По времето, когато Исус работеше в Юдея, Той правеше това открито. Сега Аз работя и говоря сред вас тайно. Езичниците изобщо не знаят за това. Делото Ми сред вас е затворено за тези, които са извън него. Тези думи, тези наказания и правосъдието са известни само на вас и на никой друг. Цялото това дело се извършва сред вас и е разкрито само на вас; никой от езичниците не знае за него, защото времето още не е дошло. Хората тук, понасяйки наказанията, са се приближили до възможността да бъдат направени пълноценни, но тези, които са отвън, не знаят нищо за това. Това дело е твърде скрито! За тях въплътеният Бог е скрит. За тези обаче, които са в този поток, можем да кажем, че Той е открит. Въпреки че с Бог всичко е открито, всичко се разкрива и всичко се освобождава, това е вярно само за онези, които вярват в Него; що се отнася до останалите, езичниците, нищо не се разкрива. Делото, което сега се извършва сред вас и в Китай, остава строго пазена тайна, за да не знаят те за него. Ако езичниците знаеха за него, те само щяха да го осъдят и да го преследват. Те не биха повярвали в него. Да извършваш дело в страната на големия червен змей, в най-изостаналото от всички места, не е лесна задача. Ако това дело се извършваше открито, щеше да бъде невъзможно да продължи. Този етап на делото просто не може да се извърши на това място. Ако това дело се извършваше открито, как щяха да му позволят да продължи? Дали това нямаше да изложи делото на още по-голям риск? Ако това дело не беше скрито, а се извършваше както по времето на Исус, когато Той изцеляваше болни и изгонваше демони пред всички, тогава нямаше ли отдавна да бъде „превзето“ от демоните? Щяха ли те да се примирят със съществуването на Бог? Ако сега трябваше да вляза в синагогите, за да проповядвам и поучавам хората, нямаше ли отдавна да са Ме разкъсали на парчета? И ако това се случи, как тогава щеше да продължи делото Ми? Причината, поради която чудесата и знаменията не се изявяват открито, е, за да се запазят нещата в тайна. Затова езичниците не могат нито да видят, нито да познаят, нито да открият делото Ми. Ако този етап от делото се извършваше по същия начин, както делото на Исус в Епохата на благодатта, то не би могло да бъде толкова стабилно, колкото е сега. Така че да се действа тайно по този начин е от полза за вас и за цялото дело. Когато Божието дело на земята приключи, т.е. когато това скрито дело приключи, тогава този етап на делото ще се разгърне открито. Всички ще знаят, че в Китай има група победители; всички ще знаят, че Бог се въплъти в Китай и че Неговото дело е приключило. Едва тогава на хората ще им хрумне: защо Китай все още не е изпаднал в упадък или колапс? Оказва се, че Бог лично е извършил Своето дело в Китай и е усъвършенствал група хора, превръщайки ги в победители.

Въплътеният Бог не се разкрива на всички сътворени същества, а само на някои хора, които Го следват през този период, когато Той лично върши Своето дело. Той се облече в плът само за да осъществи един етап от Своето дело, а не за да покаже на човека Своя образ. Въпреки това, делото Му трябва да бъде извършено от Самия Него, затова е необходимо Той да го извърши в плът. Когато това дело бъде завършено, Той ще напусне човешкия свят; не може да остане дългосрочно сред хората, за да не пречи на предстоящото дело. Това, което Той проявява пред безчисления народ е само праведният Му нрав и всичките Му дела, а не образите на двете Му въплъщения, защото Божият образ може да бъде разкрит само чрез Неговия нрав и не може да бъде заменен с образа на Негото въплъщение. Плътският Му образ се разкрива само на ограничен брой хора — само на онези, които Го следват, когато Той работи в плът. Затова делото, което се извършва сега, се извършва тайно. По същия начин Исус се разкри само на евреите, когато вършеше Своето дело, и никога не се разкри публично на друг народ. Така, след като завърши делото Си, Той незабавно се отдалечи от човешкия свят и не остана; след това не Неговият образ, образът на този човек, беше това, което се прояви на хората, а Светият Дух, който пряко извършваше делото. След като делото на въплътения Бог бъде напълно завършено, Той ще си отиде от света на смъртните и никога повече няма да извършва дело, подобно на това, което е вършил, когато е бил в плът. След това цялото дело ще се извършва пряко от Светия Дух. През този период човекът едва ли ще бъде способен да види образа на Неговото плътско тяло; Той изобщо няма да се яви на човека, а ще остане завинаги скрит. Времето за извършване на делото на въплътения Бог е ограничено. То се осъществява в определена епоха, период, държава и сред определени хора. Това дело представлява само делото през периода на Божието въплъщение. То е представително за една епоха и представлява делото на Божия Дух в една конкретна епоха, а не делото на Божия Дух в своята цялост. Затова образът на въплътения Бог няма да се яви на безчислените народи. Това, което се проявява пред безчисления народ, е Божията праведност и нравът Му в тяхната цялост, а не Неговият образ, когато Той се въплъти два пъти. Пред човека не се проявява нито един-единствен образ, нито двата образа, съчетани в едно. Затова е наложително Божията въплътенаа плът да напусне земята след завършване на делото, което Той трябва да извърши, защото Той идва само да завърши делото, което трябва да извърши, а не да разкрие на хората Своя образ. Въпреки че значимостта на въплъщението вече е постигната чрез факта, че Бог е станал плът два пъти, Той пак няма да се разкрие публично пред нация, която никога преди това не Го е виждала. Исус никога повече няма да се яви на евреите като Слънцето на праведността, нито пък ще застане на върха на Елеонския хълм и ще се яви на безчислените народи. Всичко, което юдеите са видели е портретът на Исус по време на пребиваването Му в Юдея. Това е така, защото делото на Исус в Неговото въплъщение приключи преди две хиляди години; Той няма да се върне в Юдея в образа на юдеин, а още по-малко ще се яви в образа на юдеин на някоя от езическите нации, защото образът на въплътения Исус, е само образът на юдеин, а не образът на Човешкия Син, който Йоан видя. Въпреки че Исус обеща на Своите последователи, че ще дойде отново, Той няма да се яви в образа на юдеин на всички хора от езическите народи. Трябва да знаете, че делото на въплътения Бог е да постави началото на нова епоха. Това дело е ограничено до период от няколко години и Той не може да завърши цялото дело на Божия Дух, точно както образът на Исус като евреин можа да представлява само образа на Бог, докато Той работеше в Юдея, и можа да извърши само делото на разпятието. Докато Исус беше в плът, Той не можа да извърши делото на довеждане на епохата до край или на унищожение на човечеството. Затова, след като беше разпънат на кръст и завърши делото Си, Той се изкачи на най-високата височина и завинаги се скри от хората. От този момент нататък онези предани вярващи от езическите нации не можеха да видят проявлението на Господ Исус, а само портрета Му, който бяха закачили на стената. Това е само един портрет, нарисуван от човек, а не образът на Бог както Той се явява на човека. Бог няма да се яви открито на безчисления народ в образите на Своите две въплъщения. Неговото дело сред хората е с цел да им позволи да опознаят нрава Му. Всичко това се проявява пред човека чрез делото на различните епохи; извършено е по-скоро чрез нрава, който Той разкри, и делото, което извърши, а не чрез проявлението на Исус. С други думи, Божият образ не се разкрива на човека чрез въплътения образ, а по-скоро чрез делото, извършено от въплътения Бог, който има както образ, така и форма. Чрез делото Му се разкрива Неговият образ и става ясен нравът Му. Това е значението на делото, което Бог желае да извърши в плът.

След като делото на двете въплъщения на Бог приключи, Той ще започне да разкрива Своя праведен нрав сред всички езически нации, като позволява на безчисления народ да види образа Му. Той ще разкрие Своя нрав и по този начин ще разкрие изходите на различните категории хора, като така сложи край на цялата стара епоха. Неговото дело в плът не се разпростира нашироко (както Исус работеше само в Юдея, а Аз днес работя само сред вас), защото то има граници и предели. Той просто се труди за кратко време в образа на обикновената нормална плът. Той не използва тази въплътена плът, за да извърши делото на вечността или делото на явяването пред безчислените народи от езическите нации. Това дело в плът може да бъде само ограничено по обхват (например дело само в Юдея или само сред вас) и след това да се разшири чрез делото, което се извършва в тези граници. Разбира се, това дело на разширяване трябва да бъде извършено пряко от Неговия Дух и вече няма да бъде дело на въплътената Му плът. Защото делото в плътта има граници и не се разпростира до всички краища на вселената — това то не може да извърши. Чрез делото в плътта Неговият Дух извършва делото, което трябва да последва. Следователно делото, извършено в плътта, има встъпителен характер и се осъществява в определени граници; след това Неговият Дух е този, който продължава това дело, при това в по-широк обхват.

Бог идва да работи на земята само за да ръководи епохата; Той възнамерява само да постави началото на нова епоха и да сложи край на старата. Той не идва да изживее хода на човешкия живот на земята, да преживее за Себе си радостите и скърбите на човешкия свят или да усъвършенства определен човек посредством ръката Си, или лично да наблюдава как расте определен човек. Това не е Негово дело. Неговото дело е само да постави началото на новата епоха и да сложи край на старата. Това означава, че Той лично ще постави началото на една епоха, лично ще сложи край на другата и ще победи Сатана, като лично извърши Своето дело. Всеки път, когато Той лично извършва Своето дело, все едно че стъпва на бойното поле. Първо, Той покорява света и надделява над Сатана, докато е в плът. Той придобива цялата слава и повдига завесата над цялото двухилядолетно дело, като прави така, че всички хора на земята да имат правилен път, по който да вървят, и да живеят в мир и радост. Въпреки това Бог не може да живее с човека на земята дълго време, защото Бог е Бог и е напълно различен от човека. Той не може да води живот на обикновено човешко същество, т.е. не може да живее на земята като човешко същество, в което няма нищо необичайно; защото Той притежава много малко от нормалната човешка природа на обикновено човешко същество, за да поддържа човешкия Си живот. С други думи, как Бог би могъл да има семейство, да гради кариера, да има деца и да ги отглежда на земята? Не би ли било това позор за Него? Това, че е надарен с нормална човешка природа, е само с цел да върши делото Си по нормален начин, а не за да може да има семейство и кариера, както би направил един обикновен човек. Неговият нормален разум, нормален ум и нормалното хранене и обличане на плътта Му са достатъчни, за да докажат, че Той има нормална човешка природа; не е необходимо Той да има семейство или кариера, за да докаже, че е надарен с нормална човешка природа. Това би било напълно излишно! Идването на Бог на земята е Пътят, който става плът. Той просто позволява на човека да разбере Неговия Път и да види Неговия Път, т.е. позволява на човека да види делото, извършено от плътта. Неговото намерение не е хората да се отнасят към плътта Му по определен начин, а само човекът да бъде покорен докрай, т.е. да се покорява на всички думи, които излизат от устата Му, както и на цялото дело, което Той извършва. Той просто работи в плът; Той не иска от човека умишлено да превъзнася величието и светостта на Неговата плът, а вместо това показва на човека мъдростта на Своето дело и цялата власт, която притежава. Затова, въпреки че притежава изключителна човешка същност, Той не го демонстрира по никакъв начин, а се съсредоточава само върху делото, което трябва да извърши. Трябва да знаете защо Бог се е въплътил, но въпреки това никога не оповестява Своята нормална човешка природа и не свидетелства за нея, а вместо това просто извършва делото, което възнамерява да извърши. Следователно вие виждате от въплътения Бог само божествената Му природа; това е така, защото Той никога не обявява човешката Си природа, за да може човекът да не Го имитира. Само когато човек води хората, той говори за човешката си същност, за да спечели тяхното възхищение и убеждение и по този начин да постигне водачество сред тях. За разлика от това, Бог покорява човека единствено чрез Своето дело (т.е. дело, недостижимо за човека). Няма значение дали Той предизвиква възхищението на човека или го кара да Го обожава. Единственото, което прави, е да внуши на човека чувство на страх от Него или усещане за Неговата неизмеримост. Бог няма нужда да накара човека да Му се възхищава; всичко, от което Той се нуждае, е човекът да се бои от Него, след като стане свидетел на нрава Му. Делото, което Бог върши, принадлежи на Него; то не може да бъде извършено вместо Него от човек, нито пък може да бъде постигнато от човек. Единствено Самият Бог може да извърши Своето собствено дело и да постави началото на нова епоха, за да поведе човека към нов живот. Делото, което Той върши, е да даде възможност на човека да се сдобие с нов живот и да навлезе в нова епоха. Останалата част от делото е поверена на хора с нормална човешка природа, на които другите се възхищават. Затова в Епохата на благодатта Той завърши двухилядолетното дело само за три години и половина от тридесет и трите Си години в плът. Когато Бог идва на земята, за да извърши Своето дело, Той винаги завършва двухилядолетното дело или делото на цяла епоха в рамките на най-краткия период от няколко години. Той не протака и не отлага; Той просто концентрира многогодишната работа по такъв начин, че я завършва само за няколко кратки години. Това е така, защото делото, което Той върши лично, е изцяло в името на това да проправи нов път и да открие нова епоха.