686. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи не повече от шест хиляди години. И така, времето изтече. Няма нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят всевластен Дух няма да работи на нея. Ще направя само едно нещо на земята: Аз ще създам отново човечеството — такова човечество, което е свято и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която Ме обича и е напълно завоювана от Мен, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, като ги хранех с многобройни овце и добитък и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще съществува на земята, след като триумфирам над Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще бъде пощадено и ще спечели Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни раси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева“)

687. Докато словото Ми се изпълнява, царството постепенно се оформя на земята и човекът бавно си възвръща нормалността — така на земята се установява царството на Моето сърце. В царството всички Божии хора си възвръщат нормалния човешки живот. Мразовитата зима се стопява, заменена от запролетили градове, където пролетта продължава през цялата година. Хората вече не са обградени от мрачния, безрадостен човешки свят и не зъзнат сред студенината му. Животът им не тече в пререкания, държавите не воюват, няма сеч и пролята от нея кръв; всички земи са изпълнени с щастие и въздухът е наситен с топлота между хората. Аз се движа по цялата земя, възрадван гледам света от трона Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди. Днес всички вие живеете пред Мен; утре всеки от вас ще съществува в царството Ми. Не е ли това най-великото благо, дарено от Мен на човечеството?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 20“)

688. Когато царството напълно се възцари на земята, всички хора ще възстановят първоначалния си облик. Затова Бог казва: „Възрадван гледам света от трона Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По страните им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и никой не Ми се оплаква от несгоди“. Това показва, че денят, в който Бог добие пълното Си великолепие, е и денят, в който човеците ще се радват на покой; вече няма да се лутат забързано, подбутвани от намесата на Сатана, светът ще спре да върви напред и хората ще заживеят в спокойствие — защото несметните звезди по небосвода са обновени и слънцето, луната, звездите и другите небесни тела, както и планините и реките в небесата и на земята, всички те са променени. Тъй като човекът се е променил и Бог също се е променил, с тях се ще се изменят всички неща. Това е крайната цел на Божия план за управление и това ще бъде постигнато накрая.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 20“)

689. Както проблясваща светкавица разкрива истинския силует на всяко животно, така и хората, озарени от Моята светлина, си възвърнаха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в мръсната вода и като потъна под повърхността ѝ, се разпадна в кал! О, човеци по земята, до един създадени от самия Мен! Най-сетне се пробудиха отново за живот в светлината, намериха твърдина за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, несметни Мои творения, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени чрез словото Ми? Как да не възстановят своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е изоставено и тъжно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират из цялата вселена и цялото човечество неспирно ги възхвалява. Смях ечи сред небесните селения, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент и кой също не ридае? В първичната си форма земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща ги заедно, и поради човешката святост, поради възраждането на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на хората са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Човек не влиза в пререкания с човека, хората не разменят юмручни удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да позори името Ми в Моя ден? Всички човеци се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Прегледах всяко действие на човешкия род: сред пречистените няма нито един отправящ Ми укори или проявяващ непокорство към Мен. Цялото човечество е пропито с нрава Ми. Всички хора Ме опознават, доближават се до Мен и Ме боготворят. Заел съм трайно място в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и пулсирам с кръвта във вените им. Радостното ликуване в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 18“)

690. В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово те намират това, което им носи наслада. От Изтока идвам, от Изтока се появявам. Блясъкът на великолепието Ми окъпва в светлика си всички народи, светлината прониква навсякъде и нищо не остава в мрак. В царството животът на Божия народ с Бог е извънредно щастлив в царството. Водите искрят в радостен танц заради благословения живот на хората, а планините се наслаждават на изобилната Ми щедрост заедно с човеците. Всички хора са усърдни, усилено работят и доказват своята преданост в царството Ми. Там няма вече непокорство, няма съпротива; небето и земята са в хармония, дълбока привързаност Ме сближава с хората и ние се осланяме един на друг в сладкото блаженство на живота… Тогава официално започва небесният Ми живот. Сатана вече не внася безредие и хората встъпват в покой. Извънмерно благословени са Моите избраници — те живеят озарени от величието Ми из цялата вселена не като хора, битуващи сред хора, а като човеци, живеещи с Бог. Цялото човечество е било подложено на сатанинската поквара и до дъно е изпило и горчилката, и сладостта на живота. Как да не ликува сега, когато живее в светлината Ми? Как да подмине този прекрасен момент, как да остави мигът да се изплъзне? Вий, хора! Запейте в сърцата си, впуснете се в радостен танц в Моя прослава! Издигнете сърцата си в искрено въодушевление към Мен! Бийте барабана весело и гласовито! Излъчвам прелестта Си из цялата вселена! Пред хората разкривам великолепния Си лик! Ще екне гръмкият Ми глас! Ще надхвърля границите на мирозданието! Аз вече властвам сред хората! Човечеството Ме възвеличава! Рея се из небесната синева, а хората се движат редом с Мен. Разхождам се, заобиколен от Моите избраници! Сърцата им преливат от щастие, песните им огласят вселената и звънтят о небесната твърд! Вселената вече не е затулена в мъгла; не е затлачена от кал и мътни води. Свети вселенски народ! Под зоркия Ми поглед разкривате същинския си лик. Не сте човеци, покрити в мръсотия, а свети хора с прозирната чистота на ясписа и всички сте Мои възлюбени, всички сте Моята радост! Всичко се събужда за нов живот! Светците до един се завръщат, за да Ми служат в рая, пристъпват в топлата Ми прегръдка и вече не ридаят, не се тревожат, предлагат себе си на Мен, завръщат се в Моя дом и в отечеството си безспир ще Ме обичат! Това не ще се промени във вечността! Къде остана скръбта! Къде останаха сълзите! Къде остана плътта! Земята отминава, а небесата са вечни. Явявам се пред всички народи и всички народи Ме възхваляват. Този живот и тази красота не ще се променят от памтивека до края на времето. Това е животът в царството.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Ликувайте, хора!“)

691. Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството; няма сила, която да може да разруши Моето царство. От Моя народ, който е в днешното царство, кой от вас не е човек сред хората? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде обявена на народите, как ще реагира човечеството? Вие видяхте с очите си състоянието на човечеството; нима все още не таите надежди да останете завинаги на този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които изпитват истинска любов към Мен — такива хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се подчиняват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те със сигурност ще притежават власт в Моето царство. Блажени са онези, които Ме търсят — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се радват на Моите благословения. Блажени са онези, които са способни да изоставят себе си — те със сигурност ще влязат в Моето владение и ще наследят щедростта на Моето царство. Онези, които тичат за Мен, ще ги помня, онези, които правят разходи за Мен, ще прегърна с радост, а на онези, които Ми принасят жертви, ще предоставя наслади. Онези, които намират наслада в словото Ми, ще благословя; те със сигурност ще бъдат стълбовете, които поддържат гръбнака на Моето царство, със сигурност ще имат несравнимо изобилие в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословенията, които са ви дадени? Търсили ли сте някога обещанията, които са дадени за вас? Под ръководството на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете хватката на силите на мрака. Със сигурност сред тъмнината няма да изгубите светлината, която ви води. Със сигурност ще бъдете господари на цялото творение. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. Със сигурност при падането на царството на големия червен змей ще се изправите сред безбройните тълпи, за да свидетелствате за Моята победа. Вие със сигурност ще останете непоколебимо и уверено в земята на Синим. Чрез страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и със сигурност ще излъчвате Моята слава в цялата вселена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 19“)

692. Мъдростта Ми изпълва земята и цялата вселена. Навсякъде са плодовете на Моята мъдрост, сред всички хора са разпрострени шедьоврите на Моята мъдрост, всичко е красиво в Моето царство и всички живеят в покой под Моите небеса като овце на Моите пасища. Аз се движа над всички хора и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда като преди и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на трона, облегнал съм се на цялата вселена и съм напълно удовлетворен, защото всички неща са възвърнали своята святост и Аз отново мога спокойно да пребивавам в Сион, а хората на земята могат да водят спокоен и доволен живот под Моето ръководство. Всички народи управляват всичко от Мое име, възвръщат предишната си интелигентност и първоначалния си вид; те вече не са покрити с прах, а в Моето царство са осветени като нефрит, всеки от тях има лице като това на светия в сърцето на човека, защото Моето царство е установено сред хората.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 16“)

693. „Аз се движа над всички хора и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда като преди и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на трона, облегнал съм се на цялата вселена […]“. Това е резултатът от Божията работа. Всички богоизбрани хора се връщат в първоначалния си вид, поради което ангелите, които са страдали толкова много години, са освободени, както Бог казва, „лицата им са като на светия в сърцето на човека“. Тъй като ангелите работят на земята и служат на Бог на земята, и тъй като Божията слава се разпространява по целия свят, небето е доведено на земята и земята е издигната до небето. Следователно човекът е връзката, която свързва небето и земята; небето и земята вече не са разделени, вече не са отделени един от друг, а са свързани като едно. В целия свят съществуват само Бог и човек. Няма прах или мръсотия и всичко е обновено, като малко агънце, което лежи в зелено пасище под небето, наслаждавайки се на цялата Божия благодат. И именно поради пристигането на зеленината блести дъхът на живота, защото Бог идва на света, за да живее заедно с човека за цялата вечност, точно както беше казано от устата на Бог, че „Аз отново мога спокойно да пребивавам в Сион“. Това е символът на поражението на Сатана, това е денят на Божията почивка и този ден ще бъде възхваляван и провъзгласяван от всички хора и почитан от всички хора. Когато Бог си почива на трона, това е и времето, когато Бог завършва Своето дело на земята и това е моментът, в който всички Божии тайни са показани на човека; Бог и човек ще бъдат завинаги в хармония, неразделни — такива са красивите сцени на царството!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 16“)

694. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Тялото на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всичко това се определя от свидетелствата им към Бог по време на скръбта; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като рангът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки ще бъде класифициран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за изпълнението на Божието дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще намери покой в Божието царство и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

695. След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята и такъв живот ще бъде доказателство, че човечеството е навлязло в един нов и красив свят. Това ще бъде началото на живота на човека и Бог на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той ще се подчини на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивото назначение. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека. Но това обещание не може да бъде изпълнено за един миг: човекът ще навлезе в своето бъдещо предназначение едва когато делото на последните дни бъде завършено и когато той бъде напълно завоюван, тоест когато Сатана бъде напълно победен. След като човекът бъде облагороден, той няма да има греховна природа, защото Бог ще е победил Сатана, което означава, че няма да има посегателства от враждебни сили и няма да съществуват никакви враждебни сили, които да могат да атакуват плътта на човека. По този начин човекът ще стане свободен и свят — той ще навлезе във вечността.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

696. Когато човекът постигне истински човешки живот на земята и цялата мощ на Сатана бъде възпряна, човекът ще може да живее лесно на земята. Животът ще престане да бъде толкова сложен, колкото е сега: човешки отношения, социални отношения, сложни семейни отношения — те причиняват толкова много неприятности, толкова много болка! Животът на човека тук е пълен с мъки! Но щом човекът бъде завоюван, сърцето и умът му ще се променят: той ще има богобоязливо и боголюбиво сърце. След като всички онези във вселената, които се стремят да обичат Бог, бъдат завоювани, с други думи, след като Сатана бъде победен и след като Сатана — всички сили на мрака — бъде пленен, животът на човека на земята няма да бъде смущаван и той ще може да живее свободно на земята. Ако в живота на човека нямаше плътски взаимоотношения и сложности на плътта, всичко щеше да бъде много по-лесно. Плътските човешки взаимоотношения са твърде сложни и фактът, че човек ги има, е доказателство, че той все още не е освободен от влиянието на Сатана. Ако ти имаше еднакви взаимоотношения с всеки от братята и сестрите си, с всеки член от семейството си, тогава нямаше да имаш никакви притеснения и нямаше да е необходимо да се тревожиш за никого. Нямаше да има нищо по-добро и чрез това човек щеше да се освободи от половината си страдания. Живеейки нормален човешки живот на земята, човекът ще бъде като ангелите; и въпреки че все още ще бъде плътски, той ще бъде много подобен на ангел. Това е последното, окончателното обещание, дадено на човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

697. Всички онези, които Бог възнамерява да усъвършенства, ще се сдобият с благословията Му и с наследството Му, което ще рече, че те ще поемат същината на Бог и тя ще се превърне в тяхна същност; цялото Божие слово ще е втъкано в тях; каквото и да е Бог, вие ще сте в състояние да го поемете изцяло и неизменено и така да изживеете Истината. Такъв е човекът, който е усъвършенстван от Бог и е придобит от Него. Само такъв човек е достоен да получи Божиите благословии:

1) Да добие цялата Божия любов.

2) Всякога и във всичко да действа според Божията воля.

3) Да бъде напътстван от Бог, да живее в Божията светлина и да бъде озарен от Божието просветление.

4) Да изживее на земята образа, възлюбен от Бог; да обича Бог искрено, както Петър — разпнат в името на Бог и достоен да умре в отплата за Божията любов; да има същата слава като Петър.

5) Да се ползва с обичта, уважението и възхищението на всички хора.

6) Да преодолее напълно оковите на смъртта и Хадес, като не дава на Сатана никаква възможност да разиграва козните си, защото е обзет от Бог и живее със свеж и жизнерадостен дух, а не се поддава на умора.

7) През целия си живот да бъде обзет от неизразимо въодушевление и вълнение, сякаш съзира идването на деня на Божията слава.

8) Да се сдобие със слава в единението си с Бог и обликът му да наподобява възлюбените Божии светии.

9) Да се превърне в онова, което Бог обича на земята — възлюбен син Божи.

10) Да промени формата си и да се възнесе с Бог на третото небе, превъзмогвайки плътта.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Обещания към тези, които са усъвършенствани“)

698. След като навлезе във вечното си назначение, човекът ще се поклони на Създателя и понеже е намерил спасение и е навлязъл във вечността, той няма да преследва никакви цели и освен това няма да има нужда да се притеснява, че Сатана го е обсадил. По това време човекът ще знае мястото си и ще изпълнява дълга си; всеки, дори и да не е бил порицан или осъден, ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде създание както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; всеки човек просто ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредено и пригодено за човечеството назначение; той ще изпълнява дълга си заради почитането на Създателя и именно това човечество ще стане човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божия покров и закрила, живот заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека от сътворението му и така ще се изпълни първоначалното намерение на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

699. Живот в покой означава живот без войни, без нечистотия и без постоянна неправедност. Иначе казано, това е живот, освободен от смущенията на Сатана (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили) и от неговата поквара, който който не е податлив на посегателствата на всякакви противни Богу сили; това е живот, в който всичко се развива както Той е определил и почита Създателя и в който небето и земята са в пълен покой — това е смисълът на фразата „спокоен живот на човечеството“. Когато Бог е в покой, неправедността ще изчезне от земята, враждебните сили ще се оттеглят и човечеството ще навлезе в нова сфера — вече няма да е покварено от Сатана, а ще бъде спасено от претърпяната сатанинска развала. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой, а не защото е изначално неспособен да почива. Покоят не означава край на всякакво развитие и движение, нито край на Божието дело или кончина на човешкия живот. Знак за навлизането в покой ще бъде унищожението на Сатана, когато лошите хора, станали проводник на злините му, бъдат наказани и заличени, и когато изчезнат всички враждебни на Бог сили. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да е зает със Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от сатанинската развала, без никаква неправедност. Под грижите на Бог хората спокойно ще обитават земята. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е спасено, а Сатана е унищожен — че Божието дело с хората е напълно завършено. Тогава Бог ще спре да работи с хората, а те ще са освободени от властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно брожение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това са назначенията, в които ще почиват Бог и хората, щом напълно приключи Божието управление. Бог има свое Божие назначение, както и човечеството има свое. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да напътства земния живот на всеки човек и, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог вече няма да живее сред човеците, а те няма да могат да живеят в Неговото назначение. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, който напътства цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински плодове на сътворението; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се опълчват и противят на Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и назначение на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. В състоянието си на покой хората ще боготворят Бог на земята, а Бог ще наглежда покоя на обитаващите земята човеци от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Покоят на Бог се отличава от покоя на човеците. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

700. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответните си задължения, знаят си мястото и покорно приемат всички Божии разпореждания, Той ще разполага на земята с група хора, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това дело ще възстанови първоначалния Му замисъл при сътворяването на човечеството; ще възроди първоначалния Му замисъл за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред мирозданието и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее според Божия замисъл. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечния Си живот, споделян с човеците. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)