От Ан Жан, Китай

Бях отговорна за делото по поенето на няколко църкви. Знаех, че възможността да изпълнявам този дълг е Божие възвисяване и благодат, и исках да го върша добре, за да се отплатя за Божията любов. Но тъй като не носех никакво бреме, бавех работата. Тогава не се самоанализирах и лъжех, за да защитя репутацията и статуса си. В светлината на фактите видях, че съм измамница, а не благонадежден човек.

Преди известно време обстановката беше ужасна и много братя и сестри бяха арестувани. Висшестоящият водач ми писа, като ме призова да общувам повече относно истината на виденията с новодошлите, за да могат да разберат Божието дело и да останат непоколебими в тази ужасна среда. След като получих това писмо, веднага се заех да общувам с отговорните по поенето относно изпълненето, но по-късно не проследих подробностите по тази задача. Мислех си, че след като съм общувала с отговорните по поенето, те ще общуват с новодошлите, както и че, тъй като никой от църквите, за които бях отговорна, все още не беше арестуван, не би следвало да има сериозни проблеми. Скоро след това обаче неочаквано трите църкви, за които бях отговорна, бяха подложени на мащабни арести. Водачът ми писа отново, като ме пита колко новодошли във всяка църква редовно посещаватсъбиранията, колко от тях не се събират редовно заради ужасната обстановка, колко новодошли са арестувани и колко от тях остават без поене, и искаше да отговоря незабавно с тези подробности. Получаването на това писмо ме накара да осъзная: „Въпреки че изпълних тази задача, не я проследих в детайли. Нямам представа за подробностите, за които пита водачът — как трябва да отговоря? Какво ще си помисли за мен, ако му кажа истината? Ще каже ли, че не върша действителна работа? Как въобще ще покажа лицето си, ако ме скастри? Не, не мога да кажа истината“. Седях пред компютъра, като обмислях възможностите си, без да знам как да отговоря, докато най-накрая не ме осени една идея. Написах следното на водача: „Поенето на новодошлите с истината на виденията е изпълнено и се проследява“. След това побързах да проследя работата, като си мислех: „Когато водачът попита отново, ще му дам доклад за ситуацията, която току-що проследих. Така той няма да разбере, че съм била безотговорна и че не съм проследила делото“. По-късно, когато действително отидох при отговорните по поенето, за да разбера подробностите за ситуацията, установих, че въпреки че са общували с новодошлите, не са постигнали нищо и че те също не са наясно с положението им. Като научих това, най-накрая осъзнах, че всичко това се е случило, защото не съм носила никакво бреме и не съм проследявала делото в действителност, и че навлизането на новодошлите в живота е забавено. Въпреки това все още не търсех истината и не се самоанализирах, така че ситуацията остана същата.

Не след дълго висшестоящият водач организира събиране с нас, за да научи повече подробности за делото по поенето, за колко новодошли е отговорен всеки напоител, как са разрешили трудностите и представите на новодошлите, дали са внимателни в насърчаването им и прочие. Тогава се разтревожих, като си помислих: „Надявам се, че водачът няма да ме попита първа, има работа, която не съм изпълнила докрай, и някои подробности, които биха били наистина смущаващи, ако не мога да ги обясня“. Нещата обаче се разиграха точно както се опасявах и водачът ме разпита първа. Тъй като нямах друг избор, трябваше да се престоря на спокойна, но вътрешно просто исках да избягам. Помислих си: „Какво ще стане, ако поиска твърде много подробности, които не мога да дам? Няма ли да изглежда все едно не съм свършила истинска работа? Би било толкова унизително! Дали водачът и другите работници ще ме гледат с презрение?“. Водачът започна с няколко въпроса, на които едва успях да отговоря, но когато попита за поенето на новодошлите от сестра Ян Фан, се паникьосах, като си помислих: „Не знам нищо за работата на Ян Фан с новодошлите, свършено е с мен, какво да кажа? Ако съм честна с водача и кажа, че не знам, няма ли да каже: „От толкова време отговаряш за делото по поенето, а не знаеш дори такива основни неща, как си вършиш работата“? Няма ли това да разочарова водача и да го накара да ме гледа с презрение?“. При тази мисъл просто докладвах на водача за част от предишната работа по поенето на Ян Фан. Вината и тревогата от казаното караха сърцето ми да бие силно и лицето ми пламтеше. Въпреки че успях да се измъкна от ситуацията и да защитя репутацията и статуса си, бях изпълнена с усещане за обвинение и неопределима болка: „Не казах ли току-що опашата лъжа? Такава съм лицемерка!“. Същата нощ лежах в леглото, мятах се и се въртях, като не можех да заспя, бях изпълнена със съжаление заради лъжите, които бях изрекла. Но казаното — казано и като счупената стомна не можеше да бъде оправено, така че бе твърде късно да се открия и да бъда напълно откровена. Ако водачът разбереше, щеше ли да ме нарече измамница? Тези мисли минаваха през главата ми и не можех да събера куража да се открия. Чувствах, че нямам почтеност и достойнство и че съм истинска лицемерка. Сърцето ми биеше силно от тревога и нервност и продължавах да си задавам въпроси: „Защо не можах да кажа истината на водача? Какъв е смисълът от тази нечестност?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-виновна се чувствах, така че се помолих на Бог в сърцето си: „О, Боже! Когато водачът попита за подробностите по днешната работа, аз очевидно не знаех, но понеже се страхувах хората да ме гледат отвисоко и за да не се изложа, изрекох опашата лъжа, за да измамя водача. О, Боже! Толкова съм измамна, моля Те, дай ми кураж да бъда чиста и открита и да живея като честен човек“.

Веднъж гледах видеоклип със свидетелство за преживяване, наречено „Болката от изричането на лъжи“. Там имаше откъс от Божиите слова, който наистина ме развълнува. Всемогъщият Бог казва: „В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. […] Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и освободен живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да придобие чувство за гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш почтеността и достойнството си. Това отнема достойнството и почтеността на човека, а Бог е недоволен от това и го ненавижда. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре и тя е разобличена, трябва да си блъскаш главата в опит да замажеш несъответствията и да я изкараш правдоподобна. Не е ли уморително да живееш така? Изтощително е. Заслужава ли си? Не, не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако се държа така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Следователно, за да ги защитиш, можеш единствено да прибягваш до лъжи. Ако си човек, който обича истината, ще понесеш всякакви страдания, за да я практикуваш. Дори това да означава да пожертваш репутацията и статуса си и да понесеш подигравки и унижения от останалите, няма да имаш нищо против. Стига да си способен да практикуваш истината и да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Хората, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да защити репутацията, статуса, достойнството и почтеността си. Ще предпочете да мами, а Бог да го възненавиди и отхвърли. Такива хора отхвърлят както истината, така и Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамни. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Могат ли все пак такива хора да бъдат спасени от Бог? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и измами. Могат да водят само мъчителен живот на говорене на лъжи, които после прикриват и всеки ден си блъскат главата, за да се защитават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот ще съжаляваш. Измамниците никога няма да разберат това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). Божиите слова разобличиха точното ми състояние. За да защитя суетата и гордостта си и за да не позволя на хората да ме гледат отвисоко, предпочетох да ги излъжа и измамя, като жертвах почтеността и достойнството си, вместо да кажа истината. Във връзка с последната вълна от арести водачът ми писа, за да ме пита колко новодошли в областта, за която съм отговорна, се събират редовно и колко не, както и за последните резултати от тяхното поене и подкрепа. Очевидно не бях проследила тези задачи и трябваше да бъда честна в доклада си до водача, но за да защитя суетата и статуса си, излъгах и казах, че вече съм ги проследила. По време на срещата водачът ме попита за поенето на новодошлите от Ян Фан и понеже не знаех подробностите, просто изрекох опашата лъжа, като представих стара информация за актуална в опит да се измъкна от ситуацията. Въпреки че осъзнавах, че лъжа и се чувствах гузна, така и не поисках да се открия. За да попреча на другите да ме гледат отвисоко, лъжех отново и отново. Хитрувах и се държах като измамница! Не можех да спра да се питам: „Не си ли вярваща?“. Истинският вярващ е способен да каже истината, да бъде честен, да е почтени да има достойнство; и независимо от ситуацията даима смелостта да се изправи пред истината и да нарече нещата с истинските им имена. И въпреки че практикуването по този начин може да позволи на другите да видят неговите слабости и недостатъци, практикуването на истината и откритият живот радват Бог и позволяват на останалите да му се доверяват. Аз обаче излъгах, за да защитя репутацията и статуса си, липсваше ми всякаква почтеност и достойнство и не успявах да изпълня дори най-елементарните изисквания на човешко поведение. Бог ме беше удостоил с благодат и ми даде възможност да изпълнявам дълг по поенето, като се надяваше се, че ще мога да бъда искрена в сътрудничеството си с Него и правилно да поя новодошлите, които наистина вярват в Бог. Бог ми даде и възможност да практикувам, за да придобия истината, но аз не успях да изпълня Божието намерение. Не само, че не бях носила никакво бреме в дълга си, но и избрах да лъжа, вместо да практикувам истината, когато се сблъсках с проблеми. Наистина бях разочаровала Бог. Колкото повече мислех за това, толкова повече се разстройвах и се мразех, че съм толкова измамна.

По-късно потърсих в Божието слово, за да открия корена на лъжата и измамността си. Прочетох откъс от Божиите слова: „Когато антихристите биват разобличавани и кастрени, първото нещо, което правят, е да търсят различни причини, които да изтъкнат в своя защита, да търсят всякакви оправдания, за да се опитат да се измъкнат и така да постигнат целта си да се отърват от отговорност и да им бъде простено. Това, от което антихристите се страхуват най-много, е че Божиите избраници ще прозрат характера им, техните слабости и недостатъци, ахилесовата им пета, истинските им заложби и работоспособността им — затова те се опитват всячески да си създадат образ, за да прикрият своите недостатъци, проблеми и покварен нрав. Когато злодеянието им бъде разкрито и разобличено, първото нещо, което правят, е да не признаят или приемат този факт, не се опитват да направят всичко възможно, за да поправят или компенсират грешките си, а вместо това се опитват да измислят разнообразни методи, с които да ги прикрият, да заблудят и подведат онези, които са запознати с техните действия, да не позволят на Божиите избраници да прозрат истината по въпроса, да им попречат да разберат колко вредни са били техните действия за Божия дом, колко много са прекъснали и смутили работата на църквата. Разбира се, това, от което най-много се страхуват, е че Горното ще разбере, защото щом Горното узнае, те ще бъдат подложени на справяне според принципа и всичко ще приключи за тях, а те със сигурност ще бъдат освободени и отстранени. Следователно, когато злодеянието на антихристите бъде разобличено, първото нещо, което те правят, не е да се замислят къде са сгрешили, къде са нарушили принципите, защо са направили това, което са направили, от какъв нрав са били ръководени, какви са били намеренията им, какво е било състоянието им по онова време, дали е било поради своенравност, или поради опорочаване с техните намерения. Вместо да анализират тези неща, камо ли да размишляват върху тях, те си блъскат главите, за да намерят начин да прикрият истинските факти. В същото време те правят всичко възможно да се обяснят и оправдават пред Божиите избраници, за да ги заблудят, като като правят така, че големите проблеми да изглеждат като малки, а малките — като безпроблемни, и блъфират, за да се измъкнат, така че да могат да останат в Божия дом, безразсъдно да вършат злодеяния и да злоупотребяват с властта си, и да продължат да подвеждат и да контролират хората, и да ги накарат да гледат на тях с уважение и възхищение и да правят каквото им кажат, за да задоволят амбициите и желанията си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Единадесета точка). От разобличаването на Божиите слова видях, че когато има отклонения или пропуски в работата на антихристите, вместо да учат уроци и бързо да поправят проблемите и отклоненията в работата си, те се опитват по всякакъв начин да лъжат, да прикриват истината и да не позволяват на водачите да разберат за проблемите и пропуските в тяхната работа, като се опитват да използват трикове и хитрости, за да спечелят доверието на другите. Това е нечестивият нрав на антихристите. Това, което бях разкрила, не беше ли нрав на антихрист? Когато водачът дойде да надзирава и проследи работата ми, имаше много неща, които не бях свършила, но аз не само не му докладвах за действителната ситуация, но и скрих истината и го измамих, като направих всичко възможно да прикрия истината, че не съм свършила действителна работа. По-късно, когато водачът проучваше поенето на новодошлите, извършено от всеки отговорен за това — тъй като не бях свършила никаква действителна работаи не знаех конкретни подробности, отново излъгах и докладвах предишни дела по поенето, които бяха извършени наскоро, за да заблудя водача. Съзнавах много добре, че това е измамно и нечестно, но за да запазя доброто впечатление, което водачът имаше за мен, изрекох опашата лъжа, за да го измамя. Видях, че нравът, който бях разкрила, беше същият нечестив и достоен за презрение нрав на един антихрист. Проучването на водача за работата ми показа, че той е отговорен и това бързо ще му позволи да открие отклоненията и проблемите в нея. Мълчах за проблемите в работата и се маскирах пред водача, за да му създам фалшивото впечатление, че върша истинска работа. В резултат на това водачът не успя да разбере истината и проблемите в работата ми останаха нерешени. По този начин възпрепятствах църковното дело. Видях, че прикриването на истината, за да попреча на водача да надзирава работата, по своята същност е много по-лошо от това да не върша действителна работа. Като осъзнах това, почувствах, че съм в опасност. Нямах богобоязливо сърце и бях поела по пътя на антихриста. Вътрешно се молех на Бог и се разкайвах: „О, Боже, поради разобличаването на словата Ти виждам, че моят нрав е нечестив и достоен за презрение, сърцето ми е изпълнено със страх. Моля Те, напътствай ме, за да се отърва от този покварен нрав и да приема надзора на другите“.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова: „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда и мрази измамниците. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, намеренията и средствата им за измама. Бог мрази всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени, защото Бог, както и истината, се отнася еднакво към всички хора. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите си на поведение. Вече не можем да живеем според сатанинските философии и не можем да живеем с лъжи и измами. Трябва да се отървем от всички лъжи и да станем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измами, докато живееха сред другите, и приемаха сатанинските философии като основа на съществуването си, като живота си и като основа за постъпките си. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-измамен и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). От Божиите слова видях, че Бог обича честните хора, че честните хора имат смелостта да се изправят пред своите слабости и недостатъци, че са способни да бъдат правдиви, да не мамаят хората или Бог и когато са изправени пред проблеми, те могат да търсят и да практикуват истината. Такива хора биват водени от Бог в царството, за да живеят вечно. Бог мрази лъжците, измамниците и онези, които използват хитрини. Такива хора са измамни и демонични. Както се казва в Библията: „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Видях, че всички лъжци са дяволи. Дяволите са врагове на Бог и са мразени от Него. Бог никога няма да спаси такива хора. Това се определя от Божията праведна и вярна същност. В моя дълг бях излъгала, за да защитя своята суета и статус в опит да прикрия пропуските в работата си. Това означаваше, че предавах истината, като стоях на страната на Сатана и се съпротивлявах на Бог. Освен това, като разчитах на прикритост и преструвки, докато изпълнявах дълга си в църквата, не можех да прикривам истината задълго и в дългосрочен план много отклонения в работата щяха да бъдат разобличени, а щом всички узнаеха истината, щяха да ме разпознаят и отхвърлят, което означаваше, че щях да изгубя всяко подобие на почтеност и достойнство, което бих могла да имам, и шансовете ми да се покая щяха да бъдат съсипани. Докато рамишлявах над тези антихристи, разбрах, че колкото и лоши неща да правят или колкото и да вредят на делото на Божия дом, те никога не размишляват или се покайват, а ако някой надзирава или проучва работата им, използват редица хитрини, за да го заблудят и прикрият истината, като показват абсолютната си липса на приемане към истината. В крайна сметка — заради цялото зло, което вършат — те биват отлъчени от църквата. Тези, които имат смелостта да бъдат открити и могат да практикуват истината, са искрени пред Бог и са тези, които ще бъдат спасени и ще останат. И обратното — онези, които се опитват да измамят Бог за лична изгода, са изключително глупави и измамни и в крайна сметка ще бъдат отстранени от Бог.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Когато хората изпълняват своя дълг или вършат някаква работа пред Бог, сърцето им трябва да е чисто. То трябва да е като купа с прясна вода — кристално чисто, без примеси. И така, какво е правилното отношение? Независимо какво правиш, ти си способен да разговаряш с другите за това, което е в сърцето ти, каквито и идеи да имаш. Ако някой каже, че твоят начин на действие няма да проработи, и предложи друга идея, и ако ти смяташ, че тя е доста добра, тогава се откажи от собствения си начин и прави нещата според неговия начин. Така всички виждат, че можеш да приемаш предложенията на другите, да избираш правилния път, да действаш според принципите, с прозрачност и яснота. В сърцето ти няма мрак, действаш и говориш искрено, като разчиташ на честно отношение. Наричаш нещата с истинските им имена. Ако е така, значи е така. Ако не е така, значи не е. Никакви трикове, никакви тайни, просто много прозрачен човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог се надява, че ние подхождаме към дълга си с искрено сърце, че говорим според фактите и че приемаме Неговата внимателна проверка във всичко. Когато водачът отново ме попиташе за работата ми, бях решила да кажа истината, ако не бях свършила действителна работа, и да имам смелостта да се изправя пред проблемите си, да спра да лъжа, за да защитя репутацията и статуса си и да практикувам да бъда честен човек. По-късно поех инициативата да призная на водача, че съм излъгала в името на репутацията и статуса си. След като го направих, водачът общува за собствения си опит, за да ми помогне. Като практикувах по този начин, се чувствах много по-освободена. Занапред следвах съветите на водача своевременно да поправям отклонения в работата си, като например бързо да освобождавам неподходящите напоители, подробно да общувам за техния дълг и след това да проследявам и надзиравам напредъка в работата им. Когато навлязох в детайлите на работата по този начин, делото показа явно подобрение.

Седмица по-късно водачът изпрати писмо, в което питаше за насърчението на напоителите. След като получих това писмо, осъзнах, че съм била толкова заета да се занимавам с друга работа, че съм пренебрегнала работата по насърчението на персонала и не знаех колко хора могат да бъдат насърчавани. Как трябваше да отговоря? Какво щеше да си помисли водачът, ако разбереше, че съм пренебрегнала толкова важна работа? Нямаше ли да каже, че не съм свършила истинска работа? Помислих си: „Защо ли не му отговоря, като кажа, че съм в процес на проследяване на тази работа? Така той няма да разбере истината“. Докато разсъждавах по този начин, изведнъж осъзнах: „Не искам ли просто да излъжа отново, за да защитя репутацията и статуса си?“. Затова се помолих вътрешно на Бог: „О, Боже! Повече не искам да лъжа и да мамя. Не изпълних тази задача, защото бях безотговорна. Готова съм да докладвам това честно на водача“. След молитвата изпитах дълбоко чувство на мир. Помислих си как Бог харесва честните хора, които могат да нарекат нещата с истинските им имена; че трябва да се изправя спокойно пред нещата, а не да прикривам истината, и че независимо какво мисли водачът за мен, трябва да практикувам да бъда честен човек. Затова казах истината на водача: „Не съм обърнала достатъчно внимание на насърчаването на талантите, но занапред съм готова да променя това“. Тогава започнах действително да изпълнявам тази задача и няколко дни по-късно намерих двама души, които можеха да бъдат насърчени. След това, когато водачът ми пишеше отново, за да проучи и проследи други дела — дори когато някои задачи не даваха добри резултати — бях готова да реагирам спокойно и да докладвам тези неща честно. Макар че все още не мога да отговоря на критериите за честен човек, съм готова да се стремя към истината, да практикувам съгласно Божието слово и постепенно да се отърва от измамния си нрав.