Писмо до Джън Син

От Чънси, Китай

Скъпа Джън Син,

Надявам се, че си добре!

В последното си писмо ти спомена, че партньорката ти била безпринципна, надменна, самоправедна и своеволна. Искала си да ѝ кажеш това, но си се опасявала, че няма да го приеме, ще си състави лошо мнение за теб и няма да можете да работите заедно в бъдеще. Изпитвала си противоречиви чувства и не си знаела как да се справиш с това състояние. Разбирам как се чувстваш. Ние живеем според сатанински философии, опитваме се да поддържаме взаимоотношенията си и ни е важно как другите гледат на нас. Тези неща ни възпират и ни карат да се страхуваме да практикуваме истината и да се придържаме към принципите. И аз съм била в това състояние, но с разобличаването на Божието слово добих известно разбиране за неправилните си възгледи и покварения си нрав. Вече съм се променила до известна степен и не съм така възпряна да посочвам проблемите на другите. Ще ти разкажа преживяването си. Надявам се да ти помогне поне малко.

Вършех църковното дело с Джоу Фан и Лиу Ин. Джоу Фан често се налагаше в работните дискусии. После, понеже не постигахме добри резултати в дълга си, водачът назначи сестра Джан Лин да наставлява работата ни. Джан Лин установи проблеми в работата ни и ни посочи пътища за практикуване. Като видя, че се вслушваме в идеите на Джан Лин, Джоу Фан започна да завижда. Понякога, по време на работните дискусии, дори когато възгледите на Джан Лин очевидно бяха правилни, Джоу Фан просто намираше начин да ги отхвърли, с което много затрудняваше по-нататъшното обсъждане. Исках да поставя въпроса пред Джоу Фан, но после реших, че е неизбежно да има известни търкания в началото на сътрудничеството, затова не обърнах много внимание на проблема. Джан Лин продължи да проследява работата ни щателно и разговаряше навреме за решенията на проблемите, които установяваше, от което ефективността ни значително се подобри. Джоу Фан обаче започна да намеква, че Джан Лин се опитва да си изгради репутация, иска бързи резултати и работи за статус. Намеците ѝ бяха осъдителни, омаловажаващи и целта им беше да сеят раздор. Поради това Лиу Ин също започна да се противопоставя на Джан Лин. Започнах да мисля, че проблемът на Джоу Фан е доста сериозен, когато видях, че защитава статуса си и омаловажава и изолира Джан Лин. Джоу Фан разкриваше нрав на антихрист и вървеше по пътя на антихриста. Исках да отделя време да разговарям с нея за естеството на това, но от устата ми не излизаше и дума, сякаш беше залепена. Моето състояние тогава беше същото като твоето сега. Бях изпълнена с опасения. Страхувах се, че ако разнищя проблема на Джоу Фан за това, че върви по пътя на антихриста, тя ще си състави лошо мнение за мен, изражението ѝ ще е студено или ще ме изолира, както изолира Джан Лин. Не исках да ѝ посочвам проблемите ѝ и си намерих оправдания, за да се успокоявам, че „не е вярно, че тя не познава себе си, след като е наясно, че преди твърде много е държала на славата и статуса си. Промяната в нрава не става за един ден. Най-добре е да я оставя да размишлява за това на спокойствие“.

След това, всеки път, когато си мислех за това, че не помагам истински на Джоу Фан и не ѝ посочвам проблемите ѝ, се чувствах много виновна. Помолих се на Бог да ме напътства, за да говоря истината и поквареният ми нрав да не ме възпира. През следващите няколко дни попаднах на един клип със свидетелство за преживяване, в който преживяването на главната героиня беше подобно на моето състояние. Една сестра, с която изпълнявала дълга си, все се стремяла към статус и придобивки, което се отразило на църковното дело, затова тя искала да докладва проблема на водача. От страх да не обиди партньорката си обаче забавяла доклада. Едва след като я кастрили сериозно, тя започнала да размишлява. После прочела един откъс от Божието слово, който ми се стори много затрогващ. В Божието слово пише: „Онези, които вървят по пътя на компромиса, са най-коварни от всички хора. Те не оскърбяват никого, те ласкаят и се мазнят, умеят да действат добре във всякакви ситуации и никой не може да забележи каквито и да било издаващи ги признаци. Те са живи сатани!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав). Този откъс ми направи дълбоко впечатление. Бог е казал, че онези, които следват златната среда, са най-коварни и измамни и са живи сатани. Нима не бях в такова състояние? Знаех, че проблемът на Джоу Фан е доста сериозен и вече прекъсва църковното дело, и че тя трябваше да бъде предупредена веднага, но се страхувах да не я обидя, затова не казах нищо и не защитих църковното дело. Следвах златната среда, точно както Бог го описваше, и бях човек, когото Бог презираше. Беше ми трудно да понеса това и реших вече да не бъда измамен човекоугодник. Трябваше да поддържам принципите и да защитавам църковното дело и знаех, че трябва да намеря подходящ момент да посоча проблемите на Джоу Фан. На същия ден обаче Джоу Фан ме изненада, като посочи моите проблеми първа. Каза например, че се стремя към слава и статус в дълга си и че се възползвам от статуса си, за да хокам хората. Видях, че собствените ми проблеми са толкова сериозни, че нямах кураж да ѝ посочвам нейните, а само бегло споменах това, което исках да кажа, но не споменах нищо за това, че преследва слава и статус и върви по пътя на антихриста. Спомням си, че тогава тя поиска да ѝ кажа, ако виждам някакви проблеми у нея, за да ги осъзнае и да се промени. Аз казах неискрено, че такива няма. Всъщност исках да ѝ кажа много неща, но не смеех, тъй като се тревожех да не си помисли, че ѝ го връщам, и мислех, че ще е трудно да работим заедно, ако ме види в лоша светлина. Затова, за да не я изложа, не казах нищо. След това бях изпълнена с упреци към себе си и се осъждах. Чувствах се като истинска страхливка. Та аз дори не можех да кажа няколко честни думи, камо ли да практикувам истината. Известно време не можех да се храня и да спя добре и не можех да се успокоя на събранията. Помолих се на Бог: „Боже! Виждам ясно проблемите на сестрата, но твърде много ме е страх да не я обидя, ако ѝ кажа! Аз съм толкова страхлива и егоистична! Не искам да продължавам така. Моля Те, води ме към това да се опълча на себе си и да бъда човек с чувство за справедливост“.

След това прочетох малко от Божиите слова: „Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запази добро приятелство, човек трябва да си мълчи за проблемите на приятеля си, дори и да ги вижда ясно. Той трябва да спазва принципа да не удря хората в лицето и да не посочва недостатъците им. Те се заблуждават взаимно, прикриват неща един от друг и заговорничат един срещу друг. Макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят отношенията си. Защо човек ще иска да запази такива отношения? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасни ситуации. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те основни социални отношения? (Такива са.) В такива социални отношения хората не могат да водят чистосърдечни разговори, нито да имат дълбоки връзки, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другите хора, нито да изрекат думи, които биха били от полза за другите хора. Вместо това те подбират хубави думи, за да се подмажат на другите. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, като по този начин пречат на другите да развият враждебни мисли към тях. Когато никой не представлява заплаха за някого, този човек не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е крив и измамен начин на оцеляване с елемент на предпазливост, чиято цел е самосъхранението. Като живеят по този начин, хората нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Между хората има само взаимна предпазливост, взаимна експлоатация и взаимни интриги, като всеки човек взема от връзката това, от което се нуждае. Не е ли така? В основата си целта на „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е тактика и метод, които човек възприема, за да се предпази от нараняване. Като разгледаме тези няколко характеристики на същността му, благородно ли е изискването към моралното поведение на хората „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Положително ли е? (Не.) Тогава на какво учи то хората? Че не бива да оскърбяваш и нараняваш никого, иначе в крайна сметка ти ще се окажеш нараненият; също така, че не бива да се доверяваш на никого. Ако нараниш някого от добрите си приятели, приятелството ви неусетно ще започне да се променя — от твой добър, добре познат приятел този човек ще се превърне в непознат или враг. Кои проблеми всъщност разрешава този вид учение? Дори и чрез такова поведение да не си създадеш врагове и даже да загубиш няколко, то ще накара ли хората да ти се възхищават, да те одобряват и да искат да запазят приятелството си с теб завинаги? Това отговаря ли напълно на критерия за морално поведение? В най-добрия случай то не е нищо повече от философия за светските отношения“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). Божиите слова разобличиха, че „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е лукава философия за светските отношения, втълпена на хората от Сатана. Когато живеят според такава философия, хората се използват и заблуждават взаимно и стават резервирани един към друг. Не смеят да се разкрият или да кажат истината на никого, а само стават все по-хлъзгави и измамни. В общуването си аз живеех според тази философия „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Ясно виждах, че Джоу Фан завижда на Джан Лин, че с думите си я омаловажава и изолира, че този проблем е от сериозно естество, че това прекъсва работата ни и трябва да бъде посочено на Джоу Фан, но мислех, че ако го направя, ще изоблича недостатъците ѝ и ще я изложа. Тревожех се също, че тя ще ме види в лоша светлина и няма да се сработваме след това. И така, за да запазя отношенията ни, не казах нищо, само засегнах бегло проблема. Не се позовах на Божието слово, за да посоча естеството на действията ѝ и последиците от тях. Когато тя ме попита дали съм виждала някаква друга поквара у нея, ясно знаех, че не бях посочила изчерпателно проблемите ѝ, но излъгах, като казах, че няма нищо друго. Говорех откровени лъжи, заблуждавах я и я мамех! Виждах, че Джоу Фан омаловажава и изолира Джан Лин, но просто действах като човекоугодник и не казах нищо. Изобщо не практикувах истината и не защитавах църковното дело! Бях толкова хлъзгава и измамна. Бог иска да сме честни и да се отнасяме откровено един с друг, а ако виждаме, че другите живеят в покварен нрав и вървят по грешния път, или нарушават принципите, трябва с любов да им предложим помощ и общение. Аз обаче живеех според сатанински философии. Като виждах, че някой върви по грешния път, не го изтъквах и не му помагах. Нямах никаква любов. Никога не разобличавах проблемите на другите и се страхувах, че ако говоря честно, ще си навлека неприятности. Когато виждах проблемите на другите, не казвах нищо, за да защитя собствените си интереси и да не си създавам врагове. Използвах само комплименти и сладки ласкателства. Макар че уж се разбирах с хората, бях резервирана в общуването си с тях и само ги мамех и използвах. Как може такива отношения да са нормални? Как може такова приятелство да е истинско? У мен нямаше и капка искреност. Преди мислех, че „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е умна идея, която трябва да следвам в постъпките си, и че така ще се опазя, няма да обидя никого и няма да си създавам врагове. Но разобличаването на Божието слово ми помогна да видя, че възгледи като „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ са сатанински способи за справяне със света и че те покваряват хората. Те ни насърчават да защитаваме себе си и ни правят още по-егоистични и измамни. Правят ни само наблюдатели, които не разговарят и не изтъкват, когато другите поемат по грешния път и влияят отрицателно на делото. Бях напълно лишена от любов и човешка природа.

По-късно прочетох още един откъс от Божието слово: „Независимо какъв е контекстът, стига да си обвързан и контролиран от покварения нрав на Сатана и той да властва над теб, всички неща, които изживяваш, разкриваш и проявяваш — било то емоциите ти, мислите и възгледите ти или начините и средствата ти за вършене на нещата — всички те принадлежат на Сатана, противоречат на истината и са враждебни към Божиите слова и истината. Колкото повече се отдалечаваш от Божието слово и истината и колкото повече предаваш истината, толкова повече това доказва, че си здраво обвързан и контролиран от покварения си нрав. […] От една страна, хората са под контрола на покварения нрав и живеят в мрежите на Сатана, и използват мисли и възгледи и различни начини и средства, втълпени им от Сатана, за да разрешават всички проблеми, които възникват около тях. От друга страна, хората все още искат да получат мир и радост от Бог. Тъй като обаче винаги са под контрола на сатанинския покварен нрав, оплетени са в мрежите му и не са способни съзнателно да му се опълчат и да се отърват от него, а и защото са се отдалечили от Божието слово и истините принципи, те все не могат да постигнат комфорта, радостта, мира и щастието, които идват от Бог. И в крайна сметка в какво състояние живеят хората? Нямат сили да се стремят към истината, макар и да искат, и не могат да отговорят на Божиите изисквания, макар и да желаят да изпълняват дълга си подобаващо. Заседнали са на едно място. Това е мъчителна агония. Хората неволно живеят в покварения нрав на Сатана. Те не наподобяват нито хора, нито демони, често живеят в мрачни ъгли и търсят срамни и зли методи, чрез които да се справят с множеството трудности, пред които се изправят. Истината е, че дълбоко в душите си искат да са добри и се устремяват към светлината. Надяват се да живеят като човешки същества — достойно. Надяват се също така да могат да се стремят към истината и да живеят според Божието слово, да превърнат Божието слово в свой живот и реалност, но все не успяват да приложат истината на практика и въпреки че разбират множество доктрини, не могат да разрешат проблемите си. Хората се разкъсват между тези две посоки, неспособни да продължат напред и неспособни да се върнат назад; заседнали са тук. Това ги кара да изпитват огромна болка — агонията е безмерна. Хората имат воля да се устремят към светлината и не искат да изоставят Божието слово и правия път. Те обаче не приемат истината, не могат да приложат Божиите слова на практика и все са неспособни да се отърват от оковите и контрола на покварения си сатанински нрав. В крайна сметка им остава единствено да живеят в агония без истинско щастие“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). От Божиите слова разбрах, че липсата ми на смелост да заявя проблемите на другите се дължеше на това, че гледах на философиите за светски отношения като „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и „ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ като на положителни неща. Мислех, че това е проява на любов и така ще се опазя и няма да пострадам. Спомних си, че като малка баба ми ме учеше да не посочвам проблемите на другите, когато искам да имам добри отношения, иначе ще си създам неприятности и няма да мога да добия обществено положение. Смятах, че в думите ѝ има смисъл, затова не бях склонна да посочвам недостатъците на другите и никога не разобличавах проблемите им. Разбирах се много добре с приятелите си и наистина смятах, че това е тайната на общуването. Мислех, че това е възхитителен начин на живот и че той ме прави мил човек, и че ако не се придържам към тези ценности, няма да съм добър човек. Разчитах на тези сатанински философии в общуването си с другите членове на църквата. Бях виждала как някои нарушават принципите и поемат по грешния път, и много добре знаех, че трябва да го изтъкна и да им помогна, но тези сатанински философии ме възпираха и аз не смеех да го изтъквам на другите. Философиите на Сатана бяха като плътна мрежа около мен, която не ми позволяваше да мърдам и изцяло контролираше сърцето ми. Резултатите от работата ни не бяха много добри, затова църквата уреди Джан Лин да ни напътства. Това беше от полза за църковното дело. Но Джоу Фан не само не сътрудничеше хармонично на Джан Лин, но и я обвини в преследване на слава, статус и бързи придобивки, като видя, че тя има чувство за бреме в работата, носи отговорност и е старателна и ефективна в дълга си. Омаловажи я, изолира я и нападна позитивността ѝ. Тя също така съдеше Джан Лин пред мен и Лиу Ин, като се опитваше да ни убеди и ние да я изолираме. Джоу Фан изолираше и нападаше Джан Лин заради собствения си статус. Това не е разкриване на обикновена поквара. Това е антихристки нрав. Трябваше да изпълня отговорността си като неин партньор и да ѝ го посоча, но аз никак не се държах като партньор, което се отрази на работата ни. Почувствах се много виновна и се намразих за себичността и безотговорността си. Не посочих на Джоу Фан проблемите ѝ — и в резултат на това тя не разви предубеждения към мен и отношенията ни се запазиха — но аз знаех, че оскърбявам и отвращавам Бог, като не практикувам истината, която разбирах.

Продължих да търся. Защо не можех да разоблича проблемите на другите, като ги виждах? Прочетох следния откъс от Божието слово: „А думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ добра ли е, или лоша? Носи ли думата „упреквам“ значението на разкриване или разобличаване на хората по смисъла на Божиите слова? (Не, не го съдържа.) Според Моето разбиране за думата „упреквам“ в човешкия език тя няма такова значение. Донякъде тя има естеството на злонамерена форма на разобличение; тя означава да разобличиш проблемите и недостатъците на хората или неща и поведение, за които другите не знаят, или някаква скрита интрига, скрити идеи или възгледи. Такова е значението на думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Ако двама души се разбират добре и си имат доверие, ако между тях няма прегради и всеки се надява да е от полза и помощ за другия, то тогава би било най-добре да седнат на една маса и да говорят ясно за въпросните проблеми с откритост и искреност. Това е правилният начин и не е посочване на недостатъците на другия. Ако откриеш, че някой има проблеми, но виждаш, че все още не може да приеме това, че му го посочваш, тогава просто не казвай нищо, за да избегнеш скарване или конфликт. Ако искаш да му помогнеш, можеш да потърсиш мнението му и първо да го попиташ: „Виждам, че имаш някакъв проблем, и искам да ти дам някакъв съвет. Не знам дали ще можеш да го приемеш. Ако си склонен да го приемеш, ще ти кажа. Ако не си, ще си замълча засега и няма да кажа нищо“. Ако той ти отвърне: „Имам ти доверие. Каквото и да кажеш, ще бъде подходящо. Ще го приема“, то това означава, че ти дава зелена светлина и можеш да разговаряш с него за неговите проблеми, един по един. Не само ще приеме напълно това, което ще му кажеш, но и ще извлече полза от него, а отношенията ви ще останат нормални. Това не са ли искрени отношения? (Такива са.) Това е правилният начин да се общува с другите. Това не значи да посочва недостатъците на другите. Какво означава „да не посочваш недостатъците на другите“, както се казва във въпросната поговорка? Означава да не говориш за слабостите им, да не говориш за най-табуизираните им проблеми, да не разобличаваш същността на проблемите им и не бъди толкова директен в упрекването ѝ. Това значи да направиш само няколко повърхностни забележки, да говориш общи приказки, да казваш неща, които самият човек може да осъзнае, и да не разобличиш предходни грешки или деликатни проблеми на човека. Каква полза има за другия, ако постъпиш така? Може би ще си спестиш това да го оскърбиш или да го превърнеш в свой враг, но начинът, по който постъпваш, по никакъв начин не му помага и не му е от полза. Затова фразата „не посочвай недостатъците на другите“ сама по себе си е лукава, форма на измама и не е искрена. Може да се каже, че този модел на поведение означава, че човекът храни зли намерения. Това не е правилният начин да се общува с другите. Невярващите дори гледат на поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ като на нещо, което хората с благороден морал трябва да правят. Този начин на общуване с другите е очевидно измамен и хората прибягват до него, за да се защитят. Той никак не е подобаващ. Самият факт, че не посочваш недостатъците на другите, показва неискреност, а в посочването на недостатъците на другите може да има задни мисли“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). И аз бях като теб преди. Смятах, че посочването на проблемите в дълга на другите е разобличаване на недостатъците им, а това ги наранява. Смятах, че ако постъпваме така, ще си създадем врагове и ще навредим на отношенията си с другите. Сега виждам, че този възглед е погрешен и че не съм възприемала нещата според Божието слово. Бог иска да сме честни, да се отнасяме почтено един с друг и да можем да си помагаме в общуването с братята и сестрите. Като виждаме, че някой нарушава принципите заради покварения си нрав или поема по грешния път, трябва да посочим проблемите му съгласно истините принципи и да го поведем към себепознание. Дори ако думите, изречени при кастренето на другите, може да са им неприятни, тяхната цел е да им помогнат да се опознаят. Това е истинска любов и помощ. Това е защита на църковното дело. Така нареченото „изваждане наяве на недостатъци“ всъщност не е предоставяне на искрена помощ, а по-скоро е мотивирано от лични съображения и предубеждения. То се основава на покварен нрав, за да разобличава недостатъци и недъзи и води до нападане, съдене и омаловажаване с цел другият да бъде наранен и изложен. Това не посочва на човека никакъв път, а само причинява болка и негативност. Видях, че Джоу Фан преследва слава и статус и че върви по пътя на антихриста, което се отрази на църковната работа. Ако бях разговаряла за това и го бях изтъкнала, това щеше да ѝ помогне да се самоанализира и да разбере себе си. Така хем щях да защитя църковното дело, хем да ѝ помогна. Като осъзнах това, се почувствах малко по-разведрена и по-спокойна и погрешните възгледи вече не ме възпираха.

След това прочетох още един откъс от Божието слово, в който се разясняват принципите на отношението към братята и сестрите. Всемогъщият Бог казва: „В Божия дом какъв е принципът за отношение към хората? Трябва да се отнасяте към всички според истините принципи и да се отнасяте към всеки брат и сестра справедливо. Как трябва да се отнасяте към тях справедливо? Това трябва да се основава на Божиите слова, на това какви хора Бог спасява и какви хора Той отстранява, на това какви хора харесва и какви хора мрази. Това е истината принцип. Трябва да помагате на братята и сестрите с любов и всеки трябва да проявява взаимна толерантност и търпение. Трябва да имате проницателност за злите хора и неверниците, да поставяте ясни граници и да стоите далеч от тях. Ето какво означава да се отнасяте към хората с принципи. Всеки брат и сестра има силни страни и недостатъци и всички имат покварен нрав, така че, когато общувате помежду си, всички вие трябва да си помагате взаимно с любов, да бъдете толерантни и търпеливи, да избягвате да бъдете твърде груби и да не сте дребнави. […] Трябва да погледнеш как Бог се отнася към невежите и глупави хора, как се отнася към тези с незрял духовен ръст, как се отнася към тези, които имат нормално разкриване на покварен нрав, и как се отнася към онези, които са злобни. Бог се отнася към различните хора по различен начин и също има множество начини, по които да се справя с различните състояния на хората. Трябва да разбереш истината. Щом схванеш тези истини, тогава ще разбереш как да преживяваш нещата и да се отнасяш към хората съобразно принципите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да си вземе поуки от хората, събитията и нещата около себе си). От Божието слово разбрах принципите на това как да помагаме на братята и сестрите. Всички ние имаме много покварени нрави заради покварата на Сатана. Що се отнася до покварените нрави, които хората разкриват в изпълнението на дълга си, ако делото не е засегнато или ако духовният ръст на човека е твърде незрял, не може просто своеволно да се хващаме за покварите или недостатъците на човека и да ги разобличаваме и разнищваме, за да го нараним. Такава ситуация изисква човек да разчита на любов, за да разговаря положително и да му помогне. Що се отнася обаче до тези, които вървят по пътя на антихриста или имат сериозно покварен нрав и прекъсват и смущават делото на църквата, ако положителното общение не дава резултати, те трябва да бъдат скастрени, а поведението им трябва да бъде разобличено и анализирано, за да узнаят естеството на проблема си и искрено да се покаят. Ако не бъдат разобличени или анализирани, няма да могат да размишляват върху проблема си и да го разберат и ще продължат да прекъсват и смущават църковната работа. На хората трябва да се помага според същината, духовния им ръст и собствения им контекст. Не трябва винаги да разобличаваме и анализираме проблемите на хората веднага, нито пък винаги да решаваме да сме толерантни и търпеливи. Някои неща не засягат работата и изискват толерантност и търпение, но други действително причиняват прекъсване и смущение на работата. В тези случаи хората трябва да бъдат разобличени и кастрени чрез конкретни методи, подходящи за духовния ръст на човека. В резултат на това братята и сестрите ще познаят покварата си и ще могат да се покаят, променят и да действат според принципите. Този вид общение хем помага на хората, хем е от полза за църковното дело. Като осъзнах тези неща, сърцето ми се озари и написах писмо на Джоу Фан, в което разобличих проблемите ѝ. После тя ми отговори така: „Благодаря ти, че ме разобличи и ме кастри. Не очаквах, че проблемите ми са толкова сериозни. Все смятах, че разкривам само малко поквара и че няма проблем с това, ако размишлявам и намеря Божии слова, които да чета. Никак не си давах сметка, че съм поела по пътя на антихриста и имам проблеми с човешката си природа. От общението и анализа ти разбирам, че искрено искаш да ми помогнеш. Готова съм да го приема, да се самоанализирам и да се разбера“. Много се трогнах, като прочетох писмото ѝ. Усетих, че практикуването според Божиите слова е донесло полза както на мен, така и на другите, и сърцето ми се укроти и успокои.

Чрез това преживяване виждам, че като съм спазвала максими като „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, съм била наранявана от Сатана и съм живяла егоистичен, достоен за презрение и измамен живот. Сега ясно виждам, че само Божието слово е истината и че само като разглеждаме хората и нещата и постъпваме и се справяме с нещата според Божиите слова, можем да изживеем човешко подобие.

Преживяването ми беше доста повърхностно, така че ако имаш някакво допълнително прозрение, можеш да ми пишеш.

Искрено твоя,

Чънси

10 септември 2022 г.