От Силви, Филипините

Лиз отговаряше за общите дейности в църквата. Роджър тъкмо бе започнал да се обучава и не беше запознат с тях, затова тя търпеливо го учеше. След известно време Роджър вече знаеше как да изпълнява основните задачи и Лиз му възложи малко работа. Изминаха няколко дни. Когато Лиз провери работата на Роджър, тя откри, че някои от хората, които пазеха книгите, са били избрани неподходящо и някои новодошли не са получили своевременно книги с Божието слово. Роджър не беше наясно и с двете ситуации. Когато разбра, тонът на Лиз стана сериозен и тя попита Роджър защо не е свършил тези задачи. Той каза: „Наистина съжалявам. Напоследък съм зает на работа и не съм проверил тези неща. Проследих някои задачи…“. Роджър изтъкваше какви ли не причини. Лиз усети как в нея се надига гняв и искаше да посочи проблемите на Роджър, за да може той да размишлява върху отношението си към изпълнението на своя дълг. Само че, когато думите бяха на върха на езика ѝ, тя ги преглътна. Помисли си: „Ако го кастря, дали няма да си помисли, че съм твърде сурова? Ако му направя лошо впечатление още в началото на съвместната ни работа, дали няма да си помисли, че с мен се работи трудно?“. Затова Лиз промени това, което се канеше да каже, и се позакашля, като си наложи да се усмихне след първоначалната си сериозност. Тя каза внимателно на Роджър: „Братко, работата по общите дейности е много важна. Ако се забави, това ще се отрази на църковното дело. Надявам се, че разбираш. Зает си на работа и аз разбирам трудностите ти. Надявам се, че ще направиш всичко възможно, за да изпълниш възложените ти задачи. Ако си зает, можеш да ми кажеш и аз ще ги свърша“. Роджър отвърна виновно: „Сестро, съжалявам. Това е мой проблем. Ще се променя“. След като чу думите на Роджър, Лиз почувства леко облекчение. Тя си помисли: „Изглежда, че внимателният тон също може да решава проблеми. Този начин на говорене не само помага на моя брат запази достойнството си, но и така той чувства, че се разбирам лесно с хората. Това не е ли добре?“. Няколко дни по-късно Лиз разбра, че отношението на Роджър към дълга му все още е доста небрежно и той всъщност не проследява работата. Тя искаше да го кастри, но после си помисли: „Посочих му проблемите само преди няколко дни. Ако отново проведа общение с него, дали няма да си помисли, че съм досадна? Във всеки случай ни е нужен период, за да се разсее напрежението. Ако това не сработи, тогава аз ще свърша тези задачи“. Лиз не потърси Роджър, а пое инициатива да свърши работата сама.

Времето летеше и неусетно мина цял месец. Един ден Лиз попита сестра Луна: „Напоследък Роджър работи много мудно. Знаеш ли дали е срещнал някакви проблеми?“. Луна каза посърнала: „Общувах с Роджър относно отношението му към неговия дълг, но той все казва, че е зает на работа и няма време“. Като чу тази новина, Лиз почувства нещо неописуемо в сърцето си. Тя мълчаливо се помоли на Бог да разбере какви уроци трябва да научи от този случай. По-късно тя прочете Божиите слова: „Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са човекоугодници и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо непрекъснато си човекоугодник? Човекоугодниците защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са човекоугодници и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Когато се сравни със състоянието, разобличено от Божиите слова, Лиз разбра, че е същата. Тя непрекъснато разчиташе на сатанинската философия за светските отношения, като защитаваше личните си взаимоотношения, за да изглежда добър човек в очите на другите. Беше видяла Роджър да забавя работата и искаше да му посочи проблемите, но се страхуваше, че той ще си изгради негативно мнение за нея и тя ще получи лоша оценка в сърцето му, затова не му ги посочи, нито му помогна. Като надзорник, тя по право трябваше да защитава църковното дело, но в крайна сметка защити добрия си образ в сърцето му и не изпълни отговорностите, които трябваше. Липсваше ѝ всякакво чувство за справедливост. Лиз обмисляше в ума си казаното от Бог отново и отново: „Такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие“. Тя почувства как тъга пробожда сърцето ѝ. През цялото време всичко, което бе правила, и всичките ѝ действия бяха отвратителни в Божиите очи. Затова Лиз започна да се самоанализира. Защо не устояваше на опитите да защити добрия си образ в сърцата на другите хора? Какви мисли контролираха това поведение?

По време на размишленията си Лиз прочете откъс от Божиите слова: „Семейството обуславя хората не само с една или две поговорки, но и с цял набор от известни цитати и афоризми. Например, често ли по-възрастните членове в семейството и родителите ти споменават поговорката: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“? (Да.) Те ти казват: „Хората трябва да живеят заради репутацията си. През живота си хората не бива да търсят нищо друго, освен да си изградят добра репутация и да оставят добро впечатление в съзнанието на другите. С когото и да говориш, казвай му приятни за ухото думи, казвай му само ласкави и мили думи и не го оскърбявай. Вместо това върши повече добрини и проявявай повече доброта“. Този специфичен обуславящ ефект, упражняван от семейството, оказва известно въздействие върху поведението на хората или върху принципите на постъпките им с неизбежната последица, че те придават голямо значение на славата и придобивките. Тоест те придават голямо значение на собствената си репутация, престиж, на впечатлението, което създават в съзнанието на хората, и на оценката на другите за всичко, което правят, и за всяко мнение, което изразяват. Хората отдават голямо значение на славата и придобивките, затова думите на онези добре познати поговорки и принципи за справяне с нещата в традиционната култура заемат господстващо положение в сърцата им, дори ги завладяват напълно. Неусетно те започват да смятат за маловажно това дали изпълняват дълга си в съответствие с истината и принципите, и дори може напълно да изоставят подобни съображения. В сърцата им онези сатанински философии и добре познати поговорки от традиционната култура, като например „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, стават особено важни. […] Поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ е пуснала дълбоки корени в сърцето ти и се е превърнала в твой девиз. Тази поговорка ти е повлияла и те е обусловила още от детството ти и дори след като си пораснал, често повтаряш тази поговорка, за да повлияеш на следващото поколение от твоето семейство и на хората около теб. Разбира се, още по-сериозно е това, че си го приел като метод и принцип на поведение и справяне с нещата, и дори като цел и посока, към която се стремиш в живота. Целта и посоката ти са погрешни и затова крайният резултат със сигурност ще бъде негативен. Защото същността на всичко, което правиш, е единствено в името на твоята репутация и единствено с цел да приложиш на практика поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Ти не се стремиш към истината, но самият ти не си наясно с това. Смяташ, че в тази поговорка няма нищо лошо, защото не трябва ли хората да живеят заради репутацията си? Както гласи общоприетата поговорка: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Тази поговорка изглежда много положителна и основателна, така че ти несъзнателно приемаш нейното обуславящо въздействие и я считаш за нещо положително. Щом считаш тази поговорка за положителна, ти несъзнателно се стремиш към нея и я прилагаш на практика. В същото време несъзнателно и объркано я тълкуваш погрешно като истината критерий. Когато я възприемаш като истината критерий, ти вече не слушаш какво казва Бог, нито можеш да го разбереш. Сляпо прилагаш на практика този девиз: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, и действаш в съответствие с него, а това, което в крайна сметка получаваш, е добра репутация. Ти си придобил това, което си искал да придобиеш, но по този начин си нарушил и изоставил истината и си загубил възможността да бъдеш спасен. Като се има предвид, че това е крайният резултат, ти трябва да се избавиш и да се откажеш от идеята, че „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, която твоето семейство е обусловило у теб. Това не е нещо, на което трябва да държиш, нито е поговорка или идея, за чието практическо прилагане трябва да изразходваш усилия и енергия цял живот. Тази идея и възглед, които са ти внушени и обусловени, са погрешни, така че трябва да се избавиш от тях. Причината, поради която трябва да се избавиш от тях, е не само защото не са истината, но и защото ще те отклонят и в крайна сметка ще доведат до твоето унищожение, така че последствията са много сериозни. За теб това не е просто поговорка, а рак — средство и метод, които покваряват хората. Защото в Божиите слова, измежду всичките Му изисквания към хората, Бог никога не е искал от тях да се стремят към добра репутация или да преследват престиж, или да правят добро впечатление на другите хора, или да печелят одобрението им, или да получават вдигнат палец от хората, нито някога ги е карал да живеят заради славата или за да оставят след себе си добра репутация. Бог иска от хората само да изпълняват добре дълга си и да се покоряват на Него и на истината. Следователно, що се отнася до теб, тази поговорка е вид обуславяне, дошло от твоето семейство, от което трябва да се избавиш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). След като прочете разобличението на Божиите слова, Лиз разбра, че Сатана използва образованието и формиращите ефекти на семейството, за да влее разнообразие от сатанински закони в младите сърца на хората, като „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Тези сатанински отрови са се просмукали в тях до мозъка на костите им и са станали тяхна втора природа. Хората не могат да не живеят според тези неща и смятат репутацията и статуса за своя същност. Лиз си спомни, че от малка винаги се е интересувала какъв образ има в съзнанието на другите. За да спечели похвала от родителите си и от хората около нея, тя беше по-послушна от всички други деца и често помагаше вкъщи с домакинската работа. Дори вършеше работа за съседите си. Когато си играеше с приятелите, никога не се караше, а родителите ѝ и хората в селото я хвалеха, че е разумно дете. След работа, ако някой колега помолеше Лиз да му помогне, тя винаги се съгласяваше. Понякога, когато имаше търкания с колегите си, колкото и нещастна да се чувстваше, не избухваше, а постоянно защитаваше хармоничните отношения с тях. След като се присъедини към църквата, Лиз все още поставяше силен акцент върху образа си в съзнанието на своите братя и сестри. Когато виждаше, че някои хора не изпълняват дълга си в съответствие с принципите или са нехайни, макар очевидно да искаше да посочи това и да ги кастри, тя вземаше предвид мнението, което те биха могли да имат за нея, и избираше да ги увещава с приятни думи, за да опази отношенията си с тях. Да вземем за пример отношенията ѝ с Роджър. Когато видя, че той живее със затрудненията на плътта и се отнася към дълга си небрежно, и забавя работата, тя трябваше да му посочи проблемите и да общува с него за естеството и последствията от такова отношение към дълга. Тя обаче се страхуваше, че той ще си изгради лошо мнение за нея и ще каже, че не е съпричастна, затова се опита да го увещае внимателно с приятни думи. Тя дори пое работа, възложена на Роджър, и я свърши сама. Тъй като Роджър не се самоанализираше и не се разбираше истински, отношението му към дълга не се промени. Това не само попречи на неговото навлизане в живота, но и забави църковното дело. Когато разбра това, Лиз се почувства изключително достойна за презрение и нечестива. Като надзорник, тя трябваше да защитава църковното дело и да носи бреме за навлизането в живота на своите братя и сестри. Вместо това, всичко, което правеше, беше да защитава собствената си репутация и статус. Ако не променеше това, в крайна сметка щеше да бъде възненавидяна и отстранена от Бог.

Един ден по време на духовните си практики тя прочете откъс от Божиите слова, който наистина я трогна. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не оскърбявате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да се разбирате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Той е човек да има принципи и да поема отговорност в начина, по който подхожда към дълга си и към всякакви хора, събития и неща. Това се вижда ясно от всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното истинско положение. Никой, който и да е той, не може да измами Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа — те никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на нечии интереси и никога не ламтят за чуждо имущество, като дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, когато има спор за интереси. И всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Няма нито едно нещо, в което да вземат предвид интересите на Божия дом, нито има нещо, в което да споделят Божията неотложна нужда и да мислят за това, за което мисли Бог, нито има нещо, в което да загърбят собствените си интереси заради дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не ги разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и придобивки е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа. Както Бог, така и другите, могат да видят поведението му. За такива хора е много трудно да придобият истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). След като прочете Божиите слова, Лиз разбра, че истински добрата човешка природа не е просто привидно добро поведение или да бъдеш признат и хвален като добър човек от останалите. Тя е друго: да бъдеш в единомислие с Бог, да си покорен на Бог, да си предан на своя дълг, да можеш да защитаваш църковното дело, бързо да разобличаваш и да спираш злите хора, когато ги видиш да вършат зло и когато видиш братя и сестри да правят неща в разрез с принципите или да действат според покварен нрав и да вредят на интересите на църквата, да можеш да провеждаш общение с любов, да им помагаш или да ги кастриш, ако естеството на делата им е сериозно, така че да действат с принципи. Това е да имаш истински добра човешка природа. В миналото Лиз винаги бе вярвала, че да имаш добра човешка природа означава да не се ядосваш, да не спориш, нито да се караш и да си мил и внимателен с другите. Чрез разобличението на Божиите слова тя най-накрая разбра, че всъщност зад този вид „добра човешка природа“ се крие покварен нрав — че това е лицемерно и измамно. Лиз почувства, че наистина е била твърде неразумна. Тя си спомни как ясно е видяла Роджър да забавя работата, но не само че не му е посочила проблемите, не е провела общение и не му е помогнала, а дори го е увещавала с неискрени думи. Тя беше направила всичко това, за да защити добрия си образ си в съзнанието на другите. Лиз видя, че изобщо няма добра човешка природа. Тя придоби разбиране за проблемите си от Божиите слова и решимост да практикува истината. Този път трябваше бързо да намери Роджър и да му посочи проблемите. Ако след общението с него той не го приемеше и не се покаеше, тогава според принципите дългът му трябваше да бъде променен.

Лиз изведнъж се замисли, че Роджър живее по цял ден със семейните затруднения и че сигурно той самият е много уморен. Ако само го кастреше и му посочваше проблемите, нямаше ли това да го направи негативен? Без да ги посочи обаче, тя нямаше да може да реши проблема. Когато помислеше за това, Лиз не знаеше как да практикува и затова се помоли на Бог. После потърси път за практикуване в Божиите слова. Прочете следните Божии слова: „Трябва да се отнасяш към истинските братя и сестри според истинните принципи. Както и да вярват в Бог и по какъвто и път да вървят, трябва да им помагаш с любов. Какво минимално въздействие трябва да постигнеш? Първо, да не ги препъваш и да не допуснеш да станат негативни; второ, да им помогнеш и да ги върнеш от грешния път; и трето, да ги накараш да разберат истината и да изберат правилния път. Можеш да постигнеш тези три вида въздействие само ако им помагаш с любов. Ако не ги обичаш истински, няма да успееш да постигнеш тези три вида въздействие, най-много да успееш само с един или два от тях. Тези три вида въздействие са и трите принципа за помагане на другите. Познаваш тези три принципа и ги владееш, но как всъщност да ги приложиш? Наистина ли разбираш затрудненията, които изпитва другият? Нима това не е още един проблем? Трябва да помислиш и върху следните въпроси: „Откъде произлизат затрудненията му? Способен ли съм да му помогна? Ако духовният ми ръст е твърде нисък и не мога да реша проблема му, а не внимавам какво казвам, може да го насоча по грешен път. Освен това, каква е способността за възприемане на този човек и каква е неговата заложба? Вкопчил ли се е упорито във възгледите си? Има ли духовно разбиране? Може ли да приеме истината и дали се стреми към нея? Ако разговаряме и той види, че съм по-способен от него, дали ще почувства ревност или негативизъм?“. Трябва да разгледаш всички тези въпроси. След като ги обмислиш и си ги изясниш, разговаряй с този човек, прочети му няколко откъса от Божиите слова, които се отнасят до неговия проблем, и му помогни да разбере истината в Божиите слова и да намери пътя към практикуването ѝ. Тогава проблемът ще се реши и той ще излезе от затрудненото си положение. […] Не е лесно наистина да се разреши даден проблем. Трябва да разбереш истината, да прозреш същността на проблема, а след това да разговаряш ясно с другите в съответствие с истините принципи и трябва да си способен да разговаряш за пътя на практикуване така, че другите да разберат. По този начин хората не само ще разберат истината, но и ще имат път за прилагането ѝ на практика и едва тогава проблемът може да се счита за разрешен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преобърне своите представи и погрешно разбиране за Бог). Божиите слова обясняват изключително ясно принципите за това как да се помага на хората. Лиз разбра, че трябва да действаш в съответствие с духовния ръст на хората и да разбереш истинските им трудности, за да не ги препъваш, да им помагаш и да ги накараш да разберат Божиите намерения и собствения си покварен нрав и да намерят път за практикуване и навлизане от Божиите слова. Освен това по време на общение трябва да се отнасяш искрено с хората и не можеш да бъдеш нехаен с тях или да имаш други намерения. Ако само казваш приятни думи, които противоречат на това, което е в сърцето ти, тогава дори и да говориш внимателно, това пак е лицемерно; това са неискрени чувства и фалшиви намерения. От друга страна, ако думите ти са искрени и целиш да помогнеш на хората, тогава дори и да говориш сурово или да ги укоряваш, пак е подходящо. Ако общуваш ясно за истината, а другият човек разбира истината, но не я практикува, или дори изобщо не обръща внимание на делото на Божия дом, тогава можеш да го кастриш или да го освободиш в случаи от сериозно естество. Лиз се замисли, че Роджър е новодошъл и има искрена вяра в Бог. Той трябваше да ходи на работа заради някои реални трудности в живота си и не знаеше как да практикува, когато има конфликт между работата и дълга. Тя трябваше да намери подходящи откъси от Божиите слова, насочени към неговото състояние и трудности, за да общува и да му помогне, да посочи опасните последствия от живота в това състояние и да общува за Божието намерение да спаси човечеството, за духовните битки и за пътя на практикуване на опълчване срещу плътта. Ако след ясно общение за това, Роджър все още не променяше нещата, тя можеше да го кастри или да му отправи предупреждение, а ако той продължаваше да не се променя, тогава щеше да бъде освободен. След като придоби път за практикуване, сърцето на Лиз изведнъж се отпусна.

На следващия ден тя се срещна с Роджър. Каза му: „Брат Роджър, преди не практикувах истината. Когато те чувах постоянно да казваш, че си зает и нямаш време да изпълняваш дълга си, аз застанах на страната на твоята плът и проявих внимание към слабостта ти. Външно никога не бях строга с теб и не посочвах проблемите ти. Всъщност, като правех това, аз ти вредях. Сега искам да обсъдя с теб един сериозен въпрос. Въпрос, свързан с нашето отношение към дълга ни…“. След като Лиз приключи с общението, Роджър каза със съжаление: „Вярно е. Постоянно живеех в плътта и връзката ми с Бог бе много далечна. Когато състоянието ми беше лошо, дори чувствах, че изпълнението на дълга е затруднение. Сега, благодарение на това общение, най-накрая разбрах колко ужасно е било моето състояние. Слава на Бог. Думите ти ме прободоха в сърцето, но ми бяха много полезни. От сега нататък ще изпълнявам дълга си правилно“. След това, макар Роджър все още да беше много зает на работа, той успяваше да организира разумно времето си, за да може да изпълнява дълга си, и постигна някои резултати. Когато видя това развитие, Лиз беше много трогната. Тя преживя, че само като действа в съответствие с Божиите слова, ще има път, по който да върви, и ще може да бъде от полза за другите. След това преживяване Лиз беше много трогната и видя, че животът според сатанинските закони само ще я прави все по-лицемерна. Щеше да стане изплъзваща се и измамна и в крайна сметка щеше само да вреди на себе си и на другите. Само като практикува в съответствие с Божиите слова, тя можеше да изживее човешко подобие.