В края на май църквите, за които бях отговорна, бяха изправени пред арести от страна на Китайската комунистическа партия и книгите с Божиите слова трябваше бързо да бъдат преместени. След като висшестоящите водачи научиха за това, те инструктираха мен и сестра Сун Ън спешно да координираме преместването на книгите. Преместването обаче беше наблюдавано от полицията и всички книги бяха заловени. Когато научих новината, не можах да повярвам и почувствах, че съм изпаднала в бездната на отчаянието. Като църковен водач не бях успяла да опазя книгите с Божиите слова и бях причинила огромна загуба. Това бе пълно бедствие. Бях стъписана. Тревожех се, че ще бъда отстранена, но още повече се притеснявах, че, като цяло, можех да изгубя възможността да изпълнявам дълга си и че, ако това се случеше, дали нямаше напълно да изгубя шанса си за спасение? Само като си помислех за това, сърцето ми се свиваше от безпокойство. Често въздишах от отчаяние и, като се замислех за това какво голямо прегрешение бях извършила, се чувствах наистина негативна и само се насилвах да изпълнявам дълга си. Един ден, докато си бъбрехме със сестра Сун Ън, подхванахме разговор за това как Йе Циен бе занемарила дълга си, докато бе водач, което бе довело до това много книги с Божиите слова да бъдат заловени от полицията и тя да бъде премахната. Мислите ми натежаха още повече, защото се замислих, че аз също бях църковен водач, който беше пряко отговорен за преместването на книгите и съответно, без съмнение, носех най-голямата отговорност за всичко това. Изглеждаше сигурно, че ще бъда освободена. Ако знаех, че този ден ще дойде, щях да предпочета да не бях издигана до водач, за да не се налага да нося такава тежка отговорност. През този период от време, когато и да се замислех за това, се чувствах унила и открих, че постоянно ме изпълва чувство на пустота. Макар да изглеждаше, че не се предавам, само като си помислех за възможността да бъда освободена, губех чувството за бреме по отношение на дълга си и в крайна сметка просто вършех всичко нехайно.

В средата на юли висшестоящите водачи разгледаха ситуацията със заловените книги и казаха, че е специално обстоятелство, което не сме могли да предвидим, и че не е било в резултат на човешка грешка. Затова не ни държаха отговорни за това, а само ни напомниха да бъдем сериозни, когато обобщаваме опита си и уроците, които сме научили, и да изпълняваме дълга си усърдно в бъдеще. Макар да знаех, че трябва да ценя дълга си, пак мислех: „Това бе неочакван инцидент и те не ме държаха отговорна, но да бъдеш водач изисква много работа, както и да носиш огромна отговорност. Ако в бъдеще не се справя с други въпроси и причиня значителни загуби, най-малкото може да бъда освободена или в най-лошия случай — премахната. Това би означавало да изгубя всякаква надежда за спасение“. С оглед на това исках да се прехвърля на дълг, който да носи по-малка отговорност, и да се откажа от ролята на водач. Но знаех, че ако се откажа от дълга си, ще предам Бог, и че това е дори още по-голям проблем. Като мислех рационално, се насилих да се покоря и да продължа да изпълнявам дълга си. В началото на август, по време на църковните избори за проповедници, чух, че някои братя и сестри са искали да номинират мен и сестра Гу Нан. Сърцето ми внезапно се сви и тревогите ми се усилиха. „Вече съм отговорна за една църква, а това включва поемането на много отговорности. Ако ме изберат за проповедник и трябва да отговарям за множество църкви, няма ли това да включва дори по-голяма отговорност и опасност? Ами ако не върша работата си добре и причиня значителни загуби? Ако ме премахнат заради това, няма ли да ми бъдат отредени лош изход и крайна цел?“. С оглед на това се ужасявах, че може да ме изберат. Осъзнах, че пренебрегването на състоянието ми е опасно и се отразява на изпълняването на дълга ми, затова започнах да търся отговори в Божиите слова.

Един ден, по време на моите духовни практики, попаднах на откъс от Божиите слова: „Дошли сте да изпълнявате дълга си. Независимо колко усилено работите, колко страдате или колко ви кастрят, трябва да благодарите на Бог. Бог ви даде тази възможност, за да можете да преживеете всякакви най-различни ситуации и да стигнете до най-различни лични преживявания. Това е нещо хубаво и всичко това се прави, за да можете да разберете истината. И така, за какво се тревожите? От кого се пазите? Няма нужда да бъдете такива. Просто се стремете нормално към истината, намерете своето правилно място, изпълнявайте добре дълга си и работата, която ви се пада, и това е достатъчно. Не се иска много от вас“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). „Не продължавайте да мислите за напускане, трябва всеотдайно да пуснете корени тук и да изпълнявате добре дълга си. Независимо дали можете да изпълнявате дълга си добре или не, поне вложете сърцето си в това и се уверете, че в крайна сметка сте изпълнили всичките си задачи. Не бъдете дезертьори. Някои хора казват: „Моите заложби са лоши, не съм много образован и нямам талант. Имам недостатъци в индивидуалността си и винаги срещам трудности при изпълнението на дълга си. Какво ще правя, ако не мога да изпълнявам добре дълга си и бъда освободен?“. От какво се страхуваш? Може ли тази работа да бъде свършена само от теб? Ти просто си поел роля, от теб не се иска да поемеш всичко. Просто поеми нещата, които трябва да направиш, това е достатъчно. Тогава няма ли да си изпълнил отговорностите си? Толкова е просто. Защо винаги си толкова подозрителен? Страхуваш се, че падащите листа ще те ударят по главата и ще я спукат, и мислиш преди всичко за собствените си планове за непредвидени ситуации — не означава ли това, че не ставаш за нищо? Какво означава, че „не ставаш за нищо“? Означава, че не се опитвате да постигнете напредък, не сте готови да дадете всичко от себе си, винаги искате да получавате безплатен обяд и да се наслаждавате на хубавите неща — такива хора са боклуци. Някои хора са твърде дребнави. Как можем да опишем такива хора? (Те са изключително дребнави.) Изключително дребнавият човек е подъл човек, а всеки подъл човек може да оценява характера на джентълмена по собствените си подли критерии и да счита другите за също толкова егоистични и достойни за презрение като себе си. Тези хора са нищожества и дори да вярват в Бог, няма да им е лесно да приемат истината. Какво кара човек да има твърде малко вяра? Причината е, че не разбира истината. Ако разбираш твърде малко истини и разбирането ти за тях е твърде повърхностно и впоследствие не можеш да разбереш всяко дело, което Бог извършва, всичко, което Бог върши, и всяко изискване, което Бог има към теб, ако не можеш да постигнеш това разбиране, тогава в теб ще възникнат всякакви подозрения, фантазии, погрешни разбирания и представи за Бог. Ако сърцето ти е изпълнено само с тези неща, можеш ли да имаш истинска вяра в Бог? Вие нямате истинска вяра в Бог и затова винаги се чувствате неспокойни и се тревожите, защото не знаете кога ще бъдете освободени. Изпитвате страх и си мислите: „Бог може да дойде тук по всяко време, за да извърши проверка“. Просто се отпуснете. Щом вършите добре работата, която Божият дом ви поверява, тогава дори да имате някакви пропуски в стремежа си към истината и в навлизането си в живота, ще го оставя без последствия“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах дълбоко трогната, като че ли Бог говореше директно на мен. Изпитах неописуемо чувство, че съм трогната до дъното на душата си. Бог внимателно проучва всяка моя мисъл и идея. Той знаеше, че не разбирах принципите на това как църквата се отнася към хората и че винаги съм била предпазлива и съм разбирала погрешно, затова Той използваше словата Си, за да ме просветли и напътства, като искрено ми казваше да не се тревожа и да не се страхувам, че Неговият дом се отнася към хората с принципи и няма произволно да премахне нито един истински вярващ, който изпълнява дълга си. Бог ни окуражава да не се страхуваме да поемаме отговорности, да се изправяме спокойно пред всекидневните ситуации и да търсим истината, за да разберем намеренията Му. Божиите изисквания към мен не са високи. Той просто се надява, че мога да поема на плещите си отредените ми отговорности и да бъда предана на дълга си, да бъда честен човек с човешка природа. Бог не иска да живея в страх и безпокойство, да се чувствам смутена. Но аз бях прекалено измамна и след инцидента с книгите с Божиите слова, които бяха заловени, продължавах да се тревожа, че ще бъда освободена или дори премахната и че ще изгубя надеждата да имам добър изход и крайна цел. По-късно, когато Божият дом не ме държа отговорна, вместо да бъда благодарна за милостта Му и да изпълнявам дълга си, за да се отплатя за любовта Му, аз станах предпазлива и Го разбирах погрешно. Все повече се страхувах да изпълнявам дълга си на водач и исках да премина към „по-безопасен“ дълг. Освен това, по време на църковните избори за проповедници, още преди да бъда избрана, започнах да се тревожа, че с по-голям обсег на надзор ще имам по-големи отговорности и ще бъда разкрита по-бързо, затова не исках да участвам в изборите. Продължавах да Го подозирам и да се пазя от Него. Бях толкова измамна!

По-късно продължих да чета Божиите слова, за да реша проблемите си. Попаднах на откъс от Божиите слова: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не носят никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това хитър, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на царското евангелие. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да носи още повече отговорност? Независимо дали разпространяваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са вярващи в Бог с искрени сърца и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. […] Ако се предпазвате винаги, когато ви сполети нещо и си оставяте път за бягство, задна врата, прилагате ли истината на практика? Това не е практикуване на истината — това е хитруване. Сега изпълняваш дълга си в Божия дом. Какъв е първият принцип за изпълнение на един дълг? Той е, че първо трябва да изпълняваш този дълг с цялото си сърце, без да пестиш усилия, и да защитаваш интересите на Божия дом. Това е истина принцип, който следва да прилагаш на практика. Да се защитиш, като си оставиш път за бягство, задна врата, е принципът на практикуване, следван от невярващите и тяхната най-висша философия. Във всичко да мислиш първо за себе си и да поставяш собствените си интереси над всичко друго, да не мислиш за другите, да нямаш никаква връзка с интересите на Божия дом и интересите на другите, да мислиш първо за собствените си интереси и след това да мислиш за път за бягство — не е ли това невярващ? Точно това е невярващ. Такъв човек не е годен да изпълнява дълг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Бог разобличава, че човешката природа е наистина егоистична и достойна за презрение, измамна и вероломна, че, независимо от дълга, хората първо се съобразяват със собствените си интереси и че са готови да поемат отговорности за задачи, които ги облагодетелстват, но не са склонни да поемат задачи, които носят отговорности или рискове. Като се самоанализирах през призмата на Божиите слова, видях, че поведението ми в това отношение е особено очевидно. Например, когато книгите с Божиите слова бяха заловени, не помислих как да компенсирам загубите в интерес на Божия дом, а вместо това съжалявах, че ако знаех, че трябва да поема такава огромна отговорност, нямаше да приема дълга на водач. Макар да не изглеждаше, че бягам от дълга си, се чувствах унила. И само защото се страхувах, че ще предам Бог и няма да имам добър изход или крайна цел не се осмелявах да се откажа от дълга си. Осъзнах, че съм наистина егоистична и достойна за презрение и въобще не съм човек, който обича Бог или Му е предан. Освен това, след като научих, че Божият дом не ме държеше отговорна за тези неща, не само не ценях дълга си, но дори станах още по-предпазлива по отношение на Бог и Го разбирах погрешно. Бях като стресната птичка, вече мислех да избягам от дълга си, още преди да ме е застигнал. Мислех само за собствените си интереси, без въобще да се замисля дали поведението ми е съгласно принципите или какво ще стане с работата на църквата. Държах се точно като неверник. Как можех да очаквам да бъда спасена, като вярвах по този начин? Постоянно се предпазвах от Бог и не желаех да нося отговорности и бе минало много време, откакто бях заставала пред Божия дом. Не че Бог искаше да ме отстрани, по-скоро аз предизвиквах отстраняването си. Като мислех за това, осъзнах колко сериозен е проблемът ми, затова мълчаливо се помолих на Бог: „Боже, постоянно мисля за собствените си интереси и се опитвам да си оставя място за лавиране. Толкова съм измамна. Боже, сега знам, че съм грешала и, отсега нататък, независимо дали ще бъда избрана за проповедник, съм готова да се покоря. Моля те, напътствай ме да се самоанализирам и да се опозная по-дълбоко“.

По-късно, докато гледах видеоматериал със свидетелство за преживяване, попаднах на откъс от Божиите слова, който ми даде по-нататъшно разбиране за проблемите ми. Всемогъщият Бог казва: „Антихристите таят тези неща в сърцата си и всичко това са погрешни разбирания, противопоставяне, осъждане и съпротива срещу Бог. Липсва им каквото и да било познание за Божието дело. Докато се ровят в Божиите слова, докато се ровят в Божия нрав и в Божията идентичност и същност, те стигат до такива заключения. Антихристите погребват тези неща дълбоко в сърцата си, като се увещават: „Предпазливостта е майка на безопасността. Най-добре е да останеш незабелязан. Вятърът брули високите дървета и на върха е самотно! Независимо кога, никога не бъди като тези високи дървета, които са брулени от вятъра, никога не се изкачвай твърде високо. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-лошо ще паднеш“. Те не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват, че Неговият нрав е праведен и свят. Те разглеждат всичко това чрез човешки представи и фантазии и подхождат към Божието дело с човешки гледни точки, с човешки мисли и с човешко коварство, като използват логиката и мисленето на Сатана, за да очертаят Божия нрав, Божията идентичност и същност. Очевидно е, че антихристите не само не приемат и не признават Божия нрав и Божията идентичност и същност. Точно обратното, те са изпълнени с представи, противопоставяне и непокорство спрямо Бог и нямат ни най-малка частица истинско познание за Него. Определението на антихристите за Божието дело, за Божия нрав и за Божията любов е въпросителен знак — съмнение, и те са изпълнени със скептицизъм, с отричане и с клевети в това отношение. А какво да кажем тогава за Божията идентичност? Божият нрав представлява Божията идентичност. С такова отношение към Божия нрав като тяхното, отношението им към Божията идентичност е повече от ясно — директно отричане. Това е същността на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Шеста част)). Бог разобличава, че антихристите отричат същността на Бог и че са изпълнени с подозрения към Бог, че Го отричат и клеветят. Антихристите не вярват, че Бог е праведен, нито че всичко, което Бог прави за хората, е да ги обича и спасява. Аз също имах сериозен антихристки нрав. Точно след като книгите с Божиите слова бяха заловени този път, аз постоянно живеех в състояние на негативност и тревога, страхувах се, че ще бъда премахната от църквата и няма да имам добър изход или крайна цел. По-късно, когато чух, че Йе Циен е премахната, защото е пренебрегнала дълга си и е причинила значителни загуби на Божия дом, почувствах, че дългът на проповедника включва огромни отговорности и продължих да бъда предпазлива и с погрешни разбирания, страхувах се да бъда избрана за проповедник, без дори някога да потърся контекста или принципите, които Божият дом прилага в отношенията си с хората. Както го виждах, Божият дом беше точно като света на невярващите, липсваше му справедливост и праведност. И, колкото по-голям бе дългът, който изпълнявах, толкова по-голяма отговорност носех. Следователно, толкова по-сериозни щяха да са последиците, които щяха да ме застигнат, ако не се справех с някоя ситуация. Живеех с погрешни вярвания като: „На върха е самотно“, „Колкото по-нависоко летиш, толкова по-отвисоко падаш“. Непрекъснато умувах, когато е вече късно, и се пазех от Бог във всяка ситуация. Това показваше липса на разбиране за Божия праведен нрав и беше форма на богохулство. Всъщност, Йе Циен беше премахната главно защото бе пренебрегнала дълга си, тъй като това бе причина много книги с Божиите слова да бъдат заловени от полицията на Компартията и в резултат бе причинило значителни загуби на Божия дом. Този път църквата не се бе разправяла с мен, главно защото смяташе, че загубите не се дължат на нечия нехайност и безотговорност. Затова и от никого не бе потърсена отговорност. Това показваше, че Божият дом наистина оценява нещата въз основа на контекст и причините, криещи се зад загубите, когато приписва отговорност. Но аз не успявах да потърся истините принципи и когато видях, че Йе Циен бе премахната, разбрах Бог погрешно, сякаш това да допусна грешка в дълга си и причиня негативни последици, щеше да доведе до премахването и отстраняването ми. Мислите ми бяха изцяло пълни със съмнения за Божията праведност и отричането ѝ. Макар да се пазех от Бог и да Го разбирах погрешно, Бог не се фокусираше върху недостатъците и покварата ми и все още ми даваше възможност да изпълнявам дълга си. Използваше хора, събития и неща, за да ми напомня да се самоанализирам и да се опознавам, за да мога да се пробудя и да се върна назад във времето, за да избегна спускането по-надолу по пътя на антихриста. Като мислех за това, се чувствах наистина виновна и задължена на Бог. Чувствах искреното желание на Бог да спаси хората и още повече мразех собствения си егоизъм и измамност. Не исках повече да живея в състояние на предпазливост и погрешно разбиране. Ако ме изберяха, щях с готовност да приема дълга. По-късно бях избрана за проповедник, но пак бях някак притеснена, защото чувствах, че не разбирам много от принципите и че поквареният ми нрав е доста сериозен. И сега, когато бях отговорна за няколко църкви, чувствах, че ако направя грешка и причиня загуби на църковната работа, ще изгубя шанса си за добър изход и крайна цел. Но, като обърнах поглед към преживяванията си по онова време, осъзнах, че докато можех да приема истината, дори да прегрешавах, докато искрено се разкайвах, Бог нямаше да ме заклейми и да ме отстрани заради моментно прегрешение. Като разбрах това, бях готова да пренебрегна себе си и да се покоря, да приема спокойно този дълг.

По-късно почетох още малко от Божиите слова: „Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. […] Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до това, когато човек да бъде усъвършенстван и се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. Понасянето на несгоди се отнася до нрава на човека да не се променя след наказание и съд; човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и да отказваш да действаш от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че винаги съм се страхувала да поемам отговорности, страхувала съм се да поемам рискове, както и от отстраняване и това е било главно заради непреодолимото ми желание за благословии, а и защото винаги свързвах дълга си с изхода и крайната си цел. Чрез разобличаването на Божиите слова разбрах, че изпълняването на дълга ми няма нищо общо с придобиването на благословии или страдание. Дългът е отговорност на сътворените същества и това са отговорностите и задълженията, които хората трябва да изпълняват. В хода на изпълнението на нашия дълг, ние също така опознаваме както себе си, така и Бог, и придобиваме истината. Точно както в това преживяване осъзнах, че дългът на водача идва със значителни отговорности и че справянето с последствията изисква повече от просто неотложност и бързина. То също така изисква човек да действа с принципи, да притежава мъдрост, да се моли и да търси повече. Освен това, чрез това разкриване, осъзнах, че съм била наистина егоистична и достойна за презрение, измамна и вероломна и че когато бях изправена пред ситуации, винаги се съобразявах със собствените си интереси и вървях по пътя на противопоставяне на Бог. Всичко това бе придобито чрез изпълняване на дълга ми. Ако свързвам дълга си с придобиване на благословии или страдание, когато срещна проблеми, ще се колебая и ще искам да се откажа от дълга си. И това ще ме доведе до пропускането на много възможности да придобия истината. Това наистина ще бъде като да не ядеш от страх да не се задавиш. Всеки, който прави това, е крайно глупав и страхлив. Като осъзнах това, вече не отхвърлях дълга си заради недостатъците си, а вместо това, подхождах към него с честно сърце. След това се съсредоточих върху установяването на проблеми в дълга си и върху търсенето на истината, за да ги реша. Въпреки че моето разбиране за истината бе повърхностно, бях способна да компенсирам недостатъците си като обсъдих нещата с всички. Понякога, когато бях изправена пред неща, които не разбирах, извеждах тези проблеми на преден план и търсех решения заедно с всички. А когато не бях сигурна в нещо, търсех напътствия от висшето ръководство. Ако имахме някакви отклонения, своевременно ги поправяхме, а ако не успеехме, обобщавахме неуспехите. Като изпълнявах дълга си по този начин, не изпитвах прекалено голямо напрежение и се чувствах много по-спокойна. Чрез това преживяване осъзнах, че само като се съсредоточава върху търсенето на истината, като се покорява на ситуациите, които Бог устройва, и като научава уроци от тези неща човек може да придобие истинска свобода и волност.