От Мънфан, Китай

Родителите ми починаха, когато бях още малка. Вкъщи бяхме много братя и сестри; бяхме много бедни и всички съседи ни гледаха с отвисоко. Понякога, когато отивах да играя със съседските деца, съседите намираха повод да ме изгонят. Чувствах се много тъжна и си мислех, че хората ни гледат с отвисоко, защото сме бедни. Една пролет, когато времето се стопли, нямах подходящи дрехи, които да облека за сезона, затова продължавах да нося памучно яке и панталони със стърчаща подплата. Когато се разхождах на обществени места, хората ме сочеха с пръст и казваха: „Вижте това бедно дете, останало без майка!“. Изпитвах такава завист, когато виждах как другите се хранеха добре и се обличаха хубаво, и си мислех: „Когато порасна, ще изкарвам много пари, за да мога да ям и да нося каквото си искам и никога повече да не ме гледат отвисоко“. По-късно се омъжих, но семейството на съпруга ми също беше бедно. Роднините и съседите ни гледаха с отвисоко, но аз си мислех: „Стига да работим здраво, със сигурност можем да променим положението си и да забогатеем“. Със съпруга ми се занимавахме със временна работа, имахме малък бизнес и търгувахме със селскостопански продукти. За каквото и да ставаше дума, ако чуехме за начин да спечелим пари, ние го пробвахме. Но след няколко години все още едва успявахме да съберем само колкото да оцелеем и нямахме много спестени пари. Веднъж, по време на вечеря с приятели, един от тях ни се подигра: „Не че гледам на вас отвисоко, но с вашата работа дори и след 10 години пак няма да можете да живеете както аз живея сега“. Думите му така ме разгневиха; имах чувството, че ми бяха ударили плесница и лицето ми гореше. Помислих си: „Затваряй си устата. Както казват: „Бедността няма корен, нито богатството — семе“. Богатството и бедността не са изсечени в камък и стига да работим усърдно, няма да сме винаги бедни!“. Казах на съпруга си: „Не можем да позволим това да ни повали, трябва да го надминем и да го накараме да признае, че е сгрешил“.

По-късно взехме пари назаем, за да започнем бизнес с търговия на едро с всякакви стоки. За да задоволим клиентите си, доставяхме стоките до вратите им и със съпруга ми превозвахме стоки и ходехме да продаваме от врата на врата. За да спечелим клиенти, им продавахме на ниски цени или на кредит. Някои клиенти се държаха нелюбезно, но за да печелим пари, трябваше просто да се усмихваме. Работех най-малко по десет часа на ден, а през деня бях толкова уморена, че не можех да не се унасям, но въпреки това не си позволявах да почивам. С подобряването на бизнеса разширихме дейността си. За да спестим разходи, не наехме никого да ни помага и сами извършвахме цялото товарене и разтоварване. В края на всеки ден бяхме толкова изтощени, че нямахме сили дори да говорим. След като продължихме по този начин няколко години, най-накрая спечелихме някакви пари, изплатихме заемите си и си купихме кола за доставки. Дори си построихме къща и донякъде се прочухме в нашия район. Роднините и приятелите ни се възхищаваха и ни хвалеха, че сме толкова способни и компетентни. Всички тези похвали от приятели и роднини ме караха да се чувствам горда и си мислех: „Дните, в които хората ме гледаха отвисоко, най-накрая свършиха и сега мога да държа главата си високо изправена пред другите. Чудесно е да имаш пари! Докато съм все още млада и работоспособна, искам да спечеля още повече пари, да си купя по-добра къща и кола и да живея по-добър живот, който ще накара хората да ми се възхищават още повече!“. След това работех още по-усилено и бях толкова заета, че дори нямах време да се храня редовно. Когато вечер си лягах в леглото, умът ми все още се въртеше из деловите въпроси и понякога цяла нощ не можех да заспя, като дори сънотворните не успяваха да ми помогнат. Още преди слънцето да е изгряло, ми се обаждаха за доставки и аз бързах да ги изпълня. Всеки ден бях с изопнати нерви. Тъй като някои от стоките бяха запалими, понякога — докато спях през нощта и в къщата светваха фарове на коли — си мислех, че е избухнал пожар, скачах и се втурвах навън да проверя дали има огън. Нервите ми бяха постоянно на ръба и да живея по този начин беше изтощително. Но когато виждах колко пари съм изкарала, се чувствах щастлива и си мислех как искам да изкарам още повече пари, за да засрамя онези, които ме гледаха отвисоко.

Един ден, когато съпругът ми не беше вкъщи, сама разтоварих голям камион със стока и през нощта гърбът силно ме заболя, докато спях. На следващата сутрин гърбът ме болеше толкова силно, че не можех да се навеждам и ми беше трудно дори да ходя. Отидох в болницата и лекарят ми постави диагноза дискова херния. Той каза, че трябва да си почивам, че не мога повече да върша тежка физическа работа и че ако отново го натоваря, може да се влоши и евентуално да доведе до парализа. Думите на лекаря ме ужасиха. Мислех да предам бизнеса на съпруга си и да си почина известно време, но после си спомних колко небрежен беше съпругът ми. Той не се интересуваше от покупните цени или цените на дребно на продуктите в магазина и без мен магазинът не можеше да функционира. Бизнесът се развиваше толкова добре, че пропускането дори на един ден означаваше загуба на много пари. Мислех да продължа да работя, докато мога, и да спра едва когато рухна. Така че продължих да работя, като си правех процедури, когато можех. По-късно развих сърдечно заболяване, фиброиди на матката, алергичен ринит и неврастения. Понякога не можех да спя цяла нощ, ставах много раздразнителна, всеки и всичко около мен ме дразнеше и често избухвах. Въпреки че разполагах с пари, мъката от болестта ме караше да чувствам, че животът не си струва да се живее. Един спомен, който наистина се откроява, е от навечерието на един пролетен фестивал, когато вече беше много късно. Всички магазини по улицата бяха затворени и аз бях единствената, която работеше на цялата улица. Видях пред магазина голяма купчина стоки, които трябваше да бъдат преместени вътре, но бях толкова изтощена, че нямах сили дори да вървя. Почувствах вълна от самота и опустошение и ме притисна усещането колко труден и уморителен е този живот. Със сълзи на очи погледнах към небето и извиках: „О, Небеса! Толкова ми омръзна да живея по този начин. Наистина ли животът е само за печелене на пари? Каква е истинската цел на живота?“.

Докато се мъчех в тази болка и объркване, през пролетта на 2014 г. дъщеря ми, която току-що беше приела Божието дело от последните дни, ми проповяда евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. По това време прочетох един откъс от Божиите слова, който дълбоко докосна сърцето ми. Всемогъщият Бог казва: „Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, които изобщо нямат съзнание, тъй като е трябвало да чака твърде дълго за отговор от хората. Той желае да търси, да потърси твоето сърце и дух, и да ти донесе вода и храна, за да се събудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от пустотата на този свят, не се обърквай, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди край теб и чака да завиеш обратно. Той чака деня, в който внезапно ще си припомниш: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог, че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си се сдобил с „баща“; когато освен това осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, чакайки много, много дълго време твоето завръщане. Той е бдял с отчаян копнеж, чакайки отговор, без да го получава. Неговото бдение и очакване са безценни и са в името на човешкото сърце и човешкия дух. Може би това бдение и очакване са неопределени, а може би са достигнали края си. Но ти си длъжен да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия). След като прочетох Божиите слова, бях дълбоко развълнувана и не можех да не се разплача. Оказа се, че Бог винаги е бил до мен и ме е чакал да се върна. Бях се изтощила и разболяла в стремежа си към пари. Прекарвах дните си на ръба, а животът ми беше толкова болезнен и празен. Бог използва дъщеря ми, за да ми проповяда евангелието, и по този начин ми позволи да чуя Божия глас и да се върна в Божия дом. В този момент се почувствах така, сякаш се бях върнала при родителите си, а сърцето ми се изпълни с мир, лекота и чувството, че има на кого да разчитам.

След като намерих Бог, психическото ми състояние се подобряваше все повече и повече и постепенно сърдечният ми ритъм се нормализира. Алергичният ми ринит също се подобри и успявах да спя през нощта. Знаех, че Бог бе отнел болестта ми, и сърцето ми беше изпълнено с благодарност към Него. По-късно поех дълга да напоявам новодошлите в църквата. По този начин изпълнявах моя дълг си успоредно с управлението на бизнеса си, но през повечето време сърцето ми все още беше съсредоточено върху бизнеса ми и си мислех, че това не е проблем, стига да не пречи на събранията с новодошлите. Понякога — в нощта преди някое събрание — клиентите идваха да си вземат стоки и за да продавам повече, продължавах да им показвам още продукти. Когато се прибирах вкъщи, вече беше много късно, бях толкова уморена, че цялото ми тяло ме болеше, и заспивах, докато се молех на колене. Тъй като не си отпочивах добре, на следващия ден — по време на събранията с новодошлите — ми се спеше. Тогава сестрата, която напоявах, също беше заета с работата си. Тя винаги закъсняваше за събранията, но аз говорех с нея само за думи и доктрини и не разрешавах нейното състояние. Понякога, по време на събрания, мислех да побързам да се прибера вкъщи, за да доставя стоки на клиентите, притеснявах се, че ако доставя нещо със закъснение, клиентите няма да го искат повече. Сърцето ми не можеше да се успокои и просто исках събранията да приключват по-бързо. Друг път съпругът ми пътуваше извън града, за да купи стока, и го нямаше няколко дни. През тези дни аз трябваше да поя новодошлите, а ако излезех да изпълнявам дълга си, трябваше да затворя магазина. Мислех си: „Мога да изкарам над хиляда юана на ден. Колко пари ще загубя, ако затворя магазина за няколко дни?“. Затова измамно казах на водача: „Ако държа магазина затворен, съседите ще започнат да подозират, че вярвам в Бог, а това може да доведе до риск за сигурността“. Затова накарах водача да организира събранията за новодошлите у нас. Една вечер, след като се нахранихме, изведнъж почувствах замайване и дискомфорт в стомаха, което ме накара да повърна цялата храна, която току-що бях изяла. Отначало си помислих, че може да е от нещо, което съм яла, но след като повърнах, замайването се засили. Съпругът ми ме заведе в болницата, а аз не спирах да се моля на Бог в сърцето си: „Боже, Ти допусна тази болест да ме сполети днес. Моля Те, просветли ме, за да мога да разбера намерението Ти и да разбера къде съм сбъркала. Готова съм да се покая“.

В търсенето си се сетих за един откъс от Божиите слова: „Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте предани, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При всичката борба между положителното и негативното, черното и бялото, между семейството и Бог, децата и Бог, хармоничността и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте богатствата, дори без волята да се върнете на брега; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; а между представата и истината все още избирате представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са неспособни на смекчаване. Кръвта в сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого си верен?). Размишлявах върху Божиите слова и се замислих върху моето поведение: не бях ли точно аз човекът, за когото говори Бог — който се опитва да хване парите в едната си ръка, а истината в другата? Въпреки че вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, умът ми все още беше зает с бизнеса всеки ден и постоянно мислех как да спечеля повече пари. Прекарвах цялото си време в стремеж към пари и рядко ядях или пиех от Божиите слова. Отнасях се към дълга си като към нещо, което да правя в свободното си време, а когато го изпълнявах, го правех нехайно и механично. Това, че в дълга си можех да се обучавам да напоявам новодошлите, беше Божието повишение за мен и трябваше сериозно да обмисля как да изпълнявам дълга си добре и как да разрешавам състоянието и трудностите на братята и сестрите. Аз обаче не гледах на дълга си като на своя отговорност и умът ми беше съсредоточен само върху това как да изкарам повече пари. Всеки ден оставах до късно заради бизнеса си, поради което на следващия ден бях сънлива по време на събранията с новодошлите и просто водех общение с думи и доктрини. Въпреки че на събранията имах време да водя повече общения с братята и сестрите, аз се страхувах, че ако събранията приключат късно, това ще забави продажбите ми, затова ги приключвах набързо. За да спечеля повече пари, дори лъжех водача, като го молех да ме замества като домакин на събранията с новодошлите. Преди да намеря Бог, всеки ден правех нещо за пари, докато се изтощавах и разболявах. Измъчвах се и изпитвах непоносима болка до такава степен, че дори загубих хъс за живот. Бог беше този, Който ме спаси и ми позволи да чуя гласа Му, и аз трябваше да бъда благодарна за Божието спасение и да се възползвам от тази уникална възможност да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог. Но умът ми все още беше изпълнен с мисли за това как да спечеля повече пари и когато дългът ми влизаше в противоречие с личните ми интереси, винаги оставях дълга си настрана. Наистина бях егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа! Бог казва: „Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща?“. Бях се съсредоточила единствено върху стремежа към пари и не изпълнявах дълга си добре, но Бог ми даде още един шанс да направя своя избор. Бях готова да се упова на Бог, да оставя стремежа към пари настрана, да ям и пия от Божиитеслова, да се стремя към истината и да посветя сърцето си на моя дълга.

По-късно прочетох още един откъс Божиите слова: „Хората прекарват живота си в стремеж към слава и пари. Те се вкопчват в тези сламки с вярата, че са единствената им опора, сякаш ако ги притежават, те ще продължат да живеят и ще се отърват от смъртта. Но едва в навечерието на смъртта хората разбират колко далеч са всички тези неща от тях, колко са слаби пред лицето на смъртта, колко са крехки, колко самотни и безпомощни са, че няма към кого да се обърнат. Те осъзнават, че животът не може да се купи със слава и пари, че колкото и богат да е човек, колкото и високо положение да заема, пред лицето на смъртта всички са еднакво бедни и незначителни. Те осъзнават, че парите не могат да купят живот, че славата няма да премахне смъртта, че нито парите, нито славата могат да удължат човешкия живот нито с минута, нито със секунда“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Божиите слова докоснаха сърцето ми. Работех безразсъдно, за да печеля пари, само за да може другите да ми се възхищават, като вярвах, че печеленето на пари ще ми даде всичко. Но когато дойде страданието от болестта, парите не облекчиха болката ми. Едва тогава осъзнах: „Ако загубя живота си, каква полза ще има от това да печеля още пари? Ако умра, каква полза ще има от мимолетното възхищение и похвалите на хората?“. Помислих си за двамата ми богати съседи. Едната се разболя от левкемия на трийсет и няколко години и въпреки че похарчи много пари, така и не можа да се излекува. В крайна сметка тя остави две малки деца и почина. Друг съсед, на около четиридесет години, получи мозъчен кръвоизлив, изпадна във вегетативно състояние и не след дълго почина. Когато видях това, осъзнах, че никакви пари не могат да удължат живота на човек, и разбрах, че не мога да рискувам живота си само за да печеля пари. След това започнах да се съсредоточавам върху дълга си. Извън дълга си практикувах да притихвам пред Бог, да ям и пия от Неговите слова и да се въоръжавам с истината. Постепенно резултатите от изпълнението на дълга ми се подобриха, а също така намерих голяма наслада в това да живея църковния живот с всички.

Един ден, след като приключих с дълга си, се върнах в магазина: моят съпруг ми подаде отчета от продажбите и аз забелязах, че няколко артикула не бяха отчетени. Когато проверих при клиента, разбрах, че съпругът ми е маркирал няколко артикула по-малко. Имаше и фактура, в която той трябваше да начисли 500 юана, но беше написал само 50 юана. Помислих си: „Винаги съм знаела, че съпругът ми е небрежен, често занижава цената и дава допълнителни стоки, а при положение, че клиентите идват да купуват стоки всеки ден, с това темпо никаква сума пари няма да покрие загубите ни. Изглежда, че магазинът наистина не може да функционира без мен“. Трудно ми беше да оставя този въпрос настрана. В този момент осъзнах, че отново се съсредоточавам върху парите, затова се замислих: „Знам, че това колко пари има човек е предопределено от Бог, така че защо винаги ми е толкова трудно да оставя настрана стремежа към парите?“. Прочетох, че Божиите слова гласят: „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хора имат различни нива на преживяно познание за този афоризъм, но всеки човек го тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личните му преживявания. Не е ли така? Колкото и да сте преживявали този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез нрава на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека?“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че стремежът към богатство, за да придобиеш възхищение, не е нещо положително и че това е метод, който Сатана използва, за да покварява хората. Хората живеят за пари и щом получат малко, искат още. Желанието им за богатство само расте и накрая те умират за пари, като губят възможността да се стремят към истината и да бъдат спасени. Когато бях малка, семейството ни беше бедно и околните ни се подиграваха, така че се чувствах по-нисша от другите. Когато пораснах и все още не можех да печеля пари, приятелите и роднините ме гледаха отвисоко и почувствах още по-силно, че животът без пари е непоносим. Затова превърнах печеленето на пари в цел на живота си. Живеех с отровите „Парите не са всичко, но без тях си за никъде.“ „Светът се върти около парите.“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна.“ и други подобни отрови, които Сатана внушава на хората. Стига да можех да печеля пари, бях готова да изтърпя всякакви трудности, и дори когато бях на ръба на парализата от дискова херния, не си взех почивка. Тревожех се, че да не работя означава да печеля по-малко пари, затова продължавах да се напъвам, сякаш карах колело и нямаше да спра, докато то не се преобърнеше. В крайна сметка болестта ми причиняваше толкова много болка, че не исках да живея. Дори след като намерих Бог, продължих да живея с тези сатанински отрови. Въпреки че изпълнявах дълга си, сърцето ми все още беше съсредоточено върху това как да изкарам повече пари, и просто вършех всичко механично и си губех времето по събрания. Това доведе до загуби в навлизането в живота на братята и сестрите, а аз не постигнах никакъв напредък. Животът с отровите на Сатана ми донесе само болка и прегрешения при изпълнението на дълга ми. Стремежът към богатство, за да се спечели възхищение, е начинът, по който Сатана контролира хората и ги води към разруха. Не исках повече да бъда изкушавана от Сатана и да си губя времето в преследване на богатство. Трябваше да съсредоточа енергията си върху това да ям и пия от Божиите слова и да изпълнявам дълга си. След това вече не се съсредочавах толкова много върху бизнеса, посещавах по-рядко магазина и се чувствах много по-спокойна, както физически, така и психически. По-късно прочетох още от Божиите слова: „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане един от Божия народ, — това е твоето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). Преди живеех за плътта и парите, търсех възхищението на другите и вървях по пътя на разрушението. Сега можех да следвам Бог, да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си като сътворено същество. Това е най-ценният и смислен живот. Трябва да съсредоточавам мислите си върху стремежа към истината и върху дълга си и трябва да изпълнявам добре дълга си, за да се отплатя за Божията любов.

Един ден съпругът ми се прибра вкъщи и ми каза, че в нашия район е открит хипермаркет и че маркетинговият отдел искал да започне с привличане на големи търговци, които да стимулират бизнеса. Те предлагаха много изгодни условия на големи търговци като нас, като ни предоставяха тригодишен безплатен наем и безплатна складова площ. Съпругът ми обсъди въпроса с мен, като искаше да складира стоки, които да продавам там, и каза, че това е гарантирана печалба. Бях малко изкушена, тъй като си мислех: „Възможността, която ни се открива, не е ли златна? Сега плащаме десетки хиляди юани за наем всяка година. Ако се занимаваме с търговия на едро и дребно на този нов пазар, бизнесът ни със сигурност ще процъфтява, а когато спечелим повече, ще можем да си купим по-добра къща и по-хубава кола. Това ще накара нашите роднини и приятели да ни се възхищават и да ни завиждат още повече!“. Но ако се съгласях, на двамата със съпруга ми щеше да ни се наложи да управляваме отделни магазини и въпреки че щяхме да печелим много повече пари, със сигурност щяхме да бъдем по-натоварени и изтощени от преди. Спомних си за един откъс от Божиите слова: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от работата, която Бог върши във вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад всичко това се крие битка“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Докато размишлявах върху Божиите слова, осъзнах следното: „Не е ли точно това изкушение от Сатана? Ако отворим още един магазин, може би ще спечелим повече пари и ще подобрим репутацията си, но тогава няма да имам време да ям и пия от Божиите слова или да изпълнявам дълга си. Дали това няма да провали шанса ми да бъда спасена?“. Помислих си за това, което е казал Господ Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26). Това беше абсолютно правилно. Колкото и пари да спечелех, каква бе ползата от тях, ако в крайна сметка загубех живота си? Бог вече ме беше благословил достатъчно, така че не можех да продължавам да влагам цялото си време и енергия в печеленето на пари. Когато разбрах Божието намерение, убедих съпруга си да се откаже от идеята да отвори магазин на новия пазар. За моя изненада той се съгласи и аз почувствах дълбоко чувство на лекота в сърцето си. Освобождаването ми от оковите на парите е резултат от действието на Божиите слова в мен!