От Бриана, Италия

21 февруари 2024 г., слънчево

Днес надзорничката на работата с текст изведнъж ми изпрати съобщение: „Тези дни защо не намериш малко време да напишеш сценарий? Ще видим дали можеш да се обучаваш да изпълняваш дълга на сценарист“. Като видях това съобщение, изпитах огромно вълнение. Писането е мое хоби. Ако можех да изпълнявам дълга на сценарист в църквата, щях да сбъдна мечтата си да стана писателка. Освен това сценаристите са все хора с дълбочина и идеи, които печелят уважението на своите братя и сестри. Сега, след като имам възможността да изпълнявам дълга на сценарист, трябва да я ценя и да се възползвам от нея.

24 февруари 2024 г., облачно

Навън е мъгливо и мрачно. Бях подпряла бузата си с една ръка, а с другата постоянно движех мишката, докато гледах втренчено в екрана на компютъра. Мислите ми обаче бяха на хиляди километри. Преди ден дадох пробния си сценарий на надзорничката и не знаех кога ще дойде отговорът. Изведнъж се чу известие. Беше гласово съобщение, изпратено от надзорничката: „Прочетох пробния ти сценарий. Все още има доста недостатъци. Засега може би първо можеш да се обучаваш да преглеждаш статии“. Това не беше резултатът, който исках. Според моите представи преглеждането на статии не изисква никакви технически умения и като върша тази задача, вместо да пиша сценарии, имам по-малка възжможност да покажа талантите си и да бъда оценена от другите. Но въпреки всичко, това все пак е дълг, свързан с текст. Вътрешно раздвоена и разкъсана, аз го приех.

6 март 2024 г., слънчево

Макар да четях многото натрупани статии, думите на надзорничката не ми излизаха от ума. Има ли изобщо някакъв план да ме кара да пиша сценарии? Дали си е помислила, че тъй като отскоро изпълнявам дълг, свързан с текст, първо трябва да преглеждам статии, за да мога да използвам тази възможност да се въоръжа с истината? Тогава си спомних за хубавите времена, когато пишех сценарии. Въпреки че изпълнението на този дълг беше уморително, всеки ден беше много пълноценен. С напътствията на водачката постигнах бърз напредък в професионалните си умения и често общувах за проблеми с водачката и режисьорите и ги обсъждах с тях. Всички наистина ме уважаваха. Но сега мога да върша само сухата и незабележима работа по преглеждане на статии. Когато познати братя и сестри ме питат какъв дълг изпълнявам, дори не знам как да им говоря за това. Чувствам, че макар да изпълнявам дълг, свързан с текст, се занимавам само с дребни, незначителни неща. Изобщо не чувствам това като достойна работа. Не знам кога ще имам възможност да пиша сценарии. Колкото повече мислех, толкова по-негативна ставах и вече не можех да продължа да чета статиите, които държах в ръце. Тогава потърсих Божиите слова, за да чета. Бог казва: „Най-лесното практикуване за навлизане в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е на всяка крачка да мислят за интересите на Божия дом, като се избавят от егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус и като поставят интересите на Божия дом на първо място — това е най-малкото, което трябва да направят. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид делото на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да се избавиш от егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като преживяваш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да постъпваш. То е да живееш открито и прямо и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш безгръбначен, достоен за презрение и подъл. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). След като прочетох тези Божии слова, се изпълних със самообвинение. Застанах пред Бог със сълзи на очи, за да се помоля: „Мили Боже, толкова ми липсва съвест, съвсем егоистична и достойна за презрение съм. Това, че църквата изобщо ми даде шанс да изпълнявам дълг, свързан с текст, беше Твоя възхвала, но аз останах ненаситна и постоянно мислех за собствения си имидж и статус. Външно искам да подобря професионалните си умения и да получа по-добро обучение, но намеренията зад това са свързани изцяло със собствената ми репутация и статус. Всичко, което обмислям, е дали собственият ми дълг е важен, или не, дали ми дава шанс да бъда в центъра на вниманието, или не, и дали мога да го използвам, за да спечеля уважението на другите. Когато желанията ми не бяха удовлетворени, изпитвах съпротива и станах негативна, и дори не желаех да изпълнявам този дълг. Виждам, че съм съвсем егоистична и достойна за презрение! От известно време не съм изпълнявала дълг, свързан с текст, и не разбирам много от принципите. Нито пък имам ясно разбиране за истината. Ако всъщност ме бяха помолили да отида да пиша сценарии, тогава нямаше да се справя със задачата. Подходящата уредба беше първо да се обучавам да преглеждам статии, но аз все пак се противях. Толкова бях лишена от разум! Мили Боже, бях твърде бунтовна. Вече не желая да проявявам внимание към собствените си интереси. Готова съм да се покоря на уредбите на църквата и да изпълнявам добре настоящия си дълг“. След като се помолих, се почувствах много по-спокойна и сърцето ми вече не беше смутено или възпряно от този въпрос. Когато отново се заех да чета статиите, успях да успокоя сърцето си.

19 март 2024 г., облачно

Изпълнявам дълг, свързан с текст, от близо месец и вече успявам да забележа някои проблеми в статиите, които чета. Някои от статиите, които прегледах и избрах, бяха превърнати във видеоклипове. Много съм щастлива и вярвам, че мога да изпълнявам добре този дълг. Спомням си, че преди няколко дни надзорничката каза: „В момента в църквата не достигат сценаристи. Ако имаш интерес, можеш да се упражняваш да пишеш сценарии“. Тези думи ми направиха голямо впечатление. Изглежда, че все още има надежда да пиша сценарии. Въпреки че заложбите ми са средни, стига да се въоръжа с достатъчно истина, постепенно ще се подобря. Поради това с нетърпение очаквам всяко учебно събиране на екипа. По този начин мога да науча повече принципи и да подобря професионалните си умения. След като мине достатъчно време, може дори да ме повишат да пиша сценарии. Днес беше ден за учене на екипа. Както обикновено, станах рано, но преди началото на заниманието надзорничката ми каза: „Можеш да присъстваш, ако искаш, според собствения си график, но няма проблем и ако не дойдеш“. Изведнъж се почувствах малко неловко. Защо не поиска от мен да уча? Нали ни спомена за обучение по писане на сценарии? Изглежда, че надзорничката все пак не планира да ме развива. След известно време две други сестри, които пишеха сценарии, имаха ангажимент. Надзорничката каза: „Днес не сме всички тук. Нека просто да учим утре“. Принудих се да остана спокойна, докато отговарях: „Добре“. След като излязох офлайн, дълго време бях като замаяна. Чувствах се сякаш мечтата ми да имам шанс да пиша сценарии беше напълно разбита. Дали надзорничката смяташе, че не съм достойна за развиване и че заложбите ми не са достатъчни за писане на сценарии? Защо нямаше значение дали ще присъствам на учебното събиране на екипа, или не? Настроението ми днес е много потиснато. Не мога да намеря енергия за нищо, което правя, и ефективността ми в изпълнението на дълга е изключително ниска. Обикновено мога да прочета около десетина статии на ден, но днес прочетох само няколко. Мисленето ми също беше много объркано и не исках да полагам усилия да обмислям проблеми, които не можех да проумея. Просто ми се плачеше. Сълзите ми течаха неконтролируемо. В сърцето си казах на Бог: „Мили Боже, искам да се обучавам как да пиша сценарии и да допринеса със своя дял. Колкото и да трябва да страдам, всичко е наред. Защо никога не ми възлагат по-висока длъжност? Мили Боже, не разбирам Твоето намерение…“.

20 март 2024 г., слънчево

Утринната песен на птиците пред прозореца ми ме събуди от сънищата ми. Както обикновено, включих телефона си и прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Според какви принципи постъпвате? Трябва да постъпвате подобаващо на положението си, да намерите полагащото ви се място и да изпълнявате добре дълга, който трябва да изпълнявате. Само така сте разумни хора. Например, ако си вещ в определени професионални умения и разбираш принципите, трябва да поемаш отговорността си и да извършваш подходяща проверка в съответната област; ако можеш да даваш идеи и прозрения, които вдъхновяват останалите, така че да могат да изпълняват дълга си по-добре, трябва да даваш идеи. Ако успееш да намериш подходящото за теб място и да си сътрудничиш хармонично с братята и сестрите си, ще изпълняваш дълга си добре — това означава да постъпваш според положението си. Първоначално може да си способен единствено да даваш някои идеи, но ако се опиташ да предложиш нещо друго, макар да влагаш много старание, в крайна сметка да не си способен да го направиш. По-късно, когато други предложат тези неща, ти се чувстваш неудобно и не ти се слуша, а сърцето ти е наранено и свито, оплакваш се от Бог и твърдиш, че е неправеден. Тогава това е амбиция. Кой нрав поражда амбицията у хората? Надменният нрав я поражда. Тези състояния определено могат да се появят у вас по всяко време и ако не търсите истината, за да се справите с тях, ако нямате никакво навлизане в живота и не можете да се промените в това отношение, тогава критерият, който можете да достигнете в дълга си, и чистотата, с която го изпълнявате, ще бъдат ниски, а и резултатите няма да са много добри. Това означава, че не изпълнявате дълга си съгласно критериите и че Бог не е получил слава от вас. Бог е дал на всеки различни силни страни и дарби. Някои хора имат силни страни в две или три области, други — в една, а трети изобщо нямат силни страни. Ако можете да се отнасяте правилно към тези въпроси, значи сте разумни. Разумният човек ще е способен да намери своето място, да постъпва според положението си и да изпълнява добре дълга си. Човек, който никога не може да намери мястото си, е човек, който все таи амбиции. В сърцето си той все се стреми към статус и ползи. Никога не се задоволява с това, което има. За да получи повече придобивки, се старае да вземе колкото може повече и все се надява да задоволи екстравагантните си желания. Смята, че ако притежава дарби и добри заложби, би трябвало да се радва на повече Божия благодат и че не е грешно да има някое-друго екстравагантно желание. Има ли разум такъв човек? Не е ли безсрамно все да таи екстравагантни желания? Хората, които имат съвест и разум, могат да почувстват, че е безсрамно. Хората, които разбират истината, няма да вършат тези глупости. Да се надяваш да изпълняваш дълга си отдадено, за да се отплатиш за Божията любов, не е екстравагантно желание. То съответства на съвестта и разума на нормалната човешка природа и радва Бог. Ако наистина искаш да изпълняваш дълга си добре, първо трябва да намериш подходящото за теб място, а след това да направиш каквото можеш с цялото си сърце и душа, като вложиш всички сили и дадеш най-доброто от себе си. Това отговаря на критериите и такова изпълнение на дълга има известна степен на чистота. Така трябва да постъпва едно истинско сътворено същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). Докато четях Божиите слова, почувствах, че Бог е до мен и ме утешава. Сърцето ми се стопли. Бог ни казва принципите за нашите постъпки: да намерим своето място, да постъпваме според положението си и да използваме пълноценно талантите, които имаме. Някои хора, които имат добри професионални умения и солидно разбиране за принципите, трябва да се уверят, че се справят добре с финалните проверки; а тези, които не могат да правят финални проверки, могат да дават идеи или предложения и да работят заедно със своите братя и сестри, за да изпълняват заедно своя дълг. По този начин Бог ще бъде удовлетворен. Самоанализирах се. Църквата ми възложи да преглеждам статии. От една страна, това се дължи на нуждите на делото, а от друга — на моите заложби и духовен ръст. Но аз непрекъснато имах диви амбиции. Въпреки че заложбите ми очевидно не са достатъчно добри, за да пиша сценарии, аз все пак се оплаквах, че Бог не ми дава тази възможност. Бях наистина толкова надменна! Непрекъснато исках да се показвам и да бъда жена с литературен талант, уважавана от другите. Щом това желание не можеше да бъде удовлетворено и нямах платформа, на която да покажа талантите си, ставах негативна и се отпусках. Дори не ми се четяха статии и не исках да полагам усилия да обмислям проблеми, които не можех да проумея. Това възпрепятстваше напредъка в преглеждането на статиите. Видях, че бях пренесла дивите си амбиции в изпълнението на дълга си. Не бях доволна от мястото си: тревата изглеждаше по-зелена от другата страна и дори не можех да вложа сърцето си в изпълнението на основната си работа. Непрекъснато исках да изпълнявам дълг, който беше извън способностите ми. Ако винаги съм толкова непрактична, тогава дори няма да мога да изпълнявам добре дълга по преглеждането на статии, да не говорим за писането на сценарии. Осъзнах, че състоянието ми е твърде опасно. Ако не го преодолея бързо, ще бъда разкрита и отстранена всеки момент!

24 март 2024 г., облачно

Знам, че репутацията и статусът са моето слабо място, но никога не съм работила усилено, за да разреша този проблем. Този път потърсих Божии слова, които разобличават как антихристите се стремят към репутация и статус. Прочетох тези Божии слова: „Милеенето на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на обикновените хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е единствената причина, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината в тяхната вяра в Бог е стремеж към репутация и статус, а стремежът към репутация и статус е и стремеж към истината; да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не притежават слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги цени и не ги следва, те много се разочароват и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и си казват: „Такава вяра в бог провал ли е? Не съм ли без надежда?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги подкрепят, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора. Защо винаги отдават значение на такива неща? След като са чели Божиите слова, след като са слушали проповеди, наистина ли не разбират всичко това, наистина ли не са способни да го разпознаят? Наистина ли Божиите слова и истината не са способни да променят представите, идеите и мненията им? Съвсем не е така. Проблемът се крие в тях, той е свързан изцяло с това, че те не обичат истината, защото в сърцата си изпитват неприязън към нея, в резултат на което са напълно невъзприемчиви към нея — което се предопределя от тяхната природа същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог каза, че антихристите ценят репутацията и статуса, защото това е заложено в костите и в кръвта им. Във всичко, което правят, първото им съображение е собствената им репутация и статус, и как да действат, така че хората да ги следват и уважават. Щом не могат да получат репутация и статус, сякаш самият им живот е отнет и те чувстват, че животът вече няма смисъл. Моят стремеж е бил същият като този на антихрист. Спомних си за една поетеса, която боготворях, когато бях в училище. Мислех си, че в древността не е имало много талантливи поетеси и че колкото по-рядко е едно нещо, толкова повече възхищение буди то. Аз също исках да постигна нещо в бъдеще. Не исках да бъда някоя незначителна, безименна фигура. Приех за мъдри аксиоми законите за оцеляване, внушени ми от Сатана, като „Хората винаги трябва да се стремят да бъдат по-добри от съвременниците си“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Когато бях в училище, учех усилено, за да вляза в училищния комитет. След училище, когато другите съученици се прибираха у дома, аз оставах в класната стая, за да надзиравам някои от съучениците си, докато си пишат домашните. В крайна сметка бях оценена от учителя. Всъщност оценките ми не бяха най-добрите в класа, но за да се отлича от съучениците си, непрекъснато се изтъквах пред учителя, вместо да се занимавам усърдно с учението и да изучавам различните предмети. В крайна сметка, въпреки че влязох в училищния комитет, това беше просто празна титла. Въпреки това не спрях да се наслаждавам на ореола, който ми носеше статусът. След като повярвах в Бог, макар да осъзнах, че стремежът към репутация и статус е погрешен и че Бог не гледа колко висок или нисък е статусът на човека, а само дали той се стреми към истината, или не, в сърцето си все още не можех да се откажа от жаждата си за репутация и статус и много се интересувах дали моят дълг е ценен и уважаван от другите. Ако беше незабележим дълг, изпитвах голяма мъка и не можех да се заинтересувам от нищо, което правех. Точно както когато Бог вече ме беше възхвалил да изпълнявам този дълг, свързан с текст, но аз чувствах, че преглеждането на статии не е толкова ценно, колкото писането на сценарии, и затова в сърцето си гледах пренебрежително на този дълг и непрекъснато исках да пиша сценарии. От една случайна забележка на надзорничката усетих, че тя сякаш няма намерение да ме развива, и изпаднах в крайна мъка. Нямах енергия за нищо. Ефективността ми в преглеждането на статии също спадна, което се отрази на напредъка в предаването им. Видях, че бях твърде силно обвързана от сатанинските мисли и възгледи. Всъщност трябва да разберем някои истини и да схванем някои принципи, за да преглеждаме статии. В противен случай няма да можем да преценим кои статии са ценни и поучителни. Ако можех да успокоя сърцето си и усърдно да обмислям истините, засегнати във всяка статия, тогава след известно време щях да придобия много. Аз обаче не осъзнавах колко голяма услуга ми беше направена. Не търсех принципите на истината, в които трябваше да навляза в този дълг, за да се стремя към напредък. Вместо това имах погрешно разбиране за Бог и се оплаквах, че Той не ми е дал възможност да се обучавам. Бях твърде неразумна! Ако не се съсредоточах върху стремежа към истината, дори и наистина да ми бяха позволили да пиша сценарии и гордостта ми да беше удовлетворена, нямаше да мога да напиша добри сценарии, защото нямах никаква истина реалност.

Чрез размишление осъзнах, че всъщност исках да пиша сценарии само за да се домогна до личните си цели. Бях използвала изпълнението на дълга си като трамплин за домогване до целите ми. Прочетох Божиите слова: „В света се смята за редно да се преследва осъществяването на собствените въжделения. Независимо какви въжделения преследваш, всичко е наред, стига те да са законни и да не преминават някакви морални граници. Никой не поставя нищо под съмнение и не се въвличате във въпросите за доброто или злото. Стремиш се към това, което лично предпочиташ, и ако го постигнеш, ако постигнеш целта си, значи си успял. Но ако пропуснеш, ако се провалиш, това си е твой проблем. Когато обаче влезеш в Божия дом, едно специално място, независимо от това какви въжделения и желания носиш със себе си, трябва да се избавиш от тях. Защо това е така? Преследването на въжделения и желания, независимо какво конкретно преследваш — нека просто поговорим за самото преследване — начинът на действие и пътят, който се следва, се въртят около егоизма, личния интерес, статуса и репутацията. Всичко се върти около тези неща. С други думи, когато хората преследват осъществяването на своите въжделения, единственият бенефициент са самите те. Дали е правилно човек да преследва осъществяването на своите въжделения заради статуса, репутацията, суетата и физическите интереси? (Не, не е.) В името на лични и частни въжделения, мисли и желания методите и подходите, които те възприемат, са все егоцентрични и насочени към личната изгода. Ако ги съпоставим с истината, те не са нито справедливи, нито допустими. Не е ли сигурно, че хората трябва да се избавят от тях? (Да, така е.) […] Църквата, Божият дом, е място, където се изпълнява Божията воля, разгласява се Неговото слово, свидетелства се за Него и Божиите избраници получават пречистване и спасение. Тя е такова място. На място като това има ли задача или проект, независимо какви са те, които да са съобразени с изпълнението на личните въжделения и желания? Няма работа или проект, които да служат за осъществяване на личните въжделения и желания, нито някой от аспектите им съществува за осъществяването на лични въжделения и желания. Следователно трябва ли да съществуват лични въжделения и желания в Божия дом? (Не, не трябва.) Не трябва, защото личните въжделения и желания са в разрез с всяко дело, което Бог иска да извърши в църквата. Личните въжделения и желания противоречат на всяка работа, която се извършва в църквата. Те противоречат на истината, отклоняват се от Божията воля, от разгласяването на Неговите слова, от свидетелстването за Него и от делото на пречистване и спасение за Божиите избраници. Каквито и да са въжделенията, щом това са лични въжделения и желания, те ще пречат на хората да следват Божията воля и ще засягат или ще пречат на разгласяването на Неговите слова и на свидетелстването за Него. Разбира се, щом са лични въжделения и желания, те не могат да позволят на хората да получат пречистване и спасение. Не става въпрос само за противоречие между двете страни, а че те са коренно противоположни една на друга. Докато преследваш собствените си въжделения и желания, ти възпрепятстваш изпълнението на Божията воля, работата по разгласяването на Неговите слова и свидетелстването за Него, както и спасението на хората и, разбира се, твоето собствено спасение. Накратко, независимо какви са въжделенията на хората, те няма как да следват Божията воля и не могат да постигнат действителния резултат на пълното покорство на Бог. Когато хората преследват своите въжделения и желания, крайната им цел не е да разберат истината или да разберат как да постъпват, как да удовлетворят Божиите намерения и как да изпълняват добре дълга си и ролята си на сътворени същества. Целта им не е да изпитват истинска боязън от Бог и да му се покоряват. Напротив, колкото повече се осъществяват въжделенията и желанията на човека, толкова повече той се отдалечава от Бог и се приближава до Сатана. По същия начин колкото повече човек преследва въжделенията си и ги постига, толкова по-силно се бунтува сърцето му срещу Бог, толкова повече се отдалечава от Него и накрая, когато човек е способен да изпълни въжделенията си според желанията си и да осъществи и удовлетвори желанията си, той започва да се отнася с все по-голямо пренебрежение към Бог, към Неговото върховенство и към всичко, свързано с Него. Може дори да върви по пътя на отричането, противопоставянето и съпротивата срещу Бог. Това е крайният резултат“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). Божиите слова ми дадоха разбиране за неправилния стремеж, скрит в сърцето ми. Гледах на Божия дом и на църквата като на място за домогване до личните ми цели и гледах на различните дългове в църквата като на различни професии в света. Харесвах работата с текст и чувствах, че мога да проявя своята стойност в нея. Също така чувствах, че хората, които пишат литература, имат по-голяма дълбочина и повече идеи и че другите ги ценят и им обръщат внимание. Моята отправна точка и моят стимул в изпълнението на дълга бяха погрешни: целта ми беше да се отлича от тълпата, а не да се стремя към истината или да я придобия. Въпреки че изпълнявам дълга по преглеждането на статии, рядко съм търсила принципи или съм се въоръжавала с истината в дълга си, за да подобря ефективността си в четенето на статии и способността си да преценявам проблемите. Вместо това просто чаках да бъда повишена. Когато надзорничката каза, че това, което учим, не е свързано с настоящия ми дълг, си помислих, че тя изобщо не планира да ме развива, затова дадох воля на недоволството в сърцето си чрез негативност и отпускане. Нима не бях напълно неразумна? Осъзнах, че е егоистично да се стремим да се домогнем до собствените си цели: това не може да има никакъв ефект върху напредъка на дълга ни и дори ще попречи на делото на църквата. Всъщност заложбите ми са средни, а езиковите ми умения са доста ограничени. Най-важното е, че не разбирам напълно много истини и просто не съм подходяща да пиша сценарии. Беше подходящо да ми възложат да преглеждам статии. Църквата ми позволи да се обучавам в дълг, свързан с текст. Аз обаче не бях доволна от положението си и дори имах погрешно разбиране за Бог. Наистина бях абсолютно неразумна! Точно както казва Бог: „Каквито и да са въжделенията, щом това са лични въжделения и желания, те ще пречат на хората да следват Божията воля и ще засягат или ще пречат на разгласяването на Неговите слова и на свидетелстването за Него. Разбира се, щом са лични въжделения и желания, те не могат да позволят на хората да получат пречистване и спасение“. Сега сърцето ми е много по-светло и разбирам защо Бог иска хората да се откажат от домогването до своите цели. Всъщност църквата е място, където се изпълнява Божията воля. Това е място, където хората могат да се стремят към истината, да бъдат пречистени и да постигнат спасение. Пътят, по който вървях обаче, беше в разрез с Божието намерение. През този период всеки ден обмислях как да се домогна до целите си и станах много чувствителна. Дори случайна дума, казана от някой друг, влияеше на състоянието ми, докато изпълнявах дълга си, и сърцето и умът ми бяха неспокойни по цял ден. Въпреки че никога не смеех да изразявам оплаквания към Бог, в сърцето си се борех с Него и връзката ми с Него беше изключително далечна. Това всъщност беше вид мълчалива съпротива. Аз се противях на Бог и се бунтувах срещу Него! Непрекъснато се стремях да се домогна до собствените си цели. Това е възгледът на невярващ. Ако бях продължила по този път, не само че собственият ми нрав никога нямаше да може да се промени, но и щях да внеса прекъсвания и смущения в делото на църквата. Така че това, което правех, не беше да подготвям добри дела, а да трупам злодеяния. Когато осъзнах това, от дълбините на сърцето си пожелах да се откажа от екстравагантните си желания и да се стремя да изпълнявам добре настоящия си дълг и да удовлетворявам Бог.

2 април 2024 г., слънчево

Днес намерих път за отказване от репутацията и статуса в един откъс от Божиите слова. Прочетох Божиите слова: „И така, какъв е дългът на едно сътворено същество? Какви са отговорностите на едно сътворено същество? Божието слово ясно излага дълга, задълженията и отговорностите на сътворените същества, нали? Ти си поел дълга на сътворено същество. От този ден нататък, значи, ти си истински член на Божия дом; тоест ти се признаваш за едно от Божиите сътворени същества. От този ден нататък трябва да преформулираш житейските си планове — вече не бива да преследваш въжделенията, желанията и целите, които преди си си поставял в живота. Вместо това трябва да промениш своята идентичност и гледна точка и да планираш житейските цели и посока, които трябва да имаш като сътворено същество. На първо място, целите и посоката ти не бива да бъдат да станеш водач, да ръководиш или да се отличаваш в някоя сфера, или да станеш известна личност, която се занимава с определена работа или владее определено професионално умение. Вместо това трябва да приемеш дълга си от Бог — тоест, трябва да знаеш каква работа би трябвало да вършиш и какъв дълг трябва да изпълняваш сега, в този момент, и трябва да търсиш Божиите намерения. Каквото и да изисква Бог от теб да правиш и какъвто и дълг да ти е уреден в Неговия дом, трябва да обмислиш и изясниш истините, които трябва да разбереш, и принципите, които трябва да следваш и да схванеш, и да си наясно с тях, за да изпълниш този дълг. Ако не можеш да ги запомниш, можеш да си ги запишеш и, когато имаш време, да ги преглеждаш повече и да размишляваш повече над тях. Като едно от Божиите сътворени същества, твоята основна житейска цел трябва да бъде да изпълниш добре дълга си като сътворено същество и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Това е най-основната житейска цел, която трябва да имаш. Второто и по-конкретно е как да изпълниш добре дълга си като сътворено същество и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите — това е най-важното. Тези насоки и цели, преследвани от поквареното човечество — като репутация, статус, суета и лични перспективи — всичките са неща, от които трябва да се откажеш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). Божиите слова озариха сърцето ми. Аз съм сътворено същество и трябва да изпълнявам своя дълг според мястото си. Трябва да се откажа от стремежа да се домогвам до собствените си желания и да се покоря на Божиите устройвания и уредби. Без значение дали харесвам дълга, който църквата ми възлага днес, или не, или дали го смятам за важен, или незначителен, щом идва от Бог, трябва да го приема с пълно съгласие. Сега съм отговорна за преглеждането на статии, така че трябва да избирам добрите статии според принципите и да полагам усилия за проблемите, които не мога да проумея, за да постигна добри резултати в тази задача.

3 април 2024 г., слънчево

Наскоро към нашия екип се присъедини нова сестра. Тя се обучава да пише сценарии. Сърцето ми отново се разтревожи. „Нали надзорничката каза, че няма нужда от сценаристи? Защо намери нова сценаристка, вместо да повиши мен? Наистина ли съм толкова зле?“ Осъзнах, че отново съм повлияна от репутацията и статуса, и бързо се помолих в сърцето си. Без значение кой е повишен, това, което трябва да направя сега, е да се придържам към дълга си и да не се смущавам от това. След това вложих време и усилия в търсене на принципи, свързани с това как да избирам добри статии и как да преценявам дали разбирането в дадена статия е практично. Обсъждах всичко, което не можех да проумея, със сестрите си и изпълнявах дълга си с положително отношение. Вече не се стремях към статус. Постепенно сърцето ми стана много по-спокойно и успях да вложа повече от мислите си в дълга си. Също така успях да почувствам Божието ръководство в изпълнението на дълга си. Благодаря на Бог!