675. Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и порицание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и порицание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и порицанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание нечестиви, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и порицание; и те някога са служили на Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат пропъдени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, вършилите зло ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са проявили непокорство. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на грешните едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

676. Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са служили на видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според естеството на порока им. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното послушание. Онези, които вярват само в неопределения и невидим Бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да са все тъй непокорни и опълчени на видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички, признаващи на думи въплътения Бог, но неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат пропъдени и унищожени. При това всеки, който на думи признава видимия Бог, яде и пие изречената от Него истина, но същевременно се стреми към неопределения и невидим Бог, със сигурност ще бъде унищожен. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Нито един наподобяващ описаните хора няма да встъпи във времето за покой. Демонични са хората, които не практикуват истината; съпротивата срещу Бог и неподчинението Нему са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един. Същността ти, а не видът ти, моментното славословене или поведението ти е определяща за това дали притежаваш истината, или се опълчваш на Бог. Същината на отделния човек е решаващият фактор за това дали той ще бъде унищожен, а тя се разкрива в поведението му и в следването на истината. Ако двама души си приличат по това, че и двамата работят в приблизително еднакво количество, Бог ще запази този, който носи у себе си истината и чиято същност е добра, а този, който се опълчва на видимия Бог и чиято същност е порочна, го очаква унищожение. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до предназначеното място на човеците, справедливо ще се разпореди с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка или пропуск — те са присъщи единствено на човешките дела, в които се намесват човешки емоции и понятия. Божието дело е безупречно, защото Той не вини напразно никое същество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

677. Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — за тях добрите маниери са знак за праведност, докато възмутителното поведение е доказателство за порочен нрав. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същината им му се подчинява, или не; за Него праведен е онзи, който всецяло му се подчинява, докато неотдаденият е враг и нечестивец независимо от поведението си и без значение дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добро бъдещо място чрез добри постъпки, а други чрез изтънчени думи. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората, като наблюдава поведението им или се вслушва в думите им; затова мнозина решават да се възползват и да измамят Бог, за да изкопчат мимолетна благодат. В бъдещето ще оцелеят и ще достигнат покой само устоялите през деня на изпитания и свидетелствали за Божията слава; всички те ще бъдат хора, изпълнили дълга си и съзнателно отдали се на Бог. Онези, които само се възползват от възможността да служат с намерението да избегнат практикуване на истината, ще бъдат лишени от достъп до покой. Бог прилага уместни стандарти, определящи изхода за всеки отделен човек; Той не взима решения според думите и поведението на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от живота им. Той няма да прояви никаква снизходителност към нечие греховно поведение, защото човекът предано Му е служил в миналото, нито ще избави някого от смърт, защото веднъж е дал своя дан за Бог. Никой не ще избегне разплата за нечестивостта си и никой не ще успее да прикрие порочното си поведение в опит да се спаси от терзанията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благодат или беди. Ако хората предано вярват в Бог, докато се радват на благополучие, но губят предаността си, когато не го получават, те не могат да свидетелстват за Божията слава, нито да изпълнят вменения им дълг. Тогава те също ще бъдат унищожени, при все че някога са служили предано на Бог. Накратко казано, на грешните не е дадено да оцелеят във вечността, нито да встъпят в покой, защото покоят принадлежи само на праведните.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

678. От същината на човека зависи дали ще получи благословия или ще търпи страдания, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил неподчинение пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има свое предназначено място. Това предназначение се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Лошото поведение на детето не може да бъде прехвърлено на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Лошото поведение на родителя не може да тегне над децата му, а неговата безупречност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия; това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги е справедлив. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е категорична истина. Родителската грижовна обич не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито пък синовната почит към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собственото си праведно поведение. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Както и да го погледнем, праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На праведниците ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са грешниците, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на нечестивите да са богоугодни в постъпките си и дори и родителите на богоугодните да вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и родителите им неверници; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да встъпи в покой, човек има физическо родство с други, но веднъж навлязъл в покой, той няма да е свързан с физическите си роднини. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Допуснатите до покой са несъвместими със съществата, които са обречени на унищожение. Божиите творения, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

679. Всички злосторници и всички праведници са в крайна сметка Негови творения. Онези от тях, които вършат зло, ще бъдат погубени, а богоугодните в делата си ще оцелеят. Това е най-подходящият начин да се въздаде на двата вида Божии създания. Поради непокорството си злосторниците не могат да отрекат, че макар и създадени от Бог, са се предали на Сатана и не са годни за спасение. Праведниците, чието поведение е богоугодно не могат да се позоват на предстоящото си оцеляване, за да отрекат, че са сътворени от Бог и че са били спасени, макар и вече да са били изложени на сатанинската поквара. Злосторниците са създания, опълчили се на Бог; тези Божии творения не подлежат на спасение, защото са безвъзвратно затънали в сатанинските козни. Тези, които вършат злини, също са хора; те са изключително покварени човеци и не подлежат на спасение. Тъй като праведниците също са създания, и те са се поддавали на покварата, но желаят да се освободят от покварения си нрав и затова са в състояние да се подчинят на Бог. Хората с праведно поведение не са по-свети от папата; те просто са добили спасение и са се отърсили от покварата си; те могат да се отдадат на Бог. Те ще устоят в последните дни, което не означава, че никога не са били засегнати от сатанинската поквара. Когато Божието дело бъде завършено, сред всичките Му творения ще има и унищожени, и оцелели. Това е неотменима особеност на Неговото управление и никой не може да я отрече. Грешниците не ще бъдат допуснати до спасение; спасението е обещано на онези, които са отдадени Нему и Го следват докрай. Тъй като това е дело по управлението на човечеството, някои ще останат, а други ще бъдат изпъдени. За различните видове хора са предвидени различни изходи и те са най-подходящите за Божиите създания.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

680. Търсих мнозина на земята да бъдат Мои последователи. Сред всички тези последователи има такива, които служат като свещеници, такива, които ръководят, такива, които са Божии синове, такива, които са Божии хора, и такива, които служат. Класифицирам ги въз основа на лоялността, която показват към Мен. Когато всички бъдат класифицирани според вида, тоест, когато естеството на всеки тип човек бъде изяснено, аз ще причисля всеки от тях към правилната категория и ще поставя всеки вид на подходящото му място, за да постигна целта на Моето спасение на човечеството. На групи призовавам онези, които желая да спася, в дома Си и след това карам всички от тях да приемат делото Ми от последните дни. В същото време ги класифицирам според вида, след което награждавам или наказвам всеки въз основа на действията му. Такива са стъпките, които съставляват Моето дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“)

681. Сега знаеш ли наистина защо вярваш в Мен? Знаеш ли наистина целта и значението на Моята работа? Знаеш ли наистина задълженията си? Знаеш ли наистина Моето свидетелство? Ако просто вярваш в Мен, но няма признак на Моята слава или свидетелство в теб, тогава Аз отдавна съм те пропъдил. Що се отнася до онези, които знаят всичко това, те още повече са тръни в окото Ми, а в дома Ми те не са нищо повече от препятствия по пътя Ми, те са плевели, които трябва да бъдат напълно премахнати в работата Ми, те са безполезни, нямат стойност и отдавна съм ги възненавидял. Често гневът Ми връхлита всички, които са лишени от свидетелство, и жезълът Ми никога не се отклонява от тях. Отдавна съм ги предал в ръцете на лукавия; те са лишени от Моите благословения. Когато дойде денят, тяхното наказание ще бъде по-тежко дори от това на глупавите жени. Днес върша само работата, която е Мое задължение да върша; Ще вържа цялото жито на снопове заедно с плевелите. Това е Моята работа днес. Всички тези плевели ще бъдат отвеяни по време на Моето веене, след това житните зърна ще бъдат събрани в склада и тези плевели, които са били отвеяни, ще бъдат поставени в огъня, за да бъдат изгорени на прах. Моята работа сега е просто да вържа всички хора на снопи; тоест да ги завоювам напълно. Тогава ще започна да отвявам, за да разкрия края на всички хора.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“)

682. В днешно време следовниците на истината ясно се отличават от онези, които не я търсят. Предназначените места на двата вида хора също са съвсем различни. Бог ще донесе спасение на тези, които търсят познание за истината и я практикуват. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Дори и всеотдайно вярващите в неопределения Бог — нима те също не са демони? Дори и съвестните и почтени хора, които не приемат истинния път, са демони, защото противенето на Бог е тяхна същина. Който не приема истинния път, се съпротивлява на Бог; дори и да изтърпят множество страдания, такива хора ще бъдат унищожени. Непокорни Богу са всички, които не желаят да се откажат от светското, да се разделят с родителите си и които нямат воля да се отърсят от плътските удоволствия. Погибел чака всички тях. Демоничен е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и нещо повече, той ще бъде унищожен. Редом с онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени и всички вярващи, които не практикуват истината или които не вярват във въплътения Бог. Ще бъде позволено да останат само хора, които са пречистени и подобрени чрез страдание и са му устояли — това са хората, които са изтърпели истински изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противопоставящи се на Бог неверници? Не са ли те същите онези хора, които се опълчват на Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, макар да са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и имаш задължения и храниш любов към тях, но нима с това не отправяш положителни сигнали към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако и днес хората не успяват да разграничат доброто от злото и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво намерение да потърсят Божията воля и без да могат да приемат Неговите намерения за свои собствени, краят им ще бъде още по-окаян.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

683. Бог не си затваря очите и не е глух за хората, които Го хулят или Му се противопоставят, или дори за онези, които злословят срещу Него — хора, които умишлено Го нападат, злепоставят и проклинат — а по-скоро Той има ясно отношение към тях. Той презира тези хора и ги осъжда в сърцето Си. Той дори открито заявява какъв ще бъде техният край, за да знаят хората, че Той има ясно отношение към онези, които Го хулят, и да знаят как Той ще определи тяхната съдба. След като Бог каза тези неща обаче, хората рядко можеха да видят истината за това как Бог ще се справи с онези хора и не можеха да разберат принципите, които стоят зад този край, който Бог им определи, и зад присъдата, която им издаде. Тоест хората не могат да видят конкретния подход и методите на Бог за справяне с тях. Това е свързано с принципите на Божието дело. Бог използва възникването на фактите, за да се справи със злото поведение на някои хора. Тоест Той не обявява греха им и не определя техния край, а по-скоро директно използва възникването на фактите, за да им наложи наказание и справедливо възмездие. Когато тези факти са налице, плътта на хората е тази, която търпи наказание, което означава, че наказанието е нещо, което може да се види с просто око. Когато се справя със злото поведение на някои хора, Бог просто ги проклина със слова и гневът Му също се излива върху тях, но наказанието, което получават, може да е нещо, което хората не могат да видят. Въпреки това, този вид край може да бъде дори по-сериозен от края, който хората могат да видят, като например да бъдат наказани или убити. Това е така, защото при положение, че Бог е решил да не спасява този тип хора, да не проявява повече милост или великодушие към тях и да не им предоставя повече възможности, тогава отношението, което Той възприема към тях, е да ги остави настрана. Какъв е смисълът тук на израза „да ги остави настрана“? Основното значение на този израз е да се остави нещо на една страна, да се игнорира и повече да не му се обръща внимание. Но тук, когато Бог остави някого настрана, има две различни обяснения за това значение: първото обяснение е, че Той е предал живота на този човек и всичко, свързано с него, на Сатана, за да се разправи с него, и Бог вече няма да бъде отговорен и повече няма да управлява този човек. Независимо дали този човек е луд, или глупав, дали е жив, или мъртъв, и дали е изпаднал в ада за наказанието си, нищо от това няма да има каквото и да било общо с Бог. Това би означавало, че такова създание няма да има нищо общо със Създателя. Второто обяснение е, че Бог е определил, че Самият Той иска да направи нещо с този човек, със собствените Си ръце. Възможно е Той да използва труда на този човек или да го използва като контраст. Възможно е Той да има специален начин да се справя с този тип хора, специален начин да се отнася към тях, точно както с Павел например. Това е принципът и отношението в Божието сърце, чрез които Той е решил да се справи с този вид хора. Така че, когато хората се противопоставят на Бог, клеветят Го и богохулстват, ако накърняват Неговия нрав или когато превишават границата на Неговото търпение, тогава последствията са невъобразими. Най-тежкото последствие е Бог да предаде живота им и всичко, свързано с тях, на Сатана веднъж завинаги. Те няма да получат прошка през цялата вечност. Това означава, че този човек е станал храна в устата на Сатана, играчка в ръцете му и от този момент нататък Бог вече няма нищо общо с него.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

684. Сега е времето, в което ще определя края на всеки човек, а не епохата, в която започнах да го оформям. Записвам в Моята книга, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, присъщите му характеристики и как се е държал през живота си. По този начин, независимо какви са били хората, никой няма да избегне десницата Ми и всеки ще бъде с подобните нему, както Аз преценя. Аз решавам назначението на всеки човек не според възрастта му или общественото му положение, нито според изтърпените от него страдания, а най-малко според това доколко предизвиква жалост. Съдя хората по това дали притежават истината. Не съществува никаква алтернатива. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, също ще бъдат наказани. Това е безспорен факт. Следователно, Бог въздава наказания заради Своята праведност и в отговор на многобройните сторени от хората злини.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашето назначение“)

685. Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако да, призовавам те покорно да се оставиш да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш похвален от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които приемат правосъдието, но не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред съдното дело, ще бъдат завинаги презрени и отхвърлени от Бог. Техните грехове са по-многобройни и по-тежки от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са въстанали срещу Него. Хората, които дори не са достойни да служат, ще получат по-сурово наказание, което при това ще бъде вечно. Бог няма да пощади никой предател, който някога е засвидетелствал с думи верността си към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание за духа, душата и тялото. Не е ли това точно проява на праведния Божи нрав? Не е ли това целта на Божието осъждане и разкриване на човека? Бог запраща всички, които извършват всякакви мерзки дела по време на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да разкъсват плътта им, както си искат, а телата им вонят на трупове. Точно такова възмездие им се полага. Бог записва в тефтерите им всеки един от греховете на тези нелоялни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници; после, когато настъпи моментът, ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове да оскверняват телата им на воля, за да не могат те никога повече да се въплътят и да видят светлината отново. Тези лицемери, които служат за известно време, но не са способни да останат верни докрай, Бог причислява към нечестивците, за да се сговорят с тях и да станат част от тяхната размирна сган; накрая Бог ще ги унищожи. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били верни на Христос или не са положили никакви усилия, и с настъпването на новата епоха Той ще ги унищожи всичките. Тях вече няма да ги има на земята, а още по-малко ще бъдат допуснати в царството Божие. Тези, които никога не са били искрени с Бог, но са принудени от обстоятелствата да Му се подчинят външно, са причислени към онези, които служат на народа Му. Малцина от тях ще оцелеят, мнозинството ще загине заедно с тези, чиято служба не удовлетворява изискванията. Накрая Бог ще доведе в царството Си всички, които мислят като Него, хората и синовете Божи, както и тези, които са определени от Бог за свещеници. Те ще бъдат еманацията на Божието дело. Що се отнася до тези, които не попадат в нито една от категориите, определени от Бог, те ще бъдат причислени към неверниците — със сигурност се досещате какъв ще бъде техният край. Вече ви казах всичко, което трябва да знаете; пътят, по който ще тръгнете, е ваш личен избор. Трябва обаче да разберете следното: Божието дело не чака никого, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)