Допълнения: Разнищване на източната и западната традиционна култура

Кажете Ми, какво е истината? Не сме ли разговаряли по тази тема и преди? (Да, разговаряли сме.) Добре тогава, кажете Ми с ваши думи какво е истината. (Истината е принципът и критерият, по които се измерват всички хора, събития и неща.) Добре. Някой друг? Има ли друг начин да се каже? Не мислете кои думи от доктрината да използвате или кой ред от Божиите слова да изберете за отговор, а просто отговорете, като използвате думи от собственото си действително преживяване и практическо разбиране. Няма проблем, ако не са толкова задълбочени. Някои хора казват: „Божиите слова са истината“. Макар това да е правилно, ако си способен само да изричаш тези слова, но не разбираш действителното им значение, тогава за теб те са просто доктрина. Нека сега направим следващата крачка — какво е истината? Какво са Божиите слова? Каква е същността на Божиите слова? Дали истината е критерият, който хората създават чрез мисъл и разсъждение? (Не, не е.) Дали истината е сбор от това, което хората са преживели, и знанието, което са придобили, или е вид социална или традиционна култура, създадена в определена обществена среда? (Не, не е.) Тогава дали истината е принципите, които хората сами обобщават за своите постъпки и действия? (Не, не е.) Тогава какво точно е тя? Как можем да конкретизираме принципите, за които се говори тук, така че да имат определено значение и хората да знаят, че това е истината, веднага щом я чуят? Как можем да го кажем така, че хората да го усетят като сбито и точно? (Всички Божии изисквания към човека са истината.) Всички Божии изисквания към човека са истината, това е правилно, но как бихте могли да го кажете още по-точно? (Истината е реалността на всички положителни неща.) Това беше казвано често преди. Често казвахме, че Божиите слова, Неговите изисквания към човека и реалността на всички положителни неща са истината — какво друго има? (Истината е критерият и пътят за това как хората трябва да се справят с нещата и да постъпват.) Истината е критерият и пътят за това как хората трябва да се справят с нещата и да постъпват, това също е правилно. Сега съберете всички тези аспекти и определете истината с едно сбито изречение. (Бог е истината.) Бог е истината — това е малко твърде обширно, твърде общо. Трябва да е по-конкретно, така че когато хората го чуят, да го усетят като точно определение, не кухо, а доста конкретно и практично, и да си помислят, че звучи уместно. Опитайте да го обобщите отново. Как точно бихте могли да го кажете по-точно? (Горното е разговаряло преди, че истината е критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог.) Това не е ли казано сбито? (Да, така е.) Истината е критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог. Защо да я определяме като критерий? Как трябва да разбираме буквално думата „критерий“? (Като точен принцип.) Като точен принцип или норма. Може да се нарече и правило. И така, какво означава „критерий“? (Стандарт.) Означава стандарт, точно правило и принцип. Това наричаме критерий. Критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог — ако тези определения са точни, тогава с какво е свързан този критерий? За какво се отнася тук? Както беше определено по-рано: критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог. Това е истината. Сега, когато някой прочете това изречение, би ли могъл да си помисли: „Нашата традиционна култура също е истината.“? Може ли това да се постави в категорията на истината? (Не, не може.) Не може. Могат ли да кажат: „Имаме заключение от академично изследване, което е истината“ или „Нашият народ има култура или опит, или добър морален критерий, който също е истината.“? Може ли истината да се определи по този начин? (Не, не може.) Защо не можем да използваме тези неща, за да определим истината? Защо казваме, че тези неща нямат нищо общо с истината? (Те нямат нищо общо с почитането на Бог.) Точно така. Те може да са свързани с постъпките на хората, но не са свързани с почитането на Бог. За какво се отнасят постъпките, за които говорят? Какви са техните критерии и правила? Добро поведение, което идва от Сатана. Те не са за почитане на Бог, а са за почитане на Сатана и за неговата защита. Те са набор от поговорки или култури за постъпки, обобщени от човешките фантазии и представи и от това, което хората смятат за добър морал или поведение. Те не включват истината или почитането на Бог — нямат нищо общо с почитането на Бог.

Китайците са обобщили една традиционна култура, която е подходяща само за китайци и която западняците не могат да приемат. Западняците имат свои национални герои, национално чувство за морална почтеност и национални култури, но ако пренесат културите си на Изток, дали хората там ще ги приемат? (Не, няма.) Те също няма да бъдат приети. Следователно, колкото и високо да ценят хората тези култури или за колкото и благородни да смятат тези традиции, има ли някаква връзка между тях и истината? (Не, няма.) Няма никаква връзка. Например на Изток има един вид традиционна култура, която гласи, че кукумявките са животни, които не вещаят добро. Какво казват хората? „Не бива да се страхуваш от кукумявка, която се смее, а от кукумявка, която плаче. Чуеш ли я да плаче, със сигурност ще се случи нещо лошо.“ В източната традиционна култура се смята, че кукумявките не предвещават добро и носят лош късмет. И така, харесват ли източните народи това „носещо лош късмет“ животно? (Не, не го харесват.) На какво се основава тази неприязън? Основава се на източната традиционна култура и на това, което се предава от поколение на поколение, което гласи: „Да чуеш вик на кукумявка е предвестник на смърт в семейството“. Това може да е закон, който хората са обобщили, или човешка фантазия, или съвпадение, и след това хората вярват в сърцата си, че кукумявките са лоши. Те смятат, че никой не бива да ги почита или да се отнася към тях като към животни, които вещаят добро, и че ако видят кукумявка, трябва бързо да я прогонят и да не я приемат. Не е ли това вид култура? (Да, така е.) Независимо дали този вид култура е положителна или отрицателна, тя е вид народно наследство. Засега нека не говорим дали е правилна или грешна, а просто да кажем, че този вид култура е напълно подкрепян от всеки човек на Изток, особено в Китай. Всеки човек там вярва в сърцето си, че кукумявките са лоши и не предвещават добро, затова бърза да ги избегне, ако ги види. Но на Запад някои хора вярват, че кукумявките са вид животно, което предвещава добро, и използват статуи и картини на кукумявки за украса. Всякакви видове бродерии и тотеми също имат мотиви на кукумявки и към тях се отнасят като към животни, които вещаят добро. Какво означава животно, което вещае добро? Означава, че това животно може да ти донесе късмет и няма да срещнеш нещастие, след като го чуеш да вика или го видиш. Това е вид популярна традиционна култура на Запад. Няма да съдим коя от тези култури е правилна и коя е грешна, няма да отсъждаме по този въпрос. Но чрез този въпрос можем да видим, че едно и също животно, създадено от Бог, е обект на разни възгледи и представи на Изток и на Запад, които освен това са напълно различни. Източните народи не го смятат за нещо добро и независимо дали кукумявката се смее или плаче, за тях това не е на добре, докато западните народи смятат, че вещае добро, независимо дали плаче или се смее, и че самото виждане на кукумявка може да им донесе късмет, затова се отнасят към кукумявките като към животни, които предвещават добро. Тези две гледни точки и начини на отношение към кукумявките произтичат от традиционната култура: едната, която вярва, че кукумявките носят лош късмет, и другата, която смята, че предвещават добро. Като погледнем сега, коя от тях е съгласно истината и коя не е? (Нито една не е съгласно истината.) На какво основавате това твърдение? (Нито една от тях не идва от Бог.) Точно така. Когато хората казват, че кукумявките са животни, които не вещаят добро, какво е тяхното основание? Източната традиционна култура. Това, което те смятат, че предвещава или не предвещава добро, или че носи бедствие, лош късмет или добър късмет, се измерва според традиционната култура. Това е виждане за нещата, произтичащо от фантазии и представи, от което възниква този вид култура. Западняците смятат, че този вид животно може да донесе на хората късмет, което, разбира се, е малко по-добро и по-прогресивно от това да се отнасяш към него и да го възприемаш като носещо лош късмет. Това кара хората да чувстват, че това е доста добро животно, и най-малкото ще се чувстват спокойни и стабилни, след като го видят, което е по-добре, отколкото да се чувстват нещастни. Но какво можеш да придобиеш, като го разбираш по този начин? Могат ли кукумявките наистина да ти донесат късмет? (Не, не могат.) Ако си роден в Китай, могат ли кукумявките наистина да определят късмета ти? Също не. И така, какво можеш да видиш от това? Независимо дали вярваш, че това животно може да ти донесе лош или добър късмет, това е просто човешко вярване и представа, а не факт. Какво доказва това? (Че традиционната култура не е истината.) Правилно. Никоя култура не е истината. И така, как трябва да се отнасяш към кукумявките по начин, който е съгласно истината? Това засяга критерия за постъпките, действията и почитта на хората към Бог. Какъв е критерият тук? Тоест от каква гледна точка трябва да гледаш на това същество и как трябва да се отнасяш към него, когато се появи пред теб, независимо дали плаче или се смее — тези неща включват критерий. Какъв е критерият? (Истината.) Критерият е истината. Когато става въпрос за това как трябва да се отнасяш към една кукумявка, на какво трябва да се основаваш? (На Божиите слова.) А какво казва Божието слово за отношението към този вид същество? Неговите слова не казват конкретно, че „трябва да се отнасяш правилно към кукумявките и не можеш да бъдеш предубеден по този въпрос. Не можеш да казваш, че кукумявките носят лош късмет, нито че ще ти донесат добър късмет. Трябва да се отнасяш към тях обективно и справедливо“. Бог не е казал това. И така, на какво трябва да се основават възгледите ти за кукумявките, за да са в съгласие с критерия, с истината? (На факта, че Бог е сътворил всички неща.) Основата ти трябва да бъде фактът, че Бог е сътворил всички неща, това е истината. В Божиите ръце всички неща имат своята функция, мисия и стойност за съществуване. Какво друго? (Всички неща са добри от гледна точка на Бог.) Правилно, всички неща, сътворени от Бог, са добри, имат стойност и необходимост за съществуване. Щом нещо идва от Бог и е направено от Него, то никога няма да бъде ненужно. Какво означава това „никога няма да бъде ненужно“? Означава, че то няма произволно да носи на хората нещастие. Може ли една малка кукумявка наистина произволно да ти носи нещастие? Няма ли това да я направи твърде могъща? Кое е по-висше: човекът или кукумявката? Хората са стопани на всички неща и е по-точно да се каже, че те контролират съдбата на кукумявките и могат просто така да унищожат всички кукумявки. Невъзможно е кукумявките да променят съдбата на човека. И така, какъв начин на отношение към това същество е съгласно истината? Да се отнасяш към него според Божиите слова. Бог е сътворил всички неща, всички различни същества, както и хората. Кукумявките са същества, затова трябва да подхождаме към тях от гледната точка, от която се отнасяме към всички сътворени същества. Първо, не можем небрежно да унищожаваме законите за нейното оцеляване. Например навик и характеристика на кукумявките е да спят през деня и да ловуват и да са активни през нощта. Ако се натъкнеш на ранена кукумявка и от добро сърце я прибереш, как трябва да се отнасяш към нея? (Според навиците ѝ.) Правилно, трябва да уважаваш законите, по които тя живее. Не си помисляй да я караш да спи през нощта, като ѝ даваш приспивателни, ако не спи. Това е погрешно. Ако през нощта винаги е шумна и това пречи на почивката ти, тогава можеш да я преместиш някъде, където няма да те смущава, но не можеш да нарушаваш законите, по които тя живее, или да нарушаваш начина ѝ на оцеляване. Не е ли това правилният начин да се отнасяш към нея? (Да, така е.) Това трябва да бъде твоята гледна точка към всички неща, сътворени от Бог. Първо, имай правилна гледна точка. Това е първата стъпка, която трябва да предприемеш, когато правиш каквото и да било. Второ, трябва да прилагаш тази правилна гледна точка, когато вършиш неща или се справяш с въпроси, така че това, което правиш, да бъде съгласно истината. Това са критерии. Критериите, казано просто, са точни правила и закони. Например, когато котка види мишка, тя иска да я хване. Да кажем, че мислиш, че мишките също са Божии творения, и искаш да възпреш котката и да ѝ попречиш да хване мишката — това погрешно ли е? (Да, погрешно е.) Какво мислите за този подход? (Той нарушава законите.) Той противоречи на законите на природата. Когато някои хора видят риба във водата, те се чудят: „Всички казват, че рибата не може да живее без вода. Но аз ще опитам всичко, за да я извадя от водата и да я накарам да живее на сушата“. Малко по-късно това води до смъртта на рибата. Как се нарича това? (Абсурдно.) Това е абсурдно. Чрез обсъждането ни на кукумявките можахте ли горе-долу да разберете какво представляват критериите и на какво се основават? (Те се основават на Божиите слова.) Правилно, те се основават на Божиите слова. И така, как трябва да се отнасяте към кукумявките в бъдеще? Ако една вечер кукумявка плаче до прозореца ти, как трябва да постъпиш? Поне знаем, че тя има право да плаче и трябва да ѝ позволим това право. Ако е твърде шумна, можеш да я прогониш, но няма нужда да се притесняваш дали на следващия ден ще се сблъскаш с нещастие. Ненужно е да мислиш така, тъй като съдбата, животът и смъртта на човека са в Божиите ръце и под Неговото върховенство. Хората не разбират истината, затова лесно развиват предразсъдъци към нещата и дори могат да имат фантазии и представи, или да станат донякъде суеверни. Това води до появата у тях на неправилни възгледи за много неща и до това да не успяват да действат съгласно истините принципи или да отговарят на критерия за човешките постъпки, действия и почитане на Бог във всичко. Каква е причината за това? (Неразбиране на истината.) Това е причинено от неразбиране на истината.

Когато някои източни народи влязат в контакт със западняци, те виждат отличителните им черти — висок мост на носа, големи очи, разнообразни цветове на косата и елегантен външен вид — и несъзнателно развиват чувство на завист или възхищение към тях. След това, чрез продължителен контакт, те непрекъснато приемат западната култура. Защо са способни да я приемат? Поради завистта в сърцата им и желанието им да бъдат като тях. Те смятат, че външният вид е предопределен от Бог и не може да бъде променен, но ако могат да се мерят със западния начин на живот, като например начина, по който се хранят, обличат и използват нещата, както и начина им на говорене, мислене и култура, това ще им придаде достойнство. Какво мислите за тази идея? Универсална ли е? (Да, такава е.) Някои източни народи обичат да подражават на западняците и първото нещо, на което подражават, е пиенето на кафе. Те смятат, че пиенето на чай от източните народи е твърде простовато, затова се учат да пият кафе от западняците. По-специално, някои източни народи виждат много западняци да бързат за работа всяка сутрин, стиснали чашите си с кафе, и с течение на времето се научават да правят и това, понякога дори когато всъщност не са заети. Това се нарича подражание. Източните народи всъщност нямат този навик, но смятат, че обичаите на западняците са добри, възвишени и елегантни. Те вярват, че ако нямат този навик, трябва да го научат и да му подражават, и смятат, че ако го научат и живеят според този навик, със сигурност ще се присъединят към редиците на западняците и самите те ще станат такива. Това е вид почитане на западняците. Ако наистина харесваш нещо, тогава непременно го изучи, но ако просто учиш този вид обичай за фасада, за да се изтъкнеш пред другите, тогава това е подражание. Ако някой не разбира истината, той няма да има критерий за нищо, което прави, и ще бъде като муха без глава, без цел и без посока. Когато види западняци, ще изучава как действат те; когато види какво е модерно в света, ще изучава това. Невярващите са такива и ако някой, който вярва в Бог, прави същото, тогава какъв вид човек е той? (Неверник.) Точно така. Имат ли някакви стандарти или принципи, когато вършат неща? (Не, нямат.) Те нямат принципи. Защо? Защото обожават светските тенденции и нечестивостта. Те не се възхищават на Бог, не обичат истината в сърцето си и не приемат и не търсят истината. Такива хора са все неверници. Тъй като този тип хора имат тези същности, дори да са в църквата, да четат Божиите слова и да слушат проповеди, те пак никога няма да могат да намерят критерия за постъпките, действията и почитта на хората към Бог. Това косвено означава, че те никога не могат да придобият истината. Не е ли така? (Да, така е.) Подражанието на другите, които пият кафе, може да разкрие предпочитанията на човека, пътя, по който върви, и принципите на неговите действия. Кажете Ми, пиенето на чай ли е истината, или пиенето на кафе? (Никое от тях не е свързано с истината.) Добре казано. Тогава какво е истината? Някои хора казват: „Всичко, което идва от Бог, е истината. Божиите слова, които казват, че за теб е добре да ядеш сезонни неща, са истината“. Това е правилно. Истината е критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог. И така, какво включва критерият за постъпките? Той засяга всеки аспект на истината, свързан с постъпките. А критерият за действията? Това е начинът и средствата, чрез които се справяш с нещата. Излишно е да казвам, че всички знаем критерия за почитане на Бог. Обхватът на този критерий се отнася до тези неща и всички те включват истината. Да предположим, че някой каже: „Защо не обичаш чай?“, а ти кажеш: „Това, че не обичам чай, несъвместимо ли е с истината?“. Друг човек казва: „Ти си на Запад, защо не си се научил да пиеш кафе? Да не пиеш кафе е толкова безвкусно!“, а ти кажеш: „Да ме заклеймиш ли се опитваш? Грях ли е да не пиеш кафе? „Вкусът“ истината ли е? Колко струва вкусът?“. Той е напълно безполезен, нали? Това, което е наистина безполезно, е да не разбираш истината! Какво трябва да разберат хората чрез този пример? Те трябва да разберат какви възгледи трябва да имат към тези хора, събития и неща и как да се отнасят към тях според Божиите изисквания, така че да се постигне нивото, изисквано от Него. Какво трябва да разберат и да търсят хората във всичко това? Критерия, който трябва да следват, за да се справят с всякакви неща.

Смятате ли, че една традиционна култура или едно национално чувство може да бъде достойно за термина „критерий“? (Не.) Например: „Да си човек означава, че трябва да обичаш страната си“ — това критерий ли е? (Не, не е.) „Да си човек означава, че трябва да имаш синовно отношение към родителите си“ — това критерий ли е? (Не, не е.) Някои също казват: „Жените трябва да са добродетелни“ или „Жените трябва да следват Трите послушания и четирите добродетели“, но това критерии ли са? (Не, не са.) „Мъжът може да има само една съпруга и трябва да е верен“ — това критерий ли е? Отговаря ли на изискванията за истина? (Не, не отговаря.) Това е правилно поведение и морал и най-основното и фундаментално нещо в човешката природа, но не достига нивото на истината. То е в съответствие с моралните и поведенческите стандарти на нормалната човешка природа, но може ли да се счита за критерий? Какво означава критерий? (Истината.) Критерий означава истината и следователно всичко, което не достига нивото на истината, не е критерий. Разбирате ли? Изискванията на традиционната култура към мъжете и жените, които току-що споменах, Божии изисквания ли са? (Не, не са.) Е, какво изисква Бог от мъжете? Какво казва Библията? (Че те полагат труд и се потят, за да издържат семействата си.) Това е Божието изискване към мъжете и е най-основното нещо, което един мъж трябва да може да прави. А какво е Божието правило за жените? (Да тегнат към мъжа си.) Тъй като това е, което казват Божиите слова, това е истината и това е, което хората трябва да спазват. Каквото и да идва от човешката традиционна култура или моралните писания, колкото и правилно да е, не е истината. Защо казвам, че не е истината? (Защото Бог не го е казал.) Това, което Бог не казва, както и онова, което не е свързано с изискванията на Божиите слова, със сигурност не е истината. Какви са критериите, по които източните народи определят жените? Те вярват, че добрите жени трябва първо да са нежни и добродетелни, културни и изискани, сладки и дребнички и че след брака трябва да се грижат за всички в семейството, млади и стари, без оплаквания. Те са просто изтривалки. Това е образът на жените, създаден от източните народи; това са изискваните нива, които те имат за жените. Нека сега да разгледаме какви са изискваните нива на западняците за жените, тоест какво те възпитават и застъпват чрез своите мисли и възгледи. Западняците вярват, че жените трябва да са независими, свободни и равни — това по същество са правата на жените, за които Западът се застъпва. Тези права имат фундаментално определение и изискване за жените, тоест те представят фундаментална концепция за начина на живот и външния вид на жената. Каква е тази концепция? Че жените не бива да бъдат покорни, жалки и добре възпитани по цял ден, като изтривалки. Те смятат, че това е лошо и че жените трябва да са силни и смели. Това са изискваните нива за жените в сърцата на западняците. Те вярват, че жените не бива да са като кукли, ежедневно да се покоряват смирено на несгодите, да чакат другите да ги гълчат или да им дават заповеди. Те смятат, че няма нужда от това. Западняците се застъпват за това жените да бъдат проактивни, независими и смели в действията си. Разбира се, това, което разбираме, може да не е напълно съизмеримо с тяхното мислене, но това е основно главната разлика между източните и западните жени. Кой от тези два възгледа е правилен? (Нито един не е правилен.) Всъщност тук не става въпрос за правилно и грешно. В източната социална среда, в такава общност, трябва да живееш така. Би ли могъл да се бунтуваш, ако искаш? Ако се разбунтуваш в рамките на семейството, това може да доведе до смърт. На Запад би могъл да живееш като западна жена, но независимо как живееш, в коя социална среда или в коя общност, кой възглед е съгласно истината? (Нито един от тях не е съгласно истината.) Нито един възглед не е съгласно истината, и двата я нарушават. Защо казвам това? Източните народи искат жените винаги да са добре възпитани, да въплъщават Трите послушания и четирите добродетели, да са добродетелни и нежни — с каква цел? За да ги контролират по-лесно. Това е злокачествена идеология, която е израснала от традиционната източна култура и всъщност е вредна за хората, като в крайна сметка води жените до живот без собствена посока или идеи. Тези жени не знаят какво трябва да правят, как да го правят или кои действия са правилни или грешни. Те дори предлагат живота си на семействата си, но все още чувстват, че не са направили достатъчно. Не е ли това вид вреда за жените? (Да, така е.) Те дори не се съпротивляват, когато отнемат собствените им права, правата, на които трябва да се радват. Защо не се съпротивляват? Те казват: „Грешно е да се съпротивляваш, не е добродетелно. Виж еди-коя си, тя се справя много по-добре от мен и е страдала много повече, но никога не се оплаква“. Защо биха мислили така? (Те са повлияни от традиционното културно мислене.) Именно заради тази традиционна култура, която се е вкоренила дълбоко в тях и им е причинила големи страдания. Как са способни да понасят този вид мъчение? Те много добре знаят, че този вид мъчение е болезнен, че ги кара да се чувстват безпомощни и наранява сърцата им, така че как могат все още да го понасят? Каква е обективната причина? Че това е тяхната социална среда, така че не могат да се освободят, а само смирено да се примирят с нея. Така се чувстват и субективно. Те не разбират истината, нито как жените трябва да живеят с достойнство, нито правилния начин за живот на жените. Никой не им е казал тези неща. Кой е критерият за постъпките и действията на жените за тях? Традиционната култура. Те смятат, че това, което е предадено от поколение на поколение, е правилно и че ако някой го наруши, тогава съвестта му трябва да бъде заклеймена. Това е техният „критерий“. Но правилен ли е всъщност този критерий? Трябва ли да се постави в кавички? (Да, трябва.) Този критерий не е съгласно истината. Независимо колко похвално или гледано с благосклонност е поведението на някого под контрола на този тип мислене и възгледи, това всъщност критерий ли е? Не е, тъй като противоречи на истината и на човешката природа. Дълго време жените на Изток е трябвало да се грижат за целите си семейства и са били отговорни за всички дребни неща. Справедливо ли е това? (Не, не е.) Тогава как могат да го понасят? Защото са обвързани от този вид мислене и възгледи. Способността им да го понасят показва, че дълбоко в себе си те са 80% сигурни, че това е правилното нещо, което трябва да направят, и че ако просто търпят, ще могат да отговорят на критериите на традиционната култура. Така те се движат в тази посока, към тези критерии. Ако дълбоко в себе си те смятаха, че това е грешно и че не трябва да го правят, че не е съгласно човешката природа и че противоречи на човешката природа и на истината, биха ли могли все още да го правят? (Не, не биха могли.) Би трябвало да измислят начин да се измъкнат от тези хора и да не бъдат техни роби. Но повечето жени не биха се осмелили да направят това — какво си мислят те? Че биха могли да оцелеят без своята общност, но ако напуснат, ще носят ужасно клеймо и ще търпят определени последствия. След като претеглят нещата, те си мислят, че ако го направят, колегите им ще клюкарстват за липсата им на добродетели, обществото ще ги заклейми по определени начини и ще има определени мнения за тях, и всичко това ще доведе до сериозни последствия. В крайна сметка те го обмислят и си казват: „По-добре е просто да го изтърпя. В противен случай тежестта на заклеймяването ще ме смаже!“. Такива са източните жени, поколение след поколение. Какво трябва да понасят зад всички тези добри дела? Лишаване от човешкото им достойнство и права. Тези мисли и възгледи съгласно истината ли са? (Не, не са.) Те не са съгласно истината. Те са били лишени от достойнството и човешките си права и са загубили своята почтеност, своето независимо пространство за живот и мислене, както и правото си да говорят и да изразяват собствените си желания — всичко, което правят, е за тези хора у дома. С каква цел правят това? За да отговорят на критериите, които традиционната култура изисква от жените, и за да ги хвалят другите хора, като ги наричат добри съпруги и добри хора. Не е ли това вид мъчение? (Да, така е.) Този начин на мислене правилен ли е, или е изопачен? (Изопачен е.) Съгласно истината ли е? (Не, не е.) Бог създаде свободна воля за човечеството и какви са мислите, които произтичат от тази свободна воля? Съгласно човешката природа ли са те? Тези мисли трябва най-малкото да са съгласно човешката природа. Освен това Той искаше хората да имат точни възгледи и разбирания за всички хора, събития и неща в хода на живота им, а след това да изберат правилния път, за да живеят и да почитат Бог. Животът, живян по този начин, е даден от Бог и трябва да му се наслаждавате. Хората обаче са ограничавани, обвързвани и изопачавани от тези така наречени традиционни култури и морални писания през целия си живот и в крайна сметка в какво се превръщат? Те се превръщат в марионетки на традиционната култура. Причината не е ли това, че хората не разбират истината? (Да, така е.) Бихте ли избрали да вървите по този път в бъдеще? (Не, не бих.) И така, какво трябва да направиш? Да предположим, че кажеш: „Ще се боря с тях“ или „Няма повече да им служа. Имам човешки права и имам своята почтеност“. Така добре ли е? (Не, не е.) Не е добре. Това е преминаване от една крайност в друга и не е свидетелстване за Бог, нито Го прославя. И така, как трябва да действаш? (Съгласно принципите.) Разбира се, правилно е да се действа съгласно принципите и трябва да се отнасяш към всеки съгласно принципите, като се отнасяш към тях като към братя и сестри, ако вярват в Бог, и като към невярващи, ако не вярват. Няма нужда да онеправдаваш себе си, да изопачаваш своята почтеност или да се отказваш от достойнството и правата си, като жертваш живота си за тях. Те не го заслужават. На този свят има само Един, за Когото си струва да отдадеш живота си. Кой е Той? (Бог.) Защо? Защото Бог е истината и Неговите слова са критерият за съществуването, постъпките и действията на човека. Щом имаш Бог и Божиите слова, тогава няма да се отклониш и ще бъдеш точен в начина, по който постъпваш и действаш. Това е крайният ефект, който Божиите слова постигат върху някого, след като е бил спасен.

„Какво е истината?“ е твърде обширна тема. Дадохме само няколко примера, единият от които беше как да се отнасяме към кукумявките. Какви други примери имаше? (Източните народи, които подражават на западняците в пиенето на кафе.) (Изискваните от жените нива на източните и западните народи.) Това са най-очевидните примери. И така, кой от възгледите, на източните или на западните народи, е критерият? (Никой от тях.) Никой от тях не включва истината, и двата представляват човешки възгледи и мнения. По-точно и двата са погрешни гледни точки и заблуди. Те не са критерии, те са стратегии, теории и философии на Сатана, които вредят на хората. След като разговаряхме така по този въпрос, разбирате ли го малко по-добре? (Да.) Ако не бях говорил за това, може би един ден щяхте да обмислите да имитирате западняците, като пиете кафе и ядете хамбургери в ревностно подражание. Това в съгласие с принципите ли е? Дори да ядеш западна храна всеки ден, всичко ще бъде безполезно, ако не се стремиш към истината, пак няма да имаш критерий за това как да постъпваш. Ключът е в това дали можеш да търсиш истината и да действаш според принципите — това е от полза за теб. Чрез това Мое общение имате ли някакво разбиране за истината и критериите? (Да, имаме.) Има ли истина в традиционната култура или моралните критерии на хората? (Не, няма.) Има ли истина в моралните писания? (Не, няма.) Можете ли сега да бъдете сигурни, че Божиите слова са истината? (Да, можем.) След като потвърдите, че Неговите слова са истината, трябва да помислите: какво са Божиите слова? Какви са принципите, изисквани в Неговите слова? Какви са критериите, които Той е казал на човека? Как точно трябва да действат хората, за да бъдат съгласно Божиите слова, и какви са правилните принципи за това? Ето какво трябва да търсите, но засега това е всичко по тази тема.

Допълнение:

Един ден от живота на Сяодзя

Нека преминем към следващата тема. Каква да бъде тя? Вероятно трябва да разкажа някаква история. Историите засягат истината и критериите за поведението, действията и почитта на хората към Бог. Чуйте какво общо има тази история с истината и с критериите за поведението на хората. В нея се разказва за един ден от живота на Сяодзя. Нашият герой е Сяодзя, а колко дълго приблизително се развива историята? (Един ден.) Един ден. Някои хора биха казали: „Струва ли си изобщо да се разказват еднодневни събития?“ Е, зависи каква история разказвате. Ако това са само сплетни и правилно и погрешно, тогава не си струва да се разказва. Ако засяга истината обаче, тогава не само ден — дори и минута си струва да се разкаже, нали? (Точно така.)

Сяодзя е човек, отдаден на стремежите си и ентусиазиран да изпълнява дълга си, а историята му започва рано сутринта, тъкмо като се е събудил. След като стана, почете Божието слово и изпълни духовната си практика, Сяодзя се отправи на закуска и си взе купичка овесена каша и малко зеленчуци. След това видя яйца и се замисли: „Трябва да си взема. Две яйца на ден са достатъчно питателни“. Щом протегна ръка обаче, той се поколеба: „Две ли да взема или едно? Ще е лошо, ако другите видят, че вземам две. Твърде лакомо е и ще си помислят, че съм чревоугодник. По-добре да взема само едно“. Той отдръпна ръката си, преди отново да я протегне и да вземе едно яйце. Точно тогава друг се приближи, за да си вземе яйце, и сърцето на Сяодзя прескочи. Помисли си: „Всъщност, най-добре е да не ям яйца. Имам овесена каша и зеленчуци, както и няколко парени хлебчета, и това е достатъчно за закуска. Не бива да съм толкова лаком. Защо изобщо искам да ям яйца? Би било ужасно, ако другите видят. Не е ли това отдаване на удобство? Няма да взема нито едно“. С тази мисъл Сяодзя върна яйцето и след като няколко минути по-късно приключи със закуската, се захвана да изпълнява дълга си. Залови се с текущите задачи, като ги отхвърляше една по една. Времето отмина бързо и съвсем скоро настъпи часът за обяд. Всички други отидоха да се хранят, но Сяодзя погледна часовника си и видя, че е 12:40 ч. „Чакай малко. Не бива да бързам да ходя да ям, когато всички останали го правят. Ако се втурна с всички останали, няма ли да бъда същият като тях и да изглеждам като чревоугодник? Ще изчакам още малко“. Той продължи да върши започнатото, но стомахът му го предаде и започна да къркори. Той се хвана за корема и разсеяно се загледа в компютъра, като си мислеше: „Умирам от глад! Какво ли има за обяд днес? Дали не е месо? Би било чудесно, ако мога да хапна малко месо!“. Стомахът му продължаваше да къркори, докато мислеше, и единствено с цената на големи усилия успя да изчака, докато всички останали се върнат от обяд. Някой каза: „Защо не обядва? Побързай, храната изстива“. Сяодзя каза: „Не се притеснявай. Не съм приключил с работата си. Ще отида, когато съм готов“. „Няма ли да е по-добре да продължиш да работиш, след като си се нахранил?“ „Всичко е наред. Скоро ще приключа“. И така, Сяодзя търпеше глада си и продължи с делата си. Всъщност вече беше много гладен и нямаше никакво настроение да продължи да работи, но все пак търпеше глада и продължи да се преструва. След известно време отново погледна часовника си, видя, че е 13:30 ч., и си помисли: „Това е достатъчно. Вероятно вече трябва да отида да обядвам“. Точно когато се канеше да стане и да отиде да яде, една сестра му донесе поднос с храна и каза: „Много е късно! Защо не си обядвал? Колкото и да си зает, все пак трябва да се храниш навреме, иначе ще имаш проблеми със стомаха“. Той отговори: „Всичко е наред. Ще ям, след като приключа“. „Не е нужно да ходиш. Донесох ти храна, така че побързай и яж“. „Защо да бързам? Още дори не съм гладен“. Тъкмо когато каза, че не е гладен, стомахът му изкъркори с гръмотевичен тътен. Сяодзя се хвана за стомаха, усмихна се свенливо и каза на сестрата: „Недей да ми носиш храна отново“. „Ако не го направя, храната просто ще изстине и ще трябва да се затопля отново. Вече е била претопляна веднъж“. „Добре тогава, благодаря ти!“. С огромен апетит Сяодзя взе храната от сестрата. Много се зарадва, като погледна към подноса: две парени хлебчета, зеленчуци, месо и супа. Когато видя парените хлебчета, Сяодзя се замисли и каза на сестрата: „Не мога да изям две хлебчета. Тези дни съм твърде зает, не мога да спя добре и нямам голям апетит. Няма ли да е разхищение, ако ми дадеш две хлебчета? Върни едното“. „Не се притеснявай. Върни го, ако наистина не можеш да го изядеш“, отговори сестрата, преди да си тръгне. Сяодзя си помисли: „Побързай и тръгвай. Умирам от глад“. Когато видя, че наоколо няма никого, вдигна купичката, като все още се чувстваше малко неловко, и плахо отпи глътка. След това погледна месото: „Еха! Усещам миризмата на задушено свинско от километри. Не може обаче да го изям веднага, тъй като първо трябва да си изям зеленчуците. Ще изям по-малко месо, ако се заситя със зеленчуци, защото иначе ще преполовя купата с месо, а това няма ли да е срамно?“. Замисли се за момент, преди да направи точно това. Отхапваше от парените хлебчета и зеленчуци и отпиваше от супата си. Докато ядеше, му се прииска да хапне малко месо, затова си взе парче задушено свинско. Поднесе го към устата си, затвори очи и внимателно го опита: „Толкова е вкусно! Месото наистина е добро, но не мога да ям прекалено много. Една хапка е достатъчна, после още зеленчуци и още супа“. Той продължи да яде парените хлебчета, но не преставаше да се взира в месото, докато се хранеше: „Дали да изям това месо? Толкова е вкусно, че би било срамота да не го изям“. Устата му отново започна да се пълни със слюнка и той си помисли: „Сетих се! Ще накъсам хлебчетата на залци и ще ги потопя в бульона. Това не е ли същото като да ядеш месо? Така другите ще видят, че не ям месо, но все пак ще усетя целия му вкус. Толкова е страхотно!“. С тази мисъл той сложи малко от пареното хлебче в бульона, след което го извади и изяде, като установи, че е вкусно, почти колкото месото. Тогава Сяодзя веднага накъса цялото хлебче и го сложи в бульона… За по-малко от десет минути изяде всичко, дори и супата си. Беше изял само едно парено хлебче, като устоя на желанието си да изяде и другото и се въздържа. След като всички ястия бяха довършени по план, Сяодзя беше общо взето сит и не смяташе, че има нужда от още. Тогава се замисли: „О, не е много уместно да ям толкова бързо, сякаш умирам от глад. Наистина бях доста гладен, но не е хубаво хората да ме виждат така. Трябва да се храня бавно. Ала какво мога да направя сега, след като вече съм приключил? Е, имам идея. Ще върна останалото след десетина минути“. Той държеше часовника си и се взираше в циферблата: „Пет минути… десет… петнайсет… Добре, два часá. Чудесно, връщам го!“. Доволен, той върна обратно останалото задушено свинско месо и пареното хлебче.

Сяодзя се върна след 14:00 ч. Братята и сестрите му се бяха отдали на следобедна почивка, а той нямаше какво да прави сам, така че му беше много скучно. Помисли си: „Дали да не подремна и аз? Винаги е добре да се подремне след хранене. Ала ако спя, докато всички останали спят, какво говори това за мен? Не мога да спя. Трябва да се държа. Но как да остана буден? Не бих могъл да спя, докато стоя прав, но ако непрекъснато съм изправен, ще изплаша някого, ако влезе внезапно. Не, не мога да стоя прав. Е, тогава просто ще седя пред компютъра. Ако някой ме види, ще си помисли, че работя, но всъщност ще си почивам. Какъв добър ход“. И така, той се настани естествено пред компютъра, като се взираше в него с празен поглед, но пет минути по-късно вече беше заспал и хъркаше върху клавиатурата. Четиридесет минути по-късно Сяодзя внезапно се събуди от дълбокия си сън и подскочи: „Не съм ли изправен? Как така съм заспал?“. Погледна часа, видя, че става късно, и отиде да си измие лицето, докато все още нямаше никого. Като се погледна в банята, той каза: „О, не! Лицето ми е покрито със отпечатъци от клавиатура! Не бива да ме виждат така!“. Набързо изми лицето си, като го търкаше и потупваше, и остана в банята доста дълго време. След това се погледна в огледалото, видя, че повечето следи от клавиатурата са изчезнали, и се зарадва в сърцето си: „Никой няма да забележи, освен ако наистина не обърне внимание“. После се среса и оправи яката си, но внезапно осъзна, че яката на светлата му риза е леко омазнена, а при по-внимателно вглеждане маншетите му също бяха малко мръсни. Помисли си: „От няколко дни не съм се мил и не съм сменял дрехите си, но има някаква полза от това да не се мия. Малко мръсотия никога не вреди и не ме притеснява. Впрочем, не изглежда ли по-духовно да си малко поизцапан?“. Той просто обърна яката и ръкавите на ризата си и нави ръкавите на сакото си, като разкри всички мръсни участъци. Силно удовлетворен, той се ободри и спокойно излезе от банята. След известно време повечето хора бяха по местата си и се заловиха за работа. Когато Сяодзя видя, че всички останали са там, той каза: „Не сте спали дълго! Вие наистина може да страдате и да платите цената! Аз дори не дремнах, само затворих очи за момент, преди да си наплискам малко лицето. В противен случай нямаше да имам никаква енергия“. Никой не отговори. Той се почувства доста отегчен, затова също се залови за работа. Тъй като на обяд беше изял голямо количество супа, непрекъснато изпитваше нужда да използва тоалетната, но устоя на порива, като си мислеше: „Ако отида, дали хората няма да си помислят, че съм мързелив? Не е хубаво да имаш такава репутация, затова не мога да отида“. Така че стискаше, като изтърпя, докато някой друг най-накрая не отиде до тоалетната и той видя своя шанс. Бързо се нареди на опашката, като си помисли: „Чудесно е просто да следвам тълпата, защото никой няма да каже нищо за мен“.

Беше натоварен следобед. Сяодзя свърши много работа, като общуваше с един, задаваше въпроси на друг, търсеше ресурси и изпълняваше всякакви задачи, свързани с дълга му. След цялата суматоха най-накрая дойде време за вечеря. Този път Сяодзя закъсня малко повече от останалите, но в общи линии приключи с храненето навреме. Времето след вечеря беше най-радостното от деня за Сяодзя, защото само тогава можеше спокойно да изпие чаша от любимото си кафе, без да се самообвинява или да бъде критикуван от другите, а със спокойно сърце. Защо ли? Понеже имаше достатъчно причини да пие кафе, които бяха напълно основателни в очите на всички останали. Ето защо това беше най-щастливото време за него. Докато приготвяше кафето си, той си мърмореше: „Ех, днес пак трябва да работя извънредно. Дори не знам колко. Ще видим докога ще ми стигне това кафе“. Той тресна прясно свареното кафе на масата, сякаш за да каже на всички: „Е, и? Пия си кафето, какво ще направите по въпроса?“. Той хвърли поглед към другите около него. Никой не го гледаше, но той все пак вдигна безгрижно чашата си и отпи глътка кафе, като си мислеше: „Всички казват, че кафето е хубаво, и наистина е така. Вкусът му е различен всеки ден, предлага различно преживяване. Прекрасно е!“. Щастлив, той гордо отпи от кафето си, а после безучастно се огледа за работата си за вечерта. На практика не си беше набелязал никакви цели и се чувстваше изтощен след натоварения ден, но се насили да продължи. Не можеше да задреме и не можеше да позволи на другите да видят, че е уморен или че има нехайно, безотговорно или непочтително отношение към работата или дълга си. Принуди се да се размърда и седна пред компютъра си, за да продължи да работи, и естествено пиеше кафе след кафе. Колкото повече пиеше, толкова по-бодър ставаше и толкова по-малко му се спеше. От време на време Сяодзя поглеждаше часовника си: „Мина един часа, но не мога да заспя, тъй като съм си поставил за цел да заспя в три. Не мога дори да си легна в 2:50 ч., тъй като това би означавало да наруша обещанието си и няма да имам обяснение за пред Бог. Това е обещание, което едно сътворено същество трябва да спазва, затова трябва да го изпълня. Казах, че ще заспя в 3:00 ч., така че ще заспя в 3:00 ч., дори ако трябва да изпия огромно количество кафе“. И така, той пиеше кафе и се съпротивляваше на умората си, като мислено се възпираше и контролираше. В три часа Сяодзя имаше да изпълнява важна задача, затова взе телефона си и изпрати съобщение, което гласеше: „Сестра еди-коя си, пише ти Сяодзя. Искам да ти напомня, че е важно да не забравяш, че утре сутрин в 10 ч. има събиране на групата. Задължително е да присъстваш и не закъснявай. Подпис: Сяодзя“. Едновременно с облекчението след изпращането на съобщението Сяодзя си помисли: „Едно е да го изпратя, но какво ще стане, ако не го получи? Знае ли, че съм ѝ изпратил съобщение? Не мога да заспя още. Трябва да изчакам и да видя дали ще ми отговори“. След като почака половин час и все още нямаше отговор, той се замисли: „Дали е заспала? Как така си ляга толкова рано? Колко безполезно е вече да си заспал в три часá“. Той изчака, докато сестрата не отговори в 3:50 ч.: „Не съм забравила за 10 ч. утре. Надявам се и ти да не забравиш и да дойдеш навреме“. Сяодзя прочете това и си помисли: „Ха, що за човек? Как може да си ляга по-късно от мен?“ Ала не можеше да издържи повече. „Край на кафето! Ако пия още, изобщо няма да спя тази нощ. Трябва да си легна, тъй като се налага да стана в 5:30 ч., най-късно в 6:00 ч. сутринта. Не мога да отида по-късно от другите ми братя и сестри, защото като станат, всички трябва да ме видят как се моля, чета Божиите слова и слушам проповеди. Та не мога да стана късно. Заради това съобщение не успях да си легна рано. Няма значение обаче, другите знаят, че съм стоял до късно. Все пак постигнах целта си и утре ще се опитам да си легна към четири часа“. Докато Сяодзя се опитваше да мисли, нямаше как да не се почувства толкова замаян, че дори не се съблече, когато се прибра в стаята си. Срина се на леглото си, вече полузаспал, но все пак се насили да си напомни: „Не яж яйца сутринта, изяж само едно парено хлебче за обяд, не яж задушено свинско, легни си в 3 ч., има още съобщения за изпращане…“ Сяодзя мислеше и мислеше, докато накрая не притихна, заспивайки от умора, изтощение, блянове и заблуди. Такъв беше един ден от живота на Сяодзя.

Кажете ми за какво ставаше дума? Не беше ли уморително за Сяодзя непрекъснато да се преструва така? (Да, така е.) Роботите не се изморяват да правят едно и също нещо по цял ден, защото нямат умове или съзнание, но за хората е изтощително. Защо Сяодзя живееше по този начин, след като бе толкова уморен? Защо го правеше? Имаше ли някакъв план? (Да, имаше.) Около какво се въртеше планът му? (Да се изтъкне пред другите.) Имаше ли някаква полза от това да се изтъкне? (Това може да накара хората да му се възхищават.) Това може да накара хората да му се възхищават. Познат ли ви е подходът на Сяодзя? Кои хора постъпват така? (Фарисеите.) Точно така. Фарисеите възприемат добро поведение, както и деяния и практики, които са съобразени с представите на хората, и ги упражняват пред другите, за да изглеждат добре и да бъдат почитани. Те използват този метод, за да постигнат целта си да заблудят хората. Основно от какво естество е това им преструване по този начин и възприемането им на всякакви видове добро поведение, за да се изтъкват пред другите хора? Това е притворство, лукавство, подвеждане — друго? (Фалшива духовност.) Колко неща от деня на Сяодзя са свързани с нрава и са присъщи за всички, способни на фалш? Яденето на яйца, парени хлебчета, задушено свинско месо и пиенето на кафе. Това са все външни неща, но каква същност можеш да прозреш в тях? Преструвка и самоконтрол. Каква преструвка? (Преструва се, че страда.) Хората като нещо добро ли възприемат страданието, или като нещо лошо? (Като нещо добро.) Страданието е добро поведение, на което всички дълбоко се възхищават. За какво го смятат хората? Те го смятат за практикуване на истината. Така че Сяодзя не се поколеба да страда и да плати цената. Какво включваше неговото страдание? Да не яде вкусна храна и да стои до късно, да става рано и да дисциплинира тялото си. Какво е естеството на тези видове страдания? Всички те са притворство. Той не е страдаше за истината или праведността, а за уважението и преклонението на другите, както и за собствената си добра репутация и престиж. Страда ли той за истината? (Не, не страда.) Кои от действията му бяха съгласно истините принципи и Сяодзя опълчи ли се срещу себе си, като загърби личните си интереси в името на истината? Някое от тях беше ли такова? (Не.) Какво беше естеството на неговото страдание? Беше ли то практикуване на истината? Беше ли проявление на любовта му към истината? (Не, не беше.) Е, какво беше то? (Лицемерие.) Беше лицемерие, беше неприязън към истината, беше лукавство, притворство, фалш и подвеждане. Това бяха чисто и просто действия и избори, които се основаваха на собствените му фантазии и представи и бяха съсредоточени около собствените му интереси и изобщо нямаха нищо общо с истината. Той не търсеше истината, така че и действията му не бяха истина. Те не само че нямаха нищо общо с истината, но и бяха в пълен разрез с нормалните човешки потребности, таящи се дълбоко в сърцето му. Грях ли е да се ядат яйца? (Не, не е.) Ала Сяодзя считаше яденето на яйца за алчност. Яйцата са вид храна, която Бог е създал за човека. Ако може да си позволиш да ги ядеш, не е алчност да го правиш, но ако нямаш средства за това и крадеш и ядеш яйцата на другите, тогава това е алчност. Как определяше Сяодзя този въпрос? Той смяташе, че яденето на яйца е алчност, а още по-голяма алчност — другите да го видят. Считаше, че ако може да яде яйца, без никой да види, зад гърба на другите, това няма да е алчност. Какъв беше неговият критерий за измерване на алчността? Той се основаваше на това дали някой е видял. Основаваше ли се на Божиите слова? Не, това беше неговият личен възглед. Всъщност имат ли другите някакви мисли или възгледи по въпроса за яденето на яйца? (Не, нямат.) Това беше просто теория, която Сяодзя си измисли сам. Той смяташе, че яденето на яйца за закуска е лакомия, отдаване на удобство и проява на внимание към плътта. Следователно, ако изходим от неговите възгледи, дали всички, които ядат яйца, не са се отдали на удобство и не проявяват внимание към плътта? Негласното му послание беше: „Когато ядете яйца, вие проявявате внимание към плътта. Аз не проявявам внимание към плътта, мога да се въздържам, затова не ям яйца. Дори и да сложите яйцата точно пред мен пак мога да ги върна обратно, даже и вече да съм ги взел. Именно такава воля и решителност имам и толкова силно обичам истината. Вие бихте ли могли да го направите? Ако не можете, значи не обичате истината“. Как се отнасяше той към своята идея? Като към критерий за измерване на правилното и грешното. Това не беше ли фалш? (Да, беше.) Това беше фалш.

Друго проявление на Сяодзя беше, че не отиде да яде, когато дойде време за обяд. Какво направи вместо това? (Отложи го.) Той потисна глада си и отложи храненето. Но защо? (За да се изтъкне пред другите.) Той изнесе представление и го направи, за да го видят останалите. Какво искаше другите да видят и да разберат от постъпката му? Искаше да им покаже колко много страдания може да понесе и колко усърден, предан, добросъвестен и отговорен е в работата си! Искаше хората да видят, че наистина е свръхчовек! Тогава щеше да постигне целта си; това беше оценката, която искаше. Какво означаваше тази оценка за него? Това беше неговият живот, неговата животворна сила. Това любов към истината ли е? (Не, не е.) И така, какво харесват хора като него? Те не се колебаят да се изтъкват, да кроят заговори и интриги и да мамят другите, като се преструват и показват колко много могат да страдат и по този начин да получават от другите коментари като „Ти наистина можеш да търпиш страдания. Ти си човек, който наистина обича Бог, и изпълняваш дълга си предано“. Те не се колебаят да използват фалшиви привидности и трикове, за да прикриват истинските факти, да мамят Бог и да надхитрят хората, и всичко това, за да получат блага дума или одобрението на другите. Що за нрав е това? (Нечестив нрав.) Това е нечестиво. Те са майстори на преструвките, спектаклите и триковете! Това е просто едно хранене, какъв е проблемът спокойно да отидеш да се нахраниш? Кой жив човек не се храни? Нима е грях да се яде навреме? Грях ли е да намериш нещо за ядене, когато си гладен? (Не, не е.) Това е физическа потребност, тя е основателна. Тези хора считат всички основателни нужди за неоснователни и ги заклеймяват. Какво поощряват те? Поощряват непрестанна дисциплина на тялото, като прикриват истинските факти и носят маска, за да могат другите да видят как страдат, как се въздържат от отдаване на удобство, как плащат всяка цена и жертват времето, енергията и всичко, което имат, за работата си. Това е, което те искат хората да видят. Ала това ли правят те в действителност? Не, не го правят. Те подвеждат другите с фалшива привидност, а това е проявление на нечестив нрав. Що за хора полагат такива големи усилия заради нещо толкова незначително като храненето? Така ли трябва да постъпва един човек с нормална човешка природа? (Не, не трябва.) Не трябва. Твърде коварно е! Дали повечето хора биха одобрили или биха се отвратили, ако чуят някой да се изтъква толкова по незначителен въпрос? (Биха се отвратили.) Бихте ли могли някога да постъпите по този начин? (Понякога.) Толкова ужасно? (Не.) Гладът е трудно за понасяне чувство, но някои хора са способни да понесат това страдание. Ако поискаш от тях да се покорят на Божиите слова, да положат усилия над словата Му, да действат според принципите на Божиите слова и да говорят честно, ще им се стори твърде изтощително и трудно. За тези хора отказът от собствените им интереси и гордост би бил по-труден, отколкото да се възнесат на небето, но те са готови, независимо от цената, да загърбят Божиите слова, да действат според собствените си фантазии и да защитават плътските си интереси. Не е ли това проявление на липса на любов към на истината? (Да, така е.) Това е един от аспектите.

Какви други проявления показа Сяодзя? Спеше му се ужасно много, но не си легна. Кажете ми, ако на някой му се спи и си легне за малко или подремне набързо, а след това има повече сили за делата си, това не е ли разумно? (Да, така е.) Разумно е. Нима някой би осъдил Сяодзя, че си е легнал? (Не, не би.) Тогава защо беше толкова ужасèн, ако никой не би го осъдил? От какво се страхуваше? (Да не му се изплъзне нещо.) Точно така, страхуваше се да не му се изплъзне нещо. Във фантазиите си той вярваше, че всички го уважават, че го смятат за особено способен да понася страдания и изключително благочестив. Чувстваше, че ако покаже истинското си лице и всички разберат, че не е такъв човек, целият му образ ще се срине. Не можеше да понесе тази мисъл и затова се въздържаше дори от дрямка. Толкова беше строг към себе си. Що за човек е той? Дали не е психично болен? Такива хора често слушат проповеди, четат Божиите слова и се събират на общение, така че защо не се съсредоточават върху истината? Чудесно е да размишляваш върху принципите на истината. Вижте какво гласят Божиите слова: Има ли в Божиите слова изявления за хора, отдали се на дрямка? (Не, няма.) Бог не е направил изявления по този въпрос, дори не го е споменал. Всеки, който притежава нормално човешко мислене, би трябвало да знае какво да прави. Разумно е да подремнеш, когато ти се спи. Разумно е да почиваш по обед в горещ летен ден. Особено някои по-възрастни хора, чиито тела не могат да поддържат енергийните си нива и прочее, имат нужда да поспят известно време след обяд. Това не се основава на житейските им навици, а на физическите им нужди. Бог ти е дал осъзнатостта, съзнанието и реакциите на нормалната човешка природа, за да ти позволи да се справяш сам с ежедневното си хранене, труд и почивка според собствените си дела и среда; не бива да злоупотребяваш със себе си. Например да предположим, че не се храниш разточително и казваш: „Бог не позволява на хората да ядат хубави храни; яденето на хубави храни винаги прави хората алчни“. Бог никога не е казвал това и Той няма подобно изискване към хората. Така обаче си мислеше Сяодзя и считаше, че Бог вероятно мисли същото. Той смяташе, че ако някой си ляга твърде рано, това е отдаване на удобство, което Бог не харесва. Не е ли това неразбиране на истината? (Да, така е.) Щом Сяодзя не разбираше истината, можеше да я потърси, но не го направи, а просто действаше според собствената си субективна воля. Докъде стигна той в това отношение? Пиеше по три-четири чаши кафе на ден, само за да издържи до късно. Някои хора казват: „През последните няколко години, докато изпълнявах дълга си, пиех много кафе, за да мога да се трудя в Божия дом“. Ако друг човек каже: „Кой те караше да пиеш кафе? Не избра ли това сам?“, те ще си помислят: „Знаеш ли защо пия кафе? Не е, за да стоя до късно, а за да отслабна. Нима не знаеше? Не мога обаче да ти го кажа, защото тогава ще знаеш. Ще изглеждам ли слаб, ако ти си по-слаб от мен?“ Това наистина е пресметливо, нали? Какви възгледи и идеи се съдържат тук? Има ли нещо от разбирането или рационалността на нормалната човешка природа? (Не, няма.) Не, това са единствено битки на разума, хитрост и заговори, преструвки, фалш и подвеждане. Само толкова. Пресметливост във всеки един момент. Те никога няма да споделят с когото и да е своите искрени възгледи и мисли, камо ли да позволят на всички да знаят или на Бог да види. Тяхната нагласа не е: „Разкривам се. Действията ми са в съответствие с мислите ми и това съм аз“. Нагласата им определено не е такава, но каква е? Те се прикриват и се преструват, доколкото могат, страхувайки се, че образът, който другите са си изградили за тях, не е достатъчно възвишен, благочестив или духовен.

Защо Сяодзя искаше да остане до късно? Много видове работа не изискват това, а на хората често им се доспива след 22:00 ч. Дори и да продължат да се трудят, това няма да е ефективно, защото хората имат ограничена енергия. Ала Сяодзя винаги се принуждаваше, без да се интересува дали е ефективно, макар да знаеше много добре, че не е. Защо изпрати съобщение преди да си легне? (За да го забележат другите.) За да станат другите свидетели, че си е легнал в три часа. Дори и да не спиш цяла нощ, няма ли ти да си този, на когото в крайна сметка ще му се спи? И дали няма сам да си си го причинил? Някои хора остават будни до късно и изпращат съобщение в 3 ч. Когато получателят отговори в 4 ч., те изчакват със своя отговор до 5 ч., за да покажат, че си лягат още по-късно. По този начин се измъчват и си вредят един на друг и в крайна сметка никой от тях не заспива през цялата нощ. Не са ли те двама безразсъдни идиоти? Що за поведение е това? Това е глупаво поведение. Откъде идва подобно поведение? Всичко се дължи на покварен нрав. Засега няма да разглеждаме от кой покварен нрав произлиза това поведение, а само ще кажем колко нелепо е то. Тези хора биха могли да променят това нелепо поведение и практикуване, като изберат някое от Божиите слова и го приложат на практика. Всяко едно от Неговите слова би могло да им даде възможност да живеят мирно и в безопасност и да направи живота им по-реалистичен и практичен. Защо не избират да живеят според Божиите слова? Защо се измъчват по този начин? Не жънат ли това, което сеят? (Да, жънат.) Колкото и да страда някой по този начин, то винаги ще бъде напразно, и колкото и страдания да понесе, последиците ще бъдат за негова сметка. Някои хора казват: „Вярвам в Бог през всичките тези години, а от 20 съм водач. Винаги съм стоял до късно и не съм спал, а накрая стигнах до нервно изтощение“. Аз казвам: „Отърва се леко само с нервно изтощение. Ако продължиш да се измъчваш така глупаво и да действаш по този начин, психозата няма да ти се размине“. Може ли някой да е здрав, ако не спи нощем, винаги е напрегнат и тялото му функционира ненормално? Сами са си го причинили! Да речем, че им кажеш: „Не става да действаш по този начин. Постарай се да организираш работата си през деня и да увеличиш продуктивността си. Когато другите обсъждат работата, изричай по-малко глупости и не говори толкова много за маловажни неща. Трябва да схванеш основните точки, същността и темата на обсъждането, а когато то приключи, всеки трябва да се заеме със собствените си задачи. Не се захласвай в бъбрене и не се мотай“. Те няма да те чуят. Не умеят да се изразяват добре, но не обобщават преживяванията си, а просто говорят безсмислици, за да си губят времето до един-два часа сутринта, без да спят или да оставят някой друг да спи. Не е ли това измъчване и ощетяване на другите? В крайна сметка те си мислят: „Боже, Ти видя, нали? Беше три часа, а аз още не бях заспал!“. Бог видя. Той видя не само външното проявление, но и вътре в сърцата им и казва: „Сърцето ти е нечисто. Ти не спиш по цяла нощ в безсмислени мъки, но Бог никога няма да запомни това. Когато дойде време за сън, ти не си лягаш, а се насилваш да продължиш. Сам си причини това страдание!“. Когато на хората им се спи, клепачите им се затварят естествено. Това е инстинкт, така че ти заслужаваш да страдаш, ако непрекъснато вървиш срещу инстинктите и законите на природата! Бог няма да поиска от теб да понасяш страдания, които са безсмислени, породени от нарушаване на природните закони, от нарушаване на принципите или истината. Ако настояваш за подобно страдание, нека бъде така. Когато определени хора чуят, че някой не си ляга до 3 часа през нощта, си мислят: „Нима и аз не правя така? Е, в бъдеще ще си лягам в 3:30 ч.“ След това чуват, че някой си ляга в 3:30 ч., затова искат да си легнат в 4:00 ч. Това не е ли психично заболяване? Можеш да се съревноваваш за каквото и да било, а избираш да се съревноваваш за това кой ще заспи по-късно — това означава, че си психически ненормален. Такива хора имат ли проблем с възприемането? (Да, имат.) Те не могат да разберат истината. Когато разполагаш с време, спри да хвърляш усилия, да си блъскаш главата и размишляваш върху неща като външно поведение, преструвки и фалш. В какво тогава трябва да влагаш усилия? Виж как Божиите слова разобличават покварената човешка природа и нечестивия нрав и как Той разобличава нехайните хора. Положи усилия да се сравниш с Божиите слова, които разобличават човека, премисли колко от проявленията, които Бог разобличава, притежаваш и колко от тях често проявяваш или разкриваш. Чудесно е да обобщиш тези неща! Колко достойно за презрение е човек постоянно да полага усилия заради няколко яйца или парени хлебчета, или заради топенето на нещата в бульон! Как наричаме това? Пресметливост и липса на мъдрост. Какъв е такъв човек? (Идиот.) Добре казано. Що се отнася до хората, които винаги умуват колко яйца да изядат или непрекъснато мислят за пиене на кафе, за да не спят през нощта, не е пресилено да ги наречем обсебени от храната идиоти. В кои области проявяват глупост? Защо казваме, че тези хора са глупави? (Страданието им няма никаква стойност.) Определено няма стойност. Защо би искал да вършиш такива детински неща? Мислиш ли, че това цял живот да не ядеш яйца ще ти позволи да разбереш истината? Не е ли глупаво да постъпваш по този начин? (Да, глупаво е.) Не правете глупости. Кои хора са склонни да вършат глупости? (Хората, на които им липсва духовно разбиране.) Имат ли тези хора способността да възприемат истината? (Не, нямат.) Някои хора казват: „Те имат добри заложби и могат да проповядват толкова умело“. Те може и да проповядват умело, но защо винаги се занимават с детинщини, щом дойде време за действие? Защо действат по такъв незрял и смехотворен начин? Какво се случва тук? Говорят по един начин, а действат по друг. Това, за което говорят, е тяхното доктринално разбиране, а нещата, които вършат, са тези които наистина разбират и могат да приемат. Дали дълбоко в себе си те одобряват или признават доктрините, които проповядват? (Не, не ги признават.) Те не признават, че тези неща са истина или критерии, които трябва да прилагат на практика и да спазват. Всъщност именно кроежите и представите в сърцата им, фалшивите идеи и практики, както и поведението, което другите смятат за добро, са критериите и начините за практикуване, в които те наистина вярват. Дали подобни хора няма да бъдат зачеркнати, ако никога не се поправят? Ще имат ли някакъв шанс за спасение? Надеждата е слаба.

Кажете ми, разумно ли е да ползваш чадър или да носиш сламена шапка под жаркото слънце? (Да, разумно е.) Хората, работещи на слънце, ще изгорят бързо, ако не носят шапка, така че е напълно разумно да го правят. Някои хора не разсъждават по този начин и казват: „Да нося сламена шапка? Това няма ли да е обидно за мен? Мога ли да нося шапка? Не се страхувам нито от страдание, нито от загар. Всъщност това е здравословно“. Не е проблем, ако те наистина мислят така, но ключовото е, че дълбоко в себе си някои хора не разсъждават по този начин. Те мислят: „Вижте се как носите сламена шапка, защото се страхувате да не почернеете или да не изгорите в горещите дни. Аз няма да нося шапка! Защо да се страхувам, че ще почернея или изгоря? Бог харесва тези неща, така че не ме интересува какво мислят другите!“. Какво мислите за хората, които казват това? Не смятате ли, че те са някак измамни, някак фалшиви? Всъщност зад отказа им да носят шапка се крие мотивът да покажат на хората, че са способни да страдат и че са истински духовни. Подобно лицемерно поведение е отвратително! Могат ли хора, които са толкова добри в преструването, да изпълняват дълга си добре? Могат ли да страдат и да плащат цена за дълга си? Щом почернеят или изгорят на слънце, няма ли да се оплакват и да обвиняват Бог? Лицемерните фарисеи никога не прилагат истината на практика, а само имитират духовност. Могат ли те наистина да страдат и да платят цена? Предвид същността на лицемерите можете да видите, че те не изпитват любов към истината и че още по-малко са способни да страдат или да платят цена за нея. Нещо повече, колкото и истинни думи да чуят, те никога не ги слушат и не ги разбират като истина, а ги възприемат и проповядват като някаква духовна теория. Този тип лицемери не разбират защо хората вярват в Бог, защо Той иска да предостави истината на хората, какъв е процесът на приемане на Божието спасение от хората, какво е неговото значение и какво всъщност има предвид Бог под спасение. Те не разбират нито една от тези истини. Ако в църквата има лицемер, който не обича истината, а обича фалша, тогава той наистина е фарисей. В сърцата си те обръщат внимание на поведението, външния вид и оценките на хората и независимо колко истини чуват, никога не ги прилагат на практика. Всичко, което казват, е правилно и могат да изричат всякакви доктрини, но не практикуват това, което проповядват. Ако някой наистина се равнява с тях, дали е същия тип човек? (Да, такъв е.) Как някой с нормално мислене ще погледне на проявленията на този лицемер? Той ще си помисли: „Неговият метод на практикуване е погрешен, нали? Защо е толкова особен? Когато стане време за хранене, просто трябва да отиде и да яде, за какво е цялото това суетене?“. Ще си каже, че този човек е странен, че разбира нещата различно от другите, по изопачен начин, и няма да се повлияе от него. Ако някой обаче е същият тип човек като този лицемер и обръща особено внимание на външното поведение и мнението на хората, тогава той ще се сравнява и съревновава с него. Точно както когато Сяодзя изпрати съобщение в 3 ч. сутринта, а получателят отговори в 4 ч. сутринта, като си мислеше: „Ти ми изпрати съобщение в 3 ч. сутринта, така че аз ще отговоря в 4 ч.“, а след това Сяодзя си помисли: „Ти ми отговори в 4 ч. сутринта, така че аз ще изпратя своето съобщение в 5 ч.“. С течение на времето, като се съревновават така, всеки постепенно се превръща в лицемер. Ако църковният водач е такъв човек, а братята и сестрите нямат прозорливост, тогава те са в опасност, могат да бъдат подведени по всяко време. Защо казвам това? Лесно е човек, който не разбира истината, да бъде подведен и повлиян от доброто външното поведение на другите. Тъй като не знае кое е правилно, той вярва в представите си, че подобно поведение е добро. Ако някой друг може да проявява такова поведение, то този човек ще стане обект на неговото обожание и той ще смята, че този човек трябва да бъде водач, да бъде усъвършенстван и да бъде обичан от Бог. Той ще одобрява този вид поведение и ще го утвърждава в дълбините на сърцето си. Какво ще се случи, ако го утвърди? Той ще последва този човек. Ако и двамата са водачи, те ще се сравняват и съревновават помежду си. Веднъж водачи и работници от църкви в различни държави се събраха онлайн. След като влязох онлайн и слушах известно време, почувствах, че нещо не е наред. Помислих си: „Какво правят тези хора тук? Нима проповядват?“. Когато разбрах ситуацията, осъзнах, че се молят. Зачудих се защо се молят по този начин. Звучеше страховито, сякаш оголваха зъби и показваха нокти. Само по себе си това не е кой знае какво. Какъв беше основният проблем тогава? Те сякаш се молеха с отворени очи, не пред Бог, и не казваха това, което беше в сърцата им. По-скоро се надпреварваха кой е най-красноречив, кой може да изрече повече доктрини и кой говори най-обстойно и задълбочено. Звучеше като мач на арена и със сигурност не като молитва към Бог. Не е ли това краят на тези хора? Не са ли зачеркнати? Колко ли страдания трябва да понесат тези под тях, щом такива хора служат като водачи? Нима хората под тях не са ощетени? Всеки човек се молеше ентусиазирано в продължение на поне 20 минути и въпреки наставленията на Горното, че сбирките не трябва да бъдат доминирани от един човек и че хората могат да общуват само по 5 — 10 минути, те все пак безсрамно отнемаха толкова време за молитви. По-късно най-накрая разбрах защо толкова много сбирки продължават от сутрин до вечер — тези така наречени водачи отделят много време само за молитва, един след друг, докато тези под тях страдат. Тези фалшиви водачи бяха там, за да се спречкат словесно, да словоблудстват, като някои от тях звучаха толкова несвързано, че забравяха дали вече са казали нещо. За тях всичко беше наред, стига да говореха по-дълго от останалите. Бях озадачен — когато човек се моли, той трябва да се моли на Бог със затворени очи. Защо тогава очите им бяха отворени? Наистина ли не ги смущаваше да са с отворени очи и да виждат как другите хора се молят? Най-вече нуждата им да мислят за това как се молят другите и какви думи използват и желанието им да ги превъзхождат — със сърце, изпълнено с подобни неща, възможно ли е да се молят на Бог и да говорят от сърце? Не е ли това ненормален разум? Не са ли всички тези проявления на фалшивата духовност на лъжеводачи и лъжеработници? Хубаво е всички да се събират заедно, да четат Божиите слова и да разговарят за истината, но някои хора споделят: „О, нямаш представа! Когато се събират и се молят, тези водачи сякаш възпяват писания. Постоянно говорят за едно и също нещо всеки път, когато се събираме. Омръзна ми да ги слушам“. Как сбирки като тази извисяват духовно хората? Лъжеводачите и лъжеработниците винаги го правят. Могат ли те да бъдат в съответствие с Божиите намерения? Те не обръщат внимание на общението за истината, за да помогнат на хората да я разберат, нито на решаването на проблемите чрез общение за истината — вместо това се занимават с лъжедуховността на религията. Това не въвежда ли хората в заблуждение? Какъв е проблемът тук? Те изобщо не разбират Божиите намерения, нито Неговите изисквания към хората. Те просто се занимават с религиозни ритуали и се самоизтъкват! Още по-лошото е, че те използват молитвата, за да разобличават, нападат и заклеймяват другите, а някои използват молитвата, за да оправдаят себе си. Молитвите им сякаш са за Божиите уши, но всъщност са за човешките. Следователно в сърцата на тези хора няма и капка богобоязливост, всички те са неверници, които смущават делото на Божия дом. Тези лъжеводачи разкриват толкова много уродливост в молитвите си. Някои от тях се молят, като казват неща като: „Боже, някои хора ме разбраха погрешно. Нямах предвид това. На Теб се моля, не се чувствам негативно, а другите хора могат да мислят каквото си искат“. Някои изричат доктрини, а други се надпреварват кой слуша повече проповеди, кой помни най-много текстове на химни или Божии слова, кой прекарва най-много време в молитва, кой е най-красноречив или кой има най-разнообразните начини да се моли и се отдава на много различни видове молитва. Това молитва ли е? (Не, не е.) Какво е това? Това е безскрупулно вършене на зло! Това е гавра с истината и нейното потъпкване, то е опозоряване на Бог и богохулство! Тези дяволи и неверници се осмеляват да изрекат нещо чрез молитва — кажете ми, те истински вярващи ли са? Имат ли изобщо някакво благочестие? (Не, нямат.) Такива хора стават негативни, когато им се отнеме статусът на водач, те изобщо не се самоанализират, а се оплакват на длъж и на шир: „Толкова много страдах в служба на бог, но въпреки това казаха, че не съм вършил действителна работа, че съм лъжеводач, и ме замениха. Нещо повече, колко хора могат да говорят за доктрините толкова обстойно, колкото мен? Колко от тях са толкова любящи, колкото съм аз? Отказах се от семейството и кариерата си и прекарвах всеки ден в църквата, като се събирах се с моите братя и сестри и говорех по три или понякога по пет дни наведнъж. Как можаха да ме заменят просто така?“. Те са несговорчиви и таят недоволство. Има и такива, които разпространяват твърдението: „Не бъди водач в божия дом. Ако те изберат за водач, те очакват неприятности, а след като те заменят, няма да дори да имаш възможността да бъдеш обикновен вярващ“. Що за думи са това? Те са най-абсурдните и нелепи думи, а може да се каже и че са думи на несговор, недоволство и богохулство. Не е ли това смисълът на тези думи? (Да, така е.) Какво съдържат тези думи? Нападка — тези думи не са обикновено осъждане! Тези хора не казват, че са били заменени, защото са безчинствали, като са вършели лоши неща и не са свършили никаква действителна работа, а се оплакват, че Бог е бил несправедлив към тях, че в действията Си не е взел предвид гордостта им и че не е разбрал чувствата и емоционалната им ангажираност. Манталитетът им е като на неверници — те са напълно лишени от истините реалности!

Колко дълго се молите обикновено по време на сбирки? Това отнема ли твърде много от времето на всички? Молитвите ви дразнят ли хората понякога? Някои хора прекарват много време в молитви, а на останалите им омръзва да ги слушат. Тези хора обаче продължават да смятат себе си за най-духовните и вярват, че са спечелили и постигнали това в продължение на многото години на вяра в Бог. Те не се уморяват дори след няколко часа прекарани в молитва, през което време просто повтарят едни и същи стари, несъществени неща, като изричат всички онези познати им думи, доктрини и лозунги или неща, които са чули от други, или пък собствените си измислици. Правят го, без значение дали на всички други им е дошло до гуша или не и независимо дали им харесва или не. Вие така ли се молите? Кажете Ми, кое е правилно — да се молиш кратко или дълго време? (Няма правилно или грешно.) Точно така. Не можеш да отсъдиш кое от тях е правилно или грешно, следва просто да се молиш на Бог според нуждите на сърцето ти. Понякога не е необходимо молитвата да е съпроводена от някаква церемония, но друг път изисква такава. Зависи от средата и от това какво се е случило. Ако смяташ, че една молитва може да отнеме известно време, моли се на Бог насаме по твоите лични въпроси. Не се моли за всичко това по време на сбирките и не отнемай от времето на останалите. Това се нарича разум. От гордост и в името на своята репутация някои хора не обръщат внимание. Това е да си невеж и да ти липсва разум. Имат ли срам хората, на които им липсва разум? Те дори не осъзнават, че всички други не желаят да ги гледат как се молят. Могат ли хора, които нямат дори тази капка възприятие или съзнание, да разберат истината? Не могат. Истините принципи, които Бог изисква от човека да прилага на практика, са изцяло в Неговите слова и всички слова, с които Бог разговаря за практикуването на истината, съдържат принципи и представляват принципи — хората просто трябва внимателно да размишляват върху тях. Божиите слова съдържат толкова много принципи относно прилагането на истината на практика. Има принципи и пътища как да практикуваш при всякакви въпроси, ситуации и видове контекст, като ключовото нещо е дали притежаваш духовно разбиране и способност за възприемане. Ако някой има тази способност за възприемане, то той може да разбере истината. Ако я няма обаче, единственото, което ще възприеме, са правила, независимо колко подробни са Божиите слова, а това не е разбиране на истината. Следователно Бог ти дава принцип, за да можеш да го адаптираш към различни обстоятелства. Чрез слушане на Неговите слова и опознаването Му, чрез различни преживявания и чрез общение, както и чрез просветлението на Светия Дух, ти ще разбереш един аспект на принципите, чрез които Той говори, и изискваните от Него стандарти по един вид въпроси. Тогава ще си разбрал този аспект на истината. Ако Бог трябваше да обяснява всичко в детайли и да казва на хората как да постъпват по един или друг въпрос, то принципите, за които говори Той, биха били безполезни. Ако Бог използваше този метод и налагаше на човечеството правила за всяко нещо, какво биха придобили хората в крайна сметка? Само някои практики и модели на поведение. Никога нямаше да разберат Божиите намерения или Неговите слова. Ако хората не разбират Божиите слова, тогава те никога няма да могат да разберат истината. Не е ли точно така? (Да, така е.) Вие способни ли сте да разберете истината? Повечето хора не могат и едва малцината, които притежават духовно разбиране и обичат истината, могат наистина да го постигнат. Така че какви са предпоставките за тези, които могат да постигнат това? Те могат да го постигнат, ако притежават духовно разбиране и способност за възприемане и искрено се стремят към истината и положителните неща и ги обичат. Що се отнася до останалите, които не могат да го постигнат, от една страна това се дължи на проблеми с техните заложби или възприемане, а от друга — това е проблем, свързан с времето. Точно като при 20-годишните — ако поискаш от тях да постигнат нещо, което човек на 50 години би могъл и трябва да постигне, не ги ли принуждаваш да правят нещо, което не е по силите им? (Да, така е.) А сега се замислете с какво е свързана способността на човек да възприема истината? (С неговите заложби.) Свързана е с неговите заложби. С какво друго? (Дали се стреми към истината или не.) Има определена връзка с неговия стремеж. Някои хора всъщност имат достатъчна способност за възприемане, бързина на ума и коефициент на интелигентност и могат да разбират истината, но не обичат истината и не се стремят към нея. Те не изпитват нищо към истината в сърцата си и не полагат никакви усилия в това отношение. За такива хора истината винаги ще бъде нещо мъгляво и неразпознаваемо и колкото и години да вярват в Бог, това ще е напразно.

Е, приключих с Моите истории. Могат ли сюжетът и съдържанието на тези истории да ви помогнат да разберете някои истини? (Да.) Защо разказвам тези истории? Щеше ли да е необходимо да ги разказвам, ако не бяха свързани с условията на живот на хората, с нрава, който те разкриват, и с мислите им в реалния живот? (Не.) Не би било необходимо. Всички неща, които обсъдихме, са обичайни явления и състояния, които хората често разкриват в живота си, и са свързани с човешкия нрав, възгледи и мисли. Ако след като чуете тези истории, си мислите, че това са просто истории, които са леко смешни и донякъде интересни, но само толкова, и не сте способни да разберете истините в тях, тогава те няма да са ви от полза. Вие трябва да разберете някои истини от тези истории — това най-малкото ще има коригиращ ефект върху поведението ви, особено върху възгледите ви за определени неща, и ще ви даде възможност да се отвърнете от изопачените си методи на разбиране, както и да притежавате чисто разбиране за този вид неща. Това не означава просто да промените поведението си, а да изкорените из основи тези състояния, породени от покварен нрав. Разбирате ли? А сега нека общуваме по основната тема.

Разнищване на това как антихристите карат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог

IV. Разнищване на това как антихристите се преструват, че са олицетворение на истината, след като са придобили малко преживявания и знания

Последния път разговаряхме за осмата точка от проявленията на антихристите — те карат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог. Осма точка е разделена общо на четири подтеми. Приключихме с общението по първите три подтеми, така че коя е четвъртата? (Антихристите се преструват, че са олицетворение на истината, след като са придобили малко опит и знания и са си взели някои поуки.) Това е четвъртата подтема на осма точка. Разбира се, тя засяга и един аспект от проявленията на темата на осма точка — те са свързани. Каква е тази тема? Че те карат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог. Нека разделим тази подтема и да я разгледаме стъпка по стъпка. Какво представляват съответно преживяванията, знанията и поуките? Какъв вид хора ги притежават? Какъв вид хора обичат да се въоръжават с тях? Какъв вид хора наблягат на въоръжаването с тези неща, а не с истината? Какъв вид хора смятат тези неща за истина? Първо, едно нещо е сигурно: независимо какви са заложбите на тези хора и какво е тяхното възприемане, те изпитват голяма любов към знанието и любовта им към знанието надхвърля любовта им към истината реалност. Целта и посоката, към които се стремят във вярата си в Бог, е да придобият някакви така наречени преживявания и знания. Те искат да използват тези знания и преживявания, за да се въоръжат и да се опаковат така, че да станат по-изискани, по-стилни, по-култивирани и по-способни да бъдат уважавани и почитани. С тези знания и преживявания те смятат, че животът им е по-ценен, по-пълноценен и изпълнен с повече самоувереност. Според тях те вярват в Бог, за да се въоръжат с тези знания и с мъдрости, които се отнасят до теологията и до различни аспекти на здравия разум, знанието и поуките. Те вярват, че като се въоръжат с тези неща, могат да заемат място в Божия дом и в тази група от хора. Следователно това, за което мислят, което почитат и което следват в сърцата си всеки ден, е свързано със знание, преживяване и така нататък.

Нека първо да разгледаме какви видове знания, преживяване и поуки има, както и кои от тези видове могат да бъдат наречени преструване на олицетворение на истината. Първо, със сигурност може да се каже, че тези неща нямат нищо общо с истината, не са съгласно истината и противоречат на истината. Това може да са неща, които са правилни според представите на хората, неща, които според техните представи са положителни, красиви и добри. Но всъщност в Божиите очи тези неща не са свързани с истината и дори по същество са източникът на осъждането на истината от хората, коренът и източникът на съпротивата на хората срещу Бог и на техните представи за Него. Преживявания, знания и поуки — има ли разлика във възрастта и пола сред онези, които постигат тези неща? (Не, няма.) Най-вероятно няма. Някои хора имат дарби. Какво са дарбите? Например, след като някои хора изслушат дадена теория или мъдрост и възприемат ядрото или основните понятия на такава теория, умът им реагира много бързо. Те веднага знаят как да обяснят такава теория или мъдрост и как да я превърнат в свой собствен език, който използват, за да говорят с други хора. След като изслушат тези неща, те бързо ги запомнят. Това не означава, че са особено проницателни, а просто имат отлична памет, което е вид специална дарба. Има ли някой, който притежава такава дарба? (Да.) Има такива хора, които, след като кажеш едно нещо, веднага могат да го използват, за да си направят изводи за нещо друго. Те могат, когато им се представи информация за един аспект на дадена тема, да я приложат в други области. Много са добри в това да използват обсъжданата тема, за да изложат собствените си идеи. Много са добри, когато става въпрос за външни неща и за теории — за тези логически и езикови неща. Тоест те се отличават в това да си играят с думи и да използват теории, за да привличат и убеждават другите. Има някои хора с такава дарба. Те са много красноречиви, с изключително гъвкаво мислене и реакции. Като чуят един аспект на истината, със своята дребна хитрост и дарби, те разбират този аспект на истината като вид знание и учение, а след това използват този вид учение, за да разговарят с другите и да вършат така наречената работа по поенето и пастирство. Какъв ефект има това върху хората? Има ли добри резултати? (Не, няма.) Защо е така? (Не е практично и хората нямат път за практикуване, когато го чуят.) След като изслушат казаното от тези хора, другите смятат, че всичко, което са казали, е правилно, че няма нито една грешна дума и нито една дума, която да противоречи на принципите — всичко е правилно. Но когато го прилагат на практика, те усещат, че тези думи са празни, че няма цел или посока при практикуването и че тези думи не могат да се използват като принципи на практикуване. И така, какви са тези думи? (Доктрини.) Те са вид доктрина, вид знание. Такива проявления на антихристите са много очевидни и очебийни. Те смятат истината за знание, за нещо академично, за теория. Макар и да разбират нещата само наполовина, те винаги изискват от другите да правят това или онова. Когато другите не разбират и ги молят да обяснят подробно, антихристите не могат да обяснят ясно и вместо това отвръщат с опровергаване: „Ти не обичаш истината. Ако обичаше истината, щеше да можеш да разбереш какво казвам и щеше да имаш път за практикуване“. Като чуят това, някои, които са объркани и нямат проницателност, си мислят: „Точно така. Ако наистина обичах истината, щях да мога да разбера думите им“. Хората, които нямат проницателност, смятат, че това, което този човек казва, е правилно — че те не разбират истината. Те прехвърлят отговорността върху себе си и така биват подведени от антихристите до степен да загубят ориентация.

Нека сега да поговорим за преживяването. Преживяването е метод, който е бил обобщен след дълъг период на преминаване през нещата. Хората, които са работили два дни, имат ли някакво преживяване? (Нямат.) Тогава тези, които са работили 10 или 20 години, със сигурност имат преживяване. Някои хора смятат, че имат преживяване от дългогодишна работа, че когато става въпрос за това какво трябва да правят, когато ги сполетят определени неща, как да се справят с определени типове хора и какви доктрини трябва да говорят на кои хора, те знаят всичко. В резултат на това, когато един ден се случи нещо ново, за което не знаят, те прелистват записките от последните си 20 години работа, размишляват върху тях и след това безразборно прилагат тези минали мъдрости и практики. Когато действат по този начин, онези, които не разбират истината, все още смятат, че това, което правят, е съгласно истината, докато онези, които разбират истината, гледат и казват: „Този човек действа сляпо. Той няма принципи в работата си; разчита изцяло на преживяването и не разбира Божието намерение, нито разбира как да действа по начин, който да защитава интересите на Божия дом и да е в съответствие с принципите на Божия дом за това как да се отнасяме към хората. Той прилага правилата сляпо“. Тук има проблем. Ако обикновеният човек е работил само за кратко време, той може да няма капитала да каже: „Имам опит; не се страхувам. Работил съм толкова много години. Какъв тип човек не съм виждал и с какви въпроси не съм се занимавал?“. Но тези хора се осмеляват да кажат това. Дори да си се занимавал с много неща и с повече от няколко различни типа хора, можеш ли да гарантираш, че действаш в съответствие с истините принципи, когато се занимаваш с всеки въпрос и когато се отнасяш към всеки човек? В действителност това не е нещо, което смееш да гарантираш. Но за онези, които смятат преживяването и рутината за истина, ако някой им възрази, те казват: „Работя от толкова много години. Аз съм минал по повече мостове, отколкото ти си извървял пътеки, а все още се осмеляваш да не се съгласиш с мен? Защо просто не си отидеш вкъщи и да се молиш!“. Пред тях никой не смее да каже думата „не“, да изкаже различно мнение или да изрази и дума несъгласие. Какво е това поведение? Това е да се смята преживяването за истина и човек да вярва, че си олицетворение на истината. Някои казват: „Аз не се смятам за олицетворение на истината — кой би се осмелил да носи такава титла? Само бог е истината. Никога не съм действал така, нито съм мислил така“. Субективно погледнато, ти не мислиш по този начин, нито възнамеряваш да действаш така. Но обективно погледнато, твоите начини на вършене на нещата, твоето поведение и същността на твоите действия в крайна сметка те окачествяват като човек, който се смята за олицетворение на истината. Защо караш хората да се подчиняват на твоите предложения дословно? Ако не се смяташ за Бог и си просто обикновен човек, пригоден ли си да караш другите да ти се подчиняват? (Не, не съм.) Има едно обстоятелство, при което хората могат да ти се подчинят, и то е, ако разбираш истината — ако си човек, който разбира истината. Но от друга страна, дори да си човек, който разбира истината, ти си все още просто обикновен човек, а може ли един обикновен човек да бъде олицетворение на истината? (Не, не може.) Ако човек може да разбере всички слова, които Бог е изрекъл, и всички истини, които Бог изисква от човека да разбере, може ли този човек да стане олицетворение на истината? (Не, не може.) Някои казват: „Това може да е, защото не са били усъвършенствани. Петър е бил усъвършенстван човек. Може ли Петър да бъде наречен олицетворение на истината?“. Това, че човек е усъвършенстван, не го прави олицетворение на истината и знаете ли защо? (Има разлика в същността.) Има разлика в същността; това е един аспект от нея. Дали човек може да стане олицетворение на истината — това е въпрос, който трябва да обсъдим. Защо се казва, че човек не може да бъде олицетворение на истината? Дали олицетворението на истината е просто въпрос на същност? Някои хора казват: „Човекът се ражда като сътворено същество, а Този на небето по своята същност е Създателят. Няма нужда да спорим по този въпрос — Бог винаги ще бъде олицетворение на истината. Тогава дали Христос е олицетворение на истината, защото разбира истината и притежава истината? Ако сме придобили всички истини от Бог, можем ли и ние да бъдем наречени олицетворение на истината?“. Други казват: „Не можем. Преди си мислех, че когато хората разберат повече от истините, могат да станат христос и да станат бог. Сега знам, че тази същност не може да бъде заменена или променена“. Тяхното разбиране е достигнало до тази точка. И така, способни ли сте да разберете този въпрос още по-добре? Би трябвало да разберете този въпрос веднага щом приключа общението си с вас. Когато говорим за олицетворението на истината, какво точно е това „олицетворение“? Този термин е малко абстрактен, затова нека го кажем с най-прости думи. Самият Бог е истината и Той притежава всички истини. Бог е източникът на истината. Всяко положително нещо и всяка истина идват от Бог. Той може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща и събития; Той може да отсъди за неща, които са се случили, за неща, които се случват сега, и за бъдещи неща, които все още не са известни на човека. Бог е единственият Съдия, който може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща, а това означава, че правилността и неправилността на всички неща може да бъде отсъдена само от Бог. Той знае критериите за всички неща. Той може да изразява истини по всяко време и навсякъде. Бог е въплъщението на истината, което означава, че Той Самият притежава същината на истината. Дори ако хората разбират много истини и са доведени до съвършенство от Бог, тогава те ще имат ли нещо общо с въплъщението на истината? Не. Това е сигурно. Когато хората са доведени до съвършенство по отношение на текущото Божие дело и различните стандарти, които Бог изисква от тях, те ще имат точна преценка и начини за практикуване и ще разбират Божиите намерения напълно. Те могат да правят разлика между това, което идва от Бог, и това, което идва от човека, между това, което е правилно, и това, което е неправилно. И все пак има някои неща, които остават недостижими и неясни за хората, неща, които те могат да узнаят едва след като Бог им ги каже. Могат ли хората да знаят или да предсказват неща, които все още не са известни, неща, които Бог все още не им е казал? Категорично не. Нещо повече, дори ако хората получат истината от Бог, притежават истината реалност, познават същината на много истини и имат способността да различават доброто от злото, ще имат ли те способността да контролират и управляват всички неща? Те няма да имат тази способност. Това е разликата между Бог и човека. Сътворените същества могат да получат истината само от източника на истината. Могат ли те да получат истината от човека? Нима човекът е истината? Може ли човек да предостави истината? Не може и в това се крие разликата. Можеш само да получиш истината, но не и да я предоставиш. Можеш ли да се наречеш човек, който притежава истината? Можеш ли да се наречеш въплъщение на истината? Категорично не! Каква точно е същината на въплъщението на истината? Тя е източникът, който предоставя истината, източникът на управление и върховенството над всички неща, а също така е единственото мерило и критерий, по който се съди за всички неща и събития. Това е олицетворението на истината. Антихристите често отказват да приемат тази точка. Те вярват, че знанието е сила, че преживяването е оръжие, с което хората се въоръжават, за да станат силни, и че когато хората имат преживяване, знания и тези поуки, те могат да контролират всичко. Те могат да контролират съдбите на хората, да контролират мислите на хората и да им влияят и дори да влияят на поведението на хората. Или някои хора ще си помислят, че тези неща могат да дават указания на хората, да променят умовете на хората и да променят нрава на хората. Какви са тези мисли? (Мислите на антихристите.) Това са мислите на антихристите. Защо Бог може да господства над съдбата на човечеството? Бог е реалността на всички положителни неща и Неговите слова са реалността на всички положителни неща. Каква е същността на Бог? Неговата същност е истината и затова Той е способен да господства над съдбата на човечеството. Антихристите не виждат и не признават тази точка, камо ли да я приемат. Те смятат за истина онези неща, които идват от хората, от знанието и от обществото и които са ценени от злото човечество, и се опитват да използват тези неща, за да заблуждават хората, да ги контролират и да си спечелят място в църквата и сред Божиите избраници. С каква цел заблуждават хората? С каква цел изучават и се въоръжават с тези неща? За да накарат хората да им се подчиняват и да слушат думите им. С каква цел карат хората да слушат думите им? (За да ги контролират.) Точно така, целта им е да ги контролират. Това означава, че когато изрекат някои думи, хората ще се съобразят с тях и ще бъдат манипулирани от тях, превръщайки се в техни инструменти и роби. Тъй като хората приемат техните възгледи и приемат техните така наречени преживявания, знания и поуки, тези хора след това ги почитат. Да ги почитат не означава ли да ги слушат? (Да, означава.) Да ги слушат не означава ли, че тези хора могат лесно да бъдат манипулирани? Не са ли успели антихристите? (Да, успели са.) Щом някой ги слуша, това не означава ли, че е бил отнет от Бог? (Да, означава.) Това прави антихристите щастливи; това е тяхната цел. Всъщност не е задължително дълбоко в сърцата си да вярват безусловно, че са олицетворение на истината и че са истината, но те мислят и действат така. Защо мислят и действат така? Те вярват, че техните знания, преживявания и всичко, което е дошло от техните дарби, са правилни и искат да използват тези неща, за да контролират хората и да ги държат здраво в ръцете си. Някои от техните знания, опит и поуки очевидно са дяволски думи, предназначени да мамят хората. Някои, макар и не очевидно, крият в себе си схеми, коварни заговори и конспирации и онези, които не могат да ги прозрат, ще бъдат подведени. Какви са последствията от това да бъдеш подведен? Хората се отдалечават от Бог и вече не разбират истината, като смятат човешкото знание, преживяване и поуки за истина и оставят настрана Божиите слова. У хората се появява неяснота по отношение на Божиите слова, но се интересуват много от тези знания и опит и ги ценят, дори полагат усилия да ги практикуват и прилагат. Това е целта на действията на антихристите. Ако те нямаха такава амбиция да манипулират хората, да ги контролират и да ги правят покорни, щяха ли да се въоръжават с тези неща? Не биха положили никакви усилия за това. Те имат цел; тяхното усещане за цел е много ясно. Каква е тази ясна цел? (Да контролират хората.) Тя е да контролират хората. Независимо дали контролират цяла група хора или само част от тях, биха ли могли да контролират някого без теоретична основа? Първо трябва да намерят набор от мисли и теории, които отговарят най-много на представите и фантазиите на хората и са най-подходящи за вкусовете на хората, и да използват всички възможни средства, за да ги разпространяват сред хората. Това означава да промиват мозъците на хората, да работят върху мислите им, като постоянно ги индоктринират и ги карат да слушат, да се запознават и да приемат тези мисли и възгледи. Всъщност хората биват пасивно индоктринирани и пасивно им се промиват мозъците, и те несъзнателно приемат тези възгледи. Тъй като хората нямат вътрешната способност да различават правилното от грешното, преди да разберат истината, те нямат способността да се съпротивляват на тези неща — нямат имунитет срещу това. Когато хората приемат тези погрешни възгледи, те бързо стават техни пленници. Какво се има предвид под „пленници“? Това означава, че след като приемат тези възгледи, хората все по-непоколебимо вярват, че тези неща са правилни, и постоянно използват тези възгледи, за да убеждават себе си и другите. Те са били подведени и контролирани и така Сатана постига целта си, когато подвежда хората.

Някои, които са научили някои специални професионални умения в света, или тези, които имат определен социален статус в обществото, споделят обща мисъл, след като дойдат в Божия дом, която поражда общо проявление в тях. Каква е тази мисъл? Те се смятат за елита на обществото. Какво е елитът? Това са хора, които се открояват в групи. Те са получили някакво специално висше образование и техните таланти, заложби и дарби са една крачка пред останалите. Какво означава да си една крачка пред останалите? Означава, че сред хората в една група те имат изключително мислене, интелигентност и красноречие и имат специална способност да разбират определени неща и умения. Това се нарича да си една крачка пред останалите и тези хора са известни като елити в обществото. Всяка страна развива този вид хора. Каква е целта на тяхното развиване? Да накарат страната да се развива по-бързо. Когато такива хора се посветят на различни позиции, развитието се ускорява във всички сфери на живота. Статусът на такива хора в обществото висок ли е, или е нисък? (Висок.) Те определено нямат обикновен статус. Те имат някои специални таланти, научили са някои специални знания и са получили специално образование. Техните заложби, таланти и научени знания надхвърлят тези на обикновените хора. Ако тези хора дойдат в църквата, какъв е техният манталитет? Каква е първата им мисъл? Първо, те си мислят: „И отслабена, мечката е по-силна от елена. Въпреки че след като повярвах в бог, не преследвам света и не съм прочут там, предвид специалното образование, което съм получил, както и знанията, които съм научил, и талантите, с които съм надарен, аз трябва да бъда водач сред вас. В божия дом трябва да бъда основна опора и стълб. Трябва да бъда този, който води и напътства“. Не мислят ли така? На какво се основава това мислене? Ако бяха обикновени фермери, щяха ли да се осмелят да мислят така? (Нямаше.) Защо не? (Нямат капитала.) Те нямат капитала да мислят така. И така, какви хора могат да мислят по този начин? Всички те са хора с определени знания, таланти, дарби и така наречените заложби. Когато дойдат в Божия дом, те си мислят: „Вече не се стремя към света. Светът е твърде зъл, затова ще дойда в божия дом и ще се стремя там. В божия дом мога да получа поне позицията на водач или работник“. Таят ли добри намерения? (Не.) Защо не таят добри намерения? Нещата, които са научили, и социалният им статус им вредят ужасно. Ако не се стремят към истината, те никога няма да слязат от такава позиция в живота си. Те винаги ще чувстват, че са високо в облаците, но всъщност от гледна точка на Бог те не се различават от което и да е обикновено сътворено същество. Те винаги ще се поставят високо в облаците. Не е ли това опасно? Ако паднат, ще паднат тежко и животът им може да е в опасност! Защо такива хора смятат, че трябва да имат висок статус, да бъдат почитани, да имат много хора, които се въртят около тях, трябва за всичко да се консултират с тях и мненията им да бъдат изслушвани, и трябва да мислят за тях и да ги поставят на първо място във всичко? Защо мислят с толкова много „трябва“? Защото придават голямо значение на своя социален статус, знания и специалните неща, които са научили. Те си мислят: „Колкото и много или колкото и възвишено да се говори за истината, тези мои неща все още са ценни; те са по-ценни от истината и не могат да бъдат заменени от нея. В обществото аз съм шеф на компания. Управлявам хиляди хора. Едно махване на ръка от мен кара всички да ме слушат. Имам толкова голяма власт — само си представете каква позиция и статус имам! Колко от тези незначителни хора в Божия дом са по-висши от мен? Като се огледам, не виждам много специални хора. Ако трябваше да ги управлявам, нямаше да е проблем; нямаше да е голяма работа!“. Да предположим, че му кажеш: „Добре. Хубаво е, че имаш тази амбиция. Ще удовлетворя желанието ти, ще те препоръчам за църковен водач. Ти доведи тези хора пред Бог, така че да знаят как да четат Божиите слова и да прилагат истината на практика, и подкрепи слабите, негативните и онези, които не изпълняват дълга си“. Той ще каже: „Това е лесно. Когато бях в бизнеса, вършех всякаква такава работа, като съветвах хората за начина им на мислене. В това съм добър“. Какво се случва, след като повече от тридесет души в една църква са оставени в ръцете му? За по-малко от два месеца онези, които са били слаби, стават по-слаби, онези, които са били негативни, стават по-негативни, а онези, които проповядват евангелието, не могат да придобият хора. На онези, които не знаят как да четат Божието слово, им се доспива, щом дойде време за събиране, и вече дори не искат да слушат проповедите от Горното. Когато го попитат: „Ти не си ли доста способен?“, той казва: „Да, бях шеф. Способностите ми са очевидни!“. Какъвто и да си шеф в света, от това няма полза. Ако не разбираш истината, тогава си лаик във вършенето на църковна работа. Ако на тези хора им се позволи да отговарят за евангелската работа, те ще се занимават само с безполезни и повърхностни формалности, няма да получат никакви резултати и една църква с десетки хора няма да бъде добре напоявана. Какво става тук? Такива знаещи хора някога са били корпоративни шефове и изпълнителни директори в обществото, така че защо не могат да покажат уменията си, когато дойдат в Божия дом? (Светият Дух не ги пази.) Това, че Светият Дух не ги пази, е един аспект, но каква е основната причина? Те не разбират истината, така че когато става въпрос за състоянията на хората, за покварения им нрав, за Божиите изисквания към човека, за Божиите слова, които разобличават човека, и за начина, по който Бог говори, на тях им липсва духовно разбиране и не могат да прозрат какво се случва с тези неща, и просто действат сляпо и повърхностно. Те смятат, че църковната работа е като да управляваш бизнес в света и че стига да вдъхновят умовете на хората и да разпалят ентусиазма им, тогава ще са свършили добра работа. Те смятат, че от една страна трябва да съветват хората за начина им на мислене, а от друга — да използват добре установените си начини за справяне с нещата в света, като се опитват да подкупват тези над тях и да купуват тези под тях. Те вярват, че стига да се погрижиш хората да получават пари, те ще те слушат и ще те следват — смятат, че е толкова просто. Външните неща не включват истината. Във вярата в Бог всичко, което човек прави, включва истината и промени в нрава. Ще проработят ли същите методи, както в света? (Не.) Няма да проработят. Когато става въпрос за това как да се справят със състоянията на хората, как да се справят със слабостите на хората, как да подкрепят хората добре, как да се справят с представите на хората за Бог, как да накарат хората да опознаят себе си, когато разкриват покварения си нрав, и как да накарат хората да бъдат честни, те нямат и представа и дори говорят глупости и сляпо налагат правила. Например, ако някой каже нещо, което е аматьорско и лишено от духовно разбиране, те ще кажат, че този човек е с лоши заложби и не се стреми към истината. Те просто сляпо прилагат правила и го правят по този и онзи начин, докато другите не останат без път напред, като ги смущават и ги карат да губят мотивация. Онези, които изпълняват дълга си, вече нямат енергия за това, докато онези, които са негативни, стават още по-негативни. Някои хора казват, че ако такъв човек води тяхната църква, по-добре да четат Божиите слова у дома. Какво е причинило това? Когато те водят църква, карат хората да губят мотивация, карат ги вече да не искат да вярват в Бог. Защо хората не искат да вярват? Защото първоначално са имали малко ясно видение, но действията на този човек ги смущават и объркват. От самото начало в сърцата на тези хора не е имало никакви истини — само разбиране на доктрини. След като бъдат смутени от този човек, те стават още по-объркани и вече не могат да схванат делото на Светия Дух. Съществуването на Самия Бог също става малко неясно. И така, какви методи използват, за да доведат хората до този момент? Например твърдението „Човекът е сътворен от Бог“ истина ли е? (Да.) Трябва да използваш своите истински прозрения, разбиране и преживяване, за да докажеш това твърдение, така че братята и сестрите да могат по-твърдо да повярват, че това твърдение е истината и е правилно, и да се убедят, че човечеството е дошло от Бог, като по този начин увеличат вярата си в Бог. Щом човек има вяра в Бог, когато приеме дисциплиниране или претърпи някакви трудности или преследване, той ще има сила в сърцето си. Това е факт. Но какво казват тези хора? „Има едно телевизионно предаване, в което се казва, че е открито, че преди 100 милиона години хората са живели в племенни общности.“ Когато по този начин изтъкват знанията си и говорят за история, всички, които ги чуят, се объркват: „Не е ли казано, че човекът е сътворен от Бог? Като го представиш по този начин, не звучи така. Дали човекът е произлязъл от маймуните?“. Вижте, докъде са довели хората? Не е ли това да вредиш на хората? (Така е.) Винаги, когато имат възможност, те изтъкват знанията си и говорят за история, философия и как се справят и влизат в сговор с държавни служители в света, просто изтъкват тези неща. Когато се изтъкват така и когато някои братя и сестри, които са с малък духовен ръст, слаби и с малка вяра, чуят тези неща, къде отиват сърцата им? (Хукват към света.) Точно така. На какво е равносилно това? Тези хора, които са им поверени, са изгубени от тях. Те очевидно са лаици. Не само че не разбират въпросите на навлизането в живота, но и не разбират каква е работата им, камо ли духовните неща в живота или промените в нрава. Те не разбират нищо от това, но все пак се преструват, че разбират истината, и искат да бъдат пастири, за да водят Божиите избраници. Не е ли това абсурдно? Ако не разбираш духовните неща в живота, какво трябва да направиш, когато си избран за водач? Казваш: „Аз съм лаик и никога не съм водил църква. Трябва да потърся и да видя какво предвиждат работните разпоредби за това и да намеря хора, които го разбират, за да разговарям с тях за това как трябва да се извършва работата, или да намеря братя и сестри, които разбират истината, и да си сътруднича с тях“. Това правилното отношение ли е? (Да.) Но някои хора не правят това. Те се държат надменно и казват: „Искаш да си сътруднича с други — кой има повече старши квалификации от мен? Кой има по-висок социален статус от мен? Аз съм доста прочут в обществото. Всеки, който ме срещне, трябва да ми отдаде малко уважение“. Така те просто се хвалят и изтъкват способностите си. Когато водят църква по този начин, имат ли братята и сестрите все още надежда да навлязат в истината реалност? (Нямат.) Нямат. И въпреки че е така, тези хора все още карат другите да им докладват всичко. Тези дяволи са учили малко в университет и притежават малко знания и следователно се осмеляват да се перчат и да мамят в обществото и да вършат всякакви лоши неща. Те имат някои средства за оцеляване, затова искат да дойдат в Божия дом, за да постигнат нещо. За да получат статус и да донесат слава на предците си, те дори искат да се преструват, че са олицетворение на истината, така че Божиите избраници да ги слушат и да ги следват. Какво означава за тях „олицетворението на истината“? Означава: „Всички вие трябва да поддържате като истина всяка моя мисъл, подход и мнение. Установил съм правило за теб: всички сметки, дори тези под пет долара, трябва да ми бъдат докладвани“. Други казват: „Не би трябвало да има нужда да се докладват пет долара. Ние също имаме обхват на власт. Не можем ли просто да действаме според принципа?“. Какво си мислят те? „Как може това да е добре? Това е голяма работа. Аз съм водачът. Само аз имам последната дума!“. Въпреки че не го казват, така мислят в сърцата си. Ето така контролират хората. Те могат да направят всичко, което е лошо или мами другите. Когато мамят и вредят на другите, не им мигва окото, сърцата им не трепват и изобщо не се чувстват неспокойни вътрешно. Когато им се даде позиция в Божия дом, те се осмеляват да я заемат. Щом я заемат, не искат да се оттеглят и желаят да се преструват, че са олицетворение на истината, за да накарат другите да се подчиняват. Съществуват ли такива хора? (Да.)

Има някои хора, които, макар да вярват в Бог, не Му отдават всичко с готовност и радост, а вместо това изпълняват дълга си неохотно. Те мислят само за това да полагат труд, за да получат благословии, но не са готови да се стремят към истината. Когато изпълняват дълга си, те често действат нехайно и не са педантични, и се задоволяват само с постигането на някакви резултати, за да не бъдат премахнати. Но независимо дали хората наистина вярват в Него и Му отдават всичко, Бог дава на хората възможност да се покаят. Бог няма да те заклейми, защото не разбираш истината или действаш нехайно, когато изпълняваш дълга си. Бог постоянно ще те проучва внимателно, за да види дали можеш да приемеш истината и дали можеш истински да се покаеш и да поемеш по правилния път в живота. Зависи как ще избереш. Някои хора не разбираха никакви истини, когато започнаха да изпълняват дълга си, но понеже често слушат проповеди и често се събират и разговарят в общение, те постепенно започват да разбират истината. Сърцата им стават все по-светли и те виждат, че им липсва твърде много, че изобщо нямат истина и че нямат принципи при изпълнението на дълга си, а само вършат някаква работа според собствените си желания. Те чувстват, че изпълнението на дълга им по този начин не е в съответствие с Божиите намерения и сърцата им се изпълват с разкаяние. Започват да се стремят към истината и постигат все по-добри резултати при изпълнението на дълга си. По този начин, от една страна, те придобиват навлизане в живота, а от друга страна, постепенно започват да отговарят на критериите при изпълнението на дълга си. Това е човек, който може да приеме истината при изпълнението на дълга си. С постепенното изясняване на разбирането им за истината те могат ясно да видят собствените си разкривания на поквара. Те могат да се молят на Бог и да се уповават на Бог в сърцата си, да са готови да отхвърлят покварата си, да прилагат истината на практика и да поемат по пътя на стремежа към истината. Това е постепенното израстване на живота в хода на изпълнението на дълга. Всички, които следват Бог, започват да разбират истината и да навлизат в истина реалност в хода на изпълнението на дълга си. Ако човек не обича истината, може ли да има такава промяна? Определено не. Някои хора са особено надменни и самонадеяни. Когато дойдат в Божия дом, особено след като изпълнят дълга си, степента на това става очевидна. С ръце, скръстени на гърдите, или с ръце на хълбоците, те показват неподчинение и недоволство. Защо са толкова надменни? В сърцата си те казват: „За да вярвам в бог и да изпълнявам дълга си, аз се отрекох от света, от семейството си и от работата си. Нима тази цена не е висока? Отрекох се от толкова много заради бог. Не трябва ли бог да ми даде някаква компенсация? Освен това, според моя статус и доходи в обществото, не трябва ли божият дом поне да ми осигури същото отношение? Сега, когато изпълнявам дълга си, не може ли бог да ми окаже някаква специална благосклонност? Аз съм специален талант, много по-добър от обикновените хора. Трябва да имам статус в божия дом. Щом другите могат да водят, значи и аз мога да водя. Моят статус не бива да е по-нисък от този на другите и трябва да се радвам на по-добро отношение от обикновените хора. Най-важното е, може ли бог да ме увери, че в бъдеще ще получа благословии и ще имам добра крайна цел?“. От мислите в сърцата им можем да видим, че те са дошли да сключат сделка с Бог, а не да Му отдадат всичко искрено. Те мислят по същия начин като Павел, като искат да изпълняват дълга си в замяна на Божиите благословии. Но разумът им е много по-лош от този на Павел — далеч отстъпва на този на Павел. Защо казвам това? Защото Павел наистина изстрада много през многото години, в които проповядваше евангелието, и плодовете от неговото проповядване на евангелието бяха много по-добри от тези на обикновените хора. Най-малкото стъпките му преминаха през по-голямата част от Европа. Той основа много църкви в цяла Европа. В това отношение обикновените антихристи не могат да се сравняват с разума на Павел или с това колко труд е положил той. Но човекът, когото току-що споменах, става невероятно надменен, след като изпълни дълга си. Нима това не е твърде лишено от разум? Те са напълно неразумни и като един бандит не могат да изпуснат възможността да получат благословии, след като веднъж са я докопали. Такива хора винаги своеволно търсят възможности да изпъкнат в Божия дом, дори ако това означава просто да станат ръководители на екип или надзорници. Накратко казано, когато идват в Божия дом, те не са склонни да бъдат обикновени последователи. Който и да признае, че е обикновено сътворено същество, че е просто обикновено сътворено същество като всички останали живи същества, те никога няма да приемат тази гледна точка — никога няма да позволят да бъдат онеправдани по този начин. Те вярват, че трябва да получат специално отношение и че Бог трябва да им даде специална благодат и благословии. Те също така искат да се радват на специалните предимства на статуса в Божия дом. Не позволяват на Божия дом да се съмнява в техните таланти, а още по-малко позволяват на хората да питат за работата им — всеки трябва да им вярва безрезервно, защото са се отрекли от всичко заради Бог и са Му абсолютно предани. Не е ли това неразумно искане? Има ли този човек някакъв разум? Колко такива хора има? Какъв процент от църквата може да са те? Такива хора винаги си мислят, че имат някакви способности и талант, затова се хвалят колко са блестящи. И така, какво означава този така наречен талант? Означава, че могат да говорят високопарно, да изричат много глупости, да променят начина си на говорене в зависимост от това с кого говорят и имат по-големи умения за измама от обикновените хора. Те вярват, че това е талант и способност и искат да използват тази способност, за да се перчат и да блъфират. Какво означава истински талант? Означава да имаш специални умения. Когато Бог е създал човека, Той е дал на различните типове хора различни специални умения. Някои хора са добри в литературата, някои са добри в медицината, някои са добри в изучаването на занаяти, някои са добри в научните изследвания и така нататък. Специалните умения на хората са дадени от Бог и не са нещо, с което да се хвалят. Независимо какви специални умения има човек, това не означава, че разбира истината, и със сигурност не означава, че притежава истина реалност. Хората имат определени специални умения и ако вярват в Бог, трябва да използват тези специални умения, за да изпълняват дълга си. Това е приемливо за Бог. Да се хвалиш с определено специално умение или да искаш да го използваш, за да сключваш сделки с Бог — това е твърде лишено от разум. Бог не е благосклонен към такива хора. Някои хора знаят определено умение и затова, когато дойдат в Божия дом, се чувстват, че са нещо повече от другите, искат да се радват на специално отношение и чувстват, че имат сигурна работа за цял живот. Те считат това умение за вид капитал — каква надменност! И така, как трябва да гледате на тези дарби и специални умения? Ако тези неща са полезни в Божия дом, тогава те са само инструменти, за да изпълняваш добре дълга си. Те нямат нищо общо с истината. Колкото и много да имате, дарбите и талантите са само човешки специални умения и нямат нищо общо с истината. Твоите дарби и специални умения, че разбираш истината, и със сигурност не означават, че притежаваш истината реалност. Ако използваш дарбите и специалните си умения, за да изпълняваш дълга си и го изпълняваш добре, тогава те са използвани на правилното място и употребата им е одобрена от Бог. Но ако използваш дарбите и специалните си умения, за да се перчиш, да свидетелстваш за себе си и да изграждаш независимо царство, тогава греховете ти ще бъдат големи и ще станеш сериозен нарушител в съпротивата си срещу Бог. Дарбите са дадени от Бог. Ако не можеш да ги използваш, за да изпълняваш дълга си и да свидетелстваш за Бог, тогава ще бъдеш твърде безсъвестен и лишен от разум и ще бъдеш толкова задължен на Бог — това е възмутително бунтарство! Но колкото и добре да проявяваш дарбите и специалните си умения, това не означава, че имаш истината реалност. Да практикуваш истината и да действаш принципно означава, че имаш истината реалност. Дарбите и талантите винаги са дарби и таланти. Те нямат нищо общо с истината. Колкото и дарби и таланти да имаш и колкото и висока да е репутацията ти или колкото и висок да е статусът ти, това никога няма да означава, че имаш истината реалност. Дарбите и талантите никога няма да станат истина. Те нямат нищо общо с истината. Но антихристите не мислят така и именно тези неща ценят много. Например някои хора имат актьорски талант. След като изиграят главната роля във филм, заснет в Божия дом, те започват да си придават важност. Дори трима души, които им помагат да се гримират, не са достатъчни, за да задоволят нуждите им. Преди са били обикновени хора, но сега, когато вярват в Бог, след като изпълнят дълга си като актьори, започват да си придават важност. Не си ли търсят смъртта? Мисля, че правят точно това! Те не са специални на външен вид и актьорските им умения са средни. Те просто са подходящи за изпълнение на определени роли, затова им се дава друга роля — не е ли това да ги превъзнасяш? Когато им се даде шанс да изпълнят дълга си, те дори си придават важност. Когато играят, те заповядват на хората да им прислужват, като им носят чай и наливат вода, което ядосва всички братя и сестри, които са видели това. Аз казах: „Премахнете ги!“. И така църквата ги премахна. Не трябва ли тези хора да бъдат премахнати? Те си мислеха, че църквата не може да прави филми без тях, затова се осмелиха да си придават важност. Не очакваха това последствие. Това беше продиктувано от тяхната природа. Такива хора ценят знанието, таланта, учението и опита. Те придават твърде голямо значение на тези неща, но пренебрегват най-ценното нещо — истината. Те не осъзнават, че в Божия дом властва истината. Ако не се стремят към истината, колкото и големи да са знанията им или колкото и голямо да е красноречието им, те няма да могат да устоят. Рано или късно ще бъдат разкрити и отстранени. Лесно ли е за хората да разберат тази частица доктрина? Онези, които вярват в Бог от много години, но не могат дори да прозрат това, са просто объркани хора без никаква стойност. Ако бяха малко по-разумни, нямаше да са толкова надменни. Такива хора са дяволи и сатани, които се издават сами. Сега директно посочих този въпрос, за да можете и вие да го разберете ясно, за да можете да различите малко този въпрос и да го прозрете. Ако не го посоча ясно, щяхте ли да можете да го различите по този начин? Щяхте ли да можете да ги премахнете? Хората не могат да видят проблема, затова трябва да бъда прям. Ако не бях прям, проблемът не би могъл да бъде разрешен. Като разчитате само на малкото доктрини, които вие разбирате, никакви проблеми не могат да бъдат разрешени.

Антихристите винаги си мислят, че имат специални таланти. Те смятат, че са завършили колеж, че са много ерудирани и притежават богатство от знания. Те силно ценят и оценяват своите знания и духовните теории, които научават, и дори се отнасят към тези неща като към истината. Нещо повече, те често използват тези знания и преживявания, които смятат за правилни, за да поучават, подвеждат или обуславят хората около себе си. По-специално те често говорят за своето „славно“ минало, което използват, за да придумват и убеждават другите хора и да ги карат да ги уважават и да ги почитат. И какво е тяхното „славно“ минало? Някои от тях ще кажат: „Някога бях преподавател в университет. Всичките ми студенти бяха магистри или докторанти. Всеки път, когато изнасях лекция, нямаше нито едно празно място. Всеки от студентите седеше в пълна тишина и ме гледаше с обожание и възхищение в очите. Дори не се притеснявах. Колко величествено и впечатляващо беше всичко! Роден съм с такъв талант и такъв кураж“. Други ще кажат: „На 14 години се научих да шофирам. Шофьор съм вече над 40 години и шофьорските ми умения са първокласни“. Какво имат предвид с това? Имат предвид: „Шофирате само от няколко дни. Какво знаете вие? Опитен шофьор като мен е шофирал цял живот. Имам всякакъв опит. В бъдеще трябва да ме питаш, ако има нещо, което не разбираш. Трябва да слушаш какво имам да ти кажа“. Когато имат някакво умение, антихристите се смятат за забележителни, представят се за мистериозни, перчат се и свидетелстват за себе си, като карат другите да ги уважават и почитат. Когато хората от този тип имат някоя силна страна или дарба, това ги кара да мислят, че са по-добри от другите, и да се стремят да ги водят. Когато други хора идват при тях за отговори, антихристите ги поучават отвисоко и ако тези хора все още не разбират след това, те просто го приписват на това, че са с малки заложби, въпреки че в действителност самите антихристи не са дали ясно обяснение. Например като види, че някой не може да поправи повредена машина, антихристът ще каже: „Как може все още да не знаеш как да направиш това? Не ти ли казах вече как да го направиш? Обясних го толкова ясно, а ти все още не го разбираш. Наистина си с малки заложби. Не успяваш да се научиш всеки път, когато те уча как да го направиш“. Но когато този човек го помоли да поправи машината, той ще я гледа много дълго и също няма да знае как да я поправи, и дори ще скрие от този човек факта, че не знае как да я поправи. След като отпрати този човек, антихристът тайно ще проучва и ще се опитва да разбере как да поправи машината, но пак няма да може да я поправи. Накрая ще разглоби машината, ще направи пълна бъркотия и няма да може да я сглоби отново. Тогава, от страх да не бъде видян от другите, ще скрие частите. Срамно ли е да не знаеш как да правиш някои неща? Има ли човек, който може да върши всичко? Няма нищо срамно в това да не знаеш как да вършиш някои неща. Не забравяй, че си просто обикновен човек. Никой не те почита и не те боготвори. Обикновеният човек е точно това — обикновен човек. Ако не знаеш как да направиш нещо, просто кажи, че не знаеш как да го направиш. Защо да се опитваш да се прикриваш? Хората ще се отвратят от теб, ако постоянно се прикриваш. Рано или късно ще се издадеш и тогава ще изгубиш достойнството и почтеността си. Това е нравът на антихриста — антихристите винаги си мислят, че за всичко ги бива, че могат да правят всичко и че са способни и вещи във всичко. Това няма ли да им създаде проблеми? Какво биха направили, ако отношението им беше честно? Биха казали: „Не владея това техническо умение. Просто имам известен опит. Приложих всичко, което знам, но не разбирам новите проблеми, пред които сме изправени. Затова трябва да усвоим някои професионални знания, ако искаме да изпълним добре дълга си. Овладяването на професионални знания ще ни позволи да постигнем резултати при изпълнението на дълга си. Бог ни е поверил този дълг, затова имаме отговорността да го изпълняваме добре. Трябва да отидем и да овладеем тези професионални знания с отговорно отношение към дълга си“. Това е практикуване на истината. Човек с нрава на антихрист не би направил това. Ако има някакъв разум, ще каже: „Знам само толкова. Не е нужно да ме почитате и не се налага да си придавам важност. Това няма ли да улесни нещата? Ужасно е постоянно да се прикриваме. Ако има нещо, което не знаем, можем да го научим заедно и след това да си сътрудничим в разбирателство, за да изпълним добре дълга си. Трябва да се отнасяме отговорно“. Като видят това, хората ще си помислят: „Този човек е по-добър от нас. Когато го сполети проблем, не се насилва сляпо да надхвърли възможностите си, не го прехвърля на другите, нито бяга от отговорност, а я поема и подхожда към проблема със сериозно и отговорно отношение. Този човек е добър, сериозен и отговорен към работата и дълга си. Заслужава доверие. Божият дом с право му повери тази важна задача. Бог наистина проучва внимателно дълбините на човешките сърца!“. Като изпълнява дълга си по този начин, той би подобрил уменията си и би спечелил одобрението на всички. Как се стига до това одобрение? Първо, той подхожда към дълга си със сериозно и отговорно отношение. Второ, способен е да бъде честен човек и има практична и ученолюбива нагласа. Трето, не може да се изключи, че има напътствието и просветлението на Светия Дух. Такъв човек има Божията благословия, което е постижимо за хората със съвест и разум. Макар да има покварен нрав, слабости и недостатъци, макар и да не знае как да върши много неща, той все пак е на правилния път на практикуване. Не се прикрива и не заблуждава, има сериозно и отговорно отношение към дълга си и се отнася към истината с копнеж и благочестиво. Антихристите никога няма да са способни да направят това, защото винаги ще мислят по различен начин от хората, които обичат истината и се стремят към нея. Защо мислят различно? Защото в себе си имат природата на Сатана и живеят според неговия нрав, и винаги се стремят към репутация и статус, и постоянно са изпълнени с желание да постигнат целта си да поемат властта. Такъв човек винаги се стреми да използва различни средства, за да заговорничи и мами, и с всички средства подвежда хората да се прекланят пред него и да го следват. Затова, за да заблуди хората с лъжите си, той намира всякакви начини да се прикрива, да мами, да лъже и да заблуждава, да им внушава, че е прав за всичко, че е способен на всичко и че може да върши всичко, че е по-умен от другите, че е по-мъдър от тях, че разбира повече от останалите, че във всичко е по-добър от тях, че ги превъзхожда във всяко отношение и дори че е най-добрият от най-добрите във всяка група. Той изпитва такава нужда. Това е нравът на антихристите. Така се научават да се представят за такива, каквито не са, и създават всички тези различни практики и проявления.

Помислете си: какъв нрав притежават хората, които обичат да се преструват на нещо, което не са? На какво се преструват? Те не се преструват на дяволи или на отрицателни герои. Те се преструват на нещо възвишено, добро, красиво и мило, на нещо, което хората уважават и на което се възхищават — преструват се на тези неща, които хората хвалят или одобряват. Преструват се, че знаят и разбират всичко. Преструват се, че притежават истината, че са положителни герои и че са истината реалност. Не е ли това да търсят собственото си унищожение? Имат ли те тази реалност? Имат ли те тази същност? Не. Именно защото я нямат, се казва, че се преструват. И така, би ли казал някой, че те са олицетворението на истината, защото притежават истина реалност? Това твърдение основателно ли е? (Не, не е.) Дори да притежаваш някои истини реалности, ти в никакъв случай не си олицетворението на истината. Следователно всеки, който се преструва, че е олицетворението на истината, е надменен индивид и абсурден тип! Човек, който притежава само мъничка частица от истината реалност, но се осмелява да се преструва, че е олицетворението на истината, е като една-единствена капка вода да твърди, че е огромно, безгранично море. Не е ли това върхът на надменността? Не е ли това нагло безсрамие? За да се преструва човек, че е олицетворението на истината, той трябва да има капитал, за да го направи. И какво използват антихристите, за да се преструват, че са олицетворението на истината? Това са нещата, които току-що споменах — знания, опит и поуки. Това включва специалните умения и таланти, които хората придобиват чрез учене, както и дарбите, с които са родени. Някои хора имат дар да говорят на езици, докато други имат дар или красноречие да проповядват. Други са научили или са овладели определени специални професионални умения. Например някои хора са особено изключителни в танц, музика, изящни изкуства, езици или литература, докато други са вещи в политиката, което означава, че са особено добри в манипулирането на хора, че се отличават в дипломацията и така нататък. Накратко казано, това включва хора със специални таланти от всички сфери на живота. Не е задължително тези хора със специални таланти или дарби да имат определен статус или установена кариера в обществото. Някои хора живеят на малки места, но въпреки това могат да говорят по широк кръг от въпроси от миналото до настоящето ясно и логично, и по особено красноречив начин. Ако хората с тези специални таланти имат нрава на антихрист, те няма да се задоволят с нещата такива, каквито са, когато дойдат в Божия дом. Те ще таят определени амбиции и желания и постепенно ще бъдат разкрити.

По отношение на точката, че антихристите се преструват, че са олицетворение на истината, след като са придобили малко преживявания и знания и са си взели някои поуки, току-що обсъдихме обхвата на тези знания, преживявания и поуки. И какъв беше фокусът на това обсъждане? (Преструването.) Точно така. Същината е, че антихристите се преструват, че са олицетворението на истината. Знания, преживявания, поуки — нито едно от тези неща не е истината. Те нямат абсолютно нищо общо с истината. Тези неща дори са в разрез с истината и са заклеймени от Бог. Да вземем например знанието — историята брои ли се за форма на знание? (Да.) Как са се появили знанието и историческите книги за човешката история, историята на определени държави или етнически групи, съвременната история, древната история или дори някои неофициални истории? (Написани са от хора.) И така, нещата, написани от хора, в съгласие ли са с истинската история? Не са ли идеите и възгледите на хората в разрез с принципите, пътищата и средствата на Божиите действия? Тези думи, изречени от човека, свързани ли са с истинската история? (Не.) Няма връзка. Следователно, независимо колко точни са записите, съдържащи се в историческите книги, те са само знания. Независимо колко красноречиви са тези историци и колко логично и ясно разказват тези истории, до какъв извод ще стигнеш ти, след като ги изслушаш? (Ще знаем за тези събития.) Да, ще знаете за тези събития. Но дали те разказват тези истории само с цел да те информират за тези събития? Те имат определена идея, която искат да ти внушат. И какъв е фокусът на тяхното внушение? Това е, което трябва да анализираме и разнищим. Нека дам пример, за да разберете какво искат да внушат на хората. След като са прегледали историята от древни времена до наши дни, хората в крайна сметка са стигнали до една поговорка. Те са наблюдавали един факт от човешката история, който е: „Победителите са приветствани като царе, а победените са жигосани като разбойници“. Това знание ли е? (Да.) Това знание идва от исторически факти. Тази поговорка има ли нещо общо с пътищата и средствата, чрез които Бог господства над всички неща? (Не.) Всъщност е обратното. Тя им противоречи и е в разрез с тях. И така, ти си бил индоктриниран с тази поговорка и ако не разбираш истината или ако си неверник, какво може да си помислиш, след като я чуеш? Как би възприел тази поговорка? Преди всичко тези историци или исторически книги изброяват всички събития от този вид, като използват достатъчно доказателства и исторически събития, за да обосноват точността на поговорката. В началото може да си научил тази поговорка само от книга и просто да знаеш за нея. Може да я разбираш само на едно ниво или до известна степен, докато не се запознаеш с тези събития. Но щом чуеш тези исторически факти, твоето признаване и приемане на поговорката ще се задълбочи. Ти в никакъв случай няма да кажеш: „Някои неща не са такива“. Вместо това ще кажеш: „Така е. Като погледнем историята от древни времена до наши дни, човечеството се е развило по този начин — победителите са приветствани като царе, а победените са жигосани като разбойници!“. Когато възприемеш въпроса по такъв начин, какви възгледи и отношение ще имаш към своето поведение, кариерата си и ежедневието си, както и към хората, събитията и нещата около теб? Такова възприемане ще промени ли отношението ти? (Да.) Преди всичко ще го промени. И така, как ще промени то отношението ти? Ще насочи ли и ще промени ли посоката на живота ти и твоите методи за светски отношения? Преди това може би си вярвал, че „хармонията е безценна, търпението е благородно“ и „добрите хора живеят спокойно“. Сега ще си мислиш: „Щом „победителите са приветствани като царе, а победените са жигосани като разбойници“, ако искам да стана длъжностно лице, ще трябва внимателно да взема под внимание еди-кой си. Той не е на моя страна, затова не мога да го повиша — дори да заслужава да бъде повишен“. Като мислиш за нещата по този начин, отношението ти ще се промени — и ще се промени бързо. Как ще настъпи тази промяна? Тя ще настъпи, защото си приел идеята и възгледа, че „победителите са приветствани като царе, а победените са жигосани като разбойници“. Като чуеш много факти, това само ще потвърди още повече за теб правилността на този възглед в реалния човешки живот. Дълбоко ще повярваш, че трябва да прилагаш този възглед в собствените си действия и постъпки, за да преследваш бъдещия си живот и перспективи. Нима тогава тази идея и този възглед няма да са те променили? (Да.) И докато те променят, те също така ще те покваряват. Така стоят нещата. Такова знание те променя и покварява. И така, когато погледнем корена на този въпрос, независимо колко точно са изложени тези истории, те в крайна сметка се обобщават в тази поговорка и тази идея те индоктринира. Това знание олицетворението на истината ли е, или е логиката на Сатана? (Логиката на Сатана.) Точно така. Обясних ли го достатъчно подробно? (Да.) Сега е ясно. Ако не вярваш в Бог, пак няма да разбереш това дори след два живота — колкото повече живееш, толкова повече ще се чувстваш глупав и ще си мислиш, че не си достатъчно безмилостен и че трябва да бъдеш по-безмилостен, по-хитър, по-зловещ и по-лош и по-зъл човек. Ще си мислиш: „Ако той може да убива, тогава аз трябва да паля пожари. Ако той убие един човек, тогава аз трябва да убия десет. Ако той убива, без да оставя следа, тогава аз ще вредя на хората, без те да разбират — дори ще накарам потомците им за три поколения напред да ми благодарят!“. Това е влиянието, което философията, знанието, преживяването и поуките на Сатана са вработили в човечеството. В действителност това е просто малтретиране и поквара. Следователно, независимо какъв вид знание се проповядва или разгласява в този свят, то ще ти внуши идея или възглед. Ако не можеш да различиш това, ще бъдеш отровен. Като цяло вече е сигурно едно нещо: няма значение дали това знание идва от обикновените хора или от официални източници, дали е почитано от малцинство или от мнозинство — нищо от него не е свързано с истината. Истината е реалността на всички положителни неща. Нейната правилност не се определя от броя на хората, които я признават. Самата реалност на положителните неща е истината. Никой не може да промени това, нито някой може да го отрече. Истината винаги ще бъде истина.

Нека поговорим за факта, че Бог господства над всички неща. Откакто Бог е започнал да води човечеството, Той също така води история и отчет. Как Бог гледа на човешката история? Това, което Бог иска хората да видят, е истината, а оценките и заключенията, които хората правят за нещата, не са истината. Но защо хората не гледат на историята въз основа на Божиите слова и на истината? Защото хората изпитват неприязън към истината, мразят истината и изобщо не приемат и частица от истината. Ето защо те са в състояние да измислят набор от привидно правдоподобни, нелепи и абсурдни теории. Например Господ Исус е заченат от Светия Дух. Това е положително нещо. И все пак какво казва Сатана за това? Сатана не признава факта за зачатието от Светия Дух и дори богохулства, че Господ Исус е незаконнороден, че е роден от човек. Сатана взема най-мръсната дума на човечеството, израз, който хората презират и от който се гнусят, и я прилага към раждането на Господ Исус. Не е ли това изопачаване на фактите? (Да.) Зачатието от Светия Дух е дело на Бог. И независимо от формата, която приема, едно нещо е сигурно за Божието дело: то е истината, неизменната истина. И така, защо Сатана не приема такъв очевиден факт, факт, който е предопределен и засвидетелстван от Бог? Защо Сатана пренебрегва това и дори описва Господ Исус като незаконнородено дете, родено от човек? (Той мрази истината, мрази положителните неща.) Той умишлено дискредитира Бог! Сатана е най-наясно с този факт; той го вижда напълно ясно в духовния свят. И така, защо го прави? Какъв е мотивът му, какво е намерението му? Защо разгласява такова твърдение? Той умишлено очерня и дискредитира Бог. С каква цел дискредитира Бог? За да накара хората да повярват, че Исус е незаконнородено дете, да сметнат това за позорно и по този начин да не повярват в Него. Сатана си мисли: „Ако хората нямат вяра в теб, тогава няма да можеш да завършиш делото си, нали?“. В действителност истината винаги ще бъде истина. Дори и цялото човечество да го е отхвърлило по онова време, две хиляди години по-късно Господ Исус в крайна сметка има последователи и хора, които Го хвалят по целия свят, кръстът е изложен на видно място навсякъде и Сатана се е провалил. Дали твърдението на Сатана е проработило? (Не, не е.) Следователно то не е истината; то не издържа и дискредитирането Му е безполезно. Независимо дали това, което Бог е направил, се вписва в представите и фантазиите на хората, или противоречи на традиционната култура, поговорки или моралната етика на човечеството, Бог не се интересува от това. Защо Бог не се интересува от това? Какво засяга това? Тъй като Бог господства над всичко, могат ли тези дяволски думи на Сатана да унищожат Божието дело? Не можете да прозрете това, нали? (Не, не можем.) Кажете Ми, не е ли всичко в Божиите ръце? (Да.) Може ли дяволското твърдение на Сатана, само тези няколко думи, да унищожи Божия план за управление? Възможно ли е това? (Не, не е.) Сатана иска да успее, но може ли да го направи? Истината винаги ще бъде истина. Това е силата на истината. Силата на истината е нещо, което никой, включително и Сатана, не може да промени. Дори и сега Сатана продължава да разгласява това твърдение. Дали то действа? Не, не действа. Делото на Епохата на благодатта приключи; евангелието на Господ Исус е разпространено до краищата на земята и новото дело на правосъдието в последните дни се извършва от много години. Сатана отдавна се провали и беше унизен. И така, има ли някаква полза сега Сатана да е ядосан и разочарован? Не, няма никаква полза. Следователно, независимо от гледната точка, колко високо е нивото на знанието или колко хора прилагат и разгласяват тази гледна точка, всичко това е безполезно; то няма да издържи. Божието дело е неудържимо; дори Сатана не може да го спре. Нима няколко незначителни хора наистина си мислят, че могат да спрат Божието дело? Това е илюзия! Мнозина от вас израснаха с тези безпочвени слухове, приемайки подвеждащите възгледи на Сатана. Главите ви бяха напълнени с неща като логиката, философиите, знанието и науката на Сатана. И какво се случи тогава? Когато Божиите слова дойдоха при вас, вие все пак чухте Божия глас и се върнахте пред Бог. Слуховете и дяволските думи на Сатана бяха безполезни. Те ни най-малко не спряха Божието дело да върви напред. Божиите избраници във всички страни са започнали да приемат Божието дело в последните дни. Всеки ден те ядат и пият Божиите слова, слушат проповеди и общение. Те изпълняват дълга си за Бог и свидетелстват за Него. Сатана размишлява върху това, като казва: „Защо многобройните ми подвеждащи думи не действат? Направих толкова много неща, за да потискам, арестувам и малтретирам божиите избраници, защо те изобщо не са имали голям ефект? Защо вместо това броят на вярващите в бог се увеличава?“. Тогава той знае в сърцето си, че Бог е наистина всемогъщ, след което е напълно унизен — оттук и поговорката: „Сатана винаги ще бъде победен от Божиите ръце“. Факт ли е това? (Да.) Наистина Божиите слова са тези, които могат да постигнат всичко! Сатана и всички дяволски царе служат на Бог. В Божиите ръце те са средства за обслужване и контрастиращи предмети. Имат ли тези средства за обслужване и контрастиращи предмети нещо общо с нас? (Не.) Не, нямат. Ние просто трябва да се съсредоточим върху вярата в Бог, нямаме нищо общо с тях. Независимо дали са царе или разбойници, те принадлежат на Сатана и ще бъдат унищожени. Ние трябва само да следваме Бог с цялото си сърце, като вечно предаваме Сатана и вървим само с Бог. Това е правилното нещо, което трябва да се направи.

Дадох пример за знание и преживяване, така че вече би трябвало да разбирате тези неща малко по-точно. Каква е целта на общението за тези неща? От една страна, то е, за да ви даде възможност да използвате тези факти и примери, за да разпознавате антихристите, а също и да разпознавате този аспект от нрава на антихристите в себе си. От друга страна, не може ли този вид обсъждане да възпре някои хора да действат безразсъдно? (Да.) В миналото някои хора бяха склонни да разчитат на опита и на старомодните начини при изпълнението на дълга си и се вкопчваха в собствените си начини на вършене на нещата, така че прекъсваха и смущаваха работата на Божия дом и впоследствие бяха кастрени. Те ценяха своите остарели практики и преживяване над всичко друго, като никога не се замисляха за най-важните неща: какво е казал Бог или какво е изисквал от хората, или как да се придържат към принципите на истината. Те също така упорито се вкопчваха в своите остарели практики и освен това използваха абсурдна логика като основа за това: „Винаги сме го правили по този начин“, „Там, откъдето идваме, винаги се е правило така. Така са го правили нашите предци“. Защо винаги наблягаха на такива неща? Това доказа, че не приемат нови неща; че не приемат истината. Не можеха да прозрат тромавостта, изостаналостта и нелепостта на тези остарели начини. Не бяха наясно, че има нови начини за вършене на нещата, начини, които са по-напреднали, по-точни и по-подходящи. Те винаги се придържаха към своите старомодни начини, като разчитаха на старите си преживявания с мисълта, че са доста напреднали; че практикуват истината. Не са ли това абсурдни типове? „Там, откъдето идваме, винаги се е правило така“, „Начинът, по който го правех преди“, „Винаги сме го правили така“ — могат ли тези стари начини, тези архаизми да заменят истините принципи? Означава ли вършенето на нещата по старомодния начин, че някой практикува истината? Тези хора не разбираха нищо, нито можеха да прозрат каквото и да било. Не са ли те старомодни глупаци, които се вкопчват в старите начини и са упорити? Твърде трудно е за хора като тези да приемат истината! Кажи Ми, ти как подхождаш към нещо, независимо дали е старо или ново? Как се справяш с него? Каква е основата ти за справяне с него? Ако всеки има само ограничени познания за нещо, как подхождаш към него по начин, който е правилен и съгласно принципите? Първо трябва да попиташ някой, който е сравнително опитен в тази област. Стига да намериш някой знаещ, ще имаш път. Ако не можеш да намериш някой знаещ, можеш напълно да разрешиш проблема, като потърсиш съвет или провериш информация в интернет. И докато търсиш, все така трябва да се молиш на Бог и да се уповаваш на Него. Нека Бог да отвори път напред. Как наричаме това? Наричаме го принципи на практикуване. Някои от вас си мислят: „Аз съм професионалист в тази област с голям опит. Дори съм получавал награди за това, така че имам този капитал. Тъй като тази работа ми е поверена, аз съм отговорникът. Имам властта да вземам решения и всичко зависи от мен. Всеки трябва да следва моите заповеди и да ми се подчинява. Нищо, което някой друг казва, няма значение и всеки, който не е съгласен с мен, трябва да млъкне!“. Правилен ли е този начин на мислене? Определено не е правилен. Твоето отношение и нравът, който разкриваш, са проблематични. В сърцето си ти мислиш, че приемането на това поръчение ти дава право да упражняваш власт. Искаш ти да командваш и на никой друг не е позволено да има думата. Сякаш не се нуждаеш от сътрудничеството на другите хора или от мненията на всички; всичко върви според това, което ти казваш, всичко зависи от теб. Какъв е този нрав? Не е ли твърде надменен и лишен от разум? Това е нравът на антихрист. Може би си с малко по-добри заложби от другите, може би имаш малко проницателност и малко преживяване в тези неща. Има обаче едно нещо, което трябва да ти е ясно: нито едно от тези неща, които притежаваш, не е истината. Ако самият ти вярваш, че си с малко по-добри заложби, че имаш някакво разбиране, някакъв талант и притежаваш някакво знание, и смяташ тези неща за истина, и вярваш, че ти си истината, и мислиш, че всеки трябва да следва твоите заповеди и да се подчинява на твоите подредби, не е ли това нравът на антихрист? Ако наистина правиш нещата по този начин, тогава ти не си нищо повече от един антихрист. Какво е грешното в това да се отнасяш към дарбите си като към истина? Заложбите, разбирането, талантите и знанието, които притежаваш, не са грешни. И така, какво разнищваме тук? Това, което разнищваме, е твоят нрав — покварен нрав, който стои зад тези неща; надменен нрав, самоправеден нрав. Когато се отнасяш към дарбите си като към истина, ти вярваш, че имаш истината, защото притежаваш тези дарби. Ти заместваш истината с тези дарби, така че какъв е този нрав? Не е ли това нравът на антихрист? Всички антихристи се отнасят към собствените си мисли, собственото си учение, дарби и таланти като към истина. Те мислят, че като притежават тези дарби, притежават истината. Затова те изискват другите да им се подчиняват, да следват техните заповеди и да се подчиняват на тяхната власт. Тук антихристите грешат. Наистина ли притежаваш истината? Ти нямаш истинско разбиране за Бог, нито имаш богобоязливо сърце, още по-малко си някой, който се покорява на Бог, и ни най-малко не притежаваш истината, но си надменен, самонадеян и самоправеден, като си мислиш, че притежаваш истината и че другите трябва да ти се подчиняват и да следват твоите заповеди. Ти си неподправен антихрист.

Делото по разпространение на евангелието включва различни проекти, които изискват от хората да изучават и да усвояват различни умения и професии. Някои хора обаче не разбират Божието намерение и лесно се отклоняват. Те само изучават професионални знания и умения, без да приемат и йота от истината. Какъв човек е това? (Човек с нрава на антихрист, който се съсредоточава върху дарбите.) Правилно. Това е типът човек, когото разобличаваме; този тип човек има нрава на антихрист и в тежки случаи е антихрист. Той иска да използва тази възможност, за да научи тези неща и след това да стане най-добрият от най-добрите сред всички, които познават тази професия или занаят, да стане най-ученият и вещ в тази област, така че другите да разчитат на него за всичко и да го слушат вместо да практикуват истината, докато той поема водеща роля в тази група. В това се крие проблемът. Какъв вид хора са такива? Онези, които се стремят само да изучават и да се въоръжават с всякакви знания, учение и преживявания; които разчитат на своите заложби, таланти и дарби, за да правят всичко. Рано или късно всички те ще тръгнат по такъв път. Това е неизбежно. Това е пътят на Павел. Независимо каква е твоята област или сфера, това, че имаш малко повече знания, преживявания или взети поуки от другите, не е достатъчно, за да покаже, че разбираш истината или си навлязъл в истината реалност, и със сигурност не означава, че си спечелил истината. И така, какво доказва това в достатъчна степен? Придобиването на по-добро разбиране на принципите за изпълнение на този вид дълг, както и на изискваното от Божия дом ниво за изпълнение на този дълг в хода на изучаването на тези професионални умения. Колкото повече се опитваш да накараш някои хора да научат професионални знания, толкова повече те се съпротивляват и мислят, че е невъзможно да изпълняват дълга си, дори казват: „Да вярваш в Бог би трябвало да означава да се откъснеш от невярващия свят, така че защо трябва да учим уменията и знанията на невярващия свят?“. Те не искат да учат. Това е леност. Те не заемат отговорно отношение към работата си, липсва им преданост и не желаят да влагат никакви усилия в подобно нещо. Целта на изучаването на професионални знания и умения е да изпълняваш добре дълга си. Има много знания и здрав разум, с които все още не си се сблъсквал, които трябва да научиш. Това е Божието изискване и поръчение към човека. Следователно изучаването на тези неща няма да бъде напразно; всичко е в името на доброто изпълнение на дълга ти. Някои хора мислят, че след като научат такива умения, ще могат да се закрепят в Божия дом. Този начин на мислене не вещае ли неприятности? Тази гледна точка е погрешна. Има ли някой, който е способен да върви по този път? Колкото по-голяма е властта, колкото по-голям е обхватът на работа, колкото по-голяма отговорност се дава на такъв човек, толкова по-голяма е опасността, в която се намира. Как възниква тази опасност? Защото те имат покварен нрав и нрава на антихрист, разбира се. Когато правят нещо, те се съсредоточават само върху това как да изпълнят задачата и да отбият номера. Не търсят принципите. Те не стигат до разбиране на Божиите намерения чрез процеса на изпълнение на дълга си, нито стигат до по-нататъшно разбиране или по-нататъшно схващане на истините принципи. Те не търсят принципите, нито изследват или преразглеждат покварата, която разкриват, неправилните възгледи, които възникват в тях, или грешните състояния, в които изпадат, докато изпълняват дълга си. Те се съсредоточават само върху външните практики, като обръщат внимание само на овладяването и снабдяването си с различните видове знания, които се изискват за техния дълг. Те вярват, че независимо от професията, която упражнява човек, най-важно е знанието, че ако притежават знания, ще станат силни и ще се утвърдят в дадена група, и че, независимо в коя група се намират, тези с високи нива на знания и висши академични степени имат висок статус. Например директорът на една болница обикновено е най-добрият във всички аспекти на професията и притежава най-силните технически умения, и такива хора мислят, че същото се отнася и до Божия дом. Правилен ли е този начин на разбиране на нещата? Не, не е. Това противоречи на поговорката: „Истината царува в Божия дом“. Такива хора вярват, че знанието царува в Божия дом, че който има знания и опит, който има достатъчно старшинство и достатъчно капитал, ще бъде утвърден в Божия дом и всеки трябва да го слуша. Не е ли погрешна тази гледна точка? Някои хора може несъзнателно да мислят и да действат по този начин. Те се стремят към това и може би един ден ще се окажат в задънена улица. Защо може да се окажат в задънена улица? Може ли човек, който не обича и не се стреми към истината, който напълно пренебрегва истината, да разбере себе си? (Не.) И докато не разбират себе си, те са се въоръжили с много знания, платили са някаква цена за Божия дом и са направили някакъв принос — в какво са превърнали тези неща? Превърнали са ги в капитал. И какво е за тях този капитал? Това е запис на тяхното практикуване на истината, доказателство, че навлизат в истината реалност и разбират истината. В това са превърнали тези неща. В сърцето на всеки индивид разбирането на истината и навлизането в истината реалност се счита за добро и положително нещо. Разбира се, това е вярно и в очите на този тип хора. Жалко е обаче, че те са сбъркали знанието с истината. И все пак те все още се чувстват добре от тази грешка. Това е знак за опасност. Какъв тип човек би постъпил по този начин? Всички хора, които нямат духовно разбиране, биха постъпили по този начин, като несъзнателно тръгват по грешен път. И щом тръгнат по него, ти няма да можеш да ги върнеш обратно. Ако разговаряш с тях за истината, посочиш им състоянията им и ги разобличиш, те няма да разберат, няма да могат да свържат това със себе си. Това е сериозна липса на духовно разбиране. Такъв човек естествено се отнася към своите знания, преживявания и поуки като към истина. И щом приеме тези неща за истина, в крайна сметка ще възникне определена ситуация. Това е неизбежно. Да предположим, че Бог казва едно, а този тип човек казва друго — техните гледни точки със сигурност ще бъдат различни. И така, чия гледна точка ще сметне за правилна този тип човек? Той ще вярва, че собствената му гледна точка е правилна. И така, ще може ли тогава да се покори на Бог? (Не.) Какво ще направи? Ще се вкопчи в собствената си гледна точка и ще отрече казаното от Бог. По този начин не се ли отнася към себе си като към олицетворение на истината? (Да.) Той мисли, че, също като един будист, най-накрая е постигнал успех в своето саморазвиване. Докато отрича Бог, той кара другите да се отнасят към него като към Бог и мисли, че е станал олицетворение на истината. Колко абсурдно е това! Например, да кажем, че някой е особено вещ в определена област на знанието или в дадена сфера на работа. Като лаик в тази област, Аз му задавам въпроси, свързани с тази сфера, но когато го правя, той започва да се изтъква. Какъв тип човек е това? Кажете Ми, греша ли, като му задавам въпроси? (Не.) И така, защо му задавам въпроси? Защото някои въпроси са свързани с работа и професии и тъй като не ги разбирам, трябва да попитам някой друг. Освен това знам, че той има опит и разбира тези въпроси. Абсолютно правилно е да му задавам въпроси. Правилни ли са намерението и подходът Ми? (Да.) Не би трябвало да има нищо лошо в това, нали? И така, какъв е правилният начин, по който този човек трябва да се отнесе към този въпрос? Той трябва да Ми каже всичко, което разбира. И после как трябва да мисли за това? Кой е правилният начин да се мисли за това? Кой е грешният начин? Как би мислил за това един нормален, здравомислещ човек? Как би мислил за това някой с нрава на антихрист? Като чуят, че не разбирам, някои хора казват: „О, ти не разбираш! Не знаеш колко ни беше трудно да го направим! Не знаеш това и не го разбираш!“. Докато говорят, те започват да се изтъкват. И какво означава това изтъкване? Че има проблем. Тези хора обикновено са толкова изискани и благочестиви, но защо изведнъж започват да се изтъкват? (Те се смятат за истината, защото разбират малко знания и имат малко опит.) Точно така. Преди, когато другите са им задавали въпрос, те не са смятали, че е кой знае какво. Но когато Аз им задам въпрос, те си мислят: „Не си ли ти истината? Не трябва ли да разбираш всичко? Как може да не разбираш такова нещо? Ако ти не разбираш това, значи аз съм над теб“. Те искат да се изтъкнат малко. Не си ли мислят това? (Да.) Те не се чувстват почетени, а вместо това от тях избухва един вид сатанински нрав. Изведнъж те чувстват, че в края на краищата са толкова могъщи между земята и небесата! Не е ли това погрешно възприятие? Не са ли това глупаци? (Да.) И аз така мисля. Само глупак би мислил по този начин. Не разбират ли те просто малко от тази област? Има много неща, които хората не знаят; те трябва да имат малко самосъзнание. Някои хора знаят малко за тъканите и могат до голяма степен да кажат вида на материала само като го докоснат. Ако го похвалите, като кажете: „Изглежда, че разбираш от тъкани“, той ще отговори: „Точно така. Вие нямаше да го знаете, тъй като не сте учили това. Аз съм го учил, аз съм по-голям експерт в това от вас. Не те гледам отвисоко, просто ти наистина трябва да учиш повече“. Не е ли това доста отблъскващо? Освен това има хора, които готвят малко и започват да се изтъкват колко много ястия могат да направят и колко много гозби могат да сготвят. Някои хора са работили като самоуки селски лекари за малко. Когато техен брат или сестра се разболеят леко и ги помолят да им направят масаж или да им направят акупунктура или вендузи, и попита дали това може да ги излекува, те отговарят: „Мислите ли, че това може да се лекува толкова лесно? Вие не разбирате. Всички ние в медицинската професия всички знаем, че човешкото тяло е сложно. Има тайни в божието сътворение на човека. Така че от обстоятелствата зависи дали може да се използва акупунктура или вендузи“. В действителност и те знаят много малко. Не са в състояние да обяснят ясно никакво медицинско състояние, нито да лекуват много болести. Въпреки това, за да си спестят срама, те все още си придават важност, преструват се и се държат като експерти. Проявленията на тези различни типове хора показват, че всички покварени хора имат нрава на Сатана и нрава на антихрист. И все пак има дори по-сериозни случаи, в които хората се маскират и се преструват до самия край. Независимо дали другите ги хвалят, те таят мрачна мисъл дълбоко в себе си. Каква е тази мисъл? „Никога няма да позволя на никого да узнае истинската ми идентичност и истинските ми способности“. Например, ако са само селски фелдшери, те винаги се опитват да накарат другите да мислят, че са известни лекари, като никога не искат някой да знае, че са селски фелдшери, нито дали действително могат да лекуват болести. Те се страхуват другите хора да узнаят истината за тяхното положение. И до каква степен се опаковат? До такава степен, че всеки, който влиза в контакт с тях, си мисли, че те никога не правят грешки и че са лишени от всякакви недостатъци; че са вещи във всичко, което са научили, и могат да направят всичко, от което другите се нуждаят. Ако другите ги попитат дали могат да готвят, те ще кажат, че могат. Когато ги попитат дали могат да приготвят банкет „Манчу-Хан“, макар и да си мислят: „Не мога да направя това“, те ще отговорят: „Да!“, когато ги попитат отново. И все пак, когато ги помолят да го направят, те ще си измислят извинение, за да откажат. Не е ли това измама? Те се преструват, че знаят всичко, че могат да направят всичко, че са способни на всичко — не са ли глупаци? Но независимо дали са глупаци, или имат малко заложби, някои способности или дарби, кое е единственото общо нещо между антихристите? Това е желанието им да се преструват, че разбират всичко, да се преструват, че са истината. Макар да не твърдят директно, че са истината, те искат да се преструват, че са реалността на всички положителни неща, че могат да направят всичко. Не се ли подразбира тогава, че те са олицетворението на истината? Те вярват, че са олицетворението на истината, че всичко, което казват, е правилно, че е истината.

Има някои хора, на които Горното възлага специална задача. Като научават за това, те си мислят: „Тази задача ми беше поверена от горното, следователно властта ми стана по-голяма. Сега ще имам възможност да демонстрирам своите таланти и власт. Ще накарам тези под мен да видят колко съм страховит“. Когато общуват с братята и сестрите, те им заповядват с думите: „Идете и свършете това!“. Когато ги попитат как да го направят, те казват: „Ще го направиш ли, или не? Ако не, ще ти дам да се разбереш! Това е заповед от горното. Можеш ли да си позволиш да го оскърбиш, като го забавяш? Когато горното потърси отговорност, кой може да си позволи да понесе тази отговорност?“. Братята и сестрите отговарят: „Ние просто искаме да разберем това и да потърсим принципи за извършването му, а не да действаме хаотично и да прилагаме какъвто подход сметнем за добре. Всичко трябва да се прави според принципите. Независимо от въпроса или колко спешен или важен може да е той; независимо кой го поверява, придържането към принципите е неизменна истина. Това е наш дълг и ние трябва да бъдем отговорни. Търсенето на принципи е това, което Бог изисква от нас. Ние търсим и искаме разяснение с отговорно отношение. В това няма нищо лошо. Трябва да ни изясниш този въпрос“. Но те отговарят: „Какво има да се говори по този въпрос? Може ли това, което горното е казало, да е грешно? Побързайте и го свършете!“. На което братята и сестрите отговарят: „Тъй като Горното е казало така, ние със сигурност ще го направим незабавно. Но можеш ли да ни кажеш ясно как трябва да се направи? Има ли някакви конкретни правила или инструкции?“. Те казват: „Правете, както сметнете за добре. Инструкциите от горното не бяха толкова подробни. Разберете го сами!“. Какъв вид човек е това? Нека за момента да забравим за неговия мотив или първопричина да прави така; вместо това, нека първо да разгледаме неговия нрав. Добър ли е този негов подход? (Не.) Как би могъл да измисли такъв подход? Нормален ли е този подход? (Не, не е.) Не е нормален. Това проблем с психическото му състояние ли е, или с нрава му? (Проблем с нрава му.) Точно така, нравът му е проблематичен. Има един израз, „чакам удобния момент“. Това означава, че в миналото той никога не е имал подходящата възможност да надгради властта си, но сега, когато такава възможност се е появила, той ще я сграбчи и ще я използва като претекст, за да действа. Що за нрав е това? Независимо какъв дълг получаваш от Горното, принципите на твоите действия не могат да се променят. Когато Горното ти поверява работа или задача, това е просто поръчение, поверено на теб. Също така е твой дълг да го изпълниш. Въпреки това, след като получиш поръчение от Горното и поемеш работата, можеш ли тогава да твърдиш, че си пълномощен посланик и експерт по истината? Сега имаш ли властта да командваш другите и да правиш каквото си пожелаеш? Позволено ли ти е просто да следваш собствените си наклонности, като действаш както ти е угодно според собствените си предпочитания и по свой собствен начин? Има ли някаква разлика между това Горното директно да ти повери да направиш нещо и да изпълняваш обичайния си дълг, както обикновено? Няма разлика; и двете са твой дълг. Тъй като и двете са твой дълг, променили ли са се принципите за вършене на нещата? Не, не са. Следователно, независимо откъде получаваш своя дълг, същността и природата му са едни и същи. Какво имам предвид с това? Означава, че трябва да действаш според принципите, независимо какъв дълг изпълняваш. Не означава, че само защото Горното директно ти е поверило да направиш нещо, можеш да го вършиш както си поискаш и че всичко, което правиш, ще бъде правилно и оправдано. Дори да имаш някои способности, можеш ли да се отклониш от пътя на търсене на истините принципи? Ти все още си покварено човешко същество. Не си станал бог; не си в специална група. Ти си все още ти и винаги ще бъдеш човек. В Библията има много хора, които са били лично призовани от Бог: Моисей, Ной, Авраам, Йов и много други. Има и много хора, които са говорили с Бог. Нито един от тези хора обаче не е вярвал, че е специална фигура или член на специална група. Някои сред тези хора лично са видели Бог да се явява в пламъци, други са чули Божието слово със собствените си уши, някои са чули пратеници да предават Божиите слова, докато други лично са получили Божиите изпитания. И имало ли е сред тях някой, когото Бог е смятал за различен от обикновените хора? (Не.) Не. Бог не го вижда по този начин. Но ако ти го разбираш по този начин и винаги се възприемаш като специална фигура, какъв нрав имаш? (Нрав на антихрист.) Наистина е нрав на антихрист, което е ужасяващо! Дори ако Бог е положил ръцете Си върху главата ти и ти е дал силата да извършваш чудеса, подкрепени от божествена сила, или да изпълняваш определени задачи, ти винаги ще останеш човек; не би могъл да станеш олицетворение на истината. Какво означава това? Означава, че никога няма да имаш право да използваш името на Бог, за да се противопоставяш на истината и да действаш, както ти е угодно — това е поведението на архангела. Понякога Бог използва специални методи или специални канали, за да повери на определени хора да вършат специални неща, да извършват специална работа или да предават специални събития или задачи. Това е така, защото Бог вярва, че тези хора са способни да поемат такава работа, че могат да завършат работата, която Бог им е поверил, че са достойни за доверието на Бог — и нищо повече. Дори да им е било лично поверено от Самия Бог, да са чули словата от устата на Бог или да са говорили с Бог, те няма да станат нещо по-различно от обикновен човек, нито ще бъдат издигнати от обикновено сътворено същество до уникално или по-висше сътворено същество. Това никога няма да се случи. Следователно, сред човечеството, в Божия дом, независимо колко специални могат да бъдат определени неща като нечии таланти, идентичност, статус, преживяване или поуки, те не могат да се превърнат в олицетворение на истината. Ако някой така безпричинно се преструва на такъв, тогава този човек несъмнено е антихрист. Макар някои хора понякога да разкриват такъв нрав, те все още могат да приемат истината и да се покаят. Такива хора имат нрава на антихрист и вървят по пътя на антихриста; те все още имат надежда да бъдат спасени. Въпреки това, ако някой постоянно се преструва, че е олицетворение на истината, продължава да вярва, че е прав, и отказва да се покае, тогава той е истински антихрист. Всеки, който е антихрист, няма да приеме и частица от истината. Дори да бъдат разкрит и отстранен, той пак не може да опознае себе си, нито може да изпита истинско разкаяние. Някои водачи и работници имат само нрава на антихрист. Принципите, според които действат, и пътищата, които избират, са същите като на антихриста. На тях също им липсва рационалност и не разбират истината, не са наясно с природата на своите действия и последствията от тях и действат безразсъдно. Това, което ги отличава обаче е, че някои от тях все още могат да приемат част от това, което казвам. Моите думи все още могат да ги подтикнат и да им послужат като предупреждение. Въпреки че имат нрава на антихрист, те все още могат да приемат част от истината, могат да приемат известно кастрене, могат да изпитат истинско разкаяние и да се покаят до известна степен. Това ги отличава от антихристите. Това са хора, които имат само нрава на антихрист. Има общо между това да имаш природата същност на антихрист и да имаш нрава на антихрист. Те са по същество едни и същи, като общата черта между антихриста и някой с нрава на антихрист е, че и двамата имат нрав на антихрист. Въпреки това някои от тези хора могат да приемат истината и да покажат истинско разкаяние. Такъв човек не е антихрист, а по-скоро е някой с нрава на антихрист. Това е разликата между антихриста и тези с нрава на антихрист. Всеки, който не може да приеме дори частица от истината и му липсва истинско разкаяние, е истински антихрист. Всеки, който може да приеме истината и има истинско разкаяние, е някой с нрава на антихрист и може да бъде спасен. Трябва да можете ясно да различавате тези два типа хора и да не ги окачествявате на сляпо. Вие от кой тип сте? Някои хора може да кажат: „Защо се чувствам сякаш съм същият като антихрист? Не изглежда да има някаква разлика“. Това усещане е точно, няма очевидна разлика. Ако можеш да приемеш истината и да покажеш истинско разкаяние, тогава това е единствената разлика; това е и разлика по отношение на човешката природа. Тоест антихристът е зъл човек. Човек с нрава на антихрист, от друга страна, не е зъл човек; той просто има покварен нрав. Това е единствената разлика. Няма разлика в техния покварен нрав, всички те са еднакви в това отношение, това е обща черта, която всички споделят. Различните състояния на поквареното човечество, разобличени от Божиите слова, са напълно точни и не се отклоняват и на йота от реалността. Когато Божиите избраници четат Божиите слова, всички те се чувстват по същия начин, всички споделят едно и също разбиране, като се различават само по дълбочината на своите преживявания. Всички те признават собствената си надменност и липса на разум. Всички те са способни да осъзнаят, че имат твърде много видове покварен нрав, че покварата на човечеството от Сатана е проникнала твърде дълбоко и че не е лесно за Бог да спаси човечеството. Макар да е казано толкова много, все още има какво да се каже. Всички те признават, че човечеството е бедно и жалко, сляпо и невежо. Всички те са наясно, че Сатана е този, който е покварил човечеството твърде дълбоко, че първопричината за покварата и нечестивостта на човечеството се крие в покварата и контрола на Сатана над човечеството. След като е покварено от Сатана, човечеството се заразява с отровата на Сатана, като по този начин развива нрава на Сатана и губи рационалността, съвестта и разума на нормалните човешки същества. На хората им липсва способността да различават правилното от грешното. Ако Бог не беше установил закони за човечеството, хората нямаше да знаят дали е правилно или грешно да ударят или да убият някого, или да крадат, или да бъдат развратни. Те биха вярвали, че действията им са оправдани и че трябва да действат по такъв начин. Въпреки това, след като Бог обнародва закони и заповеди, хората осъзнаха, че вършенето на тези неща е грях. Тяхната рационалност стана малко по-нормална. Разбира се, това беше само най-повърхностното ниво на рационалност, която естествено щеше да се задълбочи, след като разберат истината. Сега, ако хората са способни да разберат по-добре различни истини, да опознаят себе си, да намерят правилното си място и точно да измерят степента на собствените си заложби, възприятие и способност да възприемат истината, и ако също така са способни да използват истината като критерий и да разчитат на Божиите слова, за да разберат такива неща като кои от различните нагласи, които покварените човешки същества имат към Бог, са положителни и кои не са, и кои са представи и фантазии, и кои са в съгласие с истината, тогава тяхната рационалност ще стане още по-нормална. Следователно само истината може да даде на хората нов живот. Въпреки това, ако се въоръжаваш със знания, наблягаш на определени практики и винаги се изтъкваш, винаги гледаш да се покажеш и винаги парадираш с това малко неясно и незначително знание или учение и не се стремиш към истината, ще можеш ли да получиш този нов живот? Не, това би било самозаблуда. Не само че няма да го получиш, но и ще загубиш възможността за спасение, а това е много опасно!

Всеки от вас е слушал много проповеди за истината и сега повече или по-малко имате известна проницателност за различни видове хора. Въпреки че можете да разпознавате зли хора и лоши хора, все още не можете да разпознавате лъжеводачи и антихристи. Сега Божият дом постепенно изчиства от църквата всички онези, които не приемат и най-малката частица от истината, които все още действат безразсъдно и смущават и прекъсват работата на Божия дом. Това показва, че Божието дело е достигнало този етап и Божиите избраници започват да се пробуждат. Когато в миналото влизах в контакт с определени хора, винаги усещах, че от тях се излъчва някаква „миризма“. Каква миризма? Беше точно като миризмата на диви зверове и свирепи животни, които наежват козината си и вият, преди човек дори да се доближи до тях. Човешките същества също проявяват определени видове поведение, подобно на животните. Как възникват тези видове поведение? Те идват от покварения сатанински нрав, които хората притежават. Какво имам предвид под „миризма“? Имам предвид, че не виждаш искреност, когато погледнеш в очите им; вместо това се сблъскваш с празен, блуждаещ поглед. Те чувстват, че не са способни да те преценят и затова очите им блуждаят, когато те гледат. Не можеш да откриеш и никаква откровеност в думите, които изричат, защото дълбоко в себе си те нямат такава. Какво имам предвид, когато казвам, че нямат откровеност? Имам предвид, че независимо с кого общуват, дълбоко в тях има защитна бариера. Можеш да усетиш тази защитна бариера по погледа в очите им, тона на гласа им и начина им на говорене. Това е видът миризма, която имат; тя създава усещането, че макар да са чули много проповеди, те все още не разбират истината, нито са поели по пътя на спасението. Независимо как разговаряш с тях за истината или разобличаваш покварения нрав на човечеството; без значение колко искрено се отнасяш към тях, предоставяш им ресурс, пасеш ги или им помагаш, няма да спечелиш искрено отношение от тях. И така, какво се крие в тях? Предпазливост, съмнение — това са най-често срещаните. Освен това има и вид самозащита и желание винаги да бъдат високо ценени. Следователно техните думи, погледът в очите им, израженията на лицата им, всички те разкриват нещо доста неестествено. Тоест това, което възприемаш от очите и израженията им, е различно от това, което мислят дълбоко в себе си. Накратко, независимо дали човек е плах, предпазлив, или има вътрешни трудности, ако не можеш да видиш неговата откровеност, това не би ли било проблематично? (Да.) Наистина, това е проблем. И така, как можем да разберем? Можем да разберем от тяхното поведение или начина, по който говорят. Те не казват това, което им е на ума; по-скоро избират думи, които смятат за подходящи, и разговарят с теб за неща, които вече са обмислили. Това е тактика за самозащита на невярващите. Винаги, когато ги сполети нещо, те първо настръхват като таралеж, защитавайки се. Тяхната истина, техните способности и таланти, грешките, които са направили, тяхното объркване — дори тяхната измама и лицемерие — всичко е обвито в бодлите им, скрито от погледа на външния свят, скрито дори от Моя поглед. Те полагат големи усилия, за да се прикрият и опаковат, а също и да се защитят. Откъде идват тези неща? Човечеството е придобило тези неща, след като е било покварено от Сатана. В началото, след като Бог създаде Адам и Ева, Той ги поведе да живеят в Едемската градина. Каза им кои плодове от кои дървета могат да ядат и кои не. Те бяха голи и не се срамуваха пред Бог. И какво мислеха за това? Те мислеха, че така ги е създал Бог, че имат онова, което Бог им е дал, и че не е необходимо да се крият от Бог — никога не са мислили да правят това. Затова, независимо как се явяваха пред Бог, те винаги бяха с открито сърце. Можеше да се види искреност в очите им. Те нямаха защити или предпазни стени срещу Бог дълбоко в сърцата си. Нямаше нужда да се защитават пред Бог, защото дълбоко в сърцата си знаеха, че Бог не представлява заплаха за тях; те бяха в абсолютна безопасност. Бог само щеше да ги защитава, да ги обича и да ги цени. Бог никога нямаше да им навреди. Дълбоко в себе си това беше тяхната най-основна и твърда мисъл. Но кога започна да се променя това? (Когато изядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото.) Яденето от дървото за познаване на доброто и злото всъщност е символично. То означава, че като се започне от момента, в който Сатана за пръв път примами Ева, те бяха лека-полека примамвани от Сатана, като извършваха грехове, правеха грешни неща и вървяха по грешен път. Тогава отровата на Сатана влезе в тях. Скоро след това, преди идването на Бог, те често се криеха от Бог, като не искаха да ги намери. Защо им е да правят това? Те се чувстваха отдалечени от Бог. И как се появи това разстояние? Защото имаха нещо различно вътре в себе си. Сатана им даде определени мисли и възгледи, даде им вид живот, като ги накара да се съмняват и да се пазят от Бог. Тогава те веднага започнаха да се чудят дали Бог ще им се смее, като ги види голи. Откъде дойде тази идея? (От Сатана.) Защо не мислеха по този начин, преди Сатана да ги примами? По онова време те притежаваха най-първичния живот, даден от Бог. Те не се страхуваха, че Бог ще им се смее, нито имаха такива мисли. Но след като бяха примамени от Сатана, всичко започна да се променя. Първо, те си помислиха: „Ние не носим нищо. Няма ли Бог да ни се смее? Означава ли това, че нямаме срам?“. В умовете им възникнаха редица въпроси. И щом тези мисли възникнаха, те не можеха да не се скрият от Бог. Със сигурност си мислеха: „Кога идва Бог? Ако Бог дойде, какво да правя? Трябва бързо да се скрия!“. Те чувстваха необходимостта винаги да се крият. Това покварен нрав ли е? (Да.) Примамката на Сатана е в основата на този покварен нрав. Когато се пазят и се крият от Бог, щяха ли все още да се доверяват на Бог в сърцата си? Щяха ли все така да разчитат на Него? (Не.) И така, какво остана? (Предпазливост.) Единствените неща, които останаха, бяха предпазливост и подозрение, както и отдалечаване, страх и съмнение — всички те дойдоха. Те дори си мислеха: „Ще ни навреди ли Бог? Ние сме голи и нямаме с какво да се защитим. Може ли Бог да ни удари? Може ли да ни убие?“. Никога не им е хрумвало, че животът им е даден от Бог и Той със сигурност няма да ги убие толкова лесно. Умовете им бяха замъглени, те бяха станали объркани. Покварата на човечеството от Сатана продължава и до днес; отношението на човечеството към Бог може да се види в очите на хората и никога не се е променяло. Искреността я няма; истинската вяра, доверие и разчитане на Бог ги няма. Къде се крие коренът на това? (В покварата на Сатана.) Точно така, крие се в покварата на Сатана. Сатана е навредил ужасно на човечеството! Въпреки че хората може да мислят, че времето преди Сатана да поквари човечеството е било доста добро, в действителност, в сравнение с времето след като са били спасени и са разбрали истината и са познали на Бог, нещата тогава все още не са били толкова добри, колкото са след като са спасени. Ако можехте да избирате, кой от тези сценарии бихте избрали? (Времето след спасението.) Всъщност не е уместно хората да избират нито едното, нито другото; хората не могат да избират. Това е повелено от Бог, това е съдбата на човечеството. Преди да бъдат покварени от Сатана, въпреки че хората са имали доверие и са разчитали на Бог, първите хора не са разбирали истината и не са знаели кой е Бог. Днес хората поне имат представа за това; те знаят, че човечеството идва от Бог, че са сътворени същества и Бог е техният Създател. Те знаят, че Бог контролира всичко. Но хората по онова време не са разбирали тези неща. Те са били доста прости, което означава, че не са се страхували Бог да ги види или да им се смее и са се обръщали към Бог за всичко. Вярванията им са били толкова прости. Но знаели ли са кой е Бог? Не. Следователно цялото дело, което Бог е извършил, има дълбока стойност и голямо значение за човечеството. То цялото е добро. Когато говорим за историята на бунтарството на човечеството срещу Бог, чувствате ли се доста тъжни? Някогашната интимна връзка между човечеството и Бог е станала толкова далечна. Бог искрено защитава и обича човечеството, но хората се съмняват в Бог, те се крият и се отдалечават от Бог, дори гледат на Бог като на враг. Наистина е много тъжно да се каже това. Но можем да насочим омразата си само към Сатана. Сатана е този, който е покварил човечеството толкова ужасно. Въпреки че Сатана е покварил човечеството до такава степен, Бог има начин да спаси човечеството. Независимо как Сатана смущава, това няма да повлияе на Божието дело за спасяване на човечеството. Това е Божието всемогъщество, Божията власт.

Щом придобият малко преживявания и знания и си вземат някои поуки, антихристите се преструват, че са олицетворение на истината. Разговаряхме достатъчно по тази тема. Каква информация придобихте от нея? Какви истини разбирате? (Не бива да ценим знанието.) Това е един аспект. Има ли други? (Човечеството никога не е истината и не бива да се преструва на Бог.) Да се преструваш на истината само по себе си не е положително нещо. Истината не е нещо, на което човек може да се преструва; тя е същността на Бог. Бог ти предоставя известна истина — и придобиването на малко истина вече е достатъчно добро. Но някои хора искат да станат олицетворение на истината. Това е невъзможно. Такива твърдения са напълно неоснователни. Освен това, ако хората искат да бъдат спасени чрез вяра в Бог, те трябва да се научат да постъпват по един практичен начин и да не преследват съвършенство. Макар и думата „съвършенство“ да съществува, идеята сътворените човешки същества да станат съвършени е несъстоятелна. Съвършенство може да се намери само в Бог. Кой сред човешките същества, които са пълни с поквара, е съвършен? Всичко, което Бог създава, е безупречно. Това наричаме „съвършенство“. Помислете за рибите в морето, птиците в небето, пернатите и зверовете, които бродят по земята — всички те са съвършени. Можеш ли да намериш някое, което не е добро? След това е биологичната верига, образувана от всички живи същества — колко е съвършена! Покварените човешки същества могат само да причиняват разрушение, правейки я несъвършена, с недостатъци и дефицити. Колко егоистично и достойно за презрение! Всичко, което Бог създава, е добро. Листата на дърветата са във всякакви форми, животните, големи и малки, са във всякакви форми, всяко със своя собствена функция. Бог е твърде внимателен към човечеството, но човечеството, бидейки покварено от Сатана, не успя да се погрижи за всички неща. Вместо това човечеството е съсипало нещата и е пропиляло ревностното и грижовно намерение на Бог. Човешките същества не са оценили всичко това; по-скоро те енергично го съсипаха, като разхищаваха и унищожаваха всички ресурси до краен предел. И какъв е резултатът от това? Какъв е крайният изход? Те жънат това, което са посели! Околната среда е унищожена, хранителната верига е нарушена, въздухът е замърсен, а водата е заразена. Не е останала естествена храна; няма дори чиста вода за пиене. Следователно понятието „съвършенство“ не съществува сред човешките същества, покварени от Сатана. Всеки човек, който под знамето на стремежа към истината твърди, че е съвършен или че търси съвършенство, прави твърдение, което не издържа на критика — това е измамна, подвеждаща лъжа. И все пак такива покварени човешки същества желаят да се преструват, че са олицетворение на истината! Те са извършили толкова много лоши неща, но все още смятат, че могат да се преструват, че са олицетворение на истината! Не означава ли това, че тяхната сатанинска природа е непроменима? (Да.) Да нямаш никаква истина, но все пак да желаеш да се преструваш, че си олицетворение на истината, колко безсрамен е родът на Сатана!

20 ноември 2019 г.