От Вероника, САЩ

През 2018 г. работех по графичния дизайн в църквата, но поради слабите си заложби не можех да изпълнявам добре този дълг, затова бях преназначена. По-късно участвах в писането на сценарии, а в края на 2021 г. отново бях преназначена поради слабите си заложби и недостатъчния си житейски опит. Докато чаках да ми бъде възложен нов дълг, видях как две сестри около мен последователно поеха да изпълняват дълг. Едната беше избрана за църковен водач, а на другата беше възложено да пои новодошли, и само аз нямах назначение. Като гледах сестрите, заети с дълга си, усетих някаква тревожност. Бях мислила, че работата по графиките и писането на сценарии са видовете дълг, които харесвам и в които съм добра, но след като бях преназначена поради слабите си заложби, какъв ли дълг можех да изпълнявам сега? Да поя новодошли? Не разбирах истината. Да проповядвам евангелието? Трудно се изразявах и не ме биваше да общувам с хора. Водачите може би бяха видели слабите ми заложби и не знаеха какъв дълг да ми възложат. Тъй като Божието дело наближаваше своя край, не можех да изпълнявам никакъв дълг, нито да подготвя добри дела — как тогава можех да бъда спасена? Колкото повече мислех за това, толкова по-неспокойна се чувствах.

По-късно, след около месец, водачите най-накрая ми възложиха дълг със задачата да извършвам работа по изчистване в църквата. Бях много щастлива, като си мислех, че този път определено ще работя усърдно, за да изпълнявам добре дълга си. Но на практика открих, че никога не мога да схвана принципите. Преглеждах един документ за изчистване по няколко пъти, но пак не знаех как да го оценя и окачествя. Веднъж водачите ни дадоха документ за изчистване, за да го анализираме, и след като всички го прочетоха, споделиха мненията си един след друг, а аз дори не можех да запомня цялата информация в документа, камо ли да изкажа мнение. Почувствах се безпомощна и негативна, като си мислех: „Защо заложбите ми са толкова слаби? Явно няма да мога да изпълнявам дълго и този дълг“. Несъзнателно станах малко унила. По-късно, чрез непрекъсно обучение, най-накрая постигнах известен напредък. По това време няколко сестри, които дълго време бяха изпълнявали дълга си в нашия екип, бяха преназначени на други видове дълг, а братята и сестрите, които току-що бяха започнали да се обучават, все още не бяха запознати с работата, така че временно бях избрана за водач на екипа. Усещах голямо напрежение и се страхувах, че ако не свърша работата добре, това ще се отрази на резултатите и отново ще бъда преназначена, и че щеше да стане публично достояние, че съм човек със слаби заложби, и по всяко време можех да бъда отстранена. За да свърша работата добре, работех от сутрин до вечер, като организирах документи за изчистване и отговарях на въпросите на братята и сестрите. Въпреки че сътрудничех усърдно, все още не можех да се справя с всичко наведнъж. Освен това се съсредоточавах единствено върху вършенето на работата, без да обобщавам проблемите и без да водя всички в изучаването на принципите, което доведе до неправилното окачествяване на няколко документа и забави работата по изчистването. Не след дълго бях освободена. Въпреки че все още извършвах работа по изчистването в църквата, се чувствах много тъжна и си мислех: „Заложбите ми са толкова слаби, че не мога да направя нищо добре. Наистина съм неспасяема! Може да бъда отстранена във всеки един момент“. Живеех в състояние на самоопределяне, докато всеки ден изпълнявах дълга си рутинно. Когато виждах как сестрите, с които си партнирах, срещат трудности в работата си, не исках да им помагам с мисълта: „Какви ли проблеми мога да прозра със слабите си заложби? Ако кажа нещо грешно, това няма ли само още повече да докаже, че заложбите ми са слаби?“. Дори се оплаквах защо Бог е дал на другите толкова добри заложби, а моите бяха толкова слаби. През това време братята и сестрите ми напомняха да се съсредоточа върху навлизането в живота и да пиша статии със свидетелства за преживяване, когато имам време, но аз си мислех: „Навлизането в живота е нещо, което само хора с добри заложби могат да постигнат. Какво ли друго мога да направя със слабите си заложби, освен малко да се постарая? Забрави. Щом Бог е предопределил заложбите ми да са слаби, просто ще се покоря и ще се постарая малко в църквата“. Донякъде се бях отказала от себе си. По-късно осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог: „Боже, не искам да стигна дотам, че да бъда отстранена, и аз искам да се съсредоточа върху навлизането в живота и да се стремя към истината, но със слабите си заложби дори не знам как да търся истината. Боже, моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да мога да поправя това състояние“.

Един ден, докато размишлявах върху проблемите си, изведнъж се сетих за един стих от песен: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Спомних си, че Бог беше предоставил подробно общение по този стих, затова бързо намерих и прочетох този откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Следващият стих от песента гласи: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат доста истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако хората имат лоши заложби, не е кой знае какво, но човек трябва да има честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш отдаден на дълга си, а не да гледаш да се изплъзваш, да хитруваш или да бъдеш измамен човек, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея. Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или съгласно критериите. Те влагат сърцето и силите си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде лоши, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Бог е казвал и преди, че скърби за честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Такива хора са с лоши заложби и имат повърхностно разбиране за истината; това не е достатъчно конкретно или практичeско и често остава на повърхностно или буквално разбиране, разбиране на доктрини и правила. Затова те не могат да видят ясно множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.)“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че слабите заложби не са смъртоносна болест и че най-важното е да имаш честно сърце, което обича истината. Такива хора може да не постигат много добри резултати в дълга си поради проблеми със заложбите си, но сърцата им са обърнати към Бог и не жалят усилия да дават всичко от себе си в дълга си. По този начин Бог ще бъде удовлетворен. Помислих си как, въпреки че заложбите ми бяха слаби, църквата не ме беше лишила от възможността да изпълнявам дълга си, а вместо това ме беше преназначила на подходящ дълг въз основа на заложбите ми. Трябваше да се покоря на Божиите устройвания и подредби, да подходя към този дълг от Бог с честно сърце и да направя най-доброто, на което съм способна. Но аз не навлязох от положителна гледна точка, защото, когато видях, че водачите не ми възложиха дълг незабавно, си помислих, че това е защото заложбите ми са толкова слаби, че водачите не знаят какъв дълг да ми възложат. В резултат на това прекарвах дните си, затънала в негативност и погрешно разбиране, като се тревожех за бъдещето и съдбата си. Моята липса на работоспособност ми попречи да изпълнявам дълга на водач на екип и преназначаването ми от водачите беше изцяло в полза на църковното дело, но аз си мислех, че Бог използва това, за да ме разкрие, затова просто се отказах от себе си. Когато видях, че сестрите, с които си партнирах, срещаха проблеми, които не разбираха, не исках да се намесвам. Когато братята и сестрите ме помолиха да се упражнявам в писането на статии със свидетелства за преживяване, отново не исках да сътруднича. Чувствах, че колкото и усилия да полагам, с моите заложби в бъдеще пак щях да бъда застрашена от отстраняване, затова не исках да се стремя към истината и се задоволявах само с това да допринасям с малко физически усилия в църквата. Поведението ми беше далеч от подобието на честен човек. След като осъзнах това, съжалих, че бях разбрала Бог погрешно и се бях оплаквала от Него, и исках да изляза от това погрешно състояние.

Един ден изгледах видео със свидетелство за преживяване, озаглавено: „Как да се справим с честата негативност, причинена от слаби заложби“ и един откъс от Божиите слова, който беше цитиран в него, ми беше много полезен. Всемогъщият Бог казва: „Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато обаче казвам така, това не доказва, че възнамерявам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: стига да го желаеш, стига да се стремиш, накрая ще можеш да постигнеш този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите високи заложби; ако си невеж и неграмотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако си грамотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с факта, че си грамотен; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоята възраст; ако си способен да изпълняваш дълга на домакин, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако кажеш, че не можеш да изпълняваш дълга на домакин и можеш да изпълняваш само определена функция, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие с функцията, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това са нещата, които трябва да постигнеш, само тези три неща, и те са най-добрите практики. В крайна сметка от хората се изисква да постигнат тези три неща и онези, които успеят да ги постигнат, ще бъдат усъвършенствани. Но преди всичко трябва истински да се стремиш, трябва активно да упорстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен в това отношение. Казвал съм, че всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван и може да бъде усъвършенстван, и това е валидно, но ти не се стремиш нагоре. Онези, които не постигнат тези три критерия, все пак ще бъдат отстранени накрая. Искам всички да вървят в крак, искам всички да имат делото и просветлението на Светия Дух и да бъдат покорни докрай, защото това е дългът, който всеки от вас трябва да изпълнява. Когато всички изпълните дълга си добре, всички ще сте усъвършенствани и също така ще имате гръмко свидетелство. Свидетелство дават всички онези, които са победили Сатана и са придобили Божието обещание, и те са тези, които ще останат и ще живеят в прекрасната крайна цел“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Божиите слова бяха много ясни. Всеки има възможността да бъде спасен и докато човек се стреми с искреност, Бог няма да го изостави или отстрани само заради слабите му заложби. Бог поставя изисквания към всеки човек според неговите заложби и неговия духовен ръст. Тези с добри заложби и добра работоспособност могат да станат водачи или надзорници и следователно Божиите изисквания към тях са по-високи, докато изискванията към тези със слаби заложби се поставят според техните способности. Но аз се придържах към своите представи и фантазии, като мислех, че Бог не спасява хора със слаби заложби. Когато видях, че ме преназначават отново и отново, си помислих, че Бог ме разкрива и се опитва да ме лиши от правото ми да изпълнявам дълга си, и използва това като шанс да ме отстрани. Това беше погрешно разбиране на Бог и мои представи и фантазии. В действителност Божият дом не ми попречи да изпълнявам дълга си само заради слабите ми заложби, а използваше преназначавания, за да ми позволи да изпълнявам дълг в рамките на моите заложби. Всъщност, докато искрено се стремя, желая да се усъвършенствам, изпълнявам дълга си с преданост в настоящата си роля и правя всичко по силите си в това, на което съм способна, мога да удовлетворя Божиите намерения. Аз обаче не се занимавах с работата, която трябваше да свърша, и изобщо не проявявах внимание към Божието сърце. Прекарвах дните си в мисли за бъдещето и крайната си цел и не бях полезна в дълга си. Дори заложбите ми да бяха по-добри, пак нямаше да получа Божието одобрение и в крайна сметка щях да бъда отстранена. Разбирането на Божието намерение донесе яснота в сърцето ми и си помислих: „Повече не мога погрешно да разбирам Бог, нито да се оплаквам от Него. Трябва да гледам правилно на заложбите си и да бъда предана в дълга си. Дори един ден да бъда преназначена отново поради слабите си заложби, трябва да го посрещна правилно и да не разбирам погрешно Бог, нито да се пазя от Него“.

По-късно, по време на една от духовните си практики, попаднах на два откъса от Божиите слова, които ми дадоха известно разбиране за първопричината за постоянната ми негативност поради слабите ми заложби. Всемогъщият Бог казва: „Всички хора вярват в Бог, за да получат благословии, награди и венци. Няма ли всеки човек такова намерение в сърцето си? В действителност всеки човек го има. Това е факт. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват намерението и желанието си да получат благословии, това желание, това намерение и мотив, които лежат дълбоко в сърцата на хората, никога не са се разколебавали. Независимо колко духовна теория разбират хората, какво познание за преживяване имат, какъв дълг могат да изпълняват, колко страдание понасят или каква цена плащат, те никога не се отказват от намерението да получат благословии, което е скрито дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят и тичат насам-натам в служба на това. Не е ли това нещото, заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Без това намерение да получите благословии, как бихте се чувствали? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако това намерение да получат благословии, което е скрито в сърцата им, бъде напълно изкоренено? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да станат немотивирани в дълга си и да загубят интерес към вярата си в Бог. Би изглеждало така, сякаш са загубили душите си, и би изглеждало така, сякаш сърцата им са били отнети. Ето защо казвам, че намерението да се получат благословии е нещо скрито дълбоко в сърцата на хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). „Има една поговорка сред невярващите: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Антихристите също таят тази логика, като си мислят: „Ако работя за теб, какво ще ми дадеш в замяна? Какви ползи мога да получа?“. Как трябва да се обобщи тази природа? Това е да се ръководиш от печалбата, да я поставяш над всичко друго и да бъдеш егоистичен и достоен за презрение. Това е природата същност на антихристите. Те вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се съпротивляват и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). Бог разобличава, че антихристите са мотивирани единствено от печалба. Всичко, което правят, се основава на личен интерес. Дори да изглежда, че правят някакви жертви и отдават всичко, това е само в замяна на Божиите благословии и награди, а ако не получат благословии, стават негативни, съпротивляват се на Бог и дори спорят с Него и роптаят срещу Него. Всичко, което антихристите правят, е за придобиване на благословии и облаги. Нима поведението ми не беше същото като на антихрист? Вярвах в Бог само за да получа благословии и облаги. Когато току-що бях повярвала в Бог, бях много ентусиазирана да правя неща, за да придобия благословии: затворих магазина си и оставих семейството си, и никога не отказвах никакъв дълг, който църквата ми възлагаше. Това е така, защото чувствах, че колкото повече видове дълг изпълнявам, толкова повече добри дела подготвям и толкова по-големи са шансовете ми да бъда спасена в бъдеще. Но по-късно поради слабите си заложби бях многократно преназначавана и започнах да се тревожа от мисълта, че не мога да изпълнявам добре никакъв дълг, нито да подготвям добри дела и че може би няма да получа благословии в бъдеще, затова станах негативна, отпуснах се и се отказах от себе си. Видях, че вярата ми в Бог беше просто опит да сключа сделка с Него. Бях наистина егоистична и достойна за презрение! Бях само преназначена в дълга си и не бях лишена от възможността да го изпълнявам, но се тревожех, че може да не получа благословии, затова станах негативна и започнах да се оплаквам. Ако един ден Бог наистина беше казал, че няма да ме благослови, със сигурност щях да роптая срещу Него. Сетих се за Павел. Неговата работа и отдаване са били единствено за придобиване на благословии и венец. Той е пренебрегвал Божието намерение и не се е стремил към промяна в нрава и накрая открито е роптаел срещу Бог и е изисквал награди и венец, което е накърнило Божия нрав и е довело до наказание. Вървях по същия път като Павел и ако не се съсредоточавах върху стремежа към истината и не разрешавах нечистите си намерения за търсене на благословии, нямаше просто да бъда само освободена или преназначена, а по-скоро накрая щях да се съпротивлявам на Бог като Павел и щях да бъда отстранена. Не исках да продължавам по този грешен път, затова се помолих на Бог с готовност да се покая.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Аз определям крайната цел на всеки човек не според възрастта му, старшинството му или според количеството изтърпени от него страдания, а още по-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да разберете, че всички онези, които не следват Божията воля, ще бъдат наказани, без изключение. Това е нещо, което никой човек не може да промени“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че Бог преценява дали един човек може да бъде спасен не по неговите заложби, а по това дали се съсредоточава върху стремежа към истината, докато Го следва, дали разрешава различните си погрешни мисли, възгледи и покварен нрав и дали става съвместим с Бог. Колкото и добри да са заложбите на човек, ако той не се стреми към истината или не променя нрава си, в крайна сметка ще бъде отстранен. Въпреки че някои хора имат слаби заложби, стига да имат честно сърце и да са готови да практикуват според истините принципи във всичко, Бог ще ги одобри. Независимо дали човек има добри, или слаби заложби, всички хора трябва да се стремят към истината и да се съсредоточават върху промяната на нрава си. Външните условия, усилия и отдаване не могат да определят изхода и крайната цел на човек. От решаващо значение е дали човек може да следва Божия път и да изживява реалността на Неговите слова. Не разбирах Божия праведен нрав. Когато видях, че няколко пъти бях преназначавана в дълга си поради слабите си заложби, си мислех, че колкото и да се опитвам, с моите слаби умения всичко ще бъде напразно и в крайна сметка ще бъда отстранена. Затова станах негативна и предпазлива и дори излях разочарованието си върху моя дълг. Не се стремях към истината, а само търсех благословии, и поквареният ми нрав изобщо не се промени. Дори не можех да се покоря на елементарно преназначаване на моя дълг, така че как можех да говоря за спасение? Ако нещата продължаваха така, не че Бог щеше да иска да ме отстрани, а по-скоро моите представи и фантазии заедно с амбицията и желанието ми за благословии щяха да доведат до моята гибел и отстраняване. Видях, че ако човек не гледа на нещата според Божиите слова във вярата си, това наистина го съспива.

Един ден прочетох един откъс от Божиите слова, който още повече разясни нещата в сърцето ми. Всемогъщият Бог казва: „Защо Бог предопределя хората да имат всякакви видове заложби? Защо Бог не дава на хората съвършени заложби? За колко аспекта сме общували относно това какви са Божиите намерения в това отношение и как хората трябва правилно да подхождат към това? Нека ги обобщим. Първият аспект е да го приемеш от Бог. Това е най-основната мисъл и възглед, които хората трябва да притежават. Вторият аспект е да признаеш и да прецениш какви са заложбите ти, и да действаш и да изпълняваш дълга си въз основа на своите заложби и способност. Не се опитвай да правиш неща, които надхвърлят заложбите и способността ти. Прави това, което можеш да правиш, съвестно и здраво стъпил на земята, и го прави добре. Не се насилвай да правиш това, което не можеш. Какъв е третият аспект? (Не бива винаги да искаме да променяме заложбите си. Дори и заложбите ни да са средни, лоши или несъществуващи, трябва да подхождаме към това правилно. Не бива винаги да искаме да доказваме себе си пред Бог и че заложбите ни са добри. Това е неуместно.) Точно така. Подхождай към заложбите си правилно. Не се оплаквай. Колкото Бог ти е дал, това Той ще иска от теб. Каквото Бог не ти е дал, Бог не го изисква от теб. Например, ако Бог ти е дал средни заложби или лоши заложби, Той не изисква от теб да бъдеш водач, ръководител на екип или надзорник. Обаче, ако Бог ти е дал красноречие, способността да се изразяваш или определена дарба, и изисква от теб да вършиш работа, свързана с тази дарба, тогава трябва да я вършиш добре. Не пропускай да живееш съобразно условията, които Бог ти е дал. Трябва да живееш съобразно Божието даряване, като му дадеш пълна изява и го приложиш добре, като го приложиш към положителни неща и произведеш ценни резултати от работата, които са от полза за човечеството. Това би било отлично, нали? (Да.) Освен това трябва да знаеш, че Бог има добри намерения, като дава на хората различни заложби. Именно защото Бог иска да те спаси, Той не ти е дал прекомерно добри заложби. Това съдържа Божиите ревностни и грижовни намерения. Това, че Бог ти дава средни или лоши заложби, е защита за теб. Ако хората имаха прекалено добри или изключителни заложби, за тях би било лесно да следват света и Сатана, и нямаше лесно да повярват в Бог. Погледнете изтъкнатите личности в различни сфери на дейност и области в света — какви хора са те? Всички те са хитри „мозъци“, въплътени дяволи. Ако поискаш от тях да вярват в Бог, те си мислят: „Вярването в Бог не води доникъде — само неспособните хора вярват в Бог!“. Хората с прекомерно добри заложби, големи способности и напреднали тактики са пленени от Сатана. Те живеят изцяло според покварения си нрав и напълно за света. Всички такива хора са въплътени дяволи. Кажете Ми, Бог спасява ли такива хора? (Не.) Така че, готови ли сте да бъдете въплътени дяволи, или сте готови да бъдете обикновени хора, хора с лоши заложби, но такива, които могат да получат Божието спасение? (Готови сме да бъдем обикновени хора.) […] Ако избереш да бъдеш непринуден, обикновен човек със средни заложби, като предпочиташ да не се наслаждаваш на добър материален живот в този живот, не искаш да се издигаш до известност, нямаш никакво чувство за значимост в този свят и си гледан отвисоко от всички, предпочиташ да бъдеш този тип човек и да милееш за възможността за спасение, която Бог дава на хората, или да я придобиеш — ако това е твоят избор, ако избереш да бъдеш спасен и избереш да не следваш този свят, и в сърцето си желаеш да не принадлежиш на този свят, а да принадлежиш на Бог, тогава не бива да презираш заложбите, които Бог ти е дал. Дори и заложбите ти да са много лоши или Бог да не ти е дал никакви заложби, ти все пак трябва с радост да приемеш този факт и с вродените дадености на различните способности, които Бог ти е дал, да изпълняваш дълга на сътворено същество. Друг аспект е, че дори и заложбите, които Бог дава на хората, да не са много добри — просто заложбите на обикновени хора — и способностите, които Той им дава във всички аспекти, да са средни или дори лоши, най-основните истини, които хората трябва да практикуват и на които Бог учи хората, все още могат да бъдат постигнати и достигнати, ако те са готови да вложат сърцата си в практикуването им. Дори и заложбите ти да са много лоши, а способността ти за възприемане, способността ти за приемане на нещата, способността ти за преценка и способността ти за разпознаване на нещата да са много лоши или дори несъществуващи, стига да притежаваш най-основната човешка природа и разум, задачите и работата, които Бог ти поверява, могат да бъдат завършени и направени добре. Нещо повече, най-основният начин за това да се боиш от Бог и да отбягваш злото, който Бог изисква от хората, е нещо, което можеш да следваш; това е нещо, което можеш да достигнеш и да постигнеш. Следователно Бог никога не е имал намерение да ти даде много добри заложби. Ако Бог ти дадеше добри заложби и някои специални способности, като ти позволи да станеш въплътен дявол в света, тогава Бог нямаше да те спаси. Можете ли да разберете Божието сърце по отношение на този въпрос сега? (Да.) Ако можете да разберете Божието сърце, това е добре; ще разберете тази истина и правилно ще подхождате към собствените си заложби; няма да има повече трудности в това отношение. Оттук нататък хората трябва просто да правят това, което трябва да правят. Дори и да е само една работа, вложи сърцето и усилията си да я направиш добре и не пропускай да оправдаеш Божиите очаквания към теб“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). От Божиите слова видях, че заложбите на всеки човек са предопределени от Бог. Независимо дали заложбите на човек са добри, или слаби, всичко това съдържа доброто намерение на Бог. Притежанието на слаби заложби е дори Божия защита за човека. Това наистина е така. Имах надменен нрав и когато постигах някакви резултати в дълга си, ставах самодоволна и чувствах, че съм по-добра от другите, и дори гледах отвисоко на останалите, тъй като исках те да имат високо мнение за мен. Моята природа беше такава, че ако имах добри заложби, можеше да тръгна по пътя на антихриста. Въпреки че заложбите и работоспособността ми не бяха толкова добри, колкото на сестрите, с които си партнирах, все пак можех да се справя с организирането на материали за изчистване, затова трябваше да направя всичко по силите си според Божиите изисквания, да организирам материалите за изчистване според принципите и да използвам това, което Бог ми беше дал, за да Го удовлетворя.

По-късно получих писмо от водачите, в което се казваше, че един дълг в църква от друга област спешно трябва да бъде изпълнен от някого и те искаха да ме изпратят. След като прочетох писмото, бях едновременно щастлива и притеснена. Бях щастлива, защото изпълнението на този дълг щеше да ми позволи да се упражнявам повече и щеше да е от полза за навлизането ми в живота, но се притеснявах с мисълта: „Мога ли да се справя с моите заложби? Ами ако не мога да се справя и отново бъда преназначена?“. Осъзнах, че отново се тревожа за бъдещето и за крайната си цел, затова се помолих на Бог с готовност да се опълча на себе си и да гледам на нещата според Неговите слова. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато хората могат да подходят рационално към собствените си заложби и след това точно да определят собствената си позиция, да действат практично като сътворени същества, които Бог иска, да правят това, което трябва да правят, правилно, въз основа на своите присъщи заложби, и като посвещават предаността и всичките си усилия, те постигат Божието удовлетворение“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, почувствах освобождение в сърцето си. Повече не можех да продължавам да се тревожа за бъдещето си и да го планирам. От сега нататък трябваше да се съсредоточа само върху изпълнението на дълга си с преданост, а за нещата, които не разбирах или не знаех как да правя, трябваше да се моля повече на Бог и да търся от братята и сестрите. Ако един ден наистина не можех да отговоря на изискванията поради слабите си заложби и бъдех преназначена, бях готова да се покоря. Като имах това предвид, приех този дълг.

Въпреки че все още има много недостатъци и пропуски в дълга ми, и много аспекти, които не успявам да взема предвид, вече не съм възпряна от слабите си заложби и се чувствам напълно спокойна, докато го изпълнявам. Наистина преживях това, че само като гледа на хората и нещата, държи се и постъпва според Божиите слова и истината, човек може да постигне избавление и свобода. Сега имам само малка част от това преживяване и все още трябва да практикувам и преживявам Божиите слова повече.