От Берта, Мианмар

През май 2022 г. бях избрана за църковен водач. Бях много благодарна за Божията благодат и за издигането ми и чувствах, че трябва да изпълнявам добре дълга си. В началото бях много активна в дълга си. Винаги, когато се сблъсквах с неща, които не разбирах, се стремях да разговарям с висшестоящия водач, а след като придобивах разбиране, провеждах общение и разрешавах проблема. По-късно, когато ограничителните мерки срещу COVID-19 започнаха да се облекчават, много новодошли започнаха работа и не можеха да се събират или да изпълняват дълга си нормално. Когато се сблъсках с тази ситуация, бях донякъде в недоумение и си мислех: „Като водач трябва да подкрепям и помагам на братята и сестрите и да разрешавам техните състояния и трудности“. След това разговарях поотделно с братята и сестрите, но това не даде никакъв резултат, така че вече не исках да ходя да ги подкрепям. Смятах, че тъй като трябваше да ходя на работа и да проповядвам евангелието, ако подкрепям и братята и сестрите, които не посещават редовно събиранията, почти нямаше да ми остане време за почивка. Чувствах се много уморена и дори исках да престана да бъда църковен водач. Живеех в негативно състояние, като си мислех, че заложбите ми не са добри, не можех да разрешавам проблеми и нямах работоспособност. Затова просто исках висшестоящият водач да смени дълга ми.

По-късно споделих мислите си с висшестоящия водач и след като ме изслуша, той ми изпрати откъс от Божиите слова: „Най-важното проявление на един честен човек е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са проявления на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да изпълняваш както трябва поверените ти от Божия дом задачи и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявленията, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно се скатаваш. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. Бог няма за какво да използва такива хлъзгави и измамни хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Всички хора, които постоянно са нехайни и хитри и все се скатават, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова говорят за това как честните хора търсят истината по всички въпроси и се покоряват на всички Божии подредби, когато изпълняват дълга си. Те влагат цялото си сърце и сила в доброто изпълнение на своя дълг и са хора, на които другите могат да разчитат, за да вършат нещата. Когато един измамен човек изпълнява дълга си и се сблъска с въпроси, които засягат личните му интереси или изискват страдание и усилие, той ще намери оправдания, за да избяга от отговорност. Дори и да изпълнява дълга си, той не влага пълните си усилия, а използва само част от енергията си. Това е да си хитрец и да кръшкаш. Сравних това със собственото си поведение. Когато видях, че новодошлите не посещават редовно събиранията, и не видях никакви резултати, след като се опитах да им помогна и да разговарям с тях, вече не исках да влагам повече умствени усилия, за да ги подкрепям. Дори казах, че това е така, защото заложбите ми са недостатъчни, за да разреша трудностите им, че ми липсва работоспособност и исках висшестоящият водач да ми възложи друг дълг. Всъщност си намирах оправдания, за да прикрия намерението си да избегна трудностите и отговорността, за да се отдам на плътта си. Като водач трябваше да изпълнявам отговорността си да поя и подкрепям добре братята и сестрите. Но не исках да страдам или да плащам цена. Винаги мислех за собствените си плътски интереси и се отдавах на удобство. Като изпълнявах дълга си по този начин, бях просто нехайна, хитра и търсех начини да кръшкам. Това, което разкривах, беше егоистичен, достоен за презрение и измамен нрав. Като осъзнах тези неща, се почувствах донякъде виновна. Не бях вложила сърцето си в подкрепа на новодошлите, а вместо това хитрувах и кръшках. Това е нещо, което Бог ненавижда. Помолих се на Бог: „Боже, напоследък има много новодошли, които не посещават редовно събиранията, а евангелските работници са много малко. Въпреки че разговарях с тях, понеже се страхувам от физически трудности и не искам да плащам цена, не съм направила всичко по силите си, за да разреша действителните им трудности. Готова съм да променя нехайното си отношение към своя дълг. Моля Те, напътствай ме“. След това започнах да подкрепям един по един братята и сестрите, които не посещаваха редовно събиранията. Някои от техните състояния и трудности, които не знаех как да разреша, обсъждах с партньорката си и търсех съответните Божии слова, за да разговарям с новодошлите. След като известно време правех това, някои от новодошлите започнаха да посещават редовно събиранията, а също така можеха да изпълняват някакъв дълг. Един новодошъл беше много активен в проповядването на евангелието, затова го включих като мой партньор в проповядването. Постепенно всички станаха по-активни в проповядването на евангелието и вече не усещах нещата толкова трудни. Осъзнах, че ако влагам всичките си усилия в своя дълг, Бог също ще ме напътства. Като практикувах по този начин, вече не се чувствах уморена, а в сърцето си бях спокойна. Първоначално мислех, че понеже преживях това, имам известно разбиране за покварения си нрав на отдаване на плътско удобство и че донякъде съм се променила. Но когато се изправих пред реални обстоятелства, отново разкрих покварен нрав в това отношение.

Веднъж водачката поиска да се обучавам за проповедничка и да отговарям основно за евангелската работа на няколко църкви. Като чух това, изпитах смесени чувства. Мислех си, че тъй като работният ми график беше нередовен и можеха да ме извикат на смяна по всяко време, и понеже натоварването като проповедничка щеше да бъде по-голямо, щях да имам по-малко свободно време. По-конкретно, имах много пропуски в проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог. Все още трябваше да уча и да се обучавам повече, а това също щеше да отнеме много от времето ми. При мисълта за тези неща поисках да се измъкна от този дълг. Изразих мислите си на глас и след като чу притесненията ми, водачката ми прочете откъс от Божиите слова: „Трябва да разберете, че независимо от времето или етапа, в който Бог върши Своето дело, Той винаги се нуждае от част от хората, които да работят с Него. Това, че тези хора сътрудничат на Божието дело или вършат своята част в разпространяването на евангелието, е предопределено от Него. Има ли тогава Бог поръчение за всеки човек, когото е предопределил? Всеки има мисия и отговорност и всеки има поръчение. Когато Бог ти даде поръчение, то става твоя отговорност. Трябва да поемеш тази отговорност на плещите си. Това е твой дълг. Какво е дълг? Това е мисията, която Бог ти е дал. Какво е мисия? (Божието поръчение е мисията на човека. Животът на човека трябва да се живее за Божието поръчение. Това поръчение е единственото нещо в сърцето му и той не бива да живее за нищо друго.) Божието поръчение е мисия на човека. Това е правилното разбиране. Хората, които вярват в Бог, са поставени на земята, за да изпълнят Божието поръчение. Има ли някаква стойност животът, който водиш, ако единственото, към което се стремиш в този живот, е да се изкачиш по социалната стълбица, да натрупаш богатство, да живееш добре, да се наслаждаваш на близостта със семейството си и да се опияняваш от славата, придобивките и статуса си — ако придобиеш социален статус, семейството ти стане знатно и всички твои близки са живи и здрави, но пренебрегваш мисията, която Бог ти е дал? Как ще отговаряш пред Бог, след като умреш? Няма да можеш, а това е най-голямото непокорство, най-големият грях! Кой от вас точно в този момент изпълнява дълга си в Божия дом по случайност? От какъвто и произход да сте дошли, за да изпълнявате дълга си, нищо от това не е случайно. Този дълг не може да се изпълнява само като се намерят няколко вярващи на случаен принцип. Това беше предопределено от Бог преди епохите. Какво означава, че нещо е предопределено? Какво конкретно? Означава, че в целия Си план за управление Бог отдавна е планирал колко пъти ще бъдеш на земята, в кой род и в кое семейство ще се родиш в последните дни, какви ще бъдат условията в това семейство, дали ще си мъж или жена, какви ще бъдат силните ти страни, какво ниво на образование ще имаш, колко красноречив ще бъдеш, какви ще са заложбите ти и как ще изглеждаш. Той е планирал възрастта, на която ще дойдеш в Божия дом и ще започнеш да изпълняваш дълга си, както и кога какъв дълг ще изпълняваш. Бог отдавна е предопределил всяка стъпка за теб. Още преди да се родиш и когато дойдеш на земята в последните си няколко живота, Бог вече е бил подредил какъв дълг ще изпълняваш в този последен етап от делото. Това със сигурност не е шега! Фактът, че си способен да чуеш проповед тук, беше предопределен от Бог. Това не бива да се приема лекомислено! Освен това твоят ръст, външният ти вид, това как изглеждат очите ти, фигурата ти, какво е здравословното ти състояние, какви са житейските ти преживявания, какъв дълг си способен да поемеш на плещите си на определена възраст, какви заложби и способности притежаваш — това отдавна беше предопределено за теб от Бог и със сигурност не се подрежда сега. Бог отдавна ги е предопределил за теб, което означава, че ако възнамерява да те оползотвори, Той вече ще те е подготвил, преди да ти даде това поръчение и тази мисия. Допустимо ли е тогава да бягаш от това? Приемливо ли е да се отнасяш половинчато към това? И двете са неприемливи. Това би означавало да разочароваш Бог! Това е най-лошият вид непокорство за хората, които изоставят своя дълг. Това е чудовищно деяние. От незапомнени времена Бог е вложил ревностна и грижовна мисъл, като е предначертал да стигнеш до днес и да ти бъде дадена тази мисия. Тогава тя не е ли твоя отговорност? Не придава ли именно тя стойност на този твой живот? Ако не изпълниш мисията, която Бог ти дава, губиш стойността и смисъла на живота. Все едно си живял напразно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че какъвто и дълг да изпълнява човек в даден момент, всичко е повелено от Бог и аз трябва да го приема, тъй като това е задължението на едно сътворено същество. Но когато се изправих пред дълга си, се опитах да го избегна, защото се страхувах от физически трудности. С това аз отхвърлях своя дълг и това беше пълно непокорство от моя страна! Бог не принуждава хората да правят нещо, което е трудно за тях, нито ги тласка отвъд способностите им. Когато за първи път започнах да проповядвам евангелието, беше нормално да имам недостатъци и пропуски, и ако не разбирах нещо в процеса на обучение, можех да попитам. Ако наистина изпълнявах отговорностите си, Бог щеше да бъде доволен. Спомних си как преди бях нехайна в дълга си и чувството за вина, което то ми беше оставило. А сега имах възможността да бъда проповедничка; това беше съвсем неочаквано. Чувствах се наистина недостойна. Не можех повече да се измъквам от дълга си. Трябваше да се откажа от плътските си интереси и да проявя внимание към Божието намерение.

По-късно една сестра ми разказваше как непрекъснато искала да се измъкне от дълга си и че не се е самоанализирала, нито е достигнала до по-дълбоко разбиране за това. Помислих си, че съм в подобно състояние. Всеки път, когато се изправях пред труден дълг, първото нещо, което се разкриваше в сърцето ми, беше желанието да се измъкна и да не позволя на плътта си да страда. Защо имах такива проявления? По време на духовните си практики прочетох Божиите слова: „Преди хората да преживеят Божието дело и да разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). „Плътта на човека е като змията: нейната същност е да навреди на живота му и когато постигне своето напълно, животът ти е унищожен. Плътта е от Сатана. У нея винаги има екстравагантни желания, тя винаги мисли за себе си и винаги иска да се отдава на удобство, липсват ѝ тревожност и чувство за неотложност, тъне в безделие, и ако я задоволиш до известна степен, в крайна сметка тя ще те погълне. Тоест, ако я задоволиш този път, тя ще поиска да я задоволиш отново следващия път. Тя винаги има прекомерни желания и нови изисквания и се възползва от това, че ѝ угаждаш, за да те накара да я обгрижваш още повече и да живееш сред нейните удобства и ако никога не можеш да я преодолееш, в крайна сметка ще се погубиш. Дали ще можеш да придобиеш живот пред Бог и какъв ще бъде изходът ти накрая зависи от това как практикуваш бунтарството си срещу плътта. Бог те е спасил, избрал и предопределил, но ако днес не си склонен да Го удовлетвориш, не искаш да приложиш истината на практика, не искаш да се опълчиш на собствената си плът с истински боголюбиво сърце, в крайна сметка ще се погубиш и така ще изпиташ изключителна болка. Ако винаги угаждаш на плътта, Сатана постепенно ще те погълне и ще те остави без живот и без вдъхновение от Духа, докато дойде ден, в който ще си съвсем тъмен отвътре. Когато живееш в мрак, ще си в плен на Сатана, Бог вече няма да е в сърцето ти и тогава ще отречеш съществуването на Бог и ще Го оставиш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Божиите слова разобличават, че животът според сатанинската отрова прави хората егоистични и каквото и да правят, те първо обмислят собствените си интереси, което ги кара да се измъкват от дълга, който би накарал плътта им да страда или да се превърне в бреме. Живеех според сатанинските отрови „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“. Когато се изправях пред дадени въпроси, първо се стремях да удовлетворя плътските си интереси и дори смятах, че тези възгледи са правилни и че спазването им ме прави по-умна от другите. Затова всеки път, щом се изправех пред своя дълг, първо преценявах дали плътта ми ще страда, и ако плътта ми щеше да страда или да бъде обременена, се измъквах или го претупвах. Когато новодошлите бяха в необичайни състояния и се нуждаеха от общение за Божиите слова, за да ги подкрепя, не исках да плащам цена, за да мисля как да реша този проблем, и в резултат на това моето общение нямаше ефект и някои новодошли не получиха подкрепа навреме. Когато водачката ми възложи да поема дълга на проповедничка, си помислих колко по-голямо ще е натоварването като проповедничка, колко повече време и усилия ще изисква и че следователно няма да мога да се отдавам на плътта си, така че отново си помислих да се измъкна от дълга. Видях, че живея според тези сатанински отрови, като ценя твърде много плътта си, примирявам се със статуквото, не се стремя към напредък и ставам егоистична и измамна. Това не беше нещо, което човек с нормална човешка природа трябва да изживява. Отдавах се на удобство и не правех това, което можех, и в резултат на това църковното дело се забави. Бог ненавижда хора като мен. Затова исках да променя отношението си към своя дълг и вече не исках да ламтя за плътско удобство. Помолих се на Бог: „Боже, не искам повече да удовлетворявам плътта си. Готова съм да променя състоянието си и да изпълнявам дълга си“.

По-късно имаше една църква от говорещи езика уа, която се нуждаеше от надзорник, и една сестра предложи аз да поема работата в тази църква. Когато за първи път чух това предложение, поисках да се измъкна, защото поемането на отговорност за църквата от говорещи езика уа щеше да изисква много време и плътско страдание, и въпреки че съм от етническата група уа, не говоря езика и разбирам само основни ежедневни изрази. Щеше да има много трудности, ако стана надзорник, а не исках да полагам усилия да науча езика, така че отново си помислих да се измъкна от дълга си. Като осъзнах, че състоянието ми е грешно, се помолих на Бог: „Боже, моля Те, просветли ме и ме напътствай да разбера Твоето намерение и да се опълча на плътта си, за да приема този дълг“. По-късно една сестра ми изпрати откъс от Божиите слова: „Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит. Когато проявяваш внимание към намеренията Му, Бог ще те натовари с бреме, а след това ще те просвети за задачите, които ти е поверил. Когато Бог ти даде това бреме, ще обърнеш внимание на свързаните с него истини, докато ядеш и пиеш Божиите слова. Ако имаш бреме, свързано със състоянието на живота на твоите братя и сестри, това е бреме, което ти е поверено от Бог и винаги ще носиш това бреме със себе си в ежедневните си молитви. Това, което Бог върши, е стоварено върху теб и ти си готов да правиш това, което Бог иска да върши; ето какво означава да поемеш Божието бреме като свое“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). От Божиите слова разбрах, че колкото повече проявяваме внимание към Божиите намерения в своя дълг, толкова повече бреме Той ни възлага. И ще развием чувство на бреме за състоянията на нашите братя и сестри, и по този начин постепенно ще започнем да посвещаваме сърцата си на своя дълг. Чрез търсене на истината в различните проблеми, които срещаме, ще растем по-бързо в живота си. Имайки това предвид, приех предложението на сестрата да надзиравам църквата от говорещи езика уа. В началото, когато започнах да върша работата, ми беше трудно, но чрез сътрудничеството ми с водачите и работниците в църквата започнах да усещам дълга си по-малко труден. Бях толкова благодарна на Бог. Като изпълнявах дълга си по този начин, се чувствах по-спокойна.

След като преминах през тези преживявания, осъзнах, че отдаването на плътско удобство ме кара да губя чувството си за бреме за своя дълг и да се измъквам от трудни дългове, които изискват страдание. Ако продължавах да се отдавам на физическо удобство и да не се опълчвам на плътта си, тогава в крайна сметка щях да загубя своя дълг и да си навлека гибел. Когато се отказах от плътските интереси и приех дълга си и станах способна да търся истината за разрешаване на проблеми, се чувствах по-спокойна, като практикувах по този начин, и напредвах по-бързо.