През март 2023 г. изпълнявах дълг като областен водач. Тъй като имах много отговорности, често ми се налагаше да ставам рано и бързо да излизам, а понякога не се прибирах преди стъмване. След прибиране вкъщи все още имах писма за преглеждане, а работата изглеждаше безкрайна. Понякога показвах порочни нрави, докато изпълнявах дълга си, и ми се искаше да ям и да пия Божиите слова, за да ги преодолея, но винаги ми се струваше, че духовната практика ще отнеме твърде много време. След като известно време бях ангажирана по този начин, почувствах, че не съм постигнала голям напредък в навлизането в живота, и сърцето ми винаги се чувстваше празно. Тъй като се съсредоточавах само върху работата, без да обръщам внимание на навлизането в живота, духът ми постепенно се скова и не знаех да търся истината, когато се натъквах на проблеми, и не можех да споделям никакво разбиране по време на събрания. Знаех, че връзката ми с Бог не е нормална, затова се чувствах малко уплашена и почувствах, че съм в криза. Ако не направех промяна в моя живот нрав, тогава колкото и много да изглеждаше, че тичам или страдам, пак нямаше да срещна Божието одобрение. Затова спрях да искам да изпълнявам дълга на водач с мисълта, че този дълг е твърде натоварващ, и не ми остава време да се стремя към истината, за да променя моя покварен нрав. През този период, въпреки че не се отказах от дълга си, аз загубих мотивация и престанах да имам особено усещане за бреме към дълга си. По-късно забелязах, че братята и сестрите, които изпълняваха дълг, свързан с текстове, често четяха Божиите слова и свидетелства за преживяване, написани от други братя и сестри, и си мислех, че изпълнението на дълг, свързан с текстове, би било наистина добре и че човек може да придобие повече от такъв дълг, отколкото от изпълнението на друг, затова се надявах, че един ден и аз ще мога да изпълнявам дълг, свързан с текстове, защото това би ми помогнало с навлизането в живота и би усилило надеждата ми за спасение.

Един ден през ноември висшето ръководство съобщи, че има спешна нужда от персонал за работа, свързана с текстове, и тъй като бях сравнително ефективна в надзора над работата с текстове, те пожелаха да ми възложат този дълг. Бях много щастлива да науча новината, защото смятах, че изпълнението на този дълг със сигурност ще ми помогне с навлизането в живота, и смятах, че трябва да се възползвам от тази възможност. Но за моя изненада едва след като действително започнах да сътруднича, разбрах, че освен да подбирам статиите, трябва и да развивам хората, както и да разрешавам въпроси, свързани с навлизането в живота на братята и сестрите, и открих, че натоварването на този дълг е не по-малко от това на водач. Освен това, тъй като току-що бях започнала обучението и не познавах принципите или работата, винаги имах безкрайни задачи за довършване. И тъй като моят приоритет бе да свърша работата добре, усещах, че сутрешните духовни практики са загуба на време. Освен това вечер се налагаше да работя извънредно, за да подбирам статиите, оказах се хваната в кръговрата на ежедневната работа и престанах да се съсредоточавам върху изучаването на покварата, която разкривах. Понякога, когато осъзнавах, че състоянието ми е лошо, ми се искаше да ям и пия Божиите слова, за да го променя, но щом си помислех за цялата работа, която чакаше да бъде свършена, отлагах въпроса за навлизането в живота. Първоначално си мислех, че изпълняването на дълг за работа с текстове ще ми помогне с навлизането в живота, но сега дори не можех да намеря време за духовни практики. Ако продължавах да съм толкова заета всеки ден, как ще имам време да търся истината и да разреша проблемите си? Как бих могла да бъда спасена без промяна в моя живот нрав? Колкото повече мислех за това, толкова по-тъжна ставах и дори съжалявах, че съм поела този дълг. Особено когато видях свидетелствата за преживяване на някои братя и сестри, превърнати във видеоклипове и качени в интернет, изпитах дълбоко чувство на безпокойство, защото вярвах в Бог от няколко години, без да напиша нито едно свидетелство за преживяване, и все още не бях променила нито една страна от покварения си нрав. Какъв беше смисълът от това да съм заета всеки ден? Не можех да не се оплаквам при мисълта, че водачите са ми възложили неподходящ дълг и че това възпрепятства стремежа ми към истината и възможността ми за спасение. Знаех, че е грешно да мисля по този начин, затова се помолих на Бог в сърцето си: „Боже, винаги съм чувствала, че съм твърде заета с дълга си, за да се стремя към истината. Знам, че е неправилно да мисля така, но все още не разбирам много себе си. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, и ми помогни да разбера моите проблеми“.

По време на едно събиране прочетох откъс от Божиите слова. „Някои хора все твърдят, че са толкова заети с дълга си, че нямат време да се стремят към истината. Това не е вярно. Каквато и работа да върши човек, който се стреми към истината, щом открие проблем, той ще потърси истината, за да го разреши, и така ще разбере и ще придобие истината. Това е сигурно. Много хора смятат, че истината може да се разбере само чрез ежедневни събирания. Това е крайно погрешно. Истината не е нещо, което може да се разбере само чрез събиране и слушане на проповеди. Човек трябва и да практикува и преживява Божиите слова, а освен това се нуждае и от процеса на откриване и разрешаване на проблеми. От решаващо значение е да се научи да търси истината. Каквито и проблеми да ги сполетят, хората, които не обичат истината, не я търсят, а тези, които я обичат, я търсят, колкото и да са заети с дълга си. Така че можем да кажем със сигурност, че хората, които постоянно се оплакват, че са толкова заети с дълга си, че нямат време да се събират, поради което им се налага да отлагат стремежа си към истината, не я обичат. Това са хора с нелепи схващания, които нямат духовно разбиране. […] Стремежът на човек към истината не зависи от това колко е зает с дълга си или с колко време разполага, а зависи от това дали обича истината от сърце. Всъщност всеки разполага с еднакво количество време, разликата е в това как го прекарва. Всеки, който твърди, че няма време да се стреми към истината, може да прекарва времето си в плътски удоволствия или да е зает с някакви външни дела, вместо да прекарва времето си в търсене на истината, за да разрешава проблеми. Небрежните в стремежа си хора са такива. Това отлага важния въпрос за навлизането им в живота“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). От Божиите слова разбрах, че постоянното чувство да съм винаги твърде заета с дълга си, за да се съсредоточа върху навлизането в живота, произтичаше от основния ми проблем, че не обичам истината. Преди имах много работа като водач и чувствах, че нямам време да чета Божиите слова и да променя покварения си нрав, затова исках да изпълнявам дълг от само една задача. Но след като преминах към дълг, свързан с текстове, все още се чувствах твърде заета с него, а това се отразяваше на навлизането ми в живота и пречеше на шанса ми за спасение. След като прочетох Божиите слова, аз осъзнах, че оправданията ми са абсолютно невалидни. Тези, които обичат и се стремят към истината, я търсят и се самоанализират във всяка ситуация, и могат да се поучат от нея. Но тези, които не обичат истината, не са съсредоточени върху търсенето ѝ във всяка ситуация и винаги намират всевъзможни оправдания да не се стремят към нея. Мислех си за много братя и сестри, които са водачи и надзорници. Те също са заети с работа всеки ден, но все пак имат време да търсят истината и да се съсредоточат върху навлизането си в живота. Точно когато един водач дойде в нашия екип, за да проследи работата, аз видях, че тя е отговорна за нашата работата, като същевременно управлява и други задачи, и че е много по-заета от мен всеки ден. И все пак успяваше да намери време за духовна практика и размишление над Божиите слова. Нещо повече, да я чуем да споделя придобитото от преживяното кастрене беше полезно и за нас. Видях, че другите могат да търсят истината и да се учат от обстоятелствата, с които се сблъскват, което ги води към напредък в живота. Спомних си и за хора, с които се бях сблъсквала преди, и които изпълняваха дълг от само една задача. Те се задоволяваха просто да завършат задачите, които им възлагаха всеки ден, а след това да прекарат останалото време в плътски дела. Явно са имали достатъчно време да размишляват върху Божиите слова и да търсят истината, но нямаха чувство за бреме при навлизането си в живота и не обръщаха внимание на забележките на другите, дори им се противопоставяха. В светлината на тези факти разбрах, че убеждението ми, че да си зает с дълг означава да нямаш време да търсиш истината, беше коренно несъвместимо с истината и напълно абсурдно. Точно както сега, когато изпълнявах дълг, свързан с текстове, и да подбирам свидетелства за преживяване, всяка статия, която преглеждах, включваше истината, но защо все още имах чувството, че нямам време да се съсредоточа върху навлизането в живота? Основната причина беше, че не обичах истината, и дори обвинявах ръководителите, че са ми възложили неподходящ дълг, което беше просто безсмислено и неразумно. Наистина бях разобличен от Бог човек, с абсурдно разбиране и липса на духовно разбиране!

По-късно прочетох някои от Божиите слова и разбрах как да постигнем навлизане в живота, докато изпълняваме дълга си. Всемогъщият Бог казва: „Колкото и да са заети с дълга си, хората, които се стремят към истината, пак могат да я търсят, за да разрешават проблемите, които ги сполетяват, да търсят общение за неясните неща от проповедите, които са чули, и ежедневно да успокояват сърцата си, за да размишляват над това как са се справили, след което да обмислят Божиите слова и да гледат видеоклипове със свидетелства за преживяване. Така се обогатяват. Колкото и да са заети с дълга си, това изобщо не пречи на навлизането им в живота, нито го забавя. Естествено е хората, които обичат истината, да практикуват така. Хората, които не обичат истината, не я търсят и не искат да притихнат пред Бог, за да се самоанализират и да се опознаят, независимо дали са заети с дълга си и с какви проблеми се сблъскват. Затова не се стремят към истината, независимо дали са заети с дълга си, или си почиват. Всъщност, ако човек има сърце, което се стреми към истината и копнее за нея, и ако носи бремето на навлизането в живота и на промяната в нрава, в сърцето си ще се доближи до Бог и колкото и да е зает с дълга си, ще Му се помоли. Той със сигурност ще получи част от просветлението и сиянието на Светия Дух, а животът му непрестанно ще расте. Нищо не може да придобие човек, който не обича истината и не носи никакво бреме на навлизане в живота или на промяна в нрава, и който не се интересува от тези неща. Човек трябва да размишлява върху разкриването си на поквара винаги и навсякъде. Например, ако някой разкрие поквара, докато изпълнява дълга си, трябва да се помоли на Бог в сърцето си, да се самоанализира, да разпознае покварения си нрав и да потърси истината, за да се справи с него. Това касае сърцето и няма отношение към изпълняваната задача. Лесно ли е да се постигне? Зависи от това дали си човек, който се стреми към истината. Хората, които не обичат истината, не се интересуват от въпросите, свързани с израстването в живота. Те не обмислят подобни неща. Само хората, които се стремят към истината, са готови да се посветят на израстването в живота. Само те често размишляват върху действително съществуващите проблеми и за това как да търсят истината, за да ги разрешат. Всъщност процесът на разрешаване на проблемите и този на стремеж към истината са едно и също нещо. Ако човек постоянно се съсредоточава върху търсенето на истината, за да разрешава проблемите при изпълнението на дълга си, и ако е разрешил доста проблеми за няколко годишно практикуване, определено изпълнява дълга си на ниво. Такива хора имат много по-малко разкриване на поквара и са придобили много истински преживявания, докато са изпълнявали дълга си. Така те са способни да свидетелстват за Бог. Как такива хора преминават през преживяването, което започва с поемането на дълга, до това да са способни да свидетелстват за Бог? Постигат го, като се уповават на търсенето на истината, за да разрешават проблемите. Ето защо колкото и да са заети с дълга си, хората които се стремят към истината, ще я търсят, за да разрешават проблемите, ще успяват да изпълняват дълга си според принципите, ще са способни да практикуват истината и да се покорят на Бог. Това е процесът на навлизане в живота, както и процесът на навлизане в истината реалност“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). В миналото винаги съм мислила, че духовните практики изискват достатъчно време, за да ям и пия от Божиите слова и да размишлявам върху собствените си проблеми и да ги разбирам, и че това е начинът да се съсредоточа върху навлизането в живота. Затова винаги, когато изпълнявах задълженията си, се съсредоточавах само върху работата, като оставях настрана въпроса за навлизането в живота. Отделих навлизането в живота от дълга си. Истината е, че духовните практики не трябва да бъдат обвързани с правила, и тези, които имат чувство за бреме в навлизането в живота и обичат истината, могат да се поучат, независимо колко са заети. Точно както когато човек изпълнява дълг на водач и работник, има много хора, събития и неща, с които се сблъсква всеки ден. Понякога братята и сестрите живеят в трудности или поквареният им нрав оказва влияние върху дълга им, тогава водачите и работниците трябва да размишляват върху състоянието им и да търсят Божиите слова, които да им помогнат да го променят. Понякога, когато видят, че братята и сестрите разкриват сериозно покварения си нрав, прекъсват и смущават църковната работа, те трябва да ги разобличат и да ги кастрят. А при изпълнение на дълг за работа с текстове подбирането на всяка статия включва определен аспект на истината, който може да промени аспект от порочния нрав, и ако има неща, които човек не разбира ясно, той трябва активно да търси истината, за да може да отсява подходящи статии в съответствие с принципите. Всички тези неща са свързани с навлизането в живота. Нещо повече, при общуването със сестрите, с които си сътрудничех, тъй като нямах разбиране за принципите и бях неефективна в дълга си, се оказа, че съм загрижена за славата и репутацията си и се сравнявам със сестрите си, и трябваше бързо да потърся истината, за да променя покварения си нрав, за да мога бързо да се вглъбя в дълга си. Освен това също е много важно да се възползваме от свободните моменти, за да притихнем пред Бог и да размишляваме върху Неговите слова, като дори времето, прекарано в миене, хранене или разговори може да служи за размисъл върху Божиите слова или размишления върху покварите, които сме разкрили през деня. Има толкова много области в дълга на човек, в които той трябва да търси истината и да си взема поуки. След това, когато изпълнявам дълга си, щях да го правя според Божиите слова, а понякога, когато работата беше натоварена, да се събуждам малко по-рано или да използвам обедната си почивка, за да пиша бележки за духовната си практика или статии. Като практикувам по този начин, чувствах, че връзката ми с Бог става все по-близка. Когато подбирам статии, аз чета разбиранията от преживяното на моите братя и сестри и съзнателно размишлявам върху собствените си проблеми в светлината на техните. Понякога чрез четене на техните разбирания от преживяното получавам по-ясно прозрение за собствените си проблеми и всеки път откривам, че съм успяла да придобия нещо. Постепенно почувствах, че съм придобила по-проницателен дух, и наистина осъзнах, че навлизането в живота и дългът на човека са свързани. Все повече усещах, че изпълнението на този дълг е прекрасно, и въпреки че щях да съм заета, той ми помогна да променя покварения си нрав. Проявих готовност да продължа да практикувам и да се съсредоточа върху навлизането в живота в този дълг.

Един ден прочетох откъс от Божиите слова в едно свидетелство за преживяване, което ми помогна да придобия повече прозрение за състоянието си. Всемогъщият Бог казва: „Хората вярват в Бог, за да бъдат благословени, възнаградени, увенчани. Нима това не съществува в сърцето на всеки? Факт е, че е така. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват мотивите и желанието си да получат благословии, това желание и този мотив винаги са били непоклатими дълбоко в сърцата им. Колкото и духовна теория да разбират хората, каквито и знания от преживявания да имат, какъвто и дълг да могат да изпълнят, колкото и страдания да понасят и каквато и цена да плащат, те никога не се отказват от мотивацията за благословии, скрита дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят в нейна полза. Нима това не е заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Как бихте се чувствали без тази мотивация да получавате благословии? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако тази скрита в сърцата им мотивация да получават благословии бъде премахната? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да се демотивират да изпълняват дълга си. Те ще загубят интерес към вярата си в Бог, сякаш душата им е изчезнала. Те ще изглеждат така, сякаш сърцето им е било отнето. Затова казвам, че мотивацията за благословии е нещо, което се таи дълбоко в сърцата на хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). Докато обмислях Божиите слова, разбрах, че зад моята съпротива и негативизъм се крие егоистично желание за благословения. През цялото време вярвах, че няма нищо лошо в желанието ми да се стремя към истината и да се съсредоточа върху навлизането в живота, и едва чрез разобличеното от Божиите слова осъзнах, че съм била подведена от собствената си външност. Като си спомня времето, когато за първи път намерих Бог, аз се покорявах на всеки дълг, който църквата ми уреждаше, и изглеждах активна и ентусиазирана. По-късно се избавих от семейството и децата си и въпреки че сърцето ми се измъчваше и изпитваше болка, се надявах в бъдеще да получа благословии. Затова решително изоставих брака и семейството си, за да посветя цялото си време на дълга си. Поглеждайки назад, виждам, че съм била мотивирана от желанието за благословии. Мислех, че като напускам дома, за да изпълнявам дълга си, ще имам повече възможности да практикувам, а това ще увеличи бъдещите ми шансове за спасение. Когато изпълнявах дълга си на водач, усещах, че всеки ден съм толкова заета с този дълг, че не ми остава време да ям и пия Божиите слова, и че колкото и усърдно да изглеждаше, че се трудя, без каквато и да е промяна в моя живот нрав в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена. Чувствах, че дългът ми на водач не е от полза за моето спасение и благословии, така че мислех да премина към дълг от само една задача. Но неочаквано, дори след като поех дълг, свързан с текстове, все още не можех да намеря време да ям и да пия правилно от Божиите слова, затова се изпълних със съжаление, като си мислех, че този дълг пречи на стремежа ми към истината и спасението, и се почувствах огорчена и наскърбена. Просто бях готова да изпълнявам какъвто и да е дълг, който мислех, че ще ми позволи да придобия благословии, и се съпротивлявах и настройвах негативно към дълга, които мислех, че няма да ми позволи да придобия благословии, и дори се оплаквах от водачите, че са уредили дълг, който не ми подхожда, като не успявах да се подчиня на Божието върховенство и подредби. Като размишлявах върху възможностите, които Бог ми даде, за да изпълнявам дълга си, осъзнах, че те са били предназначени да ме насърчат да се съсредоточа върху търсенето на истината, за да променя покварения си нрав, но аз не знаех какво е добро за мен и не успях да оценя от тази ценна възможност да практикувам, като постоянно пресмятах дали мога да получа благословии. Бях толкова грозна и достойна за презрение. Ако не се поправех, не след дълго щях да се окажа разкрита и отстранена! Затова се помолих на Бог: „Боже, благодаря Ти, че създаде такава ситуация, за да ме разкриеш, като ми помогна да видя недостатъците си. Готова съм да променя грешното си схващане за стремежа и да се покоря на устроеното от Теб и Твоите подредби. Моля Те, води ме“.

Въпреки че все още съм заета с дълга си, вече не се чувствам огорчена или потисната. Опитвам да се съсредоточа върху записването на прозренията и придобивките, които получавам, докато изпълнявам дълга си, и покварата, която разкривам, и се моля на Бог с чувство за бреме, като Го моля за просветление и напътствие, и малко по малко размишлявам и започвам да опознавам себе си. По време на духовните си практики гледам видеоклипове със свидетелства за преживяване, които засягат моите проблеми, и се опитвам всеки ден да отделям време да се самоанализирам и да търся истината, и се стремя да пиша свидетелства за преживяване всеки месец. Един ден видях, че свидетелството за преживяване, което съм написала, е превърнато във видеоклип и качено на уебсайта. Бях толкова развълнувана. По-късно видях, че моето преживяване е споделено от много братя и сестри, които също разрешаваха проблемите в тяхното навлизане в живота. Осъзнах, че писането на свидетелства за преживяване може да бъде от полза за други хора със същите проблеми и че това е наистина ценно и значимо. Това още повече засили решимостта ми да се стремя към истината.

След като преминах през това, аз наистина осъзнах, че да се стремиш към навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, наистина не е трудно и че стига да променим отношението си и наистина да сътрудничим, Бог ще ни просветли и напътства. Това е от голяма полза за нашия стремеж към истината и спасението! Благодарна съм за Божието водачество, че ми позволи да постигна тези придобивки.