От Син Дзин, Китай

През юни 2015 г. отидох в една църква, за да служа като евангелски дякон. По онова време Ли Дзие отговаряше за поенето на новодошлите и доста често работехме заедно поради потребностите на дълга ни. Освен че бяхме почти на една и съща възраст, водехме сходен начин на живот и имахме сходни характери. Най-важното беше, че съпрузите и на двете ни се противопоставяха на вярата ни заради репресиите на Китайската комунистическа партия срещу вярващите. Имахме сходни преживявания и много общ език, така че се разбирахме изключително добре. По онова време тъкмо бях пристигнала в църквата и не познавах добре останалите братя и сестри. Освен това срещах много предизвикателства при изпълнението на дълга си. Ли Дзие с голям ентусиазъм общуваше с мен и ми помагаше, а аз често ѝ помагах, когато имаше някакви проблеми в живота. Постепенно започнахме да споделяме най-съкровените си мисли и чувства една с друга и изградихме истинска връзка.

По-късно бях избрана за църковен водач и вече не контактувахме толкова често, колкото преди. Няколко месеца по-късно доста братя и сестри разговаряха с мен за Ли Дзие. Казаха, че е много надменна и когато другите имали проблеми, тя не само не им помагала търпеливо, но и ги смъмряла и подценявала. Поради това всички се чувствали възпирани от нея. Надзорникът ѝ посочил това, но тя отказала да го приеме и му отговорила грубо. Тя предизвиквала такова прекъсване, че сбирките не можели да постигнат никакъв напредък. Когато братята и сестрите общували с нея, оставала непреклонна и прехвърляла вината върху другите. Нейното общение за истината било неясно и новодошлите не я разбирали, а понякога говорела негативно. През тези два месеца не се справяла добре с поенето на новодошлите. Когато чух за тази ситуация, осъзнах, че Ли Дзие вече не е подходяща за работата по поенето. Колегите ми предложиха да я освободим, като казаха, че ако тя остане, това ще забави делото на църквата. Като чух това, се почувствах зле, защото тя ми беше помогнала толкова много и бяхме доста добри приятелки. Чудех се какво ще си помисли за мен, ако се съглася с освобождаването ѝ? Щеше ли да каже, че съм безсърдечна? Освен това тя имаше силно чувство за самоуважение и щеше да бъде съсипана, ако я освободим. Като обмислях всичко това, сърце не ми даваше да я уволня. Затова измислих извинението, че напоследък Ли Дзие не се справя добре с дълга си, но това не е изцяло по нейна вина. Новодошлите, които тя поеше, имаха много религиозни представи и се учеха бавно, така че лошите ѝ резултати бяха оправдани. Освен това тя работеше усърдно и прекарваше дълги часове в работа. Ако я освободяхме, щеше да отнеме време да намерим подходящ заместник, затова беше по-добре засега да я оставим. Колегите се поколебаха, когато чуха думите ми, но после всички неохотно се съгласиха да я оставим да продължи да изпълнява дълга си за момента, като същевременно започнем да търсим заместник възможно най-скоро. Почувствах облекчение, но все още бях малко неспокойна, като си мислех, че въпреки че засега не я освобождаваме, ще се наложи да го направим, когато намерим подходящ заместник. Може би ако ѝ помагах повече, тя щеше да се представя по-добре и нямаше да се стигне до освобождаване. Затова същата вечер отидох направо в дома на Ли Дзие след вечерната сбирка, поговорих с нея за причините за неефективното ѝ представяне и споменах някои проблеми в дълга ѝ. Но тя не прояви никакво самосъзнание и постоянно спореше. Доста се разстроих, като я видях да се държи така. След това още много пъти общувах с нея, за да ѝ помогна да подобри резултатите си в дълга, но представянето ѝ така и не се подобри, което много ме тревожеше. След известно време една висшестояща водачка няколко пъти се свърза с мен, за да провери какво става с освобождаването на Ли Дзие. Просто я залъгах, като казах, че не съм намерила подходящ заместник. По-късно Ли Дзие — вероятно под наблюдение на полицията — се свърза тайно с една сестра, с която я бяха посъветвали да не общува поради съображения за сигурност, след което нямах друг избор, освен да я спра да изпълнява дълга си.

По-късно църквата ме постави начело на евангелската работа и веднага се сетих за Ли Дзие. Тя си седеше у дома, потисната, без никакъв дълг. Много обичаше да проповядва евангелието, така че това изглеждаше като чудесна възможност. Предложих идеята на едно събрание с колегите. Казах: „Ли Дзие дълго време проповядваше евангелието; това ѝ е силна страна. Тя знае, че е допуснала грешки, и дълбоко съжалява за тях. Нека ѝ дадем възможност да проповядва евангелието“. След като чуха това, няколко колеги се съгласиха. За мое учудване, скоро братята и сестрите ми казаха, че Ли Дзие имала предубеждение към евангелския дякон и по време на сбирките разпространявала слухове, че този дякон в миналото я е злепоставял. Тя продължавала да говори за това. Заради това братята и сестрите станали предубедени към евангелския дякон и го изолирали. Ли Дзие също така противоречала на дякона и се съревновавала с него, докато вършела работата си, и някои от сестрите застанали на страната на Ли Дзие. Така евангелският дякон не можел да си върши работата, което довело до сериозни прекъсвания на евангелската работа. Останах слисана от това. Дяконът отдавна се беше извинил на Ли Дзие за случилото се в миналото. Освен това аз бях общувала с нея, като ѝ казах да се самоопознае и да се поучи от преживяваното, вместо да критикува. Никога обаче не съм очаквала, че тя още таи огорчение в себе си. Поведението ѝ вече водеше до сериозни прекъсвания в църквата. Ако тя не се покаеше и нещата продължаха така, щеше да се наложи тя да бъде изолирана и да се самоанализира. Колкото повече мислех за това, толкова повече се тревожех за нея. По-късно общувах с нея многократно. Пред мен казваше правилните неща, но на сбирките си продължаваше постарому. И други дякони общуваха с нея и ѝ помагаха, но тя нямаше самосъзнание и не желаеше да се промени.

Не след дълго висшестоящата водачка научи за поведението на Ли Дзие. Тя каза, че Ли Дзие прекъсва делото на църквата, не се покайва след многократни общения и оказва лошо влияние. В съответствие с принципите тя трябваше да бъде освободена от дълга си и ако пак не се покаеше, да бъде премахната от църквата. Като чух това, сърцето ми се сви. Помислих си как Ли Дзие напусна дома си, изостави работата си и понесе толкова страдание. Щеше да е наистина жалко, ако трябваше да бъде премахната. В миналото ми беше помогнала толкова много, когато имах проблеми, а аз бях най-близкият ѝ човек в църквата. Ако сега не се застъпех за нея и не се изкажех в нейна полза, и тя разбереше за това, нямаше ли да каже, че съм напълно безсърдечна? Как бих могла пак да я погледна в очите, ако наистина бъде премахната? Със сигурност щеше да ме намрази и да се почувства дълбоко наранена. Като помислих за това, казах на колегите си: „Ли Дзие наистина има някои проблеми, но тя изпълняваше дълга си в църквата през цялото време и беше ефективна в проповядването на евангелието, така че може би е прекалено строго да се отнасяме с нея така. Ако ѝ дадем още една възможност и ѝ помагаме повече, може пък да разбере и да се промени“. Тогава един колега ми каза много сериозно: „Сестро, действаш без принципи и се вкопчваш в чувствата си. В миналото Ли Дзие беше сравнително ефективна в проповядването на евангелието, работеше усърдно и страдаше много, но тя не приема истината. Мрази истината и не играе положителна роля в църквата. Вече предизвика сериозни прекъсвания в делото на църквата. Не можеш постоянно да я предпазваш заради чувствата си. Вгледай се в себе си. Не е ли така?“. При тези думи осъзнах, че наистина не съм следвала принципите по отношение на Ли Дзие, но въпреки това бях раздвоена. Все още исках да ѝ дам още един шанс. На път за вкъщи изведнъж се почувствах замаяна, сякаш светът се въртеше, и ме беше страх да отворя очи. Не можех дори да вървя. Осъзнах, че вероятно Бог ме дисциплинира. Безмълвно се помолих на Бог. Точно тогава ясно си припомних някои от Божиите слова. Бог казва: „Когато хората оскърбят Бог, това може да не се дължи на отделно събитие или на нещо, което са казали, а по-скоро на отношението, което имат, и на състоянието, в което се намират. Това е много плашещо нещо“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VII). Размисълът върху тези Божии слова вся страх в сърцето ми. Разбрах, че може би съм оскърбила Бог по някакъв начин. Започнах да се самоанализирам и осъзнах, че просто упорито продължавах да се застъпвам за Ли Дзие. Знаех, че тя не играе положителна роля в църквата, но въпреки това ѝ позволих да предизвиква прекъсвания. Когато висшестоящият водач и колегите ми предложиха да прекратим дълга ѝ, аз отново и отново се застъпвах за нея и не направих нищо, за да защитя делото на църквата. Наистина заслужавах да бъда дисциплинирана. Като помислих за това, побързах да се помоля на Бог и заявих, че съм готова да се самоанализирам в това отношение. След като се помолих, едва се държах на краката си и се запътих към дома, олюлявайки се.

Когато се прибрах, прочетох един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в цялото си поведение спрямо останалите те живеят според чувствата си. Изпитват нещо към този и онзи човек и прекарват дните си в това да обръщат внимание на въпроси, свързани с взаимоотношенията и чувствата. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на чувствата. […] Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той е възпиран от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често е склонен да се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено сантименталните хора са неспособни да практикуват истината или да се покорят пред Бог. Вниманието им е погълнато от плътта и те са глупави и объркани. Природата на този тип хора е много сантиментална и те живеят според чувствата си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Останах дълбоко трогната от прочетеното и сълзите ми потекоха неудържимо. Едва тогава осъзнах, че в това отношение наистина съм се водила от чувства. Когато коментирах случая с Ли Дзие, говорех, водена от чувства, постоянно се тревожех за нейните чувства и вземах нейната страна само защото ми беше помогнала и имахме добри отношения. Не можех да се справя с нещата обективно и справедливо според принципите. Реално знаех, че тя не се справя добре с дълга си, че прекъсва, че ако я оставим да продължи, това би било по-скоро пречка, отколкото помощ, и че незабавно трябваше да бъде заменена. Но заради добрите ни взаимоотношения говорех, водена от чувства, измислях всякакви причини и оправдания, за да убедя колегите си да не я сменят. Дори исках да ѝ помогна да подобри представянето си, за да може да запази дълга си. Ако не бяха добрите ни отношения, нямаше да правя всичко възможно, за да се застъпвам за нея. Ако ставаше въпрос за друг брат или сестра, щях да се справя със ситуацията според принципите. Най-накрая осъзнах, че чувствата са ахилесовата ми пета, че следвам чувствата си в думите и действията си, защитавах Ли Дзие на всяка крачка, без да се съобразявам с истините принципи. По начало не проявявах внимание към работата или интересите на църквата. Бях толкова егоистична и достойна за презрение!

Прочетох още няколко откъса от Божиите слова, които ми дадоха още по-голяма яснота за това какво означава да действаш, воден от чувства. Всемогъщият Бог казва: „Какви проблеми са свързани с чувствата? Първият е как оценявате членовете на собственото си семейство и как подхождате към нещата, които правят. Тук „нещата, които правят“ естествено включват случаите, когато те прекъсват и смущават църковното дело, когато осъждат хората зад гърба им, когато изпълняват някои от практиките на неверниците и т.н. Можеш ли да подходиш към тези неща безпристрастно? Когато е необходимо да напишеш оценка на членовете на семейството си, можеш ли да го направиш обективно и безпристрастно, като оставиш чувствата си настрана? Това е свързано с подхода ти към членовете на твоето семейство. Освен това, таиш ли чувства към онези, с които се разбираш или които са ти помагали преди? Способен ли си да разглеждаш действията и поведението им обективно, безпристрастно и точно? Ако те прекъсват и смущават църковното дело, ще можеш ли своевременно да ги докладваш или да ги разобличиш, след като откриеш това? Таиш ли също така чувства към онези, които са ти относително близки или които споделят сходни интереси с твоите? Притежаваш ли безпристрастна и обективна оценка, определение и начин да се справяш с действията и поведението им? Да предположим, че църквата се справя с хората, с които имаш сантиментална връзка, в съответствие с принципите, а изходът от това не е съгласно твоите собствени представи — как ще подходиш? Ще бъдеш ли способен да се подчиниш? Ще продължаваш ли тайно да си обвързан с тях и ще бъдеш ли подвеждан и дори подстрекаван от тях да ги извиняваш, оправдаваш и защитаваш? Ще се притечеш ли на помощ и ще се пожертваш ли за онези, които са ти помогнали, като не зачиташ истините принципи и пренебрегваш интересите на Божия дом? Нима тези разнородни проблеми нямат общо с чувствата? Някои хора казват: „Не се ли отнасят чувствата само до роднините и членовете на семейството? Чувствата не обхващат ли само родителите, братята и сестрите ти, и други членове на семейството ти?“. Не, чувствата включват широк кръг от хора. Забравете за безпристрастно оценяване на членовете на собственото семейство — някои хора не са способни да оценяват безпристрастно дори свои близки приятели и другари, а изкривяват фактите, когато говорят за тях. Например, ако приятелят им не върши работата си правилно и винаги се занимава с криви и нечестиви практики при изпълнението на дълга си, те ще го опишат като доста игрив и ще кажат, че неговата човешка природа е незряла и още не е устойчива. Няма ли в тези думи чувства? Това е да изговаряш думи, пропити с чувства. Ако човек, който няма връзка с тях, не върши работата си правилно и се занимава с криви и нечестиви практики, те ще кажат по-сурови неща за него и дори може да го заклеймят. Не е ли това проявление на думи и действия, основани на чувствата? Безпристрастни ли са хората, които живеят според чувствата си? Почтени ли са? (Не.) Какво не е наред с хората, които говорят в съответствие със своите чувства? Защо не могат да се отнасят справедливо с другите? Защо не могат да говорят въз основа на истините принципи? Хората, които са двулични и никога не основават думите си на факти, са нечестиви. Да не си безпристрастен, когато говориш, в думите си винаги да се водиш от чувствата си и от собствените си интереси, а не от истините принципи, да не мислиш за делото на Божия дом, а само да защитаваш своите лични чувства, слава, придобивки и статус — това е характерът на антихристите. Така говорят антихристите. Всичко, което казват, е нечестиво, думите им смущават и прекъсват. Хората, които живеят с предпочитанията и интересите на плътта, живеят с чувствата си. Хората, които живеят според чувствата си, са онези, които изобщо не приемат или практикуват истината“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). „Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и съм се отвратил до крайна степен от чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да успокои „съвестта си“; именно заради обичта си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът Ме нарича несправедлив и нечестен и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да бъде съвместим с Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 28). След като прочетох Божието слово, получих повече яснота за това какво означава да действаш, воден от чувства, и осъзнах, че Бог ненавижда човешките чувства. Действията въз основа на чувствата може да ни доведат до нарушаване на истините принципи, до извършване на зло и до съпротива срещу Бог. Като църковен водач не практикувах истината, нито се отнасях към хората справедливо и в съответствие с принципите. Вместо това пазех личните си взаимоотношения, водена от чувства, не сменях човек, който трябваше да бъде сменен, използвах делото на църквата, за да правя услуги, и предпазвах собствения си образ, като ощетявах интересите на църквата. Това вредеше на живота на братята и сестрите и не водеше до нищо друго, освен до прекъсвания в делото на църквата. Хапех ръката, която ме храни — бях предателка. Така не унижавах ли Бог и не Му ли се противях? Обзе ме разкаяние, когато осъзнах всичко това, и побързах да се помоля на Бог и да се покая. По-късно, на една сбирка, говорих открито и проведох общение за това как съм действала, водена от чувства, в случая с Ли Дзие. Също така, въз основа на поведението ѝ, я освободих от дълга ѝ и я помолих да се самоанализира.

Изминаха около шест месеца, а Ли Дзие, вместо да се замисли и да осъзнае злото си поведение, продължаваше да настоява, че са постъпили несправедливо с нея и че водачите и дяконите не са се отнесли честно. Зад гърба им ги обвиняваше, че по всякакъв начин са се старали да я накажат. Сестрата, с която си партнирах, проведе общение за истината с нея и анализира поведението ѝ, но тя продължаваше да се противопоставя и да се оправдава. Ли Дзие дори спря да говори със сестрата, директно й обърна гръб в знак на протест. Тя разпространяваше негативизъм сред другите, говореше колко много е страдала, без да получи благословия в замяна, докато недостойните били благословени. Някои от тези, с които контактуваше, бяха подведени, застанаха на нейна страна и я защитаваха. Всичко това ме накара да се сетя за един откъс от Божиите слова: „Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, разпространяват слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото безспорно трябва да бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително злобни по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме безпощадно отношение и отхвърляне. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Докато четях Божиите слова, прозрях повече неща относно Ли Дзие. Тя категорично не приемаше истината, често разпространяваше негативизъм в църквата, прекъсваше църковния живот и не играеше положителна роля. Беше като гнила ябълка и създаваше неприятна атмосфера в църквата. След като беше скастрена и отстранена от дълга си, остана непокорна, търсеше вина у водачите и работниците, и ги съдеше и нападаше. Такъв човек, който е отмъстителен, агресивен, зъл по природа и мрази истината, никога не може да бъде спасен, дори да остане в църквата. Той само ще върши зло и ще прекъсва делото на църквата, като лисица в лозето, която краде гроздето и гази лозята. Само чрез изчистване на злите хора делото на църквата може да продължи без смущения, а църковният живот на братята и сестрите да остане нормален. Бог е праведен и свят. Всички, които Бог спасява, имат добра човешка природа и обичат истината; Бог не спасява зли хора. Природата на злите хора е такава, че те изпитват неприязън към истината и я мразят, и няма да се покаят истински, колкото и шансове да им се дадат. Докато онези, които обичат истината, макар и да разкриват покварен нрав, да предизвикват някои прекъсвания и да бъдат донякъде осъдителни, впоследствие могат да се самоанализират, да се покаят и да се променят. Църквата беше дала много шансове на Ли Дзие, но тя никога не се покая. Напротив, тя засили атаките си срещу водачите и дяконите, както и прекъсванията на църковния живот. По своята природа същност тя беше зъл човек. Тя трябваше да бъде премахната въз основа на принципите на църквата. Като църковен водач знаех, че трябва да общувам с братята и сестрите, за да разоблича злите ѝ дела, и да подпиша документите за премахването ѝ. Но когато помислих за това, пак усетих колебание. Притеснявах се, че ако наистина бъде премахната от църквата, това ще е краят за нея. Веднага щом ме сполетяха тези мисли, се помолих на Бог да ме напътства, за да победя възпирането на чувствата си.

В търсенето си прочетох откъс от Божиите слова: „Кой е Сатана, кои са демоните и кои са Божиите врагове, ако не противници, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не твърдят ли те, че са вярващи, но всъщност са лишени от истината? Нима единственият им стремеж не е да добият благословение, но са неспособни да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да общуваш с тези демони и да се отнасяш с тях със съвест и любов, но нима това не е проява на добри намерения към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали дотам и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават напосоки обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божиите намерения и без да могат да вземат Неговите намерения за свои собствени, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва във въплътения Бог, е враг Божи. Нима не ти липсва усещане за справедливост, щом успяваш със съвест и с обич да общуваш с врага? Ако съответстваш на онези, които ненавиждам и с които не съм съгласен, и още изпитваш любов и лични чувства към тях, не се ли бунтуваш и ти? Нима не се противиш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Нима хората, които се отнасят съвестно към враговете, хората, които обичат демоните и които са милостиви към Сатана, преднамерено не прекъсват Божието дело?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Почувствах силна вина, щом прочетох Божиите слова. Добре знаех, че Ли Дзие създава неприятности, прекъсва делото на църквата и никога няма да се покае, че е зъл човек, който по природа изпитва неприязън към истината и я мрази, но пак я пазех, защитавах я и винаги исках да остане в църквата. Това означаваше, че помагам на зъл човек да прекъсва делото на църквата, че заставам на страната на Сатана и се превръщам във враг на Бог. Живеех според сатанинската философия: „Човек не е бездушен — как да е лишен от чувства?“. Винаги съм мислела, че личните отношения са на първо място и че само ако ги поставя на първо място, човек има нормална човешка природа и е добър. Вярвах, че ако не го правя, ще ме възприемат като безсърдечен човек и ще бъда отхвърлена от другите. Но това беше абсурдно! Тези философии за светските отношения изглеждат правилни и отговарят на човешките представи, но са в противоречие с истината и принципите. Да бъдеш емоционално привързан и любящ към всички, е глупаво, заблудено и напълно безпринципно. Бог иска от нас да се отнасяме към другите според истините принципи, да бъдем любящи към братята и сестрите и да сме съвестни пред Бог. Той иска от нас да отхвърляме злите хора, неверниците, демоните и Сатаните. Не е ли глупаво и заблудено да се привързваме емоционално към такива хора? Такава привързаност е лишена от проницателност и принципност — тя произлиза от глупостта. Не само че ни подвежда, но може да ни накара да следваме зъл човек и да навредим на делото на църквата. Не бива да се губим в чувствата си. Трябва да сме проницателни за това към кого да проявяваме любов и кого трябва да отхвърлим. Трябва да сме принципни в емоционалната ни привързаност. Осъзнах, че живея според сатанински философии и че това е толкова глупаво и недостойно. Ясно осъзнавах, че Ли Дзие няма да приеме истината, че тя е зъл човек, който мрази истината и смущава делото на църквата, и че трябва да бъде премахната. Но бях водена от чувства. Защитавах я отново и отново. Беше болезнено и изтощително за мен, без покой, но най-важното — не практикувах истините, които добре познавах. Пренебрегвах съвестта си, действах против принципите и позволявах на зъл човек да прекъсва делото на църквата. Водех битка срещу Бог и Го предавах! Радвах се на Божията благодат и спасение, но предавах Бог, защитавах Сатана и закрилях зъл човек. Наистина ми липсваха съвест и човешка природа! Накрая ми стана ясно, че да бъдеш ръководен от чувства, е равносилно на предателство към Бог и към истината. Тогава се замислих, че в продължение на много години Бог е работил толкова много в мен и е платил толкова голяма цена. Аз не Му бях дала нищо в замяна, а вместо това заставах срещу Него, на страната на Сатана. Когато се замислих за това, ме обзеха угризения и вина.

След това, в духовната ми практика, прочетох откъс от Божиите слова: „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го мразят и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората. […] По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Защото който следва волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Божието слово ми помогна да си изясня принципа на практикуване: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Само онези, които наистина вярват в Бог, стремят се към истината и са отдадени в дълга си, са братя и сестри — на тях трябва да показваме любов. Онези, които изобщо не приемат истината, постоянно прекъсват делото на църквата, по природа мразят истината и мразят Бог — всички те са зли хора, неверници, демони и Сатани. Такива хора трябва да бъдат мразени и отхвърлени. Само такова отношение към хората е принципно и е в съгласие с Божието намерение. По-късно, по време на сбирките, общувах с братята и сестрите относно това какво е зъл човек и как да го разпознаваме, и разкрих всички зли постъпки на Ли Дзие. Също така проведох общение за съответните принципи за премахване и отлъчване на човек от църквата и след като братята и сестрите разбраха истината, те също разобличиха злодеянията на Ли Дзие. В крайна сметка тя беше премахната от църквата.

Ако не бяха Божието разобличение и съд и откровението на Неговите слова, щях да продължа да живея според сатанинските философии. Щях да бъда сляпо привързана и състрадателна към другите, без да мога да различа доброто от злото, правилното от погрешното, и без да осъзнавам, щях да застана на страната на Сатана и да се противя на Бог. Именно Божиите слова ми позволиха да видя ясно опасността и последствията от това да се ръководя от лични чувства в действията си и ми помогнаха да се отнасям към хората според истините принципи, вместо да бъда възпирана от чувства. От все сърце съм благодарна на Бог за Неговата любов и спасение.