По време на своите преживявания Петър се сблъска със стотици изпитания. Въпреки че днешните хора познават термина „изпитание“, те са объркани относно истинското му значение и обстоятелства. Бог калява решителността на хората, облагородява вярата им и усъвършенства всяка част от тях, а това се постига най-вече чрез изпитания, които са и скритото дело на Светия Дух. Изглежда така, сякаш Бог е изоставил хората и затова, ако не внимават, те ще възприемат тези изпитания като изкушенията на Сатана. Всъщност много изпитания могат да бъдат сметнати за изкушения и това е принципът и правилото, по което Бог работи. Ако хората наистина живеят в Божието присъствие, те ще смятат подобни неща за изпитания от Бог и няма да ги оставят да им се изплъзнат. Ако някой твърди, че тъй като Бог е с него, Сатана със сигурност няма да го доближи, това не е съвсем вярно: Ако беше така, как би могло да се обясни, че Исус бе подложен на изкушения, след като пости в пустинята четиридесет дни? Така че ако хората наистина поправят възгледите си за вярата в Бог, те ще видят по-ясно много неща и разбирането им няма да бъде изопачено. Ако някой наистина има решимостта да бъде доведен до съвършенство от Бог, той трябва да подхожда към всички въпроси, които стоят пред него, от много различни ъгли, без да се отклонява нито наляво, нито надясно. Ако нямаш познания за Божието дело, няма да знаеш как да си сътрудничиш с Бог. Ако не познаваш принципите на Божието дело и не си наясно как Сатана действа върху човека, няма да имаш път към практиката. Ревностният стремеж сам по себе си няма да ти позволи да постигнеш резултатите, изисквани от Бог. Такъв начин на трупане на опит прилича на този на Лаврентий: да нямаш проницателност за каквото и да било и да се съсредоточаваш само върху преживяването, напълно не съзнавайки какво е делото на Сатана, какво е делото на Светия Дух, в какво състояние се намира човек без Божието присъствие и какви хора Бог иска да усъвършенства. Какви принципи трябва да се възприемат, когато се работи с различни типове хора, как да се разбират Божиите намерения в настоящето, как да се познае Божия нрав и към кои хора, обстоятелства и епохи са насочени Божията милост, величие и правда — той няма проницателност за нито едно от тези неща. Ако хората нямат многобройни визии като основа за своя опит, тогава за живот не може да става и дума, а още по-малко за опит. Те просто продължават глупаво да се покоряват на всичко и да издържат всичко. Много е трудно да бъдат усъвършенствани такива хора. Може да се каже, че ако нямаш нищо с визиите, за които се говори по-горе, това е предостатъчно доказателство, че си объркан човек, ти си като солен стълб, който винаги стои в Израил. Такива хора са безполезни, не стават за нищо! Някои хора винаги се покоряват сляпо, те винаги знаят само своето и винаги използват собствените си начини за справяне със света, когато се занимават с нови въпроси, или използват „мъдростта“, за да се занимават с тривиални въпроси, недостойни за споменаване. Такива хора са лишени от проницателност и сякаш природата им е да се примиряват с това, че ги критикуват, и те винаги са същите, никога не се променят. Такива хора са объркани хора, на които им липсва и най-малката проницателност. Те не знаят как да вземат мерки, съобразени с обстоятелствата или с различните хора. Такива хора нямат опит. Виждал съм някои хора, които опознават себе си до такава степен, че когато видят онези, в които действат зли духове, все пак навеждат глава и поемат вината, без да смеят да се изправят и да ги осъдят. А когато се сблъскат с очевидното действие на Светия Дух, не смеят да се покорят. Те вярват, че злите духове също са в ръцете на Бог и нямат ни най-малка смелост да се изправят и да им се противопоставят. Такива хора позорят Бог и са напълно неспособни да носят тежко бреме за Него. Такива объркани хора не проявяват дори най-малка проницателност. Затова такова средство за придобиване на опит трябва да бъде изкоренен, защото е недопустим в Божиите очи.

Бог наистина извършва голямо количество дело върху хората, като понякога ги изпитва, понякога създава среда, която ги калява, а понякога изрича думи, за да ги напътства и да коригира недостатъците им. Понякога Светият Дух води хората в среда, подготвена от Бог за тях и те несъзнателно откриват много неща, които им липсват. Чрез това, което хората казват и правят, както и чрез начина, по който постъпват и се справят с нещата, Светият Дух ги просвещава, без те да знаят, за много неща, които преди това не са разбирали, позволявайки им да видят много неща и хора по-ясно, позволявайки им да прогледнат за много неща и хора, и те неусетно виждат много от това, за които преди не са знаели. Когато взаимодействаш със света, постепенно започваш да разпознаваш нещата от света и преди да стигнеш края си, можеш да направиш заключението: „Наистина е трудно да бъдеш човек“. Ако прекарваш известно време в придобиване на опит пред Бог и разбираш Божието дело и Неговия нрав, ти неусетно ще придобиеш много прозрения и духовният ти ръст постепенно ще се увеличава. Ще видиш по-ясно много духовни въпроси и по-специално Божието дело ще ти стане по-ясно. Ще приемеш Божиите слова, Божието дело, всяко Божие действие, Божия нрав и това, което Бог представлява и притежава, като твой собствен живот. Ако всичко, което правиш, е да се скиташ по света, крилата ти ще стават все по-твърди, а противопоставянето ти на Бог — все по-голямо. Как тогава Бог може да те използва? Тъй като в теб има твърде много „по мое мнение“, Бог не те използва. Колкото повече си в Божието присъствие, толкова повече опит ще имаш. Ако все още живееш в света като звяр — устата ти изповядват вярата в Бог, но сърцето ти е някъде другаде — и ако все още изучаваш философиите за светските отношения, тогава дали всичките ти предишни усилия няма да са били напразни? Затова колкото повече хората са в Божието присъствие, толкова по-лесно могат да бъдат усъвършенствани от Бог. Това е пътят, по който Светият Дух върши Своето дело. Ако не разбираш това, за теб ще бъде невъзможно да влезеш в правия път и за усъвършенстване от Бог няма да може да става и дума. Няма да можеш да водиш нормален духовен живот. Ще бъдеш сякаш си инвалид и ще имаш само собственото си усърдие и нищо от Божието дело. Не е ли това грешка в придобиването ти на опит? Не е задължително да си в Божието присъствие само чрез молитва. Понякога именно в твоето съзерцание на Бог или размишление върху Неговото дело, понякога в заниманието ти с някакъв въпрос, а понякога и чрез разкриването ти в някакво събитие, ти влизаш в Божието присъствие. Повечето хора казват: „Не съм ли в Божието присъствие, след като често се моля?“. Много хора се молят безкрайно „в Божието присъствие“. Въпреки че молитвите може да са винаги на устата им, те не живеят в действителност в Божието присъствие. Това е единственото средство, чрез което такива хора могат да поддържат условията си в Божието присъствие. Те са напълно неспособни да използват сърцето си, за да общуват с Бог по всяко време, и не са в състояние да застанат пред Бог чрез придобиване на опит, било то чрез размисъл, мълчаливо съзерцание или чрез използване на сърцето си, за да общуват с Бог в сърцето си, като проявяват внимание към Божието бреме. Те просто отправят молитви към Бог в небесата с устата си. Сърцата на повечето хора са лишени от Бог и Бог е там само когато те се приближат до Него. През повечето време Бог изобщо не е там. Не е ли това проява на факта, че човек няма Бог в сърцето си? Ако хората наистина имаха Бог в сърцата си, щяха ли да вършат нещата, които вършат разбойниците и зверовете? Ако човек наистина се бои от Бог, той ще доведе истинското си сърце до контакт с Бог и мислите и идеите му винаги ще бъдат заети от Божиите слова. Той няма да прави грешки нито в речта, нито в действията си и няма да прави нищо, което очевидно се противопоставя на Бог. Това е еталонът за вярващ човек.