От Джан Дзян, Китай

Нашето семейство сме католици от поколения. Когато бях на 20, реших да стана монах и да отдам живота си в служба на Господ. След седем години систематично богословско обучение в семинарията на 27 години бях ръкоположен за свещеник, а на 30 бях повишен в игумен на манастир. По онова време бях невероятно надменен. Имах чувството, че съм много млад, за да бъда игумен на манастир, а свещениците и монасите казваха, че проповедите ми са им били полезни, затова си мислех, че разбирам Библията по-добре от другите и че познавам Господ. Мислех, че когато Господ дойде, определено ще получа одобрението Му и ще мога да вляза в небесното царство.

Една вечер през юни 2001 г. дякон Уан дойде забързано при мен, за да ми каже, че са дошли двама християни, които говорели много задълбочено за вярата. Като чух, че са християни, изобщо не ги взех насериозно. Помислих си: „Католическата църква е истинската църква и притежава пълната истина за спасението на Исус. Преминал съм през дългогодишно богословско обучение и съм изучавал всяка глава от Библията ред по ред. Това е идеална възможност. Ще отида да обсъдя с тях въпроса за вярата и да ги убедя да приемат католицизма“. След това дякон Уан ме заведе да се срещна с тях двамата. Това бяха брат Чън Шъ и брат Сян Гуан. Като разбрах, че вярват в Бог само от шест-седем години, ги погледнах с още по-голямо пренебрежение, но все пак им разказах търпеливо за историята на католицизма. Настоявах, че ако искат да са сигурни, че ще влязат в небесното царство, трябва да се присъединят към истинската църква — Католическата църква. Но двамата братя не само не искаха да приемат католицизма, ами Сян Гуан каза: „Както в католицизма, така и в християнството, църквата сега е в много окаяно състояние. Проповедниците четат и проповядват Писанието без просветление, не могат да изнесат никакви нови или задълбочени проповеди. Много проповедници дори започнаха да преследват светски неща и напуснаха пътя на служението. Вярващите се чувстват още по-негативни и слаби; вярата им е охладняла. По време на събиранията обсъждат ежедневието си или как да печелят пари, предлагат си работа един на друг и се сватосват. Има и много вярващи, които се стремят към светските тенденции, а някои дори се върнаха към светския живот. Състоянието на църквата по какво се различава от това в храма в последните дни на Епохата на закона? В края на Епохата на закона храмът очевидно е бил запустял. Хората обменяли пари там и търгували с говеда, овце и гълъби — бил се превърнал в разбойническо сборище. Това показало, че Светият Дух не извършва дело в храма. Къде тогава е извършвал дело Светият Дух? По онова време Господ Исус вече е извършвал ново дело извън храма, затова делото на Светия Дух се прехвърлило върху делото на Господ Исус. Това е малко както една печка, може да стопли стаята през зимата, но ако печката се махне, стаята постепенно изстива. По същия начин, когато в църквата извършва дело Светият Дух, братята и сестрите имат вяра и търсят страстно, но щом делото на Светия Дух се изгуби, църквата постепенно опустява. Навсякъде църквите са в същото състояние като храма в последните дни от Епохата на закона. Всички те са пусти. Замисляли ли сте се дали делото на Светия Дух се е преместило? Къде извършва делото си Светият Дух днес?“. Бях доста изненадан от тези думи. Не очаквах да свържат опустяването на храма в последните дни от Епохата на закона с делото на Господ Исус. Това разбиране беше доста ново и освежаващо. В нашата църква никога не бяхме разбирали нещата по този начин. Съгласих се също и с оценката им за състоянието на църквата. Освен всичко друго, много от вярващите вече бяха спрели да спазват практики като четене на Писанието и спазване на Господния ден. Те бяха точно като невярващи в стремежа си към Богтство и светски удоволствия, а броят на хората в църквата непрекъснато намаляваше. Това бяха факти. Църквата наистина беше пуста. Тъй като думите на братята бяха съгласно фактите и Библията, а и в разбирането им имаше известна дълбочина, си помислих: „Изучавал съм Библията дълги години, без да разбирам това, а те могат да говорят за него само след няколко години вяра. Изглежда съм ги подценил“. Като видях, че не мога да ги убедя, просто се съгласих с някои от техните думи и си намерих извинение да се прибера.

Тогава се замислих дали делото на Светия Дух не се измества. Но също така вярвах, че Светият Дух е душата на Католическата църква, така че ако Светият Дух не извършва делото си там, къде другаде би могъл да го прави? Не можех да го разбера, затова не мислих много за това. След това Чън Шъ и Сян Гуан дойдоха да ме видят още два пъти. Те казаха: „Бог се е въплътил, за да изрази нови слова, да извърши делото на съда и пречистването на човека, да ни избави от робството на греха и да ни въведе в Божието царство“. В сърцето си изпитах силна съпротива, като си помислих: „Разбирате ли наистина Библията? Господ Исус вече е завършил делото на изкуплението и в последните дни Той ще се спусне с облаците като Дух, за да определи изхода на хората. Как е възможно да се въплъти и да извърши ново дело?“. Тогава си спомних, че неотдавна бях чул, че има хора, които проповядват за Източна светкавица. Тези хора свидетелстваха, че Господ вече се е върнал въплътен и извършва ново дело, а проповедите им бяха много задълбочени. Изглеждаше доста вероятно Чън Шъ и Сян Гуан да вярват в Източна светкавица. Но аз си мислех, че Католическата църква е истинската църква и никога преди не бях чувал за Източна светкавица“. Тъй като не принадлежаха към истинската църква, всичко, което проповядваха, трябва да беше погрешно. Не можех да продължа да ги слушам, затова ги прекъснах и попитах: „Вие вярвате в Източна светкавица, нали? Казвате, че Господ отново се е въплътил и извършва ново дело. Това е невъзможно. Не го вярвам! Ако възнамерявате да ми проповядвате това евангелие, спестете си усилията!“. Чън Шъ и Сян Гуан продължиха търпеливо да водят общение с мен, но в онзи момент представите ми бяха твърде силни и изобщо не ги слушах. Сърдито им казах: „Това, което проповядвате, противоречи на моята вяра и не искам да го слушам повече!“. Когато видяха, че имам такова отношение, те спряха да говорят. След това говориха с мен още два пъти, но аз силно се противопоставях. Каквото и да казваха, всичко влизаше през едното ми ухо и излизаше през другото. Накрая ми оставиха екземпляр от книгата „Словото се явява в плът“ и ме призоваха да я проуча. Като видях колко са искрени, се почувствах твърде неудобно да откажа и запазих книгата. Като видях онзи дебел екземпляр от „Словото се явява в плът“, ми стана малко любопитно и исках да разбера какво точно пише в него. Затова прегледах съдържанието на книгата, а след това прелистих страниците. Открих, че някои части от книгата се различават от традиционните ни учения за неща като това дали Светата Троица наистина съществува и какви са бъдещият изход и крайна цел на човечеството, затова затворих книгата и повече не я погледнах. В онзи момент прецених, че е мой дълг да защитя стадото, като игумен на манастира и че трябва да информирам свещениците и монасите, за да не бъдат подведени. Затова по време на едно от уединенията на новопостъпилите, казах на свещениците и монасите: „Ние сме в последните дни и се появяват много лъжехристи. Преди няколко дни срещнах двама души от Източна светкавица. Те казаха, че Господ Исус се е върнал, че се е въплътил и извършва ново дело. Как е възможно това?“. Вдигнах „Словото се явява в плът“ и продължих: „Вижте, това е тяхната книга. Прегледах я набързо и това, което тя учи, е различно от нашите традиционни вярвания. Сигурен съм, че това не идва от Бог! Трябва да сте нащрек. Не четете книгите им, не се срещайте с тях и не слушайте проповедите им. Трябва да защитите членовете на църквата, за да не ги подведат!“. След като ме чуха да казвам това, свещениците и монасите се съгласиха, че въпросът за спасяването на душите е от съществено значение и че членовете на църквата трябва да бъдат защитени. Като видях, че всички са толкова покорни, почувствах, че съм извършил нещо много справедливо и съм изпълнил отговорността и задължението си на игумен да защитя стадото си. Изобщо не осъзнавах, че се съпротивлявам на Бог.

Няколко дни след тази случка Сян Гуан дойде да ме види и ме попита дали съм чел словата на Всемогъщия Бог. Аз му казах: „Словата на Всемогъщия Бог се различават от традиционните учения на нашата църква, затова няма да ги проучвам и няма да позволя никой друг да ги проучва, защото това е въпрос на вяра. Никога няма да предадем Господ, като слушаме твоите проповеди!“. Сян Гуан ми каза търпеливо: „Все още не си прочел словата на Всемогъщия Бог. Решил си, че те не са Божият глас и слова, и отказваш да ги проучиш само защото си намерил в тях едно нещо, което се различава от традиционните учения на вашата църква. Не е ли това твърде прибързано? Всемогъщият Бог казва: „Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете своеволни заключения, а още повече — не бъдете небрежни и безотговорни във вярата си в Бог. Знайте, че които вярват в Бог, трябва най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я заклеймяват, са надменни хора. Никой, който вярва в Исус, не е пригоден да проклина или заклеймява другите. Всички вие трябва да сте хора, които имат разум и приемат истината“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята). Като вярващи в Господ, трябва да имаме Богобоязливи сърца. Не можем сляпо да заклеймяваме Божиите слова и дело, когато не отговарят на нашите представи или фантазии. Ако нямаме смирено, търсещо отношение пред Бог, ако винаги оценяваме новото дело и новите слова на Бог със собствения си ум и фантазии, е твърде лесно да извършим тежкия грях да заклеймим и да се съпротивляваме на Бог. Точно както когато Господ Исус дойде да извърши делото Си: Тъй като фарисеите са видели, че Неговите слова и дело надхвърлят закона, те намерили нещо, което да използват срещу Него, заклеймили Го и накрая подтикнали хората да Го приковат на кръста. Те сериозно накърнили Божия нрав и в крайна сметка били прокълнати и наказани от Бог. Това беше урок, платен с кръв. Днес трябва да сме внимателни как се отнасяме към въпроса за завръщането на Господ, защото ако го заклеймим погрешно, може да похулим Светия Дух. Господ Исус отдавна е казал: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости“ (Матей 12:31). Да извършиш този грях е нещо ужасно! Откакто Всемогъщият Бог се е явил и извършва делото Си, много водачи на различни вероизповедания сляпо са заклеймявали Неговото дело от последните дни. Някои дори са клеветили и хулили Всемогъщия Бог. Много от онези, които сериозно се съпротивлявали, били наказани. Ако не се отнасяме внимателно към този въпрос, лесно можем да загубим крайната си цел“. Тогава си помислих: „Аз мисля за членовете на моята църква и ги защитавам от това да бъдат подведени. Как може това да оскърби Господ?“. Но когато се замислих по-сериозно, осъзнах, че той имаше право. В действителност не знаех много за Източна светкавица, а толкова бързах да я заклеймя и бях проповядвал същото на свещениците и монасите. Ако я заклеймявах погрешно, точно както той каза, това би оскърбило Бог. Последствията от това бяха невъобразими. Когато ми хрумна това, казах на Сян Гуан: „Никога преди не съм проявявал внимание към това, но в бъдеще ще се отнасям внимателно към този въпрос“. След това в нашата църква се случиха някои неща, които ме накараха да размишлявам. Веднъж се срещнах с нашия епископ и той тъжно ми каза: „Много свещеници в тази епархия търсят извинения да не предават дарения, а има и някои свещеници, които се отдават на разврат и отказват да се покаят. Един стар свещеник ми разкри насаме, че тайно е отклонил дарения към някой друг, за да основе фабрика…“. Когато чух тези неща, си помислих: „Тежък грях срещу Господ е за един свещеник да се отдава на разврат или да разхищава и присвоява дарения. Господ каза: „Ако не се покаете, всички така ще загинете“ (Лука 13:3). Ако свещениците живеят в грях и никога не се покаят, как ще влязат в небесното царство?“. Преди подобни проблеми възникваха само с няколко отделни свещеници. Никога не съм си представял, че толкова много от тях са изпаднали в поквара. Заради тези неща нямаше как да не си помисля за пустотата на църквата, която Сян Гуан беше описал. Помислих си: „Преди, когато Светият Дух извършваше дело в църквата, Светият Дух ни дисциплинираше, когато вършехме нещо нередно. А сега толкова много свещеници извършват грях спрямо Бог — защо Светият Дух не ги дисциплинира? Възможно ли е Светият Дух наистина вече да не извършва дело в нашата църква?“. В онзи момент не можех да разбера това.

Малко по-късно брат Сян Гуан и брат Фан И дойдоха да ме видят. Тогава все още бях малко против. Помислих си: „Вие свидетелствате, че Господ се е върнал в плът, за да извърши ново дело. Има ли някаква библейска основа за това? Не мисля, че имате някакво доказателство! Този път първо ще ви задам няколко въпроса. Ако не можете да им отговорите, приключваме“. Така че ги попитах: „Библията казва, че в последните дни Господ ще се върне като духовно тяло, слизащо с облаците. Но вие свидетелствате, че Той се е върнал в плът, за да извърши ново дело. На какво основание казвате това?“. Фан И спокойно отговори: „Бог е планирал и наредил отдавна, че Господ ще се въплъти и ще се върне в последните дни. Има доказателство за това в собственото пророчество на Господ Исус. Нека погледнем няколко стиха. Лука 17:24-25 казва: „Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да изстрада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. А след това: „Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44), както и: „Както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:37). Както виждате, всички тези стихове споменават „Човешкия Син“. Какво означава тук „Човешкия Син?“. Всички знаем, че Господ Исус е Човешкият Син и въплътеният Бог. Няма съмнение в това. Човешкият Син се отнася до Божия Дух, облечен в плът, за да стане обикновен човек — това означава въплътен Бог. Така че пророчеството на Господ Исус за „пришествието на Човешкия Син“ показва, че когато Той се върне, ще бъде въплътен. Освен това, писанията също казват: „Но най-напред Той трябва да изстрада много и да бъде отхвърлен от това поколение“. Какво означава това? Това означава, че когато Господ Исус се върне, хората няма да Го знаят, нито ще да Го разпознаят, че цялото поколение ще Го заклейми и отхвърли. Може да се каже, че само като стане плът като Човешкия Син, Бог може да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. Ако Господ Исус се върне като Дух, в образа Си на евреин, величествен и явяващ се на всички в слава, кой няма да Му се поклони и да Го почита като Го види? Как тогава би понесъл голямо страдание? Как би бил отхвърлен от това поколение? Така че, когато Господ се върне, това ще бъде като въплътен Човешки Син. Това е извън всяко съмнение“.

След като чух общението на Фан И, не можех да не изпадна в шок. Помислих си: „Той е прав. Ако Господ Исус дойде отново като духовно тяло, слизащо с облаците в голяма слава, хората ще паднат на колене, щом Го видят. Кой ще се осмели да Го отхвърли? Как би пострадал толкова много? Само физическите тела могат да изпитват болка. Не доказва ли това, че Господ ще дойде въплътен? Общението на Фан И е съвсем разумно и логично! Нито един от богословите или духовните фигури в религиозния свят не е успял да обясни това пророчество на Господ Исус. Всички те казват, че това е тайната на Господ и хората не могат да я разберат напълно. Изучавал съм Библията толкова много години, но така и не успях да разбера това пророчество. Не знаех защо Господ ще страда много, след като ще се върне в духовна форма. Никога не бях си и мислил, че хората от Източна светкавица ще могат да обяснят тайната на това пророчество. Това е достатъчно, за да те накара действително да седнеш и да обърнеш внимание! Възможно ли е Господ наистина да се върне въплътен? Но в Библията има много други пророчества, които споменават, че Господ ще слезе с облаците“. Затова попитах братята: „Много от пророчествата в Библията казват, че когато Господ се върне, Той ще слезе с облаците. Например, Господ Исус каза: „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30). Също така е пророкувано в Откровение: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него“ (Откровение 1:7). Ако Той наистина се върне въплътен, как ще се изпълнят тези пророчества?“.

Фан И сподели: „Господ Исус наистина пророкува, че ще слезе с облаците в последните дни и публично ще съди всички народи и хора. Тези пророчества със сигурност ще се изпълнят. Но първо Той се въплъщава тайно; по-късно ще се яви открито на всички, докато се носи в облаците. С други думи, Господ ще се върне по два начина. Първо, Той се въплъщава, за да изрази истината, да извърши Своето дело на съд и пречистване на хората и да направи група победители. След това големите бедствия ще започнат да се спускат и тайното дело на въплътения Бог ще бъде завършено. След бедствията Бог ще се яви в слава на всички; ще възнагради добрите и ще накаже злите. Следователно, онези, които без капка разкаяние са се съпротивлявали и са заклеймявали Бог по време на Неговото въплъщение и тайно дело, ще са изгубили напълно шанса си за спасение. Те ще попаднат в бедствията, ще плачат и ще скърцат със зъби. Това изпълнява пророчеството в Книгата Откровение: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин“ (Откровение 1:7)“. След като чух общението на Фан И, сърцето ми изведнъж се разтвори и проясни. Когато Господ се върне, Той не само ще слезе открито с облаците; Той първо ще се въплъти и ще слезе тайно. Това са двата начина, по които Господ ще се яви. Преди знаех само за единия — изглежда, че съм имал непълно разбиране за това. Когато видях, че Източна светкавица е разкрила тайната на библейските пророчества по начин, който звучеше разумно и логично, си помислих, че това вероятно идва от Бог и си струва да се проучи. След това отношението ми се промени напълно и бях готов да слушам тяхното общение и да чета словата на Всемогъщия Бог без съпротива.

След като известно време четох словата на Всемогъщия Бог, бях сигурен, че Господ ще се върне въплътен, но не знаех как да установя дали Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Мислех, че Католическата църква е истинската църква, че притежава пълната истина за спасението на Исус. Мислех, че душите ни могат да бъдат спасени и да влязат в небесното царство само чрез католицизма. Ами ако приемех Всемогъщия Бог и се окажеше, че съм се отклонил във вярата си? Нямаше ли да предам Господ? Как тогава бих могъл да вляза в небесното царство? Все още се чувствах неспокоен, защото не можех да реша този проблем. Тогава случайно чух, че свещеник Юан Юндзин също е приел делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Наистина исках да се срещна с него, защото и той беше католик и нашите учения и възгледи бяха едни и същи. Исках да видя как той разбира този въпрос. Няколко дни по-късно се срещнахме и аз му казах опасенията си.

Юан Юндзин проведе общение с мен: „Някога имах същите опасения като теб. Тревожех се, че приемането на Всемогъщия Бог означава предателство към Господ Исус. За да се справим с този въпрос, основното, което трябва да направим, е да прозрем дали Всемогъщият Бог и Господ Исус са един и същ Дух и дали Те са един и същ Бог, Който действа. В Епохата на закона дело е извършвал Йехова, а в Епохата на благодатта — Господ Исус. Въпреки че Божието име се промени и делото, което Той извърши, беше различно, можеш ли да кажеш, че Господ Исус и Йехова не са един Бог? Можеш ли да кажеш, че да вярваш в Господ Исус означава да предадеш Йехова? Със сигурност не. Така че не може да се определи дали Те са един и същ Бог въз основа на имената Им. Най-важното е да се види дали Всемогъщият Бог може да изрази истината и да извърши делото по спасението на човечеството. Стига Всемогъщият Бог да може да изрази истината и Божия глас и да извърши делото по спасението на човечеството, значи Той е Самият Бог и Той, Йехова и Господ Исус са един и същ Бог. Всички знаем, че в Епохата на закона Йехова издаде закони и заповеди, с които да напътства живота на човечеството, за да могат хората да знаят какво е грях, как да принасят жертви, за да изкупят греховете си, и как да почитат Бог. В края на Епохата на закона хората грешаха все повече и повече и нямаше достатъчно жертви, които да се принесат за всичките им грехове. Те всички бяха в опасност да бъдат заклеймени и да умрат според закона, затова Йехова пророкува чрез пророка: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил“ (Матей 1:23), „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му“ (Исая 9:6). Тези думи казаха на израилтяните, че Месията ще дойде и че Той ще бъде приносът за грях, който изкупва човечеството. Тогава Бог се въплъти като Господ Исус, както беше обещал, и извърши делото на изкуплението на човечеството, и така надгради основата на делото на закона. Господ Исус изрази много истини, дари човека с пътя на покаянието, а след това беше разпнат за човечеството като вечен принос за грях, с което завърши делото на изкуплението на цялото човечество. След това, стига хората да приемаха Исус Христос за свой Спасител и да се разкайваха пред Него, Бог щеше да прости греховете им и те нямаше да умрат за нарушаване на закона. Хората бяха способни да застанат пред Бог, за да се молят и да получат Неговата благодат и мир. И така, делото на Господ Исус напълно изпълни пророчествата на Стария завет. То избави хората от робството на закона, сложи край на Епохата на закона и въведе човечеството в Епохата на благодатта. Това е достатъчно, за да докаже, че Господ Исус е Спасителят и идването на Месията. Господ Исус и Йехова са един Дух и един Бог, точно както каза Господ Исус: „Аз съм в Отца и че Отец е в Мене“ (Йоан 14:11), „Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30). След като Господ Исус завърши делото на изкуплението, тези, които вярват в Господ, получават прошка за греховете си, но греховната природа на човека все още не е разрешена. Хората все още могат често да грешат и да се съпротивляват на Господ и не са напълно свободни от оковите на греха. Да дам няколко примера: все още често лъжем и мамим за лична изгода. Все още можем да завиждаме, да мразим другите и да се борим за власт и интереси. Когато страдаме от болест или бедствие, все още обвиняваме Господ и дори ще Го отречем и предадем. В Библията е писано: „Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно“ (Йоан 8:34-35), „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“ (1 Петрово 1:16). Бог е свят и в крайна сметка Той иска хора, които могат напълно да се покорят на Неговите слова и да постигнат святост. Но сега все още сме грешни, мръсни и покварени. Не сме се откъснали от плена на греха и не сме достойни да влезем в небесното царство. Затова Господ Исус многократно пророкува, че ще се върне, за да изрази истината и да извърши делото на съда от последните дни, че напълно ще спаси човечеството от греха и влиянието на Сатана и ще ни въведе в небесното царство. Точно както Той предсказа: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13), „И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48). И в 1 Петрово 4:17 се казва: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“. И както обеща, Господ Исус се върна въплътен в последните дни като Всемогъщия Бог, за да изрази всички истини, необходими за пречистването и спасението на човечеството. Като Всемогъщият Бог надгражда основата на делото на Господ Исус и извършва делото на съда, като започва от Божия дом, за да разреши греховната природа на човека и да въведе човечеството във всички истини и по този начин напълно изпълнява пророчествата на Господ Исус“.

След това Юан Юндзин ми прочете откъс от словата на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Юан Юндзин проведе следното общение: „В Епохата на благодатта Господ Исус извърши делото на изкуплението и опрости греховете на човека, но това беше само половината от делото на спасението. Само делото на съда на Всемогъщия Бог ще спаси напълно човечеството. Можем да бъдем спасени и да станем достойни да влезем в небесното царство, само ако приемем Божия съд и наказание в последните дни, ако се изчистим от покварата си, ако се откъснем от греха и ако дяволът вече ни подвежда и контролира. Това означава, че делото на съда на Всемогъщия Бог от последните дни продължава делото на изкуплението на Господ Исус и че това е делото, което ще завърши епохата. Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и Те са един Дух и един Бог“. Като чух, че общението на Юан Юндзин за трите етапа на делото съответства на Библията и фактите, сърцето ми се озари. Оказа се, че Господ Исус се е върнал, за да извърши делото на съда от последните дни, за да разреши нашата греховна природа и да ни спаси от плена на греха. Сега ние действително живеем в грях и сме безсилни да се измъкнем от него. Грешим, след това се изповядваме, а след като се изповядаме, отново грешим. Вечно сме в капана на този безкраен цикъл. Дори свещениците не могат да избягат от плена на греха, да не говорим за обикновените вярващи. Това са все неоспорими факти. Преди никога не можех да разбера причината за това, но сега разбрах. Наистина все още се нуждаехме Господ да се върне и да извърши Своето дело на пълно пречистване и промяна на хората. Изглеждаше напълно възможно делото на съда на Всемогъщия Бог от последните дни да идва от Бог.

След това Юан Юндзин ми прочете друг откъс от словата на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Днешното дело придвижи напред делото на Епохата на благодатта; това означава, че делото по целия шестхилядолетен план за управление е напреднало. Въпреки че Епохата на благодатта е приключила, има напредък в Божието дело. Защо повтарям отново и отново, че този етап от делото надгражда Епохата на благодатта и Епохата на закона? Защото делото на днешния ден е продължение на делото, извършено в Епохата на благодатта, и е напредък спрямо това, което е извършено в Епохата на закона. Трите етапа се съчетават един с друг, като всяка брънка във веригата е тясно свързана със следващата. Защо също така казвам, че този етап от делото надгражда направеното от Исус? Ако предположим, че този етап не надграждаше делото, извършено от Исус, в сегашния етап трябваше да се извърши друго разпятие и изкупителното дело от предишния етап трябваше да се извърши отначало. Това би било безсмислено. Излиза, че делото не е напълно завършено, че епохата е напреднала и нивото на делото е издигнато по-високо от преди. Може да се каже, че този етап от делото е изграден върху основата на Епохата на закона и върху скалата на делото на Исус. Божието дело се изгражда етап по етап и сегашният не представлява ново начало. Само съчетанието от трите етапа на делото може да се счита за шестхилядолетен план за управление. Делото на този етап се извършва върху основата на делото на Епохата на благодатта. Ако тези два етапа от делото не са свързани, тогава защо разпятието не се повтаря в сегашния етап? Защо не нося греховете на хората, а вместо това идвам направо да ги съдя и наказвам? Ако Моята работа да съдя и наказвам човека не следваше разпятието и ако идването Ми днес не беше замислено от Светия Дух, тогава нямаше да имам право да съдя и наказвам човека. Именно защото съм едно с Исус, идвам направо да наказвам и съдя човека. Работата в този етап се гради изцяло върху работата в предходния етап. Ето защо само работа като тази може да доведе човека стъпка по стъпка до спасението. Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. […] Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милостта и любящата доброта, както и делата на справедливия съд и наказанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на злото. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението). Юан Юндзин проведе следното общение: „Въпреки че съдържанието на трите етапа на Божието дело се различава и Божието име не е едно и също във всяка епоха, цялото това дело е извършено от един Дух и един Бог. Трите етапа на делото са тясно свързани и всеки етап надгражда делото на предишния, всеки е по-възвишен и по-дълбок от предишния, и в крайна сметка това дело ще спаси хората от властта на Сатана и ще ги въведе в Божието царство. Следователно ние не предаваме Господ като приемаме Неговото ново дело; ние сме в крак с новото Му дело“. В този момент сърцето ми се озари още повече. Сега разбрах, че трите етапа на делото са тясно свързани, като всеки е по-възвишен и по-дълбок от предишния, и че нито един етап от делото не е независим от другите. Те са три етапа на дело, извършено от един Бог. Йехова, Господ Исус и Всемогъщият Бог са едно. Винаги си бях мислил, че Католическата църква е истинската църква, че само католицизмът може да спаси душите и да ги въведе в небесното царство, че напускането на католицизма означава предателство към Господ и загуба на шанса за спасение. Сега разбрах, че се придържам само към делото на изкуплението на Господ Исус. Ако приема делото на съда на Всемогъщия Бог, това би означавало, че следвам стъпките на Агнеца, а не че предавам Господ. Ако обаче останех в католицизма и се придържах към спасението на Господ Исус, нямаше да получа Божието спасение от последните дни и нямаше да мога да вляза в небесното царство. След като си помислих това, бях по същество сигурен, че делото на съда на Всемогъщия Бог е новото Божие дело от последните дни. След това Юан Юндзин проведе общение с мен за истини като значението на Божиите имена, вътрешната история на Библията и как Бог определя края и крайната цел на човечеството. След като изслушах общението на Юан Юндзин, бях изпълнен с емоции. Вярвах в Бог от толкова много години, но никога преди не бях чувал такава отлична проповед. Наистина придобих толкова много този ден — разбрах повече, отколкото през всичките си години на вяра в Господ!

Юен Юндзин ми прочете много от словата на Всемогъщия Бог. Видях, че Всемогъщият Бог е разкрил много истини и тайни и дълбоко в сърцето си почувствах, че словата на Всемогъщия Бог са Божият глас. След като се прибрах у дома същия ден, прочетох откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Не е трудно да изследваме въпроса в дълбочина, но това изисква всеки един от нас първо да знае следната истина: Този, Който е Въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). От този откъс разбрах, че за да определя дали Всемогъщият Бог е Господ Исус, Който се явява и върши дело, трябва да гледам основно словата, които Той изразява, и делото, което върши. Ако Той може да изрази истината и да извърши делото за спасяването и пречистването на хората, тогава Той сигурно е Господ, Който се явява и върши дело. Господ Исус веднъж беше казал: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Следователно никой не може да изрази истината, освен Бог, когато се явява, за да говори и да върши дело. След това всеки ден отделях време да чета словата на Всемогъщия Бог. Два месеца по-късно бях разбрал много повече, като например тайните на въплъщението и Божиите имена, разликата между Божието дело и човешкото дело, как да прозрем кой е истинският Христос и кои са лъжехристите, и така нататък. Видях, че словата на Всемогъщия Бог са Богти и всеобхватни и те наистина ми отвориха очите. Помислих си: „Кой би могъл да изрази толкова много истини и да разгадае толкова много тайни, ако не завърналият се Господ? Господ наистина се е завърнал и върши новото дело на съд и пречистване на човечеството. Бях напълно сигурен, че делото на съда на Всемогъщия Бог е новото дело на Господ и че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ! В онзи момент се чувствах безкрайно радостен. Господ Исус, Когото бяхме чакали толкова много години, наистина се беше завърнал. Чувствах се много щастлив, че мога да приема Божието дело от последните дни. Мислех си как братята ми проповядваха евангелието почти от една година и как аз постоянно се съпротивлявах и го отхвърлях. Ако не бяха Божията милост и спасение и братята, които ми проповядваха евангелието отново и отново, нямаше да мога да застана пред Бог. За това се чувствах много благодарен на Бог. Но после си спомних как не бях търсил или проучил Божието дело от последните дни, как сляпо го бях съдил и заклеймявал, и дори бях затворил достъпа до църквата и бях спирал членовете ѝ да търсят или проучват. Когато си мислех за това, се чувствах много виновен и се мразех за това, че бях твърде сляп, за да позная Бог, че нямах Богобоязливо сърце и че Му се бях съпротивлявал. Не бях ли същият като фарисеите, които се съпротивляваха на Господ Исус? Мислех си, че след като съм учил богословие толкова много години и винаги съм служил на Господ, сигурно имам някакво познание за Него. Изобщо не предполагах, че ще „срещна“ Господ по този начин. В онзи момент чувствах силно безпокойство, тъй като си мислех как съм извършил такъв голям грях, като съм се съпротивлявал на Господ, и се чудех как ще се отнесе Той с мен. Паднах на колене пред Бог и се помолих да изповядам греховете си: „Всемогъщи Боже, бях толкова надменен. Не Те познавах, съпротивлявах се и осъждах Твоето дело; затворих достъпа до църквата и ограничавах членовете ѝ да търсят и проучват Твоето дело. Това, което направих, беше същото както фарисеите и аз наистина заслужавам Твоето наказание. Наистина не съм достоен за Твоето спасение!“. През онези дни живеех изпълнен със съжаление и безпокойство. Всеки път, когато четях словата на Всемогъщия Бог, разкриващи хора, които Му се съпротивляват и Го заклеймяват, имах чувството, че Бог говори за мен, че вече съм заклеймен и Бог няма да ме спаси.

По-късно разкрих пред братята и сестрите състоянието си и те ми прочетоха откъс от Божието слово, който ми донесе голяма утеха. Бог казва: „Всеки човек, който е приел да бъде завоюван от Божиите слова, ще има няколко възможности за спасение. В Божието спасение на всеки един от тези хора Той ще покаже възможно най-голяма търпимост. С други думи, ще им бъде показана максимална снизходителност. Стига хората да загърбят грешния път и да могат да се покаят, Бог ще им даде възможности да получат Неговото спасение. Когато хората първоначално се разбунтуват срещу Бог, Той няма желание да ги порази. Той по-скоро прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако при някой наистина няма място за спасение, тогава Бог ще го отхвърли. Причината, поради която Бог се бави с наказанието на определени хора, е, че Той иска да спаси всеки, който може да бъде спасен. Той съди, просветлява и напътства хората само с думи и не използва жезъл, за да ги порази. Използването на думи за спасението на хората е целта на последния етап от делото и нещото, което го прави значим“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека). След като прочетоха Божиите слова, един брат каза: „Ние сме покварени от Сатана; всички имаме покварен нрав и в сърцата си нямаме страх от Бог. Когато видим, че Божиите слова и дело не отговарят на нашите представи, ние се бунтуваме срещу Бог, съпротивляваме Му се и сме склонни да Го отречем и заклеймим. Но щом разберем истината, ако се върнем на правилния път и искрено се покаем пред Бог, Той все пак ще ни даде шанс да бъдем спасени. Но тези, които са упорити, не се покайват и твърдоглаво се съпротивляват на Бог, ще бъдат заклеймени от Него и накрая всички ще бъдат наказани“. В този момент бях силно трогнат. Помислих си: „Аз се съпротивлявах на Бог и извърших толкова голямо зло, но Бог все пак ще прояви милост и ще ме спаси. Божията любов е толкова голяма! В бъдеще трябва да проповядвам евангелието на много хора и да се отплатя за Божията любов. Трябва да кажа на членовете на църквата голямата новина за завръщането на Господ, за да могат и те да чуят гласа Му и да Го посрещнат“. Така че след това започнах да разпространявам евангелието сред членовете на църквата.

Веднъж свидетелствах пред един член на църквата за новото дело на Всемогъщия Бог и епископът разбра за това, така че ми се обади и ме помоли да отида да го видя. Когато пристигнах в църквата, първо се срещнах с един игумен, който беше на осемдесет и няколко години. Той тихо ми каза, че епископът е много против вярата ми в Източна светкавица. Игуменът се опита да ме убеди да призная грешката си пред епископа, да се покая и да го помоля да бъде снизходителен към мен. Като чух това, много се разстроих, затова се помолих на Бог: „Всемогъщи Боже, не знам как да се справя с това. Моля Те, закриляй ме и ми дай вяра и решителност. Каквото и да се случи по-нататък, моля Те, напътствай ме, за да мога да остана непоколебим в истинския път“. След като се помолих, се почувствах малко по-спокоен. Когато видях епископа, той ме попита дали вярвам в Източна светкавица и аз казах „да“. Той се ядоса много и каза: „Чух, че си в контакт с хора от Източна светкавица, но не обърнах внимание на това. Мислех си, че щом като си свещеник и си получил специализирано богословско обучение, никога не би приел Източна светкавица. Не мога да повярвам, че в действителност си го направил!“. Казах му: „Не приех Източна светкавица от объркване. Проучвам я повече от половин година и прочетох много от словото на Всемогъщия Бог. Тези слова са истината, неща, които никой човек не би могъл да каже и Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус…“. Епископът не ме изчака да довърша и нетърпеливо каза: „Папата решава дали Източна светкавица е завръщането на Господ. Папата никога не греши по въпросите на вярата. Ако папата я признае, и ние ще го направим. Ако не го направи и каже, че Източна светкавица е ерес, тогава не можем да вярваме в нея!“. След като чух какво каза, си помислих: „Папата също е покварено човешко същество. Ако не търси, той няма как да получи просветлението или озарението на Светия Дух, или да разпознае новото дело на Господ. Ти вярваш в Господ, но вместо да слушаш Неговите слова, ти сляпо следваш словата на папата — един човек. Що за вяра в Господ е това? Не е ли това вяра в човек?“. Продължих да свидетелствам на епископа за делото на Всемогъщия Бог от последните дни, но той изобщо не слушаше. Той каза: „Ако папата не каже, че Източна светкавица е делото на завърналия се Господ, не можем да вярваме в нея. Дали това е истинският път зависи от решението на папата!“.

По-рано и аз бях почитал папата. Мислех, че той е представител на Господ и че трябва да го слушаме във всичко. Но по-късно прочетох някои от словата на Всемогъщия Бог, които промениха възгледите ми по въпроса. Спомням си един откъс, който казваше следното: „В света съществуват няколко основни религии, като всички имат свой глава или водач, а последователите им са разпръснати в различни страни и региони по цялата земя; в почти всяка страна, независимо дали е голяма, или малка, има различни религии. Въпреки това, независимо от броя на религиите по света, всички хора във вселената в крайна сметка съществуват под ръководството на един Бог, а под ръководството на глави или водачи на религии. Това означава, че човечеството не е управлявано от определен религиозен глава или водач; по-точно цялото човечество е под водачеството на Създателя, който е създал небето и земята и всички неща, и който също така е създал човечеството — това е факт. Въпреки че в света има няколко основни религии, независимо от това колко са велики, всички те съществуват под властта на Създателя и никоя от тях не може да излезе извън обхвата на това господство. Развитието на човечеството, промените в обществото, развитието на естествените науки — всичко това е неразривно свързано с подредбите на Създателя и тази работа не може да бъде свършена от нито един религиозен глава. Религиозният глава е просто водач на определена религия и не може да представлява Бог, нито може да представлява Онзи, който е създал небето и земята и всички неща. Един религиозен глава може да ръководи всички в рамките на цялата религия, но не може да се разпорежда с всички сътворени същества под небето — това е всепризнат факт. Религиозният глава е само водач и не може да бъде равен на Бог (Създателя). Всички неща са в ръцете на Създателя и накрая всички те ще се върнат в Неговите ръце. Човечеството е създадено от Бог и независимо от религията, всеки човек ще се върне под господството на Бог — това е неизбежно. Само Бог е Всевишният сред всички неща, като и най-висшият владетел сред всички сътворени същества също трябва да се върне под Неговата власт. Колкото и висок да е статусът на един човек, той не може да отведе човечеството до правилната крайна цел, и никой не е в състояние да разпредели всички неща според вида им“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог). От словата на Всемогъщия Бог разбрах, че папата е просто водач, сътворено същество, и не може да представлява Бог. Бог е Създателят. Той е създал небесата и земята, и всички неща, както и човешките същества, и е водил човечеството до наши дни. Бог управлява съдбата на човечеството и само Бог може да изрази истината, за да спаси хората и да ни отведе до една прекрасна крайна цел. Това дело не може да бъде извършено от никое сътворено същество, нито от който и да е религиозен водач. Въпреки че папите имат висок статус, те също са покварени човешки същества. Те не са способни да изразят истината, камо ли да извършат делото за спасение на човечеството, така че независимо колко висок е статусът им, те не могат да представляват Бог. Ако не търсят, когато Бог върши Своето ново дело, те няма да бъдат просветлени или озарени от Светия Дух и в крайна сметка ще бъдат изоставени и отстранени от Бог. Те са точно като първосвещениците и фарисеите в древни времена, които имали висок статус, но когато Господ Исус дошъл да извърши делото си, те изобщо не търсели, а се съпротивлявали и заклеймявали Господ Исус и били прокълнати и наказани от Бог.

След това епископът ми нареди да прекратя всички контакти с хората от Източна светкавица. Аз не се съгласих, затова той се ядоса много и каза: „Тогава считай задълженията си на игумен за прекратени. Предай счетоводните книги на манастира и отиди в мазето и размишлявай върху това, което направи“. В онзи момент малко се изненадах; не очаквах да ме освободят толкова бързо от длъжност. Почувствах се малко изгубен. Мислех си как през няколкото години, в които бях игумен, където и да отидех, свещениците и монасите се събираха около мен, слушаха думите ми и правеха каквото кажа. Сега, след като епископът ме беше отстранил от поста ми, знаех, че свещениците и монасите вече няма да ме уважават по този начин. Мислех си и за това колко много работа бях свършил, за да стигна до позицията си на игумен и свещеник. Веднага щом взех решението да следвам Всемогъщия Бог, вече не можех да бъда игумен и свещеник. Въпреки че вече бях сигурен в делото на Всемогъщия Бог от последните дни, все още нямах смелостта напълно да се откъсна от католицизма. Помислих си: „Този избор не е маловажен. Трябва да помисля внимателно, преди да взема решение“. Отидох в мазето и видях свещеник Джао, който беше изпратен там да размишлява върху блудството си. Казах му, че мен ме изпратиха там, защото съм приел делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Той беше много изненадан и каза, че е извършил греха на блудството само в един момент на слабост, така че ако се изповяда на Господ, все още може да бъде спасен. Той каза, че моят проблем е по-сериозен, че това е въпрос на вяра и че веднага щом повярваме в грешното нещо, вече не можем да бъдем спасени и да влезем в небесното царство. Тогава думите му не ми повлияха.

След два-три дни свещеник Уан и счетоводителят дойдоха в мазето, за да проверим заедно счетоводните книги. Свещеник Уан ме гледаше с презрение, а когато ме попита за счетоводните книги, сякаш разпитваше затворник. Всичко това беше толкова разстройващо. След като си тръгнаха, лежах отпаднал в леглото, чувствах се нещастен и онеправдан. Мислех си колко почтителни бяха всички винаги с мен, когато управлявах манастира. Където и да ме приемаха, свещениците и монасите щастливо излизаха да ме поздравят, а домакинът сервираше плодове и ми оказваше топло посрещане. Свещениците и монасите винаги очакваха с нетърпение проповедите ми и обикновено чакаха аз да взема решение, когато обсъждаха нещо. Също така често уреждах работата на свещениците и монасите и всички те ме слушаха и ми се подчиняваха. Но сега, след като ме накараха да се оттегля от поста си, всички ме гледаха отвисоко. Свещениците вече не ме уважаваха и всички ме игнорираха докато бях в мазето. Това беше толкова огромен контраст с времето, когато бях игумен! Липсата на статус наистина променя нещата. Тогава си помислих, че ако избера да следвам Всемогъщия Бог в бъдеще, никога повече няма да мога да се наслаждавам на живота на игумен и статусът и отношението, които получавах, ще изчезнат. Това ме накара да се почувствам разочарован. Но тогава си помислих: „Всемогъщият Бог наистина е завърналият се Господ Исус. Ако не следвам Всемогъщия Бог само заради статуса и удоволствието си, дали съм истински вярващ в Бог? Мога ли пак да бъда спасен от Бог?“. Не знаех кой път да избера. Чувствах се много измъчен; паднах на колене и се помолих на Бог, да ме просветли и напътства, за да не съм вече възпрян от оковите на статуса и репутацията и да мога да следвам Божиите стъпки. След като се помолих, си спомних един откъс от словото на Всемогъщия Бог, който братята и сестрите ми бяха чели: „Бог се е смирил до такава степен, че върши Своето дело в тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само стана плът, за да живее и да се храни сред хората, да пасе хората и да осигурява това, от което хората се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето могъщо дело на спасение и завоюване върху тези непоносимо покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен дракон, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да бъдат променени и да станат нови. Огромното страдание, което Бог понася, не е само страданието, което понася въплътеният Бог, но най-вече това, че Божият Дух претърпява крайно унижение — Той се смирява и скрива дотолкова, че се превръща в обикновен човек. Бог се въплъти и прие плътски облик, за да видят хората, че Той има живот на нормална човешка природа и потребностите на нормалната човешка природа. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на незначителен човек, за да извърши делото на Своя Дух. По отношение на заложбите, проницателността, разумът, човешката природа и животът на всеки от вас, вие наистина сте недостойни да приемете подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни Бог да понесе такива трудности заради вас. Бог е толкова възвишен. Той е върховен до такава степен, а хората са нископоставени до такава степен, но Той все пак работи върху тях. Той не само се въплъти, за да предостави ресурс на хората, да говори на хората, но Той също така живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова обичлив“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани). Вярно е. Нито една държава не се съпротивлява на Бог по-сурово от Китай. Бог се въплъти в нацията на големия червен змей, за да говори и да върши дело, претърпял е преследване и клевети от страна на Компартията, както и осъждане и отхвърляне от религиозния свят. Бог е толкова върховен и толкова благороден, но е претърпял голямо унижение, за да дойде на земята, и всичко, което прави, е, за да ни спаси. Бог е наистина смирен и възхитителен! Но всичко, което исках аз, беше да се наслаждавам на предимствата на статуса, и обичах подкрепата и обожанието на другите. Въпреки че вече бях сигурен в Божието дело, все още не желаех да се откажа от статуса си, за да Го следвам. Нима не се съпротивлявах умишлено, макар да знаех истинския път? Не ми ли липсваше наистина съвест? Когато осъзнах това, се почувствах малко виновен и засрамен и се подготвих да се откажа от позицията си.

Няколко дни по-късно братовчед ми дойде в мазето, за да се опита да ме убеди и да ме накара да размишлявам. Той каза, че ако не го направя, епископът ще ме отлъчи от църквата. Бях шокиран да чуя това. Никога преди не бях чувал някой да е отлъчван от нашата църква. Ако ме отлъчеха, всички членове на църквата около мен и всички в цялата епархия щяха да ме отхвърлят. През няколкото дни, които минаха, след като братовчед ми си тръгна, не можех да спра вътрешната си борба. От момента, в който започнах да вярвам в Господ, никога не ми беше хрумвало, че мога да бъда отлъчен, и не мислех, че епископът ще ме отлъчи за това, че вярвам във Всемогъщия Бог. През тези дни мислех за тези неща отново и отново. Всеки път, когато виждах пророчествата в Библията за Божието дело от последните дни, си спомнях за братята и сестрите, които бяха свидетелствали пред мен за делото на Всемогъщия Бог и за откъсите от Божието слово, които бях чел. Тези сцени проблясваха в ума ми като на филм. Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и не можех да се откажа да Го следвам. Но когато се замислих да напусна католическата църква или да бъда отлъчен, не можех да взема решение.

По-късно епископът дойде в мазето и ме попита как върви размишлението ми. Като видя, че упорствам във вярата си във Всемогъщия Бог, той беше много недоволен, и каза: „Вярата ти в Източна светкавица не е маловажен въпрос. Трябва наистина да се самоанализираш. Ако можеш искрено да опознаеш себе си, да се покаеш и да отхвърлиш Източна светкавица, можем да забравим за грешката ти и да си останеш на позицията игумен“. След като епископът си тръгна, свещеник Джао се опита да ме убеди отново. Той каза: „Трябва да запишеш заключенията, до които си стигнал чрез размишленията си. Ако го направиш, можеш да продължиш да бъдеш игумен. Ако не го направиш, епископът няма да позволи да ти се размине леко!“. След като чух това, си помислих: „Епископът вече ми е дал ултиматум, така че ако не запиша резултатите от размишленията си, наистина ще загубя позицията си на игумен и ще бъда изправен пред отлъчване от църквата“. Стана ми тъжно, когато си помислих за това. Макар да знаех, че трябва да избера да следвам Всемогъщия Бог, все още не ми се искаше да се откажа от позицията си. В болката си застанах пред Бог и искрено извиках към Него: „Всемогъщи Боже, сега съм изправен пред последния си избор. Моля Те, помогни ми и ме напътствай, за да бъде той правилният“. След като се помолих, се сетих за някои от Божиите слова, които братята и сестрите веднъж ми бяха чели. Божиите слова гласят: „Бог със сигурност никога няма да започне отново другаде. Бог ще го осъществи този факт: Той ще накара всички хора във вселената да дойдат пред Него и да се поклонят на Бог, който е на земята, а делото Му на други места ще спре и хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Ще стане като с Йосиф: всички отишли при него и му се поклонили, защото той имал храна. За да избегнат глада, хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Цялата религиозна общност ще бъде подложена на страшен глад и само днешният Бог е изворът на жива вода, притежаващ вечно течащия извор, предназначен за благото на човека. И хората ще дойдат и ще разчитат на Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи). Вярно е. Църквите сега навсякъде са пусти и лишени от делото на Светия Дух. В проповедите на епископите и свещениците няма просветление; могат само да проповядват някои богословски теории и религиозни доктрини и стриктно да спазват някои религиозни ритуали и създадени от човека правила. Но придържането към тези неща не предлага и най-малкия ресурс или поучение в живота на хората — всеки живее в цикъл на извършване на грях, изповядването му и извършване на нов грях всеки ден. Колкото и да се опитват хората, те не могат да решат този проблем. Дори духовенството не може да се въздържи от очевидни грехове като кражба на приноси или блудство, като свещеник Джао, който беше затънал толкова дълбоко, че изобщо не се срамуваше, че е извършил такъв голям грях. Католицизмът днес не е нищо повече от застояло блато! Църквата на Всемогъщия Бог е различна. Когато водим общение за словата на Всемогъщия Бог на всяко събиране, това ни помага да разберем истината и да придобием ресурс и поучение в живота си. Ако не бях в крак с делото на Всемогъщия Бог и ако не придобиех истините, които Той изразява в последните дни, никога нямаше да се откъсна от греха. Щях да бъда в капана на греха всеки ден, неспособен да се измъкна. Какъв би бил смисълът тогава да остана в религията и да се радвам на подкрепата на всички? Тогава отново си помислих за някои от Божиите слова: „Христос е вратата на човека към Царството през последните дни и няма хора, които да могат да Го заобиколят. Хората могат да бъдат усъвършенствани от Бог единствено чрез Христос. Ти вярваш в Бог и затова трябва да приемеш Неговите слова и да се покориш на Словото Му. Не може само да мислиш за придобиването на благословии, като същевременно не приемаш истината и не приемаш притока на живот. Христос идва в последните дни, за да предостави живот на всички, които искрено вярват в Него. Това дело съществува, за да бъде приключена старата епоха и да се навлезе в новата, и това дело е пътят, по който трябва да поемат всички, които ще влязат в новата епоха. Ако не признаеш Христос и дори Го заклеймяваш, хулиш или преследваш, тогава си обречен да гориш вечно и никога няма да влезеш в Божието царство. Причината за това е, че Самият Христос е израз на Светия Дух, израз на Бог, Този, на Когото Бог е поверил да извърши делото Му на земята, и затова казвам, че ако не можеш да приемеш всичко, извършено от Христос от последните дни, тогава хулиш Светия Дух. Дължимото възмездие за онези, които хулят Светия Дух, е очевидно за всички. Казвам ти също следното: ако се противопоставяш на Христос от последните дни, ако отхвърляш Христос от последните дни, тогава никой друг няма да може да понесе последствията за това вместо теб. Нещо повече, от този момент нататък няма да имаш друга възможност да придобиеш Божието одобрение; дори да искаш да се изкупиш, никога повече няма да си способен да видиш Божието лице. Причината е, че това, срещу което се съпротивляваш, не е човек, това, което отхвърляш, не е някакъв незначителен човек, а Христос. Знаеш ли какви са последствията от това? Не допускаш малка грешка, а извършваш чудовищен грях. Затова съветвам всеки човек да не оголва зъбите си и да не размахва нокти и да не отправя произволни критики пред истината, защото само истината може да ти донесе живот и нищо друго освен истината не може да ти позволи да се преродиш и да съзреш отново Божието лице“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот). Всемогъщият Бог ни носи истината, пътя и живота. Можем да бъдем пречистени и спасени само чрез тези истини. Именно Божията благодат и въздигане ми позволиха да приема истините, изразени от Всемогъщия Бог, и да имам път за промяна на покварения си нрав. Ако изберях да остана в католицизма, ако ламтях за статус и удоволствие и отхвърлех Божието спасение от последните дни, щях да бъда заклеймен от Бог завинаги и напълно да загубя шанса си за спасение. Щях да бъда точно като първосвещениците и фарисеите. Те притежавали висок статус сред евреите и се радвали на доброто мнение и подкрепата на всички. Когато дошъл Господ Исус, те знаели, че Неговите проповеди имат власт и сила, но за да защитят статута и доходите си, отказали да приемат Неговото спасение, и дори Го приковали на кръста. Накрая всички те били вечно прокълнати и наказани от Бог. Не можех да следвам стъпките им! Можех да постигна спасение и да спечеля Божието одобрение само като вървя в крак с новото дело на Всемогъщия Бог, като се наслаждавам на поенето и ресурса от Неговите слова, като опознавам себе си чрез тях, като намирам коренната причина за греха си и разбера как да бъда изчистен от покварата — нима това не беше по-ценно и по-смислено от това да имаш висок статус? Колкото повече мислех за това, толкова по-ведро ми ставаше на сърцето. Видях напълно ясно, че няма нищо, за което си струва да остана в религията и че не е необходимо да оставам там. Така че се отказах от позицията си на свещеник и игумен и убедено напуснах католицизма.

Макар да претърпях известни трудности през тези няколко дни, които прекарах в мазето, напътствието и водачеството на Божиите слова ме накараха да разбера, че не трябва да преследвам статус и че това не е нещо, което Бог одобрява. Пътят напред беше ясен. Преди си мислех, че разбирането на библейското знание и богословските теории означава, че познавам Бог. Не осъзнавах, че богословските теории, които бях научил, бяха все представи и фантазии за Бог и че те изобщо не са в съгласие с истината. Те бяха като здрави стени, които ме караха да давам свои собствени определения за Бог и да се съпротивлявам на Неговото дело. Те също така ме правеха все по-надменен, самоправеден и упорит. Нямах смирено, търсещо или богобоязливо сърце към Бог. Ако не беше милостта на Всемогъщия Бог, би било невъзможно да постигна Неговото спасение! Освен това, когато ламтях за статус и удоволствие и не знаех какво решение да взема, Бог многократно ме просветляваше и напътстваше със Своите слова и ме водеше към това да се откажа от положението си и да вървя в крак с Неговото дело. Ако не беше Божията грижа и подкрепа, никога не бих могъл да се върна пред Него. Божията любов е толкова практична и реална!