Аз отговарях за поенето в църквата. Докато все повече хора приемаха делото на Всемогъщия Бог от последните дни, църквата ни се раздели на три различни църкви и ми възложиха ръководството на една от тях. След разделянето открих, че много новодошли, които не посещаваха редовно събрания, бяха разпределени в моята църква. Помислих си, че тъй като ни липсваха напояващи служители, подкрепата за всички тези хора, които не посещаваха събрания както трябва, ще изисква много време и енергия. Ако те напуснеха, защото не са били добре напоени, братята и сестрите можеха да кажат, че съм неспособен и с ниски заложби. Това щеше да е толкова неловко. Тогава можеше да ме скастрят или да ме държат отговорен за тяхното напускане. Ако не поемех ръководството, а бях просто един от напояващите служители, нямаше да ми се налага да нося тази отговорност. Чувствах, че това е голям натиск, сякаш бях поел огромен товар, и се чувствах обременен в сърцето си. Водачът искаше от нас да развиваме повече хора, за да се справим с недостига на напояващи работници. Но като виждах колко много новоповярвали не посещаваха събрания както трябва, се притесних, че ще е трудно. Мислех, че няма да успея да обуча хората достатъчно скоро, и се чувствах обезкуражен. След това станах много пасивен в работата си. Не обучавах и не поях правилно онези, които трябваше да обучавам и поя, което навреди на работата ни. Тъй като наистина се чувствах разстроен и донякъде виновен, аз се помолих на Бог: „Боже, липсва ми духовен ръст. Откакто видях колко много трудности и проблеми има в тази нова църква, искам да си тръгна. Знам, че това не е Твоето намерение. Моля Те, напътствай ме, за да се самоанализирам и да променя неправилното си състояние, така че да мога да се заема с тази работа“.

Прочетох един откъс от Божието слово по време на духовната си практика. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на царското евангелие. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали разпространяваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. Вярващите в Бог трябва да платят висока цена, за да придобият истината и ще се сблъскат с много препятствия, за да я практикуват. Те трябва да се отрекат от някои неща, да изоставят плътските си интереси и да понесат известно страдание. Едва тогава те ще могат да приложат истината на практика. И така, може ли човек, който се страхува да поеме отговорност, да практикува истината? Той със сигурност не може да практикува истината, камо ли да я придобие. Той се страхува да практикува истината, да не накърни интересите си; страхува се да не бъде унизен, подценен и осъден и не смее да практикува истината. Следователно не може да я придобие и независимо колко години вярва в Бог, не може да получи Неговото спасение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Като видях това, което Божието слово разкриваше, се почувствах ужасно. Бог казва, че онези, които се страхуват да поемат отговорност при изпълнение на дълга си, са най-егоистични, подли и измамни. Те не могат да практикуват истината и няма как да постигнат спасение. Аз действах по този начин. Когато видях, че има много новодошли, които не посещават редовно събрания, и малко кандидати за обучение, не мислех за това как да проявя внимание към Божиите намерения, като развивам обещаващите кандидати и напоявам добре новоповярвалите, за да могат по-скоро да пуснат корени по истинския път. Отнасях се с тях като с бреме. Мислех за това колко време и енергия щяха да са необходими, за да ги подкрепям, и че другите щяха да ме гледат с пренебрежение, ако не го правя добре, и дори щяха да ме скастрят и да ми потърсят отговорност, ако беше сериозно. Изглеждаше като изтощителна работа, която можеше да не доведе до никакви резултати, и аз чувствах, че се противопоставям. Въпреки че се насилвах да я върша, бях пасивен по отношение на нея. Тъй като бях безотговорен, хората, които трябваше да бъдат обучени, не бяха, а някои спряха да идват редовно. Божието евангелие от последните дни сега се разпространява бързо и все повече хора се обръщат към Бог. Доброто напояване и подкрепа на новоповярвалите са неотложно Божие намерение, но аз мислех само за собствените си интереси, а не за Божието намерение. Не взех под внимание и навлизането в живота на новодошлите. Бях толкова егоистичен и толкова разочароващ за Бог! А в другите нови църкви забелязах, че други могат да поддържат работата на църквата, без да се замислят за личните си печалби или загуби. Те правеха всичко възможно да поят новоповярвалите, независимо колко трудно беше това. Те бяха истински вярващи, които бяха отдадени на дълга си. Чувствах се засрамен и унижен. Трябваше да престана да проявявам внимание към собствените си интереси и да забавям църковната работа. Трябваше да поема тази отговорност и да дам всичко от себе си, за да бъдат новодошлите добре напоени. След това започнах активно да сътруднича и положих усилия да напоя някои хора, които можеха да бъдат развивани. След като разбраха Божието намерение, те също станаха активни в изпълнението на дълга си. Работихме заедно, докато изпълнявахме задачите си, и заедно подкрепяхме новоповярвалите. След известно време доста новодошли посещаваха редовно събрания. Бях наистина щастлив и благодарен на Бог.

Но не след дълго отново се сблъсках със същата ситуация. Един ден водачът ми каза: „Църквата „Чънгуан“ е току-що създадена. Значителен брой новоповярвали не посещават събрания както трябва и им липсват добри напояващи работници. Работата напредва бавно. Нека предадем тази църква в твоите ръце“. Когато водачът каза това, разбрах, че зад тази ситуация стои Божието намерение. Последния път, когато църквата беше разделена, аз се страхувах да поема отговорност, което забави работата на църквата. Този път трябваше да се покоря и да изпълня дълга си подобаващо. Но се разколебах, когато отново погледнах към сегашното състояние на църквата „Чънгуан“ Църквата, за която отговарях, тъкмо започваше да се справя по-добре и имаше много работа за вършене. Поемането на друга църква щеше да отнеме много време и енергия. Ако не можех да поддържам адекватно църквата „Чънгуан“ и не можех да се грижа за работата в настоящата ми църква, какво щяха да си помислят останалите за мен? Управлението само на една църква нямаше да е толкова натоварено и можех да съсредоточа усилията си върху това да върша работата си добре. Тогава всички щяха да ме видят с нови очи и може би дори щях да получа повишение. При тази мисъл ми се струваше, че ще ми дойде в повече да се справям и с църквата „Чънгуан“ При всички случаи това нямаше да ми бъде от полза и аз не исках да го приема. Но ако откажех и никой не приемеше, това щеше да се отрази на работата на църквата. Чувствах се раздвоен. Водачът видя в какво състояние се намирам и сподели с мен един откъс от Божието слово: „Ако си относително кадърен в дадена област и си работил в нея по-дълго от повечето хора, тогава трябва да ти бъде възложена по-трудната работа. Ти трябва да го приемеш от Бог и да се покориш. Не бъди придирчив и не се оплаквай с думите: „Защо ме дразнят? Дават лесните задачи на други хора, а на мен ми дават трудните. Дали не се опитват да направят живота ми труден?“. „Да се опитват да ти направят живота труден“ ли? Какво имаш предвид с това? Организацията на работата е съобразена с всеки човек — тези, които са по-способни, вършат повече. Ако си научил много и си получил много от Бог, трябва да ти бъде дадено по-тежко бреме — не за да ти се направи животът труден, а защото е подходящо точно за теб. Това е твоят дълг, така че не се опитвай да подбираш или да отказваш, нито да се измъкнеш от него. Защо смяташ, че е трудно? Истината е, че ако вложиш сърце в него, ще се справиш напълно със задачата. Самата ти мисъл, че е трудно, че показва пристрастно отношение, че те дразнят умишлено е изблик на покварен нрав. Това е отказ да изпълниш дълга си, отказ да получаваш от Бог. Това не е практикуване на истината. Когато си придирчив в изпълнението на дълга си, като правиш това, което е леко и лесно, и само това, което те кара да изглеждаш добре в очите на другите, това е покварен сатанински нрав. Фактът, че не можеш да приемеш своя дълг или да се подчиниш, доказва, че продължаваш да си непокорен спрямо Бог, че се съпротивляваш, отказваш Му и Го избягваш. Това е покварен нрав“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Този откъс ме развълнува. Водачът не се опитваше да ме затрудни, като ме караше да поема още една църква. Известно време бях вършил работа по поенето, така че трябваше да мога да се справя, ако просто се жертвах малко повече. Аз обаче бях твърде егоистичен, мислех само за собствените си интереси и не желаех да се жертвам повече. Освен това се страхувах, че ще изглеждам зле, ако не си свърша добре работата, така че не исках да я поема, а просто я отхвърлях — изобщо не бях покорен. Това, че църквата ми поверяваше нещо толкова важно като поенето на новоповярвалите, беше Божия благодат и възвисяване. Трябваше да се покоря на това безусловно и да дам най-доброто от себе си. Така би постъпил човек със съвест и разум. Като се осланям на Бог и наистина Му сътруднича, знаех, че Бог ще ме напътства, за да свърша работата добре. Тогава се помолих на Бог в сърцето си, готов да се избавя от тревогите си и да поема тази отговорност.

По-късно размишлявах и търсех. Защо винаги исках да отхвърлям дълга си и никога да не поемам бреме? Прочетох нещо в Божието слово: „Каквото и да правят, антихристите първо се съобразяват със собствените си интереси и действат едва след като са обмислили всичко; те не се покоряват истински, искрено, напълно и безусловно на истината, а го правят избирателно и под условие. Какво е това условие? Статусът и репутацията им трябва да бъдат предпазени и да не претърпят загуби. Едва след като това условие е изпълнено, те решават и избират какво да правят. Тоест антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да удовлетворят Божията воля, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на някаква реална работа ще накара повече хора да ги ценят, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите. Това не е ли егоистично и долно?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Намерих отговора в Божиите слова. Основната причина, поради която не исках да поемам тежко бреме, беше, че живеех според антихристки нрав, бях егоист и измамник. Всяко нещо, което правех, свързвах със собствените си интереси, с предварителното условие, че то не може да застраши личните ми интереси. Не проявявах внимание към Божиите намерения и не отстоявах църковното дело. Когато видях, че много новодошли в новата ми църква не посещаваха редовно събрания, се страхувах, че това ще се отрази на ефективността в изпълнението на дълга ми, което щеше да навреди на репутацията ми. Когато водачът ме помоли да ръководя църквата „Чънгуан“, знаех, че ако новоповярвалите там не бъдат скоро напоени, те могат да бъдат прекъснати от религиозните пастори и да се откажат. Но аз не исках да приема работата по поенето там. Преценявах плюсовете и минусите за себе си, като мислех само как да свърша работата, за която вече отговарях. Така нямаше да бъде толкова напрегнато и нямаше да ми се налага да страдам много. Ако накрая постигнех нещо, щях да получа одобрението на останалите и да оставя добро впечатление. Живеех според сатанинската отрова: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Пред каквото и да се изправех, първо мислех дали то ще е добро за репутацията ми. Ако интересите ми щяха да бъдат засегнати, дори това да беше добро за работата на църквата, не исках да го направя. Противопоставях се и отказвах, и изобщо не бях искрен или покорен на Бог. Онези, които току-що бяха приели Божието дело от последните дни, все още не знаеха истината. Те бяха податливи на намесата на пасторите, които можеха да ги подведат и да ги отблъснат, затова църквата ме назначи да ги поя и подкрепям. Изправен пред такава важна задача, аз не поех отговорността и не изпълних дълга си, а се страхувах, че репутацията ми ще пострада, ако не си свърша добре работата. Това е същият нрав като на антихриста — егоистичен, достоен за презрение и себичен. Бях изпълнен със съжаление и вина. Чувствах се така, сякаш наистина бях задължен на Бог, и исках да се покая пред Него.

След това прочетох още от Божието слово: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или лоши? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от оскърблението, което си Му причинил. Ти не свидетелстваш за Бог, не даваш всичко от себе си за Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже безполезна?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова са много ясни. Бог не гледа колко страдаме, а какво е в сърцата ни, какво разкриваме докато изпълняваме дълга си, и дали имаме свидетелство за практикуване на истината. Ако мотивът на даден човек при изпълнение на дълга му не е да удовлетвори Бог, ако не практикува истината, тогава независимо колко дава, Бог гледа на това като на злодеяние и противопоставяне спрямо Него. Спомням си какво разкриваше начинът ми на мислене през този период от време — винаги мислех и планирах около собствените си интереси и исках да избегна дълга си. Въпреки че неохотно го приемах, не бях отговорен. Не обучавах тези, които трябваше да обучавам, а някои новоповярвали не посещаваха редовно събрания, защото не ги напоявах навреме. Мотивите и поведението ми бяха противни на Бог. В Божиите очи аз вършех зло и Му се противопоставях. Бях вярващ от години и се бях радвал на толкова много хранене с истината от страна на Бог, но никога не мислех как да се отплатя за Божията любов. Когато работата на църквата най-много се нуждаеше от подкрепа, не исках да поемам тежко бреме. Не изпълнявах добре дълга си и не удовлетворявах Бог. Наистина нямах никаква съвест или човешка природа. Тихо се молех: „О, Боже, в изпълнението на дълга си се стремях към име и статус, без изобщо да защитавам църковното дело. Толкова съм егоистичен. Не изпълнявах добре дълга си и съм Ти дълбоко задължен. Боже, благодаря Ти, че ми даде още един шанс. Искам да се покая, да поема това бреме и да дам всичко от себе си в дълга си, за да компенсирам миналите си прегрешения“.

По-късно прочетох един откъс от Божието слово, който ми даде път за практикуване. Бог казва: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От Божиите слова открих пътя за практикуване. Той се състоеше в това да се избавя от собствените си интереси и да поставям интересите на църквата на първо място, когато изникне нещо. Исках да правя това, което се казва в Божието слово, да престана да проявявам внимание към това, дали моите собствени интереси ще пострадат или не и към това какво ще си помислят другите за мен. Трябваше да изпълнявам задълженията си и да поема работата. Също така осъзнах, че никога не исках да върша предизвикателна работа, от страх, че ще ме погледнат с пренебрежение или ще ме скастрят, ако не я свърша добре. Не разбирах добрите намерения на Бог да спаси човека: Това, че ми дадоха по-трудна работа, е Божията благодат. Бог използва това предизвикателство, за да ми помогне да се науча да се осланям на Него и да търся истината, за да разрешавам проблемите. Това, че при изпълнението на дълга си нося тежък товар, сблъсквам се с трудности, кастрят ме или ме разкриват, са все добри неща. Те ми дават възможност да видя по-добре грешките и недостатъците си, така че да мога по-съсредоточено да търся и да се въоръжавам с истината, за да компенсирам слабите си страни. Това е от полза за моето разбиране на истината и за напредъка ми в живота. Това е Божията любов. След като разбрах Божието намерение, моето отношение към дълга ми се промени. Видях, че за да управлявам работата на две църкви, не мога да разчитам само на собствените си способности. Това, което можех да направя, беше ограничено, така че трябваше да се съсредоточа върху обучението на хората. След като повече братя и сестри разберяха Божиите намерения, те можеха да поемат дълг и това щеше да улесни работата. Тогава щях да мога да съсредоточа енергията си върху критичните задачи. И така, обсъдих с напояващите служители и утвърдих хора, които да бъдат обучени, а след това работих за провеждане на събрания и общение върху Божието слово, с цел разрешаване на истинските им трудности и проблеми. Бях изненадан, когато някои братя и сестри придобиха разбиране за Божието дело, придобиха вяра и искаха да изпълняват дълг. Когато работехме заедно, аз станах много по-ефективен в изпълнението на дълга си, а някои проекти бяха изпълнени за нула време. Те също придобиха известна практика и имаха повече енергия за изпълнението на дълга си. След като известно време бяха поени и подкрепяни, много от новоповярвалите придобиха известно разбиране за Божието дело, бяха положили основите върху истинския път и активно посещаваха събранията. За мен бе наистина трогателно да виждам всичко това. След като се избавих от собствените си интереси, поех бреме и се опитах всячески да изпълня дълга си. Докато се усетя, бях напреднал до известна степен и бях постигнал много повече в изпълнението на дълга си. Сега вече не се страхувам да поемам отговорност и искам да практикувам истината и да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог.