В Епохата на царството Бог използва слово, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява Своя промисъл и да изпълни делата Си за цялата епоха. Това е принципът, по който Бог работи в Епохата на словото. Той се яви в плът, за да говори от други позиции, така че човекът да може действително да види Бог като въплъщение на Словото в плътта и да съзре Неговата мъдрост и величие. Цел на това Негово дело е да улесни завоюването на човека, да го направи съвършен и да го пропъди. Това е същинското предназначение на думите за целта на делото в Епохата на словото. Чрез тези думи хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същност и разбират към какво трябва да се стремят. Делото, което Бог желае да извърши чрез думи през Епохата на словото, бива напълно осъществено. Тези Негови думи изобличават, пропъждат и подлагат на изпитания хората. Те са видели и чули Божието слово и са приели съществуването му. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог и в Неговата мъдрост и всемогъщество, а също и в Божията любов към човека и в желанието Му да го спаси. „Слово“ звучи простичко и тривиално, но изречено от въплътения Бог то разтърсва вселената, променя сърцата на хората, променя представите им и старите им нрави, променя и целия предишен облик на света. През вековете само днешният Бог е действал по този начин и само Той ни говори така и така ни спасява. Оттук насетне човекът е воден от Божието слово, напътстван и подкрепян от думите Му. Хората живеят в света на Божието слово, сред проклятията и благословиите на думите Му и все повече човеци са подложени на съд и порицание от словото Му. Това слово и това дело са с едничката цел да спасят човека, да изпълнят волята Божия и да изменят облика на първоначално сътворения свят. Бог създаде света чрез словото Си, Той превежда хората през вселената чрез слово и ги покорява и завоюва чрез слово. В сетните времена Той ще приключи със словото Си целия стар свят и така напълно ще завърши целия Свой план за управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Моите думи са вечната неизменна истина. Аз съм източникът на живот за човека и единственият му водач. Стойността и значението на Моите думи не се определят от това дали те са признати или приети от хората, а от същността на самите думи. Дори и нито един човек на тази земя да не приеме Моите думи, стойността и помощта им за човешкия род са неоценими. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват, отхвърлят или напълно презират думите Ми, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите Ми бъдат свидетели и нека те покажат, че Моите думи са истината, пътят и животът. Нека те покажат, че всички Мои думи са истинни и че те са именно това, което човек трябва да получи и най-вече да приеме. Нека всички, които Ме следват, да знаят този факт: хората, които не приемат напълно думите Ми, не ги изпълняват и не намират цел в тях, и които не получават спасение чрез тях, са били осъдени от думите Ми и освен това са загубили спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да се отклони от тях.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да обмисляте делата си“)

Независимо дали на пръв поглед думите, изричани от Бог, изглеждат прости, или дълбокомислени, всички те са истини, които са незаменими за навлизането в живота на човек. Божиите думи са източникът на жива вода, даваща на човека способността да оцелява както духом, така и телом. Те дават на човека това, от което се нуждае, за да остане жив, дават му принципи и верую за ежедневието му, дават му пътя към спасението, който трябва да следва, както и неговата цел и посока, дават му всички истини, които той трябва да знае като сътворено същество пред Бог, и всички истини за това как човек се подчинява и прекланя пред Бог. Божиите думи служат като гаранция за оцеляването на човека, те са неговият ежедневен хляб, както и здрава опора, която му позволява да бъде силен и да устоява. Те са изпълнени с истината реалност, с която сътвореното човечество изживява нормалната човешка природа, те са изпълнени с истината, която позволява на човечеството да се освободи от покварата и да избегне капаните на Сатана; те са изпълнени с неуморно учение, увещание, насърчение и утеха, които Създателят дарява на сътвореното човечество. Божиите думи са пътеводна звезда, която води и просветлява човека, помагайки му да разбере всичко положително. Те служат като гаранция, че човек ще изживее и ще придобие всичко, което е праведно и добро. Божиите думи са мерило за всички хора, събития и предмети, както и фар, водещ човека към спасението и пътя на светлината.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Предисловие“)

В „Думите на Бог към цялата вселена“ Той изразява словата Си от гледна точка на Духа. Начинът, по който Той говори, е недостижим за сътвореното човечество. Освен това лексиката и стилът на Неговите слова са красиви и затрогващи и никоя човешка литература не би могла да заеме мястото им. Думите, с които Той разобличава човека, са точни, неопровержими от която и да е философия и довеждат всички хора до покорство. Думите, с които Бог съди човека, се врязват право в дълбините на душите на хората като остър меч и ги пронизват толкова дълбоко, че те няма къде да се скрият. Думите, с които Той утешава хората, носят в себе си милост и любяща доброта. Те са топли като майчина прегръдка и карат хората да се чувстват в безопасност както никога досега. Най-важната особеност на тези слова е, че на този етап Бог не говори с идентичността на Йехова или Исус Христос, нито на Христос от последните дни. Вместо това, като използва изначалната Си идентичност на Създателя, Той говори на всички, които Го следват, и на всички, които тепърва ще Го последват, и ги наставлява. Може да се каже, че за пръв път откакто светът е създаден, Бог се обръща към всички хора. Никога досега Бог не е говорил на сътвореното човечество толкова подробно и систематично. Разбира се, това е и първият път, когато Той говори на цялото човечество толкова много и толкова дълго. Това е напълно безпрецедентно. Нещо повече, тези слова са първият текст, в който Бог се изказва пред човечеството, и в тях Той разобличава хората, напътства ги, съди ги и им говори откровено, и също така са първите изказвания, в които Бог позволява на хората да разберат Неговите стъпки, мястото, на което се намира, Божия нрав, какво притежава и какво е, мислите на Бог и Неговата загриженост за човечеството. Може да се каже, че това са първите слова, които Бог е отправил към човечеството от третото небе след сътворението, и че Бог за първи път използва свойствената Си идентичност, за да се яви и да изрази гласа на сърцето Си пред човечеството чрез думи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Въведение“)

Начинът на живот не е нещо, което някой може да притежава, нито пък е нещо, което някой може да придобие толкова лесно. Това е така, понеже животът може да дойде само от Бог, т.е. само Самият Бог притежава същността на живота и само Самият Бог притежава начина на живот. И така, единствено Бог е източник на живота и неизчерпаем извор на живата вода на живота. Откакто Бог създаде света, Той извърши много дела, свързани с живота, извърши много дела, свързани с даряването на живот на човека, и плати висока цена, за да може човекът да има живот. Това е така, защото Самият Бог е вечен живот, Самият Бог е пътят, по който човекът може да бъде възкресен. Бог винаги присъства в сърцето на човека и по всяко време живее сред хората. Той е движещата сила на човешкия живот, коренът на човешкото съществуване и щедрата гаранция за човешкото съществуване след раждането. Бог кара човека да се прероди и го дарява със способността да живее упорито във всяка своя роля. Благодарение на Неговата сила и неугасваща жизненост човекът живее поколение след поколение. През цялото това време силата на Божия живот е опора на човешкото съществуване, а Бог е платил цена, каквато нито едно обикновено човешко същество не е плащало. Божията жизнена сила може да преодолее всяка сила, всъщност тя е по-голяма от всяка сила. Неговият живот е вечен, Неговата сила е необикновена и никое сътворено същество или враг не може да надвие Неговата жизнена сила. Божията жизнена сила съществува и свети ярко независимо от времето или мястото. Небето и земята могат да претърпят големи промени, но Божият живот остава непроменен завинаги. Всички неща могат да преминат, но Божият живот ще остане, защото Бог е източникът и коренът на съществуването на всички неща. Животът на човека произлиза от Бог, небесата съществуват благодарение на Бог, съществуването на земята произтича от силата на Божия живот. Нищо, което притежава живот, не превъзхожда Божия суверенитет и нищо, което има енергия, не може да избегне властта на Божията сила. Така всеки, който и да е той, трябва да се подчини на Божия суверенитет, всички трябва да живеят под Божието управление и никой не може да избяга от Неговата ръка.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)