От Нанси, Индия

През септември 2021 г. бях студентка в първи курс. Заради пандемията можехме да учим само онлайн, но благодарение на това стечение на обстоятелствата се запознах онлайн с една сестра, която ме покани да посещавам онлайн събирания. Когато тази сестра свидетелства пред мен, че Господ Исус се е завърнал и че Той е Всемогъщият Бог, бях много развълнувана. През времето, в което проучвах, прочетох много от словата на Всемогъщия Бог и се уверих в делото на Бог от последните дни. Бях много нетърпелива да проповядвам евангелието на повече хора и се сетих за семейството си. Помислих си: „Те със сигурност ще се зарадват много, като чуят, че Господ се е завърнал“. Поканих родителите си и баба си да посетим заедно събиране, но те бяха повярвали на онлайн безпочвени слухове и затова никой от тях не пожела да търси и проучва. Дори ми казаха: „Не посещавай събиранията на Църквата на Всемогъщия Бог. Достатъчно е да ходиш в религиозната църква“, и ме помолиха да се съсредоточа върху обучението си. Понеже настоявах да вярвам във Всемогъщия Бог, родителите ми много се ядосаха. Често ми грабваха мобилния телефон и не ми позволяваха да посещавам събирания онлайн. Много пъти исках да си върна телефона, но баща ми беше избухлив и често ми крещеше, и дори ме биеше. Веднъж ме изблъска навън, като ме влачеше за косата. Майка ми видя това, но не го спря, и дори ме прокле, като каза, че го заслужавам и че съм била подведена от лъжехрист. Знаех, че не съм била подведена. Господ Исус е казал: „Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните“ (Матей 24:23-24). Лъжехристите могат само да имитират предишното дело на Бог и да показват големи знамения и чудеса, за да подвеждат хората. Бог обаче е винаги нов и никога не е стар. Той не повтаря делото, което е извършил преди. Бог действа според нуждите на човечеството. В последните дни Всемогъщият Бог изразява истината, за да извърши делото на правосъдието, като пречиства човечеството от неговата поквара. Лъжехристите обаче не могат да изразят истината; още по-малко могат да пречистят или да спасят хората. Това е така, защото лъжехристите не притежават истината. Освен това, като четях словата на Всемогъщия Бог през това време, разбрах много истини и тайни, които не бях разбирала преди: научих за тайните на 6000-годишния план за управление на Бог и за Неговото въплъщение. Научих също как Бог върши делото Си, за да води хората, как ги пречиства, как променя покварения им нрав, как ги категоризира според вида им и така нататък. От словата, изразени от Всемогъщия Бог, аз твърдо повярвах, че Господ Исус се е завърнал — Той е Всемогъщият Бог. Казах на родителите си: „Каквото и да става, няма да се откажа да вярвам във Всемогъщия Бог“. Майка ми ми удари шамар, когато видя, че настоявам да вярвам във Всемогъщия Бог. Мама никога преди не ме беше удряла и аз се почувствах напълно съсипана; започнах да плача.

През следващите четири дни родителите ми все още не ми връщаха телефона. Казаха ми да не ходя в колежа, а да си стоя вкъщи, да върша домакинска работа и да се грижа за по-малките си брат и сестра. Предупредиха ме също да не споменавам нищо, свързано с вярата в Бог, на по-малките ми брат и сестра. Изправена пред тази ситуация, бях малко слаба. Чувствах, че никой не ме разбира. Не разбирах Божието намерение: защо Бог би подредил такава среда за мен? Дори ми се искаше да спра да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си. Спомних си два откъса от Божиите слова: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и всяка стъпка изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. […] Всичко, което хората правят, изисква определено количество от кръвта на сърцето им. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). „Не се обезсърчавай, не бъди слаб и Аз ще ти разкрия неща. Пътят към царството не е толкова гладък — нищо не е толкова просто! Ти искаш благословиите да идват при теб лесно, нали? Днес всеки ще се срещне с горчиви изпитания. Без такива изпитания любящото сърце, което имате за Мен, няма да стане по-силно и няма да имате истинска любов към Мен. Дори и тези изпитания да се състоят само от незначителни обстоятелства, всеки трябва да ги издържи. Просто интензивността на изпитанията ще е различна. Изпитанията са благословия от Мен, а колко от вас често коленичат пред Мен, като молят за Моята благословия? Глупачета! Вие винаги мислите, че няколко благоприятни думи се считат за Моята благословия, но никога не вярвате, че горчивината е Моята благословия. Хората, които споделят Моята горчивина, със сигурност ще споделят и Моята сладост. Това е Моето обещание и Моята благословия за вас“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). Божиите слова ми дадоха сила и разбрах, че макар на пръв поглед да изглеждаше, че родителите ми ме бият, проклинат и ми отнемат телефона, за да ме спрат да вярвам в Бог, зад това всъщност стояха хитростите на Сатана. Точно както при Йов — Сатана го изпитваше по различни начини, като го накара да загуби децата и имуществото си и покри тялото му с гнойни рани. Сатана искаше да използва това, за да накара Йов да се отрече от Бог, но Йов не се отрече от Божието име; вместо това той все още славеше Божието име и остана непоколебим в свидетелството си за Бог. Зад всичко, което ме сполетя, стояха кроежите на Сатана, а то беше и с Божието позволение. Въпреки че бях слаба, исках да остана непоколебима в свидетелството си за Бог. Независимо как ме биеха родителите ми или какви средства използваха, за да ме спрат, аз трябва да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си. Не можех да позволя на кроежите на Сатана да успеят. Почувствах, че е много трудно да вярвам в Бог у дома и не можех да се съсредоточа върху изпълнението на дълга си. Затова реших да напусна дома си.

Това, което се случи след това, не беше толкова просто, колкото си мислех. След като си тръгнах, семейството ми съобщи в полицията, като каза, че съм изчезнала и че ако някой ме види, може да се обади в полицията. Притеснявах се, че ако това продължи, то ще донесе неприятности на братята и сестрите ми и на църквата. Затова им се обадих и им казах, че ще се върна един ден. Те не се отказаха. Отидоха в дома на една сестра и я попитаха къде съм. Дори я заплашваха. За да не замесвам сестра си, нямах друг избор, освен да се прибера у дома. Когато се прибрах, видях много селяни и роднини, струпапани около къщата ми. Родителите ми бяха извикали медиите. Журналистите ме попитаха: „Къде беше? Защо напусна родителите си? Защо не се прибра?“. Казаха и много неприятни неща, като твърдяха, че съм непочтителна към родителите си, че съм непокорно дете и че не ме е грижа за обучението. По това време всички около мен бяха невярващи. Никой не ме разбираше. Чувствах се много самотна, съвсем сама, затова мълчаливо се помолих на Бог: „Мили Боже, каквото и да се случи, моля Те, дай ми смелост да се изправя пред всичко това“. Спомних си един откъс от Божиите слова, който бях чела преди: „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). От Божиите слова разбрах, че трябва да страдам за истината, да понасям унижение за истината, че трябва да имам вяра в Бог, както и че в нито един момент не мога да се откажа от вярата си във Всемогъщия Бог. Бог е страдал много, за да спаси човечеството: Той е бил заклеймен и преследван от правителството на ККП и отхвърлен от цялото поколение. Бог е пожертвал неимоверно много за човечеството. Аз се насладих на поенето и притока от толкова много Божии слова; какво означава това малко страдание в сравнение с тях? Освен това, докато понасях тази болка, Бог беше до мен. Бог щеше да ме води и да ме напътства. Когато разбрах това, в сърцето ми се появиха вяра и сила и вече не се чувствах самотна. Също така вече не ме интересуваше какво мислят тези хора за мен. Чичо ми и семейството ми ме принудиха да дам интервю. Каквото и да кажех, те нямаше да ми повярват. По-късно семейството ми започна да ме наблюдава. Заключваха вратата отвън, дори когато спях. Бях дълбоко натъжена. Не бях направила нищо лошо. Само вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, но те се отнасяха с мен по този начин.

Когато се чувствах тъжна и измъчена, по-малкият ми брат изведнъж влезе в стаята ми и каза, че иска да ми прави компания. Той ми даде един стар мобилен телефон и ми помогна да се свържа с интернет. Гледах видеоклип с прочит на Божиите слова, озаглавен „Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“. Всемогъщият Бог казва: „Доколко обичаш Бог днес? И доколко знаеш за всичко, което Бог е направил в теб? Това са уроците, които трябва да научиш. Когато Бог пристига на земята, всичко, което Той е направил в човека и е позволил на човек да види, има за цел човек да Го обикне и опознае истински. Такъв човек е в състояние да страда за Бог и е успял да стигне дотук от една страна поради Божията любов, а от друга — поради Божието спасение; дори повече, именно заради съда и делото на наказанието, което Бог е извършил в човека. Ако нямате съд, наказание и изпитания от Бог, и ако Бог не ви е накарал да страдате, тогава, честно казано, няма да обичате Бог истински. Колкото по-голямо е Божието дело в човека и колкото по-голямо е човешкото страдание, толкова повече то демонстрира колко изпълнено със смисъл е Божието дело и толкова повече човешкото сърце е способно да обича Бог истински. Как се научава урокът за любовта към Бог? Без страдания и облагородяване, без болезнени изпитания — и ако при това всичко, което Бог е дал на човека, е благодат, любяща доброта и милост — ще успееш ли да достигнеш до точката на истинска любов към Бог? От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, жалък и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на изпитанията Бог нагласява някои обкръжения за човека, така че в тях човекът да може по-добре да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко обичливо е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог). Въпреки че се чувствах слаба в това трудно положение, Божиите слова ме вдъхновиха. Разбрах, че ако всичко, което ме сполети, върви гладко и нямам никакви трудности, и че всичко, което получавам, е Божията благодат, милост и любов, тогава разбирането ми за Божието дело би било твърде ограничено. Страданието и изпитанията се случваха, за да усъвършенстват вярата ми в Бог. Чувствах се така, сякаш не мога да понеса да бъда ограничавана и преследвана от семейството си, както и да бъда омаловажавана и гледана отвисоко от хората около мен. Сякаш живеех в затвор, от който няма изход. Чрез тази среда обаче осъзнах своите недостатъци. Видях, че съм твърде слаба и духовният ми ръст е твърде малък. Когато за пръв път повярвах във Всемогъщия Бог, чувствах, че имам голяма вяра в Него и че мога да се изправя пред всяка среда, която ме сполети. Когато обаче наистина се изправих пред страдание и трудности, почувствах, че е много трудно, и дори се оплаквах в сърцето си затова, че Бог бе допуснал такава среда да ме сполети. Тогава наистина разбрах собствените си недостатъци и разбрах, че само като преживея среда на страдание, мога да имам истинско разбиране за себе си и истинска любов към Бог.

По-късно родителите ми насила ме заведоха при един пастор и го помолиха да се моли за мен. Принудиха ме също да изучавам Библията с тях, като се опитваха да ме накарат да се откажа от вярата си във Всемогъщия Бог. Те казаха: „Ти си била подведена. Ти си изгубеният блуден син. Ако можеш да се върнеш при родителите си, Господ все още ще бди над теб. Ако продължиш да се бунтуваш, Господ няма да бди над теб. Трябва да бъдеш почтително, добро дете и да уважаваш и обичаш родителите си. Сега вървиш по погрешен път!“. Знаех, че това е изкушение от Сатана. Те казваха, че съм била подведена и съм повярвала в погрешното нещо, но аз бях разбрала някои истини чрез четене на словата на Всемогъщия Бог и твърдо вярвах, че Господ Исус се е завърнал — Той е Всемогъщият Бог. Чух Божия глас и се завърнах в Божия дом. Не бях подведена. Знаех, че не е лесно да се вярва в истинския Бог. Точно както хората в Епохата на благодатта, които са вярвали в Господ Исус. По онова време мнозина са казвали, че е погрешно да се вярва в Господ Исус, а някои са следвали фарисеите и са Го отхвърляли. В крайна сметка обаче Господ Исус извърши делото на разпятието и изкуплението на цялото човечество. Учениците, които Го последваха, не се интересуваха какво казват другите. Те бяха готови да понасят страдание и да пожертват живота си, за да следват Господ до края на пътя. Сега бях чула Божия глас и бях разбрала много истини и тайни, и не исках отново да се връщам към религията. В религията няма нова светлина и няма дело на Светия Дух. В религията никога няма да получиш истината и живота. Те казваха тези думи само за да ми попречат да следвам Бог, но аз ни най-малко не бях повлияна от тях.

Седмица по-късно, под натиска на родителите си, отново започнах да ходя в колежа. Майка ми често разпространяваше безпочвени слухове, за да заклеймява Бог, и ме наричаше непокорна. Състудентите ми също ме разбираха погрешно, мислеха си лоши неща за мен и ме гледаха отвисоко. Дори директорът на колежа каза: „Ти водачка в църквата ли си? Не трябва да увещаваш никой от състудентите ти да посещава вашите събирания. Майка ти толкова много е загрижена за теб. Трябва да се съсредоточиш върху обучението си и да се подчиняваш на родителите си. В противен случай ще бъдеш изключена от колежа. Ако искаш да вярваш в Бог, можеш да ходиш в религиозната църква и там да се молиш на Исус. Това е достатъчно“. Родителите ми и директорът не ми позволяваха да посещавам събиранията на Църквата на Всемогъщия Бог. Намериха човек, който да ме наблюдава всеки ден. Учителите, състудентите, приятелите, семейството ми и дори охраната на колежа — всички ме наблюдаваха. Родителите ми винаги ме водеха и взимаха от колежа навреме. Ако майка ми закъснееше от работа, молеше охраната на колежа да ме наблюдава. Трябваше да я чакам близо до кабинета на директора. Майка ми се страхуваше, че ще продължа да вярвам в Бог, и ме предупреди: „Ако разбера, че отново вярваш в Бог, ще кажа на полицията и те ще арестуват заедно с теб всички останали, които вярват във Всемогъщия Бог!“. Като чух тези думи, си помислих: „Ти все още ли си ми майка? Контролираш всичко в живота ми и изобщо не те е грижа как се чувствам“. Леля ми също каза: „Ако дори си помислиш да избягаш, ще ти счупим краката и да видим тогава дали ще можеш да бягаш!“. През това време не можех да посещавам събирания, нито да изпълнявам дълга си. Всеки ден изпитвах дълбока мъка. Понякога дори си мислех: „По-добре да умра, отколкото да живея така!“. Осъзнах, че тези мисли идват от Сатана, затова си казах: „Каквото и да се случи, трябва да се уповавам на Бог, за да се справя“.

По-късно в колежа се срещнах с моя приятелка. Тя също вярва във Всемогъщия Бог. Даде ми телефона си и ме помоли да се свържа със сестра Клои. Сестра Клои ми разказа историята на филма „Моята история, нашата история“, в който братя предаваха Божиите слова в затвора. Тя каза: „Някои от тези братя бяха в затвора десет години. Нямаха дълг за изпълнение и нямаха църковен живот, но никога не загубиха вяра в Бог. Постоянно се молеха на Бог и се уповаваха на Него в затвора, и видяха Божиите дела, и почувстваха Божията любов и ръководство“. Помислих си за онези братя в затвора, някои от които бяха там от десетилетие, докато аз просто се сблъсквах с пречки и ограничения от семейството си. Осъзнах, че не бива да бъда толкова слаба. Аз също трябваше да имам вяра в Бог. Прочетох няколко абзаца от словата на Всемогъщия Бог: „Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да са негативни вътрешно, да не разбират Божиите намерения или да нямат яснота за пътя на практикуване. Във всеки случай обаче ти трябва да имаш вяра в Божието дело и също като Йов да не се отричаш от Бог. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща, които хората притежават след раждането си, са дарени от Йехова, както и че Йехова е Този, Който отнема всички тях. Независимо на какви изпитания беше подложен, той запази това убеждение. В преживяванията на хората, независимо на какво облагородяване са подложени от Божиите слова, общо взето, това, което Бог иска, е тяхната вяра и боголюбиви сърца. Това, което Той усъвършенства, като работи по този начин, е вярата, любовта и решителността на хората. Бог извършва делото на усъвършенстването върху хората, а те не могат да го видят, не могат да го докоснат; при такива обстоятелства се изисква вяра. Когато нещо не може да се види с просто око, се изисква вяра. Когато не можеш да се избавиш от собствените си представи, се изисква вяра. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да останеш непоколебим в свидетелството си. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само когато имаш вяра, ще си способен да видиш Бог. Когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства, а ако нямаш вяра, Той не може да направи това. […] За какво се отнася вярата? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, или когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). „Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш, че имаш намерението и желанието да се покориш на върховенството и подредбите на Бог и на реалността на това покорство? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се покоряваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш намеренията Му постепенно да ти се разкрият. „Да търсиш“, означава да изследваш и да разбираш Божиите ревностни и грижовни намерения чрез хората, събитията и предметите, които Той е устроил, да разбереш истините, свързани с тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да преживееш начина, по който Създателят господства над съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че когато ме сполетяха преследване и възпрепятстване от страна на членовете на семейството и от учители, въпреки че изпитвах слабост, не можех да губя вяра в Бог, да отричам Бог или да се оплаквам от Бог. Трябваше да подражавам на Йов. Въпреки че Йов прокле деня, в който се е родил, когато го сполетяха изпитания, той никога не отрече Бог, нито се оплака от Него. Аз обаче постоянно се оплаквах от Бог, когато се сблъсквах с тези преследвания: защо Той допусна всичко това да ме сполети? Бях готова да изпълнявам дълга си, тогава защо ме сполетяха тези страдания и унижения? Не исках да преживявам тези ситуации и исках да избягам от тях. Не можех да се покоря на Бог в такива ситуации. Божиите слова обаче изрично казват, че когато ни сполети дадена ситуация, първо трябва да изчакаме, а след това да търсим и да се покорим. Трябва да се науча да чакам, да търся какво е Божието намерение и накрая да приема и да се покоря на всички хора, събития и неща, подредени от Бог. Всичко, което Бог подрежда, е добро. Трябва повече да се моля и да поверя всичко на Бог. Мълчаливо се помолих на Бог: „Мили Боже, въпреки че намирам такива ситуации за трудни и в сърцето ми има слабост, Твоите слова ми дадоха сила и Твоите слова донесоха мир в сърцето ми. Готова съм да поверя всичко на Теб“.

През следващите дни майка ми все още постоянно се съпротивляваше на Всемогъщия Бог и Го заклеймяваше. Всяка вечер караше всички да се молят за мен и дори хулеше Бог в молитвите си. Думите ѝ пронизваха сърцето ми като нож. Не можех да понасям тези думи, които заклеймяваха Бог и Му се съпротивляваха. А после идваше ред на баща ми. Той ме проклинаше и дори ме биеше, когато се напиеше, защото вярвах в Бог. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „В днешно време следовниците на истината ясно се отличават от онези, които не я търсят. Крайната цел на двата вида хора също е съвсем различна. Бог ще донесе спасение на тези, които търсят познание за истината и я практикуват. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Дори и всеотдайно вярващите в нереалистичния бог — нима те също не са демони? […] Демоничен е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и нещо повече, той ще бъде унищожен. Редом с онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени и всички вярващи, които не практикуват истината или които не вярват във въплътения Бог. Ще бъде позволено да останат само хора, които са пречистени и подобрени чрез страдание и са му устояли — това са хората, които са изтърпели истински изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). От Божиите слова разбрах, че родителите ми и аз вървим по съвсем различни пътища. Родителите ми не приемаха въплътения Бог и дори Му се съпротивляваха и Го заклеймяваха. По-специално майка ми постоянно хулеше Бог и Го заклеймяваше. По самата си същност те се съпротивляват на Бог; те са Божии врагове, те са дяволи и сатани. В крайна сметка те ще бъдат унищожени от Бог. Повече не можех да бъда обвързана от тях.

Прочетох още един откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Независимо колко „невъобразимо могъщ“ е Сатана, колко е дързък и амбициозен, колко голяма е разрушителната му способност, колко широкообхватни са способностите му да покварява и примамва човека, колко хитри са номерата и машинациите, с които го сплашва, или колко разнообразни са формите на съществуването му, той никога не е бил способен нито да създаде едно-единствено живо същество, нито да установи закони или правила за съществуването на всички неща, нито да управлява който и да е обект, одушевен или неодушевен, и да господства над него. В целия космос и на небесния свод няма нито един човек или нещо, създадени от него или съществуващи заради него, нито има човек или нещо, което да е под неговото върховенство или управление. Напротив, той не само трябва да съществува под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и нареждания. Без Божието позволение Сатана не може свободно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Без Божието позволение той не може да докосне дори мравките по земята, камо ли човечеството, създадено от Бог. В Божиите очи Сатана е по-низш от лилиите в планината, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и от червеите на земята. Неговата роля сред всички неща е да служи на всички неща, да служи на човечеството и да служи на Божието дело и на Неговия план за управление. Независимо колко злобна е природата му и колко нечестива е същността му, единственото, което може да направи, е покорно да изпълнява функцията си: да служи на Бог, като изпълнява добре ролята на контрастиращ предмет. Такива са същината и изначалната позиция на Сатана. Неговата същност няма нищо общо нито с живота, нито с могъществото, нито с властта. Той е просто играчка в Божиите ръце, просто машина, която Бог използва за служба!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Сега бях заобиколена от хора, които не вярваха в Бог, а родителите ми измисляха всякакви начини да ми попречат да вярвам в Него. Независимо дали бях в колежа, или у дома, те ме наблюдаваха всеки ден и използваха много кроежи и методи, за да се опитат да ме спрат да чета Божиите слова или да се моля. Те контролираха живота ми напълно. Въпреки това Божиите слова ми дадоха надежда. Разбрах, че колкото и силни да изглеждаха външно, Бог господства над всичко и го управлява. Всичко, свързано с мен, е в Божиите ръце. Без значение как Сатана използва семейството ми, за да ме смущава, Сатана само служи на Бог. Ако тези неща не се бяха случили, нямаше да мога да прозра същността на съпротивата на семейството ми срещу Бог. Преживяването на преследване от страна на семейството ми допълнително укрепи решимостта ми да следвам Бог. Колкото и да беше трудно, трябваше да се уповавам на Бог и да остана непоколебима в свидетелството си. След като разбрах това, вече не се страхувах в сърцето си.

По-късно, тъй като имах твърде много записки от лекции, родителите ми ми купиха лаптоп. Тъй като колежът беше пълен с камери за видеонаблюдение, а приятелите и състудентите ми ме наблюдаваха, можех само да взимам лаптопа си в банята и да го свързвам към безжичния интернет на колежа, за да гледам видеоклипове със свидетелства за преживявания и видеоклипове с химни във възхвала на Бог. Семейството ми беше помолило приятелите ми да ме наблюдават, така че не можех свободно да чета Божиите слова и не можех да водя църковен живот; още по-малко можех да изпълнявам дълга на сътворено същество. Чувствах, че да живея така, няма смисъл. Така че една ранна сутрин избягах от вкъщи. Сега съм излязла от робството на семейството си и мога да живея църковен живот с братята и сестрите си. Мога свободно да чета Божиите слова и да изпълнявам дълга си, и сърцето ми е изключително спокойно и освободено. Толкова съм благодарна на Бог за това, че ме спаси!