Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Адам и Ева, създадени от Бог в началото, бяха святи хора. По-точно казано, докато бяха в Едемската градина, те бяха святи, неопетнени от мръсотия. Освен това бяха верни на Йехова и нямаха представа как може да бъде предаден Йехова. Това е така, защото не бяха смущавани от влиянието на Сатана, в тях я нямаше сатанинската отрова и те бяха най-чистите от цялото човечество. Живееха в Едемската градина, неосквернени от мръсотия, необсебени от плътта и в страх от Йехова. По-късно, когато бяха изкушени от Сатана, у тях се появи отровата на змията и желанието да предадат Йехова и те заживяха под влиянието на Сатана. В началото те бяха святи и се бояха от Йехова; само в това състояние те бяха хора. По-късно, след като бяха изкушени от Сатана, те ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото и заживяха под влиянието на Сатана. Постепенно бяха покварени от Сатана и загубиха първоначалния човешки образ. В началото човекът имаше диханието на Йехова, в него нямаше никакво непокорство и в сърцето му нямаше зло. По онова време човекът беше наистина човешко същество. След като беше покварен от Сатана, човекът се превърна в звяр. Мислите му се изпълниха със зло и мръсотия, без добро или святост. Нима това не е Сатана?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото съзнание е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и за човека вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и няма повече благоприятни условия за преклонение пред Бог. Позицията на Бог в сърцата на цялото човечество се понижава все повече. Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социални изследователи, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства над крайната цел на човека и я урежда. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя социална теория не може да освободи човека от проблемите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, насладата и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и неговите безсмислени жертви и изследвания само могат все повече да му носят скръб и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори започва да се страхува от науката и знанието, а още повече да се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, тайнствата и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото чувство на празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да излезе и да реши подобни проблеми. Човекът в крайна сметка е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека. Само когато човекът получи Божия ресурс за живот и Неговото спасение, потребностите му, желанието му да изследва и празнотата в сърцето му могат да бъдат преодолени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и бдение, то тази страна или нация ще се движи към упадъка, към мрака и в резултат на това ще бъде унищожена от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

От горе до долу и от началото до края Сатана смущава Божието дело и се противопоставя на Бог. Всички тези приказки за „древно културно наследство“, ценни „знания за древната култура“, „учения на даоизма и конфуцианството“, „конфуцианска класика и феодални обреди“ са отвели човека в ада. Никъде не могат да се видят напреднали технологии и съвременна наука, нито високоразвита индустрия, селско стопанство или търговия. По-скоро всичко, което Сатана прави, е да подчертае феодалните обреди, разпространявани от „маймуните“ в древността, за да нарушава, опонира и разрушава Божието дело умишлено. Той не само продължава да измъчва хората и до днес, но дори иска да ги погълне^[1] цели. Разпространяването на моралните и етичните учения на феодализма и предаването на знанията на древната култура отдавна са заразили хората, превръщайки ги в малки и големи дяволи. Малцина са онези, които с радост биха приели Бог, малцина са онези, които с радост биха приветствали Неговото идване. Ликът на цялото човечество е изпълнен със смъртоносни намерения и навсякъде във въздуха се носи погубващ дъх. Хората се стремят да пропъдят Бог от тази земя; с ножове и мечове в ръка те се подреждат в боен строй, за да „унищожат“ Бог. Навсякъде из тази земя на дяволи, където на човека постоянно се повтаря, че няма Бог, е пълно с идоли, а въздухът над нея е пропит от отвратителна миризма на горяща хартия и тамян — толкова гъста, че чак задушава. То е като воня на утайка, която се носи с извиването на отровната змия, толкова силна, че човек не може да се сдържи да не повърне. Освен това слабо се долавя звукът от зли демони, които монотонно напяват писания — звук, който сякаш идва от далечния ад, толкова много, че тръпки те побиват. Навсякъде из тази земя са издигнати идоли от всички цветове на дъгата, които превръщат земята в свят на чувствени наслади, докато царят на дяволите продължава да се смее злобно, сякаш подлият му заговор е успял. В същото време човекът остава в пълно неведение, а и не подозира, че дяволът вече го е покварил до степен, че той е изгубил съзнание и е свел глава в знак на поражение. Дяволът иска с един замах да изтрие всичко, свързано с Бог, и отново да Го омърси и да Го убие. Той е решен да разруши и смути Неговото дело. Как може да позволи на Бог да му бъде равнопоставен? Как може да търпи Бог да се „намесва“ в делата му сред хората на земята? Как да позволи на Бог да разобличи отвратителното му лице? Как да позволи на Бог да обърка делата му? Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същността му? С уродливата си душа той все още вярва, че е невероятно красив. Тази банда от съучастници в престъплението^[2]! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са се подиграли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание? От известно време демоните и злите духове вилнеят на земята и са запечатали намеренията и ревностните усилия на Бог толкова плътно, че са непроницаеми. Това наистина е смъртен грях! Как да не се тревожи Бог? Как да не изпитва Той гняв? Те сериозно възпрепятстваха Божието дело и му се противопоставиха. Колко непокорно!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))

Забележка:

1. „Погълне“ се отнася до поквареното поведение на царя на дяволите, който поглъща хората цели.

2. „Съучастници в престъплението“ е подобно на „банда хулигани“.

Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в човешки живот. Има и други подобни думи от различни философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и да бъдат погълнати от нея, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. Някои хора работят като държавни служители в обществото от десетки години. Представете си, че им зададете следния въпрос: „Вие се справяте толкова добре в това си качество, кои са основните известни максими, според които живеете?“ Те вероятно ще кажат: „Едно нещо съм разбрал — държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци, а тези, които не ни ласкаят, нищо не постигат.“ Това е сатанинската философия, на която се основава тяхната кариера. Нима тези думи не са показателни за природата на такива хора? Безскрупулното използване на всякакви средства за заемане на длъжности е станало тяхна природа, а целите им са чиновничество и успех в кариерата. Все още има много сатанински отрови в живота на хората, в техните постъпки и поведение. Например техните философии за светските отношения, начини на действие и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които преминават през костите и кръвта на хората, са от Сатана. Всички тези служители, хората с власт и хората, които са постигнали успехи, имат свои собствени пътища и тайни за успех. Нима тези тайни не дават отлична представа за тяхната природа? Те са направили толкова големи неща в света и никой не може да разгадае схемите и интригите, които стоят зад тях. Това показва колко коварна и отровна е тяхната природа. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, нечестива, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природата същност на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

В процеса на усвояване на знание от човека, Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като им подхвърля по някоя частица познание, или като им позволява да задоволяват желанията и амбициите си. По какъв път надолу иска да те поведе Сатана? Хората си мислят, че в научаването на знания няма нищо лошо, че то е напълно естествено. Казано по по-привлекателен начин, да се изграждат висши идеали или да се притежават амбиции означава да се имат въжделения и това трябва да е правилният път в живота. Нима не е по-славно да изживееш дните си, достигайки личните си идеали и градейки добра кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по този път и това е всичко? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и подобаващи да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение за всеки човек, през целия му живот, и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогване в живота. Колкото и високопарни да са описанията на тяхното домогване в живота, това домогване е неразривно свързано със „славата“ и „придобивките“. Всичко, което великите и прочутите — или всъщност всеки човек — преследват през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитал, който могат да използват, за да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитал, който могат да използват, за да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото за хората съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма; това са неща, които хората могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение? Някой ще възрази, че знанието се свежда само до четене на книги и усвояване на нова, досега неизвестна на човека информация, за да не изостава той от света и да бъде в крак с времето. Че усвоява знания просто за да си осигури прехрана и някакво бъдеще и да задоволи елементарните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене с едничката цел да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни лишения? Прави го за слава и придобивки. Славата и придобивките са далечният мираж, който зове хората, и те вярват, че само чрез собственото си усърдие, трудности и борби ще могат да следват пътя, който ще ги отведе до спечелването на слава и придобивки. Подобни хора изтърпяват тези трудности заради собственият си бъдещ път, заради бъдещите си наслади и за да придобие по-добър живот. Какво по-точно представлява това знание — можете ли да ми отговорите? Не се ли състои от правилата и житейските философии, внушени на хората от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ или „мъдрият човек се примирява с обстоятелствата“? Не са ли житейските „възвишени идеали“, като идеите на великите личности, високия морал на прочутите или смелостта на героите, или благородството и добротата на запасалите саби герои на исторически романи внушени на човек от Сатана? Тези идеи влияят на поколение след поколение и представителите на всяко поколение са принудени да ги приемат. Животът им минава в мъчително преследване на „възвишените идеали“, за които са готови да жертват дори живота си. Това са средствата и това е начинът, по който Сатана използва знанието, за да поквари хората. А щом ги поведе по този път, дали са в състояние да се покоряват на Бог и да Го почитат? Способни ли са да приемат Божието слово и да се стремят към истината? Категорично не, защото са подведени от Сатана. Нека пак погледнем знанието, мислите и мненията, втълпени на хората от Сатана: съдържат ли те истината, че трябва да се покорим на Бог и да го почитаме? Има ли ги истините за боязън от Бог и отбягване на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, свързано с истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват. Убедени ли сте, че внушеното на хората от Сатана не съдържа никаква истина? Не смеете да го потвърдите, но както и да е. И така е добре, стига да признаеш, че „слава“ и „придобивки“ са двете основни думи, които Сатана използва, за да подмами хората по пътя на нечестивостта.

… Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Как Сатана покварява хората чрез науката? […] Науката само позволява на човека да вижда обекти във физическия свят и да задоволява човешкото любопитство, но не е в състояние да му даде възможност да види онези закони, чрез които Бог властва над всичко съществуващо. Човек сякаш получава отговори от науката, но тези отговори го озадачават и носят само временно удовлетворение, което ограничава човешкото сърце само в границите на физическия свят. Човек вярва, че е получил отговори от науката, така че, когато възникне някакъв спорен въпрос, хората използват научните си възгледи, за да го докажат и да го приемат. Науката съблазнява човешкото сърце и го завладява до такава степен, че човек вече няма достатъчно разум, за да познава Бог, да се покланя на Бог и да вярва, че всичко произлиза от Бог и че човек трябва да се обърне към Него в търсене на отговори. Не е ли така? Колкото повече човек вярва в науката, толкова по-нелогичен става той, като вярва, че всичко има научно решение, че всичко може да бъде решено чрез изследване. Такива хора не търсят Бог и не вярват, че Той съществува. Когато са изправени пред някакъв проблем, много хора, които отдавна вярват в Бог, ще се обърнат към компютъра, за да търсят информация и отговори. Те вярват единствено в научното познание. Не вярват, че Божието слово е истина, не вярват, че Божиите слова могат да решат всички проблеми на човечеството, не разглеждат безбройните човешки проблеми от гледна точка на истината. С какъвто и проблем да се сблъскат, те никога не се молят на Бог, нито се опитват да намерят решение чрез търсене на истината в Божиите слова. По много въпроси те предпочитат да вярват, че знанието може да реши проблема; за тях науката има последната дума. Бог изобщо не съществува в сърцата на такива хора. Те са неверници и техните представи за вярата в Бог не се различават от тези на много видни интелектуалци и учени, които непрекъснато се опитват да изследват Бог чрез научни методи. Има много религиозни експерти, например, които са посетили планината, където се намира кивотът, и така са доказали съществуването му. Но в появата на кивота те не виждат съществуването на Бог. Те вярват само на легендите и на историята. Това е резултатът от тяхното научно изследване и изучаване на материалния свят. Чрез изследване на материалната сфера — било то микробиология, астрономия или география, никога няма да получиш резултат, който да категорично да покаже, че Бог съществува или че Той има върховенство над всичко съществуващо. Какво дава науката на човека? Нима тя не го отдалечава от Бог? Не го ли подтиква да подложи Бог на изследвания? Не го ли кара да се съмнява още повече в съществуването на Бог и Неговото върховенство и по този начин да се отрече от Него и да Го предаде? Тя води до това. Какво иска да постигне Сатана, когато покварява човека с помощта на науката? Той иска да подведе хората с помощта на научни заключения и да ги направи безчувствени, и използва двусмислени отговори, за да държи сърцата на хората във властта си, така че те да не търсят Бог или да не вярват в Неговото съществуване. Ето защо казвам, че науката е един от начините, по които Сатана покварява хората.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Сатана покварява и контролира човечеството чрез социалните тенденции. Социалните тенденции включват множество аспекти, като преклонението пред великите и прочутите, въздигането в култ на филмови и музикални идоли, обожествяването на всякакви знаменитости, пристрастяването към онлайн игрите и какво ли още не. Изброените са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начините, по които те карат хората да се справят със света, и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Те са от особено значение, защото контролират мисленето и мненията на хората и им влияят. Тези тенденции никнат една след друга и всички те оказват зло влияние, което непрестанно развращава човечеството и кара хората да губят съвестта си, човечността си и разума си, отслабва морала и почтеността им до такава степен, че може да се каже, че повечето днешни хора са напълно лишени от почтеност, от човечност, та дори и от съвест и елементарен разум. И така, какви са въпросните социални тенденции? Не можеш да ги видиш с просто око. Щом по света се разпространи поредната нова тенденция, вероятно само шепа хора са на гребена на вълната и са влезли в ролята на предводители. Започват да правят нещо ново, а после да прегръщат някаква идея или мнение. Въпреки това повечето хора неусетно се заразяват един след друг, привлечени и погълнати от въпросната тенденция, и така, докато всички до един несъзнателно и неволно я приемат, потапят се в нея и ѝ стават подвластни. Една след друга тези тенденции карат хората, които са нездрави духом и телом и които не знаят каква е истината и не могат да разграничават положителното от отрицателното, да възприемат охотно въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. Приемат съветите на Сатана за това как да се отнасят към живота си и как да го живеят, които той им „дарява“, и са лишени от силата, способността, а още повече от съзнанието да се съпротивляват. […]

Като разглеждате тези социални тенденции, бихте ли казали, че те оказват силно влияние върху хората? Дали то е дълбоко вредно? Да, то е изключително дълбоко вредно. Кои страни от човека покварява Сатана с всяка от тези тенденции? Той взима на прицел най-вече съвестта, здравия разум, човечността, морала и житейските възгледи на хората. А дали тези социални тенденции не оказват постепенно упадъчно и покваряващо влияние върху хората? Сатана използва тези социални тенденции, за да подмами човеците стъпка по стъпка в дяволско леговище, така че хората несъзнателно да почитат парите, материалните желания, злото и насилието в социалните тенденции. Щом тези неща се настанят в сърцата на хората, в какво се превръщат те? Човекът става дявол, Сатана! Защо? Защото какви са психологическите склонности в сърцето на човек? Какво почитат хората? Те започват да се наслаждават на злото и насилието, красотата и добротата не им се нравят, а мирът съвсем не им е по вкуса. Хората не желаят да водят простичък живот в нормална човешка природа, а ламтят за знатно положение и огромни богатства, а и за плътски наслади, като не щадят усилия да задоволят плътта си без ограничения и задръжки; с други думи, правят, каквото си пожелаят. И така, когато човек се е оставил да го повлекат тези тенденции, дали знанието, което си усвоил, ще ти помогне да се освободиш? Дали придобитото разбиране за традиционната култура и суеверията ще ти помогне да се измъкнеш от това сериозно затруднение? Дали възприетите от хората традиционен морал и обреди биха помогнали на хората да проявят въздържание? Да вземем за пример конфуцианските Аналекти и даоисткото учение. Дали те биха дали на хората силата да измъкнат краката си от плаващите пясъци на тези зли тенденции? Категорично не. Затова хората стават все по-нечестиви, все по-арогантни, по-високомерни, себелюбиви и жестоки. Чувствата между хората изчезнаха, изчезна и обичта в семействата, и разбирателството между роднини и приятели. Човешките отношения се характеризират с насилие. Всеки един от хората се стреми да приложи насилие в контактите си с околните; изкарва си прехраната с насилие; докопва се до статус и си осигурява печалби чрез насилие, прибягва до насилие и злонамерени методи, за да постигне, каквото си поиска. Нима това човечество не е ужасяващо? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и съсякоха всички Негови следовници, защото човекът е изключително нечестив.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Сатана гради славата си, като мами хората и често се установява като водач и пример за справедливост, достоен за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава справедливостта, той вреди на хората, поглъща душите им и използва всякакви средства, за да ги отслаби, подведе и подстрекава. Неговата цел е да накара хората да одобрят и да се съгласят с нечестивото му поведение, да ги накара да се присъединят към него и да се противопоставят на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и интриги, когато прозре отвратителното му лице и когато някой не желае повече да бъде тъпкан и мамен от него, да му робува или да бъде наказан и унищожен заедно с него, Сатана променя доскорошния си лик на светец, сваля фалшивата си маска и разкрива истинската си същност, която е нечестива, порочна, грозна и свирепа. Най би му допаднало да изтреби всички, които отказват да го следват и които се противопоставят на нечестивите му сили. В този момент Сатана повече не може да се преструва на надежден и порядъчен, а под овчата му кожа се разкрива истинската му грозна и дяволска същност. Щом кроежите на Сатана и истинската му същност излязат наяве, той ще се разяри и ще разкрие жестокостта си. След това желанието му да вреди и да унищожава хората ще се засили, защото той се разгневява от това, че хората се пробуждат за истината, и започва да изпитва силна омраза и отмъстителност към тях заради стремежа им да копнеят за свобода и светлина и да се освободят от неговите окови. Гневът му е предназначен да защитава и поддържа нечестивостта, но той е и истинско разкриване на свирепата му природа.

Във всеки случай поведението на Сатана разкрива неговата нечестива природа. Всички нечестиви дела, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да подведе хората да го последват, през възползването му от хората, при което ги въвлича в нечестивите си дела, до отмъстителността му към хората, след като истинските му черти са били разкрити и след като хората са го опознали и изоставили — всяко едно от тези дела изобличава нечестивата същност на Сатана и доказва, че Сатана няма връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всяко нечестиво нещо. Всичко, което прави, е за да пази своята нечестивост и поддържа продължаването на своите нечестиви дела, да противоречи на справедливите и положителните неща и да разрушава законите и правилата на нормалното съществуване на човечеството. Тези действия на Сатана са враждебни към Бог и ще бъдат унищожени от Божия гняв.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)