От Розали, Южна Корея

Започнах да поя новодошли в църквата преди няколко години. Знаех, че това е наистина важен дълг, така че се заклех, че ще положа повече усилия в стремежа към истината, ще поя добре новодошлите и ще им помогна бързо да стъпят здраво на истинския път. Обикновено четях Божиите слова, когато имах време, за да се въоръжа с истините за виденията. На събиранията усърдно обмислях проблемите и трудностите на новодошлите и търсех в Божиите слова, за да провеждам общения и да ги разрешавам. Когато не можех да разбера или разреша нещо, търсех с други братя и сестри. С времето братя и сестри, които бяха нови във вярата, започнаха да ме търсят за общение, когато срещаха проблеми или трудности. Чувствах се наистина щастлива и усещах, че макар да изпълнявах този дълг отскоро, всички гледаха на мен с уважение. Изглежда не се справях твърде зле, така че имах още повече ентусиазъм за дълга си.

По-късно водачът възложи на сестра Натали да работи заедно с мен. След известно време установих, че тя поемаше голяма отговорност в дълга си и се справяше отлично с разкриването на проблеми и отклонения в работата ни, и че успяваше да реши някои проблеми. Всички наистина я харесваха и обикновено я търсеха, за да проведат общение с нея, когато имаха проблеми. Като видях всичко това, започнах да се тревожа: „Натали е доста нова, но другите вече я ценят толкова високо. Дали когато имат проблеми, ще започнат да търсят само нея, а не мен? Дали ще си помислят, че не съм на нейното ниво? Не. Трябва да работя по-усърдно, за да видят всички, че Натали не е по-добра от мен. Това е единственият начин да запазя мястото си в сърцата на всички“. След това, преди всяко събиране, първо разбирах състоянията и трудностите на братята и сестрите, след това работех, за да намеря Божии слова, и си водех бележки по тях. По време на събиранията бях обсебена от мисълта как да проведа по-добро общение от Натали, за да си помислят всички, че съм по-способна. За моя изненада, един ден водачът ни каза, че мнозинството от братята и сестрите са се съгласили Натали да служи като водачка на групата и да поеме отговорностите за работата на групата. Бях изумена и си помислих: „Правилно ли чух? Натали е избрана за водачка на групата? Изпълнявам този дълг по-дълго от нея, но не съм избрана. Какво ще си помислят братята и сестрите, когато разберат? Дали ще си помислят, че тя е по-добра от мен? Как ще мога отново да ги погледна в очите?“. Просто не можех да приема този факт и се чувствах изключително огорчена. Знаех, че не трябва да мисля така. Но живеех в състояние на стремеж към слава и придобивки и не можех да се контролирам. Всичко, което можех да направя, беше да се опитам да се утеша с думите: „И това е добре; всичко, което трябва да направя, е да изпълнявам добре собствения си дълг и да не се тревожа толкова много“. Тогава всъщност не търсех истината, нито се самоанализирах по този въпрос.

След това един ден разбрах, че сестра Сейди е в лошо състояние и не посещава събирания. Свързах се с нея с надеждата да проведа общение с нея, но тя каза, че е била във връзка с Натали и че вече са провели общение по въпроса. Като чух това, малко се разстроих. „Сейди винаги идваше при мен с проблемите си, но сега отива направо при Натали. Дали си мисли, че не съм толкова добра като нея? Ако нещата продължават така, дали всички ще забравят за мен?“. При тази мисъл се почувствах наистина обезсърчена и развих предубеждение към Натали, тъй като вярвах, че тя ми краде светлината на прожекторите. След това не исках да работя с нея. Когато ме търсеше, за да обсъдим работата, аз се отнасях студено с нея, а понякога просто говорех с нея нехайно. Веднъж, когато бяхме на онлайн събиране, Натали проведе общение в отговор на въпрос на една сестра, а аз толкова се тревожех, че тя щеше да ме засенчи, че не успях да възприема нищо от казаното. Просто упорито мислех как да я надмина в общението и да покажа на братята и сестрите, че мога да решавам проблеми не по-зле от нея. Когато Натали приключи, сестрата, която беше задала въпроса, каза, че все още не разбира съвсем конкретния път на практикуване. Като чух това, аз злорадствах, като си мислех: „Ти проведе не малко общение, без да разрешиш истинския проблем. Сега се изложи. Трябва да се възползвам от този шанс и да се представя добре, за да видят всички, че съм по-добра от теб и че моето общение е по-добро от твоето“. Веднага започнах да водя общение. Когато приключих, стана ясно, че изобщо не бях разбрала въпроса на тази сестра и отговорът ми съвсем не беше на място. Тя дори ми изпрати съобщение, за да ми каже, че съм се отклонила от темата в общението си. В онзи момент се почувствах като идиотка и ми се искаше да потъна в земята от срам. Прекъснах разговора веднага, защото нещо спешно беше изникнало. По-късно видях, че те все още са онлайн на събирането, и ми хрумна една злобна мисъл: „Ако Натали продължава да говори така, кой знае колко дълго ще продължи. Ако аз не мога да бъда на събирането, тогава никой не може, иначе единствено Натали ще бъде в центъра на вниманието“. Така че, без много да му мисля, изпратих това съобщение: „Времето за събирането изтече, няма нужда нещата да се проточват. Ако има някакви проблеми, можем да ги обсъдим по-късно“. Няколко минути по-късно събирането приключи. Седях пред компютъра и се чувствах наистина неспокойна. Бях толкова засрамена от общението, което бях споделила, и се почувствах виновна, когато си помислих как ликувах заради неспособността на Натали да реши проблема. Казах си: „Какво правя? Вместо да мисля как да работя с нея, за да изпълняваме добре дълга си, аз водя борба от завист, както открито, така и тайно, и се опитвам да я подкопавам. Така ли изпълнявам дълга си?“. Застанах пред Бог в молитва: „Боже, живея в състояние на борба за име и статус — винаги се състезавам с Натали и се сравнявам с нея, и искам възхищението на другите хора. Знам, че това състояние е погрешно, но не мога да се освободя от него. Боже, моля Те, напътствай ме да опозная себе си“.

По време на едно събиране видях тези Божии слова: „Когато антихристите изпълняват дълг, без значение какъв е той и независимо от групата, в която се намират, те проявяват ясно изразена форма на постъпки, а именно, че във всичко винаги искат да изпъкват и да се показват, винаги имат склонност да възпират и контролират хората, винаги искат да водят хората и те да командват, винаги искат да бъдат в центъра на вниманието, винаги искат да привличат погледите и вниманието на хората към себе си и искат да спечелят възхищението на всички. Когато антихристите се присъединят към дадена група, независимо от броя на хората в нея, кои са членовете ѝ или каква е тяхната професия или идентичност, антихристите първо преценяват обстановката, за да видят кой е внушителен и изключителен, кой е красноречив, кой е впечатляващ и кой е пригоден или има престиж. Те преценяват кого могат и кого не могат да победят, както и кой ги превъзхожда и кой им отстъпва. Това са първите неща, които гледат. След като бързо са преценили ситуацията, те започват да действат, като за момента оставят настрана и пренебрегват онези, които са под нивото им. Първо отиват при онези, за които смятат, че ги превъзхождат, които имат известен престиж и статус или които имат дарби и талант. Това са хората, с които първо се съизмерват. Ако някой от тези хора е високо ценен от братята и сестрите или е вярващ в Бог от дълго време и е с висок престиж, тогава той става обект на завистта на антихристите и, разбира се, се разглежда като конкуренция. След това антихристите тихо се сравняват с тези хора, които имат престиж и статус и предизвикват възхищението на братята и сестрите. Те започват да размишляват за такива хора, като изследват какво могат да правят и какво са усвоили, и защо някои хора ги ценят. Докато наблюдават и проучват, антихристите осъзнават, че тези хора са експерти в определена професия, както и факта, че всички ги ценят високо, защото вярват в Бог от по-дълго време и могат да споделят някакво свидетелство за преживяване. Антихристите смятат такива хора за „плячка“ и ги разпознават като опоненти, след което съставят план за действие. Какъв план за действие? Те разглеждат аспектите, в които отстъпват на опонентите си, и след това започват да работят върху тези аспекти. Например, ако не са толкова добри в определена професия като тях, те ще изучават тази професия, повече ще четат книги, повече ще търсят всякаква информация и повече ще молят смирено другите за наставления. Те ще участват във всякакъв вид работа, свързана с тази професия, като постепенно натрупват опит и развиват собствената си сила. И когато повярват, че имат капитала да се съревновават с опонентите си, те често излизат напред, за да изразят собствените си „блестящи възгледи“, и често умишлено опровергават и омаловажават опонентите си, за да ги злепоставят и да опетнят имената им, и така да подчертаят колко са умни и изключителни, и да потиснат опонентите си. Прозорливите хора могат да видят всички тези неща, само глупавите и невежите, на които им липсва прозорливост, не могат. Повечето хора просто виждат ентусиазма на антихристите, техния стремеж, страданието, плащането на цена и външното добро поведение, но истинската ситуация е скрита в дълбините на сърцата на антихристите. Каква е основната им цел? Тя е да придобият статус. Целта, върху която е съсредоточена цялата им работа, целият им тежък труд и цялата цена, която плащат, е това, което най-много боготворят в сърцата си: статус и власт“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Когато прочетох Божието слово, почувствах, че Бог вижда мислите и чувствата ми ясно като бял ден. Размишлявах как, откакто поех работата по поенето, се отнасях към нея като към шанс да се изтъквам. Исках да разреша проблемите на другите с цел да спечеля тяхното възхищение и одобрение. След като водачът възложи на Натали да работи с мен, не бях мислила как можем да изпълняваме добре дълга си заедно, а вместо това винаги се състезавах и се сравнявах с нея. Бях обсебена от това кого братята и сестрите търсят за помощ, коя от нас имаше по-голям престиж или по-високо положение сред останалите. Като видях как всички се възхищават на Натали, се почувствах застрашена и отхвърлена, така че започнах да гледам на нея като на конкурент. Исках да я победя и надмина във всичко, което казвах и правех, и опитвах всичко, за да накарам братята и сестрите да мислят, че съм по-добра от нея. Изглеждаше, че изпълнявам дълга си, но изобщо не мислех как да правя това добре, как можем да извлечем максимума от събиранията, нито дали трудностите и проблемите на братята и сестрите са били разрешени. Всяко едно нещо, което правех, беше в името на слава, придобивки и статус. Не е ли това нравът на един антихрист? Антихристите поставят статуса и престижа над всичко. Те завиждат, борят се и се сравняват с всеки, който е по-добър от тях. Няма да се спрат пред нищо, за да стъпчат, омаловажат и оклеветят всеки в името на статуса, за да се превъзнасят и да се изтъкват. Във всичко, което правех, не бяха ли скритите ми мотиви същите като на антихриста? Като изпълнявах дълга си с такова намерение, вървях по пътя на антихриста и се противях на Бог. Когато осъзнах това, бях обзета от съжаление. Не исках да продължавам по този път и исках наистина да търся истината и да разреша покварения си нрав.

По-късно прочетох тези Божии слова: „Какъв дух цари в лагера на Сатана — в обществото или в официалните среди? Какви са общоприетите практики? Трябва да имате представа за тях. От какви принципи и насоки се водят действията им? Всеки действа своеволно, всеки върви по своя път. Всеки действа в свой собствен интерес и прави каквото си иска. Последната дума има този, който има власт. Той изобщо не се замисля за останалите. Просто всички правят каквото си искат, стремят се към слава, придобивки и статус и действат изцяло според собствените си предпочитания. Веднага щом получат власт, бързо я упражняват над останалите. Ако ги обидиш, те искат да те смачкат, а ти нищо друго не можеш да направиш, освен да им предложиш подаръци. Те са жестоки като скорпиони, готови са да нарушават закони, правителствени разпоредби и дори да вършат престъпления. На всичко това са способни. Лагерът на Сатана е толкова мрачен и зъл. Сега Бог е дошъл, за да спаси човечеството, да позволи на хората да приемат истината, да я разберат и да се освободят от робството и властта на Сатана. Не продължавате ли да живеете под властта на Сатана, ако не приемате истината и не я практикувате? В такъв случай каква е разликата между сегашното ви положение и това на дяволите и Сатана? Бихте се съревновавали точно като невярващите. Бихте се сражавали точно като тях. Бихте кроили планове и интриги и бихте се впускали в спорове от сутрин до вечер, обзети от завист. Къде се корени причината за този проблем? Причината е, че хората имат покварен нрав и живеят според него. Когато царува поквареният нрав, царува Сатана. Всички покварени човешки същества, без никакво изключение, живеят със сатанински нрав. Затова не бива да си мислиш, че си твърде добър, твърде кротък или твърде честен, че да се впускаш в борбата за власт и придобивки. Ако не разбираш истината и ако Бог не те води, определено не си изключение и твоята откровеност, доброта или младост по никакъв начин няма да те предпазят от борбата за слава и придобивки. Всъщност, стига да имаш възможност и подходящи условия, и ти ще търсиш слава, придобивки и статус. Домогването до слава и придобивки е характерно поведение за хората, които притежават нечестивата природа на Сатана. Никой не прави изключение. Цялото покварено човечество живее за слава, придобивки и статус и се бори за тях на всяка цена. Това важи за всички, които живеят под властта на Сатана. Следователно човек, който не приема или не разбира истината и който не може да постъпва според принципите, живее със сатанински нрав. Сатанинският нрав вече е овладял мислите ти и контролира твоето поведение. Сатана те е поставил изцяло под свой контрол, сложил ти е оковите си и няма да успееш да се измъкнеш, ако не приемеш истината и не се опълчиш на Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). След като прочетох Божиите слова, видях защо не можех да спра да се боря за слава и придобивки. Причината беше, че бях пропита и покварена от сатанински възгледи и отрови. Още от малка, вкъщи и в училище ми внушаваха и ме възпитаваха с идеи като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. Така че, в каквато и група да бях, аз исках възхищението на другите и се наслаждавах на чувството да бъда обект на възхищение и одобрение. Мислех, че единствено това е достоен и ценен живот. Все още живеех според тези сатанински идеи и гледища, докато изпълнявах дълга си в църквата. Стремях се към възхищението на другите и се отнасях с Натали като с моя противничка; бях обсебена от това как да я надмина. Дори прибягвах до безсърдечни неща, като използвах подмолни средства, за да прекъсна нейното общение на събирането. Винаги бях мислила, че да се издигаш в йерархията и да бъдеш обект на възхищение, е единственият достоен начин на живот. Фактите ми бяха показали, че когато живеех според тези сатанински отрови, амбицията и желанията ми само нарастваха все повече, а аз ставах все по-тесногръда, докато поведението ми беше достойно за презрение и особено отвратително за Бог. Нямаше и капка достойнство в този начин на живот. Най-накрая видях колко дълбоко съм била покварена от Сатана. Не можех да различа положителните от отрицателните неща и бях изгубила съвестта и разума си. Ако не бяха съдът и разкриването на Божието слово, нямаше да се самоанализирам и опозная, нито щях да видя ясно последствията и опасността от търсенето на слава и статус. Щях само да продължа да живея според сатанинските отрови и кой знае какво зло бих извършила? От сърце благодарих на Бог за Неговото напътствие и за това, че ми даде известно познание за самата мен.

По-късно прочетох друг откъс от Божието слово и в него намерих практическия път към освобождение от оковите на славата и статуса. Божиите слова гласят: „Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. Все се стремиш към величие, благородство и статус. Все се стремиш да превъзхождаш другите. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече се стремиш към неща като величие, благородство, превъзходство над останалите, изтъкнатост, изключителност и забележителност, толкова по-отвратителен си за Бог. Бог ще те ненавижда и ще те отхвърли, ако не се самоанализираш и не се покаеш. Не се превръщай в човек, когото Бог намира за отвратителен. Бъди човек, когото Бог обича. И така, как човек може да постигне Божията любов? Като покорно приеме истината и заеме позицията на сътворено същество, като действа според Божиите слова, стъпил здраво на земята, и изпълнява правилно дълга си, като е честен и изживява човешко подобие. Това е достатъчно и Бог ще бъде удовлетворен. Човек не бива да храни амбиции и напразни мечти и да се стреми към слава, придобивки и статус, нито към това да се откроява в тълпата. Нещо повече, не бива да се старае да бъде велика личност или свръхчовек, който превъзхожда останалите и ги кара да го обожават. Това е желание на поквареното човечество и пътят на Сатана, а Бог не спасява такива хора. Ако хората непрестанно преследват слава, придобивки и статус, и отказват да се покаят, за тях няма лек и изходът е само един — да бъдат отстранени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Чрез Божиите слова осъзнах, че Той не иска от хората да бъдат известни или велики. Не изисква от тях да постигнат нещо невероятно. Бог просто иска от нас честно да практикуваме в съответствие с Неговите слова и да изпълняваме дълга и отговорностите на сътворено същество. Такъв човек е наистина достоен в Божиите очи и Му е угоден. Човек трябва да се покланя на Бог и да Го почита като велик. Но аз винаги търсех място в сърцата на хората и се опитвах да ги накарам да ми се възхищават и да ме боготворят. Не вървях ли по този начин срещу Божиите изисквания и по пътя на съпротива срещу Бог? Липсваше ми истината реалност. Имаше много неща, които не можех да разбера или разреша, и можех само да изрецитирам няколко доктрини, но винаги имах високо мнение за себе си. Най-безсрамно исках другите да ме гледат с уважение и да ме почитат, и се борех за това, когато не се случваше. Изобщо не познавах себе си и не знаех какво е срам! Бог е Господ на творението и Той е върховен и велик. Той се е въплътил и е дошъл на земята, за да изрази истината и да спаси човечеството. Извършил е такова огромно дело, но въпреки това Той не се изтъква, нито се позиционира като Бог. Той е скрит и смирен. Като виждах колко прекрасна е Божията същност, се чувствах още по-засрамена и виновна. Реших да се опълча на плътта си и да практикувам истината. Застанах пред Бог и се помолих: „О, Боже, винаги се състезавам и сравнявам с другите, докато изпълнявам дълга си, и търся статус, за да може другите да ми се възхищават. Това Те отвращава и аз повече не искам да живея така. Искам да оставя настрана славата и статуса и да стоя здраво на земята, докато изпълнявам дълга си. Моля Те, напътствай ме“. След това потърсих Натали и споделих открито пред нея за моето състояние и поквара. Проведохме общение за това колко важно е хармоничното сътрудничество. Тогава се почувствах толкова уравновесена и спокойна.

След това, на моменти, все още ми се искаше да се състезавам, докато работех с Натали, но когато тези мисли възникнеха, бързо казвах молитва и се опълчвах на себе си. Спомням си как веднъж, когато беше ред на Натали да е домакин на събрание, видях, че е твърде заета, за да се подготви, затова намерих някои подходящи Божии слова, за да отговоря на проблемите на другите. Помислих си: „Аз бях тази, която намери тези откъси. Ако събранието мине добре, дали братята и сестрите ще си помислят, че Натали е свършила цялата работа? Дали ще си помислят, че тя поема по-голямо бреме от мен? Може би аз трябва да съм домакин този път“. Точно когато си мислех за това, осъзнах, че това отново е борба за слава и придобивки от моя страна. Тогава ми дойдоха наум тези Божии слова: „Трябва да се научиш да се отказваш от тези неща и да ги оставяш настрана, да препоръчваш други хора и да им позволяваш да изпъкват. Не се бори и не бързай да се възползваш от възможностите да се откроиш и да блеснеш. Трябва да можеш да оставяш тези неща настрана, но и не бива да отлагаш изпълняването на дълга си. Бъди човек, който работи тихо и незабележимо, който не се изтъква пред останалите, докато отдадено изпълнява дълга си. Колкото повече се отказваш от гордостта и статута си и колкото повече се отказваш от интересите си, толкова по-спокоен ще се чувстваш, толкова повече светлина ще има в сърцето ти и толкова повече ще се подобрява състоянието ти. Колкото повече се бориш и се състезаваш, толкова по-мрачно ще става състоянието ти. Ако не ми вярваш, пробвай и виж! Ако искаш да преобърнеш този тип покварено състояние и да не бъдеш контролиран от тези неща, трябва да търсиш истината и ясно да разбираш същността на тези неща, а след това да се избавиш от тях и да ги изоставиш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Трябва да се научим да се избавяме, да се отказваме от всякакви възможности да се изтъкваме и да оставим другите хора да бъдат в центъра на вниманието. Като помислих върху това, ѝ изпратих съобщение с думите: „Давай, бъди домакин утре, а аз ще помагам с общението“. На събранието на следващия ден не мислех как ме възприемат, а как да водя общение по Божиите слова, за да помогна за разрешаването на проблемите на хората. Натали и аз проведохме заедно общение, като взаимно се допълвахме. След това всички казаха, че събирането е било наистина полезно за тях. Благодарих на Бог за това и почувствах увереността и спокойствието от практикуването на истината.