От Ян Жуей, Китай

През януари 2021 г. бях избрана за проповедник. След около три месеца, поради слаба работоспособност, не бях способна да върша работата компетентно и бях преназначена за църковен водач. Тогава бях много тъжна: „Преназначена съм. Как ще гледат на мен братята и сестрите, ако разберат? Ще си помислят ли, че не се стремя към истината и нямам работоспособност? Ще ме гледат ли отвисоко? Ако не се справя добре с работата на църковен водач и бъда освободена, тогава добрият ми образ в сърцата им ще бъде напълно унищожен“. След тази мисъл просто не можех да намеря мотивация. Впоследствие, когато изпълнявах своя дълг, лъжех и се преструвах, за да защитя образа си в съзнанието на другите.

През май висшестоящите водачи дойдоха, за да проследят различните дела в църквата. Те намериха някои Божии слова, разобличаващи лъжеводачи, които не вършат истинска работа, и проведоха общение с нас за тях. Помислих си: „Защо водачите ни показват Божиите слова по тази тема? Дали знаят, че през този период не съм вършила истинска работа, и това предупреждение ли е към мен, че ако продължа да работя зле, ще бъда освободена? Наскоро бях понижена заради слабата си работоспособност. Ако бъда освободена отново, братята и сестрите ми определено ще кажат, че съм наистина некомпетентна. Колко унизително би било това! Така няма да стане. Не мога да позволя на братята и сестрите да ме гледат отвисоко. Трябва да работя усърдно и да постигна някакви резултати“. През това време често посещавах събирания с групите си и провеждах общение с тях. Когато виждах, че братята и сестрите ми имат трудности в проповядването на евангелието, се опитвах да ги разреша веднага, но след няколко общения нямаше ясни резултати. Водачите изпратиха писмо, за да се осведомят за евангелската работа. Исках да докладвам тези проблеми на водачите, но после се замислих как всички те са стари проблеми, които все още не са решени. Ако ги докладвах, дали водачите щяха да кажат, че ми липсва работоспособност и не мога да решавам истински проблеми, и да ме освободят? Нямаше ли да се изложа напълно? Затова, противно на мислите си, казах: „Все още не съм открила никакви проблеми или отклонения, но ще докладвам, ако открия по-късно“. След като отговорих, сърцето ми беше много неспокойно: „Нима не лъжа и не мамя? Но ако кажа истината, водачите ще знаят, че не мога да решавам проблеми и да върша истинска работа. Определено ще ме освободят“. Затова не се самоанализирах.

През юли църквата ни изпрати три документа за изчистване. Сестрата, с която си партнирах, ми напомни да ги прочета своевременно, но аз не го взех на сериозно. Един месец по-късно сестра Джан Ю дойде в нашата църква, за да провери документите за изчистване. Притесних се, че ако Джан Ю разбере, че тези документи са били забавени толкова дълго, защото не съм ги проверила навреме, ще каже, че възпрепятствам работата по изчистването и че съм лъжеводач. Скоро след това Джан Ю ме попита дали тези документи са предадени. Изпитах голяма вина: „Ако кажа истината, че съм ги забавила, Джан Ю определено ще каже, че съм възпрепятствала работата по изчистването. Ако това бъде докладвано на висшестоящите водачи и след това бъда освободена, ще бъде толкова унизително!“. Започнах да увъртам и казах: „Някои водачи и дякони не са се подписали за изчистването“. Джан Ю каза: „Работата по изчистването е изключително важна. Трябва да побързаш и да ги накараш да подпишат без никакво забавяне“. Лицето ми пламна и неловко казах: „Добре“. Въпреки че Джан Ю не каза нищо повече, сърцето ми дълго време беше неспокойно и се укорявах: „Ясно беше, че вината е моя, че не проверих своевременно документите за изчистване, но прехвърлих отговорността на другите. Нима не изопачавам фактите и не лъжа?“. Притеснявах се, че лъжата ми ще бъде разобличена, и се чувствах неспокойна и нервна. Бях и много разстроена: защо беше толкова трудно да кажа истината?

След това бях заета както обикновено, но когато ставаше въпрос за изпълнение на дълга ми, просто тичах наоколо като муха без глава. Не можех да открия никакви проблеми и нито едно от делата не даваше резултати. По-късно една висшестояща водачка дойде на събиране, за да се осведоми за работата. Отговарях на всеки неин въпрос изключително предпазливо, като потвърждавах отговорите си и с партньорката ми, която седеше до мен, защото не можех да отговоря на някои въпроси, понеже не разбирах подробностите по някои задачи. Когато водачката ме попита за състоянието ми, започнах да увъртам и тя директно ме скастри: „Открих, че не вършиш истинска работа. Когато докладваш за работата, постоянно съобщаваш добрите новини и прикриваш лошите, за да не могат другите да разберат какво всъщност се случва с работата. Църквата е уредила да спреш да изпълняваш дълг, за да можеш да се самоанализираш“. Като чух водачката да посочва проблемите ми, се почувствах толкова унизена, че ми се искаше да потъна вдън земя.

След като бях освободена, изгубих всякаква сила и осъзнах, че състоянието ми е много лошо. Затова застанах пред Бог в молитва да ме просветли и напътства да разбера покварената си същност. Един ден прочетох тези Божии слова: „Антихристите често използват подхода да лъжат Горното и да крият неща от тези под тях, за да избегнат кастренето от Горното. […] Ако в работата на църквата се появят някакви проблеми, антихристите знаят, че определено ще бъдат кастрени или дори освободени от длъжност, когато Горното разбере за проблемите, затова те укриват проблемите и не ги докладват на Горното. Изобщо не ги е грижа какво въздействие или вреда ще донесат тези проблеми на делото на Божия дом, ако не бъдат разрешени; те са безразлични към каквито и да било загуби, които ще претърпи делото на Божия дом. Те не мислят какъв начин на действие ще бъде от полза за делото на Божия дом или ще удовлетвори Бог, а обмислят само собствената си репутация и статус, как Горното ще ги гледа и ще се отнася с тях и как да защитят репутацията и статуса си, така че да не бъдат засегнати. Това е начинът, по който антихристите гледат на нещата и мислят за проблемите, и той напълно представя техния нрав. Следователно антихристите в никакъв случай няма да докладват правдиво за проблемите, които съществуват в църквата или които възникват в тяхната работа. Независимо каква работа вършат, независимо с какви трудности се сблъскват, или дали се сблъскват със ситуации, с които не знаят как да се справят, или в които не знаят какъв избор да направят, докато извършват тази работа, те ще го потулват и крият от страх, че Горното ще каже, че заложбите им са твърде слаби, или ще разбере за реалното им положение, или ще ги кастри, защото не са се справили с тези трудности или ситуации и не са ги разрешили своевременно. Антихристите пренебрегват интересите на Божия дом и делото на църквата, за да избегнат кастренето от Горното. Те не се колебаят да пожертват делото и интересите на църквата, за да запазят своя статус и препитание и да създадат добро впечатление у Горното. Не ги е грижа за забавянето на църковното дело или за въздействието върху напредъка му, а още по-малко ги е грижа за навлизането в живота на Божиите избраници. Независимо с какви трудности се сблъскват братята и сестрите или какви проблеми съществуват по отношение на навлизането им в живота, антихристите не могат да ги разрешат и няма да се допитат до Горното“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог разобличава това, че антихристите винаги искат да създадат съвършен образ в сърцата на хората и се ужасяват другите да не открият техните недостатъци и слабости. За да защитят своя образ и статус и да попречат на другите да ги прозрат, те се прикриват, маскират и лъжат на всяка крачка, за да мамят и заблуждават хората, без изобщо да ги е грижа дали делото на Божия дом е увредено. Те са изключително егоистични, достойни за презрение, криви и измамни. Когато сравних собственото си поведение с различните проявления на антихристите, в съзнанието ми изникнаха картина след картина. Притеснявах се, че ако говоря с водачите за истинските си трудности и за проблемите, които съм открила в работата, те ще кажат, че имам слаби заложби и не съм годна за работата, ще ме гледат отвисоко или дори ще ме освободят. Тогава щях да бъда напълно опозорена. Затова се прикривах и не казвах нито дума за отклоненията и проблемите в работата. Мислех си, че така водачите няма да открият проблемите ми. Когато водачите попитаха за отклоненията и проблемите в евангелската работа, трябваше да отговоря честно, но умишлено скрих отклоненията и проблемите, за да защитя собствения си образ и статус. Когато Джан Ю попита дали документите за изчистване са предадени, си помислих, че ако кажа честно, че съм ги забавила, тогава, когато висшестоящите водачи разберат, рискувам да бъда освободена и добрият ми образ в съзнанието на другите ще бъде напълно унищожен. Затова изопачих фактите и прехвърлих вината на другите. Осъзнах колко измамна съм била! Лъгала съм, мамила съм и съм използвала илюзии, за да заблудя и подведа хората, и да спечеля с измама тяхното доверие и добра воля. Действията ми не се различаваха от тези на антихристите — наистина бях твърде нечестива и достойна за презрение! Вярвах, че съм умна и че мога да се измъкна, като лъжа и мамя по този начин. Но Бог проучва внимателно всичко и с пълна яснота видя моите измамни намерения и триковете, които разигравах, като осъди всичко това. Ако не се покаех и продължавах да бъда толкова крива и измамна, накрая само щях да бъда отстранена и наказана.

По-късно прочетох тези Божии слова: „С какви намерения мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, печалба и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот. Тогава какво трябва да се направи при тези обстоятелства? Хората трябва да приемат истината. Едва когато я разберат, могат да прозрат същността на собствените си интереси. Едва тогава могат да започнат да се отказват от тях и да им се опълчват, и да са в състояние да понесат болката на отказа от това, което толкова много обичат. И когато можеш да направиш това и да се отречеш от собствените си интереси, ще се чувстваш по-спокоен и по-умиротворен в сърцето си и така ще си победил плътта. Ако се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш и ако изобщо не приемаш истината, в сърцето си може да си кажеш: „Какво лошо има в това да се опитвам да се облагодетелствам и да откажа да понасям загуби? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли нещо, за което си струва да съжаляваш повече? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората се стремят само към слава, печалба и статус — ако преследват само личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). От Божиите слова разбрах, че винаги постъпвам измамно, защото на всяка крачка мисля за собствения си образ и статус. От дете бях обусловена от сатанински отрови като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Лъжа, повторена хиляда пъти, става истина“. Тези сатанински закони бяха станали принципите, които ръководеха моите постъпки, и ме караха да лъжа и мамя отново и отново в името на собствения си образ и статус. Когато явно бях открила отклонения и проблеми в работата и не знаех как да ги реша, излъгах водачите, като им казах, че не съм открила никакви проблеми. Когато беше ясно, че аз съм забавила работата по изчистването, изопачих фактите и прехвърлих вината на другите. Видях, че лъжа и мамя против съвестта си, за да защитя образа и статуса си. Наистина бях твърде егоистична и подла! Спомних си какво казва Библията: „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. […] Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Само дяволът винаги лъже и никога не казва нито една истинна дума: същността на дявола е да лъже. Бог изисква от нас да бъдем честни хора и да казваме нещата такива, каквито са, но аз лъжех и мамех отново и отново, за да защитя собствения си образ и статус. Вярвах в Бог, но не практикувах истината, а вместо това живеех според сатанинските закони за оцеляване, опитвайки се да мамя Бог и да Му се съпротивлявам. Ако не се покаех, накрая само щях да бъда наказана от Бог. Паднах ничком пред Бог и се помолих: „Скъпи Боже, видях, че природата ми е твърде измамна и че съм жив Сатана без капка почтеност или достойнство. Наистина предизвиквам Твоята ненавист. Не искам повече да Ти се съпротивлявам. Готова съм да практикувам истината, да бъда честен човек и да изживея истинско човешко подобие“.

След това прочетох още от Божиите слова: „Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш, категорично не бива да се преструваш или да представяш фалшив образ пред другите. Независимо дали става въпрос за твоите несъвършенства, недостатъци, дефекти или покварен нрав, ти трябва да говориш откровено и да общуваш за всички тези неща. Не ги пази в тайна. Да се научиш да разкриваш сърцето си е първата стъпка към навлизане в живота и това е първото препятствие, което е най-трудно за преодоляване. Щом преодолееш това препятствие, ще бъде лесно да навлезеш в истината. Какво ще означава да направиш тази стъпка? Ще означава, че отваряш сърцето си и че разголваш и разкриваш всяка част от себе си — било то добра или лоша, положителна или негативна — и я осветляваш, за да я видят другите хора и за да я види Бог, като не криеш и не притаяваш нищо от Бог, не използваш никакви преструвки, лъжа или измама спрямо Бог и си също толкова откровен с другите хора. По този начин ти ще живееш в светлината; не само Бог ще те проучва внимателно, но и другите хора ще видят, че има принципи и прозрачност в действията ти. Не е нужно да използваш никакви методи, за да защитаваш своята репутация, имидж и статус, нито е нужно да извършваш каквото и да било прикриване или потулване на грешките си. Не е нужно да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се избавиш от тези неща, животът ти ще стане много спокоен, свободен от възпиране и болка, и ти ще живееш напълно в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, намерих път за практикуване. За да решиш проблема с лъжата, трябва да си честен човек, да можеш да говориш открито и да разкриваш всяка поквара или недостатък, вместо да ги прикриваш, и да търсиш общение с братята и сестрите си, ако имаш някакви трудности, като се учиш от силните страни на другите, за да компенсираш слабостите. Изпълнението на дълга по този начин може да доведе до добри резултати, полезно е за навлизането ти в живота, а също и за църковното дело. Освен това разбрах, че Божият дом освобождава хората според принципи. Никой няма да бъде произволно освободен заради недостатъците или отклоненията си; вместо това освобождаването се преценява въз основа на това дали хората се стремят към истината и дали вършат истинска работа. Те ще бъдат освободени само ако не се стремят към истината и не вършат истинска работа. Ако духовният им ръст е малък, а заложбите им са слаби и наистина не са способни да се справят със задачата, тогава ще бъдат преназначени на друг дълг въз основа на духовния им ръст и заложбите им. Точно както когато бях преназначена от проповедник на църковен водач. Бях преназначена само защото работоспособността ми беше слаба и не можех да поема работата. Тези разпоредби вземат предвид църковното дело и са полезни и за моето навлизане в живота. Аз обаче не можех да проумея нещата, спекулирах и разбирах погрешно. Наистина нямах съвест! Спомних си как преди живеех за образ и статус, лъжех братята и сестрите си и ги мамех, докато си мислех, че съм умна. Вярвах, че като прикривам истината с лъжи, ще мога да запазя статуса си. Не осъзнавах, че Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце. Поради моята измама и трикове работата се забави, и аз също така бях измъчвана от това, че живея в робството на покварения си нрав, загубих своята почтеност и достойнство и водех изтощителен живот. За в бъдеще трябва да живея според Божиите слова и съзнателно да разобличавам собствената си поквара, без повече да защитавам своя образ и статус.

През юли 2022 г. отново бях избрана за водач в църквата. Веднъж висшестоящите водачи написаха писмо, за да попитат защо напредъкът на работата по изчистването е толкова бавен. Помислих си: „Ако кажа, че напредъкът се е забавил, защото не разбирам добре принципите за разпознаване на хората, ще ме гледат ли водачите отвисоко?“. В този момент се замислих за вредата, която бях нанесла на работата чрез своята измама, за да защитя образа и статуса си, и казах на водачите истината. Водачите намериха някои подходящи принципи, свързани с трудностите ми, и преместиха една сестра, за да ми помогне, така че да имам някои насоки, които да следвам, докато върша работата по изчистването. След това преживяване разбрах, че животът е по-малко изтощителен, когато говориш истината и не живееш според измамен нрав, и сърцето ми беше много по-освободено. Както каза Бог: „Когато говориш, правиш толкова увъртания, изразходваш толкова много мисловна енергия и живееш по такъв уморителен начин, и всичко това, за да защитиш собствената си репутация и гордост! Доволен ли е Бог от теб, когато постъпваш по този начин? Бог ненавижда преди всичко измамните хора. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение, тогава трябва да приемеш истината. Трябва да започнеш с това да станеш честен човек. Бъди откровен, казвай истината, не бъди възпиран от чувствата си, отърви се от преструвките и хитростите и говори и действай принципно. Това ще направи живота ти лесен и щастлив и ще си способен да живееш пред Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав).