През 2006 приех Божието дело от последните дни. Оттогава служа като водач и работник в църквата. Въпреки всекидневната заетост и умора, не се оплаквах, защото вярвах, че водачеството и надзираването са позиции за хора, които се стремят към истината, и че вършенето на този дълг е високо ценено от братята и сестрите. През 2018 поех работата с текст като дълг. Бях много щастлива и почувствах, че сигурно се справям добре, иначе нямаше да бъда избрана за такъв важен дълг. Няколко дни по-късно с мен се срещна един от висшестоящите водачи и ми каза: „Църквата е заплашена от арести от Компартията; обстановката навсякъде е напрегната и ние спешно се нуждаем от хора, които да поемат дълга по общите въпроси. Обсъдихме това и бихме искали ти и съпругът ти да го поемете“. Когато чух тези думи, главата ми сякаш забуча. Не можех да повярвам на ушите си, само си мислех: „Как могат да ме сложат да се занимавам с общите въпроси? Да не би водачът да е сбъркал? Общите въпроси не са ли просто тежък труд? Що за нищожен дълг е това! Какво ще си помислят братята и сестрите за мен, ако разберат?“. Колкото повече размишлявах, толкова повече се съпротивлявах и исках да кажа на водача, че не желая да поемам този дълг. Но предвид че църковните разпоредби се разпределят според нуждите, нямах друг избор, освен да приема с нежелание. Докато се прибирах към дома, в ума ми цареше бъркотия: „Откакто вярвам в Бог, винаги съм служила като водач и работник или съм изпълнявала дълг, свързан с работа с текст, като и в двата случая дългът звучи много по-престижно от дълга за общите въпроси. Да работя такъв тежък, мръсен и изтощителен труд въобще не е така престижно като работата с текст, която върша в момента. И ако сестрите в екипа разберат, няма ли със сигурност да ме презрат и да кажат, че сигурно не се стремя към истината, за да получа такъв дълг?“. Когато се прибрах, си легнах в леглото слаба и безсилна, но пред сестрите си сложих измъчена усмивка. Страхувах се да разговарям открито с тях за състоянието си и се боях да не би ме презрат, когато разберат, че върша дълга по общите въпроси.

Няколко дни по-късно с мъжа ми официално приехме дълга по общите въпроси. През първите няколко дни помагахме на братя и сестри в опасност да отидат в нови жилища. Със съпруга ми се будехме в 3 сутринта, за да им помагаме с преместването, тичахме нагоре-надолу по стълби и всеки ден бяхме изтощени, с болки в гърба и кръста. А когато се прибирахме вечер у дома, не исках дори да хапна нещо, нямах сили дори да стана от леглото. След като работех така една седмица от сутрин до вечер, започнах да се оплаквам: „Това е просто тежък труд. По света такава работа се върши от хората без образование, знание или умения, и никога не съм си мислела, че ще падна толкова ниско — след всичките ми години на вяра в Бог, да мога да върша само най-незабележимите и трудоемки задачи. Преди се занимавах с работа с текст, седнала пред компютъра, облечена с чисти дрехи и на завет от вятър и дъжд, а сега се цялата се изпотявам и всеки ден съм изтощена! Разликата е от земята до небето!“. Вършех дълга си с примирение всеки ден, като състоянието ми се влоши дотолкова, че се чувствах замаяна като ходещ труп. Толкова се измъчвах вътрешно!

В болката си дойдох пред Бог и се помолих: „О, Боже, водачите ми уредиха да поема общите въпроси, но не мога да се покоря. Чувствам, че този дълг е нищожен и че хората ще ме презират заради него. Не разбирам Твоето намерение. Моля Те, просветли ме и ме води, за да си взема поука от това“. След като се помолих, прочетох два откъса от Божиите слова: „Някои хора в Божия дом често изпитват чувство на превъзходство. В какви отношения? Какво в тези начини ги кара да чувстват превъзходство? Например някои хора могат да говорят чужд език и мислят, че това означава, че имат дарба и са опитни, и че ако Божият дом ги загуби, вероятно ще е много трудно да разшири работата си. В резултат на това те искат да карат хората да им се възхищават навсякъде, където идат. Какъв метод прилагат хората от този тип, когато се срещнат с други? В сърцето си те приписват всякакви различни рангове на другите хора, които изпълняват различен дълг в Божия дом. Най-високо стоят водачите, втори са хората със специални таланти, после идват хората с обикновени таланти и на дъното са онези, които изпълняват всякакви видове поддържащ дълг. Някои хора се отнасят към способността да се изпълнява важен дълг и специален дълг като към капитал и смятат, че това е като да имаш истините реалности. Какъв е проблемът тук? Не е ли това абсурдно? Изпълняването на някакъв специален дълг ги прави надменни и надути и те гледат всички отвисоко. Когато срещнат някого, първото, което винаги правят, е да го питат какъв дълг изпълнява. Ако човекът изпълнява обикновен дълг, те го гледат отвисоко и мислят, че не е достоен за вниманието им. Когато този човек иска да разговаря с тях, те са привидно сговорчиви, но вътрешно си мислят: „Искаш да разговаряш с мен? Ти си просто никой. Виж какъв дълг изпълняваш — достоен ли си да говориш с мен?“. Ако дългът, който човекът изпълнява, е по-важен от техния, те го ласкаят и му завиждат. Когато видят водачите или работниците, те са раболепни и ги ласкаят. Принципни ли са те в отношението си към хората? (Не. Те се отнасят с хората според дълга, който изпълняват, и според различните рангове, които им определят.) Те класифицират хората според тяхното преживяване и старшинство и според техните таланти и дарби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). „Какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че моята гледна точка относно дълга беше неправилна и че бях категоризирала видовете дълг в Божия дом в различни нива. Мислех, че да си водач и работник, или надзорник на екип в Божия дом означава, че човек има добри заложби и силен стремеж към истината и братята и сестрите биха уважавали много такива хора, докато тези с дълг по уреждане на общите въпроси имат слаби заложби и им липсва разбиране за истината, и изпълнението на такъв дълг се възприема за по-нисшо и не позволява на човек да се изтъква. Затова ми липсваше дългът, който бях изпълнявала преди, когато братята и сестрите ми се възхищаваха, и винаги изпитвах чувство на превъзходство над другите. Това много ме мотивираше в дълга ми и бях готова да изоставя семейството и кариерата си и да страдам и да отдам всичко. Сега, когато ми възложиха за дълг уреждането на общите въпроси, се почувствах така, сякаш бях понижена и по-нисша в сравнение с братята и сестрите. Особено когато дългът беше болезнен и изтощителен, се оплаквах в сърцето си и чувствах, че подобна уредба от страна на водачите е несправедлива и накърнява моята почтеност, и просто исках да се измъкна от тази отговорност. В този момент видях, че изборът ми на дълг се основава на това дали той ми позволява да се изтъквам и да се облагодетелствам и че изобщо не съм проявила внимание към църковното дело. След като вярвах в Бог в продължение на много години, все още не гледах на нещата въз основа на Божиите слова, а по-скоро разделях видовете дълг на различни нива. Моята гледна точка не се различаваше от тази на неверник. Като осъзнах това, се смутих и се почувствах виновна.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „В Божия дом постоянно се споменава за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. Как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, тъй като Божието дело на управлението се развива сред човечеството, се появяват различни видове работа, които изискват от хората да си сътрудничат и да ги свършат. Това е породило отговорности и мисии, които хората трябва да изпълняват, и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на човечеството. В Божия дом различните задачи, които изискват сътрудничеството на хората, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и се налага от разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека. Това е произходът и определението на дълга“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). „Какво отношение трябва да имате към своя дълг? Първо, не бива да го анализирате, като се опитвате да установите кой ви го е възложил. Вместо това трябва да го приемете от Бог, като дълг, поверен ви от Бог, и трябва да се подчините на устроеното и подреденото от Бог и да приемете дълга си от Бог. Второ, не правете разлика между високото и ниското ниво и не се интересувайте от естеството му, от това дали ви позволява да изпъкнете, или не, дали се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляйте върху тези неща. Съществува и друго отношение: на покорство и на активно сътрудничество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). След като прочетох Божиите слова, внезапно придобих известна светлина в сърцето си и разбрах, че в Божия дом няма разграничение между висши и нисши, благородни или смирени видове дълг. Независимо от изпълнявания дълг, всичко опира до осъществяването на твоята роля и функция и всичко това е изпълнение на дълга на сътворено същество. Църквата урежда какъв дълг да изпълнява човек въз основа на духовния му ръст и заложбите му и според нуждите на църковното дело. Независимо от дълга, всичко се прави за разпространение на евангелието. Водачите ми възложиха за дълг да се занимавам с общите въпроси и да уреждам настаняването за братята и сестрите, да организирам живота им както трябва, така че да могат да изпълняват дълга си на спокойствие, което също е необходимо за делото. Това е като една машина — всяка част има своето място и ако някоя липсва, машината не може да работи. Същото е и в Божия дом — всеки дълг е необходим и няма такова нещо като рангове, когато става дума за видовете дълг. Освен това, дали човек притежава истината реалност, не се измерва с вида на изпълнявания дълг. Преди, когато изпълнявах дълг на водач и работник, често общувах с братята и сестрите по време на събирания, но когато бях преместена на нов дълг, не можех да се покоря и го измерих от гледната точка на невярваща, което разкри достойната ми за съжаление липса на истина. Бог казва, че всеки дълг, свързан с Неговия план за управление, е дълг, че няма разлика между висши и нисши, благородни или скромни видове дълг и че всички те са отговорност, от която не можеш да се измъкнеш. Аз обаче се мислех за елитарна и смятах, че като ми възлагат общите въпроси, похабяват таланта ми. Бях негативна, предизвикателна и дори исках да го избегна. Как изпълнявах дълга си? Божията същност е толкова свята и благородна, все пак Той е издържал всички страдания, за да се въплъти и да изрази истината, докато тихо е полагал труд за спасението на човечеството. Самоанализирах се — когато претърпявах незначително физическо страдание, се оплаквах безспир и го разбирах погрешно. На това мое отношение към дълга ми просто му липсваше човешка природа и то наистина нарани Бог! Чувствах, че съм Му дълбоко задължена и съжалявах за бунтовното си поведение. Вече не можех да избирам дълга си въз основа на собствените си предпочитания и желания. Когато се покорих, моята нагласа към дълга ми се промени и почувствах по-малко болка и умора в сърцето си. Божието устройство на ситуациите разкри неправилните ми възгледи и това беше Божията любов и Божието спасение за мен.

След като изпълнявах дълга си по уреждане на общите въпроси в продължение на шест месеца, мислех, че възгледите ми са се променили и че вече не преследвам статус или репутация, но когато въникна една ситуация, тя отново ме разкри. Един ден водачът дойде, за да обсъди с мен възлагането на домакински дълг на съпруга ми и на мен. Като се има предвид, че бях задължена заради предишната липса на покорство в дълга по уреждане на общите въпроси, знаех, че този път не мога да бъда непокорна; затова се съгласих и скоро наехме една къща. Въпреки това да прекарваме дните си, докато живеем с братята и сестрите и ги виждаме всички те да изпълняват дълг, свързан с работа с текст, ме накара да се почувствам малко огорчена и нещастна, и си помислих: „Преди време аз също изпълнявах своя дълг пред компютъра, а сега всеки ден съм приведена в кухнята и приготвям зеленчуци и готвя“. Чувствах, че съм толкова по-нисша от тях. При тази мисъл очите ми се насълзиха. Един ден водачът дойде в дома ми, за да обсъди делото с братята и сестрите, и си тръгна без да ме попита за състоянието ми; това ме накара да се почувствам още по-унила. Спомних си за времето, когато изпълнявах дълг, свързан с работа с текст. Бях ценена от водачите, но сега се занимавах само с тенджери и тигани по цял ден и изглеждаше така, сякаш никога няма да имам шанс да се откроя. Колкото повече мислех за това, толкова по-болезнено ставаше, и почувствах, че животът е безсмислен. Разбрах, че състоянието ми не беше правилно, затова бързо потърсих Божиите слова за прочит. Прочетох откъс от тях: „Какви са идеалите, надеждите, амбициите, житейските цели и посоки на хората, ръководени от покварен сатанински нрав? Не противоречат ли те на положителните неща? Например хората винаги искат да са известни или да бъдат знаменитости, искат да спечелят голяма слава и престиж и да донесат чест на предците си. Това положителни неща ли са? Те изобщо не са в съответствие с положителните неща. Нещо повече, те противоречат на закона за Божието върховенство над съдбата на човечеството. Защо казвам това? Какъв човек иска Бог? Иска ли Той велик човек, знаменитост, благороден човек или човек, който да разтърси света? (Не.) Какъв човек иска Бог тогава? (Някой, който е здраво стъпил на земята, който изпълнява ролята на сътворено същество.) Да, и какво още? (Бог иска честен човек, който се бои от Него, отбягва злото и Му се покорява.) (Някой, който стои на страната на Бог по всички въпроси и който се стреми да Го обича.) Тези отговори също са верни. Това е всеки, който има същото сърце и ум като Бог. Някъде в Божието слово не се ли казва, че хората трябва да се придържат към положението си на хора? (Да, така е.) Какво се казва в него? („Като член на сътвореното човечество, човек трябва да стои на мястото си и да се държи добросъвестно. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да ставаш велик или да се превръщаш в свръхчовек, или да се издигаш над другите, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е достойно за одобрение и към което сътворените същества трябва най-силно да се стремят, е да станат истински сътворени същества. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора“ („Словото“, Т. 2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“).) След като знаете какво изискват от хората Божиите слова, в състояние ли сте да се придържате към Божиите изисквания в стремежа си към човешко поведение? Винаги ли ви се иска да разперите криле и да полетите, винаги ли искате да летите сами, да бъдете орел, а не птиченце? Какъв е този нрав? Това ли е принципът на човешкото държание? Вашето държание трябва да се основава на Божиите слова. Само те са истината. […] Какво кара хората винаги да искат да се освободят от Божието върховенство и да управляват собствената си съдба, да планират бъдещето си, да искат да контролират перспективите, посоката и целите на живота си? Откъде идва тази отправна точка? (От покварения сатанински нрав.) Какво тогава носи на хората поквареният сатанински нрав? (Противопоставяне на Бог.) Какво произтича от това, че хората се противопоставят на Бог? (Болка.) Болка? Това е разрушение! Болката е само малка част. Това, което виждате точно пред очите си, е болка, негативизъм и слабост, това е съпротива и оплаквания — до какъв изход ще доведат тези неща? До унищожение! Това не е нещо маловажно и не е игра“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Поквареният нрав може да бъде променен само чрез приемане на истината). Докато обмислях Божиите слова, осъзнах, че причината винаги да искам да изпълнявам дълг на водач и работник и да се стремя към възхищението и уважението на другите, беше, че бях контролирана от желанието си за репутация и статус. Докато живеех според представи като „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“, „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“, „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“ и други подобни сатанински отрови, бях започнала погрешно да припознавам славата и известността и стремежа към превъзходство като положителни неща. Вярвах, че този начин на живот е ценен, и мислех, че ако другите те гледат отвисоко, означава, че животът ти е безуспешен и че си по-нисш. Замислих се за времето след като се омъжих. Въпреки че съпругът ми и аз имахме стабилна работа и смислен живот, аз бях амбициозна и нямах желание да живея обикновен живот. Исках да го подобря и да се сдобия с възхищението на роднини и колеги. За да постигнем това, съпругът ми и аз работехме странични работи, успоредно с редовните си работни места — отглеждахме пилета и зеленчуци и всеки ден работехме от сутрин до вечер. С течение на времето животът ни се подобри, роднините и колегите хвалеха моите способности. Това ме правеше много щастлива, и чувствах, че животът ми не е бил напразен. След като дойдох в църквата, все още се стремях към репутация и превъзходство като вярвах, че позицията ми на водач и работник или надзорник на екип ще накара братята и сестрите да ми се възхищават. Когато желанието ми за репутация, придобивки и статус беше удовлетворено, можех да понеса всякакви трудности, но когато ставаше въпрос да изпълнявам дълг по уреждане на общите въпроси или по настаняване на другите, чувствах, че е под достойнството ми; сърцето ми беше изпълнено със съпротива и жалби и бях непокорна. Не проявявах внимание към поддържането на църковното дело и разкривах сатанински нрав на противопоставяне на Бог. Когато осъзнах това, много се уплаших и дойдох пред Бог в молитва: „О, Боже, възгледите ми за стремежа са били погрешни и през тези години на вяра в Теб не съм следвала пътя на стремежа към истината, а по-скоро съм използвала дълга си, за да задоволя собственото си желание за репутация и статус, и не съм изпълнявала искрено дълга си като сътворено същество. Боже, аз съм готова да се покая и Те моля да ме напътстваш, за да разбера истината и да поправя погрешните си възгледи относно стремежа“. След това поразмишлявах и осъзнах, че изпълнението на този дълг е благотворно за навлизането ми в живота. Въпреки че бях служила като водач и работник в продължение на много години, не се бях стремила към истината и много от погрешните ми възгледи останаха непроменени. Преместването ми на различен дълг ме принуди да се самоанализирам и да опозная себе си, а това съдържаше Божията любов и Божието спасение за мен. След като го разбрах, изпитах съжаление и вина и просто исках да оставя Бог да ме устрои така, както Той желае, и искрено да изпълнявам който и да е дълг с търсещо и покорно сърце.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Всеки е равен пред истината и няма разлика по отношение на възрастта или в низостта и благородството на хората, които изпълняват дълга си в Божия дом. Всички са равни пред дълга си, просто вършат различна работа. Между тях няма различия въз основа на това кой има старшинство. Пред истината всеки трябва да запази смирено, покорно и приемащо сърце. Хората трябва да притежават този разум и това отношение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „В крайна сметка това дали хората могат да постигнат спасение не зависи от дълга, който изпълняват, а от това дали могат да разберат и да придобият истината и дали в крайна сметка могат да се покорят изцяло на Бог, да се оставят на милостта на устроеното от Него, да не се съобразяват с бъдещето и съдбата си и да станат подготвени сътворени същества. Бог е праведен и свят и това са стандартите, които Той използва, за да измерва цялото човечество. Тези стандарти са неизменни и ти трябва да запомниш това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях Божия праведен нрав. В Божиите очи всички ние сме сътворени същества и сме равни. Бог не облагодетелства някого само защото е водач, нито гледа на някого отвисоко, защото се занимава с общите въпроси. Бог изразява истината, като предоставя ресурс за всеки човек, и докато хората жадуват за истината и се стремят към нея, всеки има еднаква възможност за спасение. Бог не определя изхода на човека въз основа на вида дълг, който той изпълнява, а според неговата същност и пътя, по който върви. Ако човек не се стреми към истината, не практикува Божиите слова и неговият нрав не се променя, дори и да е водач и работник, в крайна сметка той ще бъде отстранен. В този момент разбрах също, че колкото и висок да е статусът ми или колкото и хора да ми се възхищават, тези неща не могат да ме спасят. Само чрез стремежа към истината и търсене на промяна в нрава според Божието намерение има възможност за спасение. След като разбрах тези неща, се почувствах освободена в сърцето си и оттогава исках единствено да изпълнявам дълга си добре и да наваксам в своята задлъжнялост към Бог. Когато след това изпълнявах дълга си, не се фокусирах повече върху начина, по който ме възприемаха братята и сестрите, а мислех за това как да обезпеча безопасността на къщата и да настаня добре братята и сестрите, за да могат те да изпълняват дълга си на спокойствие. Освен това, докато изпълнявах дълг на домакиня, се фокусирах върху размишленията над моите мисли и покварата, която разкривах в ежедневните си взаимодействия с хора, събития и неща, и потърсих Божиите слова, за да ги изкореня; обръщах внимание на писането на молитвени бележки и практикувах писане на статии със свидетелства за преживяване и всеки ден беше доста пълноценен. Това е наказанието и правосъдието на Божиите слова, които поправиха погрешните ми възгледи, и промяната, която имам днес, е резултат от Божието дело. Слава Богу!