От Клод, Камерун

През май 2018 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Година по-късно бях избран за църковен водач и след четири години бях избран за църковен надзорник в Камерун. Мислех си, че съм блестящ, сякаш стоях над другите хора. В представите си смятах, че Бог цени хората със статус повече, че тези хора са по-ценни от другите и че имат по-добри шансове да бъдат спасени. През последните няколко години като водач бях придобил много, затова се чувствах сигурен в спасението си. Поради това бях по-мотивиран в дълга си. Дори когато другите вече си бяха легнали, аз все още изпълнявах дълга си. Мислех си, че понеже плащам по-висока цена и нося повече отговорности от другите, Бог ще ме благослови повече. Като водач винаги вървях с високо вдигната глава, с усещане за превъзходство. Мислех си, че докато съм водач, спасението ми е гарантирано. Но нещата не се получиха така, както се бях надявал.

Понеже за евангелската работа трябваха спешно хора, ме изпратиха да разпространявам евангелието. Всичко вървеше добре и постигах доста добри резултати в дълга си. Не след дълго бях повишен до водач на група. Бях толкова щастлив, че съм повишен. Бях едновременно водач на група и църковен надзорник. Чувствах се още по-близо до спасението и че крайната ми цел е по-сигурна. В началото на септември 2022 г. бях прехвърлен в Църквата на новата светлина, за да изпълнявам дълга си. Там те вече имаха водачи на евангелски групи и църковни надзорници. И така, аз бях просто обикновен разпространяващ евангелието и загубих титлите си на водач на евангелска група и църковен надзорник. Изправен пред тези промени, почувствах, че статусът ми е понижен. Загубих усещането си за превъзходство и дори почувствах, че може да съм загубил шанса си за спасение. След това загубих мотивацията в дълга си и просто исках да си мълча. Когато имах статус, вървях с високо вдигната глава и чувствах се много горд, но без статус загубих ентусиазма си. Но все още имах надежда и мислех: „Тъкмо пристигнах, така че братята и сестрите от Църквата на новата светлина още не ме познават. Стига да продължа да изпълнявам усилено дълга си, с моите заложби и работоспособност със сигурност ще привлека вниманието на околните и рано или късно отново ще бъда избран за водач. За мен все още има надежда да бъда спасен!“. Като мислех така, не станах твърде негативен и продължих да изпълнявам дълга си.

В края на декември 2022 г. Църквата на новата светлина трябваше да преизбира църковните надзорници. Докато изборите наближаваха, се чувствах много уверен и мислех, че със сигурност ще бъда избран, защото всички знаеха, че съм бил водач няколко години и имам качествата за това. Но неочаквано, когато резултатите бяха оповестени, се оказа, че съм получил само два гласа. Бях загубил изборите. Наистина ми беше трудно да понеса това. Чувствах се напълно негоден, като птица с изскубани пера, и не можех да понасям другите да ме гледат. През това време се чувствах много негативно и имах погрешни разбирания за Бог. Мислех си, че статусът ще ми позволи да изпълнявам дълга си по-добре и да бъда признат от Бог. Сега, след като бях загубил своя статус, мислех, че това означава, че Бог вече няма да ме спаси и че съм загубил добрата си крайна цел. Не исках да присъствам на груповите сбирки или да отговарям на съобщенията от братята и сестрите ми. Просто исках да се скрия и да се затворя. Посещавах неохотно сбирките и не участвах активно в общението на тях. Не исках хората да забелязват присъствието ми, защото вече нямах никакъв статус. Страхувах се, че братята и сестрите ще ме помнят просто като един бивш водач, който е бил оставен настрана. Дори не исках да чета Божиите слова или да се моля, а дори когато се молех, го правех машинално и не знаех какво да кажа на Бог. Не бях активен в дълга си и понякога не можех да успокоя сърцето си, и гледах новинарски и политически уебсайтове и видеа с животни. Не чувствах, че съм придобил нещо от гледането им, а се чувствах вътрешно празен. Чувствах, че състоянието ми не е правилно и че зад моя провал на изборите сигурно стои Божието намерение. Затова се помолих на Бог: „Боже, не мога да се успокоя, за да изпълнявам дълга си сега, и дори искам да се отдалеча от Теб. Не разбирам защо съм такъв. Моля Те, просветли ме и ме води, за да разбера състоянието си“.

После разказах на брат Матю за състоянието си и той ми даде да прочета два откъса от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „В стремежа си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да кастри вашето желание за статус и екстравагантните ви желания. Надеждите, статусът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровата на Сатана винаги разяжда мислите на хората, а хората никога не са в състояние да се отърват от тези изкушения на Сатана. Те живеят сред грях, но не вярват, че това е грях, и още си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висок статус и повече перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. […] Нима сегашните ви мисли и гледни точки не са точно такива? „Тъй като вярвам в Бог, трябва просто да бъда обсипан с благословии и трябва да се гарантира, че статусът ми никога няма да ми се изплъзне и че ще остане по-висок от този на невярващите“. Вие не таите такава гледна точка в себе си само от една или две години, а от много години. Вашият търговски начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статуса и полагате непрестанни усилия да питате за него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статуса си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). „Вие сега сте последователи и сте придобили известно разбиране за този етап на делото. Въпреки това, все още не сте оставили настрана желанието си за статус. Когато статусът ви е висок, се стремите добре, но когато статусът ви е нисък, вече не се стремите. Ползите на статуса винаги са в ума ви. Защо мнозинството от хората не могат да се освободят от негативизма? Дали отговорът не се дължи неизменно на мрачните перспективи? […] Колкото повече търсиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статус, на толкова по-сериозно кастрене ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са безполезни! Те трябва да преминат през подходящо кастрене и съд, за да могат напълно да се освободят от тези неща. Ако се стремите по този начин до края, няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?). След като прочетох Божиите слова, аз се самоанализирах. Откакто се присъединих към църквата, винаги съм бил водач, и вярвах, че да имам статус е гаранция за спасението ми. С годините ставах все по-съсредоточен върху статуса. Колкото повече ме повишаваха, толкова повече чувствах, че Бог ме цени и признава, което ми позволяваше да страдам и да плащам цена в дълга си. Дори си мислех, че ако Бог приключи делото Си днес, би трябвало да мога да бъда спасен. По време на изборите се надявах да ме изберат и чувствах, че това, че съм бил водач преди, ме прави по-пригоден от другите. Но аз загубих изборите и не придобих статус. Чувствах, че съм се провалил и че съм изгубил надеждата си да бъда спасен, затова загубих мотивацията си да изпълнявам своя дълг. Вече не четях Божиите слова, пренебрегвах съобщенията от братята и сестрите, бях капризен в посещенията си на сбирките и не проследявах потенциалните приемници на евангелието своевременно. Не исках да говоря или да контактувам с братята и сестрите. Просто исках да съм сам. Не успокоявах сърцето си пред Бог и загубих желанието си да се стремя към истината. Дори гледах светски филми. Сърцето ми ставаше все по-мрачно и чувствах, че съм изгубил делото на Светия Дух. Бог казва: „Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството?“. Стремежът ми към статус не можеше да ми даде истината или добра крайна цел, а статусът не можеше да ми осигури влизане в Божието царство. Понеже стремежът към статус е покварен нрав и идва от Сатана, той пречи на стремежа ми към истината и дори ме кара да се отдалечавам от Бог и да Му се противопоставям. В крайна сметка това може да доведе само до унищожението ми. Божиите слова ме накараха да видя, че в загубата на изборите се съдържаше Божието намерение. Бог използваше тази загуба, за да скастри желанието ми за статус и да ме накара да изоставя себеугодното си желание за статус и да се самоанализирам. Като разбрах Божиите сърдечни намерения, се помолих на Бог: „Боже, искам да се покая. Моля Те, води ме, за да мога да опозная себе си“.

След това прочетох някои от Божиите слова и някои статии със свидетелства за преживяване. Прочетох Божиите слова: „Някои хора смятат, че вероятно ще бъдат спасени, ако дълго време вярват в Бог. Други мислят, че ако разбират много духовни доктрини, то вероятно ще бъдат спасени, а трети смятат, че водачите и работниците със сигурност ще бъдат спасени. Всичко това са човешки представи и фантазии. Най-същественото е, че хората трябва да разберат какво означава спасението. Да бъдеш спасен означава преди всичко да бъдеш освободен от греха и от влиянието на Сатана и наистина да се обърнеш към Бог и да Му се покориш. Какво трябва да притежаваш, за да си свободен от греха и от влиянието на Сатана? Истината. Ако хората се надяват да придобият истината, те трябва да се въоръжат с много от Божиите слова, трябва да са способни да ги преживеят и да ги практикуват, за да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. Едва тогава могат да бъдат спасени. Дали човек може или не може да бъде спасен няма нищо общо с това колко дълго е вярвал в Бог, колко знания има, дали притежава дарби или силни страни, или колко страда. Единственото, което има пряка връзка със спасението, е това дали човек може или не може да придобие истината. И така, колко истини действително си разбрал до днес? И колко от Божиите слова са се превърнали в твой живот? В кои от всички Божии изисквания си постигнал навлизане? През годините на вярата си в Бог доколко си навлязъл в реалността на Божието слово? Ако не знаеш или ако не си постигнал навлизане в реалността на нито едно от Божиите слова, тогава, честно казано, нямаш никаква надежда за спасение. Не е възможно да бъдеш спасен. Няма значение дали притежаваш висока степен на познание или дали отдавна вярваш в Бог, дали имаш добър външен вид, дали си красноречив и дали си бил водач или работник в продължение на няколко години. Ако не се стремиш към истината, не практикуваш Божиите слова и не ги преживяваш правилно и ако ти липсва истинско свидетелство за преживяване, тогава за теб няма надежда да бъдеш спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). „Аз решавам крайната цел на всеки човек не според възрастта му или старшинството му, нито според количеството изтърпени от него страдания и най-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, също ще бъдат наказани. Това е нещо, което никой човек не може да промени. Следователно, Бог въздава наказания заради Своята праведност и като възмездие за многобройните зли дела на хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел). От Божиите слова разбрах, че Бог се отнася справедливо с всички и че Бог определя изхода на хората въз основа на това дали притежават истината. Хората придобиват Божието одобрение и са спасени не защото са водачи или заемат определена позиция, а защото се стремят към истината и в крайна сметка я придобиват. Мислех, че понеже съм бил водач няколко години и съм имал статус, ще бъда одобрен от Бог, че съм предпочитан от Бог и привилегирован, че вече имам място в Божието царство и че мога да бъда спасен и да вляза в царството Му. Този мой възглед беше неправилен. В действителност да имаш позиция в църквата не е условие за спасение, нито статусът показва, че някой е по-ценен от другите или че той е по-вероятно да придобие Божието признание. В Божия дом няма разграничение по статус. Всички са равни пред Бог. Какъвто и дълг да изпълнява, стига човек честно да се стреми към истината, да се отървава от покварения си нрав и да става покорен пред Бог, той може да придобие Божието спасение. Дали някой е водач на група, или църковен водач, това е просто възможност, дарена от Бог, за да придобие истината. Това ни позволява да преживяваме Божието дело чрез изпълнението на дълга си, да разбираме повече истини и да растем по-бързо. Но това не означава, че да си водач на група или църковен водач ти гарантира спасение. Размишлявах за годините си като водач, когато търпях трудности и плащах цена, посещавах всяка сбирка, когато и да се провеждаше, понякога работех до късно през нощта, докато другите спяха, упорствах, за да свърша работата възможно най-бързо и затова си мислех, че изпълнявам дълга си добре и че обичам Бог. Но когато загубих изборите и статуса си непокорството и погрешното ми разбиране на Бог бяха разкрити. Помислих, че не подлежа на спасение, затова се отказах да се стремя към истината, станах негативен и се отпуснах в дълга си, не исках да чета Божиите слова и дори гледах светски филми. Видях, че не обичам истината и че моята инициативност в дълга ми е била, за да придобия добра крайна цел, а не истината, поради което не бях придобил много истина за петте години, в които вярвах в Бог. Загубата на тези избори разкри моята поквара и ме накара да осъзная, че всичко, което съм правил преди, е било в името на статуса и добрата крайна цел и че се опитвах да сключа сделка с Бог. Истината беше, че не обичах Бог, както си мислех, че се бях бунтувал срещу Бог, не слушах словата Му и заради загубата на статуса си дори се бях отдалечил от Бог и не исках да изпълнявам дълга си. Припомних си казаното от Господ Исус: „Не всеки, който Ми е казал: „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство, а онзи, който следва небесната воля на Моя Отец“ (Матей 7:21). Бог иска онези, които се стремят към истината и следват пътя Му. Такива хора са достойни да бъдат спасени и да влязат в небесното царство. В миналото все бях зает, посещавах всяка сбирка, създавах у всеки впечатление, че съм усърден и отговорен в дълга си, но всичко това беше измама. Бях изпълнявал дълга си с намерението да придобия благословии, което не беше следване на Божията воля и не би Го удовлетворило, нито би спечелило одобрението Му. Помолих се на Бог със сълзи на очи: „Боже, искам да се променя и да се върна към Теб, моля Те, кастри ме и ме съди, за да мога да се избавя от себеугодническите си мисли и изисквания. На каквато и позиция да ме поставиш, дори и хората да я възприемат като най-ниската позиция, ще я приема, готов съм да се покоря на всичките Ти подредби“.

Един ден прочетох Божиите слова: „Като сътворено същество, човекът трябва да се стреми да изпълни дълга си на сътворено същество, и да се стреми да обича Бог, без да прави други избори, защото Бог е достоен за любовта на хората. Стремящите се да възлюбят Бог не бива да търсят лична изгода или да очакват награда според личните си желания; това е най-правилният стремеж. Ако се стремиш към истината, практикуваш истината и постигаш промяна в нрава си, значи си поел по верния път. Но ако търсиш блаженство за плътта и ако практикуваш истината такава, каквато ти си я представяш, ако нравът ти остава непроменен и не изпитваш никакво покорство към въплътения Бог, а продължаваш да живееш в неопределеност, стремежът ти със сигурност ще те отведе в ада, защото крачиш по пътя на неуспеха. Дали ще бъдеш усъвършенстван или отстранен, зависи от твоя личен стремеж. Иначе казано, успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Като сътворено същество трябва да се стремя към истината според Божието намерение и да изпълнявам дълга си добре, без да търся никаква награда. В миналото смятах, че ако имам статус, това ще ми помогне да придобия спасение, а ако спечеля и да задържа статуса на водач, това ще ми осигури добър изход, затова се стремях към статус и репутация с цялото си сърце, вместо да търся истината, в резултат на което моят покварен нрав остана непроменен, въпреки че вярвах в Бог от много години. Ако не поправех стремежа си, със сигурност щях да бъда отстранен от Бог. Разбрах също, че в църквата има различен дълг и че всеки изпълнява дълга си според собствените си обстоятелства и според нуждите на делото. Какъвто и да е дългът, той е нещо, което трябва да изпълняваме, и цели да позволи на хората да практикуват истината и да постигнат промяна в нрава. Същото е с тялото ни, което е съставено от много органи. Всеки орган има своите функции и никой не е по-полезен от другите. Всички функции са необходими за оцеляването на тялото и никой орган не може да липсва. Дългът не се дели на висш и низш. Това, че вършиш специална работа или си водач, не те прави по-висш или по-високопоставен от другите, нито прави спасението ти по-вероятно, и този начин на мислене е неправилен. Дори като водач, ако не практикувам истината, аз не мога да получа истината или да бъда спасен. След като разбрах това, съжалих, че все се стремях към статус, и реших да изпълнявам дълга си добре. Вече не бях негативен и спрях да гледам светски филми, посещавах сбирките редовно и често разговарях за моето себепознание, промених отношението си към дълга си и станах инициативен в разпространението на евангелието. Също така споделях Божиите слова с братята и сестрите и им помагах да разрешават ненормалните си състояния, и ефективността на дълга ми се подобри.

В края на юни 2023 г. беше основана друга църква, която трябваше да избира водачи и дякони. Помислих си: „Вярвам в Бог от много време и съм бил църковен водач и преди, затова е най-вероятно да изберат мен“. Но накрая бях избран само за евангелски дякон. Първата ми мисъл беше, че надеждата ми да бъда спасен намалява, а особено когато видях, че една сестра, която беше вярвала в Бог няколко години по-малко от мен, беше избрана за църковен водач, се почувствах много разстроен. Помислих си също, че в бъдеще още новодошли ще се присъединят към църквата, че ще ме задминат и че с времето няма да имам никакво място. Като мислех за тези неща, се почувствах много разстроен и отново загубих мотивация да изпълнявам дълга си. Помолих се на Бог: „Боже, моля Те, пази сърцето ми да не бъде смущавано от тези състояния. Искам да се избавя от стремежа си към перспективи и статус, да се покоря на всички Твои подредби и да изпълнявам дълга си само за да Те удовлетворявам. Ако все още се придържам към стремежа към статус, се надявам да ме дисциплинираш“. Прочетох Божиите слова: „В крайна сметка това дали хората могат да постигнат спасение не зависи от дълга, който изпълняват, а от това дали могат да разберат и да придобият истината и дали в крайна сметка могат да се покорят изцяло на Бог, да се оставят на милостта на устроеното от Него, да не се съобразяват с бъдещето и съдбата си и да станат пригодни сътворени същества. Бог е праведен и свят и това са стандартите, които Той използва, за да измерва цялото човечество. Тези стандарти са неизменни и ти трябва да запомниш това. Впиши тези стандарти в ума си и никога не си помисляй да търсиш друг път, за да преследваш нещо нереално. Изискванията и стандартите, които Бог има за всички, които искат да постигнат спасение, никога не се променят. Те си остават същите, независимо от това кой си ти“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог е праведен и свят и Бог определя крайната цел на всеки въз основа на това дали е придобил истината. Трябва да се стремя също и съгласно Божиите изисквания, да се избавя от желанието си да се стремя към статус и крайна цел и от все сърце да изпълнявам дълга си и да се стремя към истината. Това е съобразно Божието намерение. Работоспособността ми е малко недостатъчна и това, че сега ме избраха за евангелски дякон, е още една възможност да практикувам, дадена ми от Бог. Трябва да ценя тази възможност и да се посветя от все сърце на дълга си, да се стремя и да придобивам истината, да преодолявам покварения си нрав и да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Божието сърце. Това е най-важното. След това посветих себе си на своя дълг и промените, които преживях, бяха изцяло благодарение на напътствията на Божиите слова. Слава на Божието спасение!