От Грейсън, САЩ

През август 2021 г. водачите ми възложиха да надзиравам видеообработката. Обикновено, освен че сам правех видеоклипове, трябваше да проверявам и видеоклиповете на братята и сестрите, да решавам всякакви проблеми или трудности, които срещаха в дълга си, и да провеждам общение, за да помагам за разрешаването на всякакви състояния, в които се намираха. Отначало успявах да давам всичко от себе си в дълга си, но след време започна да ми се струва досадно и уморително. Мислех си: „Всеки ден има ужасно много работа — просто ще е твърде изтощително, ако се опитам да се занимавам с всичко и да разрешавам всичко едно по едно! По-добре да съм просто член на екипа и да си правя собствените видеоклипове без цялата тази тревога и изтощение“. Виждах също, че братята и сестрите обикновено бяха доста сериозни в своя дълг, затова си мислех, че няма нужда постоянно да ги проверявам; в крайна сметка защо трябваше да се изморявам толкова? След това, освен че правех видеоклипове по график, спрях да обръщам особено внимание на другите въпроси в екипа. Рядко обобщавах отклоненията или проблемите в дълга ни заедно с братята и сестрите и почти никога не преодолявах неправилните им състояния. Понякога братята и сестрите ми напомняха да свърша определени задачи навреме, а аз намирах напомнянията им за досадни, и ако ме подканваха още няколко пъти, започвах да изпитвам съпротива: „Нали вече го правя? С моята скорост, колкото и да ме подканвате, няма как да стане по-бързо!“. Докато живеех в това състояние, все повече губех чувство за бреме към дълга ми и след известно време дългът ми се стори напълно отегчителен, а в сърцето си почувствах празнота. По онова време обаче бях напълно несъобразителен и никога не се самоанализирах.

Веднъж водачите забелязаха, че работата по видеоклипа на сестра Паула не е напредвала от няколко дни, и ми напомниха да проследя и проуча ситуацията, да видя с какви трудности се сблъсква сестра Паула и да помогна за разрешаването им. Затова бързо я попитах за състоянието ѝ и разбрах, че напоследък е доста пасивна в дълга си и рядко търси общение или обсъжда проблеми в работата си. Помислих си, че трябва да проуча ситуацията в детайли, но тогава си казах: „Ако открия някакви проблеми, ще трябва да проведа общение и да ги решавам — това ще е голяма разправия. Напредъкът в работата не е твърде бавен, така че не би трябвало да е голям проблем“. Затова не проучих нещата по-сериозно и въпросът остана така. Докато един ден водачите не забелязаха, че броят на направените от нас видеоклипове през този месец е намалял почти наполовина спрямо предходния месец, което пряко забавяше напредъка на видеообработката. Затова ни подтикнаха да намерим причината и ни скастриха и разобличиха за това, че изпълняваме дълга си нехайно и ни липсва чувство за отговорност, като казаха, че този начин на изпълнение на дълга ни не е проява на преданост. Казаха, че ако не се покаем, ще бъдем възненавидени от Бог. Почувствах се наистина огорчен и особено когато чух водачите да споменават думите „бавен напредък“, „не е проява на преданост“ и „възненавиден от Бог“, се почувствах още по-огорчен и не можех дори да вдигна глава. По-късно, по време на обобщаването на работата, братята и сестрите ми се разкриха относно състоянията си. Казаха, че напоследък в дълга си са живели в състояние на отдаване на плътски удобства, като са изпълнявали дълга си без чувство за неотложност, не са се стремели към ефективност и задачите, които са можели да бъдат изпълнени за половин ден, са отнемали цял ден или повече, което пряко се е отразило на напредъка на видеообработката. След като чух за състоянията на братята и сестрите ми и за тяхното отношение към дълга им, се почувствах наистина изпълнен с угризения и постоянно се питах: „Ясно виждах, че има някои проблеми, така че защо не ги проучих и не ги реших навреме?“.

По време на една от духовните си практики прочетох Божиите слова: „Какви проявления и характеристики имат хората, които са прекалено мързеливи? На първо място, каквото и да правят, те действат нехайно, бавят се, действат с лежерно темпо, почиват си и отлагат, когато е възможно. На второ място, не обръщат внимание на църковната работа. За тях всеки, който се тревожи за такива неща, може да го прави. Те обаче няма да го правят. Когато наистина се тревожат за нещо, то е заради собствената им слава и придобивките и статуса им — за тях е важно само да могат да се наслаждават на ползите от статуса. На трето място, те избягват трудностите в работата си. Не могат да приемат тя да бъде дори малко уморителна, а ако е такава, ги изпълва силно негодувание и не са способни да понесат трудностите или да платят цената. На четвърто място, не са способни да упорстват, независимо каква работа вършат, винаги се отказват по средата и не могат да доведат нещата докрай. Ако временно са в добро настроение, може да свършат някаква работа за забавление, но ако нещо изисква дългосрочен ангажимент и ги държи заети, ако изисква много мислене и уморява плътта им, с течение на времето ще започнат да роптаят. Например някои водачи са отговорни за църковната работа и отначало я намират за нова и интересна. Те са много мотивирани в своето общение за истината и когато видят, че братята и сестрите имат проблеми, те са способни да помогнат и да ги разрешат. Но след като упорстват известно време, започват да намират ръководната работа за твърде изтощителна и стават негативни — искат да преминат на по-лесна работа и не са готови да понасят трудности. На такива хора им липсва постоянство. На пето място, друга характеристика, която отличава мързеливите хора, е нежеланието им да вършат практическа работа. Веднага щом плътта им започне да страда, те измислят оправдания, за да се измъкнат и да избегнат работата си или да я прехвърлят на някой друг. А когато този човек свърши работата, самите те безсрамно пожънват облагите. Това са петте основни характеристики на мързеливите хора. Трябва да проверите дали сред водачите и работниците в църквите има такива мързеливци. Ако откриете такива хора, те трябва да бъдат освободени незабавно. Могат ли мързеливите хора да вършат добра работа като водачи? Без значение какви заложби притежават и какво е качеството на човешката им природа, ако са мързеливи, те няма да са способни да вършат добре работата си и ще забавят изпълнението на работата и важните въпроси. Работата на църквата е многостранна. Всеки аспект от нея включва много подробни задачи и изисква общение за истината, за да се разрешат проблемите и работата да бъде свършена добре. Затова водачите и работниците трябва да бъдат усърдни — трябва да говорят много и да вършат много работа всеки ден, за да осигурят ефективността ѝ. Ако говорят или вършат твърде малко, няма да има резултати. Така че, ако един водач или работник е мързелив човек, той със сигурност е лъжеводач и не е способен да върши практическа работа. Мързеливите хора не вършат практическа работа, а още по-малко отиват сами на работните места, и не желаят да разрешават проблеми или да се ангажират в конкретна дейност. Те нямат ни най-малко разбиране или схващане на проблемите в която и да е работа. Те имат само повърхностна, смътна представа в главите си от слушането на това, което другите са казали, и отбиват номера, като просто проповядват малко доктрина. Способни ли сте да различите този тип водачи? Способни ли сте да разпознаете, че те са лъжеводачи? (До известна степен.) Мързеливите хора са нехайни в изпълнението на какъвто и да е дълг. Независимо какъв е той, в тях няма постоянство, работят на приливи и отливи и се оплакват винаги, когато се сблъскат с някаква трудност, като не спират да си изливат болката. Сипят ругатни върху всеки, който ги критикува или кастри, подобно на скандалджийка, която обижда хората по улиците, като винаги искат да излеят гнева си върху другите и не искат да изпълнят дълга си. Какво показва това, че не искат да изпълняват дълга си? Показва, че не носят бреме, не желаят да поемат отговорност и са мързеливи хора. Не искат да понасят трудности или да плащат цената. Това се отнася най-вече за водачите и работниците: ако не понасят бреме, могат ли да изпълняват отговорностите на водачи или работници? Категорично не“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). „Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те са непълноценни. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези ценни несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и безгрижен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори не заслужават да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той не заслужава дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). От Божиите слова разбрах, че когато много мързелив човек изпълнява своя дълг, той винаги иска да му е лесно и да се отдава на плътски удобства. Той не може да почувства бреме или отговорност, докато изпълнява дълга си, и дори да има добри заложби или работоспособност, не е надежден и не може да върши действителна работа. Самоанализирах се. Не бях управлявал добре работата на екипа, което доведе до значителен спад в резултатите от видеообработката, и видях, че основните причини за това бяха, че бях наистина мързелив, отдавах се на плътски удобства и не желаех да страдам и да плащам цена. Като погледнах назад, видях, че малко след като започнах да надзиравам видеообработката, започнах да чувствам, че има твърде много неща, за които да се тревожа, и че ако върша всяка задача щателно, ще трябва да страдам и да се изтощавам, затова постоянно исках просто да си правя собствените видеоклипове и да избягвам да се тревожа за тези неща. Също така ме мързеше твърде много да проучвам или да питам за състоянията или трудностите на братята и сестрите ми в техния дълг и все ми се струваше, че това е твърде досадно. Когато другите ме пришпорваха относно напредъка на работата ми, това ме дразнеше и чувствах, че са твърде строги с мен и не разбират трудностите ми. Особено когато водачите ме помолиха да проуча как се справя Паула в дълга си, макар да осъзнавах, че има проблем, не исках да го проучвам в детайли, тъй като се страхувах, че ако открия проблем, ще трябва да се тревожа за него и да го решавам. Докато размишлявах върху отношението си към дълга, осъзнах, че винаги, когато се сблъсквах с физическо страдание или задачи, които изискваха загриженост, все исках да се измъквам, да се размотавам и да избягвам да плащам цена. Точно това разобличава Бог относно мързеливите и безполезните хора! Поради моя мързел, леност и липса на отговорност не успях да надзиравам и проследявам работата на братята и сестрите, в резултат на което всички бяха неефективни в дълга си, всички живееха в състояние на отдаване на удобства и не се стремяха към напредък, което сериозно се отрази на видеообработката. Носех титлата „надзорник“, но изобщо не изпълнявах отговорностите на надзорник. Наистина вредях както на себе си, така и на другите! Именно тогава осъзнах, че мързеливите хора имат лош характер, не могат да вършат добре никаква работа и не са надеждни! Ако не решах проблема си с мързела, никога нямаше да мога да изпълня дълга си и в крайна сметка щях да бъда възненавиден и отстранен от Бог!

В отговор на това състояние ядох и пих от съответните Божии слова. Всемогъщият Бог казва: „Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това действат нехайно, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен боклук. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“ в истинския им смисъл? Не са ли те гнили неща, които са хубави отвън, но разложени отвътре? […] Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да се чувства задължен, да мрази своята слабост и безполезност, бунтарство и поквара, и дори нещо повече, той трябва да принесе всичко на Бог, дори живота си. Само тогава той ще бъде сътворено същество, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания и да бъде усъвършенстван от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко, за което сте били призовани, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? Кой би бил достоен за вашите думи и дела? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? Аз нямам друг избор и съм ви изцяло предан, докато вие таите зли намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е дългът, който сте изпълнили, скромната функция, която сте изпълнявали, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за Божие творение? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете отдадени, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред думите и делата Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Изправен пред Божиите слова на правосъдие, се почувствах напълно засрамен. В миналото винаги съм си мислел, че да си малко мързелив и да плащаш по-малка цена в дълга си не е толкова голям проблем, но след като прочетох Божиите слова, осъзнах колко сериозен е този проблем. В Божиите очи изпълнението на дълга до най-доброто от възможностите и истинското покорство и преданост към Бог са смисълът и стойността на живота на едно сътворено същество. Ако човек често изпълнява дълга си нехайно и не може дори да изпълни отговорностите, които трябва, тогава той е недостоен да се нарече човек или сътворено същество. Докато размишлявах върху Божиите слова, почувствах дълбоко огорчение и страх. След като се замислих, видях, че макар външно да изпълнявах своя дълг, в сърцето си нямах никакво чувство за бреме или отговорност и винаги чувствах, че тези неща са обезпокоителни и изтощителни. Постоянно бях безразличен към работата, която трябваше да бъде проследена, и към проблемите, които трябваше да бъдат разрешени, и дори когато питах за тях, просто действах по инерция, като се страхувах, че ако погледна по-дълбоко и намеря проблеми, ще трябва да мисля как да ги реша. За да ми е лесно и да се отдавам на плътски удобства, съзнателно пренебрегвах проблеми в работата и си затварях очите, което сериозно се отразяваше на ефективността на работата. Видях, че във всичко, което съм правил, съм претупвал работата, избягвал съм я и съм действал нехайно. По какъв начин изобщо проявявах искреност към Бог? По какъв начин изпълнявах дълга си? Очевидно бях от онези негодници, които Бог разобличава, че „блестят отвън, но са гнили отвътре“! Мислех си как Бог, за да спаси поквареното човечество, е понесъл огромно унижение и страдание, въплъщавайки се в плът, за да се яви и да извърши дело. Макар да е бил неистово преследван и ловен от злата Компартия, както и отхвърлен и осъден от религиозния свят, Бог никога не е спирал Своето дело, като непрекъснато изразява истини, за да пои, подхранва и предоставя ресурс на хората. От опасение да не би да не разберем, Той винаги говори търпеливо и в детайли, като използва метафори, примери и различни гледища, за да можем бързо да разберем истината и да постигнем промяна в нрава. Бог е изцяло посветен на Своето дело за спасяване на човечеството и е платил цялата цена, но аз, след като получих Божието спасение, нямах никаква искреност да се отплатя на Божията любов, и дори не можех да изпълня дълга на едно сътворено същество. Как можех изобщо да претендирам, че имам някаква човечност? Тогава се сетих за Ной, който, след като приел Божието поръчение, се трудил неуморно, за да построи ковчега. Колкото и труден да е бил проектът и с колкото и трудности или пречки да се е сблъскал, той упорствал непрекъснато в продължение на 120 години, докато не завършил ковчега. Погледнах характера на Ной, неговата преданост и покорство към Бог, и видях, че е притежавал човечност и разум, бил е истинско сътворено същество и човек, достоен за Божието доверие. Осъзнах, че в сравнение с него на мен ми липсваше дори най-елементарното ниво на нормална човешка природа. Не можех дори да направя това, което ми говореше съвестта ми, и наистина бях недостоен да се нарека човек! Ако отношението ми към моя дълг останеше без покаяние, нямаше ли тогава да бъда разкрит и отстранен от Бог? При мисълта за това ме хвана малко страх, както и леко съжаление и вина, затова мълчаливо се помолих на Бог и взех решение в сърцето си, че в бъдеще, когато изпълнявам дълга си, определено ще се опълчвам на плътта и ще правя всичко възможно, за да изпълня дълга си.

След това преживяване изпълнявах дълга си по-добре от преди. Всеки ден, освен че правех видеоклипове, често проучвах как се справят братята и сестрите ми в своя дълг и всеки път, когато имаха трудности или проблеми, провеждах общение с тях за решения. Макар изпълнението на дълга ми по този начин да изискваше малко повече тревоги, се чувствах спокоен и сигурен, като занех, че изпълнявам дълга си по най-добрия начин. Въпреки това, тъй като нямах много разбиране за моята природа същност, след известно време отново изпаднах в състояние на жадуване за удобство.

Тъй като натовареността с правенето на видеоклипове се увеличи, почти всеки ден имаше много работа за вършене, а някои видеоклипове трябваше да бъдат завършени в определен срок. Някои видеоклипове имаха по-високи технически изисквания и изискваха внимателно обмисляне и размисъл. Отначало успявах да се постарая максимално, за да свърша всичко, но след известно време започнах вътрешно да се оплаквам с мисълта: „Всеки ден има толкова много работа; кога ще намалее? Ако натоварването просто намалее малко, няма да съм толкова напрегнат и на плътта ми ще ѝ бъде по-леко“. Спомням си, че веднъж една сестра ми изпрати над десет видеоклипа наведнъж с молба да ги проверя в рамките на два дни. Почувствах известна съпротива и си помислих: „Наистина ли мога да проверя всичко това за два дни? Няма ли това да изисква извънреден труд?“. Макар външно да не казвах нищо, вътрешно непрекъснато се оплаквах. По-късно осъзнах, че състоянието ми не е правилно, и знаех, че от тази ситуация трябва да си взема поука. През следващите няколко дни често се самоанализирах: „Защо винаги искам да угаждам на плътта си, щом натоварването в дълга ми се увеличи? Какво точно ме контролира?“. В търсенето си прочетох няколко откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). „Що се отнася до плътта, колкото по-добре се грижиш за нея, толкова по-ненаситна ще бъде тя. Тя е пригодена да понася известно страдание. Хората, които търпят известни страдания, ще вървят по правилния път и ще се занимават с правилната работа. Ако плътта не понася страдания, отдава се на удобства и расте в удобното си гнездо, тогава хората няма да постигнат нищо и няма как да получат истината. Ако се случат природни бедствия и причинени от човека катастрофи, хората ще бъдат лишени от разума си и ще действат неблагоразумно. С течение на времето те само ще стават все по-покварени. Има ли много такива примери? Можеш да видиш, че в невярващия свят има много певци и филмови звезди, които са били готови да изтърпят трудности и са се посветили на работата си, преди да станат известни. Но след като се сдобият със слава и започнат да печелят много пари, те не поемат по правилния път. Някои от тях взимат наркотици, други се самоубиват и животът им се съкращава. На какво се дължи това? Техните материални удоволствия са твърде прекомерни, чувстват се твърде комфортно и не знаят как да получат по-голяма наслада или по-голямо вълнение. Някои от тях посягат към наркотиците в търсене на по-голямо вълнение и удоволствие и с течение на времето не могат да се откажат от тях. Някои умират от прекомерна употреба на наркотици, а други, като не знаят как да се освободят от тази зависимост, накрая просто се самоубиват. Има толкова много подобни примери. Независимо колко добре се храниш, обличаш и живееш, колко много се забавляваш или колко комфортен е животът ти, и независимо колко напълно са задоволени желанията ти, в крайна сметка това е празнота, която се натрупва, и резултатът е разруха. Истинско щастие ли е щастието, което невярващите преследват? Всъщност това не е щастие. Това са човешки фантазии, това е форма на поквара, това е път, по който хората стават покварени. Така нареченото щастие, което хората преследват, е фалшиво. Всъщност това е страдание. Това не е целта, която хората трябва да преследват, нито пък в нея се крие ценността на живота. Някои от начините и методите, чрез които Сатана покварява хората, са да ги кара да превърнат в своя цел задоволяването на плътта и отдаването на похотта. По този начин Сатана прави хората безчувствени, подмамва ги и ги покварява, като ги кара да се чувстват така, сякаш това е щастието, и ги кара да преследват тази цел. Хората вярват, че като получат тези неща, получават щастие, затова правят всичко възможно, за да се насочат към преследването на тази цел. После, след като я постигнат, те не изпитват щастие, а по-скоро празнота и болка. Това доказва, че този път не е правилният; това е път към смъртта“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че стремежът към плътско удоволствие е начинът на Сатана да покварява хората. Сатана използва различни философии за светските отношения и заблуди, за да подвежда и покварява хората, като например „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „Изпий днешното вино днес“, като кара хората да живеят според тези идеи и ги кара да третират стремежа към плътско удоволствие като смисъл и стойност на живота и като житейска цел. Това кара хората да се стремят към удобство и плътско удоволствие и ги кара да стават все по-разпуснати и дегенерирали и да губят своето човешко подобие. Мислех си как, въпреки че вярвам в Бог и изпълнявам дълга си в църквата, и не съм като невярващите, които се стремят към храна, напитки и удоволствия и угаждат на плътта си, отровите, философиите и законите на Сатана все още бяха дълбоко вкоренени в сърцето ми, а мислите и възгледите ми бяха същите като на невярващите. Винаги съм си мислил, че физическият комфорт и наслада са синоним на щастие и не исках да страдам или да плащам цена за нищо, което правех. Понякога, когато имаше много неща, за които да се тревожа в дълга си, или работата ставаше по-натоварена, исках да намеря време за почивка и да не се изморявам толкова. Дори не се задълбочавах във или не разрешавах очевидните проблеми в работата, като оставях дълга си настрана. В резултат на това, без да осъзнавам, забавях напредъка на работата. Това беше наистина опасно! Докато си спомнях за времето, когато живеех в състояние на отдаване на удобства, не се замислях как да изпълня дълга си или как да удовлетворя Бог, и когато се случваха неща, първата ми мисъл винаги беше дали тялото ми ще страда или ще се изтощи. Това беше наистина егоистично и достойно за презрение и изобщо нямах съвест или разум. Понякога, дори когато знаех, че трябва да проявявам внимание към Божиите намерения, се оказвах постоянно възпиран от плътта си и не желаех да страдам или да плащам цена. Дълбоко в себе си изпитвах силна съпротива и неприязън към истината и положителните неща и що се отнасяше до задачите, които трябваше да свърша, винаги се опитвах да си намирам извинения, за да ги избегна. Като правех това, тялото ми намираше утеха и не страдаше, но в крайна сметка не придобивах никаква истина. Не си ли нанасях вечна погибел? При мисълта за това започнах да придобивам малко разбиране за опасните последици от отдаването на удобства.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Хората, които истински вярват в Бог, изпълняват дълга си с готовност, без да пресмятат личната си изгода и загуба. Когато изпълняваш дълга си, трябва да се осланяш на съвестта и разума си и наистина трябва да полагаш усилия, независимо от това дали си човек, който се стреми към истината. Какво означава наистина да полагаш усилия? Ако се задоволяваш само с това да положиш някакви символични усилия и да понесеш малко физически страдания, но изобщо не си съвестен и не търсиш истините принципи при изпълнението на дълга си, то това не е нищо повече от нехайство — това не е истинско полагане на усилия. Ключът към истинското полагане на усилия е да вложиш сърцето си в това, да се боиш от Бог в сърцето си, да проявяваш внимание към Божиите намерения, много да се страхуваш да не се разбунтуваш срещу Бог и да не разбиеш сърцето на Бог, и да си готов да понесеш всякакви страдания, за да изпълниш дълга си добре и да удовлетвориш Бог. Ако имаш това боголюбиво сърце, ще можеш да изпълниш дълга си добре. Ако в сърцето ти няма богобоязливост, няма да имаш чувство за бреме или отговорност при изпълнението на дълга си и неизбежно ще бъдеш нехаен и ще отбиваш номера, без да постигаш никакви реални резултати — което не е изпълнение на дълг. Ако наистина имаш чувство за бреме и вярваш, че изпълнението на дълга ти е изпълняване на личната ти отговорност, че би бил звяр и не би заслужавал да живееш, ако не изпълняваш дълга си, и че можеш да имаш чиста съвест и да бъдеш достоен да се наречеш човешко същество само ако изпълняваш дълга си добре — ако имаш това чувство за бреме, когато изпълняваш дълга си — то ще можеш да вършиш всичко съвестно, да търсиш истината и да вършиш нещата според принципите, и да изпълниш дълга си добре и да удовлетвориш Бог. Ще бъдеш достоен за дадената ти от Бог мисия, за всичко, което Бог е пожертвал за теб, и за очакванията Му към теб. Това е истинско полагане на усилия. […] В Божия дом хората поне са честни. Това са хора, които са надеждни в дълга си, които могат да приемат Божието поръчение и отдадено да изпълняват дълга си. Ако нямат истинска вяра, съвест и разум, ако нямат сърце, което се бои от Бог и се покорява пред Него, то тези хора не са годни да изпълняват дълг. Дори и да го изпълняват, те го правят нехайно. Те са полагащи труд — хора, които не са се покаяли искрено. Такива полагащи труд ще бъдат отстранени рано или късно. Само преданите полагащи труд ще оцелеят. Въпреки че нямат истините реалности, преданите полагащи труд притежават съвест и разум, умеят да изпълняват искрено дълга си и Бог позволява да оцелеят. Онези, които притежават истините реалности и могат гръмко да свидетелстват за Бог, са Неговият народ, те също ще оцелеят и ще бъдат въведени в Неговото царство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). От Божиите слова разбрах, че в Божиите очи само честните хора, които изпълняват дълга си искрено, са истинският Божи народ. Такива хора имат чувство за отговорност към работата си и са надеждни. Те не се задоволяват само с полагане на някакво видимо усилие или работа по шаблон. Вместо това са готови да страдат и да плащат цена, за да изпълнят дълга си, като го правят усърдно и докрай. Това е истинското изпълнение на дълга. От Божиите слова намерих път за практикуване. Трябваше да се отнасям към дълга си с честно сърце. Когато исках да отбия номера, да отбягвам работа и да се отдавам на удобства, докато изпълнявах дълга си, трябваше да се опълчвам на плътта си, да влагам сърцето си във всеки въпрос, свързан с моя дълг, да бъда щателен и да изпълнявам отговорностите си. Само като правех това, можех да изпълнявам дълга си по начин, който е в съответствие с Божиите намерения. Затова се помолих на Бог: „Боже, докато изпълнявах дълга си, винаги съм угаждал на плътта, не съм изпълнявал дълга си и не съм отговарял на Твоите намерения. Сега съм готов да се покая пред Теб и да приема Твоята внимателна проверка. Ще практикувам искреност и отговроност в изпълнението на всяка задача и ще изпълня дълга си, както трябва“.

След това, когато изпълнявах дълга си, се съсредоточавах върху практикуването и навлизането по този начин. Спомням си, че веднъж братята и сестрите ми изпратиха два видеоклипа, които трябваше да бъдат проверени спешно. Единият от видеоклиповете имаше много проблеми и изискваше много време и усилия за проверка и нямаше как да не се оплача отново. Но в този момент осъзнах, че проявявам внимание към плътта си, затова бързо се помолих на Бог и се опълчих на себе си. Спомних си един откъс от Божиите слова: „Сега нямаш много възможности за изпълнение на дълг, затова трябва да ги сграбчиш, когато можеш. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да положиш истински усилия; това е моментът, в който трябва да се посветиш изцяло и да отдадеш всичко на Бог и да платиш цената, когато трябва. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, правиш номера или се измъкваш и се скатаваш, тогава със сигурност ще свършиш работата зле“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Сполетя ме спешна задача и точно в този момент трябваше да се опълча на плътта си и да платя цена. Трябваше да приема Божията внимателна проверка, да свърша сериозно и отговорно тази работа, и да изпълня отговорностите си, тъй като само това щеше да е в съответствие с Божието намерение. Затова бързо приключих с проверката на видеоклиповете и след това се заех с други въпроси. По-късно, когато се сблъсквах с подобни ситуации, точно както преди, съзнателно се смирявах пред Бог и поставях дълга си на първо място. Като практикувах по този начин, сърцето ми се чувстваше спокойно, а дългът ми много по-удовлетворяващ от преди.

Като преживях тези обстоятелства, най-накрая успях да видя опасностите и последиците от отдаването на удобства и също така осъзнах, че при изпълнението на дълга само като имаш истинско чувство за бреме и си готов да страдаш и да плащаш цена, можеш да изпълниш отговорностите и дълга си.