От Емили, Филипините

Израснах в бедно семейство с десет братя и сестри. От малка исках да печеля много пари, за да избавя семейството си от бедността. Бях особено вдъхновена, когато по време на следването си една съученичка ме покани на бизнес семинар, на който лекторите споделиха своя опит как са се издигнали от бедност до Богтство. Аз също исках да стана успешна бизнес дама и да правя неща като това да печеля много пари, да притежавам къща и кола и да пътувам по света. По този начин тези, които ме познаваха, щяха да ме възприемат като пример за бедно момиче, което се е освободило от бедността, и щяха да ми се възхищават. След като се дипломирах, отидох в ОАЕ и работих като рецепционистка в една компания. Тъй като доходите ми бяха ниски, постоянно търсех работа на непълен работен ден. Често работех през деня, а вечер се занимавах със страничен бизнес. Опитвах се също да правя различни инвестиции, но всички те завършиха с неуспех и животът ми стана още по-труден. По онова време се чувствах доста обезсърчена и не можех да разбера: работех страшно усилено, за да печеля пари, така че защо нещата се получаваха по този начин? Защо продължавах да се провалям, независимо колко усилено работех или инвестирах? Чувствах се напълно изтощена.

През февруари 2020 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Имаше един откъс от Божиите слова, който наистина ме докосна. Всемогъщият Бог казва: „Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). От словата на Всемогъщия Бог разбрах, че като сътворени същества ние трябва да изпълняваме дълга на сътвореното същество, тъй като това е наша отговорност и задължение. Това е така, защото Бог е устроил всичко за нас, включително нашето семейство, родителите и средата, в която израстваме — всичко това е било предопределено отдавна от Бог и като сътворени същества ние трябва да се отплатим за Неговата любов. Бях дълбоко трогната от Божиите слова и исках да изпълнявам дълга си, за да се отплатя за Божията любов. Но разбирах ужасно малко от истината, че не можех да устоя на изкушението на парите и сърцето ми постоянно беше съсредоточено върху печеленето на пари.

По-късно от рецепционистка станах асистент по човешки ресурси и заплатата ми също се увеличи. Но не бях много щастлива, защото тази работа не можеше да ме направи Богта или да накара другите да ми се възхищават. Ако продължавах така, кога щях да мога да построя къща в родината си, да подобря живота на семейството си и да ги водя на екскурзии? Така че трябваше да си намеря по-високоплатена работа или да поема повече допълнителна работа. Затова изпратих още автобиографии. Скоро след това започнах нова работа в друга компания като административен асистент в отдела по продажбите. Бях наистина щастлива, защото освен твърдата заплата имаше и комисиони, а стига да се представях добре, щях да получавам и бонуси. Помислих си: „Най-накрая имам шанс да спечеля повече пари и след като построя къща в родината си, хората там със сигурност ще ме уважават и ще ми се възхищават“. Тъй като това беше нова работа и нямах опит, трябваше да прекарвам много време в учене, за да получа високите доходи, които исках. За да печеля повече пари, често работех извънредно. През това време влагах цялото си време и енергия в работата. На работа често се хранех нередовно или дори забравях да се храня изобщо. Особено когато моят мениджър или колеги имаха нужда да се справя с нещо спешно, дори когато бях болна, трябваше да продължа да работя. По това време бях евангелска работничка, но бях твърде заета с работата, за да проповядвам евангелието. Дори след като се приберях вкъщи, продължавах да работя. Когато водачът ме помолеше да водя събирания, в повечето случаи отказвах, защото нямах време да мисля върху Божиите слова. Освен това вече бях уморена след целия работен ден и нямах повече енергия да водя събиране; просто исках да си почина. През това време често бях разсеяна на събиранията и често присъствах на онлайн събирания, докато работех. Понякога дори заспивах по време на събиранията. Тъй като бях съсредоточена само върху печеленето на пари, резултатите ми в проповядването на евангелието бяха слаби. Чувствах се много виновна и си мислех: „Бях готова да продължавам работата си дори когато бях уморена или болна, но се отнасях към дълга си нехайно и го изпълнявах пасивно“. Макар да изпитвах известно самообвинение, бях добра в това да си прощавам и си мислех: „Все още съм нова в продажбите, но щом стана по-добра в това, ще имам повече време за дълга си“. Нещата обаче не се развиха така, както очаквах. Колкото по-добре се запознавах с работата, толкова по-дълго трябваше да работя. Не само че нямах повече свободно време, а станах още по-заета. Сърцето ми започна да става неспокойно, защото знаех, че като сътворено същество моят дълг е мое задължение и отговорност и че трябва да изпълнявам дълга си правилно, за да се отплатя за Божията любов. Аз обаче не изпълнявах своя дълг. В същото време бях и много уплашена, защото винаги преследвах светски неща — сърцето ми се отдалечаваше все повече и повече от Бог. Не можех да усетя напътствието на Светия Дух в дълга си и проповядването ми на евангелието не даваше плод. Помолих се на Бог в сърцето си: „Всемогъщи Боже, чувствам, че съм изгубила посоката си. Не мога да усетя делото на Светия Дух или Твоето напътствие. Моля Те, помогни ми“.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между децата, съпругите и съпрузите си и Мен, вие избрахте първото; а между представите и истината пак избрахте първото. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да се стремите към тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и болезнена скръб? Все още ли сърцата ви ще притежават само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си предан?). Това, което Бог разобличава, е моето действително състояние. Много пъти знаем кое е правилно и кое е грешно, кои са положителни неща и кои са негативни неща, но все пак избираме тези грешни и негативни неща. Още откакто приех делото на Всемогъщия Бог, знаех, че като сътворено същество трябва да изпълнявам своя дълг, но работех усилено по цял ден и изразходвах толкова много време и енергия, за да се възхищават и да ми завиждат другите, както и за да спечеля повече пари и да се радвам на по-добър материален живот. Изобщо не изпълнявах дълга си от все сърце. След работа, вечер, когато би трябвало да посвещавам време на дълга си, всичко, за което мислех, беше как да спечеля повече пари; изобщо нямах сърце да проповядвам евангелието или да изпълнявам дълга си. Мислех, че стига да изпълнявам своя дълг, това е достатъчно, и изобщо не ме интересуваше дали дългът ми дава някакви резултати. Видях, че бях наистина непочтителна в дълга си. Вярвах в Бог, но не можех истински да Го следвам, като все още избирах светски неща и вървях по пътя на невярващите. Тъй като Бог все още ми даваше шанс да изпълнявам дълга си, трябваше да го използвам и да го ценя, както и да съсредоточа времето и енергията си в стремеж към истината и изпълнение на дълга си. Това е най-ценното и смислено нещо. Оттогава нататък започнах активно да посещавам събирания и вече не позволявах натоварената работа да пречи на дълга ми. Преди работех извънредно, след като се приберях, дори приемах служебни обаждания в 23:00 ч., но сега вече не приемах никакви служебни обаждания и не проверявах съобщения след 20:00 ч. Освен това преди рядко се молех и не правех редовно духовна практика, но сега ставах рано, за да чета Божиите слова, да слушам химни и да гледам видеоклипове със свидетелства за преживявания. Сутринта в почивния си ден канех потенциални приемници на евангелието на събирания, а следобед се събирах с тях. Дори използвах почивките си на работа, за да побързам и да изпълня дълга си. Като практикувах по този начин, сърцето ми усещаше мир и радост.

Не след дълго една приятелка ме покани да се включа в една инвестиция, като ми обеща, че ако се включа в нея, ще спечеля много пари и не само ще мога да си купя кола, но и да си построя къща и дори да пътувам до други страни. Всичко това бяха моите мечти! Помислих си: „Инвестирането е просто влагане на пари и всеки месец ще има печалба, така че това няма да се отрази на дълга ми“. Така че със сестра ми похарчихме 500 000 песос, за да се включим в инвестицията. Получихме печалби през първите два месеца след инвестирането, но на третия месец спряха да изплащат печалби, така че поискахме парите си обратно, но те продължиха да се оправдават и отказаха. Бях бясна. Исках да си върна капитала, но колкото и да се опитвах, не можех да го получа обратно. Бях наистина разстроена, тъй като това бяха парите, които бях заделила, за да изпратя у дома за строеж на къща. Просто исках бързо да намеря начин да си върна парите, които бях загубила в инвестицията. Затова работех още по-усилено, като често работех извънредно. Но заплатата ми се забави поради преструктуриране на компанията. По това време не ми бяха останали много пари и дори плащането на наем или купуването на храна се превърна в проблем. Тези неща заеха сърцето ми и отново станах пасивна и нехайна в дълга си. Канех потенциални приемници на евангелието само на събирания, но всъщност не разбирах и не решавах проблемите им. Осъзнах, че ако продължавам така, състоянието ми ще се влошава все повече и че може да се стигне дотам, че да загубя делото на Светия Дух и да бъда изоставена от Бог. Затова се помолих на Бог: „О, Боже, през последните три месеца давах предимство на собствената си работа пред дълга си. Сърцето ми беше изцяло заето с печелене на повече пари и възстановяване на инвестицията ми. О, Боже, моля Те, не ме напускай. Моля Те, просвети ме и ме насочи обратно до Теб, обратно на правилния път. Искам да се откажа от онези неща, които смущават сърцето ми и ме отдалечават от Теб“.

След това прочетох един откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество? Накратко, независимо от начина, по който Бог работи, всичко, което върши, е заради човека. Точно както небето и земята и всички неща бяха създадени от Бог, за да служат на човека: Бог направи луната, слънцето и звездите за човека, направи животните и растенията за човека, направи пролетта, лятото, есента и зимата за човека и т.н. — всички те бяха създадени, за да може човекът да съществува. Така че, независимо от това как Бог наказва и съди човека, всичко е заради спасението му. Въпреки че Бог премахва плътските надежди на човека, това е в името на неговото пречистване, а пречистването на човека се извършва заради неговото съществуване. Крайната цел на човека е в ръцете на Създателя, така че как човекът би могъл да има контрол над себе си?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). От Божиите слова разбрах, че съдбата на човека е в Божиите ръце и че хората не могат да променят съдбата си. Независимо колко усилено работят хората, за да постигнат целите си, или колко много копнеят за удобен и красив живот, дали ще го постигнат, или не, не зависи от тях. Точно както беше в моя случай — исках да сменя работата си и да инвестирам, за да спечеля повече пари и да осъществя мечтите си, както и да имам светло бъдеще. Но не само че не спечелих повече пари, а напротив, инвестицията ми се провали и загубих много, а в крайна сметка пропилях и много време и енергия. Не успях да изпълня дълга си и животът ми стана още по-лош. Това ме накара да разбера, че дали човек е Богт или беден, е било отдавна предопределено, още преди да се е родил. Ако Бог е предопределил, че в съдбата ми няма Богтство и имане, тогава, колкото и усилено да работя, за да печеля пари, в крайна сметка само ще се провалям.

По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих по-голяма яснота по отношение на проблемите си. Всемогъщият Бог казва: „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. Tя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хора имат различни нива на преживяно познание за този афоризъм, но всеки човек го тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личните му преживявания. Не е ли така? Колкото и да сте преживявали този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез нрава на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). От Божиите слова разбрах, че „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. В началото нямах проницателност по отношение на тази поговорка и знаех само, че без пари хората не могат да живеят добър живот или да получат това, което искат. Като се замисля сега, това наистина е метод, който Сатана използва, за да покварява хората. Сатана покварява и примамва хората чрез пари, като ги кара да вярват, че само ако имат пари, ще бъдат уважавани, ще могат да се утвърдят в обществото и ще им се възхищават. Аз живеех според тези сатанински философии и бях изпълнена с жажда да печеля пари. Не се задоволявах с фиксиран месечен доход, затова се заех с инвестиции. Мислех си, че по този начин ще мога да спечеля повече пари и да осъществя мечтите си — да построя къща, да пътувам със семейството си и да живея живот, на който другите да се възхищават и да уважават. За да преследвам пари и материални удоволствия, непрекъснато оставях дълга си настрана и сърцето ми се отдалечаваше все повече и повече от Бог. Живеех в мрак и не можех да усетя делото на Светия Дух. Сега ясно видях плановете и заговорите на Сатана, а именно да впримчи хората в капана на парите, като кара сърцата им да се отклоняват от Бог и да Го предават, докато накрая не бъдат хвърлени в ада заедно с него. Видях също, че много Богти хора — макар да водят луксозен живот и да могат да си купят всичко, което пожелаят, като красиви къщи, скъпи коли и т.н., и да изглежда, че живеят безгрижно — не са истински щастливи. Някои умират от сериозни заболявания, причинени от дългогодишна злоупотреба с алкохол и наркотици, и никакво Богтство или статус не може да спаси живота им. Други прекарват много години в упорит труд, за да изградят бизнеса си, но накрая все пак фалират и остават затънали в дългове. Някои хора не могат да понесат напрежението, изпадат в дълготрайна депресия и накрая се самоубиват. Има страшно много примери за това. Сатана използва парите и луксозния живот, за да примамва хората, като ги кара да живеят все по-празен, зъл и покварен живот. След като прозрях това, вече не мислех как да си върна инвестицията и пожелах да се покоря на Божието върховенство и уредби и да вложа сърцето си в своя дълг.

На 2 януари 2024 г. компанията ни получи нов мениджър и натоварването ми се увеличи. В допълнение към първоначалната ми работа, станах и негов личен асистент. Това ме направи още по-заета и бях в готовност за работа почти 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Но този път си казах, че каквото и да става, не мога да позволя това да се отрази на дълга ми. По-късно един църковен надзорник ме попита дали съм съгласна да се обучавам да проповядвам евангелието и да свидетелствам, и аз се съгласих. Бях наистина радостна и почувствах, че това е възможност, дадена ми от Бог. Вярвах в Бог от толкова дълго време, но винаги бях преследвала парите и не бях изпълнявала добре дълга си, така че този път наистина щях да ценя този шанс. Оттогава нататък посветих повече време на проповядването на евангелието. Но работата ми ставаше все по-натоварена и не можех да спра дори след като се приберях от работа вечер. Мениджърът ми дори често ми се обаждаше или ми изпращаше съобщения. Понякога, докато разговарях с потенциален приемник на евангелието, моят мениджър или колеги ми се обаждаха, което ми пречеше да успокоя сърцето си. Но не исках отново да загубя шанса да изпълнявам дълга си, затова се помолих на Бог да ме води и да ми даде сила да се освободя от оковите на Сатана. Спомних си словата на Господ Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). От словата на Господ разбрах, че дори да спечеля голямо Богтство, както и да спечеля репутация и статус, ако нямах Божията закрила и не бях придобила истината и живота, в крайна сметка изходът ми пак щеше да бъде унищожение. В този свят много Богти хора имат изобилно материално Богтство, но когато катаклизмите ударят, парите им изобщо няма да могат да ги спасят и те пак ще загинат, ако такава е съдбата им. Парите и статусът са безполезни пред лицето на катаклизмите. След това прочетох един откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Има един прост начин човек да се освободи от това състояние и той е да се прости с досегашния си начин на живот, да се сбогува с досегашните си житейски цели, да обобщи и анализира предишния си начин на живот, житейски възглед, предишните си стремежи, желания и идеали, а след това да ги сравним с Божиите намерения и изисквания към човека и да разберем дали някои от тях са в съответствие с Божиите намерения и изисквания, дали наистина се основават на правилните житейски ценности, дали водят до по-добро разбиране на истината и дали позволяват на човека да живее, притежавайки човечност и подобие на човешко същество. Когато постоянно изследваш и внимателно анализираш различните цели, към които хората се стремят в живота си, и огромното разнообразие на начините им на живот, ще откриеш, че нито един от тях не съответства на първоначалния план на Създателя за създаването на човечеството. Всички те отдалечават хората от върховенството и грижата на Създателя. Всички те представляват капани, които развращават хората и ги водят към ада. След като осъзнаеш това, задачата ти е да отхвърлиш старите си житейски възгледи, да стоиш далеч от различните капани, да оставиш Бог да поеме отговорността за живота ти и да подреди всичко. Стреми се да се подчиняваш само на Божието устройство и напътствия, да живееш без индивидуален избор и да станеш човек, който се покланя на Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). От Божиите слова разбрах, че трябва да се откъсна от стария си начин на живот и да живея според Божиите намерения и изисквания. Като се самоанализирах, видях, че макар да вярвах в Бог от няколко години, тъй като възгледите ми за нещата не се бяха променили, винаги исках да печеля много пари и преследвах статус и слава, за да ми се възхищават другите. Винаги бях заета с работа, изпълнявах дълга си нехайно и без чувство за бреме и в резултат на това загубих делото на Светия Дух и живеех в празнота и мрак, като пропуснах много шансове да практикувам истината и да изпълнявам дълга си. Удоволствието, което ми носеха парите, славата и придобивките, беше само временно и не можеше да спаси живота ми. Само като се стремях към истината, можех да се отърва от покварения си нрав и да постигна спасение. През това време често се молех, като молех Бог да ме напътства да взема правилното решение.

На 6 февруари 2024 г. връчих молбата си за напускане на моя мениджър. Той беше много изненадан и ме попита защо напускам, и дори каза, че няма да се съгласи. Но аз твърдо казах: „Имам по-важни неща за вършене вечер и в почивните си дни, така че не мога да продължа повече с тази работа“. В крайна сметка той нямаше друг избор, освен да се съгласи и да подпише. На 12 февруари напуснах компанията. Почувствах голямо облекчение, след като напуснах, сякаш тежък товар падна от сърцето ми. Искрено почувствах вътрешна радост и щастие. На 28 февруари 2024 г. бях приета на нова работа, за която бях кандидатствала, и придобивките бяха прилични, като мениджърът обеща увеличение на заплатата след шест месеца. Тази работа беше наистина изкушаваща. Но си помислих, че тази работа ще бъде също толкова натоварена, колкото и предишната ми, и че няма да мога да изпълнявам дълга си. Помолих се на Бог да ме напътства при вземането на правилния избор. Спомних си Божиите слова: „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане един от Божия народ, — това е твоето истинско бъдеще и живот, който има най-голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има най-голямо значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да изживеят живот, който има най-голямо значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). От Божиите слова разбрах, че стремежът към истината и доброто изпълнение на дълга е това, което придава на живота истинска стойност и смисъл, и че това е, което трябва да преследвам като сътворено същество. Само тези, които се стремят към истината и я придобиват, са достойни да влязат в Божието царство и те са тези, които са истински благословени. Но тези, които постоянно преследват пари, Богтство, слава и придобивки, живеят под влиянието на Сатана и в крайна сметка ще бъдат изоставени от Бог. Ако отново се откажех от дълга си заради работа, със сигурност отново щях да живея в мрак и празнота и в крайна сметка щях да пропилея шанса си за спасение. Затова отказах работата. По този начин можех да имам повече време да изпълнявам дълга си. Шест месеца по-късно си намерих подходяща работа. Работното време не пречеше на дълга ми и нямаше извънреден труд. Макар заплащането да беше малко по-ниско, се чувствах спокойна, защото вече имах време да изпълнявам дълга си. Сега изпълнявам своя дълг в църквата и имам възможност да проповядвам евангелието и да свидетелствам за Божието дело от последните дни. Това е наистина благословено нещо! Осъзнах, че е достатъчно просто да задоволяваме основните си нужди и че изпълнението на нашите дългове и стремежът към истината, за да придобием Божието спасение, са най-важните и ценни неща. Благодаря на Бог!