През юли 2022 г. напоявах новоповярвали в църквата. Напояващият дякон, отговорен за моята работа, беше Лучия. Църковният водач, Рути, имаше положително мнение за Лучия и често я хвалеше пред нас за това, че има добри заложби и е много работоспособна, като говореше за нея като за стълба на църковното дело по напояването. Затова аз също имах високо мнение за Лучия. След като общувах с нея известно време обаче, установих, че тя не търси истините принципи в начина, по който подхожда към въпросите, и прави произволни промени в персонала. Няколко пъти напоителите, които избираше, не се съобразяваха с принципите и тя ги заменяше в рамките на по-малко от месец. Честите смени на напоителите сериозно засегнаха работата по напояването на новоповярвалите. Освен това в работата си тя само крещеше лозунги и се захващаше с повърхностни задачи, без да обръща внимание на действителните ни трудности. Когато резултатите от напояването при нас не бяха толкова добри, колкото тези в други църкви, тя много се ядосваше и постоянно ни се караше, както възрастен хока деца. Братята и сестрите се чувстваха все по-възпрени от нея и не смееха да продумат, когато я видеха, тъй като се чувстваха много потиснати. Водачката Рути беше наясно с поведението на Лучия, но никога не обръщаше внимание на проблемите ѝ чрез общение.

На едно събрание през май 2023 г. висшестоящите водачи разговаряха с нас за истината, свързана с прозирането на антихристите, лъжеводачите и злите хора, и ни насърчиха да практикуваме истината, като разобличиха всякакви постъпки и проявления на антихристите, лъжеводачите и злите хора, които наблюдавахме. След събранието брат Яспер дойде при мен и каза: „Напояващият дякон Лучия е безразсъдна, тъй като подбира и използва хора, без да следва принципите, и често хока братята и сестрите. Чувал съм за проблемите, които си споменавала във връзка с нея. Тъй като ти по-често общуваш с Лучия и си по-запозната с поведението ѝ, ти предлагам да докладваш тези проблеми. Това е справедлива постъпка“. Като чух думите на Яспер, аз също почувствах, че проблемите на Лучия трябва да бъдат докладвани, и се съгласих да подам докладно писмо на същия ден. Но тъкмо когато седнах да го пиша, внезапно се сетих, че Рути и Лучия пряко надзираваха работата ми и ако подам докладното писмо, в крайна сметка то ще попадне в техните ръце. Лучия обикновено беше доста авторитарна и често ме обвиняваше, че съм безотговорна в дълга си и не се съсредоточавам в това да постигам резултати в работата си. Ако откриеше, че съм я докладвала, дали щеше да ме накаже и да ми усложни живота? А дали нямаше дори да ме освободи или да ме преназначи? Тези неща много ме уплашиха и предизвикаха у мен вътрешен конфликт, и аз си помислих: „По-добре просто да си затворя очите. Ако създам проблеми на тях, само ще създам проблеми на себе си. Не искам да загубя шанса да изпълнявам дълга си. По-важно е да се защитя“. Още повече, тъй като в този ден имаше много неща за вършене, реших да не пиша докладното писмо, като използвах заетостта си като оправдание. На следващия ден Яспер изпрати съобщение, в което ме питаше дали съм подала доклада. Като видях съобщението, усетих как лицето ми пламва и почувствах дълбок срам в сърцето си. Отговорих просто с думата „не“. Яспер не каза нищо повече.

През следващите дни се чувствах много неспокойна и изпълнена с вина. По време на духовната си практика прочетох тези Божии слова: „Ако в живота си често си намираш виновни, ако сърцето ти не може да намери покой, ако нямаш спокойствие и радост и често си обзет от тревога и безпокойство за всякакви неща, какво показва това? Че ти просто не практикуваш истината, че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш сред нрава на Сатана, често си склонен да не практикуваш истината, да я предаваш, да бъдеш егоистичен и подъл; да поддържаш само своя имидж, своето име, положение и своите интереси. Това, че винаги живееш за себе си, ти носи голяма болка. Имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и огорчения, че нямаш никакво спокойствие и радост. Да живееш заради покварената си плът означава да страдаш прекомерно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). Разобличаването на Божиите слова ме накара ясно да осъзная, че безпокойството и чувството ми за вина бяха породени от това, че защитавах собствените си интереси и себе си, вместо да практикувам истината. Бях напълно наясно, че разобличаването и докладването на лъжеводачите, антихристите и злите хора е отговорност на всеки един от Божиите избраници и е аспект на истината, който трябва да бъде практикуван. Така е, защото щетите, които антихристите и злите хора нанасят на църковното дело, са толкова големи, че всеки човек със съвест и разум би трябвало да ги докладва и разобличава, за да защитава църковното дело. Аз обаче, дори когато открих проблеми, нямах смелостта да ги докладвам, от страх, че Рути и Лучия може да ме потиснат и да ми отмъстят, след като видят доклада ми. Предпочитах да бъда угодник, отколкото да защитя църковното дело, и не взимах под внимание как да изпълнявам дълга си и да остана непоколебима в свидетелството си. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Като осъзнах това, тихо се помолих на Бог: „О, Боже, толкова съм егоистична и достойна за презрение — нямам смелост да напиша доклада. Изпитвам дълбока вина. О, Боже, моля Те, дай ми вярата и смелостта да практикувам истината“.

През следващите дни дори забелязах още повече проблеми с Лучия. В един работен доклад тя написа, че петима новодошли не жадували за истината и не посещавали събранията редовно, и тя планирала да спре да ги напоява и подкрепя. В действителност обаче някои от тези новодошли бяха болни, други бяха заети с работа, а трети имаха реални семейни проблеми, които трябваше да бъдат разрешени, което временно им беше попречило да посещават редовно събранията, и самите новодошли също бяха разстроени заради това. Тъй като нередовното присъствие на новодошлите влияеше отрицателно на резултатите от работата на Лучия, тя просто се отказа от тези новодошли, които имаха нужда от напояване и подкрепа. Ние почувствахме, че това явно нарушава принципите и е безотговорно, затова редактирахме тази част от доклада на Лучия, която не отговаряше на фактите. Когато видя промените, Лучия побесня и ни разпита защо сме ги направили. След като обясних защо, Лучия се ядоса още повече и ме нахока: „Защо се правиш на герой? Всички познават принципите, само ти не ги разбираш. Каква работа по напояването вършиш по-точно?“. Бях напълно объркана. Според принципите тези петима новодошли не бяха хора, които не жадуват за истината. Те бяха личности, които имаха нужда от напояване и подкрепа, и от наша страна беше уместно да поправим съдържанието, което не отговаряше на фактите. Защо тогава Лучия се ядосваше толкова и ме обвиняваше, че се правя на герой? Чувствах, че нещо не е наред с нея. Тя беше напояващ дякон, така че ако действаше безпринципно, това щеше да се отрази на работата по напояването и последиците щяха да бъдат сериозни. Замислих се как последния път нямах смелост да напиша докладното писмо и как пропуснах един шанс да практикувам истината, което породи у мен чувство на задлъжнялост. Този път трябваше да докладвам проблемите ѝ на висшестоящите. Но една мисъл мина през ума ми: „Ако отида директно при водачката Рути, за да докладвам проблемите на Лучия, дали тя ще си помисли, че правя всичко възможно да усложня живота на Лучия?“. Помня как година по-рано, когато Лучия дойде в църквата ни за първи път, Рути беше много доволна и каза, че Лучия има добри заложби и е много работоспособна, и е стълбът на църквата. Освен това Рути много добре знаеше, че Лучия действа безпринципно и има склонност да потиска и поучава другите, но винаги си е затваряла очите за проблемите на Лучия. Като се има предвид колко високо мнение имаше Рути за Лучия, дали изобщо щеше да приеме доклада ми сериозно? Дали щеше да прикрие Лучия и да усложни моя живот, като ми попречи да изпълнявам дълга си? При тези мисли се изпълних с тревога и не бях сигурна дали трябва да излагам проблемите на Лучия пред Рути. Осъзнах, че отново се опитвам да защитя себе си. И така, тази вечер потърсих подходящи статии със свидетелства за преживяване, свързани със състоянието ми, за да ги прочета. В еднa от тях се цитираше откъс от Божиите слова, който наистина ме развълнува. Прочетох тези Божии слова: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина е загрижен за Божието бреме? Запитай се: загрижен ли си за бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Божиите въпроси ме изпълниха с дълбоки чувства на срам и вина. Виждах ясно, че Лучия не следва принципите в дълга си, че често действа въз основа на покварения си нрав и прибързаността си да поучава братята и сестрите. Имах известно прозрение за проблемите на Лучия и исках да ги докладвам на Рути, но се тревожех, че Лучия може да ми отмъсти и да ми усложни живота, и се страхувах, че Рути може да защити Лучия, а да потисне и изолира мен. В резултат на това се защитих и не докладвах проблемите. През този период сърцето ми беше винаги посветено на това да защитавам собствените си интереси, без да проявявам внимание към Божието бреме, и не успявах да браня църковното дело. В критични моменти многократно отстъпвах, като не практикувах истината и не поддържах принципите. Докато разсъждавах над Божиите слова, разбрах намерението Му и получих път за практикуване. И така, събрах смелост да докладвам проблемите на Лучия пред Рути.

На следващия ден Рути помоли мен и още няколко водачи на екипи да напишем оценки за Лучия. Аз написах всички проблеми, които бях забелязала, възможно най-подробно, но все още имах някои притеснения, тъй като се тревожех, че Рути може да защити Лучия и да изолира или потисне мен. Затова си оставих вратичка, като добавих следното изречение в оценката: „Не съм видяла тези проблеми съвсем ясно, затова ги докладвам, за да преценим всички заедно“. Мислех, че щом събере оценките за Лучия, Рути ще я освободи, но няколко дни след това нищо не се случваше. Отново започнах да се тревожа, като си мислех: „Всички са написали своите оценки за Лучия и дори да не решат, че заслужава да бъде освободена, тя трябва да бъде разобличена и да ѝ се посочат проблемите, за да си даде сметка за тях. До момента обаче няма никакви признаци на действие. Възможно ли е водачката да си мисли, че оценката ми е погрешна? Дали тя ще ме освободи?“. Няколко дни по-късно Лучия видя, че аз и останалите напоители продължаваме да подкрепяме новодошлите, които не посещаваха събрания редовно, и много се разстрои. Разпитваше ни защо тези, които не посещаваха събрания редовно, все още са в църквата, и ни обвиняваше, че действаме своеволно. На едно събрание на съработниците тя отново ни порица заради този проблем, като оказа натиск върху нас да се откажем от тези новодошли, които не посещават редовно събранията. Почувствах, че проблемите на Лучия са доста сериозни, но после, като видях, че не само не я освободиха, но дори я повишиха да надзирава важен елемент от работата, се усъмних дали не съм подала неверен доклад поради липса на прозрение. През този период се чувствах много потисната и унила и не разбирах какво беше истинското намерение на Бог, което стоеше зад това да се сблъскам с такава ситуация, и как трябва да я преживея. Особено след като Лучия вече заемаше по-висока позиция, ако наистина разбереше, че бях докладвала проблемите ѝ, можеше да ме преназначи или да ме освободи във всеки един момент, а дори и да ме премахне от църквата. Мислите за тези неща много ме тревожеха и плашеха, и аз вече не исках да прозирам същността на Лучия.

Един ден през юли висшестоящите водачи изпратиха двама братя, които да ме разпитат за ситуацията с Лучия. Едва тогава разбрах, че брат Яспер е докладвал събраната от него информация на висшестоящите водачи, когато е разбрал, че не съм написала докладното писмо. Споделих всички постъпки на Лучия с двамата братя. След като чуха това, те бяха много учудени и казаха: „Рути поръча на всички вас да напишете оценки за Лучия — защо тогава не се прави нищо по въпроса вече почти месец?“. Накрая двамата братя ме попитаха: „От страх ли не написа докладното писмо?“. Като чух въпроса на братята, се почувствах дълбоко засрамена и виновна. Осъзнах колко егоистична и достойна за презрение съм била, като все съм се опитвала да се защитавам. Почувствах се като мекотело. След като докладвах ситуацията и видях, че Лучия не само не беше освободена, но и я повишиха, нямах смелост да подавам следващи доклади. Всъщност бях напълно наясно, че Лучия има проблеми и че много от възгледите и практиките ѝ не се съобразяват с истините принципи. Тя потискаше и хокаше другите заради собствените си работни резултати, репутация и статус, и не решаваше действителни проблеми. Тя дори изостави няколко новодошли, които имаха нужда от напояване и подкрепа. Когато поправих проблемите ѝ, тя дори ме укори и ме обвини, че се правя на герой. Аз обаче, поради страх от статуса и силата ѝ и за да не бъда потисната или наказана, се оказах неспособна да се придържам към истините принципи и нямах смелостта да я разоблича и докладвам. Тази вечер дълго време не можах да заспя. Мислех си как съм живяла в състояние на потиснатост, униние и вътрешен конфликт в последния месец и половина. Бях видяла проблемите, но бях твърде уплашена, за да ги изкажа пред другите, а след като най-сетне ги докладвах, се страхувах от потискане. Това състояние се появяваше отново и отново. Какъв точно беше проблемът? Потърсих Божии слова, свързани със състоянието ми. В този момент прочетох откъс от Божиите слова: „С какво отношение трябва да подхождат хората към един водач или работник? Ако това, което прави водачът или работникът, е правилно и съответства на истината, тогава може да му се подчиниш, а ако това, което прави, е грешно и не съответства на истината, не бива да му се подчиняваш и можеш да го разобличиш, да му се противопоставиш и да изразиш различно мнение. Ако не е способен да върши практическа работа или върши злодеяния, които смущават работата в църквата, и се разкрие, че е фалшив водач, фалшив работник или антихрист, тогава можеш да го прозреш, да го разобличиш и да съобщиш за него. Някои от Божиите избраници обаче не разбират истината и са особено страхливи. Опасяват се, че фалшивите водачи и антихристи ще ги потискат и измъчват и затова не смеят да отстояват принципите. Те си казват: „Ако водачът ме изгони, с мен е свършено и ако накара всички да ме разобличат или да ме изоставят, повече няма да съм способен да вярвам в Бог. Ако ме отлъчат от църквата, Бог няма да ме иска и няма да ме спаси. И няма ли да е напразна вярата ми тогава?“. Не е ли нелепо такова мислене? Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Дали фалшивият водач или антихрист би представлявал Бог, когато те отлъчва? Когато някой фалшив водач или антихрист те измъчва и те отлъчи, това е дело на Сатана и няма нищо общо с Бог. Когато хората са прочистени или отлъчени от църквата, това е в съответствие с Божията воля само тогава, когато има съвместно решение на църквата и всички Божии избраници и когато прочистването или пропъждането е в пълно съответствие с работните порядки на Божия дом и истините принципи в Божиите слова. Как би могло отлъчването от фалшив водач или антихрист да означава, че не можеш да бъдеш спасен? Това е преследване от страна на Сатана и антихриста и не означава, че няма да бъдеш спасен от Бог. От Бог зависи дали ще бъдеш спасен или не. Нито един човек не е компетентен да решава дали можеш да бъдеш спасен от Бог. Трябва да си наясно с това. И не разбираш ли неправилно Бог, ако приемаш отлъчването си от фалшив водач или антихрист като отлъчване от Бог? Така е. И това не е само погрешно разбиране на Бог, а и непокорство пред Него. То е и вид богохулство. И не е ли невежо и глупаво да Го разбираш така погрешно? Защо не потърсиш истината, когато те отлъчи фалшив водач или антихрист? Защо не потърсиш някой, който разбира истината, за да придобиеш известна проницателност? И защо не съобщиш за това на висшестоящите? Това доказва, че не вярваш, че истината има върховна власт в Божия дом, показва, че нямаш истинска вяра в Бог и че не вярваш истински в Него. Ако вярваш в Божието всемогъщество, защо тогава се боиш от отмъщението на лъжеводач или антихрист? Могат ли те да определят съдбата ти? Ако имаш проницателност и откриеш, че действията им са в разрез с истината, защо не разговаряш с Божиите избраници, които разбират истината? Имаш уста, тогава защо не смееш да говориш? Защо толкова се боиш от лъжеводач или антихрист? Това доказва, че си страхливец, никаквец, лакей на Сатана“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината). Божиите слова ме накараха да осъзная, че през този период многократните ми колебания и многобройните ми тревоги и притеснения във връзка с докладването на Лучия са се дължали на неправилните ми възгледи и отношение към водачите и работниците. Имах много високо мнение за водачите и работниците, като вярвах, че те имат статус и власт и че ако ги обидя, това ще създаде неприятности и вероятно ще доведе дотам да загубя дълга си, или дори да бъда премахната от църквата. В такъв случай щях да загубя шанса си за спасение. И така, макар че ясно виждах проблемите с Лучия и исках да ги докладвам, се страхувах да не си създам неприятности, да не бъда потисната или да не ме застигне отмъщение, затова все се въздържах и не смеех да докладвам. Дори когато докладвах проблемите на Лучия на Рути, имах известни резерви и също така бях измамна, и говорех двусмислено, като казах, че не виждам ясно проблемите на Лучия и че трябва да ги преценим заедно. Особено след като докладвах проблемите на Лучия, като видях, че не само не я освободиха, но и всъщност я повишиха, и че тя дори по някакъв начин ме взе на прицел, се уплаших още повече. Реших да спра да я прозирам и докладвам. Така можех да се опазя от това да бъда потискана и да запазя дълга си. Чрез разобличаването на Божиите слова разбрах колко невежа и глупава съм била. Вярвах, че това да бъдеш освободен или потискан от водачите и работниците, означава да загубиш шанса си за спасение. Този възглед е напълно абсурден! Липсваше ми истинска вяра в Бог и не вярвах, че Божият дом се управлява от истината. Вярвах в Бог, но не бях убедена, че съдбата ми е в Неговите ръце, и дори мислех, че лъжеводачите и антихристите могат да определят съдбата ми. Смятах лъжеводачите и антихристите за дори по-велики от Бог. Та това е същинско богохулство!

После говорих с Яспер за Лучия и двамата почувствахме, че тази ситуация е уредена от Бог, за да се справим с недостатъците си, и че в нея се съдържа Божието намерение. Яспер сподели с мен откъс от Божиите слова: „Когато всякакви зли хора и неверници се появяват и играят различни роли на дяволи и сатани, оспорват работните порядки и правят нещо съвсем различно, лъжат и мамят Божия дом, когато смущават и прекъсват Божието дело, като правят неща, които позорят Божието име и петнят Божия дом, църквата, ти не правиш нищо друго, освен да се ядосваш, когато видиш това, но не можеш да се изправиш, за да отстоиш справедливостта, да разобличиш злите хора, да поддържаш работата на църквата, да се заемеш с тези зли хора и да се справиш с тях, както и да им попречиш да смущават работата на църквата и да петнят Божия дом, църквата. Щом не правиш тези неща, ти не си свидетелствал. Някои хора казват: „Не смея да правя тези неща, страхувам се, че ако се занимавам с твърде много хора, може да ги разгневя и ако те се обединят срещу мен, за да ме накажат и отстранят от длъжност, какво ще правя?“. Кажете Ми, дали те са страхливи и плахи, не притежават истината и не могат да разпознават хората или да прозрат идващото от Сатана смущение, или не са предани към изпълнението на дълга си, като просто се опитват да се защитят? Какъв е истинският проблем тук? Замисляли ли сте се някога за това? Ако ти по природа си плах, крехък, страхлив и боязлив, но след толкова години вяра в Бог, въз основа на разбирането на определени истини, развиеш истинска вяра в Бог, няма ли да си способен да преодолееш част от човешката си слабост, плахост и крехкост и да не се страхуваш повече от злите хора? (Да, така е.) Тогава каква е първопричината за вашата неспособност да се занимавате и да се справите със злите хора? Дали е заради това, че вашата човешка природа е изначално страхлива, плаха и боязлива? Това не е нито първопричината, нито същността на проблема. Същността на проблема е в това, че хората не са предани на Бог. Те защитават себе си, личната си безопасност, репутацията си, статуса си и изхода си. Липсата на преданост се проявява в това, че те винаги се защитават и се оттеглят като костенурка в черупката си, когато се сблъскат с нещо, и изчакват, докато то отмине, преди отново да покажат глава. Независимо с какво се срещат, те винаги ходят по тънък лед, изпитват голяма тревога, безпокойство и страх и са неспособни да се изправят и да защитят работата на църквата. Какъв е проблемът тук? Дали не е в липсата на вяра? Ти нямаш истинска вяра в Бог, не вярваш, че Бог е Върховният владетел на всички неща, и не вярваш, че животът ти, че всичко твое е в Божиите ръце. Не вярваш на това, което Бог казва: „Без Божието позволение Сатана не смее да помръдне и косъм от тялото ти“. Разчиташ на собствените си очи и преценяваш фактите, преценяваш нещата въз основа на собствените си изчисления, като винаги защитаваш себе си. Не вярваш, че съдбата на човека е в Божиите ръце. Страхуваш се от Сатана, страхуваш се от злите сили и от злите хора. Това не е ли липса на искрена вяра в Бог? (Да, така е.) Защо няма истинска вяра в Бог? Дали това е така, защото преживяванията на хората са твърде повърхностни и те не могат да прозрат тези неща, или защото разбират твърде малко от истината? Каква е причината? Има ли нещо общо с покварения нрав на хората? Дали това е така, защото хората са твърде лукави? (Да, така е.) Независимо колко неща преживяват, независимо колко факти им се представят, те не вярват, че това е Божието дело или че съдбата на човека е в Божиите ръце. Това е един аспект. Другият смъртоносен проблем е, че хората се интересуват твърде много от себе си. Те не са готови да платят каквато и да било цена или да направят каквато и да било жертва за Бог, за Неговото дело, за интересите на Божия дом, за Неговото име или за Неговата слава. Те не са готови да направят нищо, което е свързано дори с най-малка опасност. Хората се интересуват твърде много от себе си! Заради страха си от смърт, от унижение, от това да попаднат в капана на зли хора и от това да изпаднат във всякакво затруднение, хората полагат големи усилия, за да запазят собствената си плът, като се стремят да не допускат да попаднат в каквито и да било опасни ситуации. […] Независимо от обстоятелствата или въпросите, с които се сблъскваш, ти подхождаш към тях, като използваш тези методи, тактики и стратегии, и не си способен да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог. Независимо от обстоятелствата, ти не си способен да бъдеш пригоден водач или работник, не си способен да проявиш качествата или действията на стопанин и не си способен да проявиш пълна преданост, като по този начин губиш свидетелството си. Независимо с колко въпроса се сблъскваш, ти не си способен да се уповаваш на вярата си в Бог, за да показваш преданост и да изпълняваш отговорността си. Затова крайният резултат е, че не придобиваш нищо. Във всяко обстоятелство, което Бог е устроил за теб, и когато си се борил срещу Сатана, твоят избор винаги е бил да се оттеглиш и да избягаш. Ти не си следвал траекторията, която Бог е посочил или определил за теб да преживееш. Така че в разгара на тази битка губиш шанса си за истината, разбирането и преживяванията, които би трябвало да придобиеш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). Божиите слова ме развълнуваха дълбоко. Това, което Бог разобличаваше, беше точно моето състояние. По-конкретно, Бог разобличаваше, че когато видим зли хора да вършат зло, ние не смеем да ги разобличим и не успяваме да поддържаме църковното дело. Това не е просто слабост или боязливост — същността на проблема е, че човек не е предан на Бог. Затова постоянно се защитаваме, като взимаме под внимание собственото си бъдеще и безопасност. Освен това Бог разобличава, че такива хора нямат истинска вяра в Него и не вярват в Божието всемогъщество и върховенство. Те преценяват нещата единствено въз основа на това, което виждат, и на собствените си сметки. Когато се сблъскат със зли сили, те бягат и се крият, като смятат, че Бог може да не успее да ги опази и че Той е по-ненадежден от тях, затова нямат смелостта да поверят себе си на Бог. Сърцата на хората са толкова изпълнени с пресметливост и измама! Друг аспект е, че хората са твърде загрижени за себе си и че не са готови да платят каквато и да е цена или да направят каквато и да жертва, за да бранят църковното дело. Такива хора са изключително егоистични и достойни за презрение. Това е моят фатален недостатък. Разсъждавах как Бог се е въплътил два пъти, за да работи на земята, за да ни спаси, като доброволно търпи огромно унижение, полага огромни усилия и отдава всичко. Бог никога не се е оттеглил и не е прекъснал делото Си по спасението на човечеството, защото страда от унижение, клевети, преследване и мъки. Бог винаги е давал тихо, без да се оплаква въобще. Всички тези неща, които Бог е направил, не са за Него, нито за да придобие нещо от човека, а за да спаси нас, хората, които сме толкова дълбоко покварени от Сатана. Божията същност е толкова красива и безкористна! Спомням си как Бог постоянно ме е напоявал и ми е предоставял ресурс със словата Си през годините ми на вяра, и как е уредил множество хора, събития, неща и ситуации, които да преживея, като ме е водил и напътствал да разбера истината, да навляза в реалността и да се науча да се държа и да постъпвам според истините принципи. Моментът, в който лъжеводачи и зли хора прекъсват и смущават църковното дело, беше точното време да се изправя и да защитя интересите на Божия дом. Аз обаче, за да се защитя, криех мислите си от Бог и бях измамна с Него, и не исках да се отрека от собствените си интереси, за да практикувам истината. Наистина бях твърде измамна, твърде егоистична и низка! Помолих се тихо на Бог и реших, че от този момент нататък ще се стремя да стана човек с чувство за справедливост, който може да практикува истината и да брани църковното дело.

Няколко дни по-късно църквата освободи Лучия от поста на надзорник, но я остави на поста на напояващ дякон. По време на събранието установих, че Лучия нямаше почти никакво познание за себе си. Постоянно подчертаваше, че освобождаването ѝ се е дължало единствено на липсата ѝ на опит в работата. Помислих си за поведението ѝ в миналото и почувствах, че тя вече не е подходяща за напояващ дякон и че настоящата уредба е неподходяща. Този път не исках да се защитавам, както предишния. Бях твърдо решена да се изправя и да докладвам проблемите на Лучия. И така, отидох при двамата братя, които преди ме бяха разпитвали за Лучия, и докладвах ситуацията на тях. Този път ясно заявих възгледа си в докладното писмо: смятам, че Лучия върви по пътя на антихриста и че е неподходяща за водач или работник, и че трябва да бъде освободена. Едновременно докладвах и това, че водачката Рути съзнателно прикриваше и защитаваше Лучия. След като практикувах по този начин, изпитах чувство на мир и увереност в сърцето си. После, въз основа на системното поведение на Лучия да бъде безразсъдна в дълга си, често да поучава хората високомерно, да не показва никакво приемане на истината и дори открито да потиска тези, които я докладват, се оказа, че тя е зъл човек в същността си и в крайна сметка беше изолирана. Рути също беше освободена за това, че не успяваше да върши действителна работа и защитаваше зъл човек.

Като се върнах назад, видях, че съм преминала през много неща в тази ситуация и че съм била разкрита във висока степен. Опитах от горчивия плод на самозащитата и това беше много важен урок за мен. Същевременно истински преживях Божия свят и праведен нрав и действително видях, че Бог харесва честните хора и ненавижда измамните, както и че Бог ще определи изхода на всеки един човек въз основа на действията му и на пътя, който си е избрал. Благодарна съм на Бог за това, че ми позволи да придобия тези неща!