675. Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателния покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще са придобити от Бог едва след като са преминали през последното Му дело на пречистване. Тези хора, които най-после са придобити от Бог, ще са навлезли в окончателния покой. По същество Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да пречисти човечеството и заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде сортиран според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека за навлизане на човечеството в покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които могат да останат, от онези, които не могат. Щом това дело приключи, хората, които могат да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в дните на покой за човечеството и ще заживеят заедно с Бог. След съда и наказанието на онези, които не могат да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва хора от този вид, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да навлязат в деня на покоя, споделян от Бог и човеците, тъй като подлежат на наказание и са зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и поради непокорството и непоправимостта си; никога няма да живеят в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом осветената част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло в предишната ера, които не са могли да бъдат спасени, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според ерата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

676. Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки тип човек ще бъде определена награда или наказание според това дали търсят истината, дали познават Бог и дали могат да се покорят на видимия Бог. Не притежават истината онези, които — макар и да са полагали труд, не познават видимия Бог, нито Му се покоряват. Такива хора са злодеи, а злодеите несъмнено ще бъдат наказани; нещо повече, ще бъдат наказани според злодеянията си. Бог е, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неясния и невидим бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се покорят. Ако пак не успеят да повярват във видимия Бог до приключването на Неговото дело на завоюването, продължат ли да се бунтуват срещу видимия, въплътен Бог и да Му се противопоставят, то тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Същото е и сред вас — всички онези, които на думи признават въплътения Бог, но са неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. И всички онези, които на думи признават видимия Бог и ядат и пият изразената от Него истина, но въпреки това се стремят към мъглявия и невидим бог, дори още повече ще бъдат обекти на унищожение. Никой от тези хора няма да остане до времето за покой, следващо завършването на Божието дело, а докато времето за покой настъпи, няма да е останал нито един такъв човек. Хората, които принадлежат на демоните, не практикуват истината; същността им е на съпротива и непокорство срещу Бог; те нямат ни най-малко намерение да Му се покорят. Всички такива хора ще бъдат унищожени. Това дали притежаваш истината, или се съпротивляваш на Бог зависи от същността ти, а не от вида ти или от случайното ти говорене или действия. Дали един индивид ще бъде унищожен, се определя от неговата същност. Това се определя според същността, разкрита чрез неговото поведение и стремежа му към истината. От всички хора, които работят и вършат еднакво количество работа, на онези с добра същност на човешката природа, които притежават истината, ще им бъде позволено да останат, а онези със зла същност на човешката природа, които се бунтуват срещу видимия Бог, именно те ще бъдат унищожени. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до крайната цел на човеците, ще се отнесе подходящо с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка, дори повече, няма да бъде допусната никаква грешка. Човешките чувства или идеи се примесват само когато хората вършат работа. Божието дело е най-подходящо, Той категорично не набеждава което и да е сътворено същество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

677. Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добро поведение са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и независимо дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добра бъдеща крайна цел чрез добри дела, а някои искат да използват изтънчени думи, за да си осигурят добра крайна цел. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората въз основа на тяхното поведение или на думите им; затова мнозина искат да се възползват от това и да получат чрез измама мимолетна благодат. Хората, които ще оцелеят в бъдещото време на покой, ще са устояли в деня на страдание и ще са свидетелствали за Бог; всички те ще бъдат хора, които са изпълнили дълга си добре и съзнателно са се покорили на Бог. Онези, които само искат да се възползват от възможността, за да служат, за да избегнат практикуване на истината, няма да останат. Бог прилага уместни критерии за устройването на изхода за всеки отделен индивид; Той не взима решения просто според думите и постъпките на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от време. Категорично няма да прояви снизходителност към всички злодеяния на някого само защото човекът Му е служил в миналото, нито ще пощади някого от смърт, защото Му е отдавал всичко за известно време. Никой не може да избегне възмездието за своята злина и никой не може да прикрие злодеянията си и така да избегне страданията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благословии или понасят злочестина. Ако хората са предани на Бог, докато се радват на благословии, но губят предаността си, когато не ги получават, и ако тези хора — които някога предано са полагали труд за Бог — в крайна сметка все още не могат да свидетелстват за Бог или да изпълнят добре възложения им дълг, то такива хора също подлежат на унищожение. Накратко казано, злите хора не могат да оцеляват вечно, нито да встъпят в покой; само праведните ще бъдат господари в покоя.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

678. От същността на човека зависи дали ще получи благословии или ще понесе злочестина, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел, която се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Злодеянията на детето не могат да бъдат прехвърлени на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Злодеянията на родителя не могат да бъдат прехвърлени на децата му, а неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия. Това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се определя според същността на делата му и винаги се определя по подходящ начин. Никой не може да поеме греховете на когото и да било, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е безусловно. Родителската грижовна обич към децата не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито синовната почит на детето към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собствените си праведни постъпки. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Вършителите на праведни дела в крайна сметка са вършители на праведни дела, а злодеите в крайна сметка са злодеи. Вършителите на праведни дела в крайна сметка ще могат да оцелеят, а злодеите ще погинат. Святите са святи; у тях няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори ако децата на злите хора са вършители на праведни дела и дори ако родителите на праведниците са вършители на злодеяния. По същество няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си по същество са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог и онези, които Го мразят, по същество се противопоставят едни на други. Онези, които ще навлязат в покой, и онези, които ще са били унищожени, са два несъвместими типа сътворени същества. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг, ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

679. В последна сметка, всички злосторници и всички, които вършат праведни дела, за сътворени същества. Сътворените същества, които вършат зло, ще бъдат погубени, а сътворените същества, които вършат праведни дела, ще оцелеят. Това е най-подходящият начин да се въздаде на двата вида сътворени същества. Поради непокорството си злодеите не могат да отрекат, че са Божии сътворени същества, но са били пленени от Сатана и поради това не могат да бъдат спасени. Сътворените същества, които вършат праведни дела, не могат да се позоват на предстоящото си оцеляване, за да отрекат, че са сътворени от Бог и че са били спасени, макар и вече да са били изложени на сатанинската поквара. Злосторниците са сътворени същества, които се бунтуват срещу Бог; те са сътворени същества, които не подлежат на спасение и са напълно завладени от Сатана. Тези, които вършат злини, също са човешки същества; те са изключително покварени човеци и не подлежат на спасение. И като сътворени същества хората, които вършат праведни дела, също са покварени, но те са човешки същества, които желаят да се отърват от покварения си нрав и затова са способни да се покорят на Бог. Хората, които вършат праведни дела, не са преизпълнени с праведност. По-скоро са хора, които са постигнали спасение, отървали са се от своя покварен нрав и са се покорили на Бог, хора, които могат да останат непоколебими накрая. Това не означава, че са хора, които никога не са били покварени от Сатана. Когато Божието дело бъде завършено, сред всички сътворени същества ще има и унищожени, и оцелели. Това е неотменима особеност на Неговото управление и никой не може да я отрече. Грешниците не ще бъдат допуснати до спасение; спасението е обещано на онези, които са отдадени Нему и Го следват докрай. Тъй като това е дело по управлението на човечеството, някои ще останат, а други ще бъдат отстранени. За различните видове хора са предвидени различни изходи и те са най-подходящите за сътворените същества.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

680. Търсих мнозина на земята да бъдат Мои последователи. Сред всички тези последователи има такива, които служат като свещеници, такива, които ръководят, такива, които са Божии синове, такива, които са Божии хора, и такива, които служат. Класифицирам ги въз основа на лоялността, която показват към Мен. Когато всички бъдат сортирани според вида им, тоест, когато естеството на всеки тип човек бъде разкрито, аз ще групирам всеки от тях в правилната категория и ще поставя всеки вид на подходящото му място, за да постигна Моята цел да спася хората. Призовавам на групи онези, които желая да спася, в дома Си и след това всички те приемат делото Ми от последните дни. В същото време ги класифицирам според вида, след което награждавам или наказвам всеки човек въз основа на действията му. Такива са стъпките, които съставляват Моето дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Мнозина са призовани, но малцина са избрани)

681. Сега знаеш ли наистина защо трябва да вярваш в Мен? Знаеш ли наистина целта и значението на Моето дело? Знаеш ли наистина дълга си? Знаеш ли наистина какво е Моето свидетелство? Ако просто вярваш в Мен, но няма признак на Моята слава или свидетелство в теб, тогава Аз отдавна съм те отстранил. Що се отнася до онези, които разбират всичко, те още повече са тръни в окото Ми, а в дома Ми те не са нищо повече от препятствия по пътя Ми, те са плевели, които трябва да бъдат напълно отвеяни от делото Ми, те са напълно безполезни, нямат никаква тежест и отдавна съм ги възненавидял. Често гневът Ми връхлита всички, които са лишени от свидетелство, и жезълът Ми никога не се отклонява от тях. Отдавна съм ги предал в ръцете на лукавия; напълно са лишени от Моите благословии. Когато дойде денят, тяхното наказание ще бъде по-тежко дори от това на глупавите, упорити жени. Днес върша само делото, което е Мой дълг; като връзвам на снопове цялото жито заедно с плевелите. Това е Моето дело днес. Всички тези плевели ще бъдат отвеяни по време на Моето веене, след това житните зърна ще бъдат събрани в житницата и тези плевели, които са били отвеяни, ще бъдат поставени в огъня, за да бъдат изгорени на пепел. Моето дело сега е просто да вържа всички хора на снопове; тоест да ги завоювам напълно. Тогава ще започна да отвявам, за да разкрия изходите на всички хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?)

682. В днешно време онези, които се стремят, и онези, които не го правят, са два различни вида хора, чиято крайна цел е различна. Бог ще донесе спасение на тези, които се стремят към познание за истината и практикуване на истината. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Нима дори всеотдайно вярващите в мъглявия бог не са също демони? Дори и съвестните и почтени хора, които не приемат истинния път, са демони, защото противенето на Бог е тяхна същина. Който не приема истинния път, се съпротивлява на Бог; дори и да изтърпят много страдания, такива хора ще бъдат унищожени. Срещу Бог се бунтуват всички, които не желаят да се отрекат от светското, да се разделят с родителите си и които нямат воля да се отърсят от плътските удоволствия. Погибел чака всички тях. Демон е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и още повече ще бъде унищожен. Всички онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени, заедно с всички, които вярват, но не практикуват истината или които не вярват във въплъщението на Бог. Могат да останат само хора, които са преминали през страданието на облагородяването и са останали непоколебими — това са хората, които наистина са преминали през изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кои са сатаните, кои са демоните и кои са Божиите врагове? Не са ли онези съпротивляващи се, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не са ли те онези, които твърдят, че имат вяра, но не притежават никаква истина? Не са ли те онези, които просто търсят придобиване на благословии, докато не могат да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да се замесваш с тези демони и да се отнасяш към тях със съвест и любов, но това не е ли равнозначно на проява на доброта към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали до този етап и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават насляпо обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божието сърце и без да могат по никакъв начин да вземат Божието сърце за свое собствено, изходът им ще бъде още по-окаян.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно)

683. Бог не си затваря очите и не е глух за хората, които богохулстват срещу Него или Му се съпротивляват, или дори за онези, които злословят срещу Него, хора, които умишлено Го нападат, злепоставят и хулят, а по-скоро Той има ясно отношение към тях. Той мрази тези хора и ги осъжда в сърцето Си. Той дори открито заявява какъв ще бъде техният изход, за да знаят хората, че Той има ясно отношение към онези, които Го хулят, и да знаят как Той ще определи изхода им. След като Бог каза тези неща обаче, хората рядко можеха да видят истината за това как Бог ще се справи с онези хора и им беше трудно да разберат принципите, които стоят зад този изход, който Бог им определи, и зад присъдата, която им издаде. Тоест хората обикновено не могат да видят конкретното отношение и методите на Бог за справяне с тях. Това е свързано с Божиите принципи за вършене на нещата. Бог използва възникването на фактите, за да се справи със злодеянията на някои хора. Тоест Той не обявява греха им и не определя техния изход, а по-скоро директно използва възникването на фактите, за да им наложи наказание и справедливо възмездие. Когато тези факти са налице, плътта на хората е тази, която търпи наказание, и хората могат да го видят със собствените си очи. Когато се справя със злодеянията на някои хора, Бог просто ги проклина със слова и гневът Му също ги спохожда, но наказанието, което получават, може да е нещо, което не е видимо за човешкото око. Въпреки това, естеството на такъв изход може да бъде дори по-сериозно от това на изходите наказание или поразяване, които хората могат да видят. Това е така, защото при положение, че Бог е решил да не спасява този тип хора, повече да не проявява милост или снизходителност към тях и да не им предоставя повече възможности, тогава отношението, което Той възприема към тях, е да ги остави настрана. Какъв е смисълът тук на израза „да ги остави настрана“? Основното значение на този израз е да се остави нещо на една страна, да се игнорира и повече да не му се обръща внимание. Но тук, когато Бог остави някого настрана, има две различни обяснения за това значение: първото обяснение е, че Той е предал живота на този човек и всичко, свързано с него, на Сатана, за да се разправи с него, и Бог вече няма да бъде отговорен и повече няма да управлява този човек. Независимо дали този човек е луд, или глупав, дали е жив, или мъртъв, и дали е изпаднал в ада за наказанието си, нищо от това няма да има каквото и да било общо с Бог. Това би означавало, че такова сътворено същество няма да има нищо общо със Създателя. Второто обяснение е, че Бог е определил, че Самият Той иска да направи нещо с този човек, със собствените Си ръце. Възможно е Той да използва труда на този човек или да го използва като контрастиращ предмет. Възможно е Той да има специален начин да се справя с този тип хора, специален начин да се отнася към тях, точно както с Павел например. Това е принципът и отношението в Божието сърце, чрез които Той е решил да се справи с този вид хора. Така че, когато хората се съпротивляват на Бог, клеветят Го и богохулстват, ако предизвикват Неговия нрав или ако достигнат Божията граница, тогава последствията са невъобразими. Най-тежкото последствие е Бог да предаде живота им и всичко, свързано с тях, на Сатана веднъж завинаги. Те няма да получат прошка през цялата вечност. Това означава, че този човек е станал храна в устата на Сатана, играчка в ръцете му и от този момент нататък Бог вече няма нищо общо с него.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

684. Сега е времето, в което определям изхода за всеки човек, не в етапа, в който започнах да обработвам човека. Записвам в Моя регистър, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, вродената му класификация и крайните му проявления. По този начин, независимо от това какъв тип човек е той, никой няма да избегне ръката Ми и всеки ще бъде сортиран според вида си въз основа на Моето разпределение. Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да разберете, че всички онези, които не следват Божията воля, ще бъдат наказани, без изключение. Това е нещо, което никой човек не може да промени. Затова всички, които са наказани, са наказани заради Божията праведност и като възмездие за многобройните им зли дела.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

685. Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако разбираш, те съветвам да се оставиш покорно да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш одобрен от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които само приемат съда, но никога не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред делото на правосъдието, ще бъдат отритнати от Бог завинаги. Техните грехове са по-тежки и по-многобройни от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са бунтовници срещу Него. Тези хора, които дори не са достойни да полагат труд, ще получат по-сурово наказание — наказание, което при това е вечно. Бог няма да пощади нито един предател, който някога на думи е демонстрирал преданост към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание на духа, душата и тялото. Не е ли именно това разкриване на праведния Божи нрав? Не е ли именно това целта, с която Бог съди и разкрива човека? Бог предава всички, които извършват всевъзможни злодеяния през времето на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да унищожават плътта им, както си искат, а телата на тези хора излъчват воня на трупове. Такова е заслуженото им възмездие. Бог записва всеки един от греховете на тези неверни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници в досиетата им, а в подходящия момент ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове на воля да оскверняват целите им тела, и прави така, че те никога повече да не могат да се превъплътят и никога да не видят светлината отново. Бог причислява към злите тези лицемери, които служат известно време, но не остават предани до края, като ги оставя да тънат в блатото със злите хора и да сформират шайка от разнородни мерзавци, а накрая Бог ще ги погуби. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били предани на Христос или с нищо не са допринесли, и при смяната на епохата Той ще ги погуби всичките. Те вече няма да съществуват на земята, камо ли да бъдат допуснати в Божието царство. Бог причислява към онези, които служат на Неговия народ, всеки, който никога не е бил искрен към Бог, но няма друг избор, освен да се отнася към Него нехайно. Само малцина от тези хора ще оцелеят, а мнозинството ще бъде унищожено заедно с онези, чийто труд дори не е съгласно критериите. Накрая Бог ще въведе в царството Си всички, които са в единомислие с Бог, Божия народ и Божиите синове, както и тези, които Бог е предопределил да бъдат свещеници. Те са кристализацията на Божието дело. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат причислени към нито една от категориите, очертани от Бог, те ще бъдат включени в редиците на невярващите — и вие със сигурност можете да си представите какъв ще бъде техният изход. Вече ви казах всичко, което трябва да кажа; пътят, който избирате, е ваш личен избор. Трябва да разберете следното: Божието дело никога не чака нито един човек, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никой човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)