686. Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи само шест хиляди години. И така, времето изтече. Нямам желание нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят Дух, който господства над всичко, няма да върши делото си на нея. Само ще създам отново човечеството на земята, човечество, което е осветено и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която е напълно завоювана от Мен и Ме обича, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, те ще получат многобройни овце и добитък, с които ги храня, както и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще продължава да живее на земята, след като победя Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще остане и ще придобие Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни етноси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата, и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева)

687. Докато словата Ми стават пълноценни, царството постепенно се оформя на земята и човекът постепенно си възвръща нормалността — така на земята се установява царството в Моето сърце. В царството целият Божи народ си възвръща нормалния човешки живот. Мразовитата зима изчезва, заменена от свят със запролетили градове, където пролетта продължава през цялата година. Човекът вече не е изложен на неприветливостта на човешкия свят и вече не понася студения хлад на човешкия свят. Те не се бият един с друг, държавите не воюват една с друга, няма сеч и пролята от нея кръв; всички земи са изпълнени с радост и навсякъде изобилства топлота сред хората. Аз ходя по целия свят, наслаждавам се от престола Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По лицата им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и вече никой не Ми поверява своите скърби. Днес всички вие живеете пред Мен; утре всички вие ще съществувате в царството Ми. Не е ли това най-великата благословия, дарена от Мен на човека?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 20)

688. Когато царството напълно се възцари на земята, всички хора ще възстановят първоначалния си облик. Затова Бог казва: „Наслаждавам се на света от трона Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По лицата им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и вече никой не Ми поверява своите скърби“. Това показва, че денят, в който Бог добие пълното Си великолепие, е и денят, в който човеците ще се радват на покой; вече няма да се лутат забързано, подбутвани от смущението на Сатана, светът ще спре да върви напред и хората ще заживеят в покой — защото звездите по небесата са обновени и слънцето, луната, звездите и т.н., както и планините и реките в небесата и на земята, всички те са променени. Тъй като човекът се е променил и Бог се е променил, всички неща ще се променят. Това е крайната цел на Божия план за управление и това ще бъде постигнато накрая.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 20)

689. Всред светкавиците всички видове животни се разкриват в истинската си форма. По същия начин и хората, озарени от Моята светлина, си възстановиха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в скверната вода и като потъна под повърхността ѝ, се превърна в кал! О, човечество, Моето собствено творение! Най-сетне се пробудиха за живот в светлината, получиха основа за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, всички неща, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени в резултат на словото Ми? Как да не развият своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и мрачно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират над цялата вселена и из цялата вселена и се възхваляват неспирно сред всички хора. Небесните селения се смеят от радост, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент? Кой ли не плаче? В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща небето и земята. Поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на всички хора са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Хората не влизат в пререкания и не разменят удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да опозорява името Ми в Моя ден? Всички се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Проучих внимателно всяко тяхно действие: сред пречистените хора няма нито един, който се бунтува срещу Мен, никой ме осъжда. Нравът Ми прониква във всички хора. Всички Ме опознават, доближават се до Мен и благоговеят пред Мен. Аз устоявам в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и протичам през кръвта във вените им. Радостта в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 18)

690. В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово хората придобиват неща, на които да се наслаждават. Дошъл съм от Изток, от Изтока съм тръгнал. Когато светлината на славата Ми възсияе, безбройните народи са осветени, всичко е озарено, нищо не остава в мрак. В царството животът на Божия народ с Бог е извънредно щастлив. Водите танцуват радостно заради благословения живот на хората, а планините се наслаждават на Моето изобилие заедно с човеците. Всички хора са усърдни, усилено работят и показват своята отдаденост в царството Ми. Там няма вече непокорство, няма съпротива; небесата и земята са взаимнозависими, човекът и Аз се сближаваме в дълбоко чувство, живеем заедно сладък живот, като се облягаме един на друг… В този момент официално започва небесният Ми живот. Смущенията на Сатана вече ги няма и хората встъпват в покой. Моите избраници живеят в светлината на Моята слава във вселената, извънмерно благословени, не като хора, битуващи сред хора, а като човеци, живеещи с Бог. Всички хора са преминали през покварата на Сатана и до дъно са изпили и горчилката, и сладостта на живота. Как да не ликуват сега, когато живеят в светлината Ми? Как да подминат този прекрасен момент, как да го оставят да се изплъзне? Вий, хора! Бързо запейте песента в сърцата си, впуснете се в радостен танц за Мен! Бързо издигнете искрените си сърца и Ми ги принесете! Бързо забийте барабаните си и свирете весело за Мен! Излъчвам радостта Си над цялата вселена! Пред хората разкривам великолепния Си лик! Ще екне гръмкият Ми глас! Ще издигна над мирозданието! Аз вече властвам сред хората! Човечеството Ме възвеличава! Рея се из небесната синева, а хората се движат редом с Мен. Разхождам се сред народа Си и той Ме заобикаля! От сърцата на хората се лее ликуване, гръмките им песни разтърсват вселената, като пропукват небесната твърд! Вселената вече не е затулена в мъгла; не е затлачена от кал и мътни води. Свети вселенски народ! Под зоркия Ми поглед те разкриват същинския си лик. Не са хора, покрити с мръсотия, а свети хора, чисти като нефрит, и всички те са Мои възлюбени, всички са Моята радост! Всички неща се събуждат за нов живот. Светите хора до един се завръщат, за да Ми служат в небето, пристъпват в топлата Ми прегръдка и вече не ридаят, не се тревожат, предлагат себе си на Мен, завръщат се в Моя дом и в отечеството си безспир ще Ме обичат! Това не ще се промени във вечността! Къде остана скръбта! Къде останаха сълзите! Къде остана плътта! Земята вече я няма, но небесата са вечни. Явявам се пред безбройните хора и безбройните хора Ме възхваляват. Този живот и тази красота не ще се променят от памтивека до края на времето. Това е животът в царството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Ликувайте, хора!)

691. Царството се разширява сред човечеството, формира се сред човечеството и се издига сред човечеството. Няма сила, която да може да унищожи Моето царство. Кой от вас, от Моя народ в днешното царство, не е член на човешкия род? Кой от вас се намира извън човешкото състояние? Когато Моята нова отправна точка бъде публично обявена, как ще реагират хората? Вие видяхте със собствените си очи състоянието на човешкия свят. Нима все още не сте разсеяли мисълта да живеете вечно в този свят? Сега Аз ходя сред Моя народ и живея сред него. Днес тези, които имат истинска любов към Мен — тези хора са благословени. Блажени са онези, които Ми се покоряват — те със сигурност ще останат в Моето царство. Блажени са онези, които Ме познават — те ще властват в Моето царство. Блажени са онези, които се стремят към Мен — те със сигурност ще се измъкнат от оковите на Сатана и ще се наслаждават на Моите благословии. Блажени са онези, които са способни да се опълчат на себе си — те със сигурност ще бъдат притежавани от Мен и ще наследят изобилието на Моето царство. Онези, които тичат насам-натам за Мен, ще ги запомня, онези, които отдават всичко за Мен, ще приема, и на онези, които Ми принасят, ще предоставя неща за тяхна наслада. Онези, които се наслаждават на словата Ми, ще благословя. Те със сигурност ще бъдат стълбовете на царството Ми, ще бъдат обогатени безмерно в Моя дом и никой не може да се сравни с тях. Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте се някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и ще излъчвате Моята славна светлина в цялата вселена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 19)

692. Мъдростта Ми изпълва земята и цялата вселена. Сред всички неща са плодовете на Моята мъдрост, сред безбройните народи изобилстват шедьоврите на Моята мъдрост, всичко е като всички неща в Моето царство и всички хора живеят в покой под Моите небеса като овцете на Моите пасища. Аз се движа над безбройните народи и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда старо и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на престола, облегнал съм се на цялата вселена и съм напълно удовлетворен, защото всички неща са възстановили своята святост и Аз отново мога спокойно да обитавам в Сион, а хората на земята още веднъж могат да живеят и работят в мир и доволство под Моето напътствие. В Моите ръце безбройните народи управляват всичко. Те са възвърнали предишния си разум и първоначалния си вид; те вече не са покрити с прах, а в Моето царство са святи като нефрит, всеки един с лице като лицето на святия в човешкото сърце, защото Моето царство е установено сред хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 16)

693. „Аз се движа над безбройните народи и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда старо и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на престола, облегнал съм се на цялата вселена […]“. Това е изходът от настоящето Божие дело. Всички Божии избраници се връщат в първоначалното си подобие, поради което ангелите, които са страдали толкова много години, са освободени, както Бог казва, „лицата им са като лицето на святия в човешките сърца“. Тъй като ангелите работят на земята и служат на Бог на земята, и тъй като Божията слава се разпространява по целия свят, небето е доведено на земята и земята е издигната до небето. Следователно човекът е връзката, която свързва небето и земята; небето и земята вече не са разделени, вече не са отделени един от друг, а са свързани като едно. В целия свят съществуват само Бог и човек. Няма прах или мръсотия и всички неща са обновени, като малко агънце, което лежи в зелено пасище под небето, наслаждавайки се на цялата Божия благодат. И именно поради пристигането на зеленината блести дъхът на живота, защото Бог идва на света, за да живее заедно с човека за цялата вечност, точно както беше казано от устата на Бог, че „Аз отново мога спокойно да обитавам в Сион“. Това е символът на поражението на Сатана, това е денят на Божията почивка, и този ден ще бъде възхваляван и провъзгласяван от безбройните народи, и запомнен от тях. Когато Бог си почива на трона, това е и времето, когато Бог завършва Своето дело на земята и това е моментът, в който всички Божии тайни са проявени на човека; Бог и човек ще бъдат завинаги в хармония, неразделни — такива са красивите сцени на царството!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разбулването на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 16)

694. Според техните различни функции и свидетелства, победителите в царството ще служат като свещеници или последователи, а всички онези, които са победители сред скръбта, ще станат тялото на свещениците в царството. Общността на свещениците ще се формира, когато делото на евангелието във вселената приключи. Когато времето настъпи, това, което човекът ще трябва да върши, е да изпълнява своя дълг в Божието царство и да живее съвместно с Бог в това царство. В тялото на свещениците ще има първосвещеници и свещеници, а останалите ще бъдат Божиите синове и Божият народ. Всички те ще бъдат разделени въз основа на свидетелствата им за Бог по време на мъки; това не са титли, които се дават с лека ръка. След като статусът на човека бъде установен, Божието дело ще бъде прекратено, тъй като всеки човек ще бъде сортиран според вида си и ще бъде върнат в първоначалното си положение, а това е знакът за завършването на великото Божие дело, това е крайният резултат от делото Му и практиката на човека, това е кристализацията на виденията за Божието дело и сътрудничеството на човека. Накрая човекът ще влезе в Божието царство и там ще намери покой, и Бог също ще се върне в Своето обиталище, за да си почине. Това ще бъде крайният резултат от шестте хиляди години сътрудничество между човека и Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

695. След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята. Да има човечеството такъв живот, ще бъде доказателство, че то е навлязло в нов и красив свят; това ще бъде началото на живота на Бог и човека на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той се покорява на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивата крайна цел. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека. Но това обещание не може да бъде изпълнено за един миг: човекът ще навлезе в своята бъдеща крайна цел едва когато делото на последните дни бъде завършено и когато той бъде напълно завоюван, тоест когато Сатана бъде напълно победен. След като човекът бъде облагороден, той няма да има греховна природа, защото Бог ще е победил Сатана, което означава, че няма да има посегателства от враждебни сили и няма да съществуват никакви враждебни сили, които да могат да атакуват плътта на човека. По този начин човекът ще стане свободен и осветен — той ще е навлязъл във вечността.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

696. Когато човекът постигне истински човешки живот на земята и цялата мощ на Сатана бъде възпряна, човекът ще живее доста лесно на земята. Нещата няма да бъдат толкова сложни, колкото са сега: междуличностни отношения, социални отношения, сложни семейни отношения — те причиняват толкова много неприятности, толкова много болка! Толкова е изнервящо да се живее сред всичко това! Но щом човекът бъде завоюван, сърцето и умът му ще се променят. Той ще има богобоязливо и боголюбиво сърце. След като всички онези във вселената, които се стремят да обичат Бог, бъдат завоювани, с други думи, след като Сатана бъде победен и след като Сатана — всички сили на мрака — бъде пленен, животът на човека на земята няма да бъде смущаван и той ще може да живее свободно на земята. Ако в живота на човека нямаше плътски взаимоотношения и сложни въпроси на плътта, всичко щеше да бъде много по-лесно. Плътските човешки взаимоотношения са твърде сложни и фактът, че човек ги има, е доказателство, че той все още не е освободен от влиянието на Сатана. Ако имаше еднакви взаимоотношения с всеки от братята и сестрите, с всеки член от семейството си, тогава нищо нямаше да те притеснява и нямаше да е необходимо да се тревожиш за никого. Нямаше да има нищо по-добро и чрез това човек щеше да се освободи от половината си страдания. Живеейки нормален човешки живот на земята, човекът ще бъде като ангелите; и въпреки че все още ще бъде плътски, той ще бъде много подобен на ангел. Това е последното, окончателното обещание, дадено на човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

697. Всички онези, които Бог възнамерява да усъвършенства, ще наследят благословиите Му и ще получат наследството Му. Тоест те приемат това, което Бог притежава и представлява, за да се превърне то в това, което имат отвътре; цялото Божие слово е втъкано в тях; и каквото и да е Бог, те са способни да приемат всичко точно такова, каквото е то. По този начин изживяват истината. Такъв е човекът, който е усъвършенстван от Бог и е придобит от Бог. Само такъв човек е достоен да наследи благословиите, дарени от Бог:

1) Да добие цялата Божия любов.

2) Във всичко да действа според Божиите намерения.

3) Да бъде напътстван от Бог, да живее в Божието озарение и да придобие Божието просветление.

4) Да изживее на земята образа, който Бог обича; да бъде като Петър, който истински обичаше Бог, който беше разпнат в името на Бог и беше достоен да умре, за да се отплати за Божията любов; да има същата слава като Петър.

5) Да се ползва с обичта, уважението и възхищението на всички хора.

6) Да преодолее напълно оковите на смъртта и Хадес, като не дава на Сатана никаква възможност да си върши работата, да бъде завзет от Бог, като живее със свеж и жизнерадостен дух и не изпитва отегчение.

7) Във всеки момент от целия си живот да бъде обзет от неизразимо въодушевление и вълнение, сякаш съзира идването на деня на Божията слава.

8) Да придобие слава в единението си с Бог и обликът му да наподобява възлюбените Божии святи хора.

9) Да се превърне в онова, което Бог обича на земята — възлюбен син Божи.

10) Да промени формата си и да се възнесе с Бог на третото небе, превъзмогвайки плътта.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обещания към тези, които са усъвършенствани)

698. След като навлезе във вечната си крайна цел, човекът ще се поклони на Създателя и понеже ще е бил спасен и ще е навлязъл във вечността, той повече няма да се стреми към никакви цели, а още по-малко ще има нужда да се тревожи за обсадата от Сатана. По това време всеки човек ще запази мястото си и ще изпълнява дълга си, и макар че няма да бъде наказван или съден, всеки ще изпълнява дълга си. Тогава човекът ще бъде сътворено същество както по идентичност, така и по статус. Вече няма да има разделение на висши и нисши; просто всеки човек ще изпълнява различна функция. При все това човекът все още ще живее в подредена и пригодена за човечеството крайна цел; той ще изпълнява дълга си заради преклонението пред Създателя и именно това човечество ще бъде човечеството на вечността. Тогава човекът ще е спечелил живот, озарен от Бог, живот под Божията грижа и закрила, и ще живее заедно с Бог. Човечеството ще води нормален живот на земята и всички хора ще поемат по правилния път. Шестхилядолетният план за управление ще доведе до пълното поражение на Сатана, което означава, че Бог ще е възстановил първоначалния образ на човека, след като го е сътворил на земята, и така ще бъдат удовлетворени първоначалните намерения на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

699. Живот в покой означава живот без войни, без скверност и без всякаква неправедност. Тоест това е живот, освободен от смущенията на Сатана (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили) и от неговата поквара, който е освободен от посегателствата на всякакви сили, които се противопоставят на Бог; това е живот, в който всичко е сортирано според вида си и може да се покланя на Създателя и в който небето и земята са в пълен покой. Това е животът в покой на човечеството. Когато Бог е в покой, неправедността повече няма да съществува на земята, няма да има повече посегателства от враждебните сили и човечеството ще навлезе в нов свят — вече няма да е човечество, покварено от Сатана, а ще бъде човечество, което е било спасено, след като е било покварено от Сатана. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой; не защото изначално не е имал покой. Встъпването в покой не означава, че дейността на всички неща спира или че развитието на всички неща спира, нито означава, че Бог ще спре делото си или че хората ще престанат да живеят. Знакът за навлизането в покой е унищожението на Сатана, че злите хора, които са се присъединили към злодеянието му, са били наказани и заличени, и че всички враждебни на Бог сили са изчезнали. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да изпълнява Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от покварата на Сатана, вече няма да се проявява неправедност и всички хора ще живеят нормално на земята под Божията грижа. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е било спасено, а Сатана е бил унищожен — че Божието дело върху хората е напълно завършено. Делото на Бог върху хората вече няма да продължава и те повече няма да живеят под властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно движение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това ще бъдат съответните крайните цели на Бог и хората, щом Божието управление приключи напълно. Бог има своя Божия крайна цел и хората имат място, на което ще отидат. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да води всички хора да живеят на земята, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог няма да живее сред човечеството, а те няма да могат да живеят в Неговата крайна цел. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, Който води цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински сътворени същества; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се бунтуват и противят срещу Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и крайна цел на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. Хората ще се покланят на Бог, докато са в покой, като живеят на земята. Бог ще води останалите хора, докато е в покой; ще ги води от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Бог и хората имат свои собствени начини на покой. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

700. След като се възстанови първоначалното подобие на хората и те могат да изпълняват добре съответния си дълг, да се придържат към правилното си място и да се покоряват на всички Божии подредби, Бог ще е придобил група хора на земята, които Му се покланят, и при това ще е установил царство на земята, което Му се покланя. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му при сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт на земята, сред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат знаците на пълната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)