От Йе Хуей, Китай

Една сутрин през ноември 2007 г., докато бяхме на събиране в къщата на сестра Лиу Хуа, повече от дузина полицаи внезапно нахлуха в двора и преди да успеем да реагираме, те се втурнаха в къщата с крясъци: „Не мърдайте!“. Всичко беше толкова хаотично и аз бях ужасно уплашена, така че не спирах да се моля на Бог. Полицаите претърсваха къщата. Не след дълго бяха обърнали къщата с главата надолу и бяха намерили книгите и DVD-тата с Божиите слова, съхранявани в дома на Лиу Хуа. След това бързо ни претърсиха насила и намериха в джоба ми материали за броя на членовете на църквата и църковните финанси. Наистина се притесних, страхувах се, че други братя и сестри ще бъдат замесени, така че тихо се помолих на Бог да ги защити. В този момент един от полицаите сграбчи Лиу Хуа и я попита: „Има ли още книги или църковни пари в къщата ти?“. Когато тя не отговори, полицаят, без да се съобразява с напредналата ѝ възраст, я блъсна силно и Лиу Хуа падна тежко на земята и изгуби съзнание. Видях Лиу Хуа побледняла да лежи неподвижно на земята и исках да изтичам и да ѝ помогна да стане, но неочаквано двама полицаи ме сграбчиха за ръцете и ме завлякоха към една кола. Други полицаи отидоха да извлекат Лиу Хуа и като я видяха на земята в безсъзнание, отидоха да арестуват други. Помислих си: „Комунистическата партия мрази Бог и щом заловят някого, който проповядва евангелието, ще го изтезават. Някои са бити и осакатени, други са осъдени на затвор, като най-вече главните водачи и работници биват пребивани без никакви последствия. Сега, след като ме арестуваха и намериха у мен материалите за броя на членовете на църквата и църковните финанси, със сигурност ще си помислят, че съм църковен водач, и няма да ме пуснат лесно“. Бях доста уплашена, тъй като не знаех какви мъчения ще използва полицията срещу мен и ако не можех да издържа и станех един Юда, това щеше да е оскърбление срещу Божия нрав. Не можех да стана един Юда. Не спирах да се моля на Бог: „Боже, в момента толкова много ме е страх, не знам как ще се отнасят полицаите с мен. Моля Те, защити ме и ми дай вяра. Готова съм да остана непоколебима в свидетелството си!“. След като се помолих, си спомних един откъс от Божиите слова: „Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да имаш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да Го оставиш да устройва, както Той желае, и да бъдеш готов да прокълнеш собствената си плът, вместо да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да си готов да понесеш болката от отказа от това, което обичаш, и да си готов да плачеш горчиво, за удовлетвориш Бог. Само това е истинска любов и вяра“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Божиите слова донесоха мир в сърцето ми. Бог допуска да ни сполетят страдание и изпитания, за да усъвършенства вярата ни. Когато ме арестуваха и преследваха, бях страхлива и се боях от мъчения и видях, че вярата ми в Бог не е истинска. Не трябваше повече да проявявам внимание към плътта си; каквито и мъчения да използва полицията срещу мен, трябваше да се уповавам на Бог, за да остана непоколебима в свидетелството си, и дори да трябваше да умра, никога нямаше да стана един Юда.

Когато пристигнахме в полицейския участък, двама полицаи ме разпитаха агресивно: „Кой е водачът на църквата? Къде са парите на църквата?“. Разпитваха ме до 8 вечерта и като видяха, че нищо не казвам, ме откараха в ареста. Времето беше наистина студено по това време на годината и две полицайки насила ме съблякоха гола и ме претърсиха, след това заключиха мен и още две сестри в една стая, без да ни позволят да ядем, като ни дадоха само едно тънко одеяло и грубо казаха: „Можете всички да измръзнете до смърт! Кой ви каза, че можете да следвате Всемогъщия Бог? Дори не си и помисляйте да ядете, докато все още имате тази ваша вяра!“. В онази нощ трите сестри тихо се утешавахме и насърчавахме взаимно. Разбрахме, че арестът и преследването са Божие изпитание и че трябва да свидетелстваме за Бог. Както и да ни изтезаваше полицията, дори да ни пребиеха до смърт, никога нямаше да направим компромис със Сатана! Придобихме вяра и сила и въпреки че бяхме премръзнали и гладни, не ни се струваше толкова непоносимо.

На следващия ден полицията ме разпита. Един полицай яростно ме удари по главата и каза: „Кой е водачът на църквата ти, вещице? Кой ти даде финансовите документи на църквата? Ако ни кажеш, ще те пуснем днес, но ако не ни кажеш нищо, наистина ще си изпатиш!“. Изправена пред безмилостния им разпит, не спирах да се моля на Бог вътрешно да защити сърцето ми. Като видя, че нищо не казвам, един от полицаите се вбеси и каза: „Ако не проговориш, имаме начини да те изтезаваме! Ще те осъдим на десет години!“. Друг каза: „Ще те изпратя в китайския Сибир, за да усетиш какво е да страдаш там. Ще видим тогава колко си упорита!“. Продължаваха да се опитват да ме накарат да отговарям и да ме изкушат. Аз просто се молех и се уповавах на Бог в сърцето си и не паднах в капана им. В 8 ч. сутринта на третия ден четирима полицаи ме извикаха, за да ме снимат. Един полицай каза с фалшива усмивка: „Знаеш ли защо те снимаме? Ядеш храната на Комунистическата партия, но не вярваш в Комунистическата партия, а вместо това вярваш в Бог и проповядваш евангелието. Ако сега всички започнат да вярват в Бог, кой ще вярва в Комунистическата партия? Ти се противопоставяш на Комунистическата партия! С твоя ентусиазъм за проповядване на евангелието заслужаваш десет години затвор. Ще пуснем снимката ти по телевизията, за да я видят всички, и ще те накараме да се срамуваш да се покажеш пред хората!“. След като каза това, той се ухили и ме дръпна за ръката, за да ме снима насила. Бях бясна, но и доста притеснена, като си мислех: „Ако полицията излъчи по телевизията факта, че съм арестувана заради вярата си, и настрои обществеността срещу това, какво ще си помислят за мен приятелите и роднините ми? Съседите ми може да ми се подиграват. Как ще се покажа пред хората? Няма ли децата ми да се срамуват от мен и да ме отхвърлят?“. От тези мисли се почувствах напълно изтощена. Осъзнах, че сърцето ми се е отдалечило много от Бог, така че бързо Му се помолих да защити сърцето ми. По това време си спомних тези Божии слова: „Измежду вас няма нито един, който да е защитен от закона — напротив, вие сте наказвани от закона. Още по-проблематично е, че хората не ви разбират: независимо дали става дума за вашите роднини, родители, приятели или колеги, никой от тях не ви разбира. Когато сте изоставени от Бог, за вас е невъзможно да продължите да живеете на земята, но дори и да продължат, хората не могат да понесат да бъдат далеч от Бог, в което се състои значимостта на Божието завоюване на хората и в което се изразява Божията слава. Това, което вие сте наследили в този ден, надминава всичко, което са наследили апостолите и пророците през епохите, и е по-велико дори от това на Мойсей и Петър. Благословиите не могат да бъдат получени за ден или два; те трябва да бъдат спечелени посредством много цени. Това означава, че вие трябва да притежавате любов, която е претърпяла облагородяване, трябва да имате голяма вяра и трябва да притежавате многото истини, които Бог изисква да постигнете; нещо повече, трябва да се обърнете към справедливостта, без да сте уплашени или да увъртате, и да имате боголюбиво сърце, което остава непоклатимо до смъртта. Трябва да имате решителност, трябва да настъпят промени във вашия живот нрав, покварата ви трябва да бъде изцелена, трябва да приемете всичко, устроено от Бог, без да се оплаквате, и трябва да сте покорни чак до смъртта. Това е, което трябва да постигнете, това е крайната цел на Божието дело и това е, което Бог иска от тази група хора“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). От Божиите слова разбрах, че арестите и преследването на християни от страна на комунистическата партия и опитите ѝ да създаде обществено мнение, за да ни клевети и атакува, имат за цел да ни принудят да предадем Бог. Нима не попадах в схемата на Сатана, като бях негативна и огорчена, защото се страхувах да не бъда осмивана? Да бъдеш арестуван и унижен заради вярата в Бог, означава да бъдеш преследван заради праведността и това е славно нещо, но аз се страхувах да не бъда осмивана. Нима това не показваше, че не мога да различа добро от зло? Бях се наслаждавала на толкова много напояване и ресурс от Божиите слова, а сега, когато Бог имаше нужда да свидетелствам, аз проявявах внимание към плътта си и се съобразявах със своята суета и гордост. Наистина ми липсваше съвест! Като си помислих за това, почувствах дълбоко угризение и си казах: „Каквото и да ми направят днес, дори да излъчат снимката ми по телевизията, за да ме оклеветят и да накарат хората да ми се подиграват и да ме отхвърлят, аз все пак ще остана непоколебима в свидетелството си и никога няма да предам Бог!“.

След като ме снимаха, полицията ме върна в стаята за разпити. Един полицай извади от чантата ми документите за броя на членовете на църквата и финансите и ги хвърли на масата, докато ме гледаше свирепо и крещеше: „Днес трябва да обясниш ясно откъде идват тези неща! Ако не говориш, ще получиш десетгодишна присъда!“. Като видя, че не отговарям, той яростно заби пръст в челото ми и каза: „Ти, дъртофелнице, виждал съм много като теб. Ако не си признаеш днес, рискуваш малкото живот, който ти е останал! Имаме пет екипа, които ще те разпитват на смени. Ще видим кой ще издържи повече!“. Това ме уплаши, защото се сетих как някои братя и сестри са били изтезавани с бамбукови пръчки под ноктите, а други са били насилвани да пият лютива вода, след като са били арестувани. Чудех се дали ще направят същото и с мен, ако мълча. Ако ме изтезават и ме вкарат в затвора за няколко години, щях ли да мога да го понеса? Бях над 50-годишна и здравето ми не беше добро, ами ако ме изтезават до смърт? В сърцето си не спирах да се моля на Бог да ми даде сила. В този момент си спомних някои от Божиите слова: „На този етап от делото от нас се изисква изключителна вяра и любов. Можем да се препънем и при най-малката небрежност, защото този етап на делото е различен от всички предишни: това, което Бог довежда до съвършенство, е вярата на хората, която е едновременно невидима и неосезаема. Това, което Бог прави, е да превръща словата във вяра, в любов и в живот“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Пътят … (8)). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Пред каквото и страдание или изпитание да бях изправена, трябваше да се уповавам на вярата си и да остана непоколебима в свидетелството си. Само по този начин можех да бъда доведена до съвършенство от Бог. Спомних си за страданието на Йов пред изкушението на Сатана. Когато изгубил огромните си стада от говеда и овце, огромното си богатство и децата си и цялото му тяло било покрито с болезнени рани, Йов все още имал вяра в Бог. Той предпочел да прокълне собствената си плът, вместо да се оплаква от Бог, и продължил да възхвалява Божието име, като по този начин останал непоколебим в свидетелството си, унижил Сатана и получил Божието одобрение и благословии. Това, че бях заловена и преследвана, беше изкушение от Сатана, а също така и Божие изпитание и проверка за мен. Трябваше да последвам примера на Йов и да не се оплаквам от Бог, дори това да означаваше смърт, и трябваше да се осланям на Бог, за да остана непоколебима в свидетелството си и да посрамя Сатана. Оттогава нататък както и да ме разпитваше полицията, аз не казвах нищо. Като видяха, че не могат да измъкнат нищо от мен, полицаите казаха на друг екип: „Намерете начин да ѝ отворите устата, в тези документи има доста пари. Накарайте я да си признае подробностите за парите и водачите на църквата, не я оставяйте да спи, докато не проговори!“. Вторият полицейски екип се състоеше от двама млади мъже. Те застанаха от двете ми страни и силно удряха раменете ми с юмруци, като искаха да разберат кои са църковните водачи. Почувствах се малко замаяна, седях на един стол, треперех цялата и не можех да говоря. Те не ме оставиха и продължиха да ме удрят с юмруци. След малко влезе началникът на Бюрото за обществена сигурност и със скърцане на зъби каза: „След толкова време още ли не си си признала? Кой ти даде финансовите документи на църквата? Ако не ни кажеш днес, ще си изпатиш!“. Като чух това, сърцето ми заби учестено, и бързо се помолих на Бог: „Боже, като гледам как стоят нещата, изглежда, че няма да ме оставят. Не мога да преодолея това сама, готова съм да се осланям на Теб. Без значение как ме изтезават, никога няма да бъда един Юда!“. В този момент изведнъж усетих как стомахът ми се бунтува и започнах да повръщам. Като видяха, че повръщам навсякъде, полицаите се отдръпнаха. Възползвах се от възможността да грабна от масата документите за броя на членовете на църквата и финансите и ги използвах, за да се избърша цялата. След това ги хвърлих на земята и със сила ги размачках с крака, за да ги унищожа, от което полицаите така се вбесиха, че лицата им пребледняха. В този момент началникът на Бюрото за обществена сигурност получи телефонно обаждане, което го информира, че тъща му е починала и че трябва спешно да се прибере вкъщи, така че трябваше да спрат разпита. Знаех, че това е Божия защита и бях дълбоко благодарна на Бог. Полицаите ме разпитваха общо осем пъти, но не получиха никаква информация от мен, и така в крайна сметка ме изпратиха в ареста.

В ареста две полицайки ме отведоха в малка стая и ме нахокаха: „Ще ти одерем кожата, дъртофелнице!“. След това взеха ножици и отрязаха всяко копче от дрехите ми. След това ме съблякоха и изхвърлиха обувките ми. След проверката ме накараха да вървя боса през един двор до друга стая. Почувствах се напълно унизена и бях много ядосана и разстроена, така че не спирах да се моля на Бог. Спомних си един откъс от Божиите слова: „За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей, но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, като проявява Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, използвайки тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни. Именно чрез страданията на хората, чрез техните заложби и чрез всички сатанински нрави на хората от тази нечиста земя Бог извършва Своето дело на пречистване и завоюване, за да може от това да се сдобие със слава и за да може да спечели онези, които ще свидетелстват за Неговите дела. В това се състои цялата значимост на всички жертви, които Бог е направил за тази група хора“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). Просветлението на Божиите слова ме накара да разбера, че това да бъда заловена и унизена — въпреки че плътта ми малко пострада и гордостта ми беше накърнена — това беше страдание в името на праведността и в името на придобиването на истината и че това страдание беше ценно и смислено. Това да бъда преследвана ми помогна също да придобия проницателност и да видя по-ясно порочността и безсрамието на големия червен змей и аз започнах да го мразя и отхвърлям от сърце. Като си помислих за това, вече не се срамувах и реших да остана непоколебима в свидетелството си, за да посрамя Сатана.

След като бях задържана тридесет дни в ареста, полицията ме обвини в „нарушаване на обществения ред“ и ме осъди на една година трудово превъзпитание. В трудовия лагер бях в стая от около десет квадратни метра, натъпкана с 20 души, и работата започваше всяка сутрин в 6 ч. Полицаите постоянно ни възлагаха задачи и ако не ги изпълнехме, не ни позволяваха да ядем или да спим, а през нощта трябваше да работим извънредно. Независимо дали беше ден или нощ, щом ни викнеха да пренесем товар, трябваше да отидем незабавно, като всеки сам трябваше да носи по 30-35 кг товари до третия етаж, а ако се движехме бавно, полицаите ни крещяха и ни хокаха. Докато стигнех до втория етаж, повече не можех да се движа и падах на всяко стъпало и трябваше да се придвижвам сантиметър по сантиметър до третия етаж. Накрая бях изтощена, обляна в пот и с омекнали крака, а след като приключех, нямах време да си поема дъх, преди веднага да трябва да върша друга работа. Всеки ден работех, сякаш животът ми зависи от това, като се страхувах от наказание или удължаване на присъдата, ако не изпълня задачите; накрая често имах главоболие и световъртеж и няколко пъти почти припадах. След като бях работила цял ден, през нощта трябваше два часа да стоя на пост, без да задрямвам, без да се облягам на стената, нито да се движа свободно, а всяко нарушение водеше до наказание и хокане. Когато най-накрая дойдеше време за сън, спането също беше мъчение, тъй като четирима от нас трябваше да се свиват на легло, широко един метър, и трябваше да се напъхам в малка пролука, за да мога едвам да легна, без да мога да се обърна или да помръдна, тъй като другите затворници ми крещяха при всяко движение. Краката ми висяха извън леглото и се схващаха от вледеняващия студ. Често имах и кошмари, че ме залавят или разпитват, и се събуждах обляна в студена пот. Винаги бяхме гладни, а когато дойдеше време за ядене, тези от нас, които вярваха в Бог, получаваха само рядка, водниста храна без никаква мазнина. В трудовия лагер всеки ден се усещаше като година. Всеки ден си мислех: „Кога ли ще свършат тези мрачни и нещастни дни?“. Чувствах се доста слаба, затова се молех на Бог. Спомних си тези Божии слова: „Ако независимо от начина, по който Бог върши делото Си, и независимо от средата, в която се намираш, ти си способен да се стремиш към живота и да търсиш истината, да се стремиш към опознаване на Божието дело, и да се стараеш да познаваш делата на Бог, и си способен да постъпваш според истината, това означава да притежаваш истинска вяра и доказва, че не си изгубил своята вяра в Бог. Имаш истинска вяра в Бог само ако в хода на облагородяването си способен да упорстваш в стремежа към истината, истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, и ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и дълбоко в себе си си способен да търсиш Неговите намерения и да проявяваш внимание към Неговите намерения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). „Приемали ли сте някога благословиите, които са били подготвени за вас? Стремели ли сте някога към обещанията, които са били дадени за вас? Под напътствието на Моята светлина вие със сигурност ще пробиете мъртвата хватка на силите на мрака. Сред мрака със сигурност няма да изгубите напътствието на светлината. Със сигурност ще бъдете господари на всички неща. Със сигурност ще бъдете победители пред Сатана. При падането на страната на големия червен змей със сигурност ще стоите сред безброй хора като доказателство за Моята победа. Със сигурност ще останете непоколебими и непоклатими в земята на Синим. В резултат на страданията, които понасяте, ще наследите Моите благословии и със сигурност ще излъчвате светлината на Моята слава из цялата вселена“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 19). Божиите слова наистина ме утешиха и насърчиха. Победител е този, който сред преследване и изпитания все още може да практикува истината, да победи Сатана и да свидетелства за Бог. Но аз ставах негативна и слаба само при малко страдание. Как можех да победя Сатана по този начин? Това, че можех да понеса тези трудности и да имам възможността да свидетелствам за Бог, беше Божия възхвала и благословия за мен. Като си помислих за това, почувствах, че това страдание е ценно и смислено, и бях готова да се покоря и да се осланям на Бог, за да го преживея. По този начин, като се уповавах на молитва и напътствието на Божиите слова, преминах през една година в затвора. По времето, когато напуснах трудовия лагер, бях отслабнала с над петнадесет килограма и ръцете ме боляха като страничен ефект.

След като напуснах трудовия лагер, Комунистическата партия не отслаби наблюдението си над мен, а поставиха информатор в селото само за да ме наблюдава, за да види дали все още вярвам в Бог или посещавам събрания. Животът, който живеех, сякаш бе затворен в рамка на картина; не можех да посещавам събирания или да проповядвам евангелието, така че нямах друг избор, освен да напусна своя дом, за да изпълнявам дълга си. През тези години хора от полицейския участък често идваха в дома ми, за да разпитват съпруга ми за моето местонахождение, и често се обаждаха на сина ми и снаха ми, като ги призоваваха да ме намерят. Един ден снаха ми ме срещна на улицата и настоя да се прибера с нея. Когато стигнахме, синът ми със сълзи на очи каза: „Полицейският участък продължава да звъни, когато те няма вкъщи, не ни оставят на мира! Знаем, че вярата ти в Бог е добро нещо, но Комунистическата партия се противопоставя и ако продължиш да вярваш в Бог, те няма да позволят на децата ни да ходят на училище и животът ни ще стане непоносим. Трябва да избереш — твоя Бог или това семейство?“. Като чух това, си помислих: „Ако продължа да вярвам в Бог и да проповядвам евангелието, отношенията ми със сина ми и снаха ми ще се сринат и те няма да се грижат за мен в бъдеще. Какво ще правя на старини?“. Помолих се на Бог в сърцето си. В този момент си спомних тези Божии слова: „Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Чрез Божиите слова разбрах Неговото намерение. Обстоятелствата, пред които бях изправена, бяха проверка и трябваше да застана на Божията страна и да удовлетворя Бог. Синът ми и снаха ми ме преследваха и ми пречеха, но истинският виновник беше Комунистическата партия, която се опитваше да използва тези трикове, за да ме принуди да предам Бог. Не можех да позволя на схемите на Сатана да успеят и трябваше да се осланям на Бог, за да остана непоколебима в свидетелството си и да посрамя Сатана. Без значение какъв щеше да бъде животът ми или дали синът ми щеше да се грижи за мен, всичко е в Божиите ръце и аз съм готова да се осланям на Него, за да го преживея. Знаех, че не мога да практикувам вярата си и да изпълнявам дълга си у дома, затова намерих начин да напусна дома си и да продължа с изпълнението на дълга си.

Години наред големият червен змей ме преследва постоянно и колкото повече ме преследва, толкова повече го мразя и отхвърлям от дъното на душата си и толкова повече оставам непоколебима във вярата си, следвам Бог и изпълнявам дълга си. Благодаря на Бог!