Въпреки че човечеството е покварено, то все още живее под върховенството на властта на Създателя
Сатана е покварявал човечеството в продължение на хиляди години. Извършил е безброй злини, измамил е поколения наред и е извършил чудовищни престъпления в този свят. Тормозил е човека, заблуждавал го е, съблазнявал го е да се противопостави на Бог и е извършвал злини, които са смущавали Божия план за управление и са му нанасяли вреди. Въпреки това, под властта на Бог всички неща и всички живи същества продължават да следват правилата и законите, постановени от Бог. В сравнение с Божията власт, злата природа и необуздаността на Сатана са толкова грозни, толкова отвратителни и презрени, толкова дребни и уязвими. Въпреки че Сатана се разхожда сред всички творения на Бог, той не е в състояние да направи и най-малката промяна у хората, нещата или предметите, които Бог управлява. Изминали са няколко хиляди години, а човечеството все така се наслаждава на светлината и въздуха, дарени от Бог, все още диша с дъха, вдъхнат му от Самия Бог, все още се радва на цветята, птиците, рибите и насекомите, сътворени от Бог, и се радва на всички онези неща, дадени му от Бог. Денят и нощта продължават да се редуват, четирите сезона се сменят както обикновено, гъските, летящи в небето, отлитат през зимата, за да се върнат отново на следващата пролет, рибите във водата никога не напускат дома си — реките и езерата, цикадите на земята пеят с цяло гърло през летните дни, през есента щурците в тревата тихо цвърчат в ритъма на вятъра. Гъските се събират на ята, а орлите се реят самотни, лъвските прайдове се изхранват с лов, лосовете не се отдалечават от тревата и цветята… Всички видове живи същества от творението заминават и се връщат, а след това отново заминават, мигновено се случват милиони промени, но онова, което не се променя, са техните инстинкти и закони за оцеляване. Те живеят от Божията храна и благодат и никое не може да промени инстинктите си, както никое не може да наруши своите закони за оцеляване. Въпреки че човечеството, което живее сред всички неща, е покварено и заблудено от Сатана, човек все още не може да се откаже от водата, създадена от Бог, от въздуха, създаден от Бог и от всичко, създадено от Бог, а и все още живее и се размножава в пространството, създадено от Бог. Инстинктите на човека не са се променили. Той все още разчита на очите си, за да вижда, на ушите си, за да чува, на мозъка си, за да мисли, на сърцето си, за да разбира, на краката си, за да ходи, на ръцете си, за да работи и т.н. Всички инстинкти, които Бог е дарил на човека, за да може да приема Божията благодат, са останали непроменени, способностите, благодарение на които човек взаимодейства с Бог, не са се променили, способността на човека да изпълнява своя дълг като сътворено същество не се е променила, духовните нужди на човека не са се променили, желанието на човечеството да намери своите корени не се е променило, желанието на човека да бъде спасен от Създателя не се е променило. Такава е настоящата ситуация на човечеството, което живее под Божията власт и което е издържало на кървавото изтребление, подготвено от Сатана. Въпреки че е било потискано от Сатана и вече не е като Адам и Ева от периода на началото на сътворението, дори напротив, изпълнено е с неща, противни на Бог, като знание, въображение, представи и т.н., а също така притежава покварен сатанински нрав, в очите на Бог човечеството остава същото онова човечество, което Той е създал. Човечеството все така се управлява и организира от Бог, все още живее в рамките на зададената от Бог посока, така че в очите на Бог човечеството, което е покварено от Сатана, е просто покрито с мръсотия, с къркорещ корем, с леко забавени реакции, с памет, която вече не е добра като преди, а е леко поостаряла, но всички функции и инстинкти на човека са абсолютно непокътнати. Това е човечеството, което Бог възнамерява да спаси. Това човечество просто трябва да чуе зова на Създателя и да чуе гласа на Създателя, и човекът ще се надигне и ще се втурне да търси източника на този глас. Това човечество просто трябва да види образа на Създателя и ще престане да обръща внимание на всичко друго и ще изостави всичко, за да се посвети на Бог, и дори ще положи живота си в нозете Му. Когато сърцето на човека разбере искрените слова на Създателя, човечеството ще отхвърли Сатана и ще премине на страната на Създателя. Когато човек напълно измие мръсотията от тялото си и отново получи ресурса и благодатта от Създателя, тогава паметта на човечеството ще се възстанови и в този момент цялото човечество наистина ще се върне под владичеството на Създателя.
(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“)