Да вярваш в Бог и да познаваш Бог е напълно естествено и оправдано, а днес, в епохата, в която въплътеният Бог върши Своето дело лично, е особено добро време да опознаеш Бог. Удовлетворяването на Бог е нещо, което се постига чрез надграждане върху основата на разбирането на Божиите намерения, а за да се разберат Божиите намерения, е необходимо човек да има известно познание за Бог. Това познание за Бог е видението, което вярващият в Него човек трябва да има; това е основата на вярата на човека в Бог. При липсата на това познание вярата на човека в Бог би съществувала в неясно състояние и би представлявала празна теория. Дори и ако такива хора са решени да следват Бог, те няма да спечелят нищо. Всички, които не спечелят нищо в този поток, ще бъдат отстранени — всички те са „гратисчии“. Какъвто и етап от Божието дело да преживееш, трябва да си съпроводен от могъщо видение. В противен случай би било трудно за теб да приемеш всяка стъпка от новото дело, тъй като новото Божие дело е извън възможностите на човешкото въображение и е извън границите на неговото разбиране. Така че, без пастир, който да бди над човека, без водач, който да се ангажира с общение относно виденията, човек не е в състояние да приеме това ново дело. Ако човек не може да разбере видения, тогава той не може да проумее новото Божие дело, а ако човек не може да се покори на новото Божие дело, тогава той няма да може да разбере Божите намерения и така познанието му за Бог няма да струва нищо. Преди човек да изпълни Божието слово, той трябва да познава Божието слово, т.е. той трябва да разбира Божиите намерения. Само по този начин Божието слово може да се изпълни точно и в съответствие с Божиите намерения. Това трябва да бъде присъщо на всички, които търсят истината, и това е процесът, през който трябва да преминат всички, които се стремят да познаят Бог. Процесът на опознаването на Божието слово е процес на опознаването на Бог и Божието дело. Следователно познаването на виденията не се отнася само до познанието на човешката природа на въплътения Бог, но също така включва познаване на Божието слово и дело. От Божието слово хората започват да разбират Божиите намерения и от Божието дело те започват да разбират Божия нрав и какво е Бог. Вярата в Бог е първата стъпка към познаването на Бог. Процесът на развитие от тази първоначална вяра в Бог до най-дълбоката вяра в Него е процесът на опознаването на Бог, процесът на преживяването на Божието дело. Ако вярваш в Бог единствено, за да вярваш в Него, а не за да Го опознаеш, тогава няма истинност в твоята вяра и тя не може да се пречисти — в това няма съмнение. Ако по време на процеса, чрез който човек преживява Божието дело, той постепенно опознае Бог, неговият нрав постепенно ще се промени и вярата му ще става все по-истинска. По този начин, когато човек постигне успех в своята вяра в Бог, той напълно ще спечели Бог. Причината, поради която Бог положи толкова големи усилия, за да се въплъти за втори път и да извърши Своето дело лично, беше за да може човек да Го познае и да Го види. Познаването на Бог^[а] е крайният резултат, който трябва да бъде постигнат при приключването на Божието дело, и това е последното изискване, което Бог има към човечеството. Причината, поради която Той прави това, е в името на последното Му свидетелство — Той върши това дело, за да може човек окончателно и напълно да се обърне към Него. Човек може да започне да обича Бог само като Го опознае, а за да обича Бог, той трябва да Го познава. Без значение по какъв начин търси или какво се стреми да спечели, той трябва да може да постигне познание за Бог. Само по този начин човек може да удовлетвори Божието сърце. Само чрез познаването на Бог човек може да има истинска вяра в Него и само чрез познаването на Бог може истински да се бои от Него и да Му се покорява. Хората, които не познават Бог, никога няма да стигнат до истинско покорство към Бог и страх от Него. Познаването на Бог включва познаване на Неговия нрав, разбиране на Неговите намерения и знание какво е Той. Но който и аспект да опознае човек, всеки един изисква от него да плати цена и изисква волята да се покори, без което никой няма да може да продължи следването докрай. Божието дело е твърде несъвместимо с представите на човека. Божият нрав и това, което Бог е, са твърде трудни за опознаване от човека, и всичко, което Бог казва и прави, е твърде неразбираемо за човека: ако човек желае да следва Бог, но не желае да Му се покорява, тогава човек няма да спечели нищо. От сътворението на света до днес Бог е извършил много дела, които са непонятни за човека и които са били трудни за приемане от човека, и Бог е казал много неща, които правят представите за човека трудни за изцеление. Но Той никога не е прекратявал Своето дело поради това, че човекът е имал твърде много трудности — по-скоро Той е продължавал да работи и да говори, и въпреки че голям брой „воини“ са паднали край пътя, Той все още върши Своето дело и продължава без прекъсване да избира една след друга групи от хора, които са готови да се подчинят на Неговото ново дело. Той няма милост към тези паднали „герои“ и вместо това цени онези, които приемат новото Му дело и новите Му слова. Но с каква цел Той работи по този начин, стъпка по стъпка? Защо винаги отстранява някои хора и избира други? Защо винаги използва такъв метод? Целта на делото Му е да позволи на човека да Го опознае и по този начин да бъде спечелен от Него. Принципът на делото Му е да работи върху хората, които са способни да се подчинят на делото, което върши днес, а не да работи върху хората, които се подчиняват на делото, което е вършил в миналото, като се противопоставят на делото, което върши днес. Това е причината, поради която Той отстранява толкова много хора.

Резултатите от урока по опознаването на Бог не могат да бъдат постигнати за един или два дни: човек трябва да натрупа опит, да претърпи страдание и да постигне истинско подчинение. На първо място, като започне от делото и словата на Бог. Наложително е да разбереш какво е включено в познаването на Бог, как да постигнеш това познание и как да видиш Бог в твоите преживявания. Това е, което всеки един трябва да направи, когато все още не познава Бог. Никой не може да разбере Божието дело и слова незабавно и никой не може да постигне познание за целостта на Бог за кратко време. Има един необходим процес на опитност, без който никой не би могъл да познае Бог или да Го следва искрено. Колкото повече работа върши Бог, толкова повече човек Го познава. Колкото повече Божието дело се противопоставя на човешките представи, толкова повече човешкото познание за Него се обновява и задълбочава. Ако Божието дело трябваше завинаги да остане фиксирано и неизменно, тогава човекът би имал само слабо познание за Бог. Трябва да познавате кристално ясно виденията за стореното от Бог в Епохата на закона, в Епохата на благодатта и за това, което Той върши в Епохата на царството, във времето от сътворението на света до днес. Трябва да познавате Божието дело. Едва след като последва Исус, Петър постепенно научи за голяма част от делото, което Духът извърши у Исус. Той каза: „Да се разчита на опита на човека не е достатъчно, за да се постигне пълно познание; трябва да има много нови неща от Божието дело, които да ни помогнат да Го опознаем“. В началото Петър вярваше, че Исус е изпратен от Бог като апостол и не виждаше Исус като Христос. В това време, когато започна да следва Исус, Той го попита: „Симоне, сине Йонов, ще ме последваш ли?“. Петър каза: „Аз трябва да следвам онзи, който е изпратен от небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух. Ще Те последвам“. От словата Му може да се види, че Петър просто не е имал познание за Исус; той е преживял Божиите слова, кастрил се е и е претърпял трудности в името на Бог, но не е имал познание за Божието дело. След като натрупа известен опит, Петър видя у Исус много от Божиите дела, видя прелестта на Бог и голяма част от Божието същество у Исус. Също така той видя, че словата, които Исус изрече, не можеха да бъдат изречени от човек и че делото, което Исус извърши, не можеше да бъде извършено от човек. В словата и действията на Исус Петър видя голяма част от Божията мъдрост и много дела от божествено естество. По време на своите преживявания той не само опозна себе си, но и обръщаше внимание на всяко от действията на Исус, чрез които откри много нови неща, а именно, че имаше много проявления на практичния Бог в делото, което Бог вършеше чрез Исус, и че Исус се различаваше от обикновения човек по думите, които изричаше, по действията Си, както и по начина, по който се грижеше за църквите и по делото, което извършваше. И така, Петър научи от Исус много уроци, които трябваше да научи, и по времето, когато предстоеше Исус да бъде прикован на кръста, той беше придобил определено количество познание за Исус — познание, което се превърна в основа на неговата доживотна лоялност към Исус и на неговото разпятие с главата надолу, което претърпя в името на Господ. Въпреки че той имаше някои представи и нямаше ясно познание за Исус в началото, такива неща неизбежно са част от покварения човек. Когато Исус се канеше да си тръгне, Той каза на Петър, че разпятието Му е делото, за което е дошъл: Той трябваше да бъде изоставен от епохата и тази нечиста и остаряла епоха трябваше да Го прикове на кръста; Той беше дошъл, за да извърши делото на изкуплението и след извършването на това дело служението Му щеше да приключи. След като чу това, Петър беше обзет от скръб и стана още по-привързан към Исус. Когато Исус беше прикован на кръста, Петър плака горчиво насаме. Преди това той попита Исус: „Господи! Ти казваш, че ще Те разпънат на кръста. След като Си тръгнеш, кога ще Те видим отново?“. Нямаше ли елемент на примесване в словата, които изрече? Не се ли смесиха понятия в тях? В сърцето си той знаеше, че Исус е дошъл, за да извърши част от Божието дело и че след като Исус си отиде, Духът ще бъде с него; въпреки че Той ще бъде прикован на кръста и ще се възнесе на небето, Божият Дух все пак ще бъде с него. По това време Петър имаше известни познания за Исус: той знаеше, че Исус е изпратен от Божия Дух, че Божият Дух е в Него и че Исус е Самият Бог, че Той е Христос. Но поради любовта си към Исус и поради човешката си слабост Петър изрече такива думи. Ако човек може да наблюдава и старателно да преживява всеки етап от Божието дело, тогава той ще може постепенно да открива Божията прелест. А какво беше видението на Павел? Когато Исус му се яви, Павел рече: „Кой си ти, Господине?“. Исус каза: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш“. Това беше видението на Павел. Петър прие за свое видение възкресението на Исус, Неговата поява за 40 дни и ученията на живота на Исус до края на своя жизнен път.

Човек преживява Божието дело, опознава себе си, очиства покварения си нрав и търси растеж в живота, всичко в името на познаването на Бог. Ако се стремиш единствено да опознаеш себе си и да кастриш собствения си покварен нрав, но не знаеш каква работа върши Бог върху човека, колко велико е Неговото спасение или как преживяваш Божието дело и свидетелстваш за Неговите дела, тогава този твой опит е безсмислен. Ако смяташ, че животът на човек е достигнал зрялост само защото човекът е способен да приложи истината на практика и да устои, това означава, че ти все още не си схванал истинския смисъл на живота или Божията цел за усъвършенстване на човека. Един ден, когато си в религиозните църкви, сред членовете на Църквата на покаянието или Църквата на живота, ще срещнеш много благочестиви хора, чиито молитви съдържат „видения“ и които в стремежа си за живот се чувстват вдъхновени и ръководени от слова. Освен това, те са в състояние по много въпроси да устояват и да се отказват от себе си, а не да бъдат водени от плътта. По това време ти няма да можеш да направиш разликата: ще вярваш, че всичко, което правят, е правилно, че е естествен израз на живота и че е много жалко, че името, в което вярват, е погрешно. Не са ли глупави тези възгледи? Защо се казва, че много хора нямат живот? Защото не познават Бог. Затова се казва, че нямат Бог в сърцата си и нямат живот. Ако вярата ти в Бог е достигнала точка, в която си способен напълно да познаваш делата на Бог, практичността Му и всеки етап от Божието дело, тогава си обладан от истината. Ако не познаваш делото и нрава на Бог, тогава все още има нещо, което липсва в опита ти. Как е извършил Исус този етап от Своето дело, как се извършва този етап сега, как е извършил Бог Своето дело в Епохата на благодатта и каква работа е била извършена, каква работа се извършва на този етап сега — ако не си наясно с тези неща, никога няма да се почувстваш сигурен и винаги ще бъдеш несигурен. Ако след период на опит си способен да познаваш делото, извършвано от Бог, и всеки етап от Неговото дело, и ако си придобил задълбочено познание за целите на Божиите слова и защо толкова много от изречените от Него думи не са изпълнени, тогава можеш да продължиш пътуването си смело и без задръжки, свободен от притеснения или облагородяване. Вие трябва да видите по какъв начин Бог постига толкова много от Своето дело. Той използва словата, които изрича, като облагородява човека и трансформира неговите представи с много различни видове слова. Всички страдания, които сте преживели, цялото облагородяване, което сте претърпели, кастренето, което сте приели в себе си, просветлението, което сте преживели — всички те са постигнати чрез словата, които Бог е изрекъл. Защо човекът следва Бог? Той Го следва заради Божиите слова! Божиите слова са дълбоко мистериозни и освен това могат да трогнат човешкото сърце, да разкрият неща, погребани дълбоко в него, да го накарат да узнае неща, които са се случили в миналото, и да му позволят да проникне в бъдещето. И тъй, човек страда поради Божиите слова и пак поради Божиите слова бива усъвършенстван: само в този момент човек следва Бог. Това, което човек трябва да направи на този етап, е да приеме Божиите слова и независимо дали е доведен до съвършенство или е подложен на облагородяване, словата на Бог са най-важното нещо. Това е Божието дело и това е и видението, което човек трябва да познава днес.

Как Бог довежда човека до съвършенство? Какъв е Божият нрав? Какво се съдържа в Неговия нрав? Нека поясним: един го нарича разпространяване на Божието име, друг го нарича свидетелстване за Бог, а трети го нарича възхваляване на Бог. Човекът, въз основа на познаването на Бог, в крайна сметка ще се трансформира в своя житейски нрав. Колкото повече човек е подложен на кастрене и облагородяване, толкова повече се ободрява; колкото повече стъпки има Божието дело, толкова повече човек бива усъвършенстван. Днес, според опита на човека, всеки отделен етап от Божието дело удря по неговите представи и всичко е отвъд интелекта на човека и отвъд неговите очаквания. Бог осигурява всичко, от което човек се нуждае, и във всяко едно отношение това противоречи на неговите представи. Бог изрича словата Си в твоето време на слабост — само по този начин Той може да ти даде твоя живот. Като атакува твоите представи, Той те кара да приемеш Божието кастрене; само по този начин можеш да се отървеш от твоята поквара. Днес въплътеният Бог работи в състояние на божественост в едно отношение, но в друго Той работи в състояние на нормална човешка природа. Когато престанеш да отричаш всяко Божие дело, когато си способен да се подчиняваш, без значение какво казва или прави Бог в състоянието на нормална човешка природа, когато си способен да се подчиняваш и да разбираш, без значение каква нормалност проявява Той, и когато си придобил действителен опит, само тогава можеш да си сигурен, че Той е Бог, само тогава ще спреш да произвеждаш представи и само тогава ще можеш да Го следваш докрай. Има мъдрост в Божието дело и Той знае колко непоклатим може да бъде човек в свидетелството си за Него. Той знае жизнената слабост на човека и думите, които изрича, могат да удрят право в твоята жизнена слабост, но Той също така използва Своите величествени и мъдри думи, за да те накара да свидетелстваш непоколебимо за Него. Такива са чудесата на Бог. Работата, която Бог върши, е невъобразима за човешкия интелект. Каквито и видове поквара да притежава човекът, бидейки от плът, и каквото и да представлява човешката същност — всички тези неща се разкриват чрез Божия съд, който оставя човека без място, където да се скрие от своя срам.

Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който се в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него. Той трябва да познава Неговото практическо и нормално дело, да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи: „Делото на познаването на Бог“.