От Дзиен Си, Китай

Аз отговарям за евангелската работа в моята църква. През февруари 2023 г. водачът ми каза, че дяконът по поенето, брат Уан Тао, е докладвал за някои проблеми в евангелската работа. Някои евангелски проповедници били нехайни в работата си, като предавали новодошлите за напояване от напоителите, без да провеждат ясно общение върху истината за Божието дело или да разрешават представите им, което причинявало много трудности в работата по поенето. Освен това проповедниците на евангелието не били написали ясно часовете, в които новодошлите могат да посещават събиранията, което затруднявало навременното организиране и забавяло събиранията на новодошлите. След като чух това от водача, признах, че тези проблеми наистина съществуват, но като разбрах, че Уан Тао е докладвал за проблемите директно на водача, ми беше трудно да го приема. Въпреки че това бяха проблеми с евангелските проповедници, аз отговарях за евангелската работа, така че ако се появяха подобни проблеми, как щеше да гледа на мен водачът? Осъзнах, че бях нехайна, докато проверявах работата си, а по отношение на това как евангелските проповедници водеха общение и свидетелстваха или доколко новодошлите разбираха истината относно Божието дело, не бях разпитвала внимателно за тези работни подробности. Но ако признаех за тези проблеми, дали водачът нямаше да каже, че съм некомпетентна, безотговорна и неблагонадеждна в дълга си? Не исках да призная, че това е мой проблем, но знаех, че това състояние не е правилно, и се съпротивлявах на тази ситуация, която беше подредена и предначертана от Бог, затова тихо се помолих на Бог да закриля сърцето ми, за да не споря и да мога да приема правилно забележката на моя брат. След като се помолих, сърцето ми се успокои малко и аз говорих с евангелските проповедници за това как да разрешим тези въпроси.

Не след дълго водачът отново ме заговори: „Уан Тао отново докладва за проблеми с евангелските проповедници, а и други братя и сестри също докладват за проблеми. Как изпълняват дълга си сега евангелските проповедници? Решени ли са тези проблеми?“. Като чух как въпросите на водача се сипят един след друг, наистина се разстроих и си помислих: „Водачът сигурно смята, че ми липсват чувство за бреме и работоспособност. Защо иначе тези проблеми още не са решени? Сигурно всички имат лошо впечатление от мен“. Като видях проблемите, които Уан Тао беше посочил отново в писмото си, не можех да се успокоя, за да направя равносметка и да размишлявам върху тези проблеми. Продължавах да се оправдавам в сърцето си, като дори обвинявах Уан Тао: „Защо просто не ми кажеш мнението си директно? Защо трябваше да говориш с водача? Освен това, ако новодошлите имат неразрешени религиозни представи, не могат ли и напоителите да проведат общение, за да ги разрешат? Часовете на събиране на някои новодошли не са написани ясно, но ако напояващите работници имат чувство за бреме, не могат ли просто да се свържат с новодошлите, за да ги разберат по-добре? Защо не разрешиш проблемите на напоителите, вместо да се съсредоточаваш само върху евангелските проповедници?“. Колкото повече мислех, толкова по-силно негодувах и се съпротивлявах, и се чудех защо Уан Тао се фиксира върху нас. Много ми се искаше да напиша писмо, за да посоча проблемите му и да дам воля на емоциите си, но знаех, че това ще го нарани. Затова потиснах емоциите си и не го написах. Когато разкрих това състояние, бях малко уплашена и чувствах, че отношението ми не е правилно. Затова неохотно признах недостатъците си. По този начин исках да защитя имиджа си в очите на водача. След това през цялото време се чувствах наистина потисната. Знаех, че не съм научила нищо от това и че по този начин се опитвах да заблудя водача. Въпреки това продължавах да изразявам предубежденията си срещу Уан Тао пред сестрите, с които си партнирах, като давах воля на всичко, което ми се въртеше в главата. Това накара сестрите, с които си партнирах, също да станат предубедени към Уан Тао и да кажат, че той е избухлив. Като чух сестрите да говорят в моя подкрепа, се почувствах по-мотивирана и продължих да повдигам проблемите на Уан Тао. Целта ми беше да покажа на всички, че появата на тези отклонения и грешки не е проблем само на евангелските проповедници, но и на Уан Тао, и че всички трябва да споделят отговорността за тях. След като казах това, се почувствах наистина виновна — твърде много се взирах в хората и нещата! Исках да оставя настрана това поведение, но не можех да преодолея тази пречка. После се замислих за това как Уан Тао докладваше за проблемите на евангелските проповедници, за да подобри работата, но аз се съпротивлявах и спорех, което беше против Божието намерение. Затова се помолих на Бог: „Боже, беше уместно брат Уан Тао да посочи проблемите в писмото си, но аз се съпротивлявах и не желаех да приема тези неща, и дори се съсредоточих върху своя брат. Боже, искам да променя това състояние; моля Те, напътствай ме“. След като се помолих, прочетох един откъс от Божиите слова: „По отношение на нещо, което на пръв поглед изглежда като случайно събитие, трябва да го разглеждаш в сърцето си по следния начин: „Това не е случайност — то е било нагласено от Бог. За възникването му има причина и първоизточник; това не е нещо, което хората биха могли да нагласят — то идва от Бог“. И така, как трябва да се държиш пред него? Достатъчно ли е да нямаш оплаквания, да не го оправдаваш и просто да се покориш? Трябва да търсиш Божието намерение в това нещо, да търсиш истината, която трябва да практикуваш, както и какво изисква Бог и как да се действа по начин, който да се съобразява с Божието намерение“ (Божието общение). От Божиите слова разбрах, че всичко, което се случва всеки ден, е устроено и подредено от Бог и зад него стоят Божиите намерения. Независимо дали някой ми дава предложения, или ме кастрят, Бог подрежда тези ситуации с цел да види, че мога да имам отношение на покорство, когато ми се случи нещо, и мога да търся истината. Ако не приемам тези неща от Бог и продължавам да бъда придирчива спрямо хората и нещата, няма да си извлека никакви поуки и състоянието ми ще си остане увредено и унило. Когато Уан Тао посочи проблемите ми, аз отхвърлях казаното от него и му се противопоставях, и спорех с него, като се оплаквах, че той се фиксира върху нас. Истината беше, че аз не се съпротивлявах на някой конкретен човек, а всъщност спорех с Бог и се държах неразумно, не желаех да се покоря на тези ситуации и да си извлека поуки. След като осъзнах това, се почувствах малко по-спокойна и бях готова сериозно да се самоанализирам и да търся истината.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Как се проявява основно този вид нрав на неприязън към истината? Като отказваш да приемаш да бъдеш кастрен. Да не приемаш да те кастрят е един вид състояние, което се проявява при този вид нрав. В сърцата си тези хора се противопоставят особено много, когато ги кастрят. Те мислят: „Не искам да чувам това! Не искам да чувам това!“ или „Защо не кастрите други хора? Защо сте нарочили мен?“. Какво означава да изпитваш неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е когато човек е напълно незаинтересован от нищо, свързано с положителните неща, с истината, с това, което иска Бог, или с Божиите намерения. Понякога човек се чувства отвратен от тези неща; понякога ги пренебрегва напълно; понякога възприема отношение на непочтителност и безразличие, не ги приема сериозно, отнася се към тях нехайно и пренебрежително; или се справя с тях с отношение, което е напълно лишено от отговорност. Основното проявление на неприязънта към истината не е само в това, че хората се чувстват отвратени, когато чуят истината. То включва и нежеланието им да практикуват истината, както и отдръпването им, когато дойде време да я практикуват, сякаш тя няма нищо общо с тях. […] В сърцата си тези хора много добре знаят, че Божиите слова са истината, че са положителни и че практикуването на истината може да доведе до промени в нрава на хората и да ги направи способни да удовлетворят Божиите намерения, но те не ги приемат и не ги практикуват. Това означава да изпитваш неприязън към истината. При кого сте виждали нрав на неприязън към истината? (При неверниците.) Неверниците изпитват неприязън към истината, това е съвсем ясно. Бог няма как да спаси такива хора“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че независимо от ситуациите, с които се сблъсква човек, или от проблемите, които му посочват, ако той винаги се съпротивлява и противопоставя, като не желае да приеме, дори и да има проблеми, това разкрива, че има нрав на човек, който изпитва неприязън към истината. Това е проява на неверник. Не можех да не се запитам защо Бог би определил това да изпитваш неприязън към истината като проява на неверник. Ако някой наистина вярва в Бог и носи Бог в сърцето си, той вярва, че всичко, което се случва, е част от Божието върховенство и подредби, и може да се покори и да си извлече поуки. Неверниците обаче не вярват в Бог, нито в Неговото върховенство и подредби; когато им се случи нещо, те или спорят в отговор, или търсят оправдания, всичко, което разкриват, са гледните точки на невярващите и изобщо не търсят истината. Като си помислих за това, доста се уплаших. Въпреки че четях Божиите слова и се молех всеки ден, когато се случеше нещо, аз не го приемах от Бог и не търсех истината. Нима не вярвах в Бог само на думи, но не и на дела? Такава вяра няма нищо общо с Бог или Неговите слова. Не се ли държах точно като неверник? Това състояние беше ужасяващо! Размишлявах как, когато се сблъсках с това, че Уан Тао ми посочваше проблемите, не го приех още я началото, за да се самоанализирам или да анализирам отклоненията в дълга си. Вместо това продължих да търся оправдания, като казвах, че в работата по поенето, за която той отговаряше, също има проблеми. Дори се оплаках, че Уан Тао се опитва всячески да ме затруднява и че докладва за проблемите на водача, за да ме унижава. В тези ситуации аз не приемах тези неща от Бог и продължавах да търся външни причини. Това изобщо не беше отношението, което трябва да има един вярващ. Това беше отношение, което имат един неверник и един невярващ човек, когато се сблъскват с някаква ситуация. Спомних си, че Уан Тао ми беше докладвал за тези проблеми преди, но именно моята неспособност да ги разреша своевременно го накара да докладва за тези неща на водача; аз обаче се противопоставих и не приемах, като дори казах, че се опитва да ми усложни живота. Осъзнах колко неразумно се държах и знаех, че ако продължавах така, накрая щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Тъй като се почувствах уплашена, тихо се помолих на Бог да ми помогне бързо да променя това състояние, искрено да се покоря, да приема тази ситуация и да си извлека поуки.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Характерното отношение на антихристите към кастренето е категоричният им отказ да го приемат или признаят. Не изпитват ни най-малко разкаяние и не смятат, че дължат каквото и да е, колкото и зло да вършат и колкото и вреди да нанасят на делото на Божия дом и на навлизането в живота на Божиите избраници. Като го погледнем така, антихристите притежават ли човешка природа? Категорично не. Те нанасят всевъзможни щети на Божиите избраници и вредят на делото на църквата. Божиите избраници могат да го видят ясно като бял ден. Те могат да видят и поредицата от злодеяния на антихристите. Антихристите обаче не приемат този факт и не го признават. Упорито отказват да признаят, че са сгрешили или че носят отговорност. Това не е ли признак, че изпитват неприязън към истината? Ето до такава степен антихристите изпитват неприязън към истината — колкото и лоши неща да вършат, те упорито отказват да го признаят и настояват на своето докрай. Това достатъчно доказва, че антихристите никога не се отнасят сериозно към делото на Божия дом и не приемат истината. Те не са дошли, за да вярват в Бог. Те са слуги на Сатана и са дошли да смущават и прекъсват делото на Божия дом. В сърцата на антихристите има само репутация и статус. Смятат, че ако признаят грешката си, ще трябва да поемат отговорност, а това ще компрометира сериозно статуса и репутацията им. Затова се съпротивляват и приемат нагласата „отричай докрай“. Както и да ги разобличават и разнищват хората, антихристите дават всичко от себе си да го отрекат. Накратко, независимо дали отричат умишлено, или неволно, от една страна, това поведение разкрива природата същност на антихристите да изпитват неприязън към истината и да ненавиждат истината. От друга страна, то показва колко много милеят за статуса, репутацията и интересите си. В същото време какво е отношението им към делото и интересите на църквата? То е презрително и безотговорно. Антихристите изобщо нямат съвест и разум. Прехвърлянето им на отговорността не доказва ли тези проблеми? От една страна, прехвърлянето на отговорността доказва тяхната природа същност да изпитват неприязън към истината и да я ненавиждат, а от друга — показва липсата им на съвест, разум и човешка природа. Колкото и да е навредил на навлизането в живота на братята и сестрите със смущенията и злодеянията си, антихристът изобщо не се упреква и никога не би могъл да съжалява за това. Що за създание е това? Само частица от грешката си да би признал, ще се счита, че има поне малко съвест и разум, но антихристът не притежава дори и тази дребна частица човешка природа. И така, какви са антихристите според вас? В същността си антихристите са дяволи“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). От Божиите слова видях, че антихристите носят в сърцата си само своята собствена репутация и статус и че реагират на напътствията и разобличенията на другите със съпротива и противопоставяне. Дори когато знаят, че проблемите, посочени от другите, са действителни и че те наистина оказват влияние и вредят на църковното дело и навлизането в живота на братята и сестрите, те пак отказват да го приемат. Не се чувстват виновни, нито обмислят да направят промени. Бог казва, че такива хора са слуги на Сатана и са дяволи! Размишлявах върху това, което разкрих през това време. Когато видях, че Уан Тао е докладвал на водача за моите отклоненията в работата и тези на евангелските проповедници, почувствах, че той всячески се опитва да ме унижи. За да защитя репутацията и статуса си, продължих да споря и да се опитвам да се оправдая, но не се самоанализирах и не реших проблемите в работата. По-късно, когато видях, че водачът приема много сериозно проблемите и отклоненията, които Уан Тао посочи, и почувствах, че репутацията и статусът ми са накърнени, ми хрумна да пиша на Уан Тао, за да му дам урок и да дам воля на собственото си недоволство, така че той да не посмее да докладва отново за моите проблеми. Освен това обвинявах и съдех Уан Тао пред сестрите, с които си партнирах, говорех измислени неща, за да избягам от отговорност и да ги накарам да развият предубеждение към Уан Тао в опит да спечеля сестрите на моя страна. Когато водачът ми писа, за да ми напомни, аз казах няколко думи за това, че се познавам, от необходимост да заблудя водача и да защитя репутацията и статуса си. Видях колко сериозен е бил моят нрав на неприязън към истината! Когато Уан Тао посочи отклоненията ми в изпълнението на дълга ми, това означаваше, че той проявява внимание към Божиите намерения, че е отговорен и има чувство за справедливост. Но тъй като това засягаше гордостта и статуса ми, не само не приех предложенията му, но и бърках правилното с погрешното, като го съдех и принизявах пред сестрите, с които си партнирах. Отказвах да позволя на когото и да било да ми посочи отклоненията в работата ми, а ако някой го направеше и така засягаше личните ми интереси, не само че не го признавах и не го приемах, но и съдех другия като враг, с което разкривах своя жесток и изпълнен с неприязън към истината нрав. Бог разобличава как когато антихристите бягат от отговорност, това показва не само неприемане на истината, но и пренебрежително отношение към църковното дело и липса на човешка природа. Замислих се как през цялото това време бях проявявала внимание само към личните си интереси, а не към църковното дело. Не се чувствах разстроена или виновна, че съм засегнала работата по поенето или че съм забавила събиранията на новодошлите, и видях, че заради личните си интереси наистина бях станала егоистична и безразлична, без никаква човешка природа. Като евангелски дякон трябваше да приема надзора на братята и сестрите, за да насърча по-добре евангелското дело. Но в името на това да защитя репутацията и статуса си не само не приех напътствия или помощ, но и подтикнах сестрите, с които си партнирах, да развият предубеждения срещу Уан Тао. Играех отрицателна роля и не действах в полза на църквата! Ако не променях това, накрая щях да бъда отритната от Бог. Докато размишлявах върху тези неща, се почувствах наистина огорчена и осъзнах, че това братята и сестрите да ме надзирават в дълга ми е нещо добро, тъй като те правеха това, за да ми помогнат своевременно да поправя отклоненията в дълга си и да върша добре църковното дело. Ако бях приела предложенията на Уан Тао преди това, тези проблеми в работата със сигурност щяха да бъдат решени много по-рано.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Когато търсиш истината, трябва да я търсиш от много хора. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушаш и да се отнесеш сериозно към всички негови думи. Не ги пренебрегвай и не ги подминавай, защото се отнасят до въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние и не проявяваш нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, тогава практикуването по този начин ще измести покварения ти нрав. Това е практикуване на истината. Ако практикуваш истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога въпросът е много прост и може да бъде решен с помощта на собствения ти ум; след като останалите приключат с предложенията си и след като разбереш, ще си способен да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, който не изпитва неприязън към истината — когато Бог поглежда в сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща за Бог и именно тях внимателно проучва Той“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). Чрез този откъс от Божиите слова разбрах, че когато братята и сестрите ми дават предложения или ме кастрят, първо трябва да слушам с нагласа да търся и че не мога просто да ги игнорирам, да аргументирам мнението си или да се оправдавам. Ако не разбирам нещо, мога да потърся от братята и сестрите си с нагласата да приема истината. Ето какво означава да обичаме истината. Във всичко, което се случва всеки ден, има Божие намерение и това, което Бог гледа, не е само кое е правилно или погрешно в това, което правя, или дали има отклонения в дълга ми, но и отношението ми към истината и към моя дълг. Това са нещата, които Бог иска да види. Когато осъзнах това, мълчаливо си казах, че от този момент нататък, независимо с какви ситуации се сблъсквам или какви предложениями дават другите, първо ще ги приема и ще търся истината. Вече не можех да споря или да живея според нрав на неприязън към истината.

През следващите дни продължавах да мисля за това, че съм пряко отговорна за евангелската работа, но въпреки това така и не успях да разреша проблемите в тази работа, за които Уан Тао бе докладвал. Това се дължеше най-вече на факта, че бях наистина нехайна и безотговорна в дълга си. Прочетох някои от Божиите слова: „Ако хората са небрежни при изпълнението на дълга си или винаги са объркани, според вас що за отношение е това? Не са ли просто нехайни? Такова ли отношение имате към дълга си? Това проблем със заложбите ли е, или с нрава? Всички вие трябва да сте наясно с този въпрос. Защо хората са просто нехайни, когато изпълняват дълга си? Защо не са отдадени, когато правят нещо за Бог? Притежават ли изобщо разум или съвест? Ако действително притежаваш съвест и разум, тогава ще влагаш повече сърце и малко повече добра воля, отговорност и внимание в нещата, които правиш, и ще можеш да полагаш повече усилия. Когато се научиш да полагаш повече усилия, резултатите от изпълнявания от теб дълг ще се подобрят. Резултатите ви ще са по-добри, а това ще удовлетвори както другите хора, така и Бог. Трябва да вложиш сърцето си в това! Не може да си разсеян, сякаш работиш в светското поприще и просто печелиш пари въз основа на времето, което си отделил. Ако имаш такова отношение, ти си в беда. Невъзможно е да изпълняваш добре дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че за да изпълнявам добре дълга си, най-важното е да имам чувство за отговорност и съвест, което е свързано с човешката природа. Когато хората с човешка природа получат забележки и предложения, независимо от кого идват, стига да са свързани с интересите на църквата, те ще се отнесат сериозно към тях и ще решават проблемите ефективно. Тези, които нямат човешка природа обаче, нямат такова съзнание в сърцата си и подхождат към нещата със самонадеяност, никога не се отнасят сериозно към нищо и не мислят за бързото решаване на проблемите. Водачът и Уан Тао няколко пъти споменаха проблемите в евангелската работа и искаха да разрешат тези проблеми бързо, за да не се забави работата по поенето. Но аз не мислех много за това. Бях надменна и самонадеяна, смятах, че тези проблеми са лесни за решаване, и просто небрежно ги обсъждах с евангелските проповедници, без да полагам усилия за задълбоченото им решаване. Това доведе до протакане на проблемите и забави работата. Вече видях, че не просто пренебрегвам дълга си, а че ми липсва оношението, което е нужно, за да се изправя срещу отклоненията в дълга си. Напълно ми липсваше човешка природа! От този момент нататък, каквито и предложения да дават братята и сестрите, ще се науча да ги приемам и да търся истината, за да ги решавам своевременно. За начало писах на Уан Тао, за да му разкажа за състоянието, което бях разкрила, и за поуките, които си бях извлекла през това време, и постигнах съгласие с него за това как да разрешим въпроса за сътрудничеството с напоителите. След това анализирах тези отклонения заедно с евангелските проповедници, като посочих проблемите, които всички те имаха с отношението си към своя дълг. След подобно практикуване някои проблеми в работата бяха разрешени и сътрудничеството ни с напоителите се подобри значително в сравнение с преди.

Веднъж водачът посочи, че не давам приоритет на работата, която проследявам, въз основа на спешността ѝ, и сърцето ми се сви. Тъй като с работата, която проследявах, често имаше проблеми, които трябваше да бъдат посочени, аз се почувствах унизена и се чудех какво ли ще си помисли водачът за мен. Освен това бях объркана, тъй като си мислех, че като проследявам цялата работа едновременно, избягвам забавянето ѝ — защо тогава пак ми посочваха моя проблем? В този момент осъзнах, че съм напът отново да започна да споря, затова тихо помолих в сърцето си Бог да закриля сърцето ми, за да не действам според покварения си нрав. След като се помолих, прочетох един откъс от Божиите слова: „Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с истините принципи или не. Ако потвърдиш, че е в съответствие с истината, практикувай по този начин; ако установиш, че не съответства на истината, не практикувай по този начин. Това е толкова просто“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). Тази ситуация беше подредена от Бог. Трябваше да си извлека поуки от нея и не можех да действам според покварения си нрав. Водачът беше посочил отклоненията в дълга ми, а това е полезно за работата, така че трябваше първо да приема това, да размишлявам и да потърся истината. Като обмислих тези въпроси, видях, че проблемите, посочени от водача, са уместни и че проследяването на цялата работа едновременно само би накарало братята и сестрите да не разграничават приоритетите в работата си и лесно би забавило ключови задачи. Ако следвах предложенията на водача за определяне на приоритетите, разумно проследяване и изпълнение на работата, това щеше да бъде по-полезно за делото. След това следвах предложенията на водача за проследяване на работата. След като практикувах по този начин, се почувствах много по-спокойна, а и работата напредна, и се почувствах истински благодарна на Бог! По-късно, когато други братя и сестри ми посочваха проблеми в дълга, аз също успявах да се отнеса правилно към тях.

Благодарение на този опит, въпреки че напътствията и разобличаването от страна на братята и сестрите ме накараха да загубя имиджа си, успях да видя, че все още имам много недостатъци и пропуски в дълга си. Тази ситуация също така разкри сатанинския ми нрав да изпитвам неприязън към истината и да се съпротивлявам на положителните неща, което ми позволи да придобия известно познание за себе си. Почувствах, че да получавам напътствията и помощта на братята и сестрите наистина е нещо добро, и осъзнах колко полезно е това за работата и за навлизането ми в живота.