От Дзин Уей, Китай

През септември 2020 г. бях проповедник в църквата и отговарях за работата на четири църкви. Водачката на една от тези църкви, Ли Ин, имаше добри заложби и беше ентусиазирана в дълга си. Останах с чудесно впечатление от нея. Но малко по-късно открих, че в тази църква има явни неверници и зли хора, които все още не бяха изчистени и смущаваха църковния живот. Затова проведох общение с Ли Ин, разобличих състоянието ѝ и ѝ разказах за същността и последствията от неизпълнението на работата по изчистването. Ли Ин се съгласи да изчисти тези неверници и зли хора от църквата възможно най-скоро. Но два месеца по-късно, когато отново разгледах работата им, установих, че Ли Ин все още не бе направила това. Тя дори заставаше на страната на неверниците и злите хора, като ги защитаваше. В резултат на това, тези хора, които трябваше да бъдат премахнати, все още бяха там и им се позволяваше да причиняват прекъсвания и смущения в църквата. Освен това имаше проблеми и в изпълнението на дълга на братята и сестрите, но Ли Ин никога не провеждаше общение върху истината, за да ги разреши, нито кастреше тези хора. Вместо това тя обръщаше внимание на плътта им, отстъпваше им и им угаждаше. В резултат на това, те не бяха отговорни в изпълнението на дълга си, което се отрази на църковната работа. Ако се съдеше по последователното ѝ поведение, Ли Ин беше лъжеводач, който не вършеше истинска работа, и според принципите трябваше да бъде освободена незабавно. Но аз си помислих: „Тя е единственият водач в тази църква. Ако я освободя точно сега, тогава ще трябва да се тревожа за различните точки от работата на тази църква. Някои от тези задачи също така ще изискват от мен да ги изпълнявам лично. Откъде да намеря време и енергия за това? На всичкото отгоре имам работа от няколко други църкви, която трябва да проследя. Ще бъда толкова заета. Вече съм на повече от 60 години и здравето ми не е много добро. Ако се преуморя, тялото ми може да не успее да се справи! Ако задържа Ли Ин на поста, тя поне ще може да се грижи за административните дейности, а аз ще мога малко да се поразтоваря“. Предвид това, аз не я освободих. После, през декември, невярващият съпруг на Ли Ин започна да я наблюдава и следи. Тя ясно знаеше, че той има лоша човешка природа, но продължаваше да идва на местата за събиране, без изобщо да проявява внимание към безопасността на другите. В резултат на това тя застраши доста групи за събиране. Най-накрая разбрах колко сериозен е проблемът на Ли Ин и веднага спрях работата ѝ. След това се изплаших. Осъзнах, че това е било следствие от факта, че не бях освободила Ли Ин достатъчно бързо. Аз също бях отговорна!

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховна отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самият му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. Като правиш това, си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото би трябвало да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото въздигане на човека и един вид специална благодат, която Той проявява към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). От Божиите слова разбрах, че дългът на човека е поверен от Бог и че дългът е по-важен от всичко останало. Да се отнасяш несериозно към него и да бъдеш безотговорен означава да предадеш Бог. Когато постъпва така, човек по същество е точно като Юда и ще бъде прокълнат. Това, че бях успяла да практикувам като проповедник в църквата, беше Божието благоволение. Когато откриех водачи в църквата, които не вършеха истинска работа, трябваше да ги освобождавам или преразпределям, ако е необходимо. Това беше мой дълг, моя отговорност. Като църковен водач Ли Ин откри проблеми, но не проведе общение върху истината, за да ги разреши, и дори възпрепятстваше работата по изчистването. Тя забавяше премахването на неверниците и злите хора, които бяха разкрити, и дори се застъпваше за тях. Това потвърждаваше, че тя е лъжеводач и трябва да бъде освободена незабавно. Но що се отнася до мен, аз се тревожех, че след като я освободя, известно време няма да мога да намеря подходящ заместник и ще имам повече грижи, свързани с делото на църквата. Затова не я освободих своевременно, което доведе до рискове за сигурността и пречки за делото на църквата. Бях напълно наясно, че лъжеводачите и антихристите са пречки и препятствия за навлизането в живота на братята и сестрите и че когато бъдат открити такива, те трябва да бъдат освободени и отстранени — те изобщо не могат да бъдат толерирани. Но за да си спестя някои тревоги и трудности, не освободих Ли Ин, макар да знаех, че тя е лъжеводач. Видях, че наистина бях егоистична и достойна за презрение. Това мое отношение към дълга наистина беше ненавиждано от Бог. Когато осъзнах това, доста се изплаших, затова се помолих на Бог и се покаях пред Него и бързо освободих Ли Ин. Също така разобличих същността и последствията от нейните действия и проведох общение върху тях, а останалите придобиха известна проницателност за нея. След това църквата избра друг водач и най-накрая делото на църквата постепенно се раздвижи.

През февруари 2021 г. проповедникът, отговарящ за църквата в Ченгси, беше освободен, защото не можеше да върши реална работа и водачът ми възложи отговорността за работата на тази църква. След като я поех, сестра Сюе Мин ми разказа за проблеми с водача на църквата и поящия дякон: „Поящият дякон е винаги безотговорна и нехайна в изпълнението на дълга си. Повече от 20 дни не е поила новодошлите, за които отговаря. Някои от тях са чули безпочвени слухове и са напуснали вярата. Водачката на църквата е винаги заета със светската си работа и рядко се събира с останалите или проследява работата. Братята и сестрите са я предупреждавали и са разговаряли с нея, но тя не иска да чуе. Също така тя е наясно, че поящият дякон не върши реална работа и трябва да бъде освободена, но тя не само че не я освобождава, а дори застава на нейна страна и я защитава. Така че те са разкрити като лъжеводач и лъжеработник, които не вършат действителна работа и вече са забавили църковното дело“. След като изслушах доклада на Сюе Мин, си помислих: „С оглед на поведението им, тези двете трябва да бъдат освободени. Но избирането на нови водачи и работници не е лесна задача. Ако ги освободя и двете и известно време не можем да изберем подходящи заместници, няма ли да се наложи аз да се справям с работата на тази църква? Енергията ми е ограничена, така че колкото и да е належащо, трябва да го правя стъпка по стъпка“. Като видя, че не отговарям, Сюе Мин каза разтревожено: „Ако лъжеводачите и лъжеработниците в църквата не бъдат незабавно освободени, това ще застраши както делото на църквата, така и навлизането в живота на братята и сестрите. Не смяташ ли, че е обезпокоително и спешно? Нима това няма значение за теб? Дано не си като предишния проповедник, който не вършеше реална работа“. Почувствах как лицето ми пламна, след като чух този залп от критики, и си помислих: „Току-що дойдох тук, все още има много неща, които не разбирам. Не мога да отхапя залък, който е твърде голям за моята уста. Трябва да върша тази работа стъпка по стъпка. Така или иначе, не казах, че няма да се справя с това“. По-късно разбрах, че състоянието ми е било погрешно, затова бързо се помолих на Бог: „Боже, тази ситуация, с която се сблъсках днес, беше позволена от Теб, но аз продължавам да си измислям оправдания. Знам, че това не е съгласно Твоето намерение. Моля Те, напътствай ме да се покоря, за да мога да размишлявам върху това и да си взема поука“. След като се помолих, си припомних един откъс от Божиите слова. Бог казва: „В днешно време има хора, които не носят бреме за църквата. Тези хора не си дават зор и са мудни, и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти даде Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава ще носиш истинско бреме за църквата. Всъщност вместо да го наричаме бреме, което носиш за църквата, по-добре е да го наречем бреме, което носиш за собствения си живот, защото развиваш бреме за църквата, за да може Бог да те усъвършенства чрез такива преживявания. Следователно, именно тези, които носят най-голямото бреме за църквата, които носят бреме за навлизането в живота — са хората, които Бог усъвършенства. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, а ти не се тревожиш и не се вълнуваш, и дори си затваряш очите, когато братята и сестрите ти не могат да ядат и пият нормално Божиите слова, то това е проявление на липсата на бреме. Не такива хора обича Бог. Тези, които Бог обича, гладуват и жадуват за праведност и проявяват внимание към Божиите намерения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). Когато премислих Божиите слова, ме обзе срам. Нима не бях нито притеснена, нито загрижена за делото на църквата? Когато чух доклада на Сюе Мин за проблемите на водача и на поящия дякон, не се замислих за делото на църквата и не разследвах и не освободих бързо лъжеводача и лъжеработника. Вместо това помислих първо за своите плътски интереси, тревожех се, че след като ги освободя, ще трябва да бъдат избрани техни заместници. Щеше да ми се наложи да се тревожа и да изразходвам енергия за това и натовареността ми в работата щеше да се увеличи. За да си спестя плащането на цената и физическите трудности, не почувствах никаква неотложност да ги освободя, макар и да знаех, че са лъжеводачи и лъжеработници. По същество прикрито ги закрилях и им угаждах, като ги оставях да безчинстват в църквата и да прекъсват и да смущават делото на църквата. Кастренето на Сюе Мин за това, че не изпълнявах дълга си с необходимата спешност, беше полезно предупреждение за мен. То ми даде възможност бързо да се самоанализирам, да разбера покварения си нрав и да се покая пред Бог. Ако лъжеводачите и лъжеработниците бяха останали в църквата, не се знае колко големи биха били загубите за делото на църквата. Също така осъзнах, че и в предишния случай обръщах внимание на плътта си. Това, че не освободих незабавно лъжеводача, попречи на делото на църквата. Не допусках ли същата грешка? Тъй като исках да си спестя физическото страдание, изобщо не помислих за работата на църквата или за причинените загуби за навлизането в живота на братята и сестрите. И аз не вършех реална работа, държах се като лъжеводач. Отношението ми към моя дълг наистина беше ненавиждано от Бог. Ако не бях кастрена, нямаше да знам, че трябва да се самоанализирам. Като осъзнах тези неща, аз отправих тиха молитва към Бог като казах, че искам да се покая и да изпълнявам добре дълга си. На следващия ден отидох в църквата заедно със Сюе Мин. След като проведох разследване, потвърдих, че водачът и поящият дякон наистина не са вършили реална работа. Те имаха същите възгледи като невярващите, прекалено анализираха хората и нещата и не приемаха истината. Те бяха лъжеводач и лъжеработник. Скоро след това те бяха освободени и на тяхно място бяха избрани заместници.

След всичко това се зачудих: „Защо винаги, когато намеря лъжеводачи и лъжеработници в църквата, които не вършат реална работа, не ги освобождавам незабавно? Каква точно е причината за това?“. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Преди хората да преживеят Божието дело и да разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно съдържа в себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истински портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Докато размишлявах върху Божиите слова, ми стана ясно, че не освобождавах лъжеводачите и лъжеработниците, главно защото бях егоистична и мързелива. Каквото и да правех, просто исках да ми е лесно, да не страдам и да не плащам цена. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Пий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“ са философиите на Сатана, по които живеех. Проявявах внимание само към собствените си облаги и се отдавах на физически комфорт. Изобщо не проявявах внимание към делото на църквата. При тези два скорошни случая на освобождаване на лъжеводачи и лъжеработници бях напълно наясно, че те не вършеха реална работа и трябваше да бъдат освободени незабавно, но продължавах да се безпокоя, че известно време няма да можем да изберем подходящи заместници. Тогава щеше да ми се наложи да се тревожа повече за работата на тези църкви, да не говорим за физическото изтощение. Вече бях надхвърлила 60-те и не бях в перфектно здраве. Ако се натоварвах прекалено много, щях да страдам. Затова, за да дам почивка на тялото си и да си спестя известно страдание, с неохота ги запазих и не бързах да ги сменям. Чувствах, че ако те подпомагат работата на тези църкви, щях по-малко да се тревожа и да страдам. Виждах, че при изпълнението на дълга си проявявах внимание само към плътските си интереси и че за да обърна внимание на плътта си, прикрито закрилях и защитавах лъжеводачи и лъжеработници и бях снизходителна към тях, докато те продължаваха да прекъсват и смущават работата на църквата. Не изпълнявах дълга си, а вършех зло! Винаги се тревожех за възрастта си и за това, че тялото ми няма да може да се справи с голямото натоварване. Но всъщност просто си намирах извинения да съм безотговорна и да не проявявам внимание към Божието намерение. Бог казва: „Бог не дава на хората товар, който е твърде тежък, за да го носят. Това е принципът на Божиите действия. Например ако можеш да носиш 50 килограма, Бог със сигурност няма да ти даде товар, по-тежък от 50 килограма. Той няма да ти оказва никакъв допълнителен натиск. Така действа Бог с всички. Хората трябва да разбират Божиите намерения. Не е нужно да бъдеш възпиран от който и да е човек и не бива да бъдеш възпиран от никоя мисъл и никой възглед. Ти си свободен“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (15)). Въпреки че здравето ми беше лошо и понякога се поизморявах, когато работата станеше натоварена, успявах да се справя с тези неща. Отговорностите ми бяха в рамките на способностите ми. Стига да управлявах времето си разумно и да си сътрудничех повече с останалите, можех да се справя физически с натоварването. Преди мислех така главно защото бях мързелива и обръщах твърде голямо внимание на плътта си, поради което не обичах натиск, трудности и да плащам цена за дълга си. Сетих се как Бог накарал Мойсей да изведе израилтяните от Египет. Мойсей вече бил на 80 години, но не казал, че е твърде стар и не отказал Божието поръчение, заради притеснения от физическото натоварване. Напротив, той отговорил на Божия призив и успял да изпълни Божието поръчение, както Бог изисквал, по най-добрия възможен начин. В крайна сметка той извел израилтяните от Египет. Някои от другите братя и сестри бяха почти на същата възраст като мен, а някои бяха дори по-възрастни от мен и поемаха големи натоварвания. Те все още даваха всичко от себе си при изпълнението на дълга си, както винаги преди, и никога не бях видяла някой да е наистина изтощен от това. Нима не изпитваха по-големи трудности и страдания от мен? Но що се отнася до мен, използвах старостта и лошото си здраве като извинение да не освобождавам тези лъжеводачи и лъжеработници, предпочитах да ги задържа в църквата, като забавях делото и навлизането в живота на братята и сестрите. Наистина бях егоистична и достойна за презрение. Всъщност Бог знаеше възрастта ми и дълга, който бях способна да изпълнявам, и това дали щях да бъда изтощена, беше в Божиите ръце. Като един от църковните водачи и работници, трябваше да изпълнявам дълга си добре според принципите по всяко време и да защитавам делото на църквата. Каквото и да беше здравословното ми състояние, винаги трябваше да се покорявам на Божието върховенство и подредби. Само това беше разумът, който едно сътворено същество трябва да притежава. Като разбирах Божиите намерения и изисквания, исках само да практикувам истината, да се опълча на плътта си и да изпълнявам добре дълга си.

След това продължих да размишлявам. Когато откривах лъжеводачи и лъжеработници, защо продължавах да ги използвам, вместо бързо да ги освободя? Като се замислих, открих, че съм имала погрешен възглед. Мислех, че освобождаването на лъжеводачите и лъжеработниците и избирането на други хора, които да поемат тяхната работа, ще бъде трудно. Ако ги задържах известно време, те поне щяха да могат да работят по административните дейности, което беше по-добре, отколкото да няма никого. Една сестра ми изпрати откъс от Божието слово, който се отнася до този проблем, и това направи нещата много по-ясни за мен. Всемогъщият Бог казва: „Хората от типа на лъжеводачите не вършат истинска работа и не са способни да вършат истинска работа. Техните заложби са малки, очите и умовете им са слепи, те не са способни да откриват проблеми и не могат да прозрат различните типове хора, така че не са способни да поемат важната работа по повишаване и развиване на различни видове талантливи хора. Поради това те няма как да вършат добре работата на църквата, а също така ще причинят много затруднения на Божиите избраници при навлизането им в живота. С оглед на тези фактори е ясно, че лъжеводачите са неподходящи да бъдат църковни водачи. Има и други лъжеводачи, които не вършат никаква конкретна работа на църквата и не влизат в контакт с надзорниците на конкретната работа, така че не знаят кои талантливи хора са способни да вършат определена работа, нито кой за каква работа е подходящ, нито дали работата им е в съгласие с принципите. Така че те са неспособни да повишават и да развиват талантливи хора. Как тогава такива хора биха могли да вършат добре работата на църквата? Основната причина, поради която лъжеводачите не могат да вършат истинска работа, е, че техните заложби са малки. Те нямат проницателност за нищо и не знаят какво е истинска работа. Това води до чести състояния на застой или парализа в работата на църквата. Те са пряко свързани с това, че лъжеводачите не вършат истинска работа. През последните няколко години Божият дом непрекъснато подчертава, че злите хора и неверниците трябва да бъдат изчистени, а лъжеводачите и лъжеработниците — освободени. Защо трябва да бъдат изчистени различните зли хора и неверниците? Защото след години на вяра в Бог тези хора все още изобщо не приемат истината и са стигнали дотам, че са извън надеждата за спасение. А защо трябва да бъдат освободени всички лъжеводачи и лъжеработници? Защото те не вършат истинска работа и никога не повишават и не развиват онези, които се стремят към истината. Вместо това те просто се ангажират с безсмислени усилия. Това е причината работата на църквата да бъде хвърлена в хаос и парализа, а съществуващите проблеми да продължат да съществуват, без да бъдат разрешени, и също така забавя навлизането в живота на Божиите избраници. Ако всички тези лъжеводачи и лъжеработници бъдат освободени и ако всички тези зли хора и неверници, които смущават църквата, бъдат премахнати, работата на църквата естествено би започнала да тече по-гладко, животът на църквата естествено би се развивал много по-добре и Божиите избраници биха били способни нормално да ядат и пият Божиите слова, да изпълняват дълга си и да навлязат по правилния път на вярата в Бог. Ето това би искал да види Бог“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова видях, че лъжеводачите и лъжеработниците не вършат и не могат да вършат реална работа. Дори и да бъдат задържани с неохота, щетите са по-големи от ползите. Те не само че не са в състояние да защитят делото на църквата, но могат само да я прекъсват и смущават. Относно освобождаването на Ли Ин, се притеснявах, че ако освободя тази лъжеводачка и не успея веднага да избера добър заместник, това лесно може да забави работата. Помислих си, че като я запазя за момента, тя поне ще може да подкрепи работата, което е по-добре, отколкото да няма никого там. Благодарение на разобличението на Божиите слова и на онова, което разкриха фактите, най-накрая видях, че този възглед беше не само неправилен, а бе абсурден, погрешен и изобщо не беше съгласно истината. След като бъдат открити, лъжеводачите и лъжеработниците трябва да бъдат незабавно освободени и да се избере подходящ заместник, който да поеме работата възможно най-скоро. Дори и да не може веднага да се избере заместник, много по-добре е да се развие някой, отколкото да се запази лъжеводач. По този начин се защитава делото на църквата. Преди не можех да видя това ясно. Мислех си, че запазването на тези лъжеводачи ще ми позволи да споделя част от работата и да се отпусна малко. Сега видях, че като постъпвах по този начин, не само не си бях спестила неприятности, но и бях станала по-уморена и по-заета от преди, защото в работата им винаги имаше много отклонения и недостатъци. Накрая все още имаше много проблеми за разрешаване. Едва след като те бяха заменени, работата на църквите постепенно се подобри. Освен това изискваните от мен нива за водачите бяха твърде високи. Смятах, че водачите трябва да са способни да работят веднага след избирането си, така че никога не смятах, че има подходящи кандидати и отлагах смяната на тези лъжеводачи. Но в действителност, стига човек да се стреми към истината, да има правилните намерения, да е правилният човек и да има достатъчно заложби, той може да бъде развит. Няма значение, ако не е вярвал в Бог отдавна или никога преди не е бил водач или работник, защото такъв човек лесно може да придобие делото на Светия Дух, понеже се стреми към истината и продължава да напредва в изпълнението на дълга си. Когато осъзнах тези неща, погрешният ми възглед, че „един лъжеводач е по-добре от никакъв водач“, беше изцяло поправен.

По-късно братята и сестрите от една църква съобщиха, че една водачка на име Лиу Ли не върши реална работа и че е лъжеводач. Искаха да разследвам и я освободя възможно най-скоро. Помислих си: „В тази църква и без това има недостиг на дякони и водачи, а аз трябва да освободя още някого? Няма ли да ми се наложи аз да се тревожа за избирането на още хора? Освен това и друга църква все още се нуждае от водач, което само по себе си е много работа. Ако освободя Лиу Ли, няма ли това да увеличи обема на работата ми?“. Исках отново да проявя внимание към плътта си, но после осъзнах, че състоянието ми е погрешно. Бързо се помолих на Бог: „О, Всемогъщи Боже! Всеки път, когато трябва да освободя някой водач, аз проявявам внимание към плътта си. Не съумявам да проявя внимание към Твоето намерение или да защитя делото на църквата. Боже, моля Те, дай ми силата да се опълча на плътта си, да практикувам истината и да Те удовлетворя“. След като се помолих, си спомних, че в Божието слово се казва: „Най-лесното практикуване за навлизане в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е на всяка крачка да мислят за интересите на Божия дом, като се избавят от егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус и като поставят интересите на Божия дом на първо място — това е най-малкото, което трябва да направят. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божиите слова ме накараха да разбера, че когато личните ми интереси са в конфликт с делото на църквата, трябва да загърбя личните си интереси и да поставя работата на църквата на първо място. Трябва първо да проявявам внимание към Божието намерение и незабавно да освобождавам лъжеводачите. Само това е съобразено с Божието намерение. Затова отначало проведох общение с Лиу Ли, като разобличих и анализирах природата и сериозните последици от това, че тя не върши реална работа. Но малко по-късно видях, че тя все още изобщо не беше се променила, така че я освободих според принципите. Проведох също така общение и с останалите и избрахме нов водач. Когато практикувах съгласно Божиите изисквания, не само че не се чувствах изтощена, но вместо това се чувствах спокойна и в мир. Възможността да направя такъв обрат и да навляза по този начин е изцяло благодарение на напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!