От Ли Жуей, Китай

Винаги съм била със слабо здраве. След като се омъжих, бях заета с грижи както за семейството, така и за бизнеса, и не можех да се храня или да си почивам навреме всеки ден. Години на непрекъснато тичане и изтощение влошиха здравето ми и развих миокардит, антрален гастрит, холецистит и световъртеж. Имах и костни шипове и горната част на гръбнака често ме болеше. Почти цялото ми тяло беше измъчвано от болести. Миокардитът ми беше особено тежък и дори малко работа ме оставяше без дъх и ми беше трудно да дишам. През тези години бях измъчвана от болести и страдах много. През повечето време можех само да си почивам у дома и се чувствах безполезна. Наистина завиждах, когато виждах хората по улиците, пълни с енергия, и често се чудех: „Кога ще мога да имам здраво тяло като тях?“.

През 2004 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Малко повече от година по-късно болестите ми почти се излекуваха и бях наистина благодарна на Бог. Взех мълчаливо решение: „Трябва да вярвам в Бог от все сърце, за да се отплатя за любовта Му!“. След това, когато виждах братя и сестри в затруднение, правех всичко възможно да им помогна и какъвто и дълг да ми беше възложен, правех всичко възможно да го изпълня. През 2009 г. водачът разговаря с мен и ме помоли да поя новодошлите. Помислих си: „Бизнесът ни у дома зависи изцяло от мен и понякога изпълнението на дълга не ми пречи да печеля пари. Но ако поя новодошлите, това ще отнеме повече време и енергия, а ако никой не се занимава с бизнеса, няма ли да се наложи да затвори?“. Чувствах се малко раздвоена. Но тогава се сетих как Бог беше излекувал болестите ми и каква голяма благодат ми беше дал. Знаех, че трябва да изпълнявам дълга си правилно, за да се отплатя за Божията любов. Почувствах, че ако сега се откажа от печеленето на пари и положа повече усилия в дълга си, Бог със сигурност ще ме защити и ще ми даде добро здраве, а когато Божието дело приключи, може би Бог дори ще ме защити от страданията на катаклизмите и ще ми позволи да вляза в небесното царство, за да се радвам на големи благословии. Затова приех този дълг и предадох бизнеса на съпруга си. Понякога вървях десетки километри на ден, за да проповядвам евангелието, и когато се прибирах у дома, глезените ми бяха подути. Но никога не се оплаквах в сърцето си. Когато си мислех за получаването на повече Божия благодат и благословии в бъдеще и за влизането в небесното царство, ставах още по-мотивирана да изпълнявам дълга си.

Един ден през 2017 г. случайно открих твърда бучка в гърдите си. След като отидох в болницата, лекарят каза: „На този тумор трябва да се направи биопсия, за да се определи дали е доброкачествен, или злокачествен. Ако е злокачествен, ще се наложи операция“. Малко се уплаших, като си мислех: „Ако е злокачествен, няма ли това да означава, че съм обречена? Това би било нелечима болест!“. Но тогава си помислих: „Аз съм сътворено същество — дали ще живея, или ще умра, е в Божиите ръце. Ако Бог иска да продължа да живея, няма да умра, дори и да имам рак“. При тази мисъл страхът ми намаля. След като излязоха резултатите от биопсията, лекарят ми каза, че са ми поставили диагноза рак на гърдата, и ми насрочи операция. Операцията приключи успешно за по-малко от три часа. Знаех, че това е Божията защита, и Му бях много благодарна. Мислех си също как дори с тази тежка болест не се бях оплакала на Бог и че Той със сигурност ще премахне рака ми. След операцията преминах химиотерапия. Мислех, че след това ще ме изпишат, но за моя изненада лекарят каза, че състоянието ми е доста сериозно и че раковите клетки вече са се разпространили в лимфните ми възли. Каза също, че химиотерапията не е била ефективна и че ще трябва да премина лъчетерапия. Бях напълно зашеметена. Бях чувала от други пациенти, че лъчетерапията е особено болезнена и че те повръщат всичко, което ядат и стават изключително слаби. Някои дори не можели да ходят и се налагало семействата им да ги бутат в инвалидна количка. Някои пък не успели да овладеят рака си дори след лъчетерапия и накрая починали. Бях много уплашена. Мислех си: „Лъчетерапията е толкова болезнена — ще мога ли да я понеса? Ако раковите клетки не бъдат овладени след лъчетерапията, ще умра ли? Ако умра така, няма ли да загубя шанса да бъда спасена? Тогава няма ли всичките тези години на жертви и отдаване да са били напразни? Защо Бог не ме закриля заради всичките ми години на страдание и отдаване? Няколко пациентки в отделението дори не вярват в Бог, но след химиотерапията ракът им беше овладян и бяха изписани. Защо аз, която вярвам в Бог, съм по-зле от невярващите? Възможно ли е Бог да ме е изоставил?“. При тази мисъл плачех неудържимо като дете и бях толкова отчаяна, че не можех да ям, нито да спя. Също така, когато четях Божиите слова, само ги преглеждах бегло и дори не можех да намеря думи за молитва. Сърцето ми беше изпълнено с мрак и болка. В отчаянието си коленичих и се помолих на Бог: „Боже, самата мисъл, че трябва да премина лъчетерапия, толкова ме плаши. Тревожа се, че ако умра, ще загубя шанса да бъда спасена. Боже, сега съм много слаба. Моля Те, напътствай ме да разбера Твоето намерение и ми дай смелост да преживея тази ситуация“. След като се помолих, си спомних един откъс от Божиите слова: „За човешките същества е правилно да следват Бог и колкото повече път изминават, толкова по-светло става. Бог няма да те отклони от правия път, а дори да те предаде на Сатана, Той е отговорен докрай. Трябва да имаш тази вяра и това е отношението, което сътворените същества трябва да имат към Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да се познава върховенството на Бог). Божиите слова ми дадоха вяра. Спомних си за Йов. Въпреки че Бог позволил на Сатана да изкуши Йов, Той заповядал на Сатана да не отнема живота му. Така че, макар плътта на Йов да страдала много, той не загубил живота си заради вредата, нанесена от Сатана. Макар да имах рак и тялото ми да беше много слабо, фактът, че все още бях жива и операцията беше минала гладко, не беше ли също поради Божията защита? Трябваше да имам вяра в Бог.

След това прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Колкото повече Бог облагородява хората, толкова повече сърцата на хората са способни да обичат Бог. Мъката в сърцата им е от полза за живота им, те са по-способни да бъдат спокойни пред Бог, връзката им с Бог е по-близка и те са по-способни да видят върховната Божия любов и Неговото върховно спасение. Петър преживя облагородяване стотици пъти, а Йов премина през няколко изпитания. Ако искате Бог да ви доведе до съвършенство, вие също трябва да преминете през облагородяване стотици пъти — трябва да преминете през този процес и да разчитате на тази стъпка — само тогава ще сте способни да удовлетворите Божиите намерения и да бъдете доведени до съвършенство от Бог. Облагородяването е най-доброто средство, чрез което Бог довежда хората до съвършенство; само облагородяването и мъчителните изпитания могат да разкрият истинската любов към Бог в сърцата на хората. Без страдание хората нямат истинска любов към Бог; ако не са изпитвани вътрешно, ако не са подложени на истинско облагородяване, тогава сърцата им винаги ще витаят навън. След като си бил облагороден до определена степен, ще видиш собствените си слабости и затруднения, ще видиш колко много недостатъци имаш и че не си в състояние да преодолееш множеството проблеми, с които се сблъскваш, и ще видиш колко много си се бунтувал. Само по време на изпитания хората са способни истински да опознаят реалното си състояние; изпитанията са дори още по-способни да усъвършенстват хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само като преживее облагородяване, човек може да притежава истинска любов). „Онова, към което хората се стремят във вярата си в Бог, е да получат благословии в бъдеще — това е целта във вярването им. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде преодоляна чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти хората не са пречистени и все още разкриват поквара, именно в тях трябва да бъдат облагородени. Това е Божията подредба. Бог нагласява среди за теб, като те заставя да преминеш през облагородяване в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам, че да си готов да се откажеш от замислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби, дори това да означава смърт. Поради това, ако хората не бъдат подложени на няколко години облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да се освободят от възпирането на покварата на плътта в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание хората могат да научат уроци, което означава да са способни да придобият истината и да разберат Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преживяване на страдания и изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да опознае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, успях да разбера, че Бог изпитва и облагородява хората, за да ги пречисти, като ги принуждава да търсят истината и да опознаят своята поквара, нечистотии и намерения. Това дава възможност на хората да придобият истинско разбиране за Бог и да развият истинска любов към Него. Това, че получих рак, не беше, защото Бог се опитваше да ме разкрие и отстрани, а защото имах покварен нрав и нечистотии във вярата си. Единствено чрез тази болест можеха да се разкрият тези неща. Преди се бях отказала от бизнеса си, за да вярвам в Бог и да изпълнявам дълг, и колкото и да страдах в дълга си, не се оплаквах. Винаги съм смятала тези жертви и отдавания за капитал пред Бог и дори съм си мислела, че съм човек, който се покорява и обича Бог. Но сега, след като имах рак и се нуждаех от лъчетерапия, нямах никаква вяра в Бог и Го разбрах погрешно, като мислех, че Той вече не ме иска. Дори използвах усилията и отдаването си като капитал, за да се опитам да споря с Бог, като се оплаквах, че Той не ме защитава. Видях, че съм наистина непокорна и пълна с изисквания и очаквания към Бог. Без да преживея тази болест, никога нямаше да узная за покварения си нрав или за неправилните си намерения във вярата си в Бог. Ако не се променя изобщо до края на Божието дело, напълно ще загубя шанса си за спасение. В тази болест, с която се сблъсках, Бог не се опитваше да ме отстрани, а да ме спаси! Но аз не разбирах Божието намерение и дори Го разбрах погрешно и се оплаквах от Него. Като се замислих за това, изпитах дълбоко разкаяние и срам. Мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си, готова да се покая пред Него и да търся истината, за да размисля върху покварения си нрав.

В търсенето си прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма родствена обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне този ход? И колко хора са способни наистина да разберат колко ужасна е станала тази връзка? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко смущаваща и грозна е такава връзка с Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). „Какъв е проблемът с това, че хората винаги отправят искания към Бог? И какъв е проблемът, че винаги имат представи за Бог? Какво съдържа природата на човек? Открих, че независимо какво им се случва или с какво се справят, хората винаги защитават собствените си интереси, тревожат се за собствената си плът и винаги търсят причини или оправдания, които да им послужат. Не търсят и не приемат истината дори в най-малка степен, и всичко, което правят, е да оправдават собствената си плът и да кроят планове в интерес на личните си перспективи. Всички просят благодат от Бог, като искат да спечелят всевъзможни преимущества. Защо хората искат толкова много от Бог? Това доказва, че са алчни по природа и че не притежават и капка разум пред Бог. Всичко, което правят — независимо дали се молят, общуват или проповядват — всичките им стремежи, мисли, домогвания, представляват искания към Бог и опити да се измоли нещо от Него. Хората вършат всичко това с надеждата да спечелят нещо от Бог. Някои казват, че „такава е природата на човек“, което е вярно. А и това, че хората изискват твърде много от Бог и имат твърде много прекомерни желания, доказва, че наистина им липсват съвест и разум. Всички искат и просят неща в свой интерес или се опитват да спорят и си намират оправдания — всичко това го вършат заради самите себе си. По много неща се вижда, че това, което хората вършат, е напълно лишено от разум, и това е истинско доказателство, че сатанинската логика на израза „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ вече се е превърнала в природа за човека. Какъв проблем разкрива това, че хората поставят твърде много искания към Бог? Това показва, че хората са покварени от Сатана до определена степен и че във вярата си в Бог съвсем не се отнасят към Него като към Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог). Бог разобличава, че природата на човек е егоистична и достойна за презрение и че каквото и да прави той, всичко е за негова полза. Дори вярата му в Бог има лични намерения и той напразно се надява да размени страданието и отдаването за добра крайна цел. Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. Преди да намеря Бог, бях измъчвана от болести, а след като Го намерих, всичките те бяха излекувани. Затова благодарих и възхвалих Бог и реших да се отплатя за любовта Му и какъвто и дълг да ми възложеше църквата, аз го изпълнявах активно. Дори оставих настрана бизнеса си и се отдавах на Бог на пълно работно време. Когато разбрах, че имам рак, макар донякъде да изглеждах покорна, всъщност се опитвах да разменя „покорството“ за Божията защита, надявайки се Той да излекува болестта ми. Когато видях невярващи да се възстановяват от рак, докато аз все още трябваше да премина лъчетерапия след химиотерапия — изправена не само пред страдание, но и пред опасност за живота си — истинската ми същност бе разобличена. Започнах да се оплаквам, че Бог не ме защитава, и неразумно изисквах Той да премахне болестта ми. Видях, че вярата ми беше водена от намерения да получа благословии, и че всичките ми години на усилия и отдаване не бяха, за да изпълня дълга на сътворено същество, а за да се опитам да разменя страданието и отдаването си за благодат, благословии и небесни награди. Бях наистина егоистична и достойна за презрение. Павел проповядвал евангелието в голяма част от Европа и страдал много, но това било, за да изисква награди и венец от Бог. Накрая той дори казал тези безсрамни думи: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Усилията и отдаването ми, подобно на тези на Павел, бяха пълни с намерения и аз изобщо нямах искреност или преданост към Бог. Отнасях се с Бог като с последна инстанция, като с работодател, който ми дава награди и заплата. Страданието и отдаването ми бяха само за да получа ползи от Бог. С това се опитвах да заблудя и да използвам Бог. Това е наистина отвратително за Него. Ако не променя погрешните си гледища, които стояха зад стремежа ми, и не се стремя към промяна на нрава, тогава колкото и активно да изпълнявах дълга си, в крайна сметка пак нямаше да постигна спасение. В сърцето си се помолих на Бог: „Боже, чрез това преживяване с рака, видях, че въпреки че вярвам в Теб от много години, в мен няма никаква искреност или преданост към Теб. Дори в дълга си съм се опитвала само да изисквам благодат и благословии от Теб. Сега виждам колко съм егоистична и достойна за презрение. Боже, вече не желая да се бунтувам срещу Теб по този начин. Каквато и ситуация да ме сполети, аз съм готова да се съсредоточа върху търсенето на истината и да се покоря на Твоите устройвания и подредби“.

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, и придобих правилно разбиране за смисъла на изпълнението на дълга. Всемогъщият Бог казва: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или извинения. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече си способен да изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че сме сътворени същества, така че изпълнението на дълга ни е нещо напълно естествено и обосновано. Това е, което трябва да правим. Не трябва да се опитваме да използваме това като разменна монета, за да сключваме сделки с Бог. Дали сме благословени, или страдаме от нещастие, няма нищо общо с изпълнението на нашия дълг — не е като простото изпълнение на дълга да гарантира благословии в крайна сметка. Това, което Бог гледа, е дали е имало промяна в нрава ни. Ако преминем през съда и наказанието на Божиите слова и поквареният ни нрав се промени и придобием истинско покорство към Бог и можем да изпълним дълга на сътворено същество, само тогава можем да спечелим Божието одобрение. Ако поквареният ни нрав не е пречистен, тогава колкото и да тичаме наоколо или да се отдаваме, пак няма да получим благословии. Спомних си как, когато тази болест беше въпрос на живот и смърт, приех миналото си страдание и отдаване като капитал, за да изисквам от Бог да ме защитава, като погрешно си мислех, че понеже съм платила цена, Бог трябва да ми дари благодат. Бях се насладила на толкова много от Божиите благодат и благословии, но не смятах дълга си за своя отговорност. Исках от Бог благословии и награди само за малко усилие или отдаване. Наистина ми липсваха съвест и разум! Бог ме изведе от огромното море от хора и ме върна в Своя дом и ми позволи да изпълнявам дълг. Божието намерение беше да търся истината, докато изпълнявам дълга си, и да променя покварения си нрав, така че чрез това да бъда пречистена и спасена. Трябва да се покоря на Бог и да се стремя да Го удовлетворя. Като си помислих за това, взех мълчаливо решение: „Ако след лъчетерапията ракът ми не е излекуван, дори и да умра, ще бъда готова да се покоря на Божиите устроявания и уредби и повече няма да се оплаквам на Бог. Ако ракът може да бъде излекуван чрез лъчетерапия, тогава след това ще се стремя още по-усърдно към истината и ще изпълня дълга си, за да се отплатя за Божията любов“. Щом разбрах тези неща, спрях да мисля толкова много и накарах съпруга си да ме заведе в болницата за лъчетерапия. В болницата лекарят ме помоли да вдигна ръка, за да направят позиционираща форма за лъчетерапия. Но ръката ме болеше толкова силно, че не можех дори да я вдигна до височината на рамото. Апаратът не можеше да се насочи към засегнатата област и формата не можеше да бъде направена. Лекарят нямаше друг избор, освен да ме накара да се прибера у дома и да правя упражнения няколко дни и да се върна, щом мога да вдигна ръката си. Когато се прибрах, не посмях да се бавя и продължих да правя упражнения. Но след три дни все още не можех да вдигна ръката си. Лежах в болничното легло и мълчаливо се молех на Бог: „Боже, независимо дали днес ще мога да премина лъчетерапия безпроблемно, аз съм готова да се покоря на Твоите устроявания и уредби!“. Без дори да се усетя, успях да вдигна ръката си и да я сложа зад главата си. Когато лекарят видя това, веднага ми направи формата. По време на лъчетерапията не страдах твърде много, нито имах много странични ефекти, и ясно знаех, че това е Божията защита за мен. Бях наистина благодарна на Бог. По този начин, след седемнадесет сеанса лъчетерапия, болестта ми беше овладяна. След това продължих да изпълнявам дълг заедно с братята и сестрите.

През 2020 г. изпълнявах дълг на домакин. Поради нуждите на работата понякога се налагаше да излизам и да върша разни неща, а понякога, след като свършех задачите, се прибирах вечерта много уморена. Спомних си, че един пациент веднъж ми каза: „След като се разболееш от рак, в никакъв случай не трябва да се преуморяваш, иначе лесно може да се появи рецидив. Ако ракът рецидивира, може да е нелечим“. Лекарят също ме посъветва да си почивам повече и да не се претоварвам. По-специално, когато си мислех за всички случаи на смърт поради рецидив, за които бях чула, докато бях в болницата, се чувствах малко уплашена. Ами ако ракът се върнеше? Щях ли да умра от него? Но по това време Компартията неистово арестуваше братя и сестри и аз трябваше да опазвам обстановката и да ги пазя в безопасност, така че просто нямах време да отида в болницата за контролен преглед. Въпреки че не се отказах от дълга си, често се тревожех за болестта си и от време на време си мислех: „Въпреки че здравето ми е лошо, през всичките тези години никога не съм спирала да изпълнявам дълга си. Сигурно Бог ще предпази рака ми от рецидив, нали?“. Осъзнах, че отново се опитвам да сключвам сделки с Бог, затова бързо Му се помолих, за да се отрека от това мое намерение. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и разбрах малко повече за въпроса за живота и смъртта. Бог казва: „Човек, който през десетилетията на своя живот е придобил знания за върховенството на Създателя, е такъв, който правилно разбира смисъла и стойността на живота. Подобен човек притежава дълбоко познание за целта на живота, с реално преживяване на върховенството на Създателя и освен това е способен да се подчини на властта на Създателя. Такъв човек разбира какъв е смисълът на сътворяването на човечеството от Създателя, разбира, че човек трябва да Му се покланя, че всичко, което притежава, идва от Създателя и някой ден в недалечното бъдеще ще се върне при Него. Този вид човек разбира, че Създателят е организирал раждането на човека и има върховенство над неговата смърт и че както смъртта, така и животът на човека са повелени от властта на Създателя. Следователно, щом човек наистина разбере това, той естествено ще може да посрещне спокойно смъртта, да остави спокойно настрана всички свои външни неща, да приеме и да се подчини на всичко, което следва по-нататък, и да очаква последния решаващ момент в живота, организиран, разбира се, от Създателя, вместо да изпитва сляп ужас от него и да му се съпротивлява“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че раждането, остаряването, болестта и смъртта са изцяло в Божиите ръце и че времето на смъртта на човека е предопределено от Бог. Не е както казват невярващите, че преумората причинява рецидив на рака, което води до смърт. Ако Бог е предопределил да живея само до определена възраст, тогава дори и всеки ден да си почивам в леглото и да не се преуморявам, пак няма да мога да избегна смъртта. Ако спра да изпълнявам дълга си, защото се страхувам от рецидив на рака, тогава това би било истинско непокорство спрямо Бог. Дори ракът ми в крайна сметка да не рецидивира, ако не съм изпълнила дълга си, тогава животът ми би бил празен и щях да бъда ненавиждана от Бог. Разбрах също, че дали ще живея, или ще умра, зависи от Божието върховенство и уредби и моите притеснения и тревоги не могат да променят това. Това, което трябва да направя, е да се покоря на Божиите уредби и да изпълня дълга си. Тогава, дори и един ден да напусна този свят, животът ми ще си е струвал. Като осъзнах това, вече не се тревожех дали ракът ми ще рецидивира и дали ще умра.

След това прочетох друг откъс от Божиите слова и пътят за практикуване стана още по-ясен. Всемогъщият Бог казва: „Ако във вярата си в Бог и в стремежа си към истината можеш да кажеш: „Каквато и болест или несгода да ми изпрати Бог, каквото и да прави Бог, аз трябва да се покоря и да запазя мястото си на сътворено същество. Преди всичко трябва да приложа на практика този аспект на истината — покорството. Трябва да го следвам и да изживявам реалността на покорството пред Бог. Освен това не трябва да отхвърлям поръченията, които Бог ми дава, и дълга, който трябва да изпълнявам. Трябва стриктно да се придържам към дълга си до последния си дъх“, това не е ли свидетелство? Когато имаш тази решимост и си в това състояние, можеш ли да продължаваш да се оплакваш от Бог? Със сигурност не. В такъв момент ще си помислиш: „Бог ми дава този дъх, Той ме е хранел и закрилял през всичките тези години, отнел е много болка от мен и ми е дал много благодат и много истини. Разбрах истини и тайни, които хората не са разбирали с поколения. Получих толкова много от Бог, затова трябва да Му се отплатя! Преди ръстът ми беше твърде нисък, не разбирах нищо и всичко, което правех, нараняваше Бог. В бъдеще може и да нямам друг шанс да Му се отплатя. Независимо колко време ми остава да живея, трябва да отдам силите си, колкото и малко да са те, и да направя всичко възможно за Бог, за да види, че всички тези години, през които ме е подхранвал, не са пропилени, а са дали резултат. Нека донеса утеха на Бог и повече да не Го наранявам или разочаровам“. Какво ще кажеш да мислиш така? Не мисли за това как да се спасиш или как да избягаш с мисълта: „Кога ще се излекува тази болест? Когато това стане, ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си и да съм отдаден. Как мога да съм отдаден, когато съм болен? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Нима не си способен да изпълняваш дълга си, стига да имаш и едно-единствено дихание? Не си ли способен да не посрамваш Бог, стига да имаш и едно-единствено дихание? Способен ли си да не се оплакваш от Него, стига да имаш и едно-единствено дихание и умът ти да е бистър? (Да.) Сега е лесно да кажеш „Да!“, но няма да е толкова лесно, когато това наистина ти се случи. И така, трябва да се стремите към истината, често да полагате усилия над нея и да прекарвате повече време в размисли: „Как мога да удовлетворя Божиите намерения? Как мога да се отплатя за Божията любов? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Какво е сътворено същество? Дали отговорността на сътвореното същество се състои само в това да слуша Божиите слова? Не! Тя е да изживее Божиите слова. Бог ти е дал толкова много истина, толкова много от пътя и толкова много живот, за да можеш да изживееш тези неща и да свидетелстваш за Него. Това трябва да прави едно сътворено същество и това е твоя отговорност и твое задължение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез често четене на Божиите слова и размишляване върху истината може да има път, който да се следва). Разбрах, че Божиите изисквания към нас са много прости, а именно да изживеем реалността на покорството, и че без значение дали се сблъскваме с болест или други несгоди, трябва да изпълняваме дълга си. Животът ми е даден от Бог и занапред дали болестта ми ще рецидивира и дали ще умра, всичко беше в Божиите ръце, и аз бях готова да се покоря на Божиите устроявания и уредби. Просто се чувствах малко уморена физически, но това не означаваше, че ракът ми е рецидивирал и не бях толкова изтощена, че да не мога да стана от леглото. Особено предвид неистовите арести на братя и сестри от страна на Компартията, трябваше да съсредоточа сърцето си върху своя дълг, и да се моля и да разчитам на Бог да защитава братята и сестрите, за да могат те да изпълняват своите дългове в мир. След това просто продължих да изпълнявам дълга си както обикновено. Понякога си почивах повече, когато тялото ми се чувстваше неразположено, а когато се почувствах по-добре, ставах и четях Божиите слова. Когато трябваше да излизам, за да свърша нещо, излизах както обикновено, без да мисля твърде много за болестта си. След известно време отидох в болницата за контролен преглед и ракът не беше рецидивирал. Продължавам да изпълнявам дълга си така, като ходя на контролни прегледи в болницата на всеки няколко месеца и вече са минали няколко години, а ракът ми все още не е рецидивирал. Наистина съм благодарна за Божията защита и напътствие.

Чрез тази болест разбрах повече за Божието намерение да спаси човечеството и видях, че каквото и да прави Бог, то е, за да пречисти човека и да премахне покварения му нрав и примесите във вярата му. В същото време разбрах също, че докато човек е жив, той трябва да се стреми към истината, да се покорява на Божието върховенство и уредби и да изпълнява своя дълг. Това е единственият начин да живееш със смисъл и стойност. Отсега нататък ще се стремя усърдно към истината, ще се стремя към промяна на нрава и ще изпълнявам своя дълг, за да удовлетворя Бог. Благодаря на Бог!