През 2017 г. изпълнявах дълг, свързан с работа с текст, в църквата. По време на едно събрание чух, че Чън Ся била освободена от длъжност и я мислели за антихрист, както и че се подготвяли материали за нейното отлъчване. Като чух тази новина, изпаднах в пълен смут и не можех да се успокоя — просто не можех да я приема. Запознах се с Чън Ся, след като и двете бяхме намерили Господ, и изпълнявахме дълга си заедно, след като приехме Божието дело от последните дни. Тогава Чън Ся беше много ентусиазирана. Съпругът ѝ застана на пътя на вярата ѝ и тя проля много сълзи заради това. В крайна сметка се разведе със съпруга си. След развода тя продължи да изпълнява дълга си със силно чувство за бреме. Правеше ми силно впечатление колко много Чън Ся обичаше да чете Божиите слова, а когато си сътрудничех с нея, тя ставаше в ранните часове през зимата, за да чете Божиите слова. Тя дори преписваше важни откъси от Божиите слова в тетрадка и ги изваждаше, за да ги чете, когато имаше време. Често ми казваше: „Трябва да четем Божиите слова повече и да влагаме усилия в тях, иначе няма да можем да изпълняваме добре дълга си“. Помислих си: „Тя толкова много обича да чете Божиите слова, значи трябва да е човек, който се стреми към истината“. Уважавах я много в сърцето си, като си мислех, че тя не само е способна да се жертва и да изпълнява дълга си, но и че е способна да полага много усилия, за да чете Божиите слова, и че в това отношение аз просто не мога да се сравнявам с нея и трябва да се уча от нея. След това винаги, когато се сблъсквах с трудности или не разбирах нещо, обичах да търся нейното общение и да чувам мнението и съветите ѝ. По-късно, когато на Чън Ся ѝ беше възложено да изпълнява дълга си на друго място, изпитах истинско чувство на загуба, когато си помислих как само до миналата година тя организираше материалите за премахване на хора. Оттогава не беше минало почти никакво време, а сега щяха да я отлъчат? Възможно ли е да е станала някаква грешка? Но след това се сетих, че църквата има принципи за премахване на хора и че те не биха подготвяли материали за нейното отлъчване без причина. Сърцето ми продължаваше да се преобръща и не можех да се съсредоточа върху събранието. Водачът ме помоли да напиша оценка на Чън Ся и аз се съгласих нехайно, без да изразявам истинските си мисли.

Когато се прибрах вкъщи и си помислих за Чън Ся, почувствах безпокойство. Помислих си: „Чън Ся е толкова всеотдайна и е пожертвала семейството и кариерата си заради дълга си. Вложила е толкова много усилия в Божието слово, а сега я отлъчват. Аз не съм страдала толкова и не съм отдавала всичко на Бог като нея, нито съм свършила толкова много в дълга си, и със сигурност не съм вложила толкова усилия в Божиите слова. Означава ли това, че и аз може да бъда отстранена и дори отлъчена?“. Тези мисли отслабиха мотивацията ми за изпълнение на дълга ми. Когато виждах сестрите да обсъждат работата, не исках да участвам. Чувствах, че е безсмислено да полагам много усилия или да плащам цена, тъй като в крайна сметка кой знае какъв изход щеше да ме споходи? Така през този период от време изгубих чувството си за бреме в дълга си.

По-късно разбрах, че състоянието ми е било неправилно, така че се помолих и потърсих Бог за това. Прочетох Божиите слова: „У хората съществуват много мисли, идеи и състояния, които често оказват влияние върху някои техни мнения, гледни точки и позиции. Ако чрез търсене на истината можеш да преодолееш тези мисли, идеи и състояния едно по едно, то те няма да засегнат връзката ти с Бог. Сега може и да имаш малък духовен ръст с повърхностно разбиране на истината, а поради това, че вярваш в Бог едва отскоро или поради различни други фактори, не разбираш особено много истини — обаче трябва да схванеш един принцип: трябва да се покоря на всичко, което Бог прави, независимо дали отстрани изглежда добро или лошо, правилно или грешно, и независимо дали се съобразява с човешките представи. Нямам право да критикувам, оценявам, анализирам или проучвам дали това е правилно или грешно. Това, което трябва да правя, е да изпълнявам добре дълга си на сътворено същество, след което да практикувам истините, които мога да разбера, за да удовлетворя Бог и да не се отклонявам от истинския път“ Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да се познава върховенството на Бог). „В реалния живот първо трябва да помислиш кои истини са свързани с хората, събитията и предметите, с които си се сблъскал; именно сред тези истини можеш да намериш Божиите намерения и да свържеш това, с което си се сблъскал, с Неговите намерения. Ако не знаеш кои аспекти на истината се отнасят до нещата, с които си се сблъскал, а вместо това се насочиш направо към търсене на Божиите намерения, това е сляп подход, който не може да постигне резултати. Ако искаш да търсиш истината и да разбереш Божиите намерения, първо трябва да погледнеш какви неща са ти се случили и с кои аспекти на истината са свързани те, и да потърсиш конкретната истина в Божието слово, която е свързана с това, което си изживял. След това потърси в тази истина пътя на практикуване, който е правилен за теб; така можеш да придобиеш косвено разбиране за Божиите намерения“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III). От Божиите слова разбрах, че когато се сблъсквам с неща, които не се съобразяват с моите представи, трябва да запазя богобоязливо сърце и преди всичко да се покорявам на Бог, а не да се оплаквам от Него; Разбрах също, че трябва да видя към кой аспект от истините принципи се отнася този въпрос и да потърся истината от него, за да разбера Божиите намерения. Започнах да се самоанализирам. Когато чух за отлъчването на Чън Ся, изобщо не потърсих истината. Мислех си, че след като тя е пожертвала семейството и кариерата си, за да изпълнява дълга си, вложила е толкова много усилия в Божието слово и дори е служила като водач и работник, тя е човек, който се стреми към истината, поради което се чувствах онеправдана от нейно име, таях оплаквания и погрешни разбирания спрямо Бог и изгубих интерес към дълга си. Осъзнах, че изобщо нямам богобоязливо сърце и че когато се сблъсквах с въпроси, които не се съобразяваха с моите представи, се съпротивлявах, оплаквах се и изобщо не търсех истината. Моето състояние беше толкова опасно! По-късно чух, че докато изпълнявала задачата да организира материалите за премахване на хора, тя често подкупвала братята и сестрите с дребни услуги, за да се състезава с водача на екипа за статус, и че също така сеела раздори, за да накара братята и сестрите да си създадат негативно мнение за водача на екипа. Често казвала пред всички, че на водача на екипа му липсвало навлизане в живота, не можел да разпознава хората и нямал делото на Светия дух, като казвала тези неща, за да подкопае позициите на водача на екипа. Често преувеличавала разкритията за поквара на братята и сестрите, за да ги критикува, което потискало ентусиазма на всички към техния дълг. Водачът и братята и сестрите многократно водели общение с нея, за да ѝ помогнат, но тя изобщо не познавала себе си и настоятелно защавала действията си. След като чух за поведението ѝ, осъзнах, че Чън Ся има проблеми, и си припомних поведението ѝ от времето, когато си сътрудничех с нея. По време на църковните избори през 2012 г. и Чън Ся, и сестра Уан Хуей бяха избрани за водачки. Макар че Уан Хуей имаше малко по-слаби заложби, тя имаше чувство за бреме по отношение на дълга си и успя да разреши някои проблеми. Въпреки това Чън Ся винаги искаше да бъде избрана друга сестра, защото тази сестра я слушаше повече. За да постигне тази цел, Чън Ся се възползва от недостатъците на Уан Хуей и направи от тях голям проблем. Унизи Уан Хуей пред братята и сестрите, като каза, че тя не била подходяща за водачка заради слабите си заложби. Тя дори каза на Уан Хуей в лицето да напусне поради това, че ѝ липсвали заложби. Когато Чън Ся видя, че Уан Хуей не бе напуснала, тя започна да създава проблеми пред братята и сестрите, като каза, че Уан Хуей е твърде привързана към поста си и не желае да се откаже от него, въпреки че няма заложби. Някои от братята и сестрите бяха подведени от Чън Ся и застанаха на нейна страна, като твърдяха, че Уан Хуей е неподходяща за водачка, и призоваваха за нови избори. Това създаде хаос в църквата и Уан Хуей остана в негативно състояние. Също така, докато Чън Ся беше водачка през 2013 г., един брат забеляза, че ръководството действаше против принципите, докато изпълняваше дълга си, и направи предложение, но когато Чън Ся научи за това, каза на партньора си, че трябва да го държат под око и да записват всичко, което казва, тъй като това ще послужи като доказателство при организирането на материалите за неговото премахване по-късно. Чън Ся дори заклейми този брат за това, че съди ръководството и пречи на църковното дело. Братята и сестрите се страхуваха да правят предложения на водачите, след като чуха това, тъй като се бояха, че могат да бъдат заклеймени и отлъчени. По-късно Чън Ся бе освободена от длъжност за това, че се бе състезавала за слава и печалба и си бе вършила работата, без да се консултира със съработниците си, често бе отхвърляла предложенията им и бе действала по собствена воля, което бе навредило на църковното дело.

Когато сравнявах многобройните постъпки на Чън Ся, аз продължавах да търся в Божието слово. Прочетох Божиите слова: „Как антихристът изолира и напада хората, които се стремят към истината? Той често използва средства, които другите смятат за разумни и правилни, и дори прибягва до дебати за истината с цел спечелване на влияние, за да напада, осъжда и подвежда хората. Антихристът смята например, че ако партньорите му са хора, които се стремят към истината, те могат да застрашат статуса му и затова ще произнася възвишени проповеди и ще обсъжда духовни теории, за да подведе хората и да се издигне в очите им. Така може да принизи и потисне своите партньори и сътрудници, както и да внуши на хората, че макар и партньорите на техния водач да са хора, които се стремят към истината, те не са му равни по заложби и умения. Някои хора дори казват: „Проповедите на нашия водач са възвишени и никой не може да се мери с него“. За един антихрист е изключително удовлетворяващо да чуе подобен коментар. Той си мисли: „Ти си мой партньор. Не притежаваш ли някакви истини реалности? Защо не можеш да говориш така красноречиво и възвишено като мен? Сега си напълно унизен. Макар да нямаш нужната способност, ти се осмеляваш да се съревноваваш с мен!“. Ето какво си мисли антихристът. Каква е целта му? С всички възможни средства той се опитва да потисне и принизи другите хора и да се постави над тях. […] Тези, които антихристът мрази най-много в църквата, са хората, които се стремят към истината, особено онези със силно чувство за справедливост, които биха се осмелили да разобличат и докладват лъжеводач и антихрист. Антихристът гледа на такива хора като на трън в очите си, като на трън в петата си. Ако случайно види някой, който се стреми към истината и с готовност изпълнява своя дълг, в сърцето му се надигат злоба и враждебност без ни най-малка капка любов. Антихристът не просто няма да помогне или да подкрепи хората, които се стремят към истината, независимо от техните трудности или от това колко слаби и негативни могат да бъдат — той няма просто да го подмине. Вместо това той тайно ще се радва на това. А ако някой е отправил обвинения срещу тях или ги е разобличил, той ще използва възможността да ги стъпче, когато са най-уязвими, като им припише всякакви нарушения, за да им даде урок, да ги заклейми, да ги остави в безизходица и в крайна сметка да ги направи толкова негативни, че да не могат да изпълняват дълга си. Тогава антихристът се изпълва с гордост и започва да ликува над нещастието на този човек. Именно в това антихристите са най-добри — най-вещи са в отхвърлянето, нападането и заклеймяването на онези, които се стремят към истината. […] В обобщение, въз основа на тези проявления на антихристите можем да определим, че те не изпълняват дълга си на водачи, защото не водят хората да ядат и пият Божиите слова или да разговарят за истината, не ги поят и подхранват, за да им позволят да придобият истината. Вместо това те прекъсват и смущават църковния живот, разрушават и унищожават делото на църквата и препъват хората по пътя им на стремеж към истината и получаване на спасение. Те искат да отклонят Божиите избраници и да им отнемат шанса да получат спасение. Такава е крайната цел, която антихристите искат да постигнат с това, че прекъсват и смущават делото на църквата“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината). Бог разобличава това, че антихристите се стремят да управляват в църквата, като използват доктрини и думи, за да подведат онези, които нямат проницателност, и че те няма да се спрат пред нищо, за да атакуват и изключат онези, които се стремят към истината. Те дори мразят онези, които им правят предложения. Отнасят към тези хора като към пречки, като се възползват от техните недостатъци и разкриване на поквара и преувеличават тези неща, умишлено ги унижават, съдят ги и несправедливо им поставят етикети. Поради това тези братя и сестри биват маргинализирани и потискани, докато накрая станат толкова негативни, че не могат да изпълняват дълга си. По този начин антихристите постигат целите си, което им позволява да упражняват властта в църквата, както им е угодно. Чън Ся се държеше точно така. Тя се опитваше да управлява в църквата, като умишлено се възползваше от недостатъците на Уан Хуей, за да я унижава, съди и напада, в опит да я накара да си подаде оставката от срам, като по този начин подвеждаше братята и сестрите да застанат на нейна страна срещу Уан Хуей в опитите си да направи това. Когато Чън Ся служеше като църковен водач, ако някой направеше предложения, които засягаха нейната позиция, тя намираше начини да ги измъчва, като ги обвиняваше несправедливо в опитите си да ги премахне. След като беше преназначена на новия си дълг, за да замести водача на екипа, тя често се хващаше за разкритията за поквара на водачката на екипа, за да я унижи, да я съди и да я напада, като подвеждаше хората да застанат на нейна страна в изолирането на водачката на екипа. Това сериозно смущаваше работата. Когато видях безмилостната амбиция на Чън Ся за статус, разбрах колко коварни, лукави и злонамерени бяха в действителност нейните думи и действия. Водачите анализираха същността на действията ѝ и последствията, до които те бяха довели, но тя отказваше да приеме това и продължаваше да спори и да се оправдава. Това не беше просто личен спор, а по-скоро по този начин тя вършеше зло и се противопоставяше на Бог, и Му противоречеше до край! Осъзнах, че проблемите на Чън Ся са сериозни и че тя е антихрист, който беше смутил църковното дело. Когато осъзнах това, много се разстроих. Видях колко глупава и сляпа съм била, как съм била толкова объркана и лишена от проницателност, че на практика се бях изправила в защита на този антихрист, а докато живеех в състояние на негативизъм и неразбиране, бях забавила изпълнението на дълга си. Помолих се на Бог в покаяние и докладвах на църквата за злодеяния на Чън Ся. В крайна сметка, въз основа на принципите, всички определиха, че Чън Ся е антихрист, и я отлъчиха от църквата.

По-късно често размишлявах върху този въпрос и се чудех: „Общувах с Чън Ся толкова много години; тогава как е възможно да съм била напълно лишена от проницателност за нея? Дори си мислех, че тя е човек, който се стреми към истината, и я уважавах и почитах“. В търсенето си прочетох два откъса от Божиите слова, от които открих причината за това. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора могат да понасят трудностите, могат да плащат цената и външно се държат много добре. Те са доста уважавани и се радват на възхищението на другите. Бихте ли казали, че подобно външно държание може да се разглежда като прилагане на истината на практика? Може ли да отсъдим, че тези хора удовлетворяват Божиите намерения? Защо много пъти хората виждат такива личности и си мислят, че те удовлетворяват Бог, че вървят в посоката на прилагането на истината и че следват Божия път? Защо някои хора разсъждават по този начин? Има само едно обяснение за това. Какво е то? Причината е, че за много хора някои въпроси — като например какво означава да приложиш истината на практика, какво означава да удовлетвориш Бог и какво означава действително да притежаваш истинната реалност — не са много ясни. Затова някои хора често биват подвеждани от онези, които външно изглеждат духовни, благородни, възвишени и велики. Що се отнася до хората, които могат да говорят красноречиво за думи и доктрини и чиято реч и действия изглеждат достойни за възхищение, онези, които са подведени от тях, никога не са се вглеждали в същността на действията им, в принципите, които стоят зад делата им, и в техните цели. Освен това те никога не са обръщали внимание на това дали тези хора наистина се покоряват на Бог, нито пък са установявали дали тези хора наистина се боят от Бог и отбягват злото. Те никога не са успели да разпознаят човешката същност на тези хора. Напротив — още от началото на запознанството си с тях те малко по малко са започнали да им се възхищават и да ги почитат и накрая тези хора са се превърнали в техни идоли. Освен това в съзнанието на някои хора идолите, на които се покланят — и за които вярват, че могат да изоставят семействата и работата си, и които външно изглеждат способни да платят цената — са тези, които наистина удовлетворяват Бог и които наистина могат да постигнат добър изход и добри крайни цели. В тяхното съзнание тези идоли са хората, които Бог хвали“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне). „Каква е разликата между усилията, които антихристите влагат в Божиите слова, и усилията на онези, които се стремят към истината? (Намерението и целта са различни. Антихристите влагат усилия в Божиите слова заради собствената си полза и статус, за да задоволят личните си амбиции.) Какви усилия влагат антихристите в Божиите слова? Те запомнят части от Божиите слова, които са в съгласие с техните представи, научават се да обясняват Божиите слова с помощта на човешки език и пишат някои духовни бележки и прозрения. Те също така извличат, обобщават и организират различни Божии изказвания, като например тези, които според хората са относително съобразени с човешките представи, тези, които лесно се възприемат като имащи тона на Божието говорене, някои думи за тайнства и някои от Божиите слова, които са популярни и често се проповядват в църквата за известно време. Освен запаметяването, организирането, обобщаването и писането на прозрения, разбира се, има и други, включително някои особени дейности. Антихристът би платил всяка цена, за да придобие статус, за да задоволи амбициите си и за да постигне целта си да контролира църквата и да бъде бог. Само за да се въоръжи с доктрината, от която се нуждае, за да изнася високопарни проповеди, той често работи до късно през нощта и се събужда в ранни зори, будува заради работата до зори и репетира проповедите си в малките часове и си записва, когато някой друг каже нещо умно. Всеки ден обмисля как да изнесе тези високопарни проповеди, като размишлява кои Божии слова да избере като най-полезни, кои слова ще предизвикат възхищение и похвали сред Божиите избраници, а след това ги научава наизуст. После обмисля как да изтълкува тези слова така, че да покаже своята проницателност и благородна мъдрост. За да запечата Божието слово в сърцето си наистина, той се старае да го слуша още няколко пъти. Прави всичко това с усилия, подобни на тези на ученик, който се съревновава за място в колежа. Когато някой изнесе добра или донякъде озаряваща проповед, или такава, която предлага някаква теория, антихристът ще я вземе, ще я редактира и ще я превърне в своя собствена. За антихриста не съществува понятието „прекалено много усилия“. В такъв случай какви мотиви и намерения стоят зад тези негови усилия? Да е способен да проповядва Божиите слова, да ги произнася ясно и с лекота, да ги владее свободно, за да видят другите, че антихристът е по-духовен от тях, че цени Божиите слова повече и обича Бог по-силно от тях. Така може да спечели възхищението и преклонението на някои от хората около себе си. Антихристът смята, че това си заслужава да се направи и си струва всяко усилие и всяка цена или страдание“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (Седма част)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че имах високо мнение за Чън Ся и смятах, че тя се стреми към истината, заради погрешната си гледна точка. Гледах на онези, които правят жертви, отдават всичко от себе си и работят усилено, и на онези, които полагаха много усилия, за да четат Божието слово, като на хора, които имат реалности и които наистина се стремят към истината. Сега разбрах, че просто да изпълняваш дълга си, да правиш жертви, да отдаваш всичко от себе си, да страдаш и да плащаш цена, са просто добри постъпки и те не означават, че човек наистина се стреми към истината или я практикува. Също така разбрах, че влагането на много усилия в четенето на Божиите слова не означава непременно, че човек цени Божиите слова или че обича истината. Това трябва да се преценява въз основа на намеренията на човека в неговите действия — дали практикува Божиите слова и дали неговият живот нрав се е променил. След като откри Бог, Чън Ся изпълняваше дълга си в църквата и успяваше да понася трудностите, но жертвите и отдаването ѝ не бяха свързани с практикуването на истината, за да удовлетвори Бог, а по-скоро се стремеше към репутация и статус, за да придобие възхищението и почитта на другите. През лютата зима Чън Ся ставаше преди зазоряване, за да чете Божиите слова, а понякога дори оставаше до късно, за да чете, преписва и учи наизуст Божиите слова. Тя влагаше толкова много усилия в Божиите слова, но основната ѝ мотивация все пак беше свързана с позицията ѝ. Тя използваше Божиите слова като инструмент за придобиване на репутация и статус, като използваше възможностите да споделя Божиите слова, за да печели възхищението и поклонението на братята и сестрите. Тя четеше толкова много от Божиите слова, но не показваше признаци да ги практикува или да се справя с покварения си нрав. Вместо това тя винаги се стремеше към репутация и статус, често използваше високопарен подход, за да поучава и възпира другите. Когато другите посочваха нейните проблеми, тя не приемаше това, което казваха, и се опитваше да ги потиска и измъчва. Беше очевидно, че тя не чете Божиите слова, за да практикува истината; иначе как би могла да прочете толкова много Божии слова, без да промени нрава си? Вместо това тя ставаше все по-надменна и стремежът ѝ към репутация и статус ставаше все по-силен. Това напълно разкри същността на Чън Ся, която изпитваше отвращение и омраза към истината. Тези, които наистина обичат истината, ценят и практикуват Божиите слова. Точно като Петър той често разсъждавал върху Божиите слова, вмъквал ги в реалния си живот и успявал да практикува стриктно и да навлиза в съответствие с Божиите слова в нещата, с които се сблъсквал, и в крайна сметка неговият живот нрав се променил. От това видях, че за да преценим дали някой е човек, който се стреми към истината, не можем да гледаме само външните му жертви и отдаване, колко от Божиите слова е прочел или дали е способен да води общение с другите, а трябва да се съсредоточим най-вече върху това дали може да практикува Божиите слова в ситуациите, с които се сблъсква, да се съсредоточава върху търсенето на истината, да се самоанализира и опознава, както и върху това дали има някакво навлизане в живота. Виждах само очевидната способност на Чън Ся да се жертва, да отдава всичко от себе си и да полага усилия, за да чете Божиите слова, затова я почитах и дори я боготворях в сърцето си. Когато чух за отлъчването ѝ от църквата, исках да се застъпя за нея. Видях, че не разбирах истината и не можех да оценя хората според Божиите слова. Бях толкова глупава!

Запитах се също: „Защо след като чух, че Чън Ся ще бъде отлъчена, се почувствах толкова негативна и слаба и дори загубих желание да изпълнявам дълга си?“. По-късно прочетох Божиите слова: „Щом представите и фантазиите на хората се превърнат в принципите и критериите, въз основа на които те възприемат хората и нещата, държат се и действат, тогава независимо как вярват в Бог или как се стремят, независимо колко трудности понасят или колко висока цена плащат, всичко това ще бъде безполезно. Докато човек живее според представите и фантазиите си, той се съпротивлява на Бог и е враждебен към Него. Той няма истинско покорство пред средата, подредена от Бог, или пред Неговите изисквания. Накрая изходът му ще бъде много трагичен. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години и си отдал всичко от себе си на Него, извървял си много пътища и си плащал висока цена, но отправната точка и източникът на всичко, което вършиш, са твоите собствени представи и фантазии, тогава ти не приемаш истински Бог и не Му се покоряваш. […] Точно каквото беше и проявлението на Павел: той свърши много работа и много обикаля, като проповядваше евангелието в почти цяла Европа, но независимо колко несгоди понесе и колко висока цена плати, или колко много обикаляше, той никога нямаше мисли и възгледи, които да са в съгласие с истината, никога не прие истината и никога нямаше отношението и реалното преживяване на покорство към Бог — той винаги живееше в рамките на собствените си представи и фантазии. Каква беше конкретната му представа и фантазия? Тя беше, че когато свърши пътя си и приключи с подвизаването с добрия подвиг, го очаква венец на праведността — това беше представата и фантазията на Павел. Каква беше конкретната теоретична основа на неговата представа и фантазия? Че Бог ще определи изхода на даден човек въз основа на това колко пътища е извървял, на цената, която е платил, и на това колко несгоди е понесъл. Точно от такава теоретична основа на своята представа и фантазия Павел несъзнателно тръгна по пътя на антихристите. В резултат на това, когато стигна до края на пътя, той нямаше никакво разбиране за поведението и проявленията си на съпротива срещу Бог или за същността на съпротивата си срещу Бог, камо ли за някакво покаяние. Той все още се придържаше към първоначалната си представа и фантазия, докато вярваше в Бог, и не само че нямаше ни най-малко истинско покорство пред Бог, а точно обратното — вярваше, че има още по-голямо право да получи в замяна добър изход и крайна цел от Бог. „В замяна“ е хубаво звучащ, цивилизован начин да се каже това, но всъщност то не беше замяна или дори сделка — той директно искаше от Бог тези неща, направо ги изискваше от Бог. Как ги изискваше от Бог? Точно както каза: „Свърших пътя си, с добрия подвиг се подвизавах — венецът на славата е вече мой. Именно това заслужавам и именно това бог трябва да ми даде по право“. Пътят, по който Павел пое, беше път на съпротива срещу Бог, който го доведе до унищожение, а крайният изход, който го сполетя, беше да бъде наказан. Това беше неразривно свързано с неговата представа и фантазия за Бог“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Чувствах се негативно, когато чух, че църквата е отлъчила Чън Ся, защото имах погрешна гледна точка. Мислех, че тези, които отдават всичко от себе си, жертват много и работят усилено, ще получат добър изход и крайна цел от Бог. Затова, когато видях, че макар Чън Ся да бе правила жертви и да бе страдала, и дори след като дълги години бе изпълнявала дълга си, накрая все пак бе отлъчена от църквата, просто не можех да го разбера. Мислех си и за това, че аз не бях пожертвала колкото нея и че не бях изпълнила в такава степен дълга си като нея, така че чувствах, че рано или късно и аз щях да бъда отстранена, и станах толкова негативна, че вече не исках да плащам цена, нито да отдавам всичко от себе си. Осъзнах, че след всичките тези години на вяра в Бог все още живеех в човешки представи и фантазии. Бог определя изхода на човека не въз основа на това колко дълго е вярвал, колко учения може да проповядва, колко работа е свършил, колко е страдал или колко от Божието слово е запомнил, а по-скоро на това дали се стреми към истината, дали е променил покварения си нрав и дали в дълга и страданията намерението му е да удовлетвори Бог. Ако човек изобщо не практикува Божиите слова и изпълнява дълга си само за да се опитва да се договаря с Бог, тогава дори ако такъв човек може да прави жертви, да отдава всичко от себе си и да работи усилено, в края на краищата, ако неговият живот нрав изобщо не се промени и той се противопоставя открито на Бог, той ще накърни Божия нрав. Точно както Павел — той платил огромна цена и толкова много отдавал всичко от себе си, но не го правел, за да придобие истината или да постигне промяна в нрава си, а по-скоро за да получи благословии и венец. Ето защо, дори след много години работа, неговата надменна, самонадеяна и търсеща печалба природа изобщо не се променила и накрая той дори използвал усърдния си труд като капитал, за да поиска венеца на праведността от Бог, като открито негодувал срещу Него. Това накърнило Божия нрав и довело до наказанието на Павел. Аз също исках да заменя страданията и отдаването си за добра крайна цел, а когато видях, че нямам никаква надежда за благословии, дори не исках да изпълнявам дълга си. Не бяха ли моите възгледи за стремежа същите като тези на Павел? Напълно оправдано и естествено е сътворените същества да изпълняват дълга си. Аз не заемах позицията си на сътворено същество, за да изпълнявам дълга си сериозно. Вместо това исках да използвам страданията и отдаването си при изпълнението на дълга си, за да получа добър изход и крайна цел, а когато усещах, че не мога да получа тези неща, мислех, че Бог е неправеден. По този начин се противопоставях на Бог и накърнявах Неговия нрав. Този проблем беше твърде сериозен по своята същност. Ако не променях гледната си точка, Бог щеше да отстрани и мен! Когато разбрах това, почувствах дълбоко съжаление и вина и исках да се покая пред Бог.

По-късно прочетох Божиите слова: „Като сътворено същество, човекът трябва да се стреми да изпълни дълга си на сътворено същество, и да се стреми да обича Бог, без да прави други избори, защото Бог е достоен за любовта на хората. Стремящите се да възлюбят Бог не бива да търсят лична изгода или да очакват награда според личните си желания; това е най-правилният стремеж. Ако се стремиш към истината, практикуваш истината и постигаш промяна в нрава си, значи си поел по верния път. Но ако търсиш блаженство за плътта и ако практикуваш истината такава, каквато ти си я представяш, ако нравът ти остава непроменен и не изпитваш никакво покорство към въплътения Бог, а продължаваш да живееш в неопределеност, стремежът ти със сигурност ще те отведе в ада, защото крачиш по пътя на неуспеха. Дали ще бъдеш усъвършенстван или отстранен, зависи от твоя личен стремеж. Иначе казано, успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). Спомних си за времето, когато вярвах в Бог само за да търся благословии. Казано по-просто, стремях се към лична изгода и добра крайна цел и в крайна сметка нямаше да придобия никаква истина, а моят нрав нямаше да се промени, така че пак щях да бъда отстранена от Бог. Сега виждам, че пътят, който следвах преди, беше грешен и че правилният път във вярата в Бог е да се стремя да обичам Бог, да изпълнявам дълга на сътворено същество, да се стремя към истината в дълга си и да се отърва от покварения си нрав. Това е ценно и значимо. Това е точно като пътя, по който е поел Петър. Той се съсредоточил върху прилагането на Божиите слова на практика във всичко и приел Божия съд и наказание, придобил разбиране за покварения си нрав и накрая изживял реалността на любовта към Бог. Докато размишлявах върху това, разбрах, че това дали човек в крайна сметка ще получи благословии, или не, не трябва да бъде целта на вярата в Бог и че разбирането на истината и отърваването от покварата в дълга на човека е най-смисленото нещо и е правилният път. Това преживяване ме накара да осъзная, че е изключително важно да разглеждаме хората и нещата въз основа на истините принципи!