От Ли Сюн, Китай

Аз и Ян Чън отговаряхме за работата с текст в църква „Ингуан“. В средата на септември 2024 г. водачите изпратиха писмо, което гласеше, че сестра Джао Сюе от църква „Чънсин“ току-що е била избрана за надзорник по работата с текст, но все още не е запозната с различните аспекти на работата и с принципите за преглед на проповеди. Затова попитаха дали можем да отделим малко време, за да ѝ помогнем с напътствия, като казаха, че ако тя може да бъде развита бързо, това ще е от полза за делото на църквата. Помислих си: „Ние сме достатъчно заети с основната си работа, та нали ако помагаме с напътствия на Джао Сюе, това няма ли да отнеме още повече от времето ни? Ако ефективността на работата ни спадне, няма ли водачите да кажат, че не сме си изпълнили дълга? Освен това да ги напътствам не е основната ми работа и дори ако работата им стане ефективна, висшестоящите водачи няма да ни похвалят“. Почувствах, че това ще е неблагодарна работа, и не исках да я приема. Но ако откажех, нямаше ли водачите да кажат, че ми липсва състрадание? След като обмислих нещата, се съгласих.

Отначало Джао Сюе пишеше, за да търси съвет, и ние ѝ отговаряхме възможно най-бързо. На 25 септември Джао Сюе ни изпрати една проповед за преглед. След като с Ян Чън я прегледахме, открихме много проблеми в нея и трябваше да я обсъждаме дълго време, преди да стигнем донякъде. След като отговорих относно проблемите, все още имаше някои области, в които не бях сигурен, и се притеснявах, че може да има отклонения в напътствията ми, затова изпратих проповедта и на други братя и сестри, за да я разгледат, като и те дадоха някои предложения. Тогава почувствах, че напътстването на Джао Сюе отнема много време. Не само че ни забавяше, но понякога отнемаше и от времето на другите членове на екипа. Самата работа по прегледа на проповедите вече беше голяма задача и ако това продължеше, нямаше ли да се отрази на нашата работа? След това Джао Сюе продължи да ни изпраща проповеди, като търси отговори на различни въпроси. Някои от въпросите ни беше трудно да проумеем, затова трябваше да отделяме време да ги обмисляме и обсъждаме, а поради това имах по-малко време да следя работата по проповедите в нашата църква и някои неща се забавиха. На 20 октомври водачите изпратиха писмо с въпроса: „Защо не сте ни дали обратна връзка за няколко работници по текста, за които ви попитахме преди няколко дни?“. Тогава осъзнах, че съм забравил да отговоря. Помислих си: „Водачите сигурно си мислят, че се бавя и не изпълнявам дълга си с чувство за бреме. Ако резултатите от работата ни спаднат, водачите със сигурност ще кажат, че не съм си изпълнил добре дълга“. Няколко дни по-късно получих ново писмо от Джао Сюе, в което тя търсеше помощ. Почувствах се някак недоволен от това и усетих, че да я напътствам, ще се отрази на основната ми работа, че не си заслужава и че е досадно. Осъзнах, че нагласата ми не е правилна, затова се помолих на Бог, като исках от Него да ме напътства, за да я променя. Прочетох Божиите слова: „Само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да предложат услугите си, когато това се изисква от делото на Божия дом и от Божиите избраници, само те могат да се изправят смело и по дълг, да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, да водят Божиите избраници по правилния път, като им позволят да постигнат покорство към Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения. Ако нямате това отношение и единствено сте небрежни в справянето с нещата, и си мислите: „Ще върша нещата в рамките на дълга си, но не ме интересува нищо друго. Ако ме попиташ нещо, ще ти отговоря, ако съм в добро настроение. В противен случай няма да го направя. Това е моето отношение“, тогава това е вид покварен нрав, нали? Само защита на собствения статус, репутация и гордост и само защита на нещата, които са свързани със собствените интереси — това ли е защита на справедлива кауза? Това защита на интересите на Божия дом ли е? Зад тези дребнави, егоистични мотиви е нравът да изпитваш неприязън към истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че хората, които искрено вярват в Бог и обичат истината, имат чувство за бреме и отговорност към своя дълг. Независимо дали става дума за нуждите на делото на църквата, или за братя и сестри, които се нуждаят от помощ, те са способни да изпълнят своите отговорности. Ако някой се грижи само за собствената си работа, а когато другите имат трудности и се нуждаят от помощ, не е склонен да им подаде ръка, то това е нрав на егоизъм, низост и неприязън към истината. Замислих се как Джао Сюе току-що бе избрана за надзорник. Тя не беше запозната с работата и не беше усвоила добре принципите. Щом ни задаваше въпроси, значи бе срещнала трудности в работата и аз трябваше да направя всичко възможно, за да я напътствам и да ѝ помогна. Но аз исках да се грижа само за собствената си работа. Не исках да отделям време и да плащам цена, за да напътствам Джао Сюе, тъй като чувствах, че това ще се отрази на резултатите от работата ми. Нима не бях егоист и подлец? Като осъзнах това, манталитетът ми към развиването на хората се промени малко и когато Джао Сюе отново писа с няколко въпроса, поех инициативата да ѝ отговоря, като дадох всичко от себе си. Но нямах голямо познание за собствената си егоистична, низка и покварена природа и все още не можех да не разкривам покварата си, когато се сблъсквах с проблеми.

В края на октомври Джао Сюе ни изпрати още една проповед с молба да проверим дали има някакви проблеми с нея. Знаех, че бързат с тази проповед, но тогава видях, че тя е много дълга. Щеше да ми отнеме много време, за да я прочета цялата и да изпратя отговор. Помислих си: „Тази проповед не е в сферата на нашата отговорност и дори да я редактираме, няма да получим никаква заслуга за това. Това наистина ще е неблагодарна работа!“. Затова не отговорих веднага. На следващия следобед нямах много работа, така че Ян Чън ми напомни да я проверя и едва тогава я взех, за да я прегледам. Установих, че в нея има много проблеми. След като я обсъдих с Ян Чън, писах на Джао Сюе и общувах с нея по въпроса, което отне много време. След това си помислих, че даването на отговор на проповедта ще ми отнеме твърде много време и че ако посветя това време и енергия на проследяването на работата в моята сфера на отговорност, не само резултатите от работата ще се подобрят, но и ще бъдем високо оценени от водачите. А сега трябваше да отделям времето и енергията си за напътстване на чуждата работа, и дори тази работа да дадеше резултати, те нямаше да се считат за наши, затова си мислех, че ще е чудесно, ако вече не се налага да напътствам Джао Сюе. Но Джао Сюе все още не можеше да върши работата самостоятелно, така че нямаше лесен начин просто да я отблъсна. Знаех, че все още трябва да продължа да напътствам Джао Сюе, но винаги се чувствах апатичен към това и не исках да платя тази цена.

По-късно прочетох Божиите слова, които разобличават нрава на антихристите, и придобих още малко разбиране за проблемите си. Бог казва: „Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и безсрамни. Окачествяваме ги като „егоистични и подли“. […] Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, нужди и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и неразумни изисквания. Това е класическа проява на егоизъм и подлост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част)). От Божиите слова видях, че антихристите са особено егоистични и низки и правят само неща, които са от полза за собственото им име и статус. Те се отнасят към нещата, които не са от полза за собственото им име и статус, като към странични задачи, за които не са склонни да страдат или да плащат цена, и дори ги пренебрегват и игнорират. Те трябва да защитават собственото си име и статус, дори ако това означава делото на църквата да претърпи загуби. Пътят, по който вървят, е път на съпротива срещу Бог. Точно така се държах и аз, когато напътствах Джао Сюе. Чувствах, че това не е в обхвата на моята отговорност, и знаех, че за да я напътствам добре, ще са необходими много време и енергия, че дори работата ѝ да даде резултати, те няма да ми бъдат зачетени и че освен това няма да получа никаква похвала от другите, затова не бях склонен да платя тази цена. Помислих си, че вместо да правя това, е по-добре да отделя повече време за проследяване на работата в рамките на моя обхват на отговорност. По този начин не само резултатите от работата ще се подобрят, но и ще бъда високо оценен от водачите. Затова бях апатичен, когато ставаше въпрос за напътстване на Джао Сюе. Дори когато отговарях на въпросите ѝ, се бавех. Добре знаех, че Джао Сюе току-що бе започнала като надзорник и че не е много запозната с работата, нито е усвоила добре принципите, но не исках да платя цената да ѝ помогна и да я подкрепя. Бях наистина егоист и подлец! Живеех според сатанинските отрови „Никога не си мърдай пръста без награда“ и „Всеки за себе си, а дяволът да вземе последния“. Когато правех каквото и да било, обмислях дали то ще ми е от полза лично, и бях готов да вложа време и да платя цена, за да го направя, само ако имаше нещо, което можех да придобия. Видях, че не изпълнявам истински своя дълг, за да удовлетворя Бог, а по-скоро действам в името на собственото си име и статус. В Божиите очи аз не изпълнявах истински дълга си, а вместо това се занимавах със собствено начинание и вървях по пътя на антихриста. В крайна сметка не само че нямаше да получа Божието одобрение, но щях да бъда намразен и отстранен от Него. Като осъзнах това, поисках бързо да се покая пред Бог и повече да не живея според своя егоистичен, подъл и покварен нрав.

Един ден, по време на духовната си практика, прочетох един откъс от Божиите слова и той ми изясни как да изпълнявам добре дълга си. Всемогъщият Бог казва: „Кажи Ми, как хората трябва да вършат справедливи дела и в какво състояние и при какви условия трябва да ги вършат, за да се счита това за подготвяне на добри дела? Най-малкото те трябва да имат положително и активно отношение, да бъдат предани, докато изпълняват дълга си, да са способни да действат според истините принципи и да защитават интересите на Божия дом. Ключът е в това да сте положителни и активни. Ако винаги сте пасивни, това е проблемно. То е същото, като да не си член на Божия дом и да не изпълняваш дълга си, то е същото, като вместо това да нямаш друг избор, освен да го правиш, за да си заработиш заплатата по изискване на работодателя — не доброволно, а много пасивно. Ако не бяха намесени твоите интереси, изобщо нямаше да го правиш. Или ако никой не те беше помолил да го направиш, категорично нямаше да го направиш. Следователно да вършиш нещата с този подход не е вършене на добри дела. Така че подобни хора са много глупави. Те са пасивни във всичко, което правят. Те не правят това, което могат да си помислят да направят, нито правят това, което могат да постигнат с време и усилия. Те просто чакат и наблюдават. Това е проблемно и много жалко. Защо казвам, че е много жалко? Първо, не става въпрос за това, че заложбите ти са недостатъчни. Второ, не става въпрос за това, че преживяването ти е недостатъчно. Трето, не става въпрос за това, че нямаш средствата да го направиш — ти притежаваш заложбите да свършиш тази работа и, ако отделиш време и усилия, би могъл да го направиш, но не го правиш, не подготвяш добри дела. Това е достойно за съжаление. Защо казвам, че е достойно за съжаление? Ако след много години погледнеш назад към това, ще изпиташ съжаление и дори да искаш да се върнеш в онази година, в онзи месец и в онзи ден, за да свършиш тази работа, нещата ще са се променили и това време вече ще е отминало. Няма да получиш втори подобен шанс. Когато тази възможност отмине, тя отминава, когато се изгуби, се изгубва. Ако изгубиш плътски удоволствия като ядене на хубава храна или носене на хубави дрехи, това няма голямо значение, защото тези неща са кухи и не оказват никакво влияние върху навлизането ти в живота или върху подготовката ти за добри дела, или върху твоята крайна цел. Ако нещо обаче е свързано с Божието отношение към теб и с Божията оценка за теб или дори с пътя, по който вървиш и с твоята крайна цел, тогава е много жалко, че си изгубил възможността да го направиш. Това е така, защото то ще остави петно и ще остави съжаления по бъдещия ти път на съществуване, а през целия ти живот няма да имаш друг шанс да го поправиш. […] Напротив, ако се справиш правилно с нея и направиш всичко възможно да я свършиш добре, ще се чувстваш спокоен и умиротворен в сърцето си и няма да си разочаровал Бог. Когато дойдеш пред Бог, ще можеш да си уверен и да стоиш изправен. Но ако не свършиш тази работа или ако я свършиш нехайно, тогава дори да не си причинил никакви загуби, за теб лично това ще е нещо, за което ще съжаляваш цял живот! То ще е подобно на бездънна черна дупка, която ще те кара да изпитваш болка и безпокойство през целия си живот. Всеки път, когато се спомене, че човек трябва да бъде предан и искрен в изпълнението на дълга си и да прави всичко по силите си, сърцето ти ще се чувства толкова изтормозено, сякаш го пробождат с игли. Няма да се чувстваш щастлив, горд или почeтeн по този въпрос. Напротив, тази агония ще те съпътства през целия ти живот. Ако човек има чувство за съвест, той ще изпита този вид мъка. А как стоят нещата от гледната точка на Бог? Бог използва истините принципи, за да окачестви този въпрос, чието естество е много по-сериозно от това, което изпитваш ти“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). От Божиите слова осъзнах, че само като следвам Божиите изисквания да изпълнявам дълга си положително и проактивно, като проявявам внимание към Божиите намерения и поддържам делото на църквата, мога наистина да изпълнявам дълга си и да подготвям добри дела. Ако не правех проактивно това, което можех да измисля, или дори да го правех, но негативно, пасивно и с резерви, то това щеше да покаже липса на преданост в дълга ми и щеше да предизвика Божията омраза и ненавист. Помислих си как съм се обучавал за надзорник по-дълго време и как съм придобил известно разбиране на принципите, така че можех да видя някои проблеми в проповедите, които Джао Сюе ми изпращаше. Макар някои проблеми да бяха по-сложни и изискваха повече време, те можеха да бъдат изяснени след обсъждане. Но осъзнах, че справянето с тези въпроси ми отнемаше много време и че това забавяше последващата работа в моята сфера на отговорност. Това доведе до забавяне на напредъка на църковното дело. Тогава се притесних, че ако това продължи, ефективността на работата ни ще намалее и това ще се отрази на името и статуса ми. Затова не бях склонен да продължа да напътствам Джао Сюе. Видях, че в своя дълг обмислях само собствената си гордост и статус, че нямах бреме за делото по развиването на другите, като винаги правех сметки за собствените си интереси, и че не обмислях цялостното дело на църквата, нито проявявах внимание към Божиите намерения. Нима това, което правех, не беше същото като това, което правят невярващите? Наистина бях разочаровал Бог!

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит. Когато проявяваш внимание към намеренията Му, Бог ще те натовари с бреме, а след това ще те просвети за задачите, които ти е поверил. Когато Бог ти даде това бреме, ще обърнеш внимание на свързаните с него истини, докато ядеш и пиеш от Божиите слова. Ако имаш бреме, свързано със състоянието на живота на твоите братя и сестри, това е бреме, което ти е поверено от Бог и винаги ще носиш това бреме със себе си в ежедневните си молитви. Това, което Бог върши, е стоварено върху теб и ти си готов да правиш това, което Бог иска да върши; ето какво означава да поемеш Божието бреме като свое. В този момент, докато ядеш и пиеш Божиите слова, ще се съсредоточиш върху такива въпроси и ще се чудиш: „Как ще реша тези проблеми? Как мога да помогна на моите братя и сестри да се освободят и да намерят духовно наслаждение?“. Ще се съсредоточиш също върху решаването на тези проблеми, докато общуваш, а когато ядеш и пиеш от Божиите слова, ще се съсредоточиш върху яденето и пиенето на такива думи, които се отнасят до тези въпроси. Ще носиш бреме и докато ядеш и пиеш от Неговите слова. Веднъж разбрал Божиите изисквания, ще имаш по-ясна представа по кой път да поемеш. Това са просветлението и озарението на Светия Дух, донесени от твоето бреме, а също и Божието напътствие, което ти е дадено. Защо казвам това? Ако нямаш бреме, няма да внимаваш, докато ядеш и пиеш от Божиите слова, а когато ядеш и пиеш от Божиите слова, докато носиш бреме, можеш да разбереш същността им, ще намериш пътя и ще проявяваш внимание към намеренията Му. Ето защо трябва да се молиш Бог да постави по-голямо бреме върху теб и да ти повери още по-големи задачи, така че пред теб да има по-голям път, по който да практикуваш, и яденето и пиенето на Божиите слова да даде по-добър резултат, за да можеш да станеш по-способен да разбереш същината на Неговите слова и да бъдеш по-подготвен за напътствията на Светия Дух“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). От Божиите слова осъзнах, че бремето е благословия от Бог. Чрез бремето, което Бог ни дава, ние сме подтиквани да дойдем пред Бог, за да търсим принципите на истината, като придобиваме Божието просветление и напътствие и разбираме повече истини. По този начин можем да растем в живота по-бързо. Водачите уредиха да напътстваме Джао Сюе в поддържането на цялостното дело на църквата; това ни позволи също така да се обучаваме повече. Истинските трудности и проблеми ме подтикнаха да търся принципите на истината, което ми позволи да придобия повече. Всъщност имаше някои въпроси, които Джао Сюе зададе, които не можех да обясня ясно, и това показа, че и аз не разбирах напълно истината в тези области. Като търсех и се молех на Бог с това чувство за бреме и след като прочетох някои принципи на истината, успях да разбера въпросите по-ясно. По въпроса за подпомагането и напътстването на Джао Сюе, макар да вложих известно време и енергия, по време на този процес се молех повече на Бог и по-често търсех принципите на истината, и неусетно придобих някои успехи, а също така компенсирах собствените си недостатъци. Наистина преживях, че бремето наистина е благословия от Бог, и осъзнах, че не бива повече да се отнасям към развиването на другите като към досада. Джао Сюе имаше голяма сфера на отговорност и ако можеше да работи самостоятелно, това щеше да е от полза за делото на църквата, така че трябваше да оставя настрана личните си интереси и да си сътруднича с Джао Сюе, за да свършим добре работата по проповедите.

По-късно съзнателно оставих настрана личните си интереси, успокоих сърцето си, за да размишлявам върху проблемите в проповедите, и обсъдих с Джао Сюе съществуващите в тях проблеми. Постепенно, като обмислях и отговарях на проблемите в проповедите, принципите за оценяването им ми станаха по-ясни, а от проповедите на другите разширих кръгозора си. Това беше наистина Божия благодат! След това се зачудих дали да не обобщя за Джао Сюе проблемите в последните проповеди. По този начин следващия път тя би могла да ги избегне. Това би било още по-полезно за подобряване на качеството на проповедите. Но тогава си помислих: „Вече прекарах много време в обсъждане на проповедта с нея, а ако обобщя и проблемите и съобщя подробностите, ще ми отнеме още повече време. Няма ли това да забави собствената ми работа? Това би трябвало да е достатъчно!“. Осъзнах, че съм егоист и подлец и се опитвам да мина по тънката лайсна. Мълчаливо се помолих на Бог, като се опълчих на себе си, и посочих на Джао Сюе проблемите и отклоненията, които открихме. Като практикувах по този начин, се чувствах доста спокоен в сърцето си. По-късно, докато напътствах Джао Сюе, отделях време и за проследяване на работата по проповедите в рамките на моите отговорности. През ноември броят на проповедите, които нашата църква представи, беше дори по-голям от този през октомври, и подпомагането на Джао Сюе не доведе до спад в ефективността на работата. Благодаря на Бог за Неговата благодат!