След като човек премине детството и юношеството и постепенно и неизбежно се приближи до зрелостта, следващата стъпка е да се раздели окончателно с младостта си, да се сбогува с родителите си и да тръгне по своя път като независим възрастен. На този етап му предстои да се сблъска с всички хора, събития и неща, които един възрастен човек трябва да срещне по пътя си, да се изправи срещу всички части на съдбата си, които скоро ще се появят. Това е третият решителен момент, през който трябва да премине човек.

1. След като стане независим, човек започва да опознава върховенството на Създателя

Ако раждането и порастването на човека са били един вид „подготвителен период“ за пътуването му през живота, период, който е положил основите на неговата съдба, то независимостта на човека е откриващият монолог към съдбата му в живота. Ако раждането и порастването на човека са богатство, което е натрупал при подготовката за съдбата си, тогава независимостта на човека е времето, когато той започва или да харчи това богатство, или да го умножава. След като напусне родителите си и стане независим, социалните условия, в които човек се озовава, както и работата или кариерата, които може да получи, се определят от съдбата и нямат нищо общо с родителите му. Някои хора избират добра специалност в колежа и в крайна сметка, след като се дипломират, си намират добра работа, като правят първата триумфална стъпка по пътя си в живота. Някои учат и овладяват много различни умения, но така и не намират подходяща работа или длъжност, за кариера да не говорим; в началото на житейския си път те се сблъскват с пречки на всяка крачка, затрупани са от проблеми, перспективите им са мрачни, а животът — несигурен. Някои хора учат усилено, но в същото време пропускат на косъм всички шансове да получат висше образование; те, както изглежда, са обречени никога да не постигнат успех — първият им стремеж по пътя на живота се разтваря във въздуха. Без да знаят дали по-нататъшният им път ще бъде гладък, или трънлив, те за първи път усещат колко променлива е човешката съдба и затова гледат на живота с очакване и страх. Някои хора въпреки липсата на добро образование пишат книги и стават сравнително известни; някои, които са почти напълно неграмотни, печелят пари от бизнеса си и по този начин успяват да се издържат… Каква професия избира човек, как изкарва прехраната си, могат ли хората по някакъв начин да контролират правилния или неправилния си избор в тази сфера? Съответства ли това на желанията и решенията на хората? Желанията на повечето хора са следните: да работят по-малко и да получават повече, да не се блъскат в жега и дъжд, да се обличат добре, навсякъде да блестят и да правят впечатление, да превъзхождат другите и да станат гордост за предците си. Хората се надяват на съвършенство, но когато направят първите стъпки по своя житейски път, постепенно започват да разбират колко несъвършена е съдбата на човека и за първи път осъзнават факта, че дори да имат смели фантазии, никой от тях няма способността или властта да сбъдне мечтите си и никой не е в състояние да контролира бъдещето си. Винаги ще има определена дистанция между мечтите и реалностите, с които трябва да се сблъска човек; нещата никога няма да бъдат такива, каквито би искал човек, и когато се сблъскат с такива реалности, хората по никакъв начин не могат да постигнат задоволство или удовлетворение. Някои ще се опитат да направят всичко възможно, ще положат огромни усилия и ще пожертват много заради препитанието и бъдещето в стремежа си да променят съдбата. Но в крайна сметка, дори ако чрез упорита работа успеят да постигнат мечтите си и да реализират желанията си, те не могат да променят съдбата си и колкото и да се стараят, тези хора никога няма да могат да надминат онова, което им е подготвено. Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Каква работа търси човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя.

2. Да напуснеш родителите си и да започнеш сериозно да играеш ролята си в театъра на живота

След като достигне зрялост, човек може да напусне родителите си и да опита късмета си сам. В този момент човекът наистина започва да играе своята роля; мъглата се разсейва и мисията му в живота постепенно се изяснява. Привидно той все още е тясно свързан с родителите си, но тъй като неговата роля и мисия в живота нямат нищо общо с баща му или майка му, по същество тази тясна връзка се разрушава, тъй като човек постепенно става независим. От биологична гледна точка на подсъзнателно ниво човек все още не може да не зависи от родителите си, но обективно погледнато, веднага щом достигне пълна зрялост, човек започва да живее напълно отделен живот от родителите си и ще изпълнява самостоятелно ролята, която ще поеме. Освен раждането и възпитанието отговорността на родителите в живота на техните деца не се простира по-далеч от осигуряването на определена среда, в която те да пораснат, защото само предопределеното от Създателя влияе върху съдбата на човека. Никой не може да контролира бъдещето, което очаква даден човек; то е предопределено много преди това и дори родителите му не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки човек е независим и всеки има своя собствена съдба. Така че родителите не могат да поставят бариера пред житейската съдба на детето си или да окажат дори най-малкото влияние върху ролята, която то ще играе в живота. Може да се каже, че семейството, в което е предопределено да се роди човек, и средата, в която той расте, са само предпоставки за изпълнението на неговата мисия. Те по никакъв начин не определят онова, което му е орисано в живота, или неговата съдба, в рамките на която той изпълнява своята мисия. Следователно никой от родителите не е в състояние да помогне на човек да изпълни своята житейска мисия, както и никой от роднините не може да му помогне да поеме някаква роля в живота. Как човек изпълнява мисията си и в каква жизнена среда играе ролята си се определя изцяло от ориста му. С други думи, никакви други обективни условия не могат да повлияят на мисията на човека, която е предопределена от Създателя. Всички хора съзряват в конкретната среда, в която порастват; след това постепенно, стъпка по стъпка, те започват да вървят по своя собствен житейски път и да осъществяват онази съдба, която е планирана за тях от Създателя. Те се вливат напълно естествено и неволно в необятното море на човечеството, заемат своето място в живота, където започват да изпълняват задълженията си като създадени същества в името на предопределеното от Създателя, в името на Неговото върховенство.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)