Бях доста зает с изпълнението на дълга си и дълго време не се бях сблъсквал с кастрене или дисциплиниране. Всеки ден, освен редовните ми духовни практики, яденето и пиенето на Божиите слова и слушането на химни, аз просто изпълнявах дълга си. В края на деня не бях научил никакви уроци, нито знаех как се учат уроци. Всеки ден прекарвах така, бях объркан и се чувствах празен отвътре. След известно време усетих, че в живота ми изобщо няма развитие и не съм навлязъл в истината в нито един аспект; всичко оставаше само на нивото на думи и доктрини и това много ме тревожеше. Един ден прочетох Божиите слова: „На какво се основава надеждата за спасение? Тя се основава на способността ти да се стремиш към истината, да разсъждаваш върху истината и да полагаш усилия за истината, когато възникне всеки проблем. Само на тази основа можеш да разбереш истината, да практикуваш истината и да постигнеш спасение. Ако обаче винаги си страничен наблюдател, когато се случи нещо — не даваш никакви оценки или характеристики и не изразяваш лично мнение — и ако нямаш възгледи за нищо или, дори да имаш възгледи, не ги изразяваш и не знаеш дали са правилни или не, а само ги държиш под ключ в ума си и мислиш за тях, тогава накрая ще се стигне до това да не получиш истината. Помисли върху това, то е все едно да седиш на голямо пиршество и да изпитваш голям глад. Не си ли жалък? В Божието дело, ако си вярвал в продължение на десет години, но през цялото това време си бил страничен наблюдател, или ако си вярвал 20-30 години и през цялото това време си бил страничен наблюдател, тогава накрая, когато дойде време да се определи твоят изход, оценката, която Бог ще постави срещу твоето име, ще бъде две и така ти ще си един безполезен глупак, а шансът ти да получиш истината и надеждата ти да бъдеш спасен ще бъдат напълно унищожени от теб самия. Съвсем накрая ще бъдеш окачествен като безполезен глупак и това ще е напълно заслужено, нали? (Да, така е.) Каква е тайната за това да не бъдеш безполезен глупак? (Тайната е да не бъдеш страничен наблюдател.) Не бъди страничен наблюдател. Вярваш в Бог, значи тогава трябва да преживееш Божието дело, за да придобиеш истината. Някой може да попита: „Значи Ти искаш от мен да се включвам във всичко? Но хората казват: „Не коментирай това, което не те засяга“. Да искаш от някого да се включва, означава да искаш от него да търси истината и да извлича поуки от нещата, с които се сблъсква. Например, когато се сблъскаш с определен тип човек, трябва да придобиеш проницателност чрез неговите проявления и чрез нещата, които върши. Ако нарушава истината, трябва да разпознаеш точно какво е направил, за да наруши истината. Ако другите казват, че даден човек е зъл, трябва да разпознаеш какво е казал и какво е направил, какви проявления на злодеяния има, за да бъде окачествен като зъл човек. Ако другите казват, че този човек не защитава интересите на Божия дом и помага на външни хора за сметка на Божия дом, тогава трябва да установиш какво точно е правил този човек. И след като го установиш, не е достатъчно само да знаеш тези неща. Трябва също така да разсъждаваш: „Аз бих ли могъл да правя такива неща? Ако никой не ми напомняше, вероятно и аз щях да върша същите неща и дали тогава нямаше да имам същия изход като този човек? Не е ли опасно това? За щастие Бог създаде тази среда, за да ме предупреди, което е най-голямата защита за мен!“. След като поразсъждаваш върху това, осъзнаваш едно нещо: не можеш да следваш пътя, по който върви този тип човек, не можеш да бъдеш такъв тип човек, трябва да си напомняш това на себе си. Независимо с какви неща се сблъскваш, трябва да извличаш поуки от тях. Ако има неща, които не разбираш напълно и които чувстваш в сърцето си като странни, трябва да задаваш въпроси за тях и да се информираш за тях, и да установиш истинското положение на нещата чрез търсене на истината. Това не е любопитство, това е сериозност. Да си сериозен не означава да отбиваш номера или да следваш стадото — това е отношение на поемане на отговорност. Като придобиеш яснота за проблемите и след това потърсиш истината, за да ги разрешиш, само тогава ще имаш път за практикуване, способността да практикуваш точно и усещането за мир и спокойствие, когато се сблъскаш със същия вид ситуация в бъдеще. Ти си сериозен въз основа на принципа да се опитваш да разбереш фактите и истинското състояние на нещата и от тях да придобиеш истината и да се научиш как да възприемаш хората и нещата, вместо да следваш други хора и да се носиш по течението по всички въпроси. Само ако сте сериозни в действията си, можете да започнете да практикувате истината и да действате въз основа на принципите. Онези, които не са сериозни, са склонни да следват другите хора и да се носят по течението, а по този начин вероятно ще нарушат истините принципи“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова показваха на хората пътя на стремежа към истината, който е да научаваме уроци от хората, събитията и нещата, с които се сблъскваме ежедневно. Независимо дали става въпрос за нещо, което виждаме, чуваме или преживяваме лично, трябва да търсим истината в него. Особено когато виждаме някой да смущава и прекъсва църковната работа, не можем просто да слушаме от любопитство и да оставим нещата така. Вместо това трябва да се стремим да разберем характерното поведение на този човек, да търсим истината, за да придобием проницателност, да научим уроци от това, да помислим как можем самите ние да избегнем същите грешки и да не смущаваме и прекъсваме църковната работа. Само така можем да разберем истината и да научим уроци. Мислех си как Бог изразява толкова много истини и подрежда най-различни хора, събития, неща и обстоятелства, за да можем да се упражняваме в навлизане в истината реалност. Например появата на зли хора, лъжеводачи и антихристи в църквата ни служи, за да ни подготви да гледаме на хората и събитията според Божиите слова. Но аз не бях искрен относно хората, събитията и нещата около мен. Каквото и да се случеше, аз просто слушах и продължавах нататък. Всеки ден винаги вършех нещата повърхностно и в живота ми нямаше развитие. Ако продължавах така, животът ми щеше да понесе огромна загуба. Като мислех по този въпрос, се чувствах все по-просветлен отвътре и исках занапред да започна да практикувам истината според Божиите слова.

На същия ден неочаквано видях, че сестра Уини изведнъж напусна всички работни групи. Помислих си: „Дали не е освободена?“. Като мислех за Божието общение, осъзнах, че Бог иска да сме любопитни за нещата, които се случват около нас в ежедневието, да се включим, да търсим истината и да учим уроци от тях, вместо да бъдем просто странични наблюдатели. Така че попитах някои братя и сестри за причината за нейното освобождаване. Разбрах, че е била надменна и е обичала да поучава другите. Откакто поела ролята на надзорник, винаги, когато видела, че братята и сестрите не са така ефективни в дълга си, тя започвала да ги поучава, без да разграничава правилно от грешно. Някои братя и сестри се страхували, когато искала да проследи работата им, и се оплаквали доста от нея. Когато братята и сестрите давали предложения, тя не ги приемала и вместо това им се скарвала грубо. Всички се чувствали възпрени от нея и един след друг докладвали поведението ѝ. Освен това дългът ѝ не довел до резултати, така че църквата я освободила според принципите. Бях изненадан от онова, което чух за държанието ѝ. Не очаквах, че е била чак толкова надменна, че да поучава хората произволно, да ги възпира и пряко да влияе на евангелската работа на църквата. Нейното освобождаване беше Божия праведност. Тя беше освободена също така, за да се защитят работата на църквата и интересите на братята и сестрите. После се самоанализирах. Имах ли същия проблем да поучавам другите като Уини? Спомних си една случка от преди две години. По онова време практикувах изпълнението на дълга си като водач. Когато братята и сестрите имаха затруднения или бяха в лоши състояния, те идваха при мен за общение и аз споделях преживяванията си според техните състояния. Това помагаше на братята и сестрите до известна степен. Сестра Рита, с която си сътрудничихме, често се съветваше с мен, когато се натъкваше на проблеми, които не разбира. Започнах да усещам, че имам някои истини реалности и че способността ми да виждам хората и нещата беше по-добра от тази на другите. За известно време Сюзан и Тифани не си сътрудничиха хармонично. Сюзан често докладваше проблеми, които Тифани имаше, а Тифани също често казваше нещо лошо за Сюзан. Мислех си, че и двете имаха проблеми и не търсеха истината, нито се самоанализираха. Веднъж Сюзан отново докладва, че Тифани не следва принципите в дълга си. Без да разбера точната ситуация, предположих, че Сюзан отново се заяжда, и ѝ се скарах строго: „Защо не се самоанализираш? Винаги си съсредоточена над останалите, хващаш се за грешките им и не се отказваш. Двете постоянно се обвинявате взаимно. Това не са ли просто кавги? Това прекъсва и смущава църковния живот!“. По-късно разбрах, че оплакването на Сюзан е оправдано, но след моето „кастрене“ тя се страхуваше прекалено много, за да докладва, че Тифани нарушава принципите. В крайна сметка Тифани действаше срещу принципите и причини сериозни загуби в работата на църквата. Като видях, че моето безпринципно кастрене донесе само вреда на другите и причини смущения, осъзнах, че освобождаването на Уини е предупреждение и напомняне и за мен. Знаех, че в това отношение и моят нрав беше много покварен, затова се молех в сърцето си, молех Бог да ме води, за да разбере истината и да се опозная по-добре, за да не причинявам повече вреда на братята и сестрите си.

Един ден забелязах, че Сестра Лорна не е създала много дизайни, и си помислих, че от известно време тя не е много ефективна в дизайните. Преди ѝ бях показал някои добри методи и начини, но ефективността ѝ все още не се беше подобрила особено. Усещах, че просто изпълнява дълга си без бреме, не се стреми към подобрение. Като си го помислих, усетих, че в мен се надига гняв, и исках да говоря с нея относно проблемите ѝ. Само че тъкмо щях да я изкритикувам и си спомних, че Уини обичаше произволно да порицава хората, като ги караше да се чувстват възпрени в дълга си. Помислих си: „Ами ако Лорна не е небрежна в дълга си, а изпитва други затруднения? Няма ли да бъде възпряна, ако я обвиня, без да разбирам какво се случва? Първо трябва да я попитам за дълга ѝ“. Тогава разбрах, че Лорна наистина искала да изпълни добре дълга си, но заради по-ниските си заложби и липса на разбиране на принципите, тя често затъвала в някакви подробности. Не успяла да приложи гъвкаво методите, на които я бях научил, и това довело до занижената ѝ ефективност. После ѝ дадох някои конкретни насоки според затрудненията ѝ. По-късно нейната ефективност се подобри до известна степен. След това си помислих: „За щастие, не започнах да се карам на Лорна, защото щях да я нараня“. Така че потърсих истината и размишлявах над проблемите вътре в мен.

В моята духовна практика прочетох Божиите слова: „Можеш ли да накараш хората да разберат истината и да навлязат в реалността, ако им проповядваш само думи и доктрини, за да ги поучаваш и кастриш? Ако това, което споделяш, не е практично, ако не е нищо повече от думи и доктрини, то тогава колкото и да ги кастриш и да ги поучаваш, всички усилия ще бъдат напразни. Мислиш ли, че това хората да се страхуват от теб и да правят каквото им казваш, и да не се осмеляват да възразяват, означава, че те разбират истината и се покоряват? Това е груба грешка. Навлизането в живота не е толкова просто. Някои водачи са като нов директор, който се мъчи да направи силно впечатление, те се опитват да наложат на Божиите избраници новопридобития си авторитет, така че всички да им се подчиняват, защото смятат, че това ще улесни работата им. Ако ти липсва истината реалност, то не след дълго истинският ти духовен ръст ще бъде разкрит, истинската ти същност ще бъде разобличена и може дори да бъдеш отстранен. В някои административни дела се допуска малко кастрене и дисциплиниране. Но ако не можеш да споделяш истината, в крайна сметка ще си неспособен да разрешаваш проблеми и това ще се отрази на резултатите от работата. Ако продължаваш да поучаваш хората и да вменяваш вина, независимо от това какви проблеми възникват в църквата, ако всичко, което правиш, е да се държиш лошо, то това е проява на твоя покварен нрав и ти си показал грозното лице на покварата си. Ако винаги стоиш на пиедестал и така поучаваш хората, тогава с течение на времето те няма да могат да получават от теб притока на живот, няма да спечелят нищо практично, а вместо това ще те ненавиждат и ще се отвращават от теб. Също така някои хора, които ще са се повлияли от теб поради липса на проницателност, ще поучават другите и ще ги кастрят по същия начин. Те ще се ядосват и ще избухват подобно на теб. Не само, че няма да можеш да разрешаваш проблемите на хората, но и ще поощряваш покварения им нрав. А не ги ли води това към гибел? Не е ли това злодеяние? Водачът трябва да води предимно чрез общение за истината и осигуряване на живот. Ако стоиш постоянно на пиедестал и поучаваш другите, ще могат ли те да разберат истината? Ако известно време работиш така, когато хората прозрат ясно какво представляваш, те ще те изоставят. Можеш ли да доведеш хората пред Бог, като работиш по този начин? Разбира се, че не. Можеш единствено да опорочиш делото на църквата и да накараш всички Божии избраници да те намразят и изоставят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че когато вършим работата си, не можем просто да кастрим и да поучаваме хората безразборно; трябва да помислим за конкретната обстановка и истинската ситуация. Ако един проблем включва прекъсване и смущаване на църковната работа или вреди на интересите на Божия дом, тогава човекът, който прави това, може да бъде кастрен, освободен или преместен. Но ако брат или сестра не разбират истините принципи, което води до някои отклонения и проблеми при изпълнение на дълга им, или пък поквареният им нрав води до лоши резултати при изпълнението на дълга им, тогава трябва да разговаряме за истината повече, да ги инструктираме и да им помогнем, за да могат да видят проблемите си и да имат път за практикуване. Ако винаги се ядосваме и поучаваме хората, без значение каква е ситуацията или обстановката, това не само ще попречи на разрешаването на техните действителни проблеми и затруднения, но също така ще ги възпре и ще повлияе негативно на работата. Например, когато видях, че ефективността на Лорна в изпълнението на дълга ѝ не се беше подобрила и че за известно време не беше постигнала напредък, аз предположих, че не влага сърцето си в работата, а вътрешно бях разкрил избухливост и исках да ѝ дам урок. Но всъщност тя също искаше да изпълнява дълга си добре; просто тя имаше по-слаби заложби и не схващаше напълно принципите, което доведе до ниската ефективност в работата. Всъщност се нуждаеше от повече помощ от мен. Ако кастря и поучавам хората, без да взимам предвид обстоятелствата или заложбите и духовния ръст на всеки човек, не само няма да мога да им помогна, но може да ги възпра, да ги накарам да станат негативни и депресирани и да не могат да изпълняват правилно дълга си. Няма ли това да бъде прекъсване? Постепенно братята и сестрите най-вероятно ще прозрат какъв съм и ще ме отхвърлят. Това ми напомни за Уини. Когато видеше, че братята и сестрите правят неща, които не са в синхрон с нейните желания, или допускат малки грешки в работата си, тя отстояваше статуса си и ги поучаваше. Това ги караше да се чувстват възпрени, така че братята и сестрите се страхуваха винаги, когато чуеха, че тя ще дойде да проверява работата им. Заради безразборното ѝ кастрене, тя съществено прекъсваше и смущаваше евангелската работа, което водеше до чести оплаквания и многобройни доклади срещу нея. В крайна сметка беше освободена от църквата според принципите. Това показа, че ако човек не действа според истината и ако поучава хората според собственото си желание, това може да доведе до много сериозни последствия.

Отново помислих: Защо имам склонност да поучавам другите безразборно? Каква е първопричината за това? Така че потърсих Божии слова, свързани с това, и се натъкнах на този откъс: „Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се противопоставят на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те са снизходителни дори към Бог и нямат богобоязливи сърца. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същината и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е банален проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се покори на Бог, на Неговото върховенство и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се подчинява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се подчинят на Бог при вярата си в Него и дори сами се възвеличават и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се противопоставят на Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Ако хората искат да стигнат дотам, че да имат богобоязливи сърца, първо трябва да се отърват от надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече сърцето ти ще бъде богобоязливо и само тогава ще можеш да Му се подчиниш, да получиш истината и да Го познаваш. Само онези, които познават истината, са истински хора“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че склонността ми да поучавам хората безразборно се коренеше в моя надменен и самонадеян нрав. Поради тази надменност и самонадеяност не успявах да анализирам рационално природата на ситуациите, с които се сблъсквах, не разбирах обстоятелствата около проблемите и гледах на хората и събитията според моя собствен опит и въображение, доверявах се прекалено много на преценката си, безразборно раздавах присъди на хората и ги поучавах. Като размишлявах за изпълнението на дълга ми като водач, видях, че съм способен да разговарям за истината и да решавам някои проблеми, и че сестрите, с които си сътрудничех, често идваха при мен да търсят и обсъждат проблеми, които не могат да прозрат. Затова започнах да мисля, че способността ми да преценявам хората и нещата е по-добра от тази на другите. Приех това като капитал и започнах да ставам надменен. Например, когато Сюзан докладва, че Тифани има някакви проблеми с изпълнението на дълга си, при нормални обстоятелства, аз трябваше първо да разбера и да проверя ситуацията, а след това да разговарям, за да подходя към нея според конкретните обстоятелства. Обаче аз бях преценил ситуацията субективно. Бях видял, че двете обикновено не си сътрудничат хармонично и не знаят как да се самоанализират, когато възникнат проблеми, и бях заключил, че докладът на Сюзан за Тифани сигурно е породен от избухливост, че тя само търси кавги, и бях укорил Сюзан, без изобщо да се опитам да определя кой е прав и кой греши. В резултат на това Сюзан беше възпряна и когато по-късно забеляза, че Тифани нарушава принципите при изпълнението на дълга си, тя не се осмели да го докладва, което доведе до загуби за интересите на църквата. Подобно на това бях анализирал проблема на Лорна според собствения си опит, като мислех, че след като съм ѝ дал насоки и не е постигнала напредък, то сигурно не влага сърцето си в дълга си. Моят надменен нрав почти ме накара да ѝ се скарам, което щеше да я накара да се почувства възпряна и наранена. Това ме накара да осъзная, че нравът ми е прекалено надменен. Отнасях се към хората според собствените си виждания, следвах собствените си стандарти за преценка вместо истините принципи — моята надменност беше наистина неразумна! Когато се сблъскам с проблеми занапред, трябва да подходя към тях с богобоязливо сърце, да дойда първо пред Бог, за да търся повече, и да разбера изцяло проблемите на братята и сестрите. Не мога да си правя заключения на сляпо и безразборно да укорявам хората според надменния си нрав, тъй като това води не само до вреда за братята и сестрите, но също така прекъсва и смущава църковната работа и накърнява Божия нрав. След това търсех истината, за да се справя с този аспект на покварения си нрав.

В търсенето си прочетох Божиите слова: „Божиите избраници трябва най-малкото да притежават съвест и разум и да взаимодействат, да се сдружават и да работят заедно с другите според принципите и критериите, които Бог изисква от хората. Това е най-добрият подход. Това може да удовлетвори Бог. И така, кои истини принципи изисква Бог? Хората да проявяват разбиране към другите, когато са слаби и негативни, да се съобразяват с болката и трудностите им и след това да ги питат за тези неща, да им предлагат помощ и подкрепа и да им четат Божиите слова, за да им помогнат да разрешат проблемите си, като им дадат възможност да разберат Божията воля и да преодолеят слабостта си и като ги доведат пред Бог. Дали този начин на практикуване не съответства на принципите? Подобно практикуване е в съответствие с истините принципи. Естествено подобни взаимоотношения още повече отговарят на истините принципи. Ако видиш, че хората умишлено смущават и прекъсват или умишлено изпълняват дълга си нехайно, и ако си способен да им го посочиш, да ги порицаеш и да им помогнеш според принципите, то това съответства на истините принципи. Ако си затваряш очите или извиняваш поведението им и ги прикриваш и дори стигаш дотам, че им казваш хубави думи на похвала и одобрение, то подобен начин на общуване с хората и такъв подход за справяне с въпроси и решаване на проблеми очевидно противоречат на истините принципи и не се основават на Божиите слова. И така, тези начини на взаимодействие с хората и справяне с проблемите очевидно са неправилни и това никак не е лесно да се открие, ако те не се разнищят и разгледат според Божиите слова“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). „Как се отнася Бог към всеки един човек? Някои хора са с незрял духовен ръст, други са млади, трети вярват в Бог от много скоро, четвърти не са лоши по природа същност, нито са злонамерени, но са малко невежи или им липсват заложби. Или пък са обект на твърде много ограничения и тепърва ще разберат истината, тепърва ще имат навлизане в живота, така че им е трудно да се въздържат от извършване на глупави или невежи действия. Бог обаче няма да се фиксира върху преходната глупост на хората. Той гледа само в сърцата им. Ако са решени да преследват истината, тогава те са прави и когато това е тяхната цел, тогава Бог ги наблюдава, чака ги и им дава време и възможности, които им позволяват да навлязат. Бог не би ги отписал заради едно-единствено прегрешение. Това е нещо, което хората често правят. Бог никога не се отнася към хората така. Ако Бог не се отнася към хората така, защо тогава те се държат така с другите? Не показва ли това техния покварен нрав? Това е точно техният покварен нрав. Трябва да погледнеш как Бог се отнася към невежите и глупави хора, как се отнася към тези с незрял духовен ръст, как се отнася към нормалното разкриване на покварения човешки нрав и как се отнася към онези, които са злонамерени. Бог се отнася към различните хора по различен начин и също има множество начини, по които да се справи с различните състояния на различните хора. Трябва да схванеш тези истини. Щом схванеш тези истини, тогава ще разбереш как да преживяваш нещата и да се отнасяш към хората съобразно принципите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че заложбите и духовният ръст на всеки човек са различни, обстоятелствата и средата, в която се намират по различно време, също се различават. Различни са и състоянията и трудностите им. Въпреки че всички те имат проблеми и отклонения при изпълнение на дълга, тези проблеми имат различна природа. Някои, които тъкмо започват да практикуват изпълнението на дълг, може да изпитват затруднения поради липса на професионални умения и в такива случаи, ние трябва да предложим помощ и да разговаряме с любов, да ги насочваме да разберат Божиите намерения, за да имат път на практикуване при изпълнение на дълга си. А други, ако когато разберат истината, не успеят да я приложат на практика, постоянно са нехайни и прекъсват и смущават църковната работа, значи се нуждаят от кастрене. Ако природата им е лоша, може да се наложи да ги преместим или освободим според принципите. В Божия дом има принципи за това как да се отнасяме към хората — в зависимост от техните обстоятелства и без генерализиране. Обаче често в отношението ми към братята и сестрите липсваха принципи, произволно раздавах присъди и ги укорявах заради надменния си нрав, което беше напълно неразумно. Замислих се за сестра Сюзан. Въпреки че тя беше предубедена по отношение на Тифани, трябваше първо да проверя дали докладът ѝ за това, че Тифани нарушава принципите в дълга си, беше истина или не. Ако просто бях подходил към ситуацията с придирчивост, без да я разбирам, това не само нямаше да помогне на Сюзан, но също така щеше да ѝ нанесе вреда и да я възпре. По същия начин, въпреки че Лорна изпълняваше дълга си неефективно, трябваше да разбера дали това се дължи на липсата ѝ на заложби, или на факта, че е нехайна и безразлична в изпълнението на дълга си. Първо трябва да добия ясно разбиране и след това да се справя според принципите. Ако просто отсъдя според онова, което се вижда на пръв поглед, и си направя прибързани заключения, това не само, че няма да помогне на другите, но дори може да ги накара да станат по-негативни и пасивни. След като сега разбирам някои принципи за отношението към хората, трябва да се упражнявам занапред да се отнасям към братята и сестрите според Божиите слова.

Въпреки че напоследък не съм се сблъсквал с никакво кастрене, размишлението над неуспеха на Уини ме накара да осъзная собствената си склонност да укорявам другите безразборно. Осъзнах, че тя произтича от надменния ми нрав, който ме ръководи, и също така научих принципите за отношение към братята и сестрите, и извлякох ползи. Сега виждам, че търсенето на истината и научаването на уроци от ежедневните ситуации са наистина нещо съществено. Осъзнах, че ако искаме да разберем истината и да израснем в живота, не е задължително да чакаме някакво голямо кастрене, изпитания или облагородяване, за да придобием нещо. Ключът е в това да започнем с хората, събитията и нещата около нас. Независимо дали става въпрос за това, което виждаме, чуваме или самите ние преживяваме, трябва да бъдем въвлечени в него със сърце, което търси истината. Тогава трябва да търсим съответните Божии слова и да се научим да гледаме на хората и нещата съгласно истината, и да се държим и да действаме според истината. По този начин животът ни може да продължи да се развива.