си безспир ще Ме обичат! Това не ще се промени във вечността! Къде остана скръбта! Къде останаха сълзите! Къде остана плътта! Земята отминава, а небесата са вечни. Явявам се пред всички народи и всички народи Ме възхваляват. Този живот и тази красота не ще се променят от памтивека до края на времето. Това е животът в царството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Ликувайте, хора!)

691. Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството. Няма сила, която да може да унищожи Моето царство. Кой от вас, от Моя народ в днешното царство, не е член на човешкия род? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде публично обявена, как ще реагират хората? Вие видяхте със собствените си очи състоянието на човешкия свят. Нима все още не сте разсеяли мислите си да живеете вечно в този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те със сигурност ще упражняват власт в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще им предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете, които поддържат гръбнака на Моето царство, те със сигурност ще се наслаждават на несравнимо изобилие в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и ще излъчвате светлината на Моята слава в цялата вселена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 19)

692. Мъдростта Ми изпълва земята и цялата вселена. Навсякъде са плодовете на Моята мъдрост, сред всички хора са разпрострени шедьоврите на Моята мъдрост, всичко е красиво в Моето царство и всички живеят в покой под Моите небеса като овце на Моите пасища. Аз се движа над всички хора и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда като преди и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на трона, облегнал съм се на цялата вселена и съм напълно удовлетворен, защото всички неща са възвърнали своята святост и Аз отново мога спокойно да пребивавам в Сион, а хората на земята могат да водят спокоен и доволен живот под Моето ръководство. Всички народи управляват всичко в ръката Ми, възвръщат предишната си интелигентност и първоначалния си вид; те вече не са покрити с прах, а в Моето царство са осветени като нефрит, всеки от тях има лице като това на светия в сърцето на човека, защото Моето царство е установено сред хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 16)

693. „Аз се движа над всички хора и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда като преди и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на трона, облегнал съм се на цялата вселена […]“. Това е резултатът от Божията работа. Всички богоизбрани хора се връщат в първоначалния си вид, поради което ангелите, които са страдали толкова много години, са освободени, както Бог казва, „лицата им са като на светия в сърцето на човека“. Тъй като ангелите работят на земята и служат на Бог на земята, и тъй като Божията слава се разпространява по целия свят, небето е доведено на земята и земята е издигната до небето. Следователно човекът е връзката, която свързва небето и земята; небето и земята вече не са разделени, вече не са отделени един от друг, а са свързани като едно. В целия свят съществуват само Бог и човек. Няма прах или мръсотия и всички неща са обновени, като малко агънце, което лежи в зелено пасище под небето, наслаждавайки се на цялата Божия благодат. И именно поради пристигането на зеленината блести дъхът на живота, защото Бог идва на света, за да живее заедно с човека за цялата вечност, точно както беше казано от устата на Бог, че „Аз отново мога спокойно да пребивавам в Сион“. Това е символът на поражението на Сатана, това е денят на Божията почивка и този ден ще бъде възхваляван и провъзгласяван от всички хора и запомнен от всички хора. Когато Бог си почива на трона, това е и времето, когато Бог завършва Своето дело на земята и това е моментът, в който всички Божии тайни са показани на човека; Бог и човек ще бъдат завинаги в хармония, неразделни — такива са красивите сцени на царството!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 16)

694. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Тялото на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всичко това се определя от свидетелствата им към Бог по време на скръбта; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като рангът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки ще бъде класифициран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за изпълнението на Божието дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще намери покой в Божието царство и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

695. След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята и това, че човечеството ще има такъв живот, ще бъде доказателство, че то е навлязло в нова и красива сфера. Това ще бъде началото на живота на човека и Бог на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той се покорява на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивата крайна цел. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека. Но това обещание не може да бъде изпълнено за един миг: човекът ще навлезе в своята бъдеща крайна цел едва когато делото на последните дни бъде завършено и когато той бъде напълно завоюван, тоест когато Сатана бъде напълно победен. След като човекът бъде облагороден, той няма да има греховна природа, защото Бог ще е победил Сатана, което означава, че няма да има посегателства от враждебни сили и няма да съществуват никакви враждебни сили, които да могат да атакуват плътта на човека. По този начин човекът ще стане свободен и осветен — той ще е навлязъл във вечността.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

696. Когато човекът постигне истински човешки живот на земята и цялата мощ на Сатана бъде възпряна, човекът ще живее доста лесно на земята. Нещата няма да бъдат толкова сложни, колкото са сега: междуличностни отношения, социални отношения, сложни семейни отношения — те причиняват толкова много неприятности, толкова много болка! Толкова е изнервящо да се живее сред всичко това! Но щом човекът бъде завоюван, сърцето и умът му ще се променят: той ще има богобоязливо и боголюбиво сърце. След като всички онези във вселената, които се стремят да обичат Бог, бъдат завоювани, с други думи, след като Сатана бъде победен и след като Сатана — всички сили на мрака — бъде пленен, животът на човека на земята няма да бъде смущаван и той ще може да живее свободно на земята. Ако в живота на човека нямаше плътски взаимоотношения и сложни въпроси на плътта, всичко щеше да бъде много по-лесно. Плътските човешки взаимоотношения са твърде сложни и фактът, че човек ги има, е доказателство, че той все още не е освободен от влиянието на Сатана. Ако ти имаше еднакви взаимоотношения с всеки от братята и сестрите си, с всеки член от семейството си, тогава нищо нямаше да те притеснява и нямаше да е необходимо да се тревожиш за никого. Нямаше да има нищо по-добро и чрез това човек щеше да се освободи от половината си страдания. Живеейки нормален човешки живот на земята, човекът ще бъде като ангелите; и въпреки че все още ще бъде плътски, той ще бъде много подобен на ангел. Това е последното, окончателното обещание, дадено на човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

697. Всички онези, които Бог възнамерява да усъвършенства, ще се сдобият с благословията Му и с наследството Му, което ще рече, че те ще поемат това, което Бог притежава и представлява, за да се превърне в това, което имат отвътре; цялото Божие слово е втъкано в тях; каквото и да е Бог, вие ще сте в състояние да го поемете изцяло и неизменено и така да изживеете Истината. Такъв е човекът, който е усъвършенстван от Бог и е придобит от Него. Само такъв човек е достоен да получи Божиите благословии:

1) Да добие цялата Божия любов.

2) Във всичко да действа според Божиите намерения.

3) Да бъде напътстван от Бог, да живее в Божията светлина и да придобие Божието просветление.

4) Да изживее на земята образа, възлюбен от Бог; да обича Бог искрено, както Петър — разпнат в името на Бог и достоен да умре в отплата за Божията любов; да има същата слава като Петър.

5) Да се ползва с обичта, уважението и възхищението на всички хора.

6) Да преодолее напълно оковите на смъртта и Хадес, като не дава на Сатана никаква възможност да си върши работата, защото е обзет от Бог, живее със свеж и жизнерадостен дух и не се отегчава.

7) Във всеки момент от целия си живот да бъде обзет от неизразимо въодушевление и вълнение, сякаш съзира идването на деня на Божията слава.

8) Да се сдобие със слава в единението си с Бог и обликът му да наподобява възлюбените Божии светии.

9) Да се превърне в онова, което Бог обича на земята — възлюбен син Божи.

10) Да промени формата си и да се възнесе с Бог на третото небе, превъзмогвайки плътта.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обещания към тези, които са усъвършенствани)

698. След като навлезе във вечната си крайна цел, човекът ще се поклони на Създателя и понеже е намерил спасение и е навлязъл във вечността, той няма да преследва никакви цели и освен това няма да има нужда да се притеснява, че Сатана го е обсадил. По това време всеки човек ще запази мястото си и ще изпълнява дълга си; всеки, дори и да не е бил наказан или осъден, ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде сътворено същество както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; всеки човек просто ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредена и пригодена за човечеството крайна цел; той ще изпълнява дълга си заради почитането на Създателя и именно това човечество ще стане човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божия покров и закрила, живот заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека, след като го е сътворил на земята, и така ще се удовлетвори първоначалните намерения на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

699. Живот в покой означава живот без войни, без нечистотия и без постоянна неправедност. Иначе казано, това е живот, освободен от смущенията на Сатана (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили) и от неговата поквара, който който не е податлив на посегателствата на всякакви противни Богу сили; това е живот, в който всичко се развива както Той е определил и почита Създателя и в който небето и земята са в пълен покой — това е смисълът на фразата „спокоен живот на човечеството“. Когато Бог е в покой, неправедността ще изчезне от земята, враждебните сили ще се оттеглят и човечеството ще навлезе в нова сфера — вече няма да е покварено от Сатана, а ще бъде спасено от претърпяната сатанинска развала. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой, а не защото е изначално неспособен да почива. Покоят не означава край на всякакво развитие и движение, нито край на Божието дело или кончина на човешкия живот. Знак за навлизането в покой ще бъде унищожението на Сатана, когато злите хора, станали проводник на злините му, бъдат наказани и заличени, и когато изчезнат всички враждебни на Бог сили. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да е зает със Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от сатанинската развала, без никаква неправедност. Под грижите на Бог хората спокойно ще обитават земята. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е спасено, а Сатана е унищожен — че Божието дело с хората е напълно завършено. Тогава Бог ще спре да работи с хората, а те ще са освободени от властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно брожение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това са крайните цели, в които ще почиват Бог и хората, щом напълно приключи Божието управление. Бог има своя Божия крайна цел, както и човечеството има своя. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да напътства земния живот на всеки човек и, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог вече няма да живее сред човеците, а те няма да могат да живеят в Неговата крайна цел. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, който напътства цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински сътворени същества; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се бунтуват и противят срещу Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и крайна цел на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. В състоянието си на покой хората ще боготворят Бог на земята, а Бог ще наглежда покоя на обитаващите земята човеци от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Покоят на Бог се отличава от покоя на човеците. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

700. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответния си дълг, придържат се към мястото си и се покоряват на всички Божии разпореждания, Бог ще е спечелил група хора на земята, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)