Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и вече няма благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха социологически теории, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите думи през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и владее над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как ръководи и урежда съдбата на човека. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото независимо колко управниците и социолозите си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието водителство усилията им ще са напразни. Никой не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото никой не може да бъде животът на човека и никоя социологическа теория не може да освободи човека от празнотата, от която е засегнат. Наука, знание, свобода, демокрация, свободно време, комфорт — те носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща, човек все още неизбежно греши и се оплаква от несправедливостите на обществото. Те не могат да обуздаят жаждата и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и безсмислените жертви и изследвания на човека само могат да доведат до повече страдания и да го накарат да съществува в постоянно състояние на страх, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да тръгне по пътя, който му предстои. Човек дори започва да се страхува от науката и знанието и се страхува дори още повече от чувството за празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава без човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, мистериите и предназначението на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото усещане за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но никой велик човек не може да излезе и да реши подобни проблеми. Човекът, в крайна сметка, е човек и никой от хората не може да заеме мястото на Бог и да замени живота Му. Човечеството не просто се нуждае от справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, е Божието спасение и Божият извор на живот. Само когато Бог осигури живот и спасение на човека, проблемите с нуждите, копнежът за изследване и духовната празнота на човека могат да бъдат разрешени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и грижа, то тази страна или нация ще тръгне по пътя на упадъка, към тъмнината и ще бъде унищожена от Бог.

Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако позволиш на народа си да се отклони от Бог, тогава тя ще започне все повече да се лишава от Божиите благословения. Цивилизацията на твоята държава постепенно ще бъде стъпкана и не след дълго народът ще се надигне срещу Бог и ще прокълне Небето. И така, без човек да осъзнава това, съдбата на държавата ще бъде съсипана. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се справят с държавите, които са прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Възходът и падението на една държава или нация се определят от това дали управниците се кланят на Бог и дали водят народа си към близост с Бог и към поклонение пред Него. Но тъй като в тази последна епоха броят на онези, които наистина търсят Бог и Му се покланят, е все по-малък, Бог дарява специалното си благоволение на държавите, в които християнството е държавна религия. Той обединява тези държави, за да образуват сравнително праведен лагер в света, докато атеистичните държави и онези, които не се кланят на истинския Бог, стават противници на праведния лагер. По този начин Бог не само има място сред човечеството, в което да извършва делото Си, но и печели държави, които могат да упражняват праведна власт, като позволява налагането на санкции и ограничения на онези държави, които Му се противопоставят. Но въпреки това все още не са много хората, които се прекланят пред Бог, защото човекът се е отдалечил твърде много от Него и от много време Го е забравил. На земята остават само държави, които упражняват праведност и се съпротивляват на неправдата. Но действителността е далеч от желанията на Бог, тъй като управниците на никоя държава няма да Му позволят да властва над техния народ и никоя политическа партия няма да събере хората си на поклонение пред Бог. Бог е загубил полагащото Му се място в сърцето на всяка държава, на всяка нация, на всяка управляваща партия и дори в сърцето на всеки човек. Въпреки че в този свят съществуват праведни сили, управлението, при което Бог няма място в сърцето на човека, е крехко. Без Божието благословение политическата арена ще изпадне в хаос и няма да е способна да издържи на нито един удар. За човечеството лишаването от Божието благословение е като лишаване от слънце. Независимо, че управляващите полагат усилия да допринесат за своя народ, независимо колко праведни конференции организира човечеството, нищо няма да обърне процеса или да промени съдбата на човечеството. Човек счита, че държава, в която хората са нахранени и облечени, в която живеят заедно в мир, е добра държава и е под добро управление. Но Бог не мисли така. Той смята, че държава, в която никой не Му се покланя, трябва да бъде унищожена от Него. Човешкият начин на мислене е твърде различен от Божия. Така че, ако ръководителят на дадена държава не се покланя на Бог, съдбата на тази държава ще бъде трагична и тя няма да изпълни предназначението си.

Бог не участва в политиката на хората, но контролира съдбата на дадена държава или нация. Бог контролира този свят и цялата вселена. Съдбата на човека и Божият план са тясно свързани и нито един човек, държава или нация не са изключени от Божието върховенство. Ако човек иска да знае каква ще е съдбата му, той трябва да дойде пред Бог. Бог ще даде благоденствие на онези, които Го следват и Му се покланят, и ще докара упадък и ще заличи онези, които Му се съпротивляват и Го отхвърлят.

Спомнете си сцената от Библията, в която Бог унищожи Содом, спомнете си и как жената на Лот се превърна в стълб от сол. Спомнете си как хората от Ниневия се покаяха за греховете си, облечени във вретище и посипани с пепел, и какво последва, след като евреите приковаха Исус на кръста преди 2 000 години. Евреите бяха изгонени от Израел и избягаха в държави по целия свят. Мнозина бяха убити и целият еврейски народ изпита безпрецедентната болка от унищожението на страната си. Те приковаха Бог на кръста — извършиха ужасен грях — и предизвикаха Божия гняв. Те се принудиха да платят за това, което бяха сторили, и трябваше да понесат всички последствия от действията си. Осъдиха Бог, отхвърлиха Го и затова ги очакваше само една съдба: да бъдат наказани от Бог. Това бяха горчивите последици и бедствието, които техните владетели докараха върху страната и народа си.

Днес Бог се е върнал в света, за да извърши делото Си. Първата Му спирка е примерът за диктаторско управление: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог придоби група хора чрез Своята мъдрост и власт. През този период Той е преследван от управляващата партия на Китай по всевъзможни начини и е подлаган на големи страдания, без място, където да положи глава, неспособен да намери подслон. Въпреки това Бог продължава делото, което възнамерява да изпълни — Той изрича словата Си и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен. Вярваме, че никоя държава или власт не може да застане на пътя на това, което Бог желае да постигне. Тези, които възпрепятстват Божието дело, противопоставят се на Божието слово и нарушават и пречат на Божия план, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Противопоставящият се на Божието дело ще бъде изпратен в ада; всяка държава, която се противопоставя на Божието дело, ще бъде унищожена; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя и ще престане да съществува.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“)

Познанието за древната култура и история, обхващащи няколко хиляди години, е затворило мисленето и представите на хората, както и техните духовни възгледи, толкова плътно, че ги е направило непроницаеми и неразградими^[1]. Хората живеят в осемнадесетия кръг на ада, където, сякаш са пропъдени от Бог в подземията и никога не могат да видят светлина. Феодалното мислене така е потиснало хората, че те едва дишат и се задушават. Те нямат и капчица сила да се съпротивляват; всичко, което правят, е да търпят и то да търпят мълчаливо… Никога никой не се е осмелявал да се бори или да отстоява праведността и справедливостта. Под ударите и злоупотребите на феодалната етика хората просто водят начин на живот, по-лош от животинския, ден след ден, година след година. Те никога не са се замисляли да търсят Бог, за да се радват на щастие в човешкия свят. Сякаш хората са били пребити до степен, в която са като падналите есенни листа — повехнали, изсушени и жълто-кафяви. Хората отдавна са изгубили паметта си, живеят безпомощно в ада, наречен човешки свят, и очакват настъпването на последния ден, за да загинат заедно с този ад, сякаш последният ден, за който копнеят, е денят, в който човекът ще се радва на мирно спокойствие. Феодалната етика е отвела живота на човека в „Хадес“, което още повече отслабва силата му да се съпротивлява. Всички видове потисничество стъпка по стъпка тласкат хората към все по-дълбоко пропадане в Хадес, все по-далеч от Бог, докато днес те са станали напълно чужди на Бог и бързат да Го избегнат, когато Го срещнат. Хората Го пренебрегват и Го оставят да стои сам настрани, сякаш никога преди не са Го познавали или виждали. […] Знанието за древната култура тайно е откраднало човека от Божието присъствие и го е предало на царя на дяволите и потомството му. Четирите книги и Петте класики^[а] са пренесли мисленето и представите на хората в друга бунтовна епоха, като са ги накарали да се прекланят още повече от преди пред онези, които са съставили Книгата/Класиката на документите, и в резултат на това да влошат още повече представите си за Бог. Без знанието на хората царят на дяволите безмилостно пропъди Бог от сърцата им и след това ги завзе с тържествуващо задоволство. Оттогава хората придобиха грозна и порочна душа и лика на царя на дяволите. Омраза към Бог изпълваше гърдите им, а злите намерения на царя на дяволите се разпространяваха в хората ден след ден, докато не ги погълнаха напълно. Хората вече нямаха и капчица свобода и нямаше как да се избавят от оковите на царя на дяволите. Нямаха друг избор, освен да бъдат пленени на място, да му се предадат и подчинят в негово присъствие. Много отдавна, когато сърцето и душата на човека бяха още в младенческа възраст, царят на дяволите посади в тях семето на тумора на атеизма, научи човека на заблуди като „изучавай науката и технологиите, осъзнай четирите модернизации и на света няма такова нещо като Бог“. Не само това, а и при всеки удобен случай се провиква: „Да разчитаме на нашия усърден труд, за да изградим красива родина“, като призовава всеки човек да бъде подготвен от детството си да служи вярно на своята страна. Несъзнателно хората бяха доведени при него, където без колебание той неоснователно си присвои всички заслуги (тоест заслугите, които принадлежат на Бог, за това, че държи цялото човечество в ръцете Си). Никога не е изпитвал чувство на срам. Нещо повече, той безсрамно грабна Божия народ и го завлече обратно в дома си, където скочи на масата като мишка и накара хората да му се поклонят като на Бог. Колко отчайващо! Той крещи силно скандални, шокиращи неща, като например: „На света няма такова нещо като Бог. Вятърът се поражда от промени съгласно природните закони; дъждът се появява, когато водните пари, срещайки се с ниски температури, се кондензират в капки, които падат на земята; земетресението е разтърсване на земната повърхност поради геоложки промени; сушата се дължи на сухота във въздуха, причинена от нуклеоново разрушаване на повърхността на слънцето. Това са естествени явления. Къде във всичко това има Божие дело?“. Има дори такива, които гръмогласно изразяват твърдения като следните — твърдения, които не бива да се изричат на глас: „Човекът е еволюирал от маймуните в древното минало, а днешният свят произлиза от поредица примитивни общества, започващи преди около един еон. Дали една държава ще процъфтява, или ще запада, зависи изцяло от нейния народ“. На заден план той кара хората да го окачват по стените или да го поставят на масата, за да му отдават почит, и да му правят жертвоприношения. В същото време, докато крещи: „Няма Бог“, той самият се представя за Бог, като безцеремонно изтласква Бог от пределите на земята, заемайки мястото Му и влизайки в ролята на цар на дяволите. Каква пълна загуба на разум! Това кара хората да го презират до мозъка на костите си. Сякаш Бог и той са заклети врагове и не могат да съществуват заедно. Той се опитва да пропъди Бог, а самият той вилнее на воля, извън обсега на закона^[2]. Какъв цар на дяволите само! Как може да му се позволи да съществува? Той няма да се успокои, докато не обърка Божието дело и не остави всичко в пълен хаос^[3], сякаш иска да се противопостави на Бог докрай, докато рибата не умре или мрежата не се скъса, като умишлено се противопоставя на Бог и оказва натиск все по-близо. Отвратителното му лице отдавна е напълно разобличено, сега е наранено и смазано^[4], в окаяно състояние, но въпреки това омразата му към Бог не отслабва, сякаш само ако погълне Бог на една хапка, ще успее да смекчи омразата, натрупана в сърцето му. Как можем да го търпим, този враг на Бог! Само неговото изкореняване и пълното му унищожение ще доведат до осъществяване на желанието на живота ни. Как може да се остави да продължава да вилнее? Той е покварил хората до такава степен, че не познават небесното слънце и са лишени от жизненост и чувства. Хората са загубили нормалния си човешки разум. Защо не посветим цялото си същество на това да го унищожим и да го изгорим, за да премахнем всички тревоги за бъдещето и да позволим на Божието дело по-скоро да достигне невиждано великолепие? Тази банда мошеници е влязла в света на хората и го е свела до смут. Те са довели цялото човечество до ръба на пропастта и тайно планират да го избутат в нея, за да го разбият на парчета и след това да погълнат труповете на хората. Те напразно се надяват да провалят Божия план и да влязат в двубой с Него, залагайки всичко на едно хвърляне на заровете^[5]. Това не е никак лесно! В края на краищата кръстът е подготвен за царя на дяволите, който е виновен за най-отвратителните престъпления. Мястото на Бог не е на кръста. Той вече го е захвърлил настрана за дявола. Бог отдавна е излязъл победител и вече не скърби за греховете на човечеството, а ще донесе спасение на цялото човечество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (7)“)

Забележка:

1. „Неразградими“ тук се използва саркастично и означава, че хората са закостенели в своите знания, култура и духовни възгледи.

2. „Вилнее на воля, извън обсега на закона“ означава, че дяволът е обезумял и вилнее.

3. „Пълен хаос“ се отнася до това, че насилственото поведение на дявола е непоносимо за гледане.

4. „Наранено и смазано“ се отнася до грозното лице на царя на дяволите.

5. „Залагайки всичко на едно хвърляне на заровете“ означава да заложиш всички пари на един залог с надеждата да спечелиш накрая. Това е метафора за зловещите и нечестиви кроежи на дявола. Изразът се използва подигравателно.

а. Четирите книги и Петте класики са авторитетните книги на конфуцианството в Китай.

След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се! Роден в земя, пълна с нечистотии, човекът е силно засегнат от обществото, повлиян е от феодалната етика и е обучаван в „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, ограничените възгледи за живота, отвратителната житейска философия, напълно безполезното съществуване, извратеният начин на живот и обичаи — всички тези неща са навлезли сериозно в сърцето на човека и сериозно са подкопали и атакували неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-порочен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се подчини на Бог, нито пък някой, който доброволно да търси появата на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът не прави нищо друго, освен да се стреми към удоволствия, като се отдава на покварата на плътта в калната земя. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в тъмнина, не се замислят как да я приложат на практика, нито са склонни да търсят Бог, дори и да са видели Неговата поява. Как може едно толкова извратено човечество да има възможност за спасение? Как може човечество с толкова упадъчен морал да живее в светлината?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)

Хората не са нищо повече от Мои врагове. Хората са злите, които Ми се противопоставят и не Ми се подчиняват. Хората не са нищо друго освен рожби на лукавия, прокълнат от Мен; нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде; нищо друго освен наследството на дявола, който, отдавна отхвърлен от Мен, оттогава се превърна в Мой непримирим враг. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че обитателите му не могат дори да видят протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, ако вдигнат главите си. Пътят под краката им, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. И навсякъде в света на хората орди демони идват и си отиват. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери назначението на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, от самото начало е актьор, приемащ образа му. Нещо повече, човечеството е въплъщение на Сатана и служи като силно и ясно доказателство за него. Как може човешката раса, тази изродена измет, това потомство на поквареното човешко семейство, да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Откъде може да започне да се говори за Моето свидетелство? Защото врагът, който, след като е покварил човечеството, стои срещу Мен, вече е покорил човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето преживяване — и го е омърсил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло. В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от сила и жизненост, и освен това беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми. Адам беше роден от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява, да носи образа Ми и да приема дъха Ми. В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието сътворение бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше сътворено същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и освен това надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек, с дух, плът и кост, Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, чисто и скъпоценно негово съкровище и от самото начало живи същества, надарени с дух. Но лукавият стъпка и плени потомството на предците на човечеството, като потопи човешкия свят в пълен мрак и направи така, че потомството вече да не вярва в Моето съществуване. Още по-отвратително е, че дори когато лукавият покварява хората и ги тъпче навсякъде, той грубо отнема Моята слава, Моето свидетелство, жизнеността, която им дадох, дъха и живота, които влях в тях, цялата Ми слава в човешкия свят и цялата кръв на сърцето, която съм отдал за човечеството. Човечеството вече не върви в светлината, хората са загубили всичко, което съм им дарил, и са захвърлили славата, която им предоставих. Как могат да признаят, че Аз съм Господарят на всички сътворени същества? Как могат да продължат да вярват в Моето съществуване на небето? Как могат да открият проявите на Моята слава на земята? Как могат тези внуци и внучки да приемат Бог, от Когото собствените им предци се бояха като от Господа, който ги е сътворил? Тези окаяни внуци и внучки щедро са „представили“ пред лукавия славата, образа и свидетелството, с които дарих Адам и Ева, както и живота, който дарих на човечеството и от който те зависят, за да съществуват; и са напълно безразлични към присъствието на лукавия и му отдават цялата Ми слава. Не е ли това самият източник на названието „измет“? Как може такова човечество, такива зли демони, такива ходещи трупове, такива проявления на Сатана, такива Мои врагове да притежават Моята слава? Ще Си върна Моята слава, ще Си върна Моето свидетелство, което съществува сред хората, и всичко, което някога Ми е принадлежало и което съм дал на човечеството отдавна — ще завоювам напълно човечеството. Въпреки това трябва да знаеш, че хората, които създадох, бяха свети хора, които носеха Моя образ и Моята слава. Те не принадлежаха на Сатана, нито бяха обект на неговото потъпкване, а бяха чисто Мое проявление, без най-малката следа от отровата на Сатана. И така, Аз казвам на човечеството, че искам само това, което е създадено от Моята ръка — светите хора, които обичам и които не принадлежат на никоя друга същност. Освен това ще им се наслаждавам и ще ги смятам за част от Моята слава. Но това, което Аз искам, не е човечеството, което е било покварено от Сатана, което днес му принадлежи и което вече не е Моето първоначално творение. Тъй като възнамерявам да възвърна славата Си сред човешкия свят, ще завоювам напълно оцелелите сред човечеството, като доказателство за Моята слава при победата Ми над Сатана. Приемам само Моето свидетелство като квинтесенция на Моето Аз, като обект на Моето доволство. Това е Моята воля.

На човечеството са били необходими десетки хиляди години история, за да стигне там, където е днес, но човечеството, което създадох в началото, отдавна тъне в упадък. То вече не е човечеството, което желая, и по този начин в Моите очи хората вече не заслужават да се назовават „човечество“. Те са по-скоро изметта на човечеството, която Сатана е пленил, гнилите ходещи трупове, в които се е вселил и с които се облича. Хората нямат вяра в съществуването Ми, нито приветстват идването Ми. Човечеството само неохотно откликва на исканията Ми, временно се издига до тях и не споделя искрено радостите и скърбите на битието с Мен. Тъй като хората Ме възприемат като неразгадаем, те Ми се усмихват неохотно, все едно се подмазват на някого с власт, тъй като хората нямат познаване за Моето дело, още по-малко за сегашната Ми воля. Ще бъда честен с вас: когато дойде Денят, страданието на всеки, който Ми се покланя, ще бъде по-лесно за понасяне от вашето. Степента на вашата вяра в Мен в действителност не превишава тази на Йов — дори вярата на еврейските фарисеи превъзхожда вашата — и така, ако Денят на огъня дойде, вашето страдание ще бъде по-тежко от това на фарисеите, когато Исус ги порицава, от това на 250-те водачи, които се противопоставиха на Моисей, и от това на Содом под парещите пламъци на неговото унищожение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)

Всички онези, които принадлежат на дявола, живеят за себе си. Техните житейски възгледи и принципи произлизат главно от думите на Сатана, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“ и други подобни заблуди. Всички тези думи, изречени от онези царе на дявола, велики хора и философи, са се превърнали в самия живот на хората. По-специално, повечето от думите на Конфуций, когото китайците изтъкват като „мъдрец“, са се превърнали в живота на хората. Има и известни пословици от будизма и даоизма, както и често цитирани класически поговорки на различни известни личности. Всички те са обобщение на философията на Сатана и на неговата природа. Те най-добре илюстрират и обясняват природата на Сатана. Всички тези отрови, които са се влели в сърцето на човека, идват от Сатана и нито една от тях не произлиза от Бог. Такива дяволски думи също са в пряко противоречие с Божието слово. Съвсем ясно е, че реалностите на всички положителни неща произлизат от Бог, а всички негативни неща, които тровят човека, идват от Сатана. Затова можете да разберете каква е природата на човека и на кого принадлежи, като погледнете неговите житейски възгледи и ценности. Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в основа на човешкия живот. Има и други подобни думи от различни житейски философии. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, заблуждава и покварява хората, като води човечеството към падение и поглъщане от безкрайната бездна на унищожението, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“)

Освен че той използва различните научни открития и заключения, за да заблуди хората, науката служи на Сатана и като оръжие за необуздано унищожение и експлоатация на живата природа, дарена на човеците от Бог. Той върши това под предлог, че научните изследвания все повече ще подобряват качеството на живот на хората и ще окажат благотворно влияние върху околната среда. При това той внушава, че целта на научния прогрес е да задоволи нарастващите материални потребности на човечеството и нуждата на хората постоянно да повишават качеството си на живот. Това е теорията зад сатанинското научно развитие. Но да видим какво донесе науката на човечеството. Не е ли осквернена нашата природа, а и естествената среда на цялото човечество? Не е ли замърсен въздухът, който хората вдишват? Не е ли замърсена водата, която пием? А храната, която ядем, тя все така чиста и естествена ли е? Повечето зърнени храни и зеленчуци са генномодифицирани, стимулирани с изкуствени торове, а някои сортове са лабораторен плод на науката. Зеленчуците и плодовете, които ядем, вече не са естествени. Вече са рядкост дори и яйцата от кокошки, отглеждани в естествена среда, а вкусът на другите, добити с помощта на сатанинската тъй наречена наука, няма общо с предишния. Глобално погледнато, цялата земна атмосфера е замърсена и унищожена; планини, езера, гори, реки, океани и всичко на земната повърхност и под нея е съсипано от научните „постижения“. Накратко, цялата ни природа, живата природа, която Бог дари на човечеството, е сломена и унищожена от нещото, наречено наука. При все че много хора се сдобиха с мечтаното качество на живот, задоволяващо прищявките им и плътта им, по същество околната среда на хората бе опропастена и унищожена от различните научни „достижения“. Отнето ни бе правото на едничка глътка чист въздух. Нима това не е изворът на човешката печал? За какво щастие можем да говорим, щом хората са принудени да живеят на такова място? Още в началото Бог създаде за човеците природата и пространството, което те обитават. Водата, която пият, въздухът, който вдишват, храните, които ядат, растенията и живите творения, дори и планините, езерата, океаните — всяка частица от живата природа бе дарена на хората от Бог; тя е естествена и съществува съгласно постановените от Него природни закони. Ако не беше науката, хората все така щяха да живеят по начина, даден им от Бог, щяха да се наслаждават на неопетнена и естествена среда и щяха да бъдат щастливи. Всичко това вече е унищожено и съсипано от Сатана; природата, заобикаляща човека, вече не е девствена. Но никой не съумява да прозре първопричината за случилото се; повечето хора подхождат към науката и я тълкуват през идеите, втълпени им от Сатана. Нима това не предизвиква съжаление и отвращение? Откакто Сатана се разпростря в пространството, в което хората съществуват, и в живата природа и с покварата си доведе човечеството до сегашното му състояние, без изгледи то да смени посоката си, дали изобщо се налага Бог лично да погубва тези хора? Ако продължат по същия път, накъде ще ги отведе той? (Ще бъдат унищожени.) Как ще бъдат унищожени? Освен че алчно се домогват до слава и облаги, хората непрестанно се впускат в научни търсения и задълбочени изследвания, а после неуморно действат така, че да задоволят собствените си материални потребности и капризи; в такъв случай какви са последиците за човека? На първо място, екологичният баланс е нарушен, а щом това се случи, телата на хората, вътрешните им органи се замърсяват и увреждат от накърнената околна среда и по света плъзват различни болести и зарази. Нима не е вярно, че хората са изгубили всякакъв контрол над сегашната ситуация? Сега, когато вече проумявате това, ако хората не последват Бог, а продължат да се подчиняват на Сатана, злоупотребявайки със знанието, за да трупат все повече лични богатства и ползвайки науката за неспирни изследвания на бъдещето си — ако крачат все по този път, за да продължат да съществуват — досещате ли се какъв ще е изходът за човечеството? То ще изчезне: стъпка по стъпка се доближава то до гибелта си, върви към собственото си унищожение! Не представлява ли това самопогубване? И не е ли резултат от научния прогрес? Сега изглежда сякаш науката е своеобразна магическа отвара, забъркана от Сатана за човека. Под нейното въздействие, щом се помъчите да прозрете истината, над очите ви се спуска воал от мъгла; колкото и да се взирате, не успявате да различите ясни очертания и колкото и да се мъчите да им придадете смисъл, не успявате. Обаче Сатана развява флага на науката, за да възбуди апетита ти и да те тегли за носа по козята пътека към пропастта и смъртта. Тъй като това е истината, хората ще прозрат, че унищожението на човечеството е изковано от ръката на Сатана — той е подстрекателят.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият VI“)

Свързани химни

Бог контролира съдбата на всяка нация и народ