Когато бях в началното училище, имаше един текст, който остави дълбоко впечатление у мен — историята на Кун Жун, който раздава круши. Кун Жун дал най-едрите круши на по-големите и по-малките си братя, докато той взел най-малката, за което баща му го похвалил. Неговата история е написана в класиката „Три йероглифен канон“. Тогава сметнах, че той има отличен характер и реших, че и аз искам да съм такова дете. И така, още от малка, ако имаше някаква вкусотия или нещо забавно, въпреки че го исках, подобно на Кун Жун го давах на по-големите и по-малките си сестри и никога не се е карах за него. Сестрите ми много ме харесваха заради това, докато възрастните ме хвалеха дори още повече и казваха на другите деца да се учат от мен. Това още повече затвърди убеждението ми, че това е типът човешка природа, който хората трябва да притежават. След като повярвах в Бог, продължих по същия начин да се разбирам с моите братя и сестри. Както в дълга си, така и в живота никога не съм се борила за разни неща. Винаги поставям другите на първо място във всичко. Затова моите братя и сестри ме приемаха добре и всички казваха, че лесно се разбират с мен, че не съм егоистка и съм внимателна към околните. Бях много горда от поведението си и винаги съм смятала, че имам добра човешка природа. По-късно най-накрая успях да разбера, че възгледите ми за нещата са погрешни, след като това бе разкрито от определени обстоятелства.

През януари тази година, поради нуждите на евангелското дело, трябваше да се намерят много нови работници, които да работят по евангелието и напояването, така че трябваше постоянно да търся и обучавам напояващи. Понякога, когато намирах братя и сестри, които бяха подходящи за напояващи, евангелският персонал стигаше до тях една крачка преди мен. Това ме правеше много нещастна, но ми беше твърде неудобно да го кажа, защото си мислех, че всички ще ме помислят за егоистка. И така измислих един метод. Нарочно изпратих съобщение до дякона, отговорен за напояването, в което му казах, че хората, подходящи за напояване, са били привлечени от евангелските колеги. Това настрои напояващия дякон срещу евангелските работници и направи невъзможно хармоничното сътрудничеството между тях. Когато един по-висш водач научи за това, тя се разправи строго с мен и ме разобличи, че съм казала неща, за да посея раздор и да наруша църковното дело. Това, че ме скастриха и се разправиха с мен, ме натъжи, но не ме накара по никакъв начин да се замисля или да опозная себе.

Тогава един ден чух, че една сестра на име Лиз е с добро качество и схващания, така че беше много подходяща за напояваща. Отидох при църковния водач, за да помоля да прехвърли тази сестра да напоява новодошлите. По-късно обаче имахме спешна нужда от хора, които да проповядват евангелието, и църковният водач изпрати Лиз да разпространява евангелието. Когато научих за това, се почувствах много огорчена и исках да разговарям с църковния водач по този въпрос, но си помислих, че ако го направя, моите братя и сестри със сигурност щяха да ме сметнат за егоистка и че обичам да се боря за разни неща. Казах си: „Не, не мога да го направя. Така ще изглеждам щедра и добродушна“. И така потиснах негодуванието си, лицемерно казах, че се радвам за Лиз и че както работата по напояването, така и евангелската работа са дело на Божия дом. По-късно чух водача на църквата да казва: „Брат Джером е с добро качество и общението му върху истината за решаване на проблеми е добро“. Исках да го помоля да дойде да напои новодошлите, но неочаквано водачът на църквата каза, че вече го е изпратила да бъде евангелски работник. Не издържах повече. Предишния път беше накарала сестра Лиз да проповядва евангелието. Защо назначи следващия човек на същата работа? Отчаяно се нуждаехме от хора, които да извършват напояване. И така, обясних ситуацията на църковния водач. След като ме изслуша, тя отвърна: „Тъй като той е по-необходим да работи по напояването, ще оставя брат Джером при теб“. Осъзнах обаче, че водачът вече го беше изпратила да върши евангелското дело, и се притесних, че ако настоявам да го взема, другите ще кажат, че съм егоистка и държа да вземам способните хора. Затова и реших да го оставя да проповядва евангелието. Това щеше да покаже, че имам добра човешка природа, че не съм егоистка и се съобразявам с другите. Пратих съобщение в групата, че Джером ще е добър евангелски работник и изпратих поредица от радостни празнични емотикони. Всъщност всичко беше преструвка. Бях в ужасно настроение и имах множество оплаквания. Как може водачът да мисли, че само евангелската работа се нуждае от добри служители? Тя не виждаше действителните ни трудности. Колкото повече мислех, толкова по-огорчена се чувствах.

Няколко дни по-късно се случи нещо друго. Водачът ни помоли да докладваме за наскоро обучените служители. Видях, че евангелските работници са обучили повече хора, отколкото ние, напояващите, и отново не можах да го понеса. Моментално ме заля вълна от недоволство и неодобрение. Не очаквах, че са обучили толкова много хора. Дори им бях позволила да вземат Лиз и Джером. Беше твърде несправедливо. Сега имаше повече евангелски, отколкото напояващи работници. Като си помислих за огромния брой бъдещи новодошли и колко малко персонал за напояване имахме, почувствах голямо напрежение и се настроих срещу моя водач. Имах усещането, че тя мисли само за евангелската работа и като че ли никой не мислеше за напояването. Колкото повече мислех за това, толкова по-тъжна се чувствах и не можех да сдържам плача си, докато седях там. Гледайки евангелския дякон и църковния водач да говорят с ентусиазъм за новодошлите в нашата група, се почувствах като аутсайдер и бях толкова обезсърчена, че дори исках да напусна групата. На обяд този ден се чувствах толкова нещастна, че не можех да се храня. Лежах в леглото си сама и плачех и усещах, че ако продължавам така, със сигурност щях да се разболея. Когато една сестра, която познавах, видя състоянието ми, тя каза, че не съм говорила директно и съм се прикрила, така че другите да си помислят, че съм смирена и да ми се възхищават. След напомнянето от моята сестра най-накрая започнах да разсъждавам върху себе си.

В Божието слово прочетох: „Знаете ли какво всъщност е фарисей? Има ли около вас фарисеи? Защо тези хора се наричат „фарисеи“? Как са описвани фарисеите? Това са хора, които са лицемерни, напълно фалшиви и играят роля във всичко, което правят. Каква роля играят? Те се преструват, че са добри, мили и позитивни. Такива ли са в действителност? Съвсем не. Като се има предвид, че са лицемери, всичко, което проявяват и разкриват в тях е фалшиво. Всичко е преструвка — не е истинското им лице. Къде е скрито истинското им лице? Скрито е дълбоко в сърцата им, за да не го видят никога другите. Всичко отвън е роля, всичко е фалшиво, но те могат да заблудят само хората, не могат да заблудят Бог. […] За другите такива хора изглеждат много благочестиви и скромни, но всъщност това е нереално. Те изглеждат толерантни, снизходителни и любящи, но това всъщност е преструвка. Те казват, че обичат Бог, но всъщност играят. Други смятат такива хора за святи, но това е фалшиво. Къде може да се намери човек, който е наистина свят? Човешката святост е цялата фалшива. Всичко е роля, преструвка. Отвън те изглеждат предани на Бог, но всъщност това е само представление за другите. Когато никой не ги гледа, те не са ни най-малко предани и всичко, което правят, е нехайно. Външно те отдават всичко на Бог и се отказват от семействата и кариерата си. Но какво правят тайно? Провеждат собствените си начинания и осъществяват своите дела в църквата, като живеят на гърба на църкватаи крадат тайно приношенията под претекст, че работят за Бог… Тези хора са съвременните лицемерни фарисеи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). „Няма ли да е полезно и за двете страни, ако се стремиш към истината и я практикуваш, ако говориш и постъпваш според Божиите слова и истините принципи и ако останалите могат да извлекат полза от това и могат да спечелят от теб? Ако живееш ограничен от мисленето на традиционната култура, ако се преструваш пред другите и те пред теб, ако си разменяте учтиви любезности и се подмазвате и всеки лицемерничи пред другия, тогава никой от вас не е добър. По цял ден взаимно се подмазвате и си разменяте любезности, без да изречете и дума истина, изживявате в живота си само доброто поведение, насърчавано от традиционната култура. Макар, погледнато отвън, такова поведение да е общоприето, то е лицемерно, то мами и подвежда останалите, привлича хората и ги подвежда, и не се чува нито една искрена дума. Накрая определено ще бъдеш подведен и измамен, ако се сприятелиш с такъв човек. От доброто му поведение не можеш да извлечеш нищо поучително. Единственото, което можеш да научиш от такова поведение, е да се преструваш и да мамиш. Ти го мамиш и той те мами. Накрая ще почувстваш изключителна ерозия на почтеността и достойнството си и просто ще трябва да я понесеш. Пак ще трябва да изглеждаш учтив, образован и съзнателен, без да се заяждаш с останалите и без да си твърде взискателен към тях. Пак ще трябва да си търпелив и толерантен, да се правиш на безгрижен човек с широко скроено великодушие и лъчезарна усмивка. Колко много години трябва да се полагат усилия, за да се постигне такова състояние! Животът няма ли да те изтощи, ако изискваш от себе си да живееш така пред хората? Никак не е лесно да си такъв лицемер, че да се преструваш, че изпитваш толкова много любов, като много добре знаеш, че не е така! Все по-силно ще чувстваш изтощението от това да се държиш като такъв човек. В следващия си живот би предпочел да си крава или кон, прасе или куче, отколкото да си човек. Ще смяташ, че хората са твърде лицемерни и зли“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). Бог разкри, че хората живеят в лицемерие, което се базира на традиционни културни идеи, които носят само болка, депресия и самоизолация. Това ме развълнува много, защото тези идеи силно ми бяха навредили. Особено като прочетох: „Никак не е лесно да си такъв лицемер, че да се преструваш, че изпитваш толкова много любов, като много добре знаеш, че не е така!“ се почувствах много засрамена. Тези думи ме описваха. Очевидно не бях много щедра, но трябваше да се преструвам, че съм, а когато не се интересувах от църковното дело, пак се преструвах, че го правя. Когато Лиз и Джером бяха помолени да проповядват евангелието, очевидно това не ми хареса, но се усмихнах насила и дори изпратих съобщение, че се радвам, че проповядваха евангелието. Бях толкова фалшива и прикрита. Божието слово разкрива, че фарисеите са били лицемери, които винаги са се прикривали. Външно са били с добра човешка природа, толерантни, смирени и благочестиви, но в действителност са използвали този метод, за да измамят и оплетат хората, за да защитят статуса и позициите си. Тяхната същина бе да мразят истината и Бог, поради което Господ Исус ги заклейми като змии и им каза „Горко ви“. Докато обмислях тези неща, се уплаших. Моето лицемерие беше точно като на фарисеите. Относно назначенията на персонала демонстрирах, че няма да се карам с останалите, и исках в замяна да получа добрата им оценка. Казвах, че всичко, което правех, беше за интересите на църквата, но това, от което всъщност се интересувах, бе собственият ми имидж. Притеснявах се, че евангелските работници ще кажат, че съм егоистка, че имам лоша човешка природа, и не помислих за църковното дело, така че трябваше да се сдържам. Въпреки че външно изглеждах щедра и великодушна, бях много разстроена и силно негодувах, а и дори се настроих срещу църковния водач и евангелския дякон. Скрих обаче тези мисли надълбоко, където не можеха да се видят, така че моите братя и сестри да си помислят, че имам добра човешка природа и мога да поддържам църковното дело. Размишлявах върху намеренията си и това, което разкрих, и се отвратих от поведението си. Измамих и примамих хората с привидните си добри дела, изградих си имидж, а всичко, което казах и направих, беше противно и омразно за Бог.

По-късно изслушах няколко пъти Божието общение, което анализираше традиционната култура и добродетел, и започнах да разсъждавам. Какви традиционни културни идеи ме контролираха, за да живея толкова лицемерно и толкова болезнено? Прочетох части от Божието слово. „В традиционната култура има една история за Кун Жун, който се отказал от по-големите круши. Какво мислите — нима всеки, който не може да бъде като Кун Жун, не е добър човек? Хората са мислели, че който може да бъде като Кун Жун, има благороден характер и непоклатима почтеност, защото жертва собствените си интереси заради другите, т.е. той е добър човек. Дали героят Кун Жун от този исторически разказ е пример за подражание, който всички са следвали? Има ли този образ определено място в сърцата на хората? (Да.) Това място в сърцата на хората се заема не от името му, а от мислите и практиките му, както и от моралните му качества и поведение. Хората ценят такива практики, одобряват ги и вътре в себе си се възхищават на моралното поведение на Кун Жун“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (10)). „Влиянието на традиционната култура върху интелектуалците е особено силно. Те не само приемат традиционната култура, но и приемат в сърцата си много идеи и възгледи от нея и се отнасят към тях като към положителни неща, дори до степен да считат някои известни поговорки за девизи, и по този начин поемат по грешния път в живота. Традиционната култура е представена от конфуцианската доктрина. Конфуцианската доктрина включва цял набор от идеологически теории, насърчава главно традиционната нравствена култура и открай време е почитана от управляващите класи на династиите, които са почитали Конфуций и Менций като светци. Конфуцианската доктрина препоръчва човек да отстоява ценности като добронамереност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност, да се научи първо да бъде спокоен, сдържан и снизходителен, когато се случват неща, да запази хладнокръвие и да разговаря за нещата, а не да се кара и да се боричка за тях, да се научи да бъде учтив и сговорчив и да печели уважението на всички — това означава да постъпваш прилично. Тези интелектуалци се поставят на по-високо място от народа и в техните очи всички хора са обект на тяхната търпимост и толерантност. „Резултатите“ от знанието са доста големи! Тези хора много приличат на фалшиви джентълмени, нали? Хората, които придобиват твърде много знания, стават фалшиви джентълмени. Ако тази група от изтънчени учени трябва да се опише с една фраза, това е изтънчена учена елегантност. […] Те са се специализирали в изучаването и подражаването на изисканата елегантност, проявявана от джентълмените. С какъв тон и по какъв начин говорят и обсъждат нещата заедно? Изражението на лицето им е много нежно, и те говорят учтиво и сдържано. Изразяват само собствените си възгледи и дори да знаят, че възгледите на другите са погрешни, не казват нищо. Никой не наранява чувствата на никого, а думите им са изключително меки, сякаш са увити в памучна вата, за да не наранят или да подразнят някого, в резултат на което на човек започва да му се повдига, да изпитва тревога или яд, само като ги слуша. Факт е, че възгледите на никого не са категорични и никой не отстъпва на никого. Този тип хора са толкова добри в това да се прикриват. Когато се сблъскат дори с най-баналния въпрос, те се прикриват и покриват и никой от тях не дава ясно обяснение. Каква поза искат да заемат пред обикновените хора и какъв образ искат да си създадат? Това е — да позволят на обикновените хора да видят, че са скромни джентълмени. Джентълмените превъзхождат другите и са обект на почит от страна на хората. Хората си мислят, че джентълмените имат по-големи прозрения от обикновените хора и че разбират по-добре нещата в сравнение с обикновените хора, така че всички се консултират с тях, когато имат проблем. Точно такъв резултат искат тези интелектуалци и всички те се надяват да бъдат почитани като светци“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). Божието слово точно описваше проблема ми. Защо можех да гледам на тези лицемерни добри дела като на положителни неща, на които да подражавам? Защото бях повлияна от традиционната културна идея за раздаването на круши от Кун Жун. От дете живеех с тази идея. За да накарам хората да мислят, че съм добро дете, раздавах много от любимите си играчки и вкусотии на сестрите си. Когато пораснах, също бях смирена и проявявах щедрост във всичко. Въпреки че го правех неохотно, мислех, че само по този начин мога да покажа, че имам добра човешка природа и добри обноски, и че това е единственият начин да спечеля уважението на другите, така че неохотно го търпях. След като започнах да вярвам в Бог, продължих да поддържам тази традиционна представа като истина. По въпроса с тези две назначения на служители проявих сдържаност. Очевидно имаше недостиг на персонал за напояване, но сложих маска на безкористна преданост и позволих на двама души, подходящи за напояващи, вместо това да проповядват евангелието. Това ме накара да изглеждам много благородна и щедра, но всъщност бях толкова негативно настроена, че няколко пъти плаках тайно заради липсата на персонал. Настроих се срещу водача на църквата и в крайна сметка пострада работата по напояването. Какъв беше смисълът да „раздаваш“ така? В името на доброто си реноме заех благородна поза като Кун Жун и не се интересувах дали това влияе на църковното дело. Бях изключително лицемерна. Ако бях наистина загрижена за църковното дело, щях да оценя необходимостта ни от персонал според действителните нужди на напояващата работа, но за да защитя имиджа си, въобще не действах принципно. Дори когато работата по напояването беше засегната от липсата на персонал, все още продължавах великодушно да се лишавам от хора. Спечелих похвалата на другите с цената на забавянето на работата по напояването. Нищо чудно, че Бог казва, че такива хора са лицемери. Разбрах, че поведението ми наистина е фалшиво.

По-късно прочетох някои от Божиите слова, които ме развълнуваха. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да сте напълно наясно с това, че всеки вид поговорка за морално поведение не е истината, а още по-малко може да заеме нейното място. Тези поговорки дори не са положителни неща. Е, какво точно са? Може да се каже със сигурност, че тези поговорки за морално поведение са еретични лъжи, чрез които Сатана подвежда хората. Те сами по себе си не са истината реалност, която хората трябва да притежават, нито са положителни неща, които нормалната човешка природа трябва да изживява. Тези поговорки за морално поведение представляват измами, преструвки, фалшивост и номера — всички те са фалшиво поведение и изобщо не произтичат от съвестта и разума на човека или от нормалното му мислене. Следователно всички поговорки за морално поведение на традиционната култура са нелепи, абсурдни ереси и лъжи. С тези няколко общения всички поговорки за морално поведение, които Сатана излага, биват осъдени на смърт в днешния ден. Ако те дори не са положителни неща, как може хората да ги приемат? Как може да живеят според тези идеи и възгледи? Причината е, че тези поговорки за морално поведение съответстват толкова точно на човешките представи и фантазии. Те предизвикват възхищение и одобрение, затова хората ги приемат в сърцата си и въпреки че не могат да ги приложат на практика, охотно ги допускат и почитат вътре в себе си. И така, Сатана използва различните поговорки за морално поведение, за да подвежда хората, да контролира сърцата и поведението им, защото хората почитат в сърцата си и сляпо вярват във всякакви поговорки за морално поведение и всички те биха искали да използват тези твърдения, за да изглеждат по-достойни, по-благородни и по-добри, с което да постигнат целта си да бъдат високоуважавани и възхвалявани. Накратко, всички различни поговорки за морално поведение изискват от хората да демонстрират определен вид поведение или човешко качество в сферата на моралното поведение във всяко свое действие. Тези поведенчески модели и човешки качества изглеждат доста благородни и са на почит, затова всички хора усилено се стремят към тях в сърцата си. Това, което те не отчитат обаче, е, че тези поговорки за морално поведение ни най-малко не са принципите на поведение, които един нормален човек трябва да следва. Напротив, те са набор от различни лицемерни поведенчески модели, които човек може да прояви. Те са отклонения от стандартите на съвестта и разума, отдалечаване от волята на нормалната човешка природа. Сатана използва фалшиви и престорени поговорки за морално поведение, за да подвежда хората, да ги накара да почитат него и онези лицемерни така наречени мъдреци, поради което хората да гледат на нормалната човешка природа и на критериите за човешко поведение като на нещо обикновено, просто и дори долно. Хората презират тези неща и се отнасят към тях с пренебрежение. Това е така, защото поговорките за морално поведение, поддържани от Сатана, са много приятни за окото и много добре се съвместяват с човешките представи и фантазии. Истината обаче е, че никоя поговорка за морално поведение, каквато и да е тя, не е принцип, който хората трябва да следват в поведението си или в светските си дела. Замислете се — не е ли така? В същността си поговорките за морално поведение са просто изисквания хората да живеят наглед по-достойно и по-благородно, което им дава възможност другите да ги почитат или хвалят, а не да ги гледат с пренебрежение. Същността на тези поговорки разкрива, че те са просто изисквания хората да демонстрират добро морално поведение с добри постъпки, чрез което да се прикрият и ограничат амбициите и екстравагантните желания на покварената човешка природа, да се прикрие злата и отвратителна природа същност на човека, както и проявленията на различни покварени нрави. Целта на тези поговорки е да подобрят индивидуалността на човека чрез привидно добро поведение и практики, да подобрят изградения от другите образ за човека, както и всеобщата оценка за него. Тези аргументи показват, че поговорките за морално поведение имат за цел да прикрият съкровените мисли, възгледи, цели и намерения на човека, отвратителното му лице и природата му същност с помощта на повърхностно поведение и практики. Могат ли тези неща да се прикрият успешно? Опитите за прикриването им не ги ли правят още по-очевидни? Сатана обаче не го е грижа за това. Неговата цел е да прикрие отвратителното лице на покварената човешка природа, да прикрие истината за човешката поквара. Затова Сатана кара хората да приемат проявленията на моралното поведение, за да се прикрият, което означава, че той използва правилата и моделите за морално поведение, за да придаде приличен вид на човека и да подобри качествата и индивидуалността му, за да може другите да ценят и възхваляват. В общи линии тези поговорки за морално поведение определят дали човек е благороден, или долен въз основа на неговите поведенчески прояви и морални стандарти“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (10)). Едва след като прочетох Божието слово, разбрах, че гледната ми точка винаги е била погрешна, тоест това, че съм приемала добродетелите на традиционната култура като стандарт за измерване дали нечия човешка природа е добра или лоша. Погрешно гледах на добродетелта като на истина, като си мислех, че ако си добродетелен, значи имаш добра човешка природа. Всъщност добродетелта не е жизненият принцип, който трябва да следват хората. Тя е акт на лицемерие и по същество е метод, който Сатана използва, за да измами и поквари хората. Сатана използва традиционната култура, за да внуши морални стандарти, според които хората да живеят, така че те използват привидно добри дела, за да се прикрият и да скрият вътрешната си поквара като средство за спечелване на уважението на околните и в резултат на това хората стават все по-лицемерни и измамни. Видях, че и аз правя така. Смятах, че добродетелите на традиционната култура са критерий за моите действия. Макар да изглеждаше, че съм отстъпчива и можех да се разбирам с другите, в действителност се насилвах да върша добри дела, за да накарам хората да кажат, че съм добра и да поддържам представите им за мен. А казвах, че мисля за църковното дело. Бях толкова измамна!

По-късно прочетох в Божието слово: „Човек, който разбира истината, трябва да анализира различните твърдения и изисквания на традиционната култура по отношение на моралното поведение. Трябва да анализираш кое от тях цениш най-много и в кое се вкопчваш постоянно и винаги ти служи като основа и критерий за начина, по който възприемаш хората и нещата, и начина, по който се държиш и действаш. След това трябва да съпоставиш нещата, в които се вкопчваш, с Божиите слова и изисквания и да провериш дали тези аспекти на традиционната култура се противопоставят или противоречат на истините, които Бог изразява. Ако действително откриеш проблем, трябва незабавно да анализираш в кое точно отношение са погрешни и нелепи тези аспекти на традиционната култура. Когато си наясно с тези въпроси, ще знаеш кое е истината и кое е заблуда; ще имаш път за практикуване и ще си способен да избереш пътя, по който трябва да вървиш. Потърси истината по този начин и ще си способен да се поправиш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (5)). От Божието слово разбрах, че ако не искате да живеете според тези традиционни идеи, на първо време трябва да ги разпознаете и анализирате и да разберете защо не са правилни, защо са абсурдни, как нарушават истината и какви последствия ще имат върху живота на човек, ако се ръководи по тях. Само когато видите всичко това ясно, можете да се откажете от тях и да приемете истината. Започнах да се питам: „Раздаването“ в историята за крушите на Кун Жун съответства ли на принципите на истината? Дали това „раздаване“ е едно от Божиите изисквания към нормалната човешка природа? Дали онези, които се въздържат във всичко, наистина са добри хора? Моето собствено сляпо въздържание предизвика сериозен недостиг на персонал в работата по напояване. За да проявява щедрост и да се въздържа във всичко, казах толкова много лицемерни лъжи. Това, че бях закърмена с тези традиционни идеи, вместо да ме направи добър човек, ме направи лицемерна и измамна. Когато спечелих уважението на околните, не бях щастлив, а вместо това ставах все по-депресирана и нещастна. За мен това бяха горчивите плодове на преклонението пред традиционната култура. Ако Бог не бе разкрил същността на традиционната култура, щях да си остана сляпа през целия си живот. Не можех да спра да благодаря на Бог, че изрази истината и анализира традиционните идеи, което ми позволи да се събудя.

След това си помислих, „Тъй като добродетелта на Конг Ронг да раздава круши беше само привидно добро деяние и това не означаваше, че има добра човешка природа, каква еистинската добра човешка природа?“ В Божието слово прочетох: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да се разбирате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това се вижда ясно от всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да заблуди Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и изгода е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа. Както Бог, така и другите, могат да видят поведението му. За такива хора е много трудно да придобият истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). От Божието слово разбрах, че човек с истинска добра човешка природа обича истината и положителните неща, отговорен е в своите задължения, придържа се към принципите на истината и поддържа делото на църквата. Тези, които външно не обиждат никого, които се въздържат сляпо и безпринципно и които предпочитат сами да претърпят загуба, отколкото да се възползват от другите, въпреки че привидно изглеждат добри, в своя дълг те винаги се стремят да защитят собствените си интереси, никога не практикуват истината и никога не вземат под внимание делото на църквата. Такива хора нямат добра човешка природа. Не исках повече да живея според традиционната култура и да бъда престорено добър човек. Исках да изживявам човешко подобие според Божиите изисквания.

Докато четях Божието слово, намерих път на практика. „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва внимателно, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божието слово разбрах, че не трябва да се прикривам, за да създавам фалшив образ пред другите. Вместо това трябва да бъда честен, обикновен и открит човек и трябва да бъда по-открита и да общувам за всички проблеми, които имах, за да могат братята и сестрите ми да ми помогнат по-добре. Когато не споделях, когато просто сляпо понасях случващото се и се прикривах, никой не вярваше, че има недостиг на персонал за напояване и смятаха, че работата върви добре, но всъщност аз страдах и навредих на църковното дело. И така аз съзнателно практикувах според Божието слово и комуникирах ясно с моите братя и сестри. След това всички осигуриха персонал, който да върши напояването. Това ме накара да видя колко лесно и приятно е да се практикува според Божието слово. Като живеем според традиционната култура, ставаме все по-покварени, все по-фалшиви и измамни, а и все по-нещастни. Само практикуването на истината ни позволява да изживеем човешкото подобие, да станем наистина добри хора и да изпитаме истинско спокойствие и радост! Слава на Бога!