От Джоу Хуей, Китай

Когато бях на седемнадесет, баща ми почина от болест, а не след дълго майка ми ослепя. За да се грижа за нея, трябваше да се омъжа и да създам семейство. След като се омъжих, видях, че семейството на съпруга ми не е заможно. Съпругът ми беше скрил от мен, че е натрупал много дългове, и вкъщи често идваха хора да си искат парите. Заради това често въздишах и плачех. Чувствах толкова много болка и безпомощност. Не след дълго един роднина ми проповяда Божието евангелие на сетните дни. Видях, че Бог изразява истината и върши делото по спасението на хората. Сякаш се бях хванала за спасителен пояс и се обърнах към Бог, като Му поверих всички трудности на семейството си. Постепенно нещата у дома малко се подобриха и аз тайно благодарих на Бог в сърцето си. По-късно съпругът ми се разболя и почина. Похарчихме всичките си спестявания, а никой от приятелите и роднините ни не ни помогна. Разбрах, че на хората не може да се разчита. Когато се сблъсквах с трудности в живота, се молех на Бог, разчитах на Него и виждах някои от Божиите благословии. Като малка дъщеря ми беше слаба и болнава, но след като съпругът ми почина, тя спря да боледува толкова често. Моята неврастения също постепенно се подобряваше. Отпуснаха ми и минималната социална помощ, която преди не можех да получа, защото нямах пари да купувам подаръци на чиновниците. Видях Божията милост и закрила и Му бях много благодарна. Това ме убеди още повече, че Бог е единственият, на Когото можем да разчитаме. Така се мотивирах още повече в стремежа си. Мислех си, че докато изпълнявам дълга си както трябва, Бог винаги ще ни закриля и че всичко ще върви гладко, без бедствия или нещастия за нашето семейство. По онова време давах всичко от себе си във всеки дълг, който църквата ми възлагаше, и дори когато се налагаше да поемам риска да пренасям книгите с Божиите слова, не отказвах. Често разказвах на дъщеря си за чудните дела и благодатта на Бог и винаги, когато имах време, ѝ четях от Божиите слова. По-късно дъщеря ми реши да се откаже от учението си и да се посвети на своя дълг.

Един ден през април 2020 г. дъщеря ми внезапно се върна от друго място, където изпълняваше дълга си, и каза, че чувства дискомфорт в сърцето и че трябва да си остане вкъщи и да почива няколко дни. В началото не придадох никакво значение на това. Помислих си: „Тя винаги е била крехка и понякога, когато е малко уморена, получава сърцебиене. Трябва само да си почине и ще се оправи“. Няколко дни по-късно здравето на дъщеря ми малко се подобри и тя излезе да изпълнява дълга си. Но не след дълго пак се върна. Каза, че понякога, когато излиза да изпълнява дълга си и току-що е пристигнала в дома на домакина, не може да си поеме дъх и цялото ѝ тяло започва да трепери. Заведох я в болницата за преглед и лекарят каза, че има вродено сърдечно заболяване, за което няма специално лекарство и може да се овладява само с грижи. Лекарят каза още, че ако не получава чести пристъпи, състоянието ѝ ще остане що-годе стабилно, но ако продължи да получава пристъпи, тялото ѝ лесно може да се срине, а ако се влоши много, ще се наложи операция. Като чух колко сериозно е състоянието на дъщеря ми, сърцето ми се сви и ме обзе много неприятно чувство: „Как може състоянието на детето ми да е толкова сериозно? Защо Бог не я е защитил? Тя е само на двадесет и няколко години! Ами ако продължи да боледува? Няма ли тялото ѝ да рухне?“. Постоянно бях нащрек от страх състоянието на дъщеря ми да не се влоши още повече. Често се молех на Бог, като Му поверявах болестта на дъщеря си. Мислех си, че Бог е всемогъщ и че докато имаме вяра в Него и си извлечем поука в тази ситуация, болестта ѝ ще се подобри. Веднъж, когато с дъщеря ми отидохме на събиране, тя получи пристъп веднага щом пристигнахме в дома на домакина. Трепереше цялата, дишаше тежко, а лицето ѝ стана яркочервено. Изглеждаше сякаш не може да си поеме дъх и всеки момент може да умре. Като гледах дъщеря си в това състояние, сърцето ми се късаше и в него се надигнаха оплаквания: „Дъщеря ми се отказа от учението си, за да изпълнява дълга си на пълно работно време, та как можа да получи толкова сериозна болест? Нима ще страда от това състояние до края на живота си? Ами ако продължи да получава тези пристъпи и не оцелее? Ако дъщеря ми ме напусне, как ще живея сама? Нали Бог трябва да обича хората и да е милостив към тях, та защо тогава не ни е защитил?“. Тези мисли ме потискаха и ме караха да страдам, а понякога плачех тайно през нощта. Бях затънала в негативност и оплаквания, спрях да влагам сърце в дълга си и оставях по-голямата част от работата на своята партньорка. Дори само прелиствах, докато ядях и пиех от Божиите слова, а молитвите ми бяха механични и връзката ми с Бог се охлади. Дъщеря ми ме видя в това състояние и ми каза: „Мамо, тази болест е нещо, което трябва да преживея. Виждам, че си затънала в негативност и оплаквания и че си издигнала стена между сърцето си и Бог. Трябва да намериш Божиите слова, за да разрешиш това“. Аз също осъзнах, че състоянието ми е грешно, затова се помолих на Бог и изразих чувствата си: „Боже, в момента страдам ужасно много. Притеснявам се, че състоянието на детето ми няма да се подобри, а само ще се влошава. Какво да правя, ако тя не оцелее? Знам, че болестта на детето ми е допусната от Теб, но не разбирам Твоето намерение. Моля Те, напътствай ме да си науча урока и ми помогни да изляза от тази болка“.

Една сутрин прочетох един откъс от Божиите слова: „Много хора често се разболяват и колкото и да се молят на Бог, състоянието им не се подобрява. Колкото и да искат да се отърват от болестта си, не могат. Понякога дори са изправени лице в лице с животозастрашаваща ситуация, с която са принудени да се сблъскат. В действителност, ако човек наистина има вяра в Бог в сърцето си, преди всичко трябва да знае, че продължителността на живота на човека е в Божиите ръце. Точният момент на раждането и смъртта на даден човек е предначертан от Бог. Когато Бог дава на хората болест, за нея има причина — тя има значение. Това, което могат да почувстват, е болест, но всъщност това, което им е дадено, е благодат, не болест. Хората преди всичко трябва да признаят този факт и да са сигурни в него, и да го приемат сериозно. Когато страдат от заболяване, те може често да идват пред Бог и да се стараят да правят каквото трябва с благоразумие и внимание, и да се отнасят към дълга си с повече грижа и прилежност от другите. За хората това е защита, не са окови. Това е подход от пасивния аспект. Освен това продължителността на живота на всеки човек е предопределена от Бог. Една болест може да е неизлечима от медицинска гледна точка, но ако от Божията гледна точка продължителността на живота ти все още не е приключила и още не ти е дошло времето, не можеш да умреш, дори и да искаш. Ако имаш поръчение от Бог и мисията ти все още не е завършена, няма да умреш, дори и да се разболееш от болест, която се смята за смъртоносна — Бог още няма да те вземе. Дори и да не се молиш и да не търсиш истината, и да пренебрегваш лечението на болестта си или дори и лечението ти да се забави, няма да умреш. Това важи с особена сила за тези, които имат важно поръчение от Бог. Когато мисията им е недовършена, каквато и болест да ги застигне, те няма да умрат веднага; те ще живеят до последната секунда от изпълнението на мисията. Имаш ли тази вяра?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, почувствах огромно облекчение и сърцето ми стана много по-спокойно. Животът и смъртта на човек са предопределени от Бог. Притесненията ми бяха безполезни. Ако дъщеря ми не е изпълнила мисията си, тогава дори да се разболее от смъртоносна болест, тя няма да умре. А ако е изпълнила мисията си, когато ѝ дойде времето, аз няма да мога да я задържа. Спомних си как съпругът ми и баща ми бяха в добро здраве, но внезапно се разболяха и починаха скоро след това, докато свекърва ми боледуваше постоянно, а доживя до над осемдесет години. Времето на смъртта на човек не е свързано с това дали е болен. То зависи от Божието върховенство и повеля. Трябваше да гледам на нещата според Божиите слова, да търся истината и да извлека поука от тази ситуация.

По-късно потърсих да разбера защо съм изправена пред такава ситуация. Намерих „Принципите на преживяването на изпитания и облагородяване“ и видях този откъс от Божиите слова: „Онова, към което хората се стремят във вярата си в Бог, е да получат благословии в бъдеще — това е целта във вярването им. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде преодоляна чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти хората не са пречистени и все още разкриват поквара, именно в тях трябва да бъдат облагородени. Това е Божията подредба. Бог нагласява среди за теб, като те заставя да преминеш през облагородяване в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам, че да си готов да се откажеш от замислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби, дори това да означава смърт. Поради това, ако хората не бъдат подложени на няколко години облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да се освободят от възпирането на покварата на плътта в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание хората могат да научат уроци, което означава да са способни да придобият истината и да разберат Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преживяване на страдания и изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да опознае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах малко повече Божието намерение. Тъй като във вярата на хората има твърде много нечистотии, те трябва да бъдат разкрити чрез изпитания и облагородяване. Само чрез облагородяване човек може да покаже истинския си ръст и едва тогава да опознае своята поквара. Преди можех да се отричам от неща, да се отдавам и да изпълнявам своя дълг. Дори не избягвах опасния дълг по пренасяне на книгите с Божиите слова, а и доведох детето си пред Бог, така че си мислех, че се справям много добре в своя стремеж. Смятах, че Бог ще види моите жертви и себеотдаване и непременно ще продължи да ни показва милост, да бди над нас и да ни закриля. Но когато дъщеря ми се разболя от сърдечно заболяване, което продължи да се обостря и тя отслабна, не можех да видя Божията грижа и закрила и истинският ми ръст беше разкрит. Станах негативна и недоволна. Дори се опитах да споря с Бог, като изтъквах предишните си жертви и себеотдаване, и спрях да влагам сърце в своя дълг. Видях, че вярата ми в Бог всъщност е била само за да придобия благодат и ползи от Него и че всъщност не съм човек, който искрено вярва в Бог и се стреми към истината. Едва тогава осъзнах, че в болестта на дъщеря ми се крият ревностните и грижовни намерения на Бог и че Той е устроил тези обстоятелства, за да пречисти и промени покварата и нечистотиите в мен. Повече не можех да бъда негативна и да Му се противя. Трябваше да се обърна към Божиите слова, за да разреша грешните намерения и възгледи на вярата си. След като разбрах Божието намерение, успях да се покоря донякъде и болката в сърцето ми намаля.

Тогава прочетох още два откъса от Божиите слова: „Всичко онова, което преследваш, е да придобиеш мир, след като си повярвал в Бог — децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери добър съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с хубаво време за реколтата ти. Това е, което преследваш. Преследваш единствено удобен живот — да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от песъчинки, реколтата на семейството ти да не е наводнена — да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в „Божията прегръдка“, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги преследва плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти дарявам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Все още ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти дарявам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. Не си ли от същия вид като прасетата и кучетата? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дарих истинския път, но ти не го придоби, оставаш с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е достоен за презрение и низък, живееш сред скверност и разврат и не се стремиш към никакви цели, а при това положение твоят живот не е ли най-низкият от всички? Имаш ли дързостта да се изправиш пред Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е дарен, но дали накрая ще успееш да го придобиеш, зависи от собствения ти стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). „Някои хора се изпълват със сила, щом видят, че вярата в Бог ще им донесе благословения, но след това губят цялата си енергия, щом видят, че трябва да изтърпят облагородявания. Това вяра в Бог ли е? В крайна сметка ти трябва да постигнеш пълно и безпрекословно покорство пред Бог във вярата си. Ти вярваш в Бог, но все още имаш изисквания към Него, имаш много религиозни представи, от които не можеш да се откажеш, лични интереси, от които не можеш да се избавиш, и все още търсиш благословиите на плътта и искаш Бог да спаси плътта ти, да спаси душата ти — всичко това е поведение на хора, които имат погрешна гледна точка. Въпреки че хората с религиозни убеждения вярват в Бог, те не се стремят да променят своя нрав и не се стремят към познание за Бог, а преследват единствено интересите на плътта си. Много от вас имат вяра, която спада към категорията на религиозните убеждения; това не е истинска вяра в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Това, което Бог описваше, беше точно моето състояние. Повярвах в Бог, когато бях безпомощна и изпитвах болка, и видях Божията благодат и благословии, така че се отнесох към Бог като към Този, на когото мога да разчитам да ми помогне и да облекчи трудностите ми. Особено след като съпругът ми почина и останах сама с дъщеря си, още повече се отнесох към Бог като към последната си надежда. Вярвах, че докато искрено вярваме в Бог и изпълняваме дълга си както трябва, Бог ще ни закриля и ще ни пази. Вярвах в Бог с тези представи, така че когато Той бдеше над нас и ни закриляше и не ни сполетяваха никакви нещастия, бях готова да се отричам, да отдавам всичко на Бог и бях мотивирана да изпълнявам своя дълг. Когато видях, че сърдечното заболяване на дъщеря ми се влошава и Бог не я лекува, се обезсърчих и разочаровах, и отношението ми веднага се промени. Негативността и оплакванията ми излязоха наяве и дори изтъкнах жертвите и себеотдаването си, за да се опитам да споря с Бог, като си мислех, че Той не бива да се отнася с нас по този начин. Повече не исках да влагам сърце в дълга си. Станах негативна и започнах да се противя на Бог. Едва тогава видях, че съм вярвала в Бог само за да Го използвам да разрешава трудностите ми и да може Той да бди над нас, да ни закриля и да ни дава спокоен живот. Годините ми на жертви и себеотдаване изобщо не са били искрени. Била съм пълна с неразумни изисквания и непосилни желания към Бог. Опитвала съм се да се пазаря с Бог, да Го заблуждавам. Наистина ми липсваше разум! Когато току-що бях повярвала в Бог, ръстът ми беше малък и Бог в Своята милост ни даде малко благодат. Това вече беше специална Божия благодат, но алчността ми така и не беше задоволена. Винаги исках Бог да ми дава благодат и когато не можех да видя Божията благодат, ставах враждебна към Него. Наистина нямах никаква човечност! Макар да бях приела Божието дело от сетните дни, всеки ден четях Божиите слова и по отношение на доктрината разбирах, че Бог върши делото по правосъдие и пречистване на хората, възгледите ми за вярата бяха останали в Епохата на благодатта. Исках само да продължа да изисквам благодат и благословии от Бог. По нищо не се различавах от онези в религиозните среди, които просто търсят насищане с хляб — бях неверник, който просто вярваше в религия. Ако продължавах с такава вяра, никога нямаше да достигна до истината, нравът ми нямаше да се промени и ако не се покаех, никога нямаше да бъда спасена.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и придобих чисто разбиране за Божията любов. Всемогъщият Бог казва: „Хората трябва често да изследват всичко в сърцето си, което не съответства на Бог или което представлява погрешно разбиране за Него. Как се появяват погрешните разбирания? Защо хората разбират погрешно Бог? (Защото е засегнат личният им интерес.) След като видят фактите за изгнанието на евреите от Юдея, те се чувстват наранени и казват: „Отначало Бог толкова много обичаше израилтяните. Той ги изведе от Египет и през Червено море, даде им манна небесна и изворна вода за пиене, после лично им даде закони, за да ги водят, и ги научи как да живеят. Божията любов към човека преливаше — хората, които живееха тогава, бяха толкова благословени! Как е възможно Божието отношение към тях да се промени коренно за миг? Къде отиде цялата Му любов?“. Хората не могат да преодолеят тези чувства и започват да се съмняват, като казват: „Бог любов ли е, или не? Защо първоначалното Му отношение към израилтяните вече не се забелязва? Любовта Му е изчезнала безследно. Има ли Той изобщо някаква любов?“. Оттук започват погрешните разбирания на хората. Какъв е контекстът, в който хората формират погрешни разбирания? Възможно ли е това да се дължи на факта, че Божиите действия не съответстват на представите и фантазиите на хората? Дали този факт е причината хората да разбират погрешно Бог? Дали причината хората да разбират погрешно Бог не е в това, че ограничават Неговата любов? Те си мислят: „Бог е любов. Следователно Той трябва да се грижи за хората, да ги защитава и да ги обсипва с благодат и благословии. Ето това е Божията любов! Харесва ми, когато Бог обича хората по този начин. Особено добре видях колко много Бог обича хората, когато ги преведе през Червено море. Хората тогава са били толкова благословени! Иска ми се да мога да бъда един от тях!“. Когато си запленен от тази история, ти се отнасяш към любовта, която Бог е разкрил в онзи миг, като към най-висшата истина и като единствен показател за Неговата същност. Ограничаваш Го в сърцето си и отсъждаш, че всичко, което Бог е направил в онзи момент, е най-висшата истина. Мислиш, че това е най-прекрасната страна на Бог и тази, която най-много кара хората да Го уважават и да се боят от Него, и че това е Божията любов. В действителност самите Божии действия са били положителни, но заради твоето ограничаване те са се превърнали в представи в ума ти и в основа за отсъждането ти за Бог. Те те карат да разбираш погрешно Божията любов, сякаш в нея няма нищо друго освен милост, грижа, закрила, напътствие, благодат и благословии — сякаш това е всичко, което се съдържа в Божията любов. Защо толкова много цениш тези аспекти на любовта? Дали защото е свързана с личния ти интерес? (Да, така е.) С кои лични интереси е свързана тя? (С удоволствията на плътта и с удобния живот.) Когато хората вярват в Бог, те искат да получат тези неща от Него, но не и други неща. Хората не искат да мислят за съд, наказание, изпитания, облагородяване, страдане за Бог, отказване от неща и отдаване на всичко за Него или дори жертване на собствения живот. Хората просто искат да се радват на Божията любов, грижа, закрила и напътствие, затова отсъждат, че Божията любов е единствената характеристика на Неговата същност и е единствената Му същност. Дали нещата, които Бог е направил, когато е превел израилтяните през Червено море, не са станали източник на представите на хората? (Да, така е.) Това е формирало контекст, в който хората са си изградили представи за Бог. Ако са си изградили представи за Бог, тогава могат ли да постигнат истинско разбиране за Божието дело и Божия нрав? Очевидно е, че не само няма да го разберат, но и ще го тълкуват погрешно и ще си формират представи за него. Това доказва, че човешкото разбиране е твърде ограничено и не е истинско разбиране. Защото то не е истина, а по-скоро е вид любов и разбиране, което хората анализират и тълкуват от Бог въз основа на собствените си представи, фантазии и егоистични желания. То не съответства на истинската същност на Бог. По какви други начини Бог обича хората освен чрез милост, спасение, грижа, закрила и чрез изслушване на молитвите им? (С укоряване, дисциплиниране, кастрене, съдене, наказване, изпитване и облагородяване.) Това е вярно. Бог показва любовта Си по много начини: чрез поразяване, дисциплиниране, укоряване и чрез съд, наказание, изпитания, облагородяване и т.н. Всичко това са аспекти на Божията любов. Само тази гледна точка е изчерпателна и е съгласно истината. Ако разбираш това, когато се изследваш и осъзнаеш, че имаш погрешни разбирания за Бог, тогава не си ли способен да разпознаеш изопачаванията си и да размишляваш над това къде си сгрешил? Не може ли това да ти помогне да преодолееш погрешните си разбирания за Бог? (Да, може.) За да постигнете това, трябва да търсите истината. Щом хората търсят истината, те могат да отстранят своите погрешни разбирания за Бог, а след като отстранят погрешните си разбирания за Бог, могат да се покорят на всички Божии подредби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината). След като прочетох Божиите слова, най-накрая разбрах, че причината да реагирам толкова силно на болестта на дъщеря си и да изпитвам толкова много негативност и болка е, че съм ограничавала Божията любов. Когато бях безпомощна, се молех на Бог и видях Неговата грижа и закрила, така че започнах да разчитам на собствените си представи и фантазии и си представях Бог като милостив Бог, Който дава мир и радост на хората. Мислех си, че докато хората се молят на Бог в трудни моменти, Той ще им отваря път и ще им помага по всяко време и на всяко място. Мислех си, че само това е Божия любов. Когато дъщеря ми беше болна, вярвах, че щом Бог обича хората, Той непременно ще я излекува, но когато болестта ѝ не се подобри, започнах да се съмнявам в Божията любов се изпълних с оплаквания към Него. Преценявах Божията любов въз основа на това дали ми е от полза. Когато видях Божията грижа и закрила над нас, го признах за Негова любов, но когато устроената от Бог ситуация не съответстваше на желанията ми и не ми беше от полза, отказах да я приема и не я признах за Божия любов. Видях, че разбирането ми за Божията любов е напълно едностранчиво и изопачено и че изобщо не съответства на истината! В момента Бог изразява слова и върши делото по правосъдие и пречистване, а не делото по даряване на благодат на хората. Когато хората за пръв път повярват в Бог и ръстът им е малък, Бог им показва милост и им дарява малко благодат и благословии. Това е един от начините, по които Бог изразява Своята любов. Когато хората разберат малко от истината и израснат в своя ръст, Бог урежда различни ситуации според техния ръст, за да ги изпита и облагороди. Това позволява на хората да опознаят себе си и Бог в различни ситуации, води до промяна в техния нрав и им дава възможност да разберат истината и да постигнат Божието спасение. Това е дори още по-велика Божия любов. Макар и двете да страдахме малко от болестта на дъщеря ми, това разкри нечистотиите във вярата ми и осъзнах, че разбирането ми за Божието дело е изпълнено с представи и фантазии, и успях навреме да ги коригирам. Дъщеря ми също осъзна, че усилията и себеотдаването ѝ са били с цел придобиване на благословии и че е вярвала в бога на собствените си представи, и промени грешните си възгледи за вярата и се приближи до Бог. Това беше Божията любов и спасение за нас. Като осъзнах тези неща, оплакванията и недоразуменията ми към Бог изчезнаха и успях да изпълнявам дълга си нормално.

По-късно намерих път за практикуване в тези Божии слова. Всемогъщият Бог казва: „Ти вярваш в Бог и Го следваш, така че трябва да имаш боголюбиво сърце. Трябва да се отървеш от покварения си нрав, да се стремиш към удовлетворяване на Божиите намерения и да изпълниш дълга си на сътворено същество. Тъй като вярваш в Бог и Го следваш, трябва да Му принесеш всичко, да нямаш лични изисквания, да не правиш лични избори и да удовлетвориш Божиите намерения. Тъй като си сътворено човешко същество, трябва да се покориш на Господ, Който те е създал, защото в същността си ти нямаш контрол над себе си и нямаш вродена способност да контролираш съдбата си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да се стремиш към освещаване и промяна“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че във вярата си не трябва да търсим да се радваме на Божията благодат или постоянно да изискваме Той да ни обича. Вместо това трябва да застанем в позицията на сътворени същества, за да преживеем Божието дело и да преживеем всички хора, събития и неща, устроени от Бог. Дори ако дойдат страдания и изпитания, когато не разбираме Божиите намерения, трябва да се покоряваме, да се молим и често да търсим, да размишляваме върху покварения нрав, който сме разкрили, да се покайваме, да се променяме и да се придържаме към своя дълг, за да удовлетворяваме Бог. Това е, което трябва да прави едно сътворено същество. Преди живеех единствено в комфортна среда. Бях като цвете в оранжерия, неспособна да устоя на вятъра и дъжда. Бях твърде крехка и с малък ръст и при най-малката трудност ставах негативна и слаба, а изправена пред изпитания и облагородяване, изобщо не можех да остана непоколебима. След като преминах през тази ситуация, ръстът ми малко порасна, придобих известно разбиране за своята поквара, а и опознах по-добре Божието дело. Това беше наистина полезно за мен!

Сега, макар болестта на дъщеря ми да не е напълно излекувана и все още понякога да се обостря и да се чувствам огорчена и сърцето ми да се къса, когато я виждам да се разболява, вече не съм толкова възпряна от това и успявам да изпълнявам дълга си нормално. Тази промяна и това разбиране са резултат от Божиите слова.