Способен ли си да вземеш нрава, изразен от Бог във всяка епоха, и да го изразиш по конкретен начин, на език, който е подходящ и носи значимостта на тази епоха? Можеш ли ти, който преживяваш Божието дело през последните дни, да вземеш праведния нрав на Бог и да го опишеш подробно? Можеш ли да вземеш Божия нрав и да свидетелстваш за него ясно и точно? Как ще вземеш видяното и преживяното от теб и ще го разкажеш на онези клети, бедни и набожни религиозни вярващи, които са гладни и жадни за праведност и те чакат да ги пасеш? Що за „хора“ са онези, които чакат да ги пасеш? Можеш ли да си представиш? Бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и твоята отговорност — осъзнаваш ли всички тези неща? Къде е чувството ти за историческа мисия? Как ще служиш добре като господар на следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за това да бъдеш господар? Как трябва да бъде обяснен господарят на всички неща? Наистина ли е господарят на живите същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата стъпка от делото? Колко ли хора трябва да са там в очакване да ги пасеш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, клети, слепи и объркани, падащи в мрака и ридаещи — къде е пътят? Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на мрака, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Те отчаяно жадуват и копнеят за това ден и нощ — кой може да познава това напълно в неговата цялост? Дори в деня, когато прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в тъмно подземие и не могат да бъдат освободени. Кога ще спрат риданията им? Колко е страшно, че тези крехки духове, на които никога не е бил даден покой, трябва да изстрадат такова нещастие. Те отдавна са оковани с безмилостни окови и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка човечеството е клетото отровено. И макар че човечеството е оцеляло до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да положиш усилия да спасиш всички тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човека като Своя плът и кръв? Как точно възприемаш оползотворяването си от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решимостта и вярата да изживяваш изпълнения със смисъл живот на „набожен човек, който служи на Бог“?