По времето, когато Исус работеше в Юдея, Той правеше това открито. Сега Аз работя и говоря сред вас тайно. Неверниците изобщо не знаят за това. Делото Ми сред вас е затворено за тези, които са извън него. Тези думи, тези порицания и присъди са известни само на вас и на никой друг. Цялото това дело се извършва сред вас и е разкрито само на вас; никой от неверниците не знае за него, защото времето още не е дошло. Хората тук, понасяйки порицанията, са се приближили до възможността да бъдат направени пълноценни, но тези, които са отвън, не знаят нищо за това. Това дело е твърде скрито! За тях въплътеният Бог е скрит. За тези обаче, които са в този поток, можем да кажем, че Той е открит. Въпреки че в Бог всичко се открива, всичко се разкрива и всичко се освобождава, това е вярно само за онези, които вярват в Него; що се отнася до останалите, неверниците, нищо не се разкрива. Делото, което сега се извършва сред вас и в Китай, остава строго пазена тайна, за да не знаят те за него. Ако неверниците знаеха за него, те само щяха да го осъдят и да го преследват. Те не биха повярвали в него. Да работиш сред нацията на големия червен змей, в най-изостаналото от всички места, не е лесна задача. Ако това дело се извършваше открито, щеше да бъде невъзможно да продължи. Този етап на делото просто не може да се извърши на това място. Ако това дело се извършваше открито, как щяха да му позволят да продължи? Дали това нямаше да изложи делото на още по-голям риск? Ако това дело не беше скрито, а се извършваше както по времето на Исус, когато Той изцеляваше болни и изгонваше демони пред всички, тогава нямаше ли отдавна да бъде „превзето“ от демоните? Щяха ли те да се примирят със съществуването на Бог? Ако сега трябваше да вляза в синагогите, за да проповядвам и поучавам хората, нямаше ли отдавна да са Ме разкъсали на парчета? И ако това се случи, как тогава щеше да продължи делото Ми? Причината, поради която чудесата и знаменията не се изявяват открито, е, за да се запазят нещата в тайна. Затова неверниците не могат нито да видят, нито да познаят, нито да открият делото Ми. Ако този етап от делото се извършваше по същия начин, както делото на Исус в Епохата на благодатта, то не би могло да бъде толкова стабилно, колкото е сега. Така че да се действа тайно по този начин е от полза за вас и за делото като цяло. Когато Божието дело на земята приключи, т.е. когато това скрито дело приключи, тогава този етап на делото ще се разгърне открито. Всички ще знаят, че в Китай има група победители; всички ще знаят, че въплътеният Бог пребивава в Китай и че Неговото дело е приключило. Едва тогава на хората ще им хрумне: защо Китай все още не е изпаднал в упадък или колапс? Оказва се, че Бог лично върши Своето дело в Китай и е усъвършенствал група хора, превръщайки ги в победители.

Въплътеният Бог не се разкрива на всички създания, а само на някои хора, които Го следват през този период, когато Той лично върши Своето дело. Той се облече в плът само за да осъществи един етап от Своето дело, а не за да покаже на човека Своя образ. Въпреки това, делото Му трябва да бъде извършено от Самия Него, затова е необходимо Той да го извърши в плът. Когато това дело бъде завършено, Той ще напусне човешкия свят; не може да остане дълго сред хората, за да не пречи на предстоящото дело. Той показва на множеството само праведния Си нрав и всички Свои дела, а не образа, в който два пъти е станал плът, защото Божият образ може да бъде показан само чрез Неговия нрав и не може да бъде заменен с образа на въплътената Му плът. Плътският Му образ се показва само на ограничен брой хора — само на онези, които Го следват, когато Той работи в плът. Затова делото, което се извършва сега, се извършва тайно. По същия начин Исус се показваше само на евреите, когато вършеше Своето дело, и никога не се показа публично на друг народ. Така, след като завърши делото Си, Той незабавно се отдалечи от човешкия свят и не остана; след това този образ на човек, който се показа на хората, не беше Той, а Светият Дух, който пряко извършваше делото. След като делото на въплътения Бог бъде напълно завършено, Той ще си отиде от света на смъртните и никога повече няма да извършва дело, подобно на това, което е вършил, когато е бил в плът. След това цялото дело се извършва директно от Светия Дух. През този период човекът почти не може да види образа на Неговото плътско тяло. Той изобщо не се показва на човека, а остава завинаги скрит. Времето за извършване на делото на въплътения Бог е ограничено. То се осъществява в определена епоха, период, нация, сред определени хора. Това дело представлява само делото през периода на Божието въплъщение; то е представително за една епоха и представлява делото на Божия Дух в една конкретна епоха, а не цялото Негово дело. Затова образът на въплътения Бог няма да бъде показан на всички народи. Това, което се показва на множеството, са Божията праведност и нравът Му в тяхната цялост, а не Неговият образ, когато Той два пъти стана плът. На човека не се показват нито един-единствен образ, нито двата образа, съчетани в едно. Затова е наложително плътта на въплътения Бог да напусне земята след завършване на делото, което Той трябва да извърши. Защото Той идва само за да извърши делото, което трябва да извърши, а не за да покаже на хората Своя образ. Въпреки че значимостта на въплъщението вече е постигната чрез факта, че Бог е станал плът два пъти, Той пак няма да се разкрие публично пред нация, която никога преди това не Го е виждала. Исус никога повече няма да се яви на евреите като Слънцето на праведността, нито пък ще се яви на всички народи на върха на Елеонския хълм. Юдеите са видели само портрета на Исус от времето, когато е бил в Юдея. Това е така, защото делото на Исус в Неговото въплъщение приключи преди две хиляди години; Той няма да се върне в Юдея в образа на юдеин, а още по-малко ще се покаже в образа на юдеин на някой от езическите народи, защото образът на Исус, станал плът, е само образът на юдеин, а не образът на Човешкия Син, който Йоан видя. Въпреки че Исус обеща на Своите последователи, че ще дойде отново, Той няма просто да се покаже в образа на евреин на всички хора от езическите народи. Трябва да знаете, че делото на въплътения Бог е да постави началото на нова епоха. Това дело е ограничено до няколко години и Той не може да завърши цялото дело на Божия Дух, точно както образът на Исус като евреин можа да представлява само образа на Бог, докато Той работеше в Юдея, и можа да извърши само делото на разпятието. Докато Исус беше в плът, Той не можа да извърши делото на довеждане на епохата до край или на унищожение на човечеството. Затова, след като беше разпънат на кръст и завърши делото Си, Той се изкачи на най-високата височина и завинаги се скри от хората. От този момент нататък онези верни вярващи от езическите народи не можеха да видят проявлението на Господ Исус, а само портрета Му, който бяха закачили на стената. Това е само един портрет, нарисуван от човек, а не образът на Бог, както Той се показва на човека. Бог няма да се покаже открито на множеството в образа, в който два пъти стана плът. Неговото дело сред хората е с цел да им позволи да опознаят нрава Му. Всичко това е показано на човека чрез делото Му в различните епохи; извършено е по-скоро чрез нрава, който Той разкри, и делото, което извърши, а не чрез проявлението на Исус. С други думи, Божият образ не се разкрива на човека чрез въплътения образ, а по-скоро чрез делото, извършено от въплътения Бог, който има образ и форма. Чрез делото Му се показва Неговият образ и се разкрива нравът Му. Това е значението на делото, което Бог желае да извърши в плът.

След като делото на двете въплъщения на Бог приключи, Той ще започне да показва Своя праведен нрав сред всички народи на неверниците, позволявайки на множеството да види образа Му. Той ще прояви Своя нрав и по този начин ще изясни целите на различните категории хора, като доведе старата епоха до окончателен край. Неговото дело в плът не се разпростира нашироко (както Исус работеше само в Юдея, а Аз днес работя само сред вас), защото то има граници и предели. Той просто се труди за кратко време в образа на обикновената нормална плът. Той не използва тази въплътена плът, за да извърши делото на вечността или делото на явяването пред хората от нациите на неверниците. Това дело в плът може да бъде само ограничено по обхват (например дело само в Юдея или само сред вас) и след това да се разшири чрез делото, което се извършва в тези граници. Разбира се, това дело на разширяване трябва да бъде извършено пряко от Неговия Дух и вече няма да бъде дело на въплътената Му плът. Защото делото в плътта има граници и не се разпростира до всички краища на вселената — това то не може да извърши. Чрез делото в плътта Неговият Дух извършва делото, което трябва да последва. Следователно делото, извършено в плътта, има встъпителен характер и се осъществява в определени граници; след това Неговият Дух е този, който продължава това дело, при това в по-широк обхват.

Бог идва да работи на земята само за да ръководи епохата; Той възнамерява само да постави началото на нова епоха и да сложи край на старата. Той не е дошъл, за да изживее човешкия живот на земята, да изпита радостите и скърбите на живота в човешкия свят, да усъвършенства даден човек с ръката Си или да го наблюдава лично как расте. Това не е Негово дело. Неговото дело е само да постави началото на новата епоха и да сложи край на старата. Това означава, че Той лично ще постави началото на една епоха, лично ще сложи край на другата и ще победи Сатана, като лично извърши Своето дело. Всеки път, когато Той лично извършва Своето дело, все едно че стъпва на бойното поле. Първо, Той покорява света и надделява над Сатана, докато е в плът. Той придобива цялата слава и повдига завесата над цялото двухилядолетно дело, като прави така, че всички хора на земята да имат правилен път, по който да вървят, и да живеят в мир и радост. Въпреки това Бог не може да живее с човека на земята дълго време, защото Бог е Бог и е напълно различен от човека. Той не може да води живот на обикновено човешко същество, т.е. не може да живее на земята като човешко същество, в което няма нищо необичайно; защото Той притежава много малко от нормалната човешка природа на обикновено човешко същество, за да поддържа човешкия Си живот. С други думи, как Бог би могъл да има семейство, да гради кариера, да отглежда деца на земята? Не би ли било това позор за Него? Това, че е надарен с нормална човешка природа, е само с цел да върши делото Си по нормален начин, а не за да може да има семейство и кариера, както би направил един обикновен човек. Неговите нормални сетива, нормален ум и нормалното хранене и обличане на плътта Му са достатъчни, за да докажат, че Той има нормална човешка природа; не е необходимо Той да има семейство или кариера, за да докаже, че е надарен с нормална човешка природа. Това би било напълно излишно! Идването на Бог на земята е Словото, което става плът. Той просто позволява на човека да разбере и да види Неговото слово, т.е. позволява на човека да види делото, извършено от плътта. Неговото намерение не е хората да се отнасят към плътта Му по определен начин, а само човекът да бъде покорен докрай, т.е. да се подчинява на всички думи, които излизат от устата Му, както и на цялото дело, което Той извършва. Той просто работи в плът; Той не иска от човека умишлено да превъзнася величието и светостта на Неговата плът, а вместо това показва на човека мъдростта на Своето дело и цялата власт, която притежава. Затова, въпреки че притежава изключителна човешка същност, Той не го демонстрира по никакъв начин, а се съсредоточава само върху делото, което трябва да извърши. Трябва да знаете защо Бог се е облякъл в плът, но не разгласява Своята нормална човешка същност и не свидетелства за нея, а просто извършва делото, което иска да извърши. Следователно вие виждате от въплътения Бог само божествената Му природа; това е така, защото Той никога не обявява човешката Си природа, за да може човекът да не Го имитира. Само когато човек води хората, той говори за човешката си същност, за да спечели тяхното възхищение и убеждение и по този начин да стане лидер на другите. За разлика от това, Бог покорява човека единствено чрез Своето дело (т.е. дело, недостижимо за човека). Няма значение дали Той предизвиква възхищението на човека или го кара да Го обожава. Единственото, което прави, е да внуши на човека чувство на страх от Него или усещане за Неговата неизмеримост. Бог няма нужда да впечатлява човека. Той има нужда единствено да се боиш от Него, след като си видял нрава Му. Делото, което Бог върши, принадлежи на Него; то не може да бъде извършено вместо Него от човек, нито пък може да бъде постигнато от човек. Само Самият Бог може да извърши Своето дело и да постави началото на нова епоха, за да поведе човека към нов живот. Делото, което Той върши, е да даде възможност на човека да се сдобие с нов живот и да навлезе в нова епоха. Останалата част от делото е поверена на хора с нормална човешка природа, на които другите се възхищават. Затова в Епохата на благодатта Той завърши двухилядолетното дело само за три години и половина от тридесет и трите Си години в плът. Когато Бог идва на земята, за да извърши Своето дело, Той винаги завършва двухилядолетното дело или делото на цяла епоха в рамките на най-краткия период от няколко години. Той не протака и не отлага; Той просто концентрира многогодишната работа по такъв начин, че я завършва само за няколко кратки години. Това е така, защото делото, което Той върши лично, е изцяло в името на това да проправи нов път и да открие нова епоха.