В зависимост от това в какво семейство се раждат хората, те порастват в различна домашна среда и научават различни уроци от родителите си. Тези фактори определят условията, при които човек достига зряла възраст, а порастването е вторият решаващ момент от човешкия живот. Излишно е да казвам, че и в този решаващ момент хората нямат избор. Той също е фиксиран и подготвен предварително.

1. Създателят е планирал определени условия за порастването на всеки човек

Човек не може да избира хора, събития или неща, под чието наставничество и влияние да расте. Човек не може да избира какви знания или умения да придобие, какви навици да се формират у него. От него не зависи кои ще бъдат родителите и роднините му, в каква среда ще порасне. Извън неговия контрол са и взаимоотношенията с хора, събития и неща в неговата среда и начинът, по който те ще повлияят на неговото развитие. Кой тогава решава тези въпроси? Кой ги наглася? Тъй като хората нямат избор по тези въпроси, тъй като не могат сами да решат тези неща и тъй като, естествено, нищо не възниква от само себе си, съвсем очевидно е, че създаването на всички тези хора, събития и предмети е в ръцете на Създателя. Точно както Създателят подрежда конкретните обстоятелства при раждането на всеки човек, така подрежда и конкретните обстоятелства, при които човек ще расте. Ако раждането на човек е свързано с промени за други хора, събития или предмети около него, тогава порастването и развитието на този човек със сигурност също ще им се отрази. Например, някои се раждат в бедни семейства, но растат, заобиколени от богатство; други се раждат в заможни семейства, но заради тях богатството на семейството намалява и в крайна сметка те растат в бедност. Ничие раждане не се управлява по твърди правила и никой не расте при неизбежна, фиксирана съвкупност от обстоятелства. Това не са неща, които човек може да си представи или контролира; те са продукт на неговата съдба и тя ги определя. В основата си, разбира се, всичко се определя от съдбата, която Създателят е предопределил за отделния човек; определя се от върховенството на Създателя над съдбата на този човек и Неговите планове за нея.

2. Различните обстоятелства, при които човек расте, водят до различни роли

Обстоятелствата при раждането на човек създават на базово ниво онази среда и онези обстоятелства, в които човек расте, а обстоятелствата, при които човек расте, са продукт на обстоятелствата при неговото раждане. По това време човек се научава да говори и умът му започва да разбира и усвоява много нови неща — процес, по време на който човек непрекъснато се развива. Това, което човек чува с ушите си, вижда с очите си и разбира с ума си, постепенно изпълва и одухотворява вътрешния му свят. Хората, събитията и предметите, с които той контактува, здравият разум, знанията и уменията, които придобива, както и начинът на мислене, който му влияе, чрез който се възпитава и обучава, всичко това управлява съдбата на човека в живота му и ѝ влияе. Езикът, който човек научава, докато пораства, както и начинът му на мислене, са неотделими от средата, в която той прекарва младостта си. Тази среда се състои от родители, братя и сестри, както и други хора, събития и неща около него. Тоест ходът на човешкото развитие се определя от средата, в която човек расте, а също така зависи от хората, събитията и нещата, с които той влиза в контакт през този период. Тъй като условията, в които човек пораства, са предопределени много преди това, очевидно е, че средата, в която той живее по време на този процес, също е предопределена. Тя не зависи от избора на човека или неговите предпочитания, а от плана на Създателя, определя се от внимателните подредби на Създателя и от върховенството Му над съдбата на човека. Така че хората, които човек среща в процеса на порастването, и нещата, с които той контактува, са естествено свързани с плановете и подредбите на Създателя. Хората не могат да предвидят такива сложни взаимовръзки, нито могат да ги контролират или проумеят. Много различни неща и хора оказват влияние върху средата, в която човек расте, и нито едно човешко същество не е в състояние да планира или организира такава огромна мрежа от връзки. Никой и нищо освен Създателя не може да контролира появата на всички тези хора, събития и неща, нито може да ги поддържа или да контролира тяхното изчезване; а точно тази огромна мрежа от връзки формира развитието на човека, предопределено от Създателя, и изгражда различни среди за порастването на хората. Точно тя създава разнообразните роли, необходими за делото по управлението на Създателя, като полага силна, солидна основа, за да могат хората успешно да изпълнят мисиите си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“)