От Ада, Италия

През април 2023 г. отново започнах да изпълнявам дълга си като актриса. Участвах главно в заснемането на видеоклипове със свидетелства за преживяване и бях наистина щастлива и благодарна за Божията благодат. Но имах и някои тревоги в сърцето си и си мислех: „Не съм изпълнявала дълга си като актриса повече от година и не съм сигурна дали мога да го изпълнявам добре в сегашното си състояние“. Бях много разтревожена и не можех да спя добре дни наред. Неочаквано състоянието на главната героиня в първата статия със свидетелство за преживяване, която щях да разкажа, беше много сходно с моето и откъсите от Божиите слова в нея ме трогнаха дълбоко. Като разсъждавах върху Божиите слова и сравних начина на мислене на главната героиня с моя, бях наистина поразена. След като сестрата се уповава на Бог и си взема поуки, тя се чувства освободена, а аз почувствах, че също съм намерила път напред. Без дори да го осъзнавам, се почувствах по-малко притеснена и разтревожена и скоро приключих със снимките. Бях много благодарна за Божието напътствие, постепенно придобих увереност и вече не бях толкова нервна по време на следващите снимки. Веднага след това заснех още два видеоклипа и осъзнах, че стига да имах правилните намерения и да се посветях на дълга си, Бог щеше да ми предостави просветление и напътствия. Но не можех да не си помисля: „Вече заснех три видеоклипа със свидетелства за преживяване толкова бързо, така че явно съм доста способна“.

Някои от братята и сестрите забелязаха, че преди това бях участвала в няколко филма, театрални пиеси, самостоятелни представления и хорови изпълнения, и ме смятаха за актриса с опит, затова започнаха да ми задават въпроси за актьорството, което ме накара да се почувствам доста доволна от себе си. Знаех, че имам много недостатъци, но другите не знаеха, че дори „актриса с опит“ като мен понякога преживява трудности. Например, бях нервна и притеснена, когато разказвах първата си статия със свидетелство за преживяване. Но си мислех, че тъй като се срещахме за първи път, не трябваше да развалям доброто впечатление на всички за мен. Затова реших да не споменавам недостатъците си. Започнах да говоря оживено и безспир, като жестикулирах, докато говорех. По-конкретно, когато започнах да говоря за заснемането на мащабната хорова творба „Химн на царството — Царството слиза над света“, гордо казах: „Всички актьори за хора бяха внимателно подбрани и преминаха през сериозно обучение в продължение на месеци на изгаряща жега и лют студ“. Всички братя и сестри бяха изпълнени с възхищение, след като чуха това. Похвалих се още: „Сред над 300-те актьори аз бях най-възрастната!“. Установих, че се радвах и наслаждавах на възхитените погледи на братята и сестрите. Веднъж един актьор изпитваше затруднения по време на снимките и ме помоли да помогна с режисирането на изпълнението му. Помислих си: „Ще им направя малко шоу. В края на краищата не мога да ги оставя да ме гледат с пренебрежение“. След това измислих една сцена и от мен започнаха да се изливат всякакви емоции. Всички ме погледнаха с възхищение и казаха: „Ти наистина знаеш как да играеш! Удивително!“. Макар да казвах, че това е Божието напътствие, вътрешно не можех да не се почувствам горда със себе си, тъй като си мислех, че съм по-добра и по-опитна от другите. При друг случай режисьорът наставляваше сестра Тери как да разкаже статия със свидетелство за преживяване и ме помоли да помогна. Помислих си: „Трябва да открия някои проблеми, за да видят, че имам какво да предложа“. Веднага след като сестрата приключи да говори, без дори да изчакам режисьорът да каже нещо, просто скочих, за да си кажа моята критика. Като видях как сестрата кима в знак на съгласие, се почувствах способна да откривам проблемите. Но истината беше, че исках да кажа на сестрата, че преди и аз имах много недостатъци и именно режисьорът ми бе помагал многократно да анализирам и разбирам малко по малко емоциите и състоянията на героя, за да мога накрая да изразя тези неща точно. Но после си помислих: „Те вече имат високо мнение за мен, така че ако кажа това и разберат, че имам толкова много недостатъци, какво ще си помислят за мен? Забрави. По-добре да не казвам нищо“. Имаше и една сестра, която не говореше стандартен мандарин, и аз се стараех да я поправям. Мислех си: „Ако тя успее да се подобри бързо, това няма ли да покаже, че съм добър учител?“. Затова я поправях постоянно по всеки повод, като карах сестрата да се чувства възпряна и да се страхува да говори пред мен. Понякога се осъзнавах и си мислех: „Дали не се изтъквам сега? Не е ли малко неуместно това?“. Но после си мислех: „Това, което казвам, е вярно, значи не би трябвало да е проблем, нали?“. Така че просто се отнесох нехайно. Но докато постоянно се перчех и изтъквах, Бог подреди обстоятелствата така, че да ме разкрие.

Веднъж получих статия със свидетелство за преживяване, която беше доста дълга и съдържаше много диалог. Но поради ускорения график на снимките имах много малко време за подготовка. Помислих си: „Доста съм добра в предаването на диалози, така че стига да разкажа сюжета живо, той ще блесне и изпълнението ми ще привлече вниманието на хората. Освен това последните няколко видеоклипа, които заснех, минаха доста гладко, затова липсата на много време за подготовка не би трябвало да е проблем“. Така че си запомних репликите и малко поупражнявах изпълнението, а след това репетирах с братята и сестрите само един ден и после се приготвих за снимки. В интерес на истината не бях напълно подготвена и исках да предложа на режисьора да отложим снимките с още няколко дни, но се тревожех, че хората може да кажат: „Все още ѝ отнема толкова дълго време да се подготви, макар че е актриса толкова отдавна?“. Страхувах се, че другите ще ме погледнат с пренебрежение, затова побързах да отида на снимачната площадка. След снимките имаше много места, които се нуждаеха от преработка. След като изгледах видеото, бях шокирана. Бях предала ярко състоянието и поведението на главната героиня, когато разкриваше поквара, което я правеше да изглежда като отрицателен персонаж. Бях смаяна и сърцето ми натежа. Запитах се: „Как можа да възникне такъв сериозен проблем? Ако не може да се поправи, ще трябва да снимаме отново, а това ще забави графика на снимките. Няма ли това да означава, че съм предизвикала прекъсване и смущаване?“. Изплаших се и веднага се помолих на Бог: „Боже, направих огромна грешка. Моля Те, укори ме. Готова съм да се покая и да направя всичко възможно, за да се поправя“. След това работих с всички, за да прегледаме и преработим видеото пет пъти, докато проблемът най-накрая беше отстранен. След това размишлявах, като се запитах: „Защо при мен се появи такъв сериозен проблем? Каква точно беше причината за това?“. Помолих се също на Бог да ме просветли и да ме напътства да опозная себе си.

По време на духовната си практика прочетох откъс от Божиите слова: „Да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да се изтъкват, да се опитват да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях — поквареното човечество е способно на тези неща. Това е инстинктивната реакция на хората, които са подвластни на сатанинската си природа, и тя е обща за цялото покварено човечество. Как обикновено се превъзнасят и свидетелстват за себе си хората? Как постигат тази цел — да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях? Те свидетелстват за това колко много работа са свършили, колко много са изстрадали, как са дали всичко от себе си и каква голяма цена са платили. Те се превъзнасят, като говорят за капитала си, за да получат по-високо, по-стабилно и по-сигурно място в сърцата на хората и така да накарат повече хора да ги ценят, да имат високо мнение за тях, да им завиждат и дори да се прекланят пред тях, да ги гледат с благоговение и да ги следват. За да постигнат тази цел, хората вършат много неща, с които на пръв поглед свидетелстват за Бог, но по същество се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Притежават ли разум, като действат по този начин? Те излизат извън рамките на рационалността и нямат срам. Те безсрамно свидетелстват какво са направили за Бог и колко са страдали за Него. Те дори се хвалят със своите дарби, таланти, опит, специални умения, със своята умелост в светските отношения, със средствата, които използват, за да си играят с хората, и т.н. Един от техните методи за самопревъзнасяне и свидетелстване за себе си е да се хвалят и да принизяват другите. Те също така се преструват и прикриват, като скриват от хората своите слабости, недостатъци и пропуски, и винаги им показват само своя блясък. Те дори не смеят да кажат на другите хора, когато се чувстват негативно, и нямат смелостта да се открият и да общуват с тях. Когато направят нещо нередно, правят всичко възможно да го скрият и прикрият. Никога не споменават за вредата, която са нанесли на работата в църквата, докато са изпълнявали дълга си. Когато обаче имат някакъв незначителен принос или са постигнали малък успех, те бързат да се похвалят с него. Отчаяно желаят да съобщят на целия свят колко са способни, колко високи са заложбите им, колко са изключителни и колко са по-добри от обикновените хора. Не са ли това начини да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Дали хората, които имат съвест и разум, се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не. В такъв случай що за нрав се разкрива обикновено, когато човек го прави? Надменност. Това е един от основните видове нрав, които се разкриват, следван от измамността, част от която е, че този човек прави всичко възможно, за да накара другите да имат високо мнение за него. Думите му са напълно непроницаеми и е ясно, че зад тях се крият подбуди и кроежи, той се перчи, но иска да го прикрие. В резултат от това, което казва, хората остават с впечатлението, че е по-добър от тях, че никой не може да се мери с него и че всички останали стоят по-долу от него“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). Бог разобличава, че намерението и целта на хората, които се възвеличават и се изтъкват, е другите да им се възхищават и да ги почитат, и да придобият място в сърцата на хората. Поведението ми напоследък съвпадаше точно с това, което Бог описваше. Не възхвалявах Бог и не свидетелствах за Него в дълга си, а вместо това постоянно се изтъквах, за да спечеля възхищението на другите. Когато водех общение с всички, често се държах като „актриса с опит“, възвеличавах се, хвалех се как при предишни снимки бях намерила начини да преодолея трудностите и бях издържала изпитанията по време на практикуването си, колко творби бях заснела и колко въздействащи са били те, и т.н. Когато говорех по-конкретно за заснемането на мащабната хорова продукция „Химн на царството — Царството слиза над света“, наблягах много на факта, че бях най-възрастната, тъй като се стремях да се утвърдя, да ми се възхищават и да придобия място в сърцата на хората. Когато виждах как други актьори се мъчеха по време на снимките, не им помагах да анализират състоянието на героите, за да напътствам актьорите как да изразят автентични емоции, а вместо това просто се изтъквах за това, че моите актьорски умения са по-добри от техните. Когато водех общение с другите, винаги говорех за положителното си навлизане, тъй като се страхувах, че ако говоря твърде много за покварата, която разкривах, другите ще да гледат на мен с пренебрежение. Затова споменавах само с няколко думи негативността и покварата си. В действителност бях започнала да се обучавам в дълга си на актриса едва след като напуснах Китай. Когато започнах да снимам, се сблъсках с много трудности и не знаех как да ги разреша. Често не можех да разбера емоциите на героинята и действах или преувеличено, или неадекватно, или не успявах да изразя емоциите. Сърцето ми изпитваше толкова много болка и плаках безброй пъти. Точно както онзи път, когато заснех видеоклип със свидетелство за преживяване. Отдавна не бях снимала и когато получих първата статия със свидетелство за преживяване, бях толкова нервна, че няколко нощи не можах да спя, и живеех в състояние на тревога и притеснение. Само чрез молитви и четене на Божиите слова постепенно разреших това. Но умишлено криех и се въздържах да споменавам това от страх, че ще загубя добрия си имидж в сърцата на другите. Вместо това изтъквах само добрата си страна, като карах братята и сестрите да ми се възхищават. По този начин не свидетелствах за Бог, а прославях себе си и поставях ореол над собствената си глава. С достойни за презрение намерения в себе си аз се изтъквах и превъзнасях, тъй като исках да имам място в сърцата на хората. Бях наистина безсрамна!

След това прочетох още от Божиите слова: „Някои хора специално издигат в култ Павел. Те обичат да произнасят речи и да работят навън, обичат да провеждат събирания и да проповядват, и им харесва, когато хората ги слушат, боготворят ги и се въртят около тях. Харесва им да заемат място в сърцата на другите и другите да ценят образа, с който се представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на това поведение. Каква е тяхната природа? Ако наистина се държат така, това е достатъчно, за да демонстрира, че са надменни и самонадеяни, че изобщо не се прекланят пред Бог, а се стремят към по-висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги притежават и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които особено се открояват, са, че те са надменни и самонадеяни, не се прекланят пред Бог и се опитват да накарат останалите да се прекланят пред тях. Подобно поведение може да ви даде много ясна представа за тяхната природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Чрез разобличаването на Божиите слова разбрах, че постоянното ми изтъкване и възвеличаване бяха водени от надменна природа, която се стремеше да узурпира Божието място в сърцата на хората. Това означаваше, че вървях по пътя на Павел, който се съпротивлявал на Бог. Размишлявах как изпълнявах дълга си на актриса, откакто бях напуснала Китай. След като заснех няколко видеоклипа и постигнах някакви резултати в дълга си, приех тези неща за свой капитал и често се изтъквах пред другите, като безсрамно се превъзнасях. Осъзнах, че вече вървях по пътя на Павел. Преди си мислех, че е нормално някой да изтъква постиженията си и да бъде хвален от другите. Но в светлината на Божиите слова разбрах, че това показва надменна природа и желание да заема място в сърцата на хората, да ми се възхищават и да ме гледат с уважение. Павел бил особено надменен в своя нрав и въпреки че Бог му дал дарби, той никога не възхвалявал Господ Исус и не свидетелствал за Него в работата си, а вместо това постоянно се възвеличавал и самоизтъквал, като се стремял да спечели хората, за да ги накара да му се възхищават и да го почитат. В крайна сметка той надменно се опитвал да се превърне в христос и да заеме Божието място в сърцата на хората, вървял по пътя на антихриста, като се съпротивлявал на Бог, и понесъл Божието наказание. В действителност изпълнението на дълга в Божия дом е неотделимо от Божието напътствие. Изпълнението на дълга ни е просто изпълнение на отговорностите и задълженията ни и ние трябва да свидетелстваме за Бог и да Го прославяме, без да таим никакви лични намерения или желания. А аз, водена от надменната си природа, не си знаех мястото и си мислех, че след като бях заснела няколко видеоклипа и бях натрупала известен опит, можех да използвам тези неща като капитал, за да се изтъквам, перча и да открадна Божията слава. По този начин вървях по пътя на съпротивата срещу Бог. По какъв начин имах богобоязливо сърце?

По-късно прочетох, че Божиите слова гласят: „Понеже не разбираш Божието дело, ще имаш представи за Него и сърцето ти няма да е богобоязливо. Тонът на гласа ти ще се промени, нравът ти ще стане надменен и накрая лека-полека ще започнеш да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си. Това е процесът на човешкия упадък, който се дължи изцяло на това, че човек не се стреми към истината. Всеки, който върви по пътя на антихристите, се възвеличава и свидетелства за себе си, прави си реклама, перчи се на всяка крачка и хич не се интересува от Бог. Преживели ли сте това, за което говоря? Мнозина упорито свидетелстват за себе си, като разправят как страдат от едно или друго, как се трудят, как Бог ги цени и им поверява някаква такава работа и какви са, като нарочно говорят с определен тон и се държат по определен начин, докато накрая някои май започват да се мислят за Бог. Светият Дух отдавна е изоставил онези, които стигат до това ниво, и макар че още не са премахнати или отлъчени, а вместо това са оставени да служат, съдбата им е подпечатана и те само чакат наказанието си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог). Четенето на Божиите слова ме накара да осъзная, че когато хората нямат място за Бог в сърцата си и постоянно се изтъкват и възвеличават, те вървят по пътя надолу, че това е омразно на Бог и че в крайна сметка това може да доведе само до наказание. Докато размишлявах върху поведението си, се изпълних със страх. Голямата грешка, която допуснах, докато снимах този видеоклип със свидетелство за преживяване, произтичаше от неправилните ми намерения при изпълнение на дълга ми през този период. Моята надменност и самонадеяност ме караха да се стремя да се изтъквам и винаги мислех как да изпъкна, за да накарам хората да ми се възхищават, поради което загърбих принципите. В сърцето ми вече нямаше място за Бог. Непрекъснато се изтъквах, за да придобия възхищението на другите, с което привидно задоволявах суетата си, но в действителност сърцето ми се отдалечаваше все повече от Бог и вече не чувствах Неговото напътствие. Изпълнението на дълга ми беше осеяно с грешки, което водеше до забавяне на работата. Ако продължавах по този начин, несъмнено щях да бъда намразена и отстранена от Бог. Благодарение на тази грешка бях разкрита и своевременно спряна от това да продължа по този път надолу. Това беше Божията любов и Неговият начин да ме спаси. Реших никога повече да не се изтъквам.

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова: „Бог се въплъщава като обикновен човек, което означава, че Бог Се смирява от възвишен образ, идентичност и положение над всички неща, за да стане напълно обикновен човек. Когато става обикновен човек, Той не избира да се роди в знатно, богато семейство; средата, в която се ражда, е много обикновена, дори мизерна. Ако погледнем на този въпрос от гледната точка на обикновен човек, някой със съвест, разум и човешка природа, всичко, което Бог прави, е достойно за благоговение и обич от хората. Как трябва хората да се отнасят към това? (С благоговение.) Обикновен и нормален човек, който следва Бог, трябва да възхвалява Божията обичливост заради факта, че Бог Се смирява от възвишен статус до изключително обикновен човек — Божието смирение и скритост са твърде обичливи! Това е нещо, което нито който и да било покварен човек, нито дяволите и Сатана могат да постигнат. […] Сам Бог се въплъщава и понася погрешно разбиране от страна на човечеството, както и неговите подигравки, клевети и богохулство. Той Се смирява и става обикновен човек, не е величествен на вид, няма специални таланти и със сигурност няма дълбоки знания или начетеност. С каква цел? Целта е да се приближи до хората, които е избрал и възнамерява да спаси, с тази идентичност и човешки външен вид, които ще бъдат най-лесно достъпни за тях. Не представлява ли всичко това, което Бог прави, цената, която Той е платил? (Да.) Може ли някой друг да направи това? Никой не може“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Трета част)). Божиите слова ме накараха да се засрамя напълно. Бог е Създателят, Той има власт и могъщество, както и върховенство над всички неща, но Той лично стана плът, за да спаси поквареното човечество, като смири Себе Си като обикновен човек, живеещ сред човечеството, и мълчаливо понесе бунта и непокорството на поквареното човечество. Бог никога не се изтъква и не се хвали с това колко висока цена е платил за човечеството, а вместо това смирено остава скрит сред хората, като изразява истини, за да спаси човечеството. Това е нещо, което никой покварен човек не би могъл да постигне. Видях святата, красива и добра същност на Бог, а в Неговия нрав няма и следа от надменност. Аз бях дълбоко покварена от Сатана и когато постигнах някакви резултати в дълга си, изгубих представа за собствената си незначителност, станах надменна и самонадеяна и се изтъквах. В действителност заложбите ми бяха посредствени, бях възрастна, а навлизането ми живота беше слабо и нямах никакви дарби или умения, така че никога не бях си и помисляла, че някога бих могла да стана актриса. Бог ме беше въздигнал, като ми даваше възможности да се обучавам като актриса в църквата и да снимам видеоклипове, които свидетелстват за Бог, и това даде възможност на един толкова неспособен човек като мен да бъде от някаква полза. Аз обаче не бях се отплатила за Божията любов и не бях свидетелствала за Него, а вместо това се възприемах като специална и притежаваща капитал. След като направих няколко видеоклипа, дори начинът, по който ходех и говорех, се промени; мислех, че съм забележителна, и се възползвах от всяка възможност да се изперча и възвеличая, за да придобия възхищението на другите. Бях наистина долна, достойна за презрение и крайно лишена от човешка природа. Бях напълно безсрамна! Помолих се на Бог: „О, Боже, постоянно се перча и възвеличавам и наистина ми липсва разум. Сега виждам колко окаяна и жалка съм наистина и разбирам, че без Теб не мога да направя нищо. Боже, моля Те, напътствай ме да се отърва от покварения си нрав“.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова: „Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара сте разкрили чрез вашето преживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се съпротивлявате на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая, за това колко истинско познание сте придобили за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за Неговата любов. Трябва да вложите съдържание в тези думи, докато говорите по прост начин. Не говорете за празни теории. Говорете по земен начин; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста надменни и лишени от разум. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и им се струва най-подходящо“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). „И така, какъв начин на действие не е да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си? Ако парадираш и свидетелстваш за себе си по определен въпрос, резултатът, който ще постигнеш, е да накараш някои хора да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб. Но ако се разкриеш напълно и споделиш себепознанието си по същия въпрос, природата на това е различна. Нима това не е вярно? Да говориш напълно открито за себепознанието си е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Това е положително нещо. Ако наистина познавате себе си и говорите за състоянието си вярно, честно и точно, ако говорите за знание, което се основава изцяло на Божиите слова, ако онези, които ви слушат, се извисят духовно и извлекат ползи от това, и ако свидетелствате за Божието дело и прославяте Бог, това е свидетелстване за Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че да свидетелстваш за Бог означава преди всичко да свидетелстваш за Неговото дело и за последиците от Неговия съд и наказание върху хората. То изисква също така да се разобличи каква поквара разкрива човек, докато изпълнява дълга си, какви неправилни намерения има човек и как се бунтува срещу Бог, а също и как човек се самоанализира чрез съда и наказанието на Божиите слова и как в крайна сметка се покайва и преобразява, което позволява на хората да разберат Божия нрав и да могат да Му се покорят. Когато водех общение с други хора, трябваше да споделя негативността и слабостта, които бях разкрила по време на снимките, за да могат всички да видят, че не мога да постигна нищо без Божието напътствие и че цялата слава трябва да бъде отдадена на Бог. Това е истинско свидетелство за Бог. Затова събрах смелост да се открия и разкрих пред всички другата си страна на „актриса с опит“, като казах: „В действителност заложбите ми са доста слаби и съм преживявала провали и неуспехи в многобройните снимки, в които съм участвала, и намерих усещане само чрез молитва и упование на Бог. Също така бяха нужни подробни напътствия от страна на режисьора и дълги репетиции, за да се постигнат тези изпълнения. Наложиха се презаснемания поради преувеличената ми и пресилена игра и, наред с други неща, понякога не успявах да представя точно образа поради лошото си състояние“. След като се открих за тези неща, се почувствах заземена и спокойна, вече нямах високо мнение за себе си и отношенията ми с братята и сестрите станаха по-близки. Особено по време на това заснемане, когато допуснах толкова съществена грешка, именно търпеливата помощ на братята и сестрите при преработването на видеоклипа малко по малко направи възможно завършването му. Осъзнах, че всеки видеоклип е резултат от хармонично сътрудничество между братята и сестрите под Божието напътствие и че това, което аз допринасях, беше само една малка част. Чувствах се напълно незначителна. След това, преди да заснема друг видеоклип със свидетелство за преживяване, се молех на Бог за Неговото напътствие. Също така разказах за покварата си на Лин Дзие, сестрата, с която си партнирах, като я помолих да ме надзирава и да ми напомня, ако някога отново говоря самохвално или се изтъквам. Обобщих проблемите си и заедно с режисьора, като изредих най-често срещаните от тях един по един за повторно практикуване и корекция. Като изпълнявах дълга си по този начин, се чувствах много по-спокойна.

По-късно участвах в една важна сцена в един филм. Тя беше много различна от тези, които бях играла преди. Мислех си, че ако успея да изиграя тази роля добре, ще направя пробив в актьорската си игра, а братята и сестрите със сигурност ще ми се възхищават. Когато тази мисъл се появи, осъзнах, че отново се опитвах да се изтъкна. Веднага се помолих на Бог да ме напътства да се опълча срещу неправилните си намерения и сърцето ми постепенно се успокои. Когато отново размишлявах върху сценария, осъзнах, че ми липсваше опит в тази област и не можех да разбера добре ролята, затова изпратих съобщение, в което помолих братята и сестрите за помощ: „Трудно ми е и имам нужда от помощ. Далеч съм от това да се превъплътя в тази роля и не мога да намеря подходящото състояние. Помогнете ми, моля“. В момента, в който изпратих съобщението, се почувствах толкова облекчена. По-късно братята и сестрите търпеливо ме напътстваха и ми помагаха, като ми даваха някои пътища и посоки занапред.

Сега вече имам известно разбиране за покварения си нрав, свързан с това да се изтъквам. Осъзнах, че възможността, която Бог ми е дал да изпълнявам дълга си, не е за да се изтъквам, а за да ме накара да опозная и разреша покварения си нрав и да се стремя усърдно към истината и навлизането в живота в хода на дълга си. Всички тези придобивки и разбирания са резултат от напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!