Лин Син караше колелото си по пустата улица. Беше най-студената част от зимата и хапливият вятър я караше да трепери неудържимо. Сърцето ѝ беше изпълнено с тревога. Беше напът за събрание с някои напоители и беше чула, че двама от братята са особено сериозни в работата си и винаги се стараят да установят проблемите. Лин Син се тревожеше, тъй като си мислеше: „Толкова съм млада и тъкмо започнах да практикувам като надзорник. Ами ако не мога да разреша проблемите им? Колко ли ще е унизително това?“. Искаше ѝ се да кара по-бавно, но поривите на студения вятър не ѝ позволяваха да се бави по пътя. Вдигна темпото и забърза към събранието.

Когато Лин Син пристигна в къщата на домакина, всички си размениха поздрави и започнаха общение и разговор за работата си. После разговорите се насочиха към значимостта на страданието в изпълнението на дълга. Лин Син разговаря за своето разбиране по тази тема. След като я изслуша, брат Су Жуей, един от напоителите, каза: „За да решим проблема със страха от страдание в изпълнението на дълга си, ние трябва не само да разберем значението на страданието, но и да анализираме кой аспект от нашия покварен нрав води до това винаги да се наслаждаваме на удобствата. Преди ме беше грижа за плътта и избягвах страданието, но после прочетох Божиите слова…“. Докато Лин Син слушаше, ѝ се струваше, че Су Жуей разговаря лично с нея, усети как лицето ѝ пламва и си помисли: „Дали Су Жуей е забелязал моите недостатъци? Дали мисли, че не съм чак толкова компетентна като надзорник? Дали мисли, че навлизането ми в живота е толкова повърхностно, но ето че съм тук и разговарям с тях!“. Лин Син усети безпокойство.

Целия следобед братята задаваха много въпроси и Лин Син продължаваше да мисли през цялото време, без да посмее да се отпусне дори за миг. По едно време Су Жуей повдигна друг въпрос, на който Лин Син не можеше да отговори ясно. След като тя разговаря за мислите си, Су Жуей все още не разбираше и настъпи всеобща тишина. Часовникът продължи да тиктака и мекият звук от неговото движение в онзи момент беше особено силен и ясен. „Какво ще правим сега?“, наруши тишината брат Ли Ян. Су Жуей отговори: „Чакаме надзорникът да разговаря. Този проблем все още не е изяснен в разговора“. Лин Син се усмихна неловко и се опита да запази спокойствие, като каза: „Все още мисля по него“. Но отвътре умът ѝ беше пълна каша и тя усещаше безпокойство и тревога. „Ами ако не мога да разреша този проблем? Няма ли да се изложа?“. За щастие всички започнаха да разговарят един след друг и проблемът намери разрешение донякъде. Лин Син въздъхна дълбоко и от време на време хвърляше поглед към часовника на компютъра си — вече беше късно — така че тя набързо събра нещата си и излезе.

Докато потегли обратно, слънцето вече беше залязло и последните следи от здрача постепенно изчезваха и оставяха Лин Син с гримаса на разочарование и загуба. Тя си мислеше: „След дългия ден братята са ме прозрели точно. Исках да оставя добро впечатление у другите, но не мога да повярвам, че така се стекоха нещата. Дали ще кажат, че не се справям особено добре като надзорник? Дали ще кажат, че навлизането ми в живота е повърхностно и уменията ми също не са добри? Защо имат толкова много въпроси? Не може ли да питат по-малко?“. Лин Син се оплакваше в сърцето си: „Няма да ходя повече при тази група. Колкото по-често ходя, толкова по-неловко се чувствам. И без това има сестра, с която си партнираме. Тя може да ходи вместо мен“.

След тази случка Лин Син дълго време не можеше да се отпусне. Станеше ли въпрос за събрания с напоители, на нея ѝ се искаше просто да избяга. Знаеше, че живее с покварен нрав, така че съзнателно ядеше и пиеше Божиите слова, които се отнасяха до нейното състояние. Прочете Божиите слова: „Да стоиш на подходящото място на едно сътворено същество и да си обикновен човек: лесно ли е това? (Не е лесно.) Къде се крие трудността? Тя е в следното: хората винаги чувстват, че главите им са увенчани с много ореоли и титли. Освен това си приписват идентичността и статуса на велики личности и свръхчовеци и се занимават с какви ли не престорени и фалшиви практики и външни прояви. Ако не се избавиш от тези неща, ако думите и делата ти винаги са възпирани и контролирани от тях, тогава ще ти е трудно да навлезеш в реалността на Божието слово. Ще ти е трудно да не проявяваш нетърпение относно решенията на неща, които не разбираш, да поставяш такива въпроси по-често пред Бог и да Му предлагаш искрено сърце. Няма да си способен да правиш това. Точно защото твоят статус, твоите титли, твоята идентичност и всички подобни неща са фалшиви и неистински, защото са против Божиите слова и им противоречат, тези неща те обвързват така, че не можеш да дойдеш пред Бог. Какво ти носят те? Правят те добър в това да се прикриваш, да се преструваш, че разбираш, да се преструваш на умен, да се преструваш на велика личност, да се преструваш на знаменитост, да се преструваш на способен, да се преструваш на мъдър и дори да се преструваш, че знаеш всичко, че си способен на всичко и че можеш да правиш всичко. Това кара другите да те почитат и да ти се възхищават. Те ще идват при теб с всичките си проблеми, ще се осланят на теб и ще ти се възхищават. По този начин все едно се печеш на бавен огън. Кажете Ми, приятно ли е усещането да се печеш на бавен огън? (Не.) Не разбираш, но не смееш да кажеш, че не разбираш. Не можеш да прозреш, но не смееш да кажеш, че не можеш да прозреш. Очевидно си допуснал грешка, но не смееш да си я признаеш. Сърцето ти се терзае, но не смееш да кажеш: „Този път вината наистина е моя, длъжник съм на Бог и на братята и сестрите. Причиних такава голяма загуба на Божия дом, но нямам смелостта да застана пред всички и да си призная“. Защо не се осмеляваш да говориш? Мислиш си: „Трябва да оправдая репутацията и ореола, които са ми дали братята и сестрите, не мога да предам високото почитание и доверие, което имат към мен, а още по-малко ревностните очаквания към мен, които са таили толкова много години. Следователно трябва да продължа да се преструвам“. Какво наподобява тази маскировка? Успешно си се превърнал във велика личност и свръхчовек. Братята и сестрите искат да дойдат при теб, за да се осведомят за нещо, да се допитат до теб и дори да те умоляват за съвет по всякакви проблеми, с които се сблъскват. Изглежда, че дори не могат да живеят без теб. Сърцето ти обаче не се ли терзае? Разбира се, някои хора не изпитват тези терзания. Един антихрист не изпитва тези терзания. Вместо това той им се наслаждава, като си мисли, че статусът му е над всичко останало. Един обикновен и нормален човек обаче се терзае, когато се пече на бавен огън. Той чувства, че не представлява нищо, точно както един обикновен човек. Не смята, че е по-силен от другите. Той не само мисли, че не може да свърши никаква практическа работа, но и че ще забави делото на църквата и Божиите избраници, затова ще поеме вината и ще се оттегли. Това е човек с разум“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Лин Син размишляваше върху Божиите слова и осъзна, че е живяла заради репутацията и статуса си, като е обмисляла във всяка ситуация как да запази статуса и позицията си на надзорник. Тя си спомни за времето, преди да стане надзорник. Никога не беше носила бреме, независимо дали разговаряше за истината, или общуваше и изследваше въпроси, тя не разбираше хората. Споделяше всичко, което знаеше, не се страхуваше да не каже нещо погрешно, нито се притесняваше от липсата на разбиране от нейна страна. Знаеше, че навлизането ѝ в живота е повърхностно и че не е схванала напълно някои принципи, така че тя трябваше да общува и да търси повече, за да компенсира това, което й липсваше. Но сега, когато беше надзорник, нещата бяха различни. Беше усещала, че винаги трябва да бъде по-добра от другите братя и сестри, че общението ѝ за истината трябва да бъде по-задълбочено и че работните й способности не могат да бъдат твърде слаби. Беше си помислила, че трябва да може да води общение за решенията на въпроси, повдигнати от другите; в противен случай братята и сестрите щяха да я гледат с пренебрежение. Когато Лин Син бе посещавала сбирки, Су Жуей бе посочила недостатъците в нейното общение върху истината. Тя се беше сблъскала и с някои проблеми, които не можеше да разбере ясно, и въпреки че не знаеше отговорите, не искаше да го признае. Беше загрижена за собствената си гордост и статус и се чувстваше неспокойна. Освен това се притесняваше, че ако продължи да ходи на сбирки с напояващите, ще се злепостави още повече, затова не искаше да ходи, като смяташе, че това ще й помогне да прикрие своите недостатъци и пропуски и да запази имиджа й на надзорник. Лин Син осъзна, че беше поставила себе си на пиедестал и се беше опитвала да се преструва на велик човек без недостатъци. Тя беше наистина надменна и лишена от себепознание! Беше напълно нормално от нейна страна да разобличи собствените си проблеми и недостатъци, тъй като беше нова като надзорник, и Бог използваше тези проблеми и трудности като възможност за нея да практикува. За да разреши тези проблеми, тя трябваше усилено да търси истините принципи, а не да избере да ги избягва, защото се възприема като неспособна; нещо повече, като избягваше истините принципи, тя не изпълняваше задълженията си. Лин Син видя Божиите изисквания към хората: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“ (Божието общение). Лин Син разбра, че Бог иска, когато хората са изправени пред неща, които не разбират, често да идват пред Него, за да се молят и търсят с искрено сърце. Но тя беше здраво обвързана със загрижеността си за гордост и статус, винаги мислеше как да запази имиджа и статуса си. Знаеше, че й липсват много неща, но не се беше замисляла как да реши проблемите, за да може работата да напредне. Това, че братята се отнасяха доста сериозно към работата си, беше добре; докато тя, неспособна да разбере истината и да решава проблемите, бе обвинявала другите, че задават твърде много въпроси — тя наистина беше неподвластна на разумa! След като осъзна тези неща, Лин Син продължи да чете Божиите слова и намери път за практикуване.

Всемогъщият Бог казва: „Кажете Ми, как можете да сте обикновени и нормални хора? Как можете, както казва Бог, да заемете правилното място на сътворено същество? Как можете да не се опитвате да бъдете свръхчовек или някоя велика личност? Как трябва да практикувате, за да бъдете обикновени и нормални хора? Как може да стане това? […] Първо, не си поставяйте титла и не се обвързвайте с нея, като казвате: „Аз съм водачът, аз съм ръководителят на екипа, аз съм отговорникът, никой не познава тази работа по-добре от мен, никой не е по-умел от мен“. Не се вкопчвай в титлата, която сам си си определил. Щом го направиш, това ще върже ръцете и краката ти и ще се отрази на всичко, което казваш и правиш. Ще засегне и нормалното ти мислене и преценка. Трябва да се освободиш от възпирането на този статус. Първо, слез по-ниско от официалната си титла и позиция и заеми мястото на обикновен човек. Ако го направиш, манталитетът ти ще стане донякъде нормален. Трябва и да признаваш и да казваш: „Не знам как да направя това, не разбирам и онова. Ще трябва да проуча и да изследвам“ или „Никога не съм се сблъсквал с това, затова не знам какво да правя“. Когато си способен да кажеш това, което наистина мислиш, и да говориш честно, ще притежаваш нормален разум. Останалите ще те познават истински и така ще имат нормална представа за теб, няма да се налага да се преструваш, няма да си под голям натиск и така ще можеш да общуваш нормално с хората. Такъв живот е свободен и лесен. Всеки, който смята, че животът е изтощителен, сам си го е причинил. Не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си. Първо, разкрий най-съкровените си и истински мисли, така че всички да ги узнаят и разберат. В резултат на това притесненията ти ще изчезнат, както и преградите и подозренията между теб и останалите. Още нещо ти пречи. Все се мислиш за ръководител на екипа, за водач, за работник или за човек с титла, статус и положение. Не се ли принизяваш, ако кажеш, че не разбираш или не можеш да направиш нещо? Ефектът и атмосферата са различни, когато загърбиш тези окови в сърцето си, когато престанеш да се възприемаш като водач или работник, когато престанеш да мислиш, че си по-добър от останалите, и почувстваш, че си обикновен човек, същият като всички останали, и че в някои области си по-нискостоящ в сравнение с други хора, когато разговаряш с тази нагласа за истината и въпросите, свързани с работата. Ако в сърцето ти все се таят опасения, ако все се чувстваш напрегнат и възпрепятстван, и ако искаш да се избавиш от тези неща, но не можеш, трябва да се молиш сериозно на Бог, да размишляваш над себе си, да видиш недостатъците си и да се стремиш към истината. Ако можеш да практикуваш истината, ще постигнеш резултати. Каквото и да правиш, не говори и не действай в зависимост от определена позиция или като използваш определена титла. Първо, загърби всичко това и заеми мястото на обикновен човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Чрез Божиите слова Лин Син осъзна, че не трябва да се вкопчва в статуса си на надзорник и че е просто обикновен човек, който е като всички останали, просто изпълнява различен дълг. Сега, след като беше надзорник, това просто означаваше, че понася повече отговорност, но духовният ѝ ръст е останал същият като в началото. Това, че е станала надзорник, не означаваше, че има по-голям духовен ръст или по-ясно разбиране на различни аспекти на истината — беше нереалистично да мисли така. Освен това, след като беше служила като напоител толкова дълго, нейните братя и сестри вече я познаваха такава, каквато е; нима фактът, че е искала да се преструва, че е някой по-висшестоящ, не означаваше, че се е опитала да измами както себе си, така и другите, и сама се е сложила да се пече на огъня? Лин Син разбра, че не трябва да се вкопчва в титлата на надзорник, трябва да се отнесе правилно към своите недостатъци, да разговаря и изследва с другите онова, което не е разбрала, или сама да търси истината, за да го разреши, и да приема всяко разкриване като добра възможност за растеж в живота.

Времето постепенно се затопляше и вятърът стана доста по-мек. Лин Син беше свалила тежките си памучни дрехи и се чувстваше отпусната и доволна.

Скоро след това на Лин Син ѝ възложиха да поеме работата по проповедите. Когато видя, че някои братя и сестри и преди са писали проповеди и че някои имаха дългогодишен опит в проповядването на евангелието, тя не се сдържа и се оплака: „Кой от тях не е по-добър от мен? Как очакват аз да надзиравам тази работа?“. Лин Син беше съкрушена, тревожеше се дали може да направлява работата правилно, че братята и сестрите може би щяха да гледат на нея със съмнение и да кажат: „Ти си надзорникът, но наистина ли можеш да се справиш с това да бъдеш надзорник по такъв начин?“. Тя се притесняваше, че ако резултатите са ниски и в крайна сметка я освободят от длъжност, ще бъде напълно унизена. Лин Син усети, че животът ѝ е изпълнен с потиснатост и тревоги.

Навън ръмеше безспирно от няколко дни, въпреки че не валеше силно. Лин Син забеляза, че качеството на проповедите, които братята и сестрите предаваха, не е много добро, и искаше да разговаря с тях за принципите. Тя обаче се поколеба и си помисли: „Последния път по време на събранието аз просто седях отстрани и едва успях да кажа няколко думи. Беше ми изключително неудобно. Дори не знам какво мислят за мен братята и сестрите. Ако този път отида и пак не мога да реша никакви проблеми, какво да правя? Може би не трябва да ходя, така ще си спася репутацията“. Лин Син погледна навън през прозореца; дъждът продължаваше да вали. Тя сама се утеши, като си помисли: „Въпреки че няма да проведа общение с тях, все пак мога да разговарям чрез писмо. Би трябвало да е все едно дали ще отида или не“.

Един ден водачът се уговори с Лин Син да проведат събрание. След като проучи ситуацията с работата, водачът изтъкна, че Лин Син проявява безотговорност в дълга си и не успява реално да следи работата и да разрешава проблеми, което е довело до проповеди с ниско качество. Лин Син почувства дълбок срам и омраза към себе си за това, че винаги се тревожи за гордостта и статуса си, което бави работата. После водачът сподели някои Божии слова и един определен откъс в известна степен развълнува Лин Син. Всемогъщият Бог казва: „Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви заложби притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко часа на ден работиш или колко си изтощен, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си въз основа на работните подредби, дали прилагаш подредбите стриктно, дали по време на водачеството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да да се държиш високомерно и властно и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил дълга си. Бихте ли казали, че тези критерии са практически? И че са справедливи към хората? (Да.) Те са справедливи към всички. Независимо от нивото на образованието ти, дали си млад или стар, от колко години вярваш в Бог, какво е старшинството ти или колко от Божието слово си прочел, нищо от това не е важно. Това, което има значение, е колко добре вършиш църковната работа, след като си избран за водач, колко ефективен и ефикасен си в работата си и дали всяка точка от работата напредва организирано и ефективно и не се забавя. Това са основните неща, които се оценяват, когато се преценява дали даден водач или работник е изпълнил, или не е изпълнил своите отговорности“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (9)). Лин Син видя, че Бог разговаря, че дългът на водачите и работниците е да водят братята и сестрите към разбирането на истините принципи и да допринасят за напредъка по всички елементи от работата в Божия дом. Бог не съди човека по това колко изглежда, че страда, а по-скоро по това дали дългът му дава резултати и дали изпълнява задълженията си. След като прочете Божиите слова, Лин Син се запита: „Колко истинска работа съм извършила, откакто станах надзорник? Разрешила ли съм всички проблеми, които съм открила? Работата пожънала ли е истински резултати и напреднала ли е?“. Лин Син не можеше да си отговори на нито един от тези въпроси. Като водач и работник, когато човек забележи, че работата не води до добри резултати, той трябва наистина да изследва причините за тези лоши резултати и според това дали хората живеят в покварения си нрав, или не разбират принципите, трябва да разреши проблемите целенасочено. Но тъй като се страхуваше, че няма да може да разреши проблемите и другите ще разберат каква е, тя само беше писала писма, за да разговаря накратко за принципите, което беше довело до неразрешени проблеми и системно лоши резултати от работата. Не се ли дължеше всичко това на факта, че не извършва истинска работа? След събранието Лин Син веднага отиде да се срещне с братята и сестрите, които пишеха проповедите. Чрез подробен разпит откри, че те наистина не са писали според принципите, така че тя разговаря с всички заедно за някои принципи. Само няколко дни по-късно беше предадена проповед с по-високо качество. Лин Син беше много доволна, но също така изпитваше известно разкаяние. Ако беше обърнала внимание на тези проблеми по-рано, работата нямаше да се забави за толкова дълго. Тя се запита: „Защо не можах да се освободя от гордостта си? Защо ми беше толкова трудно да практикувам истината?“. Твърдо решена да се справи с този проблем, Лин Син потърси още Божии слова по този въпрос.

Всемогъщият Бог казва: „Антихристите живеят всеки ден само заради репутацията и статуса, живеят само за да се отдават на ползите от статуса, това е всичко, за което мислят. Дори когато от време на време понасят някакви дребни несгоди или плащат някаква незначителна цена, това е в името на придобиването на статус и репутация. Стремежът към статус, притежаване на власт и водене на лесен живот са основните неща, за които антихристите винаги правят кроежи, след като повярват в Бог, и не се отказват, докато не постигнат целите си. Ако някога злодеянията им бъдат разобличени, те изпадат в паника, сякаш небето е на път да се срине върху тях. Не могат да се хранят или да спят и изглеждат като в транс, сякаш страдат от депресия. Когато хората ги попитат какво се е случило, те си измислят лъжи и казват: „Вчера бях толкова зает, че не спах цяла нощ, затова съм много уморен“. Но всъщност няма нищо вярно в това, всичко това е измама. Те се чувстват по този начин, защото постоянно разсъждават: „Лошите неща, които направих, бяха разобличени, така че как мога да възстановя репутацията и статуса си? Какви средства мога да използвам, за да изкупя вината си? Какъв тон мога да използвам с всички, за да обясня това? Какво мога да кажа, за да не ме прозрат хората?“. Дълго време не могат да разберат какво да правят и затова изпадат в депресия. Понякога очите им се взират с празен поглед в една точка и никой не знае какво гледат. Въпросът ги кара да си блъскат главата, да изчерпват всеки ред на мисли и да не искат да ядат или да пият. Въпреки това те пак си придават вид, че се интересуват от църковната работа, и питат хората: „Как върви работата по евангелието? Колко ефективно се проповядва то? Братята и сестрите придобиха ли напоследък някакво навлизане в живота? Някой причинявал ли е прекъсвания или смущения?“. Тези техни запитвания относно работата на църквата са с цел да се покажат пред другите. Ако наистина научат за проблеми, те няма да имат начин да ги разрешат, така че въпросите им са просто формалност, която другите могат да възприемат като загриженост за работата на църквата. Ако някой им докладва за проблемите на църквата, за да ги разрешат, те просто ще поклатят глава. Никаква схема не би им помогнала и макар че биха искали да се прикрият, не биха могли и биха рискували да бъдат разобличени и разкрити. Това е най-големият проблем, с който антихристите се сблъскват през целия си живот. […] Въпреки че работата на църквата продължава и при управлението на антихристите, нейната ефективност е значително намаляла. Някои важни дейности все още се контролират от зли хора, а работните подредби на Божия дом не са изпълнени. Въпреки че всеки от Божиите избраници изпълнява своя дълг, няма реален резултат и различните задачи отдавна се намират в състояние на парализа. Каква е първопричината за тези проблеми? Причината е, че антихристите са поели контрол над църквата. Навсякъде където антихристите държат властта, независимо от обхвата на тяхното влияние, дори да става въпрос само за една група, те ще повлияят на работата на Божия дом и на навлизането в живота на част от Божиите избраници. Ако те държат властта в една църква, там църковната работа и Божията воля са възпрепятствани. Защо в някои църкви не е възможно да се приложат работните подредби на Божия дом? Защото антихристите държат властта в тези църкви. Всеки, който е антихрист, няма искрено да отдаде всичко на Бог, изпълнението на дълга му ще бъде само въпрос на формалност и отбиване на номера. Те няма да вършат истинска работа, дори да са водачи или работници, и ще говорят и действат само заради слава, придобивки и статус, без изобщо да защитят работата на църквата“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог е разобличил, че антихристите живеят само за репутация и статус и отделят цялото си време на мисли как да ги защитят. Не показват никаква загриженост към работата на Божия дом и избягват да извършват конкретна работа. Но когато репутацията или статусът им са застрашени, дори и да става въпрос за дребна загуба, те си блъскат главите и полагат неимоверни усилия да се престорят или прикрият. Ясно е, че антихристите не ги е грижа за работата на Божия дом, пренебрегват собствения си дълг и са крайно егоистични и достойни за презрение. Лин Син осъзна, че се е държала точно като антихрист — ценяла е репутацията и статуса повече от всичко останало. Църковната работа не я интересуваше; докато репутацията и статусът ѝ бяха вън от опасност, нищо друго нямаше значение. Сякаш извършването на църковната работа беше допълнително бреме за нея. Основният ѝ фокус беше да поддържа репутацията и статуса си. След като се изложи пред братята и сестрите на събрание с напоителите, тя се чувстваше толкова потисната и разстроена, че не искаше повече да ходи там на събрания. Сега, докато проследяваше работата по проповедите, тя откри, че вместо да мисли как бързо да се поучи, след като е открила недостатъците си, тя просто искаше да избяга и да прикрие проблемите, за да не изглежда некомпетентна. Нейното задължение беше да установява навременно различни проблеми в дълга и да води братята и сестрите в търсенето на истината и навлизането в принципите, за да може работата да напредва гладко. Липсата ѝ на ясно разбиране на истината и недостатъчният ѝ опит в работата не бяха основателни причини или извинения да не извършва истинска работа. Бог не изисква велики резултати, а се надява, че хората могат да вложат сърцето си и всичките си усилия в изпълнението на дълга си, за да могат да постигнат напредък в дълга си и да компенсират недостатъците си. Но Лин Син се беше съсредоточила само върху това да поддържа репутацията и статуса си и не беше извършвала никаква истинска работа. За да прикрие недостатъците си, беше вдигнала ръце от работата и така беше навредила на църковната работа. Не само че не беше успяла да допринесе за напредъка на работата, но и беше забавила и влошила работата. Как е възможно Бог да не мрази тези нейни постъпки? Тя помисли за това как отлъчените от църквата антихристи живо са се интересували от репутацията и статуса си и как са се наслаждавали на уважението на братята и сестрите и са правели само неща, с които да защитят своята репутация и статус, без да ги е грижа, дори и да прекъсват работата на църквата. В крайна сметка многобройните им злодеяния са довели до отлъчването и отстраняването им. Лин Син осъзна, че също разкрива нрава на антихрист и че ако не се покае, ще я сполети същият изход. Като размишляваше над това, Лин Син безмълвно реши, че занапред ще влага цялото си сърце в дълга си и няма да бъде възпирана от съображения за гордостта и статуса си, и че ще извършва дълга си без колебание. Ако не разбираше нещо, щеше да изучава съответните принципи или щеше да мине на заден план и да потърси помощ от братята и сестрите. По този начин постепенно щеше да започне да изпълнява добре дълга си.

През следващите дни Лин Син се съсредоточи над това да учи и да се въоръжи със съответните истини принципи. Когато разговаряше с другите, тя подхождаше към тях с нагласа да учи и да споделя. Когато се натъкнеше на нещо, което не разбираше, тя търсеше съвет от другите по своя инициатива. Не я интересуваше как другите гледат на нея. Докато имаше възможност да се стреми към Божиите изисквания и да изпълнява дълга си с цялото си сърце, това щеше да е достатъчно.

От продължителното мрачно и дъждовно време въздухът беше станал тежък и потискащ, но накрая всичко това ще отмине. Слънцето ще да се покаже. Тогава небето ще стане ярко и цветно.

Най-после дъждът спря и небето лека-полека се просветли…