През 2016 г. отговарях за работата с текстове в църквата. По онова време резултатите от една определена задача бяха постоянно лоши, така че водачът ме помоли да я проследя пряко. Като се осланях на Бог и вложих действителни усилия в изучаването на принципите, скоро видях подобрение в работата. По-късно друга задача се натъкна на проблеми и водачът отново ме помоли да се заема и да ги разреша. Като чух това, бях много доволна. Тъй като виждах, че водачът поверява всички трудни задачи на мен, се чувствах като човек с рядък талант и стълб в нашата църква.

След време църквата ни щеше да избира водач и аз си помислих: „Дали този път ще ме изберат за водач? В момента отговарям за работата по текстовете, което не ми позволява да изпъкна или да имам някакъв статус. Ако ме изберат за водач, ще е различно. Ще разполагам с властта да се разпореждам и да вземам решения, а братята и сестрите ще идват при мен с проблемите и трудностите си. Няма ли да е славно това! Когато бях в училище, исках да бъда отговорник на класа, но това мое желание така и не се сбъдна. Ако ме изберат за водач в църквата, това би доказало моите способности и бъднало мечтата ми“. След това бях особено старателна в дълга си и активно разговарях, за да разреша всяко състояние на братята и сестрите. Когато получавах одобрението им, бях много щастлива и се надявах, че ще гласуват за мен на изборите. Но в края на краищата не ме избраха. Бях много разочарована. По-късно чух братята и сестрите да казват, че не съм избрана, защото са сметнали, че съм незряла и ми липсва дълбочина в навлизането ми в живота. Затова бързо помислих как да се изкарам по-зряла и стабилна. По отношение на навлизането в живота четях повече от Божиите слова, които осъждат и разобличават природата същност на хората, като се надявах да се уча и да се въоръжа по-добре, а едновременно с това обръщах внимание на практикуването на истината в ежедневието, така че всички да видят напредъка ми и промените и да гласуват за мен на следващите избори.

По-късно обаче все пак на няколко пъти не ме избраха. По-конкретно, на едните избори резултатът беше, че избраха сестра Съю за водач. Като чух това, много се изненадах и си помислих: „Нейните заложби и способностите ѝ в работата са посредствени. Как така повечето братя и сестри са гласували за нея? С какво е по-добра от мен?“. Чувствах завист и непокорство и изстрелях: „Тя способна ли е?“. От любопитство всички сестри ме запитаха: „Добре ли я познаваш?“. Без да мисля, казах: „Работила съм с нея преди. Мисля, че заложбите ѝ и способностите ѝ в работата са посредствени, а и не съм я виждала да пише добри свидетелства за преживявания. Дори се чудя дали има някакво навлизане в живота“. След като чуха това, всички сестри казаха: „Ако я познаваш добре и смяташ, че не е подходяща, трябва да го кажеш. Водачеството на църквата е особено важно; трябва да избираме правилните хора“. Всички братя и сестри започнаха да го дискутират. На следващият ден сестрата, с която си сътрудничех, ме скастри строго, като каза: „Онова, което каза вчера, е равнозначно на това да съдиш водачи и работници. Въпреки че навлизането в живота на Съю е повърхностно, тя има добри заложби, честно сърце и се стреми към истината, и носи бреме по отношение на работата. Ти не я прецени според принципите и не взе под внимание сегашното ѝ представяне, а вместо това се вкопчи в миналите ѝ недостатъци. Това, че говориш по такъв начин със скрити подбуди, породи у братята и сестрите предубеждение към Съю, все едно църквата е избрала грешния човек. В същността си това е много сериозно и е равносилно на това да внесеш безпорядък в изборите. Трябва да поразмишляваш по този въпрос подобаващо и да го разбереш!“. При тези думи на сестрата, усетих как лицето ми гори. Като си помислих, че самото осъждане на водачите и работниците беше породило смущение и подронило авторитета им, и беше злодеяние, до известна степен се изплаших. Повече не се осмелявах да съдя на глас, но в сърцето си все още отказвах да се покоря.

Един път по време на събрание, когато водачът разговаряше, забелязах, че вниманието на всички е съсредоточено в него. В този момент ми се стори, че сякаш водачът излъчва светлина, и се размечтах колко щеше да е хубаво, ако аз бях водач. Погледнах навън през прозореца, носът ме засърбя и за малко да пророня една сълза, като си мислех: „Откакто повярвах в Бог, никога не съм била водач. Защо не съм имала тази възможност? Справям се толкова добре, но все пак не мога да бъда водач. Бог е несправедлив към мен! Какъв е смисълът да продължавам да се стремя по този начин?“. По онова време се чувствах много мрачна и обезсърчена и нямах желание да се приближа до Бог или да Му кажа какво ми е на сърцето. Като виждах братята или сестрите в лошо състояние, вече не исках да разговарям и да им помагам. Все още гледах Съю с пренебрежение, като чувствах, че нейният интелект, заложбите ѝ и способностите ѝ в работата бяха по-низши от моите. „Защо не мога да бъда избрана за водач?“, се питах. Без да го осъзнавам, дадох израз на недоволството си пред моето семейство. Като видяха, че не се познавам изобщо, те ме скастриха, като казаха: „Ти се стремиш към статус и колкото повече го преследваш, толкова повече ще ти убягва!“. Отвърнах рязко: „На какво основание?“. След като го изрекох, се изплаших: не протестирам ли открито срещу Бог? Не посмях да кажа нищо повече.

На едно събрание открито разобличих състоянието си, че имам амбиция и желание винаги да искам да съм водач. Една от сестрите разговаря за своя опит, за да ми помогне, и ми каза: „Често си мислим, че сме по-добри от другите, и се чудим защо те могат да бъдат водачи, а ние не, чувстваме непокорство и недоволство и дори ги осъждаме зад гърба им. Природата на това е противопоставяне и протест срещу Бог“. Като чух общението на сестрата, аз се самоанализирах. Не ме бяха избрали за водач през всичкото това време и аз си бях останала непокорна в сърцето си, спорейки с Бог: „На какво основание Ти не ми позволяваш да бъда водач?“. Това „на какво основание“ беше моят отказ да се покоря на върховенството и подредбите на Бог и противопоставянето и протестът ми срещу Бог. Като покварен човек заслужавах всякакво отношение, което получех от Бог. Освен това водачите ги избираха братята и сестрите; не само че не се самоанализирах за постоянните ми провали в изборите, но и се противопоставях на Бог и спорех с Него. Наистина бях неразумна! Водачът също изтъкна проблема ми: „Ти изпълняваш дълга си в името на това да се стремиш към статус и ставаш негативна и се съпротивляваш, когато не го получиш. Вървиш по пътя на антихрист, затова никой не се осмелява да те избере за водач“. Всяка дума на водача ме пронизваше в сърцето. Бях много разтревожена и се разкайвах. Помолих се на Бог: „Боже, сега много ме е страх. Моят стремеж към статус те отвращава. Моля Те, имай милост към мен. Дай ми да позная покварения си нрав, за да не споря повече с Теб и да не Ти се противопоставям“. Като се прибрах, потърсих Божии слова, които разобличават стремежа към статус. Прочетох следните Божии слова: „Онези, които имат погрешни разбирания или фантазии за Бог, или които имат прекомерни желания или изисквания към Него, са много опорочени, когато изпълняват дълга си. Те искат престиж, статус и награди и ако някоя голяма награда е все още далеч и не се вижда, те ще си помислят: „Щом не мога да я получа веднага, просто ще трябва да чакам и да бъда търпелив. Сега обаче първо трябва да получа малко полза или поне някакъв статус. Първо ще се стремя да бъда водач в църквата и да отговарям за десетки хора. Доста е привлекателно хората винаги да се въртят около теб“. Ето как възниква това опорочаване на вярата им в Бог. Когато не си изпълнил никакъв дълг или не си направил нещо практично за Божия дом, ще чувстваш, че не си пригоден, и тези неща няма да се зародят в теб. Когато обаче си способен да вършиш нещо и чувстваш, че в известна степен превъзхождаш повечето хора и че можеш да проповядваш някакви доктрини, тези неща ще се зародят. Когато например се избира водач, ако вярваш в Бог само от година — две, ще почувстваш, че духовният ти ръст е нисък, че не си способен да проповядваш и че не си компетентен. Затова ще се оттеглиш по време на изборите. След три или пет години вяра ще си способен да проповядваш няколко духовни доктрини, затова когато дойде време отново да се избира водач, ще поемеш инициативата да се опиташ да заемеш тази позиция и ще се молиш: „О, Боже! Нося бреме, искам да бъда водач в църквата и съм готов да проявявам внимание към Твоите намерения. Независимо обаче дали ще ме изберат, или не, винаги съм готов да се покоря на Твоите подредби“. Ще кажеш, че си готов да се покориш, но в сърцето си ще си помислиш: „Би било чудесно обаче, ако ми позволиш да се опитам да бъда водач!“. Ако имаш такова изискване, Бог ще го удовлетвори ли? Със сигурност няма, защото това твое изискване не е основателна молба, а прекомерно желание. Дори ако кажеш, че искаш да станеш водач, за да проявяваш внимание към Божието бреме, като използваш това оправдание за своя обосновка и чувстваш, че то е съгласно истината, какво ще си помислиш, когато Бог не удовлетвори твоето изискване? Какви проявления ще покажеш? (Ще разбера Бог погрешно и ще се чудя защо не ме е удовлетворил, когато просто съм искал да проявя внимание към Неговото бреме. Ще стана негативен, ще се съпротивлявам и ще се оплаквам.) Ще станеш негативен и ще си мислиш: „Човекът, когото избраха, не е вярвал в Бог толкова дълго, колкото мен, не е толкова добре образован като мен и заложбите му са по-лоши от моите. И аз мога да изнасям проповеди. С какво тогава е по-добър от мен?“. Ще размишляваш отново и отново, но няма да си способен да го разбереш, затова в теб ще се породят представи и ще съдиш Бог като неправеден. Това не е ли покварен нрав? Ще си способен ли все пак да се покориш? Не. Ако нямаше желанието да бъдеш водач, ако можеше да се стремиш към истината и ако притежаваше себепознание, щеше да кажеш: „Добре ми е да съм само обикновен последовател. Не притежавам истината реалност, човешката ми природа е на средно равнище и не съм много красноречив. Имам известно преживяване, но всъщност не мога да говоря за него. Искам да говоря повече за него, но не мога да се изразя ясно. Ако все пак говоря повече, вероятно на хората ще им омръзне да ме слушат. Нивото ми е твърде недостатъчно за тази позиция. Не съм подходящ за водач и трябва просто да продължавам да се уча от другите, да изпълнявам дълга си по възможно най-добрия начин и да се стремя към истината, здраво стъпил на земята. Някой ден, когато придобия духовен ръст и съм годен да водя, няма да откажа, ако моите братя и сестри ме изберат“. Това е правилното мислене. […] Каквото и да правиш, трябва да премислиш и да разбереш мотивите си, както и отправната си точка, намеренията си, целите си и всички свои мисли според истината и да определиш дали са правилни или погрешни. Всички тези неща трябва да имат като фундамент и основа Божиите слова, за да не поемеш по грешен път. Каквото и да искаш да правиш, каквото и да търсиш, за каквото и да се молиш или каквото и да искаш от Бог, то трябва да бъде основателно и разумно, трябва да е нещо, което може да се постави за обсъждане и да бъде одобрено от всички. Няма никакъв смисъл да търсиш и да се молиш за неща, които не могат да бъдат извадени наяве. Колкото и да се молиш за тях, няма да има никаква полза“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преодолее своите представи и погрешно разбиране за Бог). Това, което Бог разобличаваше, беше точно моето истинско състояние. Когато повярвах в Бог за първи път, нямах желание да бъда водач, защото чувствах, че духовният ми ръст е малък и не съм подготвена. След време, докато изпълнявах дълга си, имах възможността да говоря за някои духовни доктрини и пожънах известни резултати в работата си, така че си помислих, че имам добри заложби и капитал, че съм необикновено талантлив човек в църквата и че трябва да ме изберат за водач. Затова всеки път на изборите горях от нетърпение и бях дейна в изпълнението на дълга си в името на това да ме изберат за водач. Когато обаче не ме избраха, моите достойни за презрение намерения бяха напълно разкрити. Не само че изгубих бреме в дълга си, не решавах проблеми, дори когато откривах такива, но и чувствах ревност и омраза, осъждах новоизбрания водач и дори се оплаквах от Бог в сърцето си, като вярвах, че Бог е несправедлив и е похабил таланта ми. Виждах, че нямам никакво покорство пред Бог или богобоязливо сърце и че моите злодеяния са причинени от стремежа към статус. Ако намеренията ми наистина са били да защитавам църковната работа, дори и като обикновен вярващ можех да взема под внимание Божието намерение и тихо да върша добре основната си работа. Фактите показваха, че източникът и изходната точка на моите действия бяха все заради статуса. Просто исках да бъда водач и хората да се въртят около мен и да задоволяват амбицията и желанието ми да бъда „длъжностно лице“. С подобни намерения в изпълнението на дълга си не само че не бях избрана за водач, но и се провалих в изпълнението на основната си работа.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране относно проблемите си. Бог казва: „Защо се пораждат всички погрешни схващания на хората за Бог? Пораждат се, защото хората не могат да преценяват собствените си възможности. По-точно, не знаят какво представляват в Божиите очи. Оценяват се твърде високо, смятат, че имат твърде високо положение в Божиите очи и виждат онова, което считат, че е стойността и капиталът на човек, като истината, като критериите, по които Бог преценява дали ще бъдат спасени. Това е погрешно. Трябва да знаеш какво място имаш в сърцето на Бог, как Бог гледа на теб и каква е правилната позиция, която следва да заемеш, когато подхождаш към Бог. Длъжен си да знаеш този принцип. По този начин възгледите ти ще бъдат съобразени с истината и ще съответстват на възгледите на Бог. Трябва да притежаваш този разум и да можеш да се покориш на Бог. Независимо как Той се отнася към теб, трябва да се покориш. Така вече няма да има никакви противоречия между теб и Бог. И когато Бог отново се отнесе към теб по Своя начин, няма ли да можеш да се покориш? Ще продължаваш ли да се бориш с Бог и да Му се противопоставяш? Няма да го направиш. Дори да чувстваш някакъв дискомфорт в сърцето си или да чувстваш, че отношението на Бог към теб не е такова, каквото би желал, и да не разбираш защо Той се отнася към теб по този начин, въпреки всичко, понеже вече разбираш някои истини и притежаваш някои реалности и понеже си способен да се придържаш към правилната си позиция, вече няма да се бориш с Бог, което означава, че онези твои действия и поведения, които биха довели до загиването ти, ще спрат. И нима тогава няма да си в безопасност? След като си в безопасност, ще се почувстваш стабилен, което означава, че си започнал да вървиш по пътя на Петър“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Отношението, което човек трябва да има към Бог). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че неразбирането ми и осъждането на Бог, както и сериозното ми прегрешение, се дължат на прекалено надменната ми природа и завишената ми самооценка. Мислех си, че макар и да съм повярвала в Бог неотдавна, имам заложби и способности в работата, винаги съм била надзорник и когато е имало важна работа, водачите са се сещали за мен. Смятах себе си за необикновено талантлив човек в църквата, затова вярвах, че трябва да бъда сред водачите. Когато амбициите и желанията ми не се сбъднаха и изгубих на няколко пъти изборите, аз се оплаквах и мислех, че Бог е несправедлив, и постоянно спорех с Него. Виждах, че ми липсва себеосъзнаване и не мога да преценя собствените си способности. Вярвах в Бог отскоро и нямах опит в работата. Въпреки че разбирах някои от професионалните умения, нямах яснота за много от истините принципи. Всеки път, когато се натъквах на трудности, искрено се молех на Бог и търсех принципи. Когато имах правилните намерения, можех несъзнателно да получа разбиране за някои неща, което беше просветлението и напътствието на Светия дух. Но вместо да благодаря на Бог, смятах тези неща за капитал, хвалех се, че имам добри заложби и способности в работата и че трябва да изпълнявам дълг на водач. Наистина ми липсваха разум и себеосъзнаване. В същото време осъзнавах и това, че църковните водачи и работници, които бяха избрани, би трябвало поне да имат честно сърце и добра човешка природа, и да се стремят към истината. Обаче аз се стремях към статус и след няколко провала в изборите, тъй като Бог не удовлетвори амбициите и желанията ми, станах негативна и Му се противопоставих, и изгубих бремето в моя дълг, след като не получих поста. Не вървях по пътя на стремежа към истината и наистина не отговарях на условията да бъда водач. Братята и сестрите имаха право да не ме изберат. Също така това ме накара да видя, че Бог проверява всичко.

След това прочетох откъс от Божиите слова и придобих повече разбиране относно моя проблем да искам постоянно да бъда водач. Бог казва: „Кои проявления на съперничеството за статус по природа са свързани с прекъсването и смущаването на делото на Божия дом? Най-често това е съревноваването с църковните водачи за техния статус, което се проявява най-вече в използването на недостатъците и грешките им, за да бъдат очернени и заклеймени, и в целенасоченото разобличаване на разкриването на покварата, слабостите и недостатъците в тяхната човешка природа и в заложбите им, особено що се отнася до отклонения и грешки, които са допуснали в работата си или в справянето с хората. Това е най-често срещаното и най-явното проявление на съревноваването за статуса на църковните водачи. Освен това съперникът не се интересува от това, колко добре вършат работата си църковните водачи, дали постъпват според принципите и дали има проблеми с човешката им природа. Той просто не се подчинява на църковните водачи. Защо не им се подчинява? Защото и той иска да бъде църковен водач, това е неговата амбиция и неговото желание. Затова отказва да се подчинява. Както и да работи и както и да се справя с проблемите църковният водач, такива хора винаги се хващат за недостатъците му, съдят го и го заклеймяват, и дори стигат дотам, че преувеличават и изопачават фактите и правят от мухата слон. Те не използват критериите на Божия дом за водачите и работниците, за да преценят дали това, което водачът прави, е според принципите, дали той е правилният човек, дали се стреми към истината и дали има съвест и разум. Те не преценяват в съответствие с тези принципи. Вместо това те са придирчиви и дребнави, както подобава на собствените им намерения и цели, като все намират в какво да обвинят водача или работника, зад гърба му разпространяват информация за несъответствията с истината на това, което прави, или разобличават недостатъците му. […] Каква е целта им, когато правят всичко това? Не е да помогнат на хората да разберат истината и да разпознаят лъжеводачите и антихристите, нито да доведат хората пред Бог. Вместо това целта им е да победят и да свалят водачите и работниците, така че всички да видят в тях най-подходящия кандидат да служи като водач. В този момент целта им ще е постигната и те просто ще трябва да изчакат братята и сестрите да ги предложат за водач. Има ли такива хора в църквата? Какъв е техният нрав? Тези лица са с порочен нрав, те изобщо не обичат истината, а и не я практикуват. Те желаят единствено да държат властта“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). Бог разобличава, че нравът на онези, които се състезават за статус, е особено злобен и че те не изпитват никаква любов към истината и имат лоша човешка природа. Като размишлявах над поведението си, бях завладяна от амбиция и желание за власт, пренебрегвах собствения си дълг и постоянно се съревновавах за статус, като междувременно осъждах водача и смущавах църковните избори. Като видях, че Съю беше избрана за водач, вместо да помисля как да си сътруднича с нея, за да защитавам църковната работа, бях непокорна и негодувах, омаловажавах я и я пренебрегвах, осъждах я, като имах скрити подбуди, надявах се, че братята и сестрите ще сметнат Съю за по-неспособна от мен и некомпетентна в дълга си като водач, така че да имам шанс да бъда избрана. В крайна сметка това беше довело до формирането у братята и сестрите на негативно впечатление от Съю, което беше причинило смущение в църковните избори. След кастренето от сестрата, въпреки че вече не се осмелявах да раздавам присъди с лека ръка в църквата, вътрешното ми негодувание не беше стихнало и аз бях продължила да се оплаквам пред семейството си, като наистина нямах дори капка разум! Като помислих по този въпрос, осъзнах, че онези, които са избрани за водачи, са в процес на търсене на истината и всички те имат своите недостатъци и пропуски. Ако имах честно сърце и бях човек, който защитава интересите на църквата, нямаше да омаловажавам или пренебрегвам водач, когато видя нейните недостатъци, а щях да си сътруднича с нея хармонично, за да допълваме взаимно силните и слабите си страни. Това би направил всеки с човешка природа. Мислех си за онези зли хора, които бяха отлъчени от църквата. Докато са се съревновавали за статус, те са се противопоставяли на водачите при всеки удобен случай, често са проявявали дребнавост или са сеели раздори зад гърбовете им, което е пораждало у братята и сестрите предубеждения към водачите, а това на свой ред в крайна сметка е довело до прекъсвания и смущения в работата на църквата и тяхното отлъчване. Като осъзнах това, се изплаших много, тъй като знаех, че ако не се покая, ще бъда разкрита и отстранена от Бог като онези зли хора. В сърцето си се помолих на Бог и поисках Неговата милост и спасение. Тогава си помислих за едни Божии слова: „Твоята защита е да не притежаваш статус. Като обикновен последовател може би никога няма да имаш възможност да извършиш голямо зло, а вероятността да бъдеш наказан може да е нулева. Обаче в момента, в който придобиеш статус, вероятността да извършиш зло е стопроцентова, както и вероятността да бъдеш наказан, и тогава за теб всичко свършва и ти напълно ще си унищожил всеки шанс да постигнеш спасение, който си имал. Ако имаш амбиции и желания, тогава трябва да побързаш и да се помолиш на Бог, да потърсиш истината, за да разрешиш проблема, да се уповаваш на Бог и да практикуваш самовъздържание, да не утвърждаваш статуса си и тогава ще си способен да изпълняваш нормално дълга си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Първа част)). Като размишлявах над поредицата от провали в изборите, осъзнах, че това беше Божието намерение. Моето желание за статус беше прекалено силно и природата ми твърде надменна. Ако получех поста, всеки, който не ме слушаше или заплашваше статуса ми, щеше да бъде потиснат или изключен от мен. В крайна сметка щях да извърша много злодеяния, да бъда разкрита и отстранена като антихрист. Чувствах, че това, че Бог не ми даваше статус, е било в моя защита. Зад тези събития се криеше Божията любов, но аз разбирах Бог погрешно и се оплаквах от Него. Не знаех какво е добро за мен, което наистина беше наранило Божието сърце. След като разбрах Божието намерение, се почувствах особено просветлена и освободена и преградата между мен и Бог беше премахната.

По-късно прочетох следните Божии слова: „Винаги, когато правиш каквото и да е и в какъвто и да е контекст, трябва да търсиш истината, да практикуваш да бъдеш човек, който е честен и се подчинява на Бог, и да загърбиш стремежа към статус и репутация. Когато постоянно таиш мисли и желание да се съревноваваш за статус, трябва да осъзнаеш до какви неблагоприятни последствия ще доведе това състояние, ако не се справиш с него. Затова започни веднага да търсиш истината, потуши желанието си да се съревноваваш за статус, докато е още в зародиш, и го замени с практикуване на истината. Когато практикуваш истината, желанието и амбицията ти да се съревноваваш за статус ще намалеят и няма да смущаваш делото на църквата. Така Бог ще запомни и одобри действията ти. И така, какво се опитвам да изтъкна? То е, че трябва да се отървеш от желанията и амбициите си, преди те да избуят, преди да се осъществят и да доведат до голямо бедствие. Ако не се справиш с тях, докато са още в зародиш, ще пропуснеш чудесна възможност. А след като доведат до голямо бедствие, ще бъде твърде късно да се справиш с тях. Ако ти липсва дори волята да се опълчиш на плътта, ще ти бъде много трудно да стъпиш на пътя на това да се стремиш към истината. Ако се сблъскаш с неуспехи и провали в домогването си до слава, придобивки и статус и не се опомниш, това е опасно: съществува вероятност да бъдеш отстранен“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Божиите слова ми отвориха път за практикуване. Видях, че за да не се вкопчвам в статуса, трябва да търся истината. Когато имах амбиции и желания, трябваше да ги заменя с практикуването на истината. Веднага трябва да се разбунтувам срещу неправилните си мисли и идеи и бързо да търся истината, за да разреша проблемите си. Също така осъзнах, че Бог определя изхода на всеки, но не според неговия статус или идентичност, а според това доколко човек е навлязъл в истината реалност, дали има истинско покорство пред Бог и дали може да живее според Божиите слова, когато нещо му се случи. След като разбрах Божието намерение, бях готова да се покоря. След като ме бяха назначили да изпълнявам дълга, свързан с текстообработката, трябваше да го приема, да се подчиня и да изпълнявам дълга си добре, без да си придавам важност.

През март 2023 г. църквата организира нови избори, за да назначи водачи. Въпреки че все още имах амбиции и желания и смятах, че това е още един шанс да се кандидатирам и да ме изберат, знаех, че желанието ми за статус е прекалено силно и лесно може да ме поведе по пътя на антихриста. Не можех да продължавам да се стремя към статус. Трябваше да се въздържа и да се разбунтувам срещу себе си. Помолих се на Бог да ме защити от това да бъда възпирана от статуса. Ако ме изберат, ще изпълнявам дълга си както трябва. Ако не ме изберат, няма да бъда негативна или да позволя това да се отрази на дълга ми. Без значение дали щях да получа поста, бях готова да се покоря и да изпълнявам добре дълга си. В изборния ден нагласата ми беше да не се боря отчаяно за ролята на водач. Разговарях за моя опит със стремежа към статус и изразих отвращение и ненавист към предишните си действия, с които се противях на Бог поради стремежа си към статус. След общението просто си седях и се чувствах много спокойна. Неочаквано, след като обявиха резултатите, аз имах най-много гласове и бях избрана за църковен водач. В миналото щях да се радвам много, но сега знаех, че този дълг носи голяма отговорност. Приех го като тежка отговорност, вместо да се наслаждавам на престижа, който идваше с поста. Знаех, че тази малка промяна в мен се дължеше изцяло на Божието спасение. Благодаря на Бог!