През юни 2019 г. приех новото Божие дело и след известно време започнах да поя новодошлите. Някои новодошли ми бяха много благодарни след като им помогнах, така че бях много горда и чувствах, че съм подходяща за работата по поенето. По-късно поех още една новодошла и първоначално я поях и подкрепях усърдно. Открих, че тя разбира добре нещата, че напредва много бързо и че разбирането от преживяванията, с което тя водеше общение по време на събиранията, беше добро. Чувствах, че тя бързо ще ме надмине и че щом това се случи, водачът ще я помоли да пои всички останали братя и сестри и аз вече няма да съм нужна. Когато това ми хрумна, вече не исках да я поя подобаващо, затова обсъдих с нея само няколко външни неща. Един път водачът ме пита за нея, като каза: „В момента се нуждаем от повече напояващи работници; мислиш ли, че тя е подходяща за развиване?“. Не исках тя да бъде развивана, защото заложбите ѝ бяха толкова добри, и се страхувах, че в бъдеще тя ще стане църковна водачка и ще заема по-висока позиция от мен. Затова казах на водача: „Липсва ми прозрение по този въпрос. Може би ти можеш да го разгледаш по-подробно“. Когато чух, че водачът е отишъл да говори с нея, изпитах силна ревност и страх. Често си мислех: „Може би ще я развиват и повишат и дори ще заеме моето място“. В онзи момент църквата беше разделена, така че бяхме в различни църкви. Няколко месеца по-късно научих, че тя е станала църковна водачка. Въпреки че я поздравих и казах, че се радвам за нея, дълбоко в себе си ѝ завиждах. Мислех си: „Как така тя стана водачка толкова бързо, а аз все още съм напояващ работник?“. Бях много разстроена и започнах да работя усилено, за да поя новодошлите, защото исках да докажа на водача си, че и аз ставам за църковна водачка.

По-късно и аз бях избрана за църковна водачка, но все още изпитвах завист, когато виждах, че другите са по-добри от мен. Веднъж обсъждах с другите водачи и дякони как да подкрепяме и помагаме на новодошлите и евангелският дякон сподели мислите си по въпроса. Висшестоящият водач смяташе, че идеите ѝ са добри, също както и водачите на групи, така че се опитахме да подкрепим и напоим новодошлите според нейните предложения. Това беше много ефективно и всички новодошли наистина искаха да идват на събиранията и да поемат дълг. Това ме накара малко да ревнувам и си помислих: „Евангелският дякон е по-добър от мен. Аз трябва да се усъвършенствам и още да уча“. По-късно я попитах от колко време изпълнява дълга си и бях много шокирана когато тя ми каза, че го правела само от шест месеца. Почувствах се наистина засрамена — бяха минали две години, откакто бях приела делото на Всемогъщия Бог, и бях вярваща най-дълго от всички в групата, но все още бях като начинаещ, на когото му липсват идеи. След това винаги се сравнявах с нея. Когато виждах, че тя е компетентна в работата си, че винаги има добри методи и пътища за извършване на различни видове църковно дело и постига резултати, аз ѝ завиждах още повече. Мислех си: „Ако тя продължава да постига такива чудесни резултати в работата си и винаги предлага добри идеи по време на работните дискусии, висшестоящият водач ще види, че е компетентна и че има добри заложби, и ще я обучи за църковна водачка. Няма ли това да означава, че тя ще заеме моето място?“. Веднъж тя не дойде на едно събиране, защото беше заета с друга работа, и след това ме попита какво сме научили на събирането. Наистина не исках да ѝ казвам, затова просто казах, че съм забравила. По-късно забелязах, че висшестоящият водач често водеше общение с нея, но рядко го правеше с мен и това много ме ядоса. Помислих си: „Щом като не говориш с мен, тогава няма да изпълнявам дълга си!“. По онова време исках да сменя дълга си с някой, в който другите да ми се възхищават. Мислех си, че ако мога да проповядвам евангелието ефективно, братята и сестрите може би ще имат високо мнение за мен, затова започнах да проповядвам евангелието и избутах настрана работата по поенето на новодошлите. Висшестоящият водач ми изпрати напомняне, че трябва да разбирам и да разрешавам бързо трудностите на новодошлите и аз отговорих: „Разбира се, ще говоря с тях по-късно“. Но аз се грижех само за това да проповядвам евангелието и изобщо не се свързах с новодошлите. Проблемите им не бяха разрешавани навреме и те спряха да се събират нормално. Не след дълго висшестоящата водачка ми изпрати съобщение, за да ме попита защо новодошлите не се събират и дали не срещам някакви трудности и аз ѝ разказах за моето положение. Тя проведе общение с мен: „Ти си църковна водачка и си отговорна за цялата работа в църквата, особено за събирането на новодошлите. Тази работа е много важна. Не можеш да бъдеш нехайна или да я претупваш“. След като чух това, се разплаках. Чувствах се много онеправдана, че тя изобщо не е забелязала усилията ми да проповядвам евангелието.

По-късно започнах да размишлявам върху отношението, което имах към дълга си. През цялото време се бях тревожила, че новодошлите ще са по-добри от мен, и не исках те да ме надминат. За да запазя статуса си, не бях поила правилно новодошлите, особено тези с добри заложби. Също така не ги насърчавах да изпълняват дълга си. Изобщо не изпълнявах задълженията си. Сетих се за Божиите слова: „Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злоба. Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). „В момента всички вие изпълнявате дълга си на пълно работно време. Не сте възпирани или обвързани от семейство, брак или богатство. Вие вече сте излезли от тези неща. Въпреки това представите, фантазиите, знанията, личните намерения и желания, които изпълват главите ви, остават напълно непокътнати. Затова, когато става дума за нещо, което е свързано със слава, статут или възможност да блеснете — например, когато чуете, че Божият дом планира да развива различни талантливи хора — всяко от вашите сърца тупти силно в очакване, всеки от вас все иска да се прочуе и да застане под светлините на прожекторите. Всички вие искате да се борите за статут и слава. Вие се срамувате от това, но ще се чувствате зле, ако не го направите. Изпитвате завист и омраза и се оплаквате, когато видите, че някой се отличава, и смятате, че е несправедливо: „Защо аз не мога да се отличавам? Защо все други хора са в центъра на вниманието? Защо все не идва моят ред?“. И след като почувствате негодувание, се опитвате да го потиснете, но не успявате. Молите се на Бог и за известно време се чувствате по-добре, но когато отново се окажете в подобна ситуация, отново не можете да я преодолеете. Нима това не е проява на незрял духовен ръст? Когато хората изпадат в такива състояния, нима не попадат в капана на Сатана? Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божието слово разкри точно моето състояние. Мразех, когато другите бяха по-добри от мен или ме превъзхождаха. Когато срещах новодошли, които разбираха добре нещата и имаха добри заложби, се страхувах, че те ще ме надминат и ще заемат мястото ми, затова не желаех да ги поя подобаващо или да поискам от водача да ги развива. Особено когато работех с евангелския дякон и виждах, че проповедта ѝ е ефективна, че винаги прави добри предложения и че висшестоящият водач винаги отиваше при нея, за да обсъдят работата, аз ѝ завиждах, тайно се сравнявах с нея и исках да накарам висшестоящия водач да ме цени, като проповядвам евангелието. Мислех само за собствения си статус и за високото мнение на другите. Изобщо не изпълнявах дълга си на водач. Чувствах се силно засрамена. Трябваше да поя правилно новодошлите, така че те бързо да могат да поставят основите на истинския път, но не бях проявила внимание към Божиите намерения. Мислех само за собствената си репутация и статус и не бях напоила и подкрепила усърдно новодошлите, в резултат на което те не посещаваха нормално събиранията. Вършех зло! Започнах да размишлявам над това каква цел преследвам в дълга си. Дали изпълнявах дълга си, за да удовлетворя Бог, или заради собствените си интереси? Ако мислех за църковното дело и се опитвах да удовлетворя Бог, тогава щях да искам да обучавам повече хора да изпълняват дълга си. Но не го правех. Вместо това завиждах на талантливите хора и ги потисках, с надеждата водачът да не ги забележи. Осъзнах, че изпълнявах дълга си изцяло в името на собствената си позиция и интереси. Бях толкова егоистична!

По-късно, след като една сестра научи за състоянието ми, тя ми изпрати един откъс от Божието слово: „Някои хора вярват в Бог, но не търсят истината. В живота си все се съобразяват с плътта, ламтят за плътски удоволствия, винаги задоволяват собствените си егоистични желания. Колкото и години да вярват в Бог, те никога няма да навлязат в истината реалност. Това е дамгата за посрамването на Бог. Казваш: „Не съм направил нищо, с което да се съпротивлявам на Бог. Как така съм Го посрамил?“. Всички твои идеи и мисли са нечестиви. Намеренията, целите и мотивите зад това, което правиш, както и последствията от действията ти, винаги удовлетворяват Сатана, превръщат те в негово посмешище и му позволяват да намери нещо против теб. Не си дал нито едно свидетелство като християнин. Ти принадлежиш на Сатана. Ти позориш Божието име във всичко и не притежаваш истинско свидетелство. Ще си спомни ли Бог за нещата, които си вършил? В крайна сметка какво заключение ще направи Бог за всички твои действия, за поведението ти и дълг, които си изпълнявал? Нима не трябва да излезе нещо от това, някакво твърдение? В Библията Господ Исус казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? А тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Господ Исус казва това? Защо толкова много от онези, които проповядваха, пропъждаха демони и вършеха много чудеса в името на Господ, станаха злодеи? Защото не приеха истините, изразени от Господ Исус, не спазиха заповедите Му и не таяха любов към истината в сърцата си. Те искаха само да изтъргуват работата, която бяха свършили, трудностите, които бяха изтърпели, и жертвите, които бяха направили за Господ, в замяна на благословиите на небесното царство. Така те се опитваха да сключат сделка с Бог, опитаха се да използват Бог и да Го измамят, затова на Господ Исус Му омръзна от тях, намрази ги и ги осъди като злодеи. Днес хората приемат съда и наказанието на Божиите слова, но някои все още се стремят към слава и статут, все искат да се отличават, все искат да бъдат водачи и работници, и да придобият слава и статут. Въпреки че всички те твърдят, че вярват в Бог и Го следват, че се отричат от нещата и че отдават всичко на Бог, те изпълняват дълга си, за да спечелят слава, придобивки и статус, и винаги имат свои собствени кроежи. Те не са покорни или предани на Бог, могат да се впуснат в извършване на лоши неща, без изобщо да се самоанализират, и така стават злодеи. Бог ненавижда тези зли хора и не ги спасява“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). След като прочетох този откъс от Божието слово, бях дълбоко трогната. Злодеите, за които Бог говори, не са невярващи. Те са хора, които вярват в Бог, които следват Бог, които отдават всичко на Бог, които отиват да проповядват евангелието, работят на различни места и понасят някои трудности, но изпълняват дълга си в името на собствения си престиж и статус, за да може другите да им се възхищават, или за да получат награди и корона. Те не са способни да бъдат праведни спрямо Бог и не могат да практикуват истината и да Му се покоряват, затова Господ Исус каза: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23). Помислих си как от две години вярвах в Бог, бях се отказала от обучението си, за да изпълнявам дълга си в църквата, страдах и плащах цена, и въпреки това намерението ми никога не е било да удовлетворя Бог. Просто исках да бъда най-добрата в църквата и да накарам братята и сестрите, както и водача, да имат високо мнение за мен. Ето защо работех толкова упорито, за да се отлича. Всичко, което правех, беше, за да задоволя собствените си желания, и живеех в покварен сатанински нрав. Нито едно от нещата, които бях направила, не беше добро дело — те бяха зли дела. Изпълнявах дълга си с погрешно намерение и мотивация, което само щеше да предизвика отвращението и омразата на Бог. Ако продължавах да действам така, Бог само щеше да ме отритне. Когато разбрах това, изпитах страх. Исках да се покая и да не ревнувам вече от братята и сестрите си, затова се помолих на Бог да ми даде Неговото напътствие.

Един ден намерих смелост да се разкрия за покварата си пред водача. Вместо да ме упрекне, тя проведе с мен общение върху собствения си опит, за да ми помогне. Освен това ми изпрати откъс от Божиите слова: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да развиеш няколко стремящи се към истината, които ти съдействат и вършат добре цялата работа, а накрая всички имате свидетелства за преживяване, това значи, че си водач или работник, който отговаря на критериите. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че принасяш предаността си. […] Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще се поправи. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Единственото изключение е ако заложбите ти са лоши и преживяването ти е повърхностно или ако не си вещ в професионалната си дейност и това води до някои грешки или недостатъци в работата ти и пречи на постигането на добри резултати, но ти вече даваш най-доброто от себе си. Действията ти не са с цел задоволяване на собствените ти егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се съобразяваш с делото на църквата и с интересите на Божия дом. Макар да не постигаш добри резултати в дълга си, сърцето ти е било поправено; ако освен това можеш да търсиш истината, за да решаваш проблемите в дълга си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Тогава ще притежаваш свидетелство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божието слово много ясно посочва принципите за практикуване. Като църковен водач човек трябва да поставя на първо място църковното дело. Когато възприеме правилната нагласа, за него е по-лесно да изпълнява добре дълга си. Също така разбрах, че да имаш вяра в Бог означава да проявяваш внимание към Божието намерение във всичко, да приемаш Божията внимателна проверка и да не се съобразяваш с мнението на другите хора. Ако исках да удовлетворя Бог и да стана компетентна водачка, трябваше да се откажа от своя статус, репутация и интереси. Трябваше да намеря талантливи новодошли, които си струва да бъдат развивани, и да им помагам да изпълняват дълга си и да подготвят добри дела. Това беше единственият начин да изпълня дълга си. Бог е справедлив към всички. Той не гледа нашите заложби или статуса ни; Той гледа дали можем да се стремим към истината и да я практикуваме. Ако изпълнявах дълга си според Божиите изисквания и истините принципи, и ако винаги проявявах внимание към това как да върша работата си по начин, който да е от полза за църковното дело, тогава дори и заложбите ми ми да не бяха много добри, Бог пак щеше ме просветли и да ме напътства да изпълнявам добре дълга си. След като разбрах Божието намерение, се помолих на Бог да се покая и да кажа, че съм готова да се разбунтувам срещу плътта, да практикувам истината и да изпълня дълга си, за да Го удовлетворя.

След това все повече и повече новодошли започнаха да приемат Божието дело от последните дни и водачът ме помоли да обуча още напояващи служители. Започнах да се тревожа отново, че новодошлите, които развивах, ще заемат моето място и че водачът вече няма да ме цени. Тогава осъзнах, че не бива да продължавам да мисля за гордостта и статуса си, а трябва да помисля за църковното дело. Помолих се на Бог и си припомних някои от Неговите слова: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да развиеш няколко стремящи се към истината, които ти съдействат и вършат добре цялата работа, а накрая всички имате свидетелства за преживяване, това значи, че си водач или работник, който отговаря на критериите. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че принасяш предаността си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Като църковен водач бях длъжна да обучавам новодошлите да изпълняват дълга си и отговорността и задължението на всеки вярващ беше да изпълнява дълга си. Трябваше да развивам повече новодошли в напояващи работници. Все повече и повече новодошли идваха да приемат Всемогъщия Бог, и ако не развивах някого, който да ги пои, тогава новодошлите нямаше да бъдат своевременно напоени, навлизането им в живота щеше да пострада а това щеше да се отрази и на църковното дело. Затова избрах четирима новодошли, които разбираха добре нещата, обучих ги да бъдат водачи на група и ги оставих да се редуват като водещи на събиранията. Също така често им напомнях и им помагах да поят другите новодошли. Благодарение на това сътрудничество, новодошлите не само бяха бързо напоявани, но и аз имах повече време да се съсредоточа върху цялостното църковно дело и ефективността на работата постепенно се подобри. Бях много щастлива да видя как новодошлите малко по малко напредват и започват да изпълняват дълга си. Чувствах се спокойна и придобих малко повече разбиране за Божиите слова. Точно както се казва в Божиите слова: „Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Изцяло благодарение на Божиите слова придобих това разбиране и имам някаква практика и навлизане в дълга си. Благодаря на Бог!