В Епохата на царството Бог използва слова, за да въведе новата епоха, да промени методите, с които осъществява делото Си, и да изпълни делото на цялата епоха. Това е принципът, по който Бог върши делото Си в Епохата на Словото. Той се въплъти и говори от различни гледни точки, като дава възможност на човека действително да види Бог, Който е Словото, явяващо се в плът, и да съзре Неговата мъдрост и изумителност. Бог върши делото Си по този начин, за да постигне по-добре целите на завоюването на хора, усъвършенстването на хора и отстраняването на хора. Това е истинското значение на използването на словата за вършене на делото в Епохата на Словото. Чрез словата хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същина и това, в което трябва да навлезе човекът. Чрез словата се осъществява цялото дело, което Бог желае да извърши в Епохата на словото. Чрез словата хората се разкриват, отстраняват и подлагат на изпитания. Хората са видели и чули тези слова и са признали съществуването на тези слова. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог, във всемогъществото и мъдростта на Бог и в Божието сърце, което обича и спасява човека. Терминът „слова“ може да е обикновен и простичък, но словата, изречени от устата на въплътения Бог, разтърсват вселената; преобразяват сърцата на хората, преобразяват представите им и стария им нрав, и преобразяват целия предишен облик на света. През различните епохи само днешният Бог работи по този начин и само Той говори така и спасява човека така. Оттук насетне човекът живее под напътствието на Божиите слова, сред пастирското водачество и ресурса на словата Му. Всички хора живеят в света на Божиите слова, сред проклятията и благословиите на Божиите слова и повечето хора живеят под съда и наказанието от словата Му. Тези слова и това дело са изцяло с цел да спасят човека, с цел да изпълнят Божията воля и с цел да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света, като използва словата Си, Той води всички хора във вселената чрез слова, завоюва и спасява хората чрез слова и накрая Той ще използва слова, за да сложи край на целия стар свят, и така ще завърши целия Свой план за управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епохата на словото)

Моите слова са вечната неизменна истина; Аз съм притокът на живот за човека и единственият водач за човечеството; ценността и значението на Моите слова не се определят от това дали те са признати и приети от човечеството, а от същността на самите слова; и дори нито един човек на тази земя да не може да приеме Моите слова, ценността и помощта им за човечеството са неизмерими за който и да било човек. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват или възразяват срещу словата Ми, или ги презират напълно, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите да бъдат Моето свидетелство и нека те докажат, че Моите слова са истината, пътят и животът. Нека те докажат, че всичко, което съм изрекъл, е правилно и че то е онова, което човек трябва да притежава и още повече ‒ да приеме. Ще позволя на всички, които Ме следват, да узнаят този факт: хората, които не могат да приемат напълно словата Ми, тези, които не могат да практикуват словата Ми, тези, които не могат да намерят цел в словата Ми, и тези, които не могат да получат благодатта на спасението чрез словата Ми — това са хората, които са заклеймени от словата Ми, и дори още повече, те са онези, които са загубили благодатта на спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да ги напусне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)

Независимо дали на пръв поглед думите, изричани от Бог, изглеждат прости, или дълбокомислени, всички те са истини, които са незаменими за навлизането в живота на човек. Божиите слова са изворът с живителна вода, предоставяща на човека способността да оцелява както духом, така и телом. Те предоставят на човека това, от което се нуждае, за да остане жив, предоставят му правила и верую за постъпките му в ежедневието, предоставят му пътя към спасението, който трябва да следва, както и целите и посоката за постигането на спасение, предоставят му всяка истина, която той трябва да притежава като сътворено същество пред Бог, и всяка истина за това как човек трябва да се покорява и да се покланя на Бог. Божиите слова служат като гаранция за оцеляването на човека, те са неговият ежедневен хляб, както и здрава опора, която му позволява да бъде силен и да остава непоколебим. Те са изпълнени с истината реалност, чрез която сътвореното човечество изживява нормалната човешка природа, те са изпълнени с истината, която позволява на човечеството да се освободи от покварата и да се измъкне от мрежата на Сатана; те са изпълнени с усърдно и търпеливо обучаване, увещание, насърчение и утеха, които Създателят дарява на сътвореното човечество. Божиите слова са пътеводна звезда, която води и просветлява човека, като му помага да разбере всички положителни неща. Те служат като гаранция, че човек ще изживее и ще придобие всичко, което е справедливо, красиво и добро. Божиите слова са критерият, по който се мерят всички хора, събития и неща, както и фар, водещ човека към спасението и пътя на светлината.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

В „Думите на Бог към цялата вселена“ Той изразява словата Си от гледна точка на Духа. Начинът, по който Той говори, е недостижим за сътвореното човечество. Освен това лексиката и стилът на Неговите слова са красиви и затрогващи и никоя човешка литература не би могла да заеме мястото им. Думите, с които Той разобличава човека, са точни, неопровержими от която и да е философия и довеждат всички хора до покорство. Думите, с които Бог съди човека, се врязват право в дълбините на душите на хората като остър меч и ги пронизват толкова дълбоко, че те няма къде да се скрият. Думите, с които Той утешава хората, носят в себе си милост и любяща доброта. Те са топли като майчина прегръдка и карат хората да се чувстват в безопасност както никога досега. Най-важната особеност на тези слова е, че на този етап Бог не говори с идентичността на Йехова или Исус Христос, нито на Христос от последните дни. Вместо това, като използва изначалната Си идентичност на Създателя, Той говори на всички, които Го следват, и на всички, които тепърва ще Го последват, и ги наставлява. Може да се каже, че за пръв път откакто светът е създаден, Бог се обръща към всички хора. Никога досега Бог не е говорил на сътвореното човечество толкова подробно и систематично. Разбира се, това е и първият път, когато Той говори на цялото човечество толкова много и в продължение на толкова продължителен период от време. Това е напълно безпрецедентно. Нещо повече, тези слова са първият текст, изразен от Бог сред човечеството, и в тях Той разобличава човека, напътства го, съди го и му говори от сърце, и също така са първите слова, в които Бог позволява на човека да разбере Неговите стъпки, мястото, на което лежи, Божия нрав, това, което Бог притежава и представлява, мислите на Бог и Неговата загриженост за човечеството. Може да се каже, че това са първите слова, които Бог е отправил към човечеството от третото небе след сътворението, и че Бог за първи път използва свойствената Си идентичност, за да се яви и да изрази гласа на сърцето Си пред човечеството сред слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Въведение)

Пътят на живота не е нещо, което който и да е човек може да притежава, нито е нещо, което всеки човек може лесно да постигне. Това е така, понеже животът може да дойде само от Бог, тоест единствено Самият Бог притежава същността на живота и единствено Самият Бог притежава пътя на живота. И така, единствено Бог е източникът на живота и непресъхващият извор на живата вода на живота. От създаването на света Бог е извършил огромно дело, пропито с жизнеността на живота, извършил е голямо дело, което носи живот на човека, и е платил огромна цена, за да може човек да придобие живот. Това е така, защото Самият Бог е вечен живот и Самият Бог е пътят, по който човекът може да бъде възкресен. Бог никога не отсъства от сърцето на човека и по всяко време живее сред хората. Той е движещата сила в живота на човека, коренът на оцеляването му и богат ресурс за оцеляването на човека след раждането. Бог кара хората да се преродят и да живеят упорито в своята индивидуална роля. Като се осланя на Неговото могъщество и нестихваща жизнена сила, човекът живее поколение след поколение, докато могъществото на Божия живот неизменно оказва подкрепа сред хората, а Бог е платил цена, каквато нито един обикновен човек никога не е плащал. Божията жизнена сила може да преодолее всяка сила, дори нещо повече — тя превъзхожда всяка сила. Неговият живот е вечен, Неговото могъщество е необикновено, а жизнената Му сила не може да бъде сломена от никое сътворено същество или враждебна сила. Божията жизнена сила съществува и свети с ярко сияние независимо от времето или мястото. Небето и земята могат да претърпят огромни промени, но Божият живот остава непроменен завинаги. Всички неща могат да преминат, но Божият живот пак ще съществува. Това е така, защото Бог е източникът на оцеляването на всички неща и коренът, от който зависят всички неща за оцеляването си. Животът на човека произлиза от Бог, небето съществува благодарение на Бог, оцеляването на земята също произтича от могъществото на Божия живот. Нищо живо не може да превъзмогне Божието върховенство и нищо, което има жизненост, не може да избяга от обсега на Божията власт. Така всички хора, независимо кои са, трябва да се предадат на Божието господство, всички хора трябва да живеят под Божието управление и никой от тях не може да избяга от Неговата ръка.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Христос от последните дни носи живот и носи непреходния и вечен път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Божието одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, което придобиват, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти се стремиш само да се придържаш към миналото, да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се стремиш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са непреодолими и могъщи като надигащи се вълни и тътнещи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожението, вкопчен в старото и в очакване нещата да ти паднат в скута. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва стъпките на Агнеца? Това как може да покаже, че Богът, към когото се придържаш, е Богът, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат на небето? Това, което държиш в ръцете си, са просто думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти; те не са мъдри слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко са пътят, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не дава ли повод за размисъл? Не ти ли дава прозрение в тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава те увещавам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш Кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)