Допълнение: Подаръци

Преди да стигна до основната тема на това общение, позволете ми да ви разкажа една история. Какъв тип история да разкажа? Ако тя няма въздействие върху хората или ако не извисява духовно или не е от полза за онези, които вярват в Бог, по отношение на тяхното навлизане в живота и познаването на Бог, тогава няма смисъл да я разказвам. Ако ще разказвам история, то тази история трябва сама по себе си да бъде до известна степен духовно извисяваща — трябва да има стойност и смисъл. Така че чуйте тази история днес и вижте дали тя може да бъде духовно извисяваща и полезна за вас. Някои истории са истински, докато други са измислени, заимствани от реални събития; те не са истински, но често се срещат в живота, така че не са откъснати от реалността. Независимо дали са измислени или наистина са се случили, всички те са тясно свързани с живота на хората. Така че защо да Ви разказвам такива истории? (За да можем да разберем истината.) Точно така: за да можете да разберете истината от тях — някои истини, които хората трудно разбират в реалния живот. Нека използваме разказването на истории, за да доближим познанието на хората за истината и за Бог до реалността и да ги улесним в разбирането на истината и Бог.

Когато имам много контакти с хора през продължителен период от време, странните и забавни случки стават неизбежни. Тази конкретно се случи през пролетта на тази година. Тъй като зимата бе отминала и пролетта наближаваше, времето ставаше все по-меко и по-меко и всякакви видове растения бяха започнали да покълват, растейки ден след ден под слънчевата светлина и дъжда. Някои от тези растения бяха диви, а някои бяха култивирани; имаше такива за консумация от животни, такива за консумация от хора и такива за консумация както от животни, така и от хора. Беше пролетна сцена: зелен и оживен пейзаж. И тук започва историята. Един ден, за моя изненада, получих специален подарък. Какъв вид подарък? Торба с диви зелени растения. Човекът, който Ми я даде, каза: „Това е обикновена овчарска торбичка — става за ядене и е полезна за здравето Ти. Можеш да я добавиш към бърканите яйца“. Добре. След това я сравних с овчарската торбичка, която бях купил по-рано, и веднага щом го направих, възникна проблем. Можете ли да отгатнете какъв беше той? Бях се натъкнал на „мистерия“. Каква мистерия? Овчарската торбичка в чужбина изглежда различно от овчарската торбичка в Китай. Има ли нещо нередно тук? (Да, има.) Ако беше същото нещо, тогава би трябвало да изглежда по същия начин, така че кое би било първото нещо, което би Ви дошло на ум, когато откриете, че изглежда различно? Това овчарска торбичка ли е или не е? Не можех да бъда сигурен. Не трябваше ли да попитам онзи човек какво става? Така че по-късно отидох и го попитах: „Сигурен ли си, че това е овчарска торбичка?“. Той се замисли над това и отговори: „О, не съм сигурен дали е овчарска торбичка или не“. Ако не е бил сигурен, как можа да ми я подари? Защо посмя да ми я даде? За щастие, не я изядох просто така. Два дни по-късно се уверих, че наистина не е овчарска торбичка. Какво каза онзи човек? Той каза: „Как разбра, че не е овчарска торбичка? Не съм сигурен, но забрави за това: не я яж“. Може ли такова нещо все пак да се яде? (Не може.) Не може да се яде. Ако кажа: „Не си сигурен, но заради любезността ти ще рискувам и ще я изям“, дали това ще свърши работа? (Не.) Каква е същността на подобно действие? Би ли било глупаво? (Да.) Да, това е глупава постъпка. За щастие, не я изядох, нито се задълбочих повече в нещата, така че въпросът беше приключен.

След известно време диви растения от всякакви видове започнаха да растат по полетата: високи и ниски, цъфтящи и нецъфтящи, и растения във всякакви оттенъци и разновидности. Броят им се увеличаваше, растяха все по-нагъсто и ставаха все по-оформени. Един ден получих друга торба с подарък, но тази не беше торба с овчарска торбичка. Вместо това, тя съдържаше китайски див пелин, от същия човек. Той беше достатъчно любезен да изпрати друга торба, и с нея инструкциите: „Опитай това. Това е китайски див пелин: Прогонва студа, а можеш също да го добавиш към бърканите яйца“. Погледнах го: не беше ли това едногодишен пелин? Китайският пелин се среща в много части на Китай и листата му имат специален аромат, но човекът не беше изпратил това — как би могло това да мине за китайски див пелин? Листата си приличат малко, но беше ли или не беше? Попитах човека, който Ми го даде, но той каза, че не знае — с тези думи напълно избяга от отговорност. Той дори попита: „Защо още не си изял поне малко от него? Въпреки че не съм сигурен какво е, трябва да изядеш малко. Аз ядох малко и е наистина вкусно“. Той не беше сигурен, но въпреки това Ме подтикваше да го изям. Какво мислите, че трябваше да направя? Трябваше ли да се насиля да го изям? (Не.) Със сигурност не трябваше да се яде, защото човекът, който го беше изпратил, дори не знаеше какво е. Ако бях рискувал и го бях изял, за да опитам нещо ново, може би нищо нямаше да се случи, защото човекът, който го беше ял, беше казал, че всичко ще бъде наред. Но какво да кажем за начин на действие, като например да мислиш, че всичко ще бъде наред и да го изядеш, без да знаеш какво е? Не е ли това да действаш на сляпо? Що за човек прави такива неща на сляпо? Само някой, който е груб и безразсъден, би направил това — някой, който си мисли: „И в двата случая няма значение; повече или по-малко става“. Смятате ли, че трябва да направя това? (Не.) Защо не? Има толкова много неща за ядене; защо да рискувате да ядете непознато растение? По време на масов глад, когато наистина не е останала храна, можете да търсите различни диви зелени растения, за да се опитате да ги ядете, и можете да поемете някои рискове. В ситуации като тези, бихте могли да ядете непознато растение. Но дали това сега е една от тези ситуации? (Не е.) Има толкова много неща, които можете да ядете, така че защо да ходите да търсите диви зелени растения? Необходимо ли е да поемате риск само за някаква малка полза, която е невидима, неосезаема и въображаема? (Не е.) И така, реших да не го ям. За щастие не го изядох; нито се задълбочих повече в нещата, и този въпрос също беше приключен.

След известно време човекът Ми даде още един подарък; това беше третият път. Подаръкът този път беше доста специален: не беше израснал от почвата, нито беше плод от дърво. Какво беше? Две птичи яйца, внимателно увити в хартиена торбичка, върху която бяха написани думите „Птичи яйца за Бог“. Забавно, нали? Когато отворих хартиената торбичка, видях, че черупките на двете яйца бяха красиво оцветени. Никога преди не бях виждал подобни, така че не можех да кажа какъв вид птица ги е снесла; мислех да потърся информация в интернет, но не можах да намеря никакви следи, защото имаше много яйца със същата форма и цвят, така че нямаше начин да ги идентифицирам въз основа на размер и цвят. Някой от вас смята ли, че щеше да е полезно да попитам човека какъв вид птичи яйца са били? (Не.) Защо не? (Той също нямаше да знае.) Вие познахте; той също нямаше да знае. Затова не го попитах. Ако го бях попитал, щях да нараня чувствата му и той щеше да си помисли: „Аз съм толкова добронамерен и загрижен, но Ти все още се съмняваш в мен. Защо трябва да ги търсиш в интернет? Щом ти ги давам да ги изядеш, просто ги изяж!“. Смятате ли, че трябваше да изям яйцата или не? (Не е трябвало.) Ако ви ги беше дал, щяхте ли да ги изядете? (Не.) Аз също не бих го направил. Тези яйца са предназначени за излюпване и размножаване на птици. Нямаше ли да е жестоко да ги изям? (Щеше.) Не можех да направя това, така че въпросът с птичите яйца беше приключен, но такива неща продължиха да се случват.

Един ден попаднах на някакъв едногодишен пелин — който приличаше на китайски див пелин — съхнещ някъде на парапет, затова попитах една сестра за какво служи. „Не е ли това същият вид китайски див пелин, който онзи човек Ти даде последния път? — отвърна тя. — Китайският див пелин може да премахне влагата и да прогони студа. Не си ли чувствителен към студа? Човекът каза, че след като изсъхне, той ще го запази за Теб, за да го използваш за накисване на краката в топла вода, за да прогониш студа“. Каква според вас беше реакцията Ми, когато чух това? С една дума. (Безмълвие.) Точно така, бях безмълвен. При такива обстоятелства не трябваше ли да се замисля колко загрижен е бил този човек и колко много се е постарал? Как можех да бъда безмълвен? Просто този човек няколко пъти преди това беше непроницателен по тези въпроси и след това промени подхода си, сякаш за да каже: „Дадох Ти зелени растения и яйца за ядене, но Ти не ги изяде, затова изсуших малко китайски див пелин за Теб за накисване на краката в топла вода, за да не бъдат напразни усилията ми“. Този спектакъл наистина Ме остави безмълвен. По-късно разказвах на някой друг, че много аптеки сега имат в наличност китайски див пелин. Можете да закупите колкото искате: предлага се в различни опаковки, произвежда се от различни държави и се обработва хигиенично. Много по-добър е от това, което човекът Ми беше изпратил, така че не е ли напразно усилие да го береш край пътя и след това да го поставяш на парапета, за да изсъхне на слънце? Ако той го изсуши и Ми го даде, смятате ли, че го искам? (Не го искаш.) Не го искам. С течение на времето вече нямаше китайски див пелин на парапета, защото това, което бях казал, беше стигнало до него и той спря да го изпраща. По-късно, когато имаше повече диви зелени растения в полето, те вероятно вече не са се считали за редки, така че никой вече не Ми изпращаше диви зелени растения. И предполагам, че птичите яйца вероятно са се излюпили междувременно и вече не могат да бъдат събирани, така че чак до настоящия момент не съм получавал повече птичи яйца или диви зелени растения. И това беше Моята история.

Общо взето, в историята имаше четири инцидента, всички от които бяха свързани с изпращането на неща до Мен: два бяха свързани с изпращане на неизвестни диви зелени растения, един беше свързан с изпращане на яйца от неизвестна птица, а друг беше свързан с изсушено на слънце „традиционно китайско лекарство“. Може да звучи малко нелепо да се говори за тези неща, но що се отнася до самите инциденти, какви впечатления, ако има такива, останаха у вас, след като ги чухте? Има ли нещо, което трябва да разберете или да вземете от тях, някакви поуки, които трябва да извлечете? За какво си мислехте всички вие, докато слушахте? Бяха ли нещата, които разказах, насочени към някой конкретен човек? Със сигурност не. Но тогава, щом не са били насочени към някой конкретен човек, защо говоря за тях? Има ли смисъл? Или това са просто празни приказки? (Не са.) След като не смятате, че това са празни приказки, знаете ли защо говоря за това? Защо този човек е направил такива неща? Какво е било естеството на поведението му? Какъв е бил мотивът му? В какво се състоят проблемите тук? Трябва ли те да бъдат поставени в контекст? Ще можете да разберете истината, ако прозрете хората и естеството на самите случаи в контекста им. Според вас добри или лоши са били намеренията на човека, който е извършил тези неща? (Добри намерения.) На първо място, едно нещо е сигурно: той е бил добронамерен. Какво е било погрешно в добрите му намерения? Означава ли извършването на неща с добри намерения, че ви е грижа? (Не непременно.) Ако добрите намерения са нечий мотив да направи нещо, означава ли това непременно отсъствие на нечистотата на покварен нрав? Не означава. Тогава питам всички вас, ако се отнасяш с уважение към родителите си и им се подчиняваш, защо не би им изпратил тези неща за ядене? Или ако харесваш началниците и водачите си и те е грижа за тях, защо не би им дал такива неща за ядене? Защо не би се осмелил да го направиш? Защото се страхуваш, че нещо ще се обърка. Страхуваш се да не навредиш на родителите си, на водачите си и на началниците си, но нима не се страхуваш, че ще навредиш на Бог? Какви са намеренията ти? До какво води добротата ти? Опитваш ли се да измамиш Бог? Опитваш ли се да си играеш с Него? Ще се осмелиш ли да правиш такива неща, ако Бог беше духовно същество? Ще имаш ли богобоязливо сърце, ако видиш, че Божията плът е с нормална човешка природа и вместо да изпитваш страхопочитание пред Него, се осмеляваш да извършваш такива неща? Ако нямаше богобоязливо сърце, вършенето на такива неща наистина ли щеше да е проява на загриженост от твоя страна? Това не е проява на загриженост: това е да мамиш Бог и да си играеш с Него, и е изключително дръзко от твоя страна! Ако наистина си отговорна личност, защо първо не опиташ и не вкусиш нещо сам, за да се увериш, че няма нищо нередно, преди да го занесеш на Бог? Ако го занесеш направо на Бог, без да го ядеш и опиташ сам, това не е ли да си играеш с Бог? Не чувстваш ли, че оскърбяваш Божия нрав, като правиш това? Може ли Бог да забрави това? Дори ти да забравиш, Бог няма да забрави. Когато правиш нещо такова, какво ти минава през ума? Не си го опитал и нямаш научни доказателства, но се осмеляваш да го дадеш на Бог. Отговорно поведение ли е това? Ако нараниш Бог, каква отговорност би понесъл? Дори ако не бъдеш осъден съгласно закона, Бог ще те накаже завинаги. Дори не би помислил, че този боклук е достатъчно добър, за да го дадеш на невярващите лидери и служители, и би го счел за недостойно, така че какви намерения би имал, давайки го на Бог? Толкова ли малко струвам? Ако трябваше да дадеш на шефа си торбичка с диви зелени растения, какво би си помислил той? „Само толкова ли струвам? Хората ми дават пари и маркови вещи, а ти ми даваш шепа плевели?“. Би ли бил способен да преминеш през това? Със сигурност не. Но ако си преминал през това, за какво би се притеснявал? Първото нещо, за което трябва да мислиш, е: „Какво харесва шефът? Има ли нужда от това нещо? Ако той няма нужда от него и аз все пак му го дам, той ще ми създаде ли неприятности? Ще ме тормози и измъчва ли на работа? Ако нещата станат сериозни, ще ме уволни ли, като търси претекст и ме хване в грешка?“. Мислиш ли за нещо от това? (Мисля.) Ако искаш да угодиш на шефа си, какво е първото нещо, което трябва да му дадеш? (Нещо, което той харесва.) Просто да му дадеш нещо, което той харесва, не е достатъчно. Ако в момента той се нуждае от чаша например, можеш ли да похарчиш 10 или 20 китайски юана, за да купиш една и да му я дадеш? (Не.) Трябва да му дадеш нещо златно, нещо сребърно, нещо представително. Защо да му даваш нещо, което с неохота би купил за себе си? (За да му угодя.) Каква е целта да му угодиш? На първо място, като минимум, той може да те вземе под крилото си и с властта, с която разполага, може да те защитава и да направи работата и заплатата ти стабилни и сигурни. Най-малкото, той няма да ти създава проблеми. Така че никога няма да му поднесеш връзка непознати диви зелени растения. Не е ли така? (Така е.) Не можеш да направиш това дори на шефа си, защо тогава човекът, който Ми даде плевелите, би направил това с Мен? Мислил ли е за последствията? Със сигурност не е. А защо не е? Някои биха казали: „Защото няма да ни измъчваш“. Толкова ли е просто? Защото няма да му създам неприятности, това ли е? Как се е осмелил да дава такива неща? (Мислел е, че намеренията му са добри.) Точно така — прикрил е цялата си грозота и нечестивост зад добри намерения, тоест: „Имам добри намерения към Теб, но другите нямат! Погледни всички тези диви зелени растения. Кой ги намери за Теб? Не бях ли аз?“. Какъв вид отношение е това? Какъв вид манталитет е това? Тези добри намерения в съответствие с човешката природа ли са? Ако те дори не са в съответствие с човешката природа, могат ли да бъдат съгласно истината? (Не могат.) Не биха могли да бъдат по-далеч от истината! Какви са тези добри намерения? Наистина ли са добри намерения? (Не са.) Тогава какъв вид отношение включват те? Какъв вид нечистота и същина съдържат? Дори вие, младите хора, които сте видели малко от света, разбирате, че не можете просто да правите подаръци на шефа си по какъвто и да е начин; трябва да мислите за последствията. Така че, ако особено опитен мъж на възраст четиридесет или петдесет години Ми даде такива неща, според вас, каква е природата на тази постъпка? Струва ли си да го обсъждаме тук? (Да.) И така, в крайна сметка каква е природата на това? Човекът небрежно Ми даде малко диви зелени растения, като Ме помоли да ги изям, без самият той дори да знае какви са. Когато казах, че не приличат на този вид диви зелени растения, той не губи време да Ми каже да не ги ям — и това не е всичко. Той Ми изпрати за ядене диви зелени растения от друг вид. Не ги изядох и той каза: „Хапни малко, вкусни са. Опитах ги“. Що за отношение е това? (Неуважително и безотговорно.) Точно така. Усещате ли всички това отношение? (Да.) Добронамерено ли е? Тук няма нищо добронамерено! Той е взел нещо на случаен принцип, без дори да му струва нещо, и след това го е сложил в найлонова торбичка и Ми го е дал, карайки Ме да го ям. Дори ако трябваше да набереш някакви диви зелени растения, за да нахраниш овцете и зайците, пак би трябвало да се замислиш: „Могат ли животните да се отровят, ако ядат това?“. Не е ли това нещо, което трябва да обмислиш? Ако не би желал да поемеш риска, когато храниш добитъка, тогава как можеш просто да вземеш някаква стара връзка диви зелени растения и да Ми я дадеш да я изям? Що за нрав е това? Каква е природата на проблема? Разбирате ли? Ако такъв човек се отнася с Мен по този начин, как мислите, че би се отнесъл с подчинените си или с някого, когото смята за обикновен човек на улицата? Това е просто небрежно пилеене на време. Що за нрав е това? Нечестив и порочен. Може ли той да бъде считан за добър човек? (Не, не може.) Той не е считан за добър човек. Да не приемаш на сериозно телата и живота на хората, да ги залагаш на карта и да не чувстваш нищо след това, и всъщност да нямаш абсолютно никакви угризения на съвестта, а да си способен да правиш едно и също нещо отново и отново: това наистина е странно.

В началото на историята казах няколко думи, на които може би не сте обърнали особено внимание. Казах, че някои от тези диви зеленчуци могат да се ядат от хора, някои могат да се ядат от животни, а някои могат да се ядат от хора и от животни. Това е „известна поговорка“ и тя си има източник. Знаете ли откъде идва? Това е алюзия към една история. Идва от човека, който даде тези няколко подаръка в онази история. Този човек отговаряше за засаждането и беше засадил три вида царевица. Кои три вида? Тези три: видът, който ядат хората, видът, който ядат животните, и видът, който ядат както хората, така и животните. Тези три вида царевица са доста интересни. Чували ли сте за тях преди? Не сте, а и аз ги чух за първи път — тъй като са рядкост. В крайна сметка, понеже хората, които ги засадиха, бяха толкова безотговорни, трите вида царевица били объркани: тези за консумация от животни били дадени на хората, докато тези за консумация от хора били дадени на животните. След като я изяли, всички се оплакали, че царевицата е неприятна на вкус, че няма вкус на зърно и че има леко тревист привкус. Какво са направили хората, които са засадили царевицата? Поради тяхната безотговорност в изпълнението на дълга си те смесили това, което е за консумация от хора, с това, което е за консумация от животни, така че никой не можел да ги различи, и се наложило отново да закупят семена и да ги засадят наново. Според всички вас как е била извършена тази работа? Тези хора нямат ли принципи в действията си? (Нямат.) В действията си търсят ли истината? (Не търсят.) С такова отношение в действията си, бидейки толкова неуважителни и безотговорни към всички, какво мислят такива хора за вярата в Бог? Какъв е техният подход към истината? Каква тежест има истината в сърцата им? Колко значима е Божията идентичност? Знаят ли? (Не знаят.) Не трябва ли да знаят такива важни неща? Тогава защо не знаят? Това е свързано с техния нрав. Какъв нрав е това? (Това е нечестивост.) Това е нечестивост и неприязън към истината. Те не осъзнават естеството на това, което правят, и никога не се опитват да размишляват или да търсят, нито изследват себе си, след като направят нещо. Вместо това те правят каквото си искат, мислейки си, че докато имат добри и правилни намерения, нямат нужда някой да ги надзирава или критикува; те мислят, че отговорностите и задълженията им са изпълнени. Така ли е? Някои хора казват: „Разбрахме историята, която Ти разказа, но все още не разбираме частта, която най-много ни интересува, а именно: Какво е Твоето отношение към случването на подобни неща? Какво е Твоето отношение към човека, който прави такива неща? Гняв, отритване и отвращение ли е? Или харесваш такъв тип хора?“. (Отвращение е.) Не трябва ли да се отвращавате от такива неща? (Трябва.) Какво бихте си помислили вие, ако подобно нещо се случи на вас? Да предположим, че един добросърдечен човек не спира да ти дава някакви непознати предмети, като полага големи усилия да те убеди: „Яж ги, полезни са за здравето ти; яж ги, ще те поддържат добре запазен; яж ги, ще подобрят външния ти вид и жизнеността ти. Няма да сгрешиш, ако ме послушаш!“. Какво би си помислил, ако при проверка се окаже, че нямат никаква стойност? (Ако бях аз, вероятно вече не бих искал да се занимавам с такъв тип човек; щях да съм му ядосан и изгубил дар слово — такива чувства.) Човек трябва да се отвращава и да се възмущава от такива хора. Какво друго? Трябва ли човек да се чувства ядосан, тъжен или огорчен? (Няма смисъл.) Няма смисъл, нали? Няма ли хора, които казват: „Този човек вероятно е направил това, защото не разбира истината.“? Повечето хора не разбират истината, но колко от тях са способни да правят такива неща? Не се ли различават хората един от друг? (Различават се.) Хората се различават. Точно както когато хората имат взаимоотношения помежду си: когато има обмен на материални блага, някои хора търсят справедливост и разумност. Дори тези хора да позволят на другата страна да се възползва малко от тях, това няма значение за тях — по този начин отношенията им продължават; те притежават човешка природа и чувстват, че не е голяма трудност да бъдат в леко неизгодно положение. Други хора нямат човешка природа и винаги обичат да се възползват от другите: във взаимоотношенията си с другите гледат само да се възползват и да спечелят за сметка на другите. Ако могат да извлекат някакви ползи от теб, те ще ти угаждат и ще поддържат отношения с теб, но ако не могат, тогава ще те изритат. Те не проявяват никаква искреност към теб; такива хора нямат човешка природа.

Какво мислите вие за типа хора, които правят подаръци като в разказаната днес история? Защо такива хора подаряват неща? Съвпадение ли е? Ако се случва веднъж на няколко години, може да е съвпадение, но може ли все още да се счита за съвпадение, ако същото нещо се случва четири пъти в рамките на един сезон? (Не може.) Това негово поведение не беше случайно, нито пък такъв нрав може да се нарече моментно разкриване и проявление на поквара. Тогава каква беше природата на поведението му? Както казахме по-рано, поведението му беше неуважително, безотговорно, безразсъдно, прибързано и импулсивно, и с нецивилизован нрав. И така, защо го направи? Защо не даде тези неща на други, а само на Мен? Моята различна идентичност и статус Ме правят пригоден да получа тези подаръци. По този начин става ли ясно намерението на човека, който даде подаръците, и природата на това, което направи? Каква беше целта му? (Да се подмаже.) Точно така. Коя е най-точната дума, за да се опише това негово подмазване? Това е евтин трик: подмазване и опортюнизъм. Това е умел начин да ти се подмаже, да те примами в дупката, която той е изкопал, без ти да осъзнаеш, и да породи у теб добри чувства към него, когато всъщност не е ни най-малко искрен — иска да постигне собствените си цели, без да плаща никаква цена. Той направи това без никакво подробно обмисляне на последствията и просто ти даде нещо, което е намерил безплатно, като те кара да чувстваш, че е грижовен, и измамно те успокоява до състояние на щастие. Какво всъщност означава това? Означава, че без дори да похарчи и стотинка, той те е накарал да чувстваш, че си получил голяма полза за негова сметка, което очевидно означава, че те взима за глупак. Не означава ли това? Той си мисли: „Не харча и стотинка и не си правя труда; изобщо не съм искрен с Теб. Просто ще Ти дам нещо, за да Ме запомниш, така че да Ме мислиш за мил, грижовен и предан, и че имам любов към Теб в сърцето си“. Да те накара погрешно да повярваш, че той е такъв, е евтин трик, а също и опортюнизъм. Използването на най-евтината така наречена доброта за най-голяма полза и най-голямо предимство, без да се плаща никаква цена или да се проявява каквато и да е искреност, е евтин трик. Някой от вас би ли направил това? Всеки го прави — просто вие не сте направили същото нещо, което той направи, но бихте го направили, ако имахте възможност. Това е първият извод, до който стигнах в отношенията си с този тип хора, а именно че те са много добри в евтините трикове. Те не вярват в Бог; това, което следват, е някой, който според тях ще им донесе полза, ще ги благослови и който си струва да бъде следван. Този единствен инцидент напълно разобличи вярата на този тип хора и истината за това какви са всъщност. Разбирането на такива хора за любовта, предаността и покорството към Бог е твърде опростенческо и те искат да използват метода на евтиния трик, за да спечелят Божието одобрение и да получат благословии. Искрени ли са те към Бог? Богобоязливи ли са по някакъв начин? (Не са.) Тогава не може да става и дума за други неща. Това е първият извод, до който достигнах. Според вас прав ли съм? (Да.) Несправедливо ли го етикетирам? Правя ли от мухата слон? Категорично не. Ако се съди по неговата същност, нещата са много по-сериозни. Най-малкото, той заблуждава Бог и си играе с Него.

Второто ми заключение е какво може да се види от такива хора. Човешкото сърце е ужасно! Кажи Ми, какъв е този ужас? Защо казвам, че човешкото сърце е ужасно? (Този човек се умилква на Бог, за да задоволи своето намерение и желание да придобие благословии, а след това е безотговорен и не се замисля какво ще се случи с Божието тяло, след като Той изяде тези неща, или какви ще бъдат последствията. Той винаги ще се замисли за последствията от това, с което храни собственото си семейство, но когато дава нещо на Бог, изобщо не се замисля за тях. Той прави това изцяло, за да постигне собствените си цели, умилквайки се на Бог с честни или нечестни средства; човек може да види, че той е особено егоистичен и достоен за презрение, че в сърцето му няма място за Бог и че не се отнася към Бог като към Бог.) По подразбиране не означава ли това да не се отнасяте с Мен като с човешко същество? Може ли да се каже така? (Може.) Какви ужасни намерения! (Да, той не би измамил Бог, дори и да се отнася към Бог като към свой роднина.) Това наистина е ужасно! Ако някой ти беше приятел, щеше ли да се отнася така с теб? Нямаше. Щеше да ти каже кое е добро за ядене и ако има странични ефекти от яденето на нещо, той щеше настойчиво да те разубеждава да не го ядеш; това е нещо, което дори приятелите могат да направят. Но може ли този човек да направи това? Не. Тъй като той постъпи така с Мен, той със сигурност ще постъпи така и с вас. Какво друго у него е ужасно? (Той е дълбоко пресметлив. Прикрива го с повърхностна добросърдечност, но вътрешно крои планове, опитвайки се да извлече възможно най-голямата полза от най-евтиното нещо и това е ужасно.) Добре е да се види по този начин. Това, което споменахте по-рано, е егоистичната му страна, докато това се отнася до неговата пресметливост. Ако се съди по това, което всички вие казахте, откъде идват тези неща, които са дълбоко в човека, тези неща, които се разкриват от неговата човешка природа, нещата, които той може или не може да докосне и които другите могат да видят или не могат да видят или изтълкуват? От родителите си ли ги научава? В училище ли ги научава? Или ги изгражда обществото? Откъде се появяват? Едно е сигурно: Те са нещо вродено. Защо го казвам? С какво са свързани вродените неща? Те са свързани с човешката природа същност. Значи, за да мисли по този начин, дали дълго време го е обмислял или на момента му е хрумнало? Дали е бил вдъхновен от нещо, което е видял някой друг да прави, или е трябвало да го направи при определени обстоятелства? Или Аз го инструктирах да го направи? Нито едно от тези неща. Въпреки че тези малки неща външно може да изглеждат обикновени, природата, която стои в основата на всяко едно от тези неща, е необикновена. Способен ли е бил човекът, извършил тези неща, да осъзнае последствията от извършването им? Не. Защо? Да предположим, че купуваш евтин артикул от улична сергия, за да го подариш на шефа си. Преди да го подариш, не трябва ли да оцениш ситуацията и да се запиташ: „Може ли шефът да намери този артикул на уличната сергия? Може ли да провери онлайн и да разбере колко струва? Може ли някой да му разкрие колко струва? Какво ще си помисли за мен, след като разбере?“. Това не са ли неща, които трябва да прецениш? Първо ще прецениш и след това ще го купиш. Ако, след като си преценил, почувстваш, че подаряването на този артикул ще има неблагоприятни последици, би ли го подарил? Със сигурност не. Ако смяташ, че няма да е скъпо да подариш този артикул на шефа си и това ще го направи щастлив, тогава със сигурност ще го подариш. Но този човек от историята не прецени нито едно от тези неща, така че какво си е мислил? Мислеше си само, че това е единственият начин да постигне намеренията си. Сега, като я анализираме, природата на този въпрос излиза наяве. Какво може да се види от природата на този въпрос? Вторият резултат, който се наблюдава при хората чрез контакт с тях, е, че сърцата им са ужасни. Може ли да се направи извод дали поквареният нрав, който такива хора разкриват, е умишлен или неволен? Каква е причината човешкото сърце да е толкова ужасно? Дали защото е твърде безчувствено? Безчувствен човек е този, на когото му липсва усещане. Ще бъде ли правилно да го опишем като безчувствен? (Не.) Поради незнание ли е тогава? (Не.) Тогава на какво в крайна сметка трябва да се припише причината? Тя трябва да се припише на нечестивия нрав на хората. Трябва да ви кажа къде се крие ужасното на хората: Крие се в това, че в сърцата им живеят демони. Това как ви кара да се чувствате? Защо казвам, че в сърцата на хората живеят демони? Какво е вашето разбиране? Не мислите ли, че това е ужасно твърдение? Не се ли плашите, когато го чуете? Досега не сте мислили, че сърцата ви са обитавани от демони; просто си мислехте, че имате покварен нрав, но не знаехте, че във вас живеят демони. Сега знаете. Това не е ли сериозен проблем? Смятате ли, че съм разбрал правилно? (Да.) Това не ни ли води до корена на проблема? (Води ни.) Размислете върху думите Ми, че сърцата на хората са обитавани от демони. Помислете над следното: дали човек със съвест и разум би измамил Бог по този начин? Това покорство към Бог ли е? Това означава да се съпротивлявате на Бог с широко отворени очи и изобщо да не се отнасяте към Него като към Бог. Сега, когато Бог дойде на земята, за да спаси човечеството, каква е връзката между човека и Бог? Дали е такава като между висшестоящ и подчинен? Приятелска? Роднинска? Какъв вид връзка всъщност е това? Как се справяш с тази връзка и как подхождаш към нея? Каква нагласа трябва да притежаваш, когато взаимодействаш и се разбираш с Бог? Какво трябва да таиш в сърцето си, за да се разбираш с Бог? (Страх.) Страхът изглежда нереалистичен за всички. (Ужас.) Ужасът не може да бъде постигнат. Ако се отнасяш към Мен като към обикновен човек — просто като към познат, без да се разбираме твърде добре и все още не достатъчно, за да бъдем приятели — тогава как може връзката между нас да бъде хармонична и приятелска? Човек с чувство на съвест трябва да знае как да прави подобни неща по правилния начин. (Трябва да има уважение.) Това е абсолютният минимум, който трябва да имаш. Да предположим, че двама души се срещат: те все още не се познават и не знаят имената си. Ако единият види, че другият е простодушен, и иска да си поиграе с него, това не е ли малтретиране? Ако липсва дори минимално уважение, съществува ли изобщо някаква човешка природа? За да се разбират хората помежду си, независимо какви спорове или конфликти могат да възникнат, те трябва поне да се уважават един друг. Уважението е елементарният здрав разум за това какво означава да си човек и между всички човешки същества има минимално уважение. И така, съществува ли това уважение, когато хората взаимодействат с Бог? Ако не можеш дори да стигнеш до тази точка, тогава в съзнанието ти каква всъщност е връзката между Бог и теб? Тогава изобщо няма връзка — дори тази на външен човек. Следователно човекът, който е дал даровете, се е отнасял към Бог по следния начин: той не само, че не е уважавал Бог, но е искал и да Го измами. В сърцето си не е чувствал, че Бог трябва да бъде уважаван или че трябва да се обърне грижливо и щателно внимание на Неговото здраве и на последствията от това Той да изяде даровете — това не е било в обхвата на неговите съображения. За него е било достатъчно просто да използва трикове, за да подмами Бог и да спечели Неговата благосклонност; най-доброто нещо за него е било да може да измами Бог. Такова е било сърцето му. Не е ли ужасно човек да има такова сърце? Ужасно е!

Някои хора вярват в Бог и външно изглежда, че Го следват. Но дали някога са се замисляли дълбоко в сърцата си за пътя, по който са поели, и за цената, която са платили? Дали са изследвали и са се опитвали да разберат дали са изпълнили задълженията, поверени им от Бог? Какво точно е отношението на хората при взаимодействието им с Бог? Ако се съди по различните неща, които хората показват и разкриват, и дори по техните най-скрити кроежи, да не говорим за всички видове нрав, които разкриват в нещата, които правят, докато взаимодействат с Бог, какво са направили хората за Бог? Освен че плащат цена за нещата, които са им от полза, и ги обмислят старателно, какво е отношението на хората към Бог и какво Му предлагат? Нищо освен кроежи, пресметливост, предпазливост и презрително отношение. Презрението е отношение и какво е поведението, което произтича от това отношение, ако се изрази като действие? „Присмех“. Чували ли сте някога за тази дума? (Чували сме я.) „Да се присмивам“ е донякъде книжовен термин. Какво казваме в разговорната реч? Казваме „подигравам се“, „занасям се с някого“, „майтапя се с някого“. Приемат те за скромен, за простодушен; в техните очи ти си никой и те се осмеляват открито да ти се присмиват — що за нрав е това? Когато човек е с такъв нрав, ангел ли живее в сърцето му или демон? (Демон.) Демон. Ако може да се отнася така с Бог, тогава какъв е той всъщност? Може ли да практикува Божието слово? Може ли да се покорява на Божието слово? Някой като човека, който Ми изпрати подаръци, например — той не търси истината, нито разбира Божиите намерения. Той няма ни най-малка представа какво Бог изисква от човека, какво Бог иска да види в човека или какво Бог иска да придобие от него. Той е точно като някой, който взаимодейства с шефа си, като се съсредоточава върху това как да го ласкае и как да го мами, отнасяйки се към него по начин, който му позволява да постигне целите си — от какво всъщност живее такъв човек? Той живее от угодничество, като си изкрънква достоен за презрение живот, подмазвайки се на водачите си. Защо Ми предложи той такава „грижовност“ и „доброта“? Не можа да се сдържи, нали? Можеше ли да предвиди как щях да се почувствам от това? (Не.) Правилно. Той не разбираше. Напълно му липсва нормален човешки разум. Той нито знаеше, нито го интересуваше как бих могъл Аз да възприема, определя или оценя поведението и нрава му. Какво го интересува? Той се интересува от това как да Ми се подмаже, за да постигне целите си, и след това да остави у Мен добро впечатление за себе си. Това е неговото намерение, когато прави нещо. Що за човешка природа е това? Това ли би направил човек с истинска съвест и разум? Ти си живял толкова много години, така че трябва да разбираш: първо, не се нуждая от твоето подмазване. Второ, нямам нужда да Ми даряваш нищо. Трето, което е най-важното, трябва да разбереш, че каквото и да правиш, каквито и да са твоите намерения и цели и каквато и да е природата на това, което правиш, Аз определям всички тези неща и си правя изводи за тях. Не е въпросът да направиш нещо и това да е всичко; напротив, трябва ясно да видя какви са твоите намерения и мотиви. Гледам само какъв е твоят нрав. Някои вероятно ще кажат: „Твърде си суров към хората!“. Така ли е? Изобщо не мисля така. Точно защото не съм никак суров, някои хора се опитват да се възползват от ситуацията. Не е ли така? Веднага щом някои хора влязат в контакт с Мен, те си мислят: „Виждам те като обикновен човек. Няма нужда да ти обръщам особено внимание. Ти си почти същият като мен: ти също ядеш три пъти на ден и не виждам да имаш някаква власт или могъщество. Няма какво да кажеш, независимо как се отнасям с теб. Какво можеш да ми направиш?“. Какъв начин на мислене е това? Откъде идва? Идва от нрава на човека. Защо хората имат такъв нрав? Защото в сърцата им живеят демони. Когато в сърцата им живеят демони, независимо колко велик смятат, че е Бог, независимо колко благороден смятат, че е статусът на Бог, независимо как вярват, че Бог изразява истината, за да спаси хората, независимо колко словоохотливо изразяват благодарността си и независимо как показват готовността си да страдат и да платят цената, когато дойде време да изпълнят дълга си, демоните ще управляват сърцата им и демоните са тези, които се залавят за работа. Що за човек според вас се осмелява да мами и дори да се присмива на Бог? (Демон.) Демон е. Това е сигурно.

В нашето общение по-рано, от кой диалог между Сатана и Бог можем да видим нрава на Сатана? Бог каза: „Сатана, отде идеш?“. Какво отговори Сатана? „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. (Йов 1:7). Що за приказки са това? (Приказки на демон.) Това са приказки на демон! Ако Сатана се отнасяше към Бог като към Бог, той щеше да каже: „Бог ме попита, така че ще кажа откъде съм дошъл по учтив начин“. Това не са ли разумни приказки? (Такива са.) Това е изречение съгласно нормалното човешко мислене: пълно изречение, граматично и ясно разбираемо. Това ли е, което каза Сатана? (Не е.) Какво каза той? „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Разбирате ли това изречение? (Не.) Дори и сега никой не разбира какво означава. И така, откъде идва Сатана? Къде шеташе тук-тамѐ? Откъде идваше и накъде отиваше? Има ли категорични отговори на тези въпроси? До ден днешен онези, които тълкуват Библията, не са успели да разгадаят откъде наистина идва Сатана или колко време му е отнело, за да стигне до Бог и да говори с Него; нито едно от тези неща не е известно. Тогава как може Сатана да отговори на Божия въпрос с такъв тон и с такъв език? Бог сериозно ли му зададе въпроса? (Да.) А той отговори ли Му по подобен начин? (Не.) Каква отношение показа, като отговори на Бог? Подигравателно. Това е същото като да попиташ някого: „Откъде си?“ и той да отговори: „Познай“. „Не мога да позная“. Той знае, че не можеш да познаеш, но въпреки това те кара да познаеш. Той просто се занася с теб. Това е отношението, което означава да си играеш с някого или да му се подиграваш. Той не е искрен и не иска да знаеш; той просто иска да си играе игрички и да се занася с теб. Сатана е с точно такъв нрав. Казах, че в сърцата на някои хора живеят демони. Не се ли отнасят те така към Бог? Ако съдим по това как привидно тичат насам-натам, вършат разни неща и понякога понасят трудности и плащат малка цена, те не изглеждат такива хора; изглежда сякаш носят Бог в сърцата си. Но от отношението им в начина, по който се отнасят към Бог и истината, виждате, че това, което живее в сърцата им, е демон и това е всичко. Дори не могат да отговорят директно на Божиите въпроси — те са от хората, които се въртят в кръг като змии, докато ти не можеш да намериш отговора, нито да разбереш какво казват. Що за хора са тези? Могат ли да бъдат искрени в отношението си към Бог? С отношението на презрение и незачитане, с което се отнасят към Бог, могат ли такива хора да практикуват Божието слово като истина? (Не.) Защо не? Защото в сърцата им живеят демони. Не е ли така? (Да, те изобщо не се отнасят към Бог като към Бог.) Това е нечестивостта на тези хора. Тяхната нечестивост се крие в мисленето, че Божията почтеност, смирение, нормалност и практичност, които виждат, не са това, което прави Бог обичлив — но тогава какво са те? Те смятат, че това са Божиите недостатъци; че те са области, които правят хората склонни към създаването на представи; че това са най-големите несъвършенства в Бог, в когото вярват; че те са слабости, проблеми и грешки. Как трябва да се гледа на такива хора? Това е начинът и отношението, което проявяват към Бог; това е обидно за Бог, но какво да кажем за самите тях? Извличат ли някаква полза от това? Това е оскърбление и за тях самите. Защо го казвам? Като обикновен човек, ако някой случайно ти даде нещо за ядене и ти го вземеш и го изядеш като глупак, без да се интересуваш от фактите и без дори да попиташ за какво става въпрос, това няма ли да означава, че нещо липсва в човешката ти природа? Нормален човек ли е този, в чиято човешка природа липсва нещо? Не. Ако въплътеният Христос дори не притежаваше нормална човешка природа от този вид, щеше ли щеше ли да си струва да се вярва в Него? Нямаше. Какви са признаците на човешката природа на въплътения Бог? Неговата рационалност, мислене и съвест са най-нормалните. Притежава ли Той способността да съди? (Да.) Ако не я притежавах, ако бях просто един празноглавец, който няма нито здрав разум, нито прозрение, неспособен да разсъждавам, когато Ме сполетяват събития, можеше ли все още да бъда смятан за нормално човешко същество? Това би било дефектна човешка природа, а не нормална човешка природа. Може ли такъв човек да бъде наречен Христос? Когато Бог се въплъщаваше, такава ли плът щеше да избере? (Не.) Със сигурност не. Ако безразсъдно бях направил това, дали такъв Бог, Този, който е известен като въплътения Бог, щеше да си струва да бъде следван? Не, и вие щяхте да сте на грешния път. Това е едната страна, от Моята гледна точка. От друга страна, от вашата гледна точка, ако Го считаш за Бог, като към обект на твоето следване, и като Негов последовател се отнасяш към Него по този начин — тогава къде се поставяш? Това не е ли позор за теб? (Позор е.) Ако в твоите очи Бог, в когото вярваш, е толкова недостоен за твоето уважение, но все още вярваш в Него, тогава това какъв те прави? Объркан ли си? Неориентиран последовател ли си? Няма ли да опозориш себе си по този начин? (Да, щеше.) Но ако смяташ, че Той притежава всички тези аспекти на нормалната човешка природа, че Той е въплътен Бог, и въпреки това постъпваш така, не опозоряваш ли Бог? И двете гледни точки са валидни. Можеш да видиш проблема, независимо дали го разглеждаш от Божията или човешката гледна точка — и проблемът тук е сериозен! Не е ли така? (Така е.) От човешка гледна точка, ако Го смяташ за Бог и след това се отнасяш с Него по този начин, тогава ти открито опозоряваш Бог. Ако мислиш, че Той не е Бог, а човешко същество, но все още Го следваш, тогава това не би ли било противоречие? Няма ли да опозориш себе си? Разсъждавай върху тези два аспекта; прав ли съм? Не е ли така? Защо хората не могат да мислят за тези неща? Защо продължават да постъпват по този начин? Дали е просто защото не разбират истината? Нека не навлизаме твърде дълбоко в това; просто от гледната точка на заложбите те са безмозъчни кретени. Защо казвам, че са безмозъчни? За какъв мозък говоря? Става въпрос за мислене. Да правиш нещо без да мислиш, без да знаеш как да претегляш плюсовете и минусите, без да знаеш как да обмислиш природата на това, което правиш, или дали трябва да го правиш или не, означава да си безмозъчен. Кое е това нещо, което няма разум? Животните и зверовете нямат разум, но хората би трябвало да обмислят тези неща. Хората може да правят глупави неща в момент на импулсивност, но ако правят едни и същи глупави неща отново и отново, тогава могат да бъдат окачествени като безмозъчни. Безмозъчен човек е някой с увреден разум или, казано на разговорен език, някой, на който му хлопа дъската. Но егоизмът им е силно изразен и изобщо не им липсват хитрости, затова казвам, че демоните живеят в сърцата на хората.

Всички ли смятате, че да се повдига въпросът за даването на подаръци за общение е като да правим от мухата слон? Ако не бях разговарял за това, а просто го бях споменал мимоходом, дали щеше да ви повлияе по този начин, след като го чуете? (Нямаше.) Най-много, след като сте го чули, да се замислите: „Как можа този човек да направи такова нещо? Аз не правя такива неща; наистина има всякакви хора!“. Най-много това да си помислите. Може да сте поговорили малко за това и толкова — но щяхте ли сте да го разбрали толкова дълбоко? (Не.) Нямаше да го разберете толкова дълбоко. И така, какви ползи ви носят Моите думи? Каква истина сте придобили? Първо, трябва да ви напомня: какъв е най-добрият вид взаимоотношения, които да се установят между човека и Бог? Когато някой се приближи до Бог, как трябва да общува с Него, когато е в близък контакт с Него? Не е ли необходимо да се търсят принципи за това? (Да.) Освен това, след като сте вярвали в Бог толкова много години, какви случки са се случвали в ежедневието на хората, които са със същата природа като това, което е направил човекът в историята? Тези въпроси не заслужават ли обмисляне? Може ли някой да си извлече поука и да каже: „Бог не толерира дори дребни грешки, така че това е изключително сериозно. По-добре да не се приближаваме до Него, да нямаме близък контакт с Него, нито да общуваме с Него — с Него шега не бива! Ако сбъркаш, Той ще преувеличи проблема и ще загазиш сериозно. Със сигурност няма да Му дам нищо!“? Приемливо ли е да се мисли така? (Не.) Всъщност, не е нужно да се притеснявате: нямаме много възможности за близък контакт, а моментите, в които общуваме помежду си, са още по-малко, така че това не е въпрос, за който трябва да се тревожите. Ако все пак някой ден общувам с вас, не се притеснявайте; ще ти кажа една тайна. Независимо дали общуваш с Мен, или се молиш и търсиш насаме, коя е тайна номер едно? Каквото и да правиш, не се опитвай да ме надхитриш; ако си заядлив, стой далеч от Мен. Има някои хора, които говорят с голямо лукавство, като в миг съставят по няколко плана, а всяко изречение, което изричат, е примесено с нечистотии; ако говорят повече, няма да знаеш кои думи са истина и кои — лъжа. Такива хора никога не бива да се приближават до Мен. Когато влизаш в контакт с Бог и общуваш с Него, кое е най-важното нещо, което трябва да направиш, и кой е най-важният принцип, който трябва да спазваш? Отнасяйте се към Бог с честно сърце. Също така, научете се на уважение. Уважението не е учтивост; не е подмазване или ласкателство, нито е угодничество или раболепие. Тогава какво точно е то? (То е да се отнасяш към Бог като към Бог.) Да се отнасяш към Бог като към Бог е основен принцип. А подробностите? (Да се научиш да слушаш Бог.) Това е един аспект на практикуването. Някои хора влизат в контакт с Мен и когато Аз говоря, те бързат да говорят преди Мен, затова ги оставям да свършат, преди Аз да продължа. А как се отнасят към Мен, когато Аз говоря? Слушат със затворени очи. Какво се подразбира от това? Сякаш казват: „Това, което говориш, са глупости. Какво знаеш ти?“. Такова е отношението им. Може и да не знам всичко, но имам принципи и ти казвам това, което съм научил, видял и мога да разбера, както и принципите, които знам, и от това можеш да придобиеш много. Но ако постоянно Ме поглеждаш крадешком с мисълта, че нищо не знам, и не Ме слушаш внимателно, тогава нищо няма да придобиеш — ще трябва да разбираш сам нещата. Не е ли така? Затова трябва да се научите да слушате Божиите слова. Когато слушате, ограничавам ли ви да изразявате мненията си? Не. След като свърша да говоря, питам всички ви дали имате въпроси, и ако някой има, веднага отговарям и ви казвам принципите, свързани с тези въпроси. Понякога не ви казвам само принципите, а направо ви казвам какво трябва да направите, като обяснявам всеки аспект подробно. Въпреки че има някои области, които не разбирам, Аз имам Свои собствени принципи и имам Свои собствени възгледи и начини за справяне с такива въпроси, така че ви уча въз основа на това, което смятам за разумни възгледи и принципи. Защо Аз мога да ви уча? Защото вие дори не разбирате тези неща. След като се отговори на тези въпроси, ще попитам отново дали има още въпроси; ако има, тогава отново ще отговоря на тях без забавяне. Аз не искам само да Ме слушаш; давам ти възможност да говориш, но това, което казваш, трябва да е разумно — без глупости и без губене на време. Понякога прекъсвам някои хора от нетърпение. При какви обстоятелства? Когато са многословни и използват десет изречения за нещо, което може да се каже с пет. Всъщност Аз разбирам веднага щом ги чуя; знам какво следва, така че не е нужно да казват нищо повече. Бъди кратък и по същество; не губи времето на другите. След като свършиш да говориш, ще ти дам отговор и ще ти кажа какво да правиш и според кои принципи да го направиш. С това въпросът би трябвало да приключи, нали? Но някои хора не се усещат и казват: „Не, Ти трябва да ме уважаваш; уважението трябва да е взаимно. Ти свърши да говориш, но аз не съм приключил с излагането на моята гледна точка. Моята гледна точка е следната — трябва да започна отначало“. Те винаги искат да изразят възгледите си с убеждението, че Аз не ги знам, когато всъщност веднага щом започнат да говорят, Аз знам какви са възгледите им — така че има ли нужда да продължават? Няма нужда. Някои хора имат толкова нисък коефициент на интелигентност, че им трябват десет изречения за въпрос, който изисква само две, и ако не ги прекъсна, ще продължават да говорят. Всички останали са разбрали; нима Аз все още не разбирам? Но те продължават да искат да се изразят, така че не става въпрос само за нисък коефициент на интелигентност — разумът им също е слаб! Срещали ли сте такива хора? (Да.) Мислят си, че са умни, въпреки че имат слаб разум и нисък коефициент на интелигентност. Не е ли отвратително това? Отблъскващо и отвратително е. Когато хората влизат в контакт с Бог, първото нещо е да се отнасят към Него с честно сърце; второто е хората да се научат на уважение; а третото и най-важно нещо е да се научат да търсят истината. Това не е ли най-важното? (Да.) Какъв е смисълът да вярваш в Бог, ако не търсиш истината? Каква е стойността на вярата в Него? Къде е смисълът в това? Тази точка е нещо, което може да е недостижимо за повечето хора, така че защо да я повдигаме? Това е подготовка за бъдещето; трябва да се научите да практикувате по този начин, когато подобни неща ви се случват в бъдеще.

В църквата се запознах с много хора, на някои от които възложих няколко задачи. Няколко дни по-късно те Ми докладваха, като ми показаха, че са си записали всичко, което съм им възложил, и че вече ги прилагат едно по едно. Когато се срещаха с Мен, те ми докладваха за напредъка по прилагането, по кои въпроси е нужно да търсят и по кои все още очакват резултати, като Ми даваха пълен отчет. Обясняваха подробностите много ясно и макар понякога те да бяха малко дребнави, отношението им показваше, че се отнасят сериозно и отговорно към Божиите слова и че знаят какви са техните отговорности, дълг и задължения. Някои хора бяха различни: възложих им две задачи и те ги записаха в тетрадките си, но седмица по-късно, когато все още нищо не бяха приложили, си спомниха едва след като ги попитах за това — и тогава пак записаха всичко в тетрадките си. След още една седмица, когато ги попитах защо задачите все още не са изпълнени, те започнаха да се оправдават, изтъквайки тази или онази трудност, преди отново старателно да запишат всичко в тетрадките си. Къде записаха всичко? (В тетрадките си.) Но не записаха нищо в ума си. Не е ли това поверяване на нещо на неподходящия човек? Тези хора не са човеци. Всичко, което им поверявах, влизаше през едното им ухо и излизаше през другото — изобщо не го вземаха на сериозно. Всички задачи, които възлагам на хората — били те свързани с определена професия или с общи дела, както и някои неща, свързани с работата на църквата — са в рамките на възможностите им; нито една няма за цел да ги затрудни. Но често когато поверявах задачи на водачи и работници, повечето от тях не Ми докладваха, след като поемаха поръчението, и не получавах никаква информация за състоянието на работата. Дали е организирана, как е свършена, какви грешки са допуснати, какъв е настоящият резултат — те никога не докладваха за никое от тези неща, нито търсеха. Те просто оставяха поръченията си настрана и Аз дори не можех да науча какви са резултатите. Някои хора имаха още по-сериозен проблем: освен че не прилагаха това, което им възлагах, те идваха и да Ми се подмазват и да Ме мамят, като Ми казваха къде са ходили и какво са правили вчера, какво са правили предния ден и какво правят в момента. Вижте само колко ги биваше в преструвките и софизмите — не вършеха нищо от това, което специално им възлагах, а вместо това се занимаваха с безполезни задачи, докато важната работа беше в пълна бъркотия. Що за поведение беше това? Напълно пренебрегваха същинските си задачи и бяха пълни с лъжи и измама!

Имаше един човек, който отговаряше за засаждането. Попитах го: „Тази година има едни хубави зеленчуци. Запази ли семена?“. „Запазих“, отговори той. Аз казах: „Чух, че са обрали всички зеленчуци преди известно време и не са запазили семена“. Той каза: „Не са приключили с реколтата. Останаха още!“. Тогава попитах: „Къде са останалите зеленчуци? Нека да погледна“. Той каза: „А? Ами… нека първо отида да проверя“. В крайна сметка запазил ли беше семена, или не? Не беше. От тези няколко думи, които изрече, първото му твърдение „запазих“ лъжа ли беше? (Да.) А второто му твърдение: „Не са приключили с реколтата. Останаха още!“ — не беше ли лъжа? Той не знаеше дали са запазили семена и каза: „Нека първо отида да проверя“. Така че третото твърдение беше поредната лъжа. Лъжите ставаха все по-сериозни; той нижеше лъжа след лъжа, като навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко — уста, пълна с лъжи! Бихте ли искали да общувате с човек, чиято уста е пълна с лъжи? (Не.) Как се чувстваш, когато говориш и работиш с хора, които са пълни с лъжи? Ядосваш ли се? Той имаше наглостта да измами когото и да било; грешеше, ако си мислеше, че не знам! Струва ли си да се мами за такова нещо? Какво щеше да спечели, като беше толкова измамен? Ако видиш това отношение в начина, по който действа, ако се отнася към теб по този начин, как ще се почувстваш? Ако по същество 99 процента от това, което един човек казва, е лъжа, независимо дали клюкарства, говори за работа, за сериозни въпроси или разговаря за истината, тогава този човек е безнадежден. Той може да измами всеки; това в какво го превръща? Откога вярва в Бог? Някои невярващи винаги казват „доколкото знам“ или „честно казано“ и това въведение прави думите им правдиви. Онзи човек вярваше в Бог толкова много години и беше слушал толкова много проповеди, но не можеше да каже дори нито една дума истина; всичко, което казваше, беше лъжа. Тогава що за твар е той? Не е ли отвратителен и гнусен? Има ли много такива хора? Вие такива ли сте? Когато общувате с Мен, при какви обстоятелства ще Ме излъжете? Ако си причинил някакво бедствие и знаеш, че последиците са сериозни и че можеш да бъдеш отлъчен, тогава, щом другите го споменат, ти лъжеш, за да го прикриеш. Всеки може да излъже за такова нещо. За какво друго могат да лъжат хората? За да изглеждат добре в очите на другите и да си спечелят уважението им. После има такива, които знаят, че не са компетентни в работата си, но не го казват изрично на Горното от страх, че ще бъдат освободени, ако го направят. Когато докладват за работата си на Горното, те се преструват, че търсят начини да решат проблема, създавайки у другите фалшиво впечатление. Всичко, което казват, е лъжа и те поначало не са способни да вършат работа. Ако не зададат някакви въпроси, се страхуват, че Горното ще забележи несъответствията и ще ги освободи, затова набързо се преструват. Такъв е манталитетът на лъжеводачите и антихристите.

Разсъждавайте върху трите принципа за общуване с Бог, за които току-що разговарях. Кой от тях не можете да изпълните и кой е лесен за постигане? Всъщност не е лесно да се приложи истински който и да е от тях, защото в сърцата на хората живеят демони. Няма да можеш да ги постигнеш, преди да си прогонил демона от сърцето си. Трябва да се бориш с демона в сърцето си и ако можеш да го побеждаваш всеки път, тогава можеш да ги постигнеш. Ако всеки път се проваляш и си пленен от него, тогава няма да можеш да ги постигнеш; няма да можеш да приложиш никой от принципите. Ако като следвате тези принципи, можете да постигнете и трите, не само когато се разбирате и общувате с Мен, но и при редовните си контакти с братята и сестрите, няма ли всички да имат полза от това? (Да.) Сега, след като историята приключи, нека да преминем към основната тема.

Анализ на начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни

Последния път разговаряхме за седмото проявление на антихристите — те са нечестиви, коварни и измамни. По тази точка разговаряхме два пъти. Първото обсъждане беше посветено на нечестивата природа на антихристите — върху какво беше поставен акцентът в това обсъждане? (Враждебното отношение и ненавистта към истината.) Антихристите са враждебни към истината и я ненавиждат, мразят всички положителни неща, които са съобразени с истината и с Бог, което е първото и основно проявление на нечестивостта на антихристите. Първото обсъждане беше за това какво ненавиждат антихристите. Обикновените хора ненавиждат негативните неща и нечестивите сили. Ненавиждат нещата, които са мръсни, мрачни и нечестиви. Противно на това обаче, най-силното доказателство за първото проявление на нечестивата природа на антихристите е, че те не ненавиждат негативните неща, а ненавиждат всички положителни неща, свързани с истината и с Бог, което е първото силно доказателство за тяхната нечестивост. Второто ни обсъждане беше посветено на второто силно доказателство за проявленията на нечестивостта на антихристите. Щом ненавиждат положителните неща, какво обичат? (Негативните неща.) Какво обичат хората с нормална човешка природа? Те обичат справедливостта, добротата и красотата, наред с любовта, търпението и толерантността, свързани с човешката природа, както и здравия разум и знанието, които са положителни и полезни за хората, и всички положителни неща от Бог, включително законите и правилата, установени от Бог за всички неща, Божиите постулати и управленски закони, и всички истини и порядки в живота, изразени от Бог, както и други неща, свързани с Него. Нечестивата природа на антихриста е в разрез с това. Той не харесва тези неща — какво харесва? (Лъжи и измама.) Точно така, харесва лъжите и измамата, наред със заговорите и интригите, различните средства за светски отношения, ласкателството на хората, подмазването, както и борбата, статуса и властта. Обича всички тези негативни неща, които противоречат на истината и на положителните неща, което точно демонстрира нечестивата природа на антихристите. Тези доказателства не са ли убедителни? (Да.) Въпреки че всички тези доказателства са убедителни, има само две части, които все още не могат да се считат за пълни. Днес ще продължим да обсъждаме третата част за това как антихристите са нечестиви, коварни и измамни. Тази трета част със сигурност е различна от първата и втората част, но е свързана с тях. Как е свързана? И в трите части се обсъжда тази същност — нечестивата природа на антихриста. С какво е различна третата част? В тази част това, което нечестивата му природа обича и от което се нуждае, както и нещата, които мрази, са различни от обсъжданите в предишните две части — съдържанието е различно. Тази разлика не означава, че антихристите харесват и някои положителни неща или че мразят и някои негативни неща. По-скоро тя се състои от друга част, която не е само за това какво обичат или от какво се нуждаят, а е издигната до това, което тази нечестива сила на антихристите почита — с други думи какво боготворят или на какво се възхищават. Някои хора може да кажат: „Термини като „почит“, „боготворене“ и „възхищение“ трябва да се използват по отношение на положителните неща, тогава как може да се прилагат за антихристите? Уместни ли са тези термини?“. Тези термини не са нито хвалебствени, нито унизителни — те са неутрални. Следователно използването им тук не нарушава никакви принципи и е допустимо.

III. Разнищване на нещата, които антихристите боготворят и на които се възхищават

Какво боготворят и на какво се възхищават антихристите? Преди всичко е сигурно, че те не боготворят истината, Бог или нещо красиво или добро, свързано с Бог. Тогава какво точно боготворят? Можете ли да се сетите за нещо? Нека ви подскажа. Онези хора в религията, които вярват в Господ — как са попаднали в християнството? Защо сега се окачествяват като религия, като вероизповедание, а не като църквата на Бог, Божия дом или обект на Божието дело? Те имат религиозни учения. Събират делата, които Бог някога извърши, и словата, които Бог някога изрече, в книга, в учебни материали, а след това отварят училища и набират и обучават различни богослови. Какво изучават тези богослови? Дали е истината? (Не.) Тогава какво изучават? (Богословско знание.) Те изучават богословско знание и теории, които нямат нищо общо с делата на Бог или с истината, изречена от Бог. Те заменят Божиите слова и делото на Светия Дух с богословско знание и ето така потъват в християнството или католицизма. Какво се почита в религията? Ако отидеш в някоя църква и някой те попита откога вярваш в Бог, а ти отговориш, че току-що си започнал да вярваш, той няма да ти обърне никакво внимание. Но ако влезеш с Библията и кажеш: „Току-що завърших еди-коя си богословска семинария“, ще те покани да седнеш на почетно място. Ако си мирянин, освен ако нямаш виден социален статус, няма да се занимават с теб. Това е християнството и така стоят нещата в религиозния свят. Онези в църквите, които проповядват и имат статус, положение и престиж, са група хора, обучени в богословски семинарии да притежават богословско знание и теории, и те по същество са основното тяло, което поддържа християнството. В християнството такива хора се обучават да излизат на сцената и да проповядват, да евангелизират и да вършат работа навсякъде. Те смятат, че с таланти като тези студенти по богословие, проповядващи пастори и богослови, съществуването на християнството е осигурено до ден днешен, и тези хора се превръщат в стойността и капитала на съществуването на християнството. Ако пасторът на една църква е завършил богословска семинария, обсъжда добре Библията, чел е някои духовни книги и има известни познания и красноречие, тогава посещаемостта на тази църква ще процъфти и тя ще стане много по-известна от други църкви. Какво почитат тези хора в християнството? Знанието, богословското знание. Откъде идва това знание? Не се ли предава от древни времена? От древни времена има свещени писания, предавани от поколение на поколение, и така всички ги четат и изучават до ден днешен. Хората разделят Библията на различни части, съставят различни версии и насърчават изучаването и ученето, но тяхното изучаване на Библията не е с цел да разберат истината, за да опознаят Бог, нито е с цел да разберат Божиите намерения, за да се боят от Бог и да отбягват злото. По-скоро целта е да изучават знанието и загадките на Библията, да установят кои събития в кои времена са изпълнили дадено пророчество от Откровение и кога ще настъпят големите катаклизми и хилядолетието — те изучават тези неща. Изучаването им свързано ли е с истината? (Не.) Защо изучават неща, които нямат нищо общо с истината? Защото колкото повече изучават, толкова повече чувстват, че разбират, и с колкото повече думи и доктрини са въоръжени, толкова по-голяма става тяхната пригодност. Колкото по-голяма е пригодността им, толкова повече според тях нарастват способностите им, и толкова повече смятат, че най-накрая ще бъдат благословени във вярата си, че ще отидат на небето след смъртта или че живите ще бъдат вдигнати във въздуха, за да срещнат Господ. Това са техните религиозни представи, които изобщо не са съгласно Божиите слова.

Пасторите и старейшините в религиозния свят са все хора, които изучават библейско знание и богословие. Те са лицемерни фарисеи, които се съпротивляват на Бог. Тогава с какво се различават от антихристите, скрити в църквата? Нека сега да поговорим за връзката между двете. Дали онези в християнството и католицизма, които изучават Библията, богословието и дори историята на Божието дело, наистина са вярващи? Различават ли се от вярващите и последователите на Бог, за които Той говори? В Божиите очи те вярващи ли са? Не, те изучават богословие, изучават Бог, но не следват Бог, нито свидетелстват за Него. Тяхното изучаване на Бог е същото като на онези, които изучават история, философия, право, биология или астрономия. Те просто не харесват науката или други предмети — харесва им конкретно да изучават богословие. Какъв е резултатът от тяхното търсене на откъслечни сведения за Божието дело, за да изучават Бог? Могат ли да открият съществуването на Бог? Не, никога. Могат ли да разберат Божиите намерения? (Не.) Защо? Защото живеят в думите, в знанието, във философията, в човешкия ум и в човешките мисли. Никога няма да видят Бог, нито ще бъдат просветлени от Светия Дух. Как ги окачествява Бог? Като неверници, като невярващи. Тези невярващи и неверници се смесват в така наречената християнска общност, като се представят за вярващи в Бог, за християни, но в действителност изпитват ли истинско преклонение пред Бог? Имат ли истинско покорство? (Не.) Защо е така? Едно е сигурно: значителен брой от тях не вярват в съществуването на Бог в сърцата си. Не вярват, че Бог сътвори света и господства над всички неща, а още по-малко вярват, че Бог може да се въплъти. Какво означава това неверие? Означава да се съмняваш и да отричаш. Те дори възприемат отношението да не се надяват пророчествата, изречени от Бог, особено тези, които се отнасят до катаклизмите, да се изпълнят или да се сбъднат. Това е тяхното отношение към вярата в Бог и това е същността и истинското лице на тяхната така наречена вяра. Тези хора изучават Бог, защото се интересуват особено от предмета и знанието на богословието, както и от историческите факти на Божието дело. Те са чисто и просто група интелектуалци, които изучават богословие. Тези интелектуалци не вярват в съществуването на Бог, така че как реагират, когато Бог идва да върши делата Си, когато Божиите слова се изпълнят? Каква е първата им реакция, когато чуят, че Бог се е въплътил и е започнал нови дела? „Невъзможно!“. Който и да проповядва новото име на Бог и новото Божие дело — те заклеймяват този човек и дори искат да го убият или отстранят. Що за проявление е това? Не е ли това проявлението на типичен антихрист? Каква е разликата между тях и фарисеите, първосвещениците и книжниците от древността? Те са враждебни към Божието дело, към Божието правосъдие от последните дни, към това, че Бог се въплъщава, и още повече са враждебни към изпълнението на Божиите пророчества. Те смятат: „Ако не се въплътиш, ако си във формата на духовно тяло, тогава си бог. Ако си въплътен и станеш човек, тогава не си бог и ние не те признаваме“. Какво се подразбира от това? Означава, че докато те са тук, няма да позволят на Бог да се въплъти. Не е ли това типичен антихрист? Това е автентичен антихрист. Религиозният свят участва ли в този вид спор? Гласът на този спор е силен и много мощен и казва: „Бог да се въплъти — това е погрешно и невъзможно! Ако е въплътен, тогава трябва да е лъжлив!“. Има и хора, които казват: „Те очевидно вярват в човешко същество. Просто са подведени!“. Ако могат да кажат това, тогава, ако присъстваха по времето, когато Господ Исус се яви и извърши делото Си преди две хиляди години, нямаше да повярват в Господ Исус. Сега вярват в Господ Исус, но всъщност вярват само в името на Господ Исус, в двете думи „Господ Исус“ и в някакъв нереалистичен бог на небето. Следователно те не са вярващи в Бог, те са неверници. Не вярват в съществуването на Бог, във въплъщението на Бог, в Божието дело на сътворението, а още по-малко в делото на Божието изкупление за цялото човечество чрез разпъването на кръста. Богословието, което изучават, е вид религиозна теория или теза, нищо повече от привидно правдоподобни заблуди, които подвеждат хората. Каква неизбежна връзка имат тези така наречени богословски интелектуалци в християнството с антихристите в нашата църква? Каква е връзката между техните различни модели на поведение и природата същност на антихристите, която обсъждаме? Защо да говорим за тях? Нека засега да отложим разговора за хората в християнството. Вместо това нека да разгледаме как онези, които са окачествени като антихристи, се отнасят към истината и от тяхното отношение към истината да видим какво всъщност почитат. Преди всичко, след като схванат някои истини, как разбират тези истини? Как се отнасят към тези истини? Какво е отношението им към тези истини? Дали приемат тези слова като свой път на практикуване, или се въоръжават с тях като с вид теория, а след това отиват и ги проповядват на другите? (Отнасят се към тях като към вид теория за проповядване.) Отнасят се към тях като към вид теория, която да научат, анализират и изследват, и след като я изследват, научават тези слова в ума и в мислите си. Запомнят ги, могат да ги обсъждат и да ги говорят гладко, а след това парадират с тях навсякъде. Колкото и дълго да говорят, има едно нещо, което не можеш да видиш — че колкото и доктрини да изричат, колкото и добре да могат да говорят, на колкото и хора да говорят, колкото и красноречиви да са, колкото и много съдържание да влагат или независимо дали думите им са в съответствие с истината, не можеш да видиш никакви резултати от тях — не можеш да видиш тяхното практикуване. Какво показва това? Те не приемат истината. За какво са приели истината? За инструмент, с който да се перчат. Например Бог казва на хората да бъдат честни и обяснява какви проявления има честният човек, как трябва да говори честният човек, как да действа и да изпълнява дълга си. След като чуят това, каква е реакцията им? Какво въздействие оказват тези слова върху тях? Първо, те никога не приемат тези слова. Какво е отношението им? „Разбрах: честните хора не лъжат, честните хора казват истината на другите и могат да отворят сърцата си, честните хора изпълняват дълга си предано, а не нехайно“. Те пазят тези слова като теория в сърцата си. Може ли този вид теория, след като се вкорени в сърцата им, да ги промени? (Не.) Тогава защо все пак я помнят? Те харесват правилността на тези слова и използват тези правилни теории, за да си изградят образ, като постигат по-високо уважение от другите. Какво е това, което хората уважават много? Това е способността им да говорят правилните слова красноречиво и пространно — това искат тези хора. След като чуят тези слова, приели ли са ги сериозно? (Не.) Защо не? Как можеш да разбереш? (Не ги практикуват.) Защо не ги практикуват? В сърцата си те си мислят: „Значи това са божиите слова? Просто е, запомних ги, след като ги чух веднъж. Мога да изрецитирам как трябва да действа един честен човек, след като чуя веднъж. Всички вие все още трябва да си водите бележки и да размишлявате върху това, но аз не трябва!“. Те смятат Божиите слова за вид теория или знание. Не размишляват как да бъдат честни хора в сърцата си, не се сравняват с това, не изследват действията си, за да видят как не отговарят на изискванията да са честни хора или какви действия предприемат, които противоречат на принципите да бъдеш честен човек, и никога не си мислят: „Това са Божии слова, значи те са истината. Хората трябва да бъдат честни, така че как трябва да действа човек, за да бъде честен? Как мога да действам по начин, който удовлетворява Бог? Какво съм направил, което е нечестно? Кои модели на поведение не са на честен човек?“. Мислят ли по този начин? (Не.) Какво мислят тогава? Мислят си: „Значи това е честен човек? Това е истината? Не е ли това просто теория, лозунг? Достатъчно е да усвоиш висок морален тон, няма нужда да го прилагаш на практика“. Защо не го прилагат на практика? Те чувстват: „Ако кажа на другите какво е в сърцето ми, няма ли да се разоблича? Ако се разоблича и другите ме прозрат, ще продължат ли да ме ценят високо? Ако говоря, ще ме слушат ли другите все още? Смисълът на божиите слова е, че честният човек не може да лъже. Без да се лъже, ще остане ли изобщо някаква тайна в сърцата на хората? Няма ли това да позволи на другите да ги прозрат? Няма ли да е глупаво да се живее така?“. Това е тяхната гледна точка. Това означава, че когато приемат теория, която смятат за правилна, в сърцата им се появяват идеи. Какви са тези идеи? Защо казвам, че са нечестиви? Те първо анализират ефектите, които тези слова могат да окажат върху тях, предимствата и недостатъците, които им предоставят. След като анализират словата и установят, че не са в тяхна полза, те си мислят: „Не мога да практикувам така, няма да го направя, не съм толкова глупав, няма да бъда толкова глупав и семпъл като вас! Без значение кога, винаги трябва да се придържам към собствените си идеи и да поддържам собствените си възгледи. Ти можеш да имаш хиляди планове, но аз имам едно правило. Не мога да разоблича интригата в сърцето си — да бъдеш честен човек е за глупаците!“. От една страна те отричат, че Божиите слова са истината, а от друга помнят някои относително съществени фрази, за да си създадат образ, като карат хората да ги възприемат повече като истински вярващи в Бог, повече като духовни хора. Ето това пресмятат в сърцата си.

От реакцията, която антихристите имат към истината, след като я чуят, е видно, че те не се интересуват от нея и не я обичат. Какво обичат? Обичат правилното, новото и донякъде по-изтънченото теоретично знание, което може да им изгради по-съвършен и по-благороден образ, с повече достойнство, и което да накара хората да ги боготворят повече. Не е ли това нечестиво? (Да.) Какво в него е нечестиво? Независимо за кой аспект на истината разговарят антихристите, те винаги могат да измислят набор от привидно правдоподобни теории или правилни думи, за да подведат хората и да ги накарат да ги следват, което е също толкова нечестиво, колкото и Сатана. Нечестивостта на антихриста се проявява в неговите нечестиви кроежи, предумишленост и пълен набор от планове, като иска да развява знамето на четенето на Божиите слова, за да намери теоретична основа за извършване на своята нечестивост — това е нечестивостта на антихриста. Той цитира Божиите слова извън контекста единствено с цел да подведе хората и да се изтъкне. Когато слуша общения и проповеди и чуе някоя нова фраза, която може да използва, той веднага си я записва. Глупавите хора виждат такова поведение и си мислят: „Колко е гладен и жаден за праведност, води си бележки, когато чуе проповед, и колко много духовно разбиране трябва да има, като си записва всяка важна точка!“. Неговото водене на бележки същото ли е като на другите хора? Не, не е. Някои хора си водят бележки, защото си мислят: „Това е добро твърдение. Не го разбирам, затова трябва да си го запиша и да го приложа по-късно на практика, за да имам път и принципи в практикуването си“. Дали антихристът мисли по този начин? Каква е неговата мотивация? Той си мисли: „Днес си записах една точка от истината, която никой от вас не е чувал, и няма да я кажа на никого, нито ще разговарям за нея с другите — аз я разбрах и един ден ще говоря на всички ви за нея и ще се изтъкна, за да ви покажа, че наистина разбирам истината, и всички ще ми покажат одобрението си“. Може да си мислиш, че антихристите обичат и жадуват за истината, защото си водят бележки по този начин и бележките им са доста точни, но какво се случва, след като приключат с бележките? Затварят тетрадката си и това е всичко. Когато един ден станат проповедници и не знаят за какво да проповядват, те бързо ще прелистят тетрадката, ще организират съдържанието на проповедта си, ще я прочетат, ще я запомнят и ще я напишат по памет, докато всичко се изясни в ума им. Едва тогава ще се почувстват „сигурни в себе си“, като си мислят, че най-накрая притежават „истината“ и могат да дрънкат празни приказки навсякъде, където отидат. Една характеристика на думите на тези хора е, че те всички са празни доктрини, аргументи и правила. Когато имаш конкретни трудности или откриеш проблеми и потърсиш решения от тях, те все още ти дават само куп доктрини, изречени ясно и логично. Ако ги попиташ как да приложиш това на практика, те не намират думи. Ако не могат ясно да изразят това, тогава има сериозен проблем и той доказва, че не разбират истината. Хората, които не разбират истината и които не обичат истината, често се отнасят към нея просто като към вид поговорка или теория. И какво се случва накрая? След много години вяра в Бог, когато нещо ги сполети, те не могат да го прозрат, не могат да се покорят и не знаят как да търсят истината. Когато някой разговаря с тях, те имат „крилата фраза“, с която отговарят: „Не ми казвай нищо, аз разбирам всичко. По времето, когато проповядвах, ти все още си ходил прав под масата!“. Това е тяхната „крилата фраза“. Те твърдят, че разбират всичко, тогава защо се затрудняват, когато възникнат проблеми? Като човек, който разбира, защо не можеш да предприемеш никакви действия? Защо този въпрос те възпрепятства и обърква? Разбираш ли истината или не? Ако я разбираш, защо не можеш да я приемеш? Ако я разбираш, защо не можеш да се покориш? Какво е първото нещо, което хората трябва да направят, след като разберат истината? Трябва да се покорят — нищо друго. Някои хора казват: „Разбирам всичко — не разговаряй с мен, нямам нужда от помощта на другите“. Няма проблем, ако не е нужно хората да им помагат, но жалкото е, че когато са слаби, тези доктрини, които разбират, изобщо не са от полза. Те дори не искат да изпълняват дълга си, а в тях се появява и зло желание да изоставят вярата си. След толкова години проповядване на богословски теории, те просто така спират да вярват и просто така си тръгват — имат ли някакъв духовен ръст? (Не, нямат.) Без духовен ръст няма живот. Ако притежаваш живот, защо не можеш да преодолееш такъв малък въпрос? Доста си красноречив, нали? Тогава убеди себе си. Ако не можеш да убедиш дори себе си, тогава какво точно разбираш? Истината ли? Истината може да помогне на хората да разрешат действителните си трудности, а също така да преодолеят покварения си нрав. Защо тези „истини“, които разбираш, не могат да разрешат дори твоите собствени трудности? Какво точно е това, което разбираш? Това са просто доктрини.

По отношение на седмото проявление на антихристите — че те са нечестиви, коварни и измамни — току-що говорих за третата част на това проявление: те почитат знанието и начетеността. Антихристите почитат знанието и начетеността — какво тук може да онагледи техния нечестив нрав? Защо се казва, че да почитат знанието и начетеността означава, че имат нечестива същност? Тук със сигурност трябва да говорим за фактите, тъй като ако обсъждаме само празни думи или теории, хората биха могли да усвоят едностранчиво и не толкова задълбочено разбиране за това. Първо, нека започнем с нещо по-далечно в историята. Докато говоря, съпоставяйте словата Ми с действията и поведението на антихристите и ги съпоставяйте с проявленията и същността на антихристите. Нека първо поговорим за фарисеите отпреди две хиляди години. По онова време фарисеите бяха лицемерни хора. Когато Бог се въплъти, яви се и извърши делата Си за първи път, фарисеите не само че не приеха и частица от истината, но дори пламенно заклеймиха Господ Исус и Му се съпротивляваха, и така бяха прокълнати от Бог. Това може да потвърди, че фарисеите са класически представители на антихристите. „Антихристи“ се превърна в друго име за фарисеите и по същество фарисеите са същият тип хора като антихристите. Следователно да се започне с фарисеите, за да се разнищи нечестивата природа на антихристите, е пряк път. И така, какво направиха фарисеите, което показа на хората, че притежават нечестивата природа на антихриста? Току-що споменах, че антихристите почитат знанието и начетеността. С кои хора са тясно свързани знанието и начетеността? Кое е олицетворението на тези неща? Дали се отнасят до магистри и докторанти? Не, това би било твърде голямо отклонение — те се отнасят до фарисеите. Причината фарисеите да са лицемерни, причината да са нечестиви е, че изпитват неприязън към истината, но обичат знанието, затова те само изучават Светото писание и се стремят към библейско знание, но никога не приемат истината или Божиите слова. Те не се молят на Бог, когато четат Неговите слова, нито търсят истината или разговарят за нея. Вместо това изучават Божиите слова, изучават какво е казал и направил Бог, като по този начин превръщат Божиите слова в теория, в доктрина, на която да учат другите, което се нарича академично изследване. Защо се занимават с академично изследване? Какво изследват? В техните очи това не са Божии слова или Божий израз, а още по-малко истината. По-скоро това е вид начетеност или дори може да се каже, че е богословско знание. Според тях да се разгласява това знание, тази начетеност, означава да се разгласява Божият път, да се разгласява евангелието — това наричат те проповядване, но всичко, което проповядват, е богословско знание.

Как се проявяват нечестивите страни на фарисеите? Първо, нека започнем обсъждането си с това как фарисеите се отнесоха с въплътения Бог, а след това може би ще разберете малко повече. Като говорим за въплътения Бог, първо трябва да поговорим в какво семейство и среда се роди въплътеният Бог преди две хиляди години. Преди всичко Господ Исус изобщо не се роди в богато семейство — родът Му не беше толкова знатен. Неговият приемен баща Йосиф беше дърводелец, а майка Му Мария беше обикновена вярваща. Идентичността и социалният статус на родителите Му представляват семейната среда, в която се роди Господ Исус, и е ясно, че Той е роден в обикновено семейство. Какво означава „обикновено“? Отнася се до обикновените маси, до средностатистическо домакинство на най-ниското стъпало в обществото, което няма нищо общо с благородническите семейства, не е свързано ни най-малко с виден статус и със сигурност не е аристократично. Роден в обикновено семейство, с обикновени родители, без никакъв бляскав социален статус или знатен семеен произход, е ясно, че произходът и семейството на Господ Исус са по рождение възможно най-обикновени. В Библията записано ли е, че Господ Исус получи някакво специално образование? Получи ли образование в семинария? Беше ли обучаван от първосвещеник? Чете ли много книги като Павел? Имаше ли близки контакти или отношения със социалния елит или с първосвещениците на юдаизма? Не, нямаше. Като се погледне социалният статус на рожденото семейство на Господ Исус, е ясно, че Той не би влязъл в контакт с висшия ешелон на юдейските книжници и фарисеи. Той беше ограничен основно да води живот сред обикновените юдеи. Понякога ходеше в синагогата и хората, които срещаше, бяха все обикновени. Какво показва това? Докато Господ Исус растеше, преди официално да поеме делото Си, той бе възпитаван в среда, която остана непроменена. След дванадесетата Му година домакинството Му не започна да преуспява и Той не забогатя, камо ли да има възможност да общува с хора от висшите класи на обществото или религиозния свят, а също така нямаше възможност да получи висше образование по време на възпитанието си. Какво послание дава това на по-късните поколения? Този обикновен и нормален човек, който бе въплътеният Бог, нямаше нито възможността, нито условията да получи висше образование. Той бе същият като обикновените хора, живееше в обикновена социална среда, в обикновено семейство и около Него нямаше нищо специално. Именно поради това, след като чуха за проповедите и действията на Господ Исус, тези книжници и фарисеи се осмелиха да се изправят и открито да Го съдят, хулят и заклеймяват. Какво основание имаха да го заклеймяват? Несъмнено се основаваха на законите и правилата на Стария завет. Първо, Господ Исус водеше учениците Си в това да не спазват Съботата — Той все още вършеше делата Си в Събота. Освен това Той не спазваше законите и правилата и не ходеше в храма, а когато срещаше грешници, някои хора Го питаха как да се справят с тях, но Той не се справяше с тях според закона, а вместо това им показваше милост. Нито един от тези аспекти на действията на Господ Исус не съответстваше на религиозните представи на фарисеите. Тъй като те не обичаха истината и затова мразеха Господ Исус, използваха претекста, че Господ Исус нарушава закона, за да Го заклеймят пламенно и решиха, че Той трябва да бъде изпратен на смърт. Ако Господ Исус се беше родил в знатно и видно семейство, ако беше високообразован и ако беше в близки отношения с тези книжници и фарисеи, тогава нещата по онова време нямаше да се развият за Него така, както се развиха по-късно — те можеше да се променят. Именно поради Неговата обикновеност, Неговата нормалност и произхода на Неговото рождение Той беше заклеймен от фарисеите. Какво беше основанието им да заклеймят Господ Исус? Това бяха онези правила и закони, към които те се придържаха и за които смятаха, че никога няма да се променят във вечността. Фарисеите смятаха богословските теории, които разбираха, за знание и инструмент, с който да оценяват и заклеймяват хората, като дори го използваха върху Господ Исус. Ето как бе заклеймен Господ Исус. Начинът, по който оценяваха или са отнасяха към даден човек, никога не зависеше от същността на човека, нито от това дали проповядваното от човека е истината, а още по-малко от източника на думите, които човекът казваше — начинът, по който фарисеите оценяваха или заклеймяваха даден човек, зависеше само от правилата, думите и доктрината, които разбираха от Стария завет на Библията. Въпреки че фарисеите знаеха в сърцата си, че това, което Господ Исус каза и направи не е грях или нарушение на закона, те все пак Го заклеймиха, защото истините, които Той изрази, както и знаменията и чудесата, които извърши, накараха много хора да Го следват и да Го възхваляват. Фарисеите изпитваха все по-голяма омраза към Него и дори искаха да Го премахнат от картинката. Те не признаха, че Господ Исус е Спасителят, който трябваше да дойде, нито признаха, че Неговите слова съдържат истината, а още по-малко, че Неговото дело се придържа към истината. Те отсъдиха, че Господ Исус говори самонадеяни думи и прогонва демони чрез Велзевул, принца на демоните. Това, че можаха да припишат тези грехове на Господ Исус показва колко голяма омраза изпитваха към Него. Затова работиха трескаво, за да отрекат, че Господ Исус е изпратен от Бог, че Той е Божият Син и че Той е Спасителят. Това, което имаха предвид, беше следното: „Нима бог би постъпил по този начин? Ако бог бе въплътен, щеше да се роди в семейство с огромен статус. И щеше да трябва да приеме наставничество от книжниците и от фарисеите. Щеше да трябва да изучава систематично Светото писание, да има разбиране за библейското знание и да бъде въоръжен с цялото знание в Светото писание, преди да може да носи името „въплътен бог“. Господ Исус обаче не беше въоръжен с това знание, затова те Го заклеймиха с думите: „Първо, по този начин не си пригоден, така че не можеш да си бог. Второ, без това библейско знание не можеш да вършиш делото на бог, а още по-малко да бъдеш бог. Трето, не трябва да работиш извън храма — сега не работиш в храма, а си винаги сред грешниците, така че делото, което вършиш, е извън обхвата на Светото писание, което прави възможността да си бог още по-малка“. Откъде дойде основанието за тяхното заклеймяване? От Светото писание, от ума на хората и от богословското образование, което са получили. Тъй като фарисеите преливаха от представи, фантазии и знание, те смятаха, че това знание е правилно, че е истината, че е валидно основание и че в нито един момент Бог не може да оспори тези неща. Търсиха ли истината? Не. Какво търсиха? Един свръхестествен бог, който да се яви във формата на духовно тяло. Затова те определиха параметрите на Божието дело, отрекоха делото Му и отсъдиха дали Бог е прав или крив според представите, фантазиите и знанието на човека. И какъв бе крайният резултат от това? Не само че заклеймиха Божието дело, но и приковаха въплътения Бог на кръста. Ето какво произтече от това, че използваха своите представи, фантазии и знание, за да оценят Бог, и ето какво представлява тяхната нечестивост.

Ако се съди по почитта на фарисеите към знанието и начетеността, в какво се състои тяхната нечестивост? Как се проявява тя? Как можем да вникнем и да разнищим нечестивата природа на такива хора? Почитта на фарисеите към знанието и начетеността е известна и няма нужда да се разглежда подробно. Та каква точно е нечестивата природа, разкрита тук? Как можем да разнищим и да прозрем нечестивата природа на такива хора? Някой да каже. (Те използват теоретични знания, за да се противопоставят на същността на Бог. Това е едно от проявленията им на нечестивост.) Противопоставянето е действие, така че защо се противопоставяха те? Противопоставянето носи в себе си донякъде жесток нрав, но все още не сте засегнали нечестивостта. Защо се противопоставяха? Беше ли въпрос на това дали Го харесват или не? Те не харесваха такъв Бог, като смятаха: „Бог трябва да е на небето, и то на третото небе, всички му се възхищават, недостижим е за хората, непроницаем е за тях, той е този, когото цялото човечество, всички сътворени същества и дори всички живи същества във вселената трябва да почитат — това е бог! Сега бог е дошъл, но ти си се родил в дома на дърводелец, родителите ти са съвсем обикновени хора и дори си се родил в конюшня. Средата, в която си роден, не е просто обикновена, а е една степен по-долу от обикновеното и простото — как биха могли хората да приемат това? Ако бог наистина дойде, не би могъл да дойде по този начин!“. Нима хората не ограничават Бог точно по този начин? Всички ограничават Бог по този начин. Всъщност дълбоко в себе си те също усещаха смътно, че Господ Исус не е обикновен човек, че казаното от Господ Исус е правилно и че няколкото гряха, в които хората Го обвиняваха, всъщност не отговарят на фактите. Господ Исус можеше да лекува болните и да прогонва демони, а те не можеха нито да намерят някаква грешка, нито да се хванат за нещо в словата и проповедите, които Той изричаше и изнасяше, но все пак не можеха да го приемат и все пак се съмняваха в сърцата си: „Наистина ли бог е такъв? Бог е толкова велик на небето, така че ако се въплъти и дойде на земята, трябва да е още по-велик, всички хора да му се възхищават, да се движи сред знатни семейства, да говори красноречиво и никога да не разкрива дори един-единствен човешки недостатък или слабост. Освен това трябва първо да използва своите знания, своята начетеност и своите умения, за да укроти духовенството в храма. Той трябва първо да спечели тези хора. Това би било божието намерение“. По отношение на това, което Господ Исус направи, те не повярваха, нито искаха да приемат или признаят този факт. Това, че не искаха да признаят този факт, не е голям проблем. Дълбоко в себе си те притежаваха нещо още по-смъртоносно: ако такъв човек беше бог, тогава цялото духовенство би могло да е бог, всички те приличаха повече на бог, отколкото Самият Бог, и всички бяха по-пригодни да бъдат христос, отколкото Господ Исус. Не е ли това обезпокоително? (Да.) Докато заклеймяваха Господ Исус, те също така се противопоставяха на всеки аспект и презираха всеки аспект от средата, свързана с плътта, която Бог избра за Своето въплъщение този път. Все още не сме обсъдили в какво се състои нечестивостта на фарисеите — нека продължим нашето общение.

Бог се въплъщава като обикновен човек, което означава, че Бог Се смирява от възвишен образ, идентичност и положение над всички неща, за да стане напълно обикновен човек. Когато става обикновен човек, Той не избира да се роди в знатно, богато семейство; средата, в която се ражда, е много обикновена, дори мизерна. Ако погледнем на този въпрос от гледната точка на обикновен човек, някой със съвест, разум и човешка природа, всичко, което Бог прави, е достойно за благоговение и обич от хората. Как трябва хората да се отнасят към това? (С благоговение.) Обикновен и нормален човек, който следва Бог, трябва да възхвалява Божията обичливост заради факта, че Бог Се смирява от възвишен статус до изключително обикновен човек — Божието смирение и скритост са твърде обичливи! Това е нещо, което нито който и да било покварен човек, нито дяволите и Сатана могат да постигнат. Дали това е положително или негативно нещо? (Положително нещо.) Какво точно илюстрира това положително нещо, това явление и този факт? Божието смирение и скритост, Божията обичливост и драгост. Друг факт е, че Бог обича хората; Божията любов е истинска, не е фалшива. Божията любов не е празни приказки, не е лозунг, нито илюзия, а е реална и действителна. Сам Бог се въплъщава и понася погрешно разбиране от страна на човечеството, както и неговите подигравки, клевети и богохулство. Той Се смирява и става обикновен човек, не е величествен на вид, няма специални таланти и със сигурност няма дълбоки знания или начетеност. С каква цел? Целта е да се приближи до хората, които е избрал и възнамерява да спаси, с тази идентичност и човешки външен вид, които ще бъдат най-лесно достъпни за тях. Не представлява ли всичко това, което Бог прави, цената, която Той е платил? (Да.) Може ли някой друг да направи това? Никой не може. Например някои жени, които особено много държат на красотата, винаги носят грим и не излизат без него. Ако помолиш такава жена да излезе навън или да се появи на сцена негримирана, би ли могла да го направи? Не би могла. В този случай тя дори не е подложена на унижение. Просто излизането без грим е невъзможно за нея, тя не може да се избави дори от тази капка суета, от тази частица плътска изгода. Ами Бог? Когато Бог се смирява, за да се роди сред най-низшите в обществото като най-обикновен човек, от какво се отказва Той? Отказва се от Своето достойнство. Защо Бог е способен да се откаже от Своето достойнство? (За да обича хората и да ги спаси.) Прави го, за да обича хората и да ги спаси, което разкрива Божия нрав. Тогава как е свързано това със загубата на достойнство? Как трябва да се гледа на този въпрос? Някои хора казват: „Какво достойнство губи Бог? Нима Ти все още не притежаваш идентичността на Бог, дори след като си се въплътил? Нима все още нямаш хора, които Те следват и слушат Твоето проповядване? Нима все още не извършваш собственото Божие дело — какво достойнство губиш?“. Тази „загуба на достойнство“ включва няколко аспекта. От една страна, Божията мотивация да прави всичко това е заради хората, но могат ли хората да го разберат? Дори хората, които Го следват, не могат да го разберат. Какво се съдържа в това неразбиране? Има погрешно разбиране, погрешно тълкуване и странни погледи или погледи на презрение от страна на някои хора. Бог е в духовния свят, сред всички неща, и цялото човечество лежи в нозете на Бог, но сега, след като Бог се е въплътил, това е равносилно Той да живее в същата среда с хората като равен. Той трябва да се изправи пред подигравките, клеветите, погрешното разбиране и сарказма на човечеството, както и пред човешките представи, враждебност и правосъдие — това са нещата, пред които трябва да се изправи Той. Смятате ли, че изправен пред тези неща, Той има някакво достойнство? Според Божията идентичност Той не би трябвало да страда от тези неща, хората не би трябвало да се отнасят така с Бог и Той не би трябвало да търпи тези неща. Това не са неща, които Бог трябва да търпи, но когато Той се въплъщава, трябва да ги приеме, трябва да изтърпи всичко това и нищо не Му е спестено. Поквареното човечество може да казва много приятни за ухото неща на Бог в небето, но не зачита въплътения Бог. Мисли си: „Бог да се въплъщава? Ти си толкова обикновен и нормален, без нищо изключително. Изглежда, че не можеш да ми направиш нищо!“. Как се осмеляват изобщо да кажат нещо! Когато става въпрос за собствената им изгода или за репутацията им, те се осмеляват да изрекат всякакви присъди или заклеймяване. Следователно, когато Бог се въплъти, въпреки че има този статус и се радва на тази идентичност, когато общува с хората и живее заедно с поквареното човечество, в същото време Той всъщност трябва да понася всякакви унижения, които Неговата идентичност му причинява. Той губи цялото Си достойнство — това е първото нещо, което Бог трябва да понесе, изправен пред цялото объркване, погрешно разбиране, съмнение, изпитание, бунтарство, съд, двуличие и т.н., които поквареното човечество проявява към Него. Той трябва да понесе всичко това — това е Неговата загуба на достойнство. Какво друго? По същество няма разлика между въплъщението и Духа — правилно ли е това? (Да.) По същество няма разлика, но има един аспект: плътта никога не може да замени Духа. Тоест плътта е ограничена в многото Негови функции. Например Духът може да пътува в пространството, не се влияе от времето, климата или различните среди и е вездесъщ, докато плътта е подвластна на тези ограничения. Каква загуба е претърпяло Божието достойнство? Каква е трудността в този въпрос? Сам Бог има тази способност, но понеже е ограничен от плътта, по време на Своето дело Той трябва да се придържа към делото на плътта съвестно, тихо и покорно, докато делото не бъде завършено. По времето, когато Бог работи в плът, това, което хората могат да видят от Бог и което могат да възприемат за Него в своите представи, е тази плът, която очите им могат да видят. Така че в техните фантазии и представи, не е ли предмет на определени ограничения Божието величие, всемогъщество, мъдрост и дори Божията власт? (Да.) До голяма степен тези неща са предмет на определени ограничения. Какво причинява тези ограничения? (Това, че е въплътен.) Тези ограничения са причинени от това, че Той е въплътен. Може да се каже, че въплъщаването създава за Самия Бог определени неприятности. Разбира се, малко неточно е да се използва тук думата „неприятности“, но е уместно да се каже така — може да се каже само така. Дали тези неприятности имат определено въздействие върху разбирането на хората за Бог и върху истинското им общуване и взаимодействие с Бог, за да Го обичат и да Му се покоряват? (Да.) Имат определен ефект. Щом даден човек е видял Божията плът, щом е имал вземане-даване с Божията плът, щом е чул Божията плът да говори, е възможно през целия му живот Божият образ, Божията мъдрост, Божията същност и Божият нрав да останат завинаги в това, което той разпознава, вижда и разбира в тази плът. Това е несправедливо спрямо Бог. Не е ли така? (Да, така е.) Несправедливо е спрямо Бог. Защо тогава Бог все пак прави това? Защото най-добрите резултати от Божието пречистване и спасяване на хората могат да се постигнат само чрез въплъщаването на Бог — Бог избира този път. Той се въплъщава и живее редом с хората, като им позволява да чуят Неговите слова, да видят всяко Негово движение и да видят Неговия нрав, дори Неговата индивидуалност и Неговите радости и скърби. Въпреки че този нрав и тези радости и скърби могат да породят представи, когато хората станат свидетели на тях, да засегнат възприемането на Божията същност от хората и да ограничат възприемането от хората, Бог би предпочел да бъде погрешно разбран от хората, но все пак да избере този метод, чрез който да постигне най-добрите резултати от спасяването на хората. Следователно от гледна точка на човешкото разбиране на изначалното Божие лице и на истинската Божия идентичност, статус и същност, Той е пожертвал Своето достойнство. Не би ли могло да се каже това? То е от тази гледна точка. Помислете внимателно: в различните аспекти на това, което Бог е платил и направил, според разбирането на хората, има ли нещо, което да е равностойно на онези теории и лозунги на фарисеите и антихристите? Няма. Когато например фарисеите казаха: „Бог е достоен за почит“, как разбираха те тази достопочтеност? Как би трябвало да се осъществи Божията достопочтеност в техните очи? Просто Той е възвишен. Не е ли доктрина, че „Бог е достоен за почит, бог е толкова достоен за почит“? (Да.) Какво според тях е достопочтеността на Бог? Това, че ако Бог дойде в света, Той ще има видно положение, първокласни знания и талант, първокласни способности, ненадминато красноречие и класен и подбран външен вид. Каква е тази достопочтеност, в която вярваха те? Такава, каквато може да се види от хората. Нима този вид знатност не е нещо, което Сатана прави? (Да.) Бог не прави това! Вижте какви хора подбра Бог да бъдат Негови избраници и вижте какви хора са изключителният елит на сатанинския свят. Като ги съпоставите по този начин, ще разберете какъв тип човек спасява Бог и какъв тип човек не може да бъде спасен. При онези, които са особено надменни, самоправедни, надарени и талантливи, има най-малка вероятност да приемат истината. Речта им е пълна със знания, изключително красноречива е и кара хората да им се прекланят и да им се възхищават, но слабото им място е, че не приемат истината, изпитват неприязън към истината и я мразят, което определя, че ще поемат по пътя на унищожението. От друга страна, никой от Божиите избраници няма специални дарби или таланти, но те могат да приемат истината, да се покоряват на Бог, да се откажат от славата, придобивките и статуса си, за да следват Бог, и са готови да изпълняват дълга си. Това са хората, които са спасени от Бог. Пред кого се прекланят невярващите? Всички те се прекланят пред високопоставени интелектуалци и хора с виден семеен статус. Що се отнася до дарби, специалности и семеен статус, ние нямаме нито едно от тях — ние сме същите. Какво мислите за това? Бог не прави такива неща — толкова ли е просто? Защо Бог не го е подредил по този начин? В това е Божието намерение. За Бог е твърде лесно да подреди в какво семейство се ражда човек и какви знания може да придобие. Може ли Бог да действа по този начин? (Да.) Наистина може! Тогава защо Бог не подреди да се родим в заможни, видни семейства? Това е обичливостта на Бог, това е разкриването на същността на Бог и само онези, които разбират истината, могат да прозрат този въпрос. След като Бог се въплъти, без значение колко големи са представите на хората, колко големи са трудностите, които Бог среща в Своето дело, колко големи са пречките, пред които се изправя, колко големи са подигравките и клеветите, които получава, и без значение колко от Неговото достойнство е загубено, след като се въплъти по този начин, интересува ли Го това? Не Го интересува. Тогава какво Го интересува? Ако можете да разберете тази точка, тогава наистина знаете, че Бог е обичлив. За какво е загрижен Бог? Какви са Божиите ревностни и грижовни намерения, като плаща тази цена и полага толкова големи усилия? За какво точно го направи? (За да може тази група, която Бог е избрал, да Го разбере по-добре, да има по-добър контакт с Бог чрез Неговата въплътена плът и след това да има истинско разбиране за Бог.) Да има разбиране за Бог — нима това е все пак доста полезно за Бог? Дали Бог плати толкова много за тази едничка цел? Да или не? Дали Бог работи ревностно и грижовно в продължение на 6000 години, само за да накара хората да Го разберат? Кажете Ми, след като Бог създаде хората, след като човечеството се отдръпна от Бог и последва Сатана, и всяко човешко същество започна да прекарва живота си като жив демон — кой е най-доволен? (Сатана.) Кой е жертвата? (Хората.) Тогава кой е най-тъжен? (Бог.) Вие ли сте най-тъжните? (Не.) В действителност никой не може да прозре тези неща. Никой не знае тези неща сам: той приема това, в което животът го превръща. Когато го помолиш да практикува истината, той не мисли, че от това има някаква полза. Упорито живее според своите представи и фантазии и винаги се е бунтувал срещу Бог. Най-тъжният и най-съкрушеният всъщност е Бог. Бог създаде човечеството — мислите ли, че Той се интересува от непосредственото състояние на човешкото съществуване или от това дали животът на хората е добър или лош? (Интересува се.) Бог е най-загрижен, а може би участващите хора не го усещат и всъщност не го разбират сами. Живеейки в този свят, човечеството си беше такова преди сто години и сега все още е такова, множи се поколение след поколение и живее така поколение след поколение, някои хора се справят добре, други — зле, животът е пълен с възходи и падения. Поколение след поколение хората пристигат, носят различни дрехи, ядат една и съща храна, но социалната структура и системите се променят малко по малко. Хората несъзнателно стигат до настоящето — осъзнават ли го? Не го осъзнават. Така че кой е най-осъзнат? (Бог.) Бог е този, който се интересува най-много от този въпрос. Едно от нещата, които Бог не забравя, е как живеят хората, които е създал, какво е текущото състояние на живота им, дали живеят добре, какво ядат и носят, какво ще е бъдещето им и за какво мислят всеки ден в сърцата си. Ако всичко, за което хората всекидневно мислят, е зло, ако само мислят как да променят законите на природата и да вървят срещу тях, как да се борят срещу Небето, как да следват злата тенденция на света, дали Бог се чувства добре, като погледне това? (Не, не се чувства добре.) Значи Бог не се чувства добре и толкова? Не трябва ли да направи нещо по въпроса? (Да, трябва.) Трябва да намери начин да накара тези хора да живеят добре, да им позволи да разберат принципите на постъпките си, да ги научи да почитат Бог, да се покоряват на всички закони на природата, на устроеното и подреденото от Бог, за да може хората да живеят с човешко подобие, а Бог ще бъде облекчен. Дори Бог да остави тези хора, те все пак ще могат да живеят в такава среда нормално, без да страдат от Сатана — това е Божието намерение. Когато Сатана види, че хората могат да се покоряват на Бог и да изживяват човешко подобие, той е напълно опозорен и провален, така че напълно изоставя тези хора и никога повече не им обръща внимание. Тогава за кого е загрижен Сатана? Загрижен е само за онези, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, които не четат Божиите слова и не се молят на Бог, които изпълняват дълга си половинчато и които винаги искат да намерят някого, за да се оженят, да създадат семейство и да изградят кариера. Той иска да съблазни тези хора, да ги подведе да се отдалечат от Бог, да не изпълняват дълга си и да предадат Бог, докато не бъдат отстранени от Него — тогава той е напълно доволен. Колкото повече не се стремиш към истината, толкова по-щастлив става той, колкото повече се стремиш към слава, придобивки и статус, и колкото по-нехаен си в изпълнението на дълга си, толкова по-щастлив става той. Ако се отдалечиш от Бог и Го предадеш, той става още по-щастлив — не е ли това мисленето на Сатана? Не е ли такова и мисленето на антихристите? Всички онези от рода на Сатана имат това мислене. Те искат да съблазнят всеки, за когото видят, че не вярва искрено в Бог, всеки, който обръща внимание на усвояването на знания и преследването на слава, придобивки и статус, и всеки, който не се занимава с истинската си задача при изпълнението на дълга си. Когато срещнат такива хора, те споделят общ език с тях, имат много какво да си кажат, когато са заедно, и свободно говорят това, което мислят, без скрупули. Как се чувства Бог, когато вижда тези хора да не се стремят към истината? Чувства се тревожен! Следователно каква е причината за цялата тази цена, която Бог е платил? Това е поради Неговата загриженост, внимание и тревога за човечеството. Бог носи в сърцето Си тази загриженост, това внимание и тревога за хората, а тъй като Бог притежава такова отношение към хората, Неговото дело се осъществява стъпка по стъпка. Независимо дали в очите на хората Бог е смирен и скрит, дали наистина обича хората, дали е верен или велик, Бог вярва, че всички тези лишения си заслужават и могат да бъдат възнаградени. Какво означава тази награда? Означава, че нещата, за които се тревожи в сърцето Си, няма да се повторят, а хората, за които е загрижен в сърцето Си, могат да живеят според Неговите намерения, според начина и посоката, на които ги е учил и за които ги е напътствал, и тези хора вече няма да бъдат покварени от Сатана — повече няма да живеят в страдание, а тревогите на Бог ще изчезнат и Той ще бъде облекчен. Така че по отношение на всичко, което е направил Бог — независимо каква е основната Му мотивация, независимо колко голям или малък е планът Му — не са ли всички тези неща положителни? (Да, такива са.) Всички тези неща са положителни. Независимо дали начинът, по който Бог работи, е незабележим за хората, дали си струва да се споменава или не, независимо как хората отсъждат за начина, по който Бог работи, за да съди и спасява хората, ако се съди по всички неща, които Бог е направил, и по цялата цена, която може да плати, не е ли Той достоен за възхвала? (Да, така е.) Тогава велик ли е Бог или е малък? (Той е велик.) Толкова велик! Никой сред човечеството не може да плати такава цена. Някои хора казват, че „майчината любов е най-великата сред човечеството“. Дали майчината любов е толкова велика? След като децата са заживели самостоятелно, майките им общо взето просто спират да се суетят около тях, стига децата да се справят. Всъщност те не могат да се суетят около децата си дори да искат. Така че как се отнася Бог към това човечество? Колко хиляди години го е търпял? Търпял го е шест хиляди години и не се е отказал дори сега. Бог плати толкова голяма цена само заради тази частица тревога и загриженост. Как изглежда такава огромна цена в очите на фарисеите и на тези антихристи? Те я заклеймяват, осъждат и дори я хулят. От тази гледна точка не са ли тези антихристи нечестиви по природа? (Да, така е.) Бог е направил такива достойни за възхвала неща, а Божията същност и това, което Той притежава и представлява, са толкова достойни за възхвала от хората. Те не само че не Го възхваляват, но дори използват различни извинения и теории, за да Го заклеймяват и съдят, и дори отказват да признаят, че Той е Христос. Не са ли тези хора омразни? (Да, такива са.) Не са ли нечестиви? Ако се съди по тяхното нечестиво поведение, не се ли прекланят пред знанието и учението? Не се ли прекланят пред властта и статуса? (Да, така е.) Колкото по-положително е нещо и колкото по-достойно е за възхвала, запомняне и разпространение от хората, толкова повече то ще бъде заклеймявано от антихристите. Това е едно разкриване на нечестивата природа на антихристите. Трябва да се каже, че степента на нечестивост на антихристите отива отвъд повечето хора с покварен нрав.

Нека продължим с обсъждане на Павел. В какво семейство е роден Павел? Роден е в семейство на интелектуалци, в начетено семейство. Роден е в такова семейство и произходът му се смяташе за добър. Бе високообразован. Според съвременните стандарти би могъл да е от типа, който изучава богословие или посещава университет. Тогава неговите знания и начетеност по-големи ли бяха от тези на повечето хора? (Да.) Ако се съди по знанията и начетеността на Павел, щеше ли да му е лесно да признае, че Господ Исус е Христос? (Да, щеше да му е лесно.) Много лесно. Защо обаче не призна Господ Исус за Христос? (Той се е прекланял пред знанието и е смятал, че Господ Исус не е толкова знаещ като него, затова не Го е признал.) Твърде просто е да се каже така. Ако Господ Исус не беше толкова знаещ като него, той не би могъл да Го признае. Ако Той наистина имаше знания, може би щеше да успее да Го признае. Това е нещо като частично умозаключение. Сега казваме само, че антихристите се прекланят пред знанието — тоест, когато слушат хората и се занимават с хората и въпросите, те имат гледна точка, която позволява на другите да видят, че се прекланят пред знанието и начетеността. Например, ако думите ти са много логични, на високо ниво, умни, неразгадаеми и абстрактни, именно това харесва той. Абстрактно и съгласно логиката, философията и дори съгласно определено учение — именно това иска той. Господ Исус е въплътеният Бог и всичко, което Той изрича, са Божии слова и истини. И така, когато хората със знания и начетеност гледат тези слова и истини, как ги оценяват? „Думите, които говориш, са твърде вулгарни и повърхностни. Всички те са банални неща за вярата в бог. Не са нито дълбоки, нито неразгадаеми. Няма никакви загадки. И все пак казваш, че са истината. Какво толкова възвишено има в истината? И аз мога да кажа тези неща!“. Не вярват ли антихристите в това? (Да.) Те го претеглят по този начин, като си мислят: „Нека видим дали нещата, за които говориш, в края на краищата са по-висши или по-низши от моите знания“. Щом ги чуят, те ги оспорват с думите: „Звучиш като ученик в първи клас. Аз съм студент, така че не си добър колкото мен!“. След това намират някаква грешка в Божиите слова, като казват: „Изглежда, че не разбираш граматиката, а понякога думите, които използваш, докато говориш, не са уместни. Не изглеждаш като бог“. Те гледат външния Му вид, за да видят дали Той е Бог или не. Не слушат съдържанието на Неговите слова, не слушат дали изразеното е истината или дали словата идват от Бог. Не е ли това липса на духовно разбиране? (Да, така е.) Следователно антихристите имат и друга характеристика: липсва им духовно разбиране. Тъй като ценят знанието и учението, те не разбират истината. Никога няма да могат да разберат истината. Тези хора са предопределени да бъдат от типа хора, на които им липсва духовно разбиране. Те използват своите знания, за да претеглят всяко изречение, което Бог изрича. Могат ли да разберат истината? Могат ли да знаят, че това е истината? Могат ли накрая да стигнат до заключение и да кажат, че всички тези слова, изречени от Бог, са истината? Могат ли да признаят това? Не могат да го признаят. Така че как изглежда въплътеният Бог в техните очи? Те си мислят: „Както и да го гледам, той е човешко същество. Както и да го гледам, не мога да видя божественото в него. Както и да го слушам, не мога да кажа кои негови слова са съгласно истината и кои са истината“. Следователно дълбоко в сърцата си те си мислят: „Ако имаш нещо ново и свежо, ако мога да придобия някаква теория и да измъкна някакъв капитал от теб, тогава засега ще те следвам и ще видя какъв ще е резултатът“. Могат ли обаче да приемат Господ Исус от цялото си сърце? (Не, не могат.) Категорично няма да Го приемат. Защо не Го приемат? Каква е причината за това? Причината е, че твърде много харесват знанието. Това, че го харесват, и знанието, с което са въоръжени и което са научили, заслепяват очите и ума им, като им пречат да видят всичко, което Бог е направил. Дори ако казаното от Бог очевидно е истината, дори ако извършеното от Бог дело ясно изразява Божията идентичност и същност, те не могат да го видят. Защо не могат да го видят? Защото заради техните знания и учение са пълни с представи, фантазии и отсъждания за Бог. В крайна сметка, без значение как слушат проповеди или влизат в контакт с Бог, те не могат да разберат какво казва Той, камо ли да приемат, че това, което този човек е казал, може да промени хората или че това е истината, пътят и животът. Това е нещо, което те никога не могат да приемат. Никога не могат да го приемат, което ги обрича да не бъдат спасени, точно като Павел. Призна ли Павел, че Господ Исус е Христос? Не го призна дори в самия край. Някои хора казват: „Не извика ли той към Господ, когато беше повален по пътя към Дамаск? Трябва да е признал. Как може да се каже, че не е признал?“. Един факт доказва, че Павел никога не призна Господ Исус Христос за свой Спасител. А той е, че дори след като беше повален и ослепен, той все още се стремеше към това да се опитва да е Христос. Дали Христос е някой, в когото хората могат да се превърнат просто ей така? Христос е Бог, въплътен в човек. Той е Бог и никой не може да стане Него, само защото иска. Кой не иска да бъде Христос, но дали това е нещо, което хората могат да направят? Това не е въпрос на желание от страна на хората. Павел дори искаше да бъде Христос. Ако се съди по стремежа на Павел, можеше ли той да признае, че Господ Исус е Христос и Господ? (Не, не можеше.) Тогава къде постави идентичността и статуса на Господ Исус? Като Божия Син. Какво е Божият Син? Това е: „Ти не си бог, ти си божи син, ти си по-малък от бог, ти си същият като нас. Ние сме божиите синове, а ти също си божи син, но бог ти е дал различно поръчение и ти си свършил различна работа. Ако бог ми беше дал тази работа, аз също можех да я свърша и да я понеса“. Не означава ли това, че Павел не призна факта, че Господ Исус Христос е Бог? (Да, означава.) Той вярваше, че богът на неговата вяра е в небето, че този Христос не е бог и че божията идентичност и статус нямат нищо общо с този Христос. Как се разви неговото възприемане и отношение към Господ Исус? Те произтекоха от неговите знания и фантазии. Как стигна той до тях като заключение? В кое изречение ги видя? Господ Исус каза: „Моят Отец е такъв или онакъв“ и „Аз правя това или онова чрез Моя Отец в небето“, а той чу това и си помисли: „Ти също така наричаш бог бог? Ти също така наричаш бог в небето отец? В такъв случай си божи син?“. Не е ли това фантазия на човешкия мозък? Това е заключение, направено от знаещи хора: „Ако ти наричаш бог в небето отец, а ние също го наричаме отец, тогава ние сме братя. Ти си най-големият син, ние сме вторите синове, а бог в небето е нашият общ бог. Така че ти не си бог и всички сме на равна нога. Следователно не господ Исус христос е този, който в крайна сметка решава кой ще бъде възнаграден, кой ще бъде наказан и какъв ще бъде техният изход — а бог в небето“. Павел стига до всички тези заключения и абсурдни възгледи, като използва ума си за преценка и анализ, след като е изучавал богословие и знания. Това беше резултатът.

Павел гледаше на знанието като на спасителна сламка, като на свой капитал и най-вече като на цел на своя стремеж. Резултатът щеше да е различен, ако той не се беше прекланял пред знанието, а можеше да се избави от наученото преди това знание, да смята Господ Исус за Господ, за Единствения, Който може да бъде следван, за Единствения, Който може да изразява истината, и да смята словата на Господ Исус за истината, на която да се подчинява и която да практикува. Това, че Петър се отрече от Господ три пъти, от една страна се дължеше на страха му, а от друга на това, че видя как Господ Исус е обикновен човек, който бе арестуван и страдаше. В сърцето си той имаше слабост — това не беше фаталният недостатък. Нито пък беше фатален недостатък това, че за момент можа да се отрече от Него. Това не е доказателството, което в крайна сметка може да определи изхода на човека. Какво е онова, което в крайна сметка определя изхода на човека? То е дали се отнася към Божиите слова като към Божии слова, дали може да приема Божиите слова за истина, да им се подчинява и да ги практикува. Павел и Петър са два напълно различни примера. Петър някога беше слаб, някога се отрече от Господ и някога се усъмни в Господ, но крайният резултат е, че беше усъвършенстван. Павел работеше за Господ и страдаше години наред. Логично беше да може да получи корона, но защо в крайна сметка беше наказан от Бог? Защо неговият изход и този на Петър бяха различни? Това зависи от природата същност на човека и от пътя, който той следва. Каква беше природата същност на Павел? Най-малкото има елемент на нечестивост. Той неистово преследваше знания и статус, преследваше награди и корона, тичаше насам-натам, работеше и плащаше цената за тази корона, без изобщо да се стреми към истината. Освен това в хода на работата си той никога не свидетелстваше за словата на Господ Исус, нито свидетелстваше, че Господ Исус е Христос, че е Бог или че е въплътеният Бог, че Господ Исус представлява Бог и че всички слова, които Той изрича, са слова, изречени от Бог. Павел не можеше да възприеме тези неща. Така че какъв беше пътят, по който пое? Той упорито преследваше знания и теология, съпротивляваше се на истината, отказваше да приеме истината и използваше дарбите и знанието си, за да работи с цел да управлява, поддържа и стабилизира статуса си. Какъв беше крайният му изход? Може би отвън не можеш да видиш какво наказание получи той преди смъртта си или дали имаше някакво необичайно проявление, но крайният му изход беше различен от този на Петър. От какво зависеше тази „разлика“? Едното нещо е природата същност на човека, а другото е пътят, по който той поема. Що се отнася до отношението и гледната точка на Павел спрямо Господ Исус, с какво неговата съпротива се различаваше от тази на нормалните хора? Също така каква е разликата между отричането и отхвърлянето на Господ от страна на Павел и отричането на Божието име от страна на Петър и това, че не призна Господ три пъти от слабост и боязън? Павел използваше знанията, ерудицията и дарбите си, за да върши работата си. Той изобщо не практикуваше истината, нито следваше Божия път. Следователно би ли могъл да видиш слабостта му в периода, който прекара в тичане насам-натам и работа, или в писмата му? Не би могъл, нали? Отново и отново той учеше хората какво да правят и ги насърчаваше да се стремят да получат награди, корони и добра крайна цел. Той нямаше нито познание за преживяване, нито преживяване в практикуването на истината. Петър обаче беше много скромен в действията си. Той не притежаваше онези задълбочени теории или начетеност, които бяха твърде известни. Притежаваше известно реално възприемане и практикуване на истината. Въпреки че преживя слабост и поквара в живота си, след много изпитания връзката, която установи с Бог, беше връзка между човек и Бог, която беше напълно различна от тази на Павел. Въпреки че Павел работеше, всичко направено от него нямаше нищо общо с Бог. Той не свидетелстваше за Божиите слова, за Неговото дело, за Неговата любов или за Неговото спасяване на човечеството, а още по-малко за Божиите намерения към хората или за Неговите изисквания. Дори често казваше на хората, че Господ Исус е Божият Син, което в крайна сметка доведе до това хората да гледат на Бог като на Троица. Терминът „Троица“ произлиза от Павел. Ако няма такова нещо като „Отец и Син“, може ли да има „Троица“? Не може. Просто човешките фантазии са твърде „богати“. Ако не можеш да разбереш Божието въплъщение, тогава не отсъждай сляпо, нито прави слепи преценки. Просто слушай словата на Господ Исус и се отнасяй към Него като към Бог — Бог, който се явява в плът и става човешко същество. По-обективно е да се отнасяш към това по този начин.

Когато за първи път се свидетелстваше, че Бог се въплъти като жена на този етап от делото Си, много хора не можаха да го приемат и се препънаха на това място. Те смятаха, че „словата, които се изричат, са все истини, делото, което се върши, е дело на правосъдие чрез слова — тези неща изглеждат като Божие дело и мога да призная, че тази личност е въплътеният Бог — просто не е лесно да се приеме този пол“. Но понеже тези слова са все истината, те все пак неохотно Го приемат и в сърцата си мислят: „Първо ще Го следвам и ще видя дали Той наистина е Бог“ — много хора Го следваха по този начин. Сътворението на човешкия род от Бог е в двата пола — мъжки и женски, а въплъщението на Бог не прави изключение — то е или мъжко, или женско. Един ден някой Ме попита неочаквано: „Как може да се разбере дали този път въплъщението е женско?“. Аз отговорих: „Ами как гледаш на това? Бог не действа съгласно представите на хората: ако си сигурен, че това е извършено от Бог, тогава не бива да изследваш какво върши Бог, а ако не го разбираш, тогава трябва да изчакаш. Ако търсиш и все още не получаваш резултати, тогава просто виж дали можеш да се покориш. Ако можеш да се покориш, значи си здравомислещ, но ако се запънеш заради това и отричаш всичко извършено от Бог, тогава не си здравомислещ, не си истински вярващ в Бог. Бог върши десет неща, които смяташ за правилни и съобразени с твоите представи, но ако едно нещо не е съобразено с представите ти, преобръщаш всичките десет неща — що за окаяно същество е това? Нима не е дявол?“. Когато разговарях така, те казаха: „Да, тогава трябва да го приема сега“. След като приключих общението Си, те веднага проумяха и го приеха — нима заложбите им не са доста добри? Да кажем, че са. Продължиха с думите: „Бог създаде мъжа и жената и първия път, когато бог се въплъти, беше мъж, божи син. Този път той се въплъти като жена — няма ли това да е божия дъщеря? Кажи ми дали начинът ми на разбиране е правилен. Когато хората имат деца, те искат да имат и син, и дъщеря — бог също ли иска да има и двете?“. Как трябваше да им отговоря и да обясня този въпрос? Не трябва ли този въпрос да се приема сериозно? Не се ли нуждае от коригиране? Има ли проблем с това, което казаха? Има проблем. Те казаха: „Бог има син, господ Исус, а този път въплъщението е женско, така че в този случай това е негова дъщеря. Така че бог има син и дъщеря, има и двете, така че няма нужда от светия дух. Има свети отец, свети син и света дъщеря, тази Троица — колко е подходящо и достойно! Без дъщеря нямаше да е пълно“. Как се чувстваш, след като чу това? Човек не знае да се смее ли, да плаче ли. Кажи Ми, това не е ли шега? (Да, така е.) Има ли някаква разлика между разбирането на тези хора за въплъщението и това на Павел? (Не.) Няма разлика. Ако хората винаги разчитат на своята хитрост, фантазии и представи, за да правят умозаключения и изводи по въпроси, свързани с разбирането на Бог, особено когато подхождат към въпроси на Божията идентичност и същност и ги прилагат с определени гледни точки, това ще бъде обезпокоително, те ще правят грешки и ще се сблъскват с проблеми. Така че какъв е най-подходящият начин за справяне с този въпрос? Някои въпроси са по-дълбоки и абстрактни, не са лесни за разбиране от хората и не е лесно да се прозре същността и първопричината на този проблем. Ако тези неща не засягат истината или не влияят на стремежа ти към истината, тогава какво трябва да направиш? Първо се избави от тях. Каква е ползата да ги изследваш? Не е твоя работа да ги изследваш. Всичко, което трябва да направиш, е да се съсредоточиш върху навлизането в живота и да си способен да изпълняваш добре дълга си. Един ден по естествен път ще разбереш тези въпроси. Някои хора казват, че не могат да се избавят от тях и искат да ги изследват, което е тревожно. Не трябва да ги изследваш. Хората не трябва да подхождат към въпроси, засягащи Божията идентичност, Божията същност и Божия статус с нагласата да изследват. Ако продължаваш да изследваш, това ще доведе до сериозни последствия. В сериозни случаи ще хулиш Бог. Как трябва да се справят хората с въпроси, засягащи Божията идентичност и същност? Подхождай простичко, а дори да не си съвсем наясно по този въпрос, едно нещо е сигурно: Той може да представлява Бог, Той е явяването на Бог, изразеното от Него е истината, това, което хората трябва да приемат, е истината, и то е достатъчно да се придобие истината.

Като погледнем природата същност на антихристите, пред какво се прекланят те най-много? Пред възвишени, празни и абстрактни така наречени богословски теории. За тях тези теории са изключително ценни. Те ценят и обичат тези неща толкова много, и измислят всякакви начини да ги придобият, за да се откроят от тълпата. Запомнят тези неща в сърцата си и ги разглеждат като капитал, като трамплин, с който да осъществят собствените си житейски цели, без да знаят, че тези неща по същество не са истината. Те обаче обичат да се въоръжават с тези богословски теории, които се превръщат в техни предубеждения, и ги приемат за истината. Използват това богословско познание, за да изучават Божиите слова и истините, които Бог изразява. Когато видят, че Божиите слова и истините, които Бог изразява, не съответстват на богословските теории, които те застъпват, не могат да се въздържат да не осъдят и заклеймят Божиите слова. В сърцата си не изпитват боязън, като смятат, че имат библейско основание за това. Някои от тях дори заклеймяват Божиите слова, като казват: „Божиите слова са твърде досадни. Някои от тях не са логични, други не са граматически правилни, а дори някои от думите, които той използва, не са съвсем на място“. Те просто живеят в главите и мислите си, като използват знанието и ерудицията, които притежават, за да анализират и изучават Божиите слова. Много от тях дори използват своите фантазии и преценки, за да открият в Божиите слова как Бог определя конкретни хора или какви крайни цели решава Той за определени хора, след което анализират и заклеймяват тези неща според казаното в Библията, като по този начин започват да отричат Божиите слова. Докато анализират и заклеймяват Божиите слова, се случва нещо ужасно. Знаете ли какво е то? Когато хората анализират и изучават Бог и когато в тях възникне нагласа на осъждане, Светият Дух отритва тези хора и не действа в тях. Не е ли това ужасно нещо? А вие знаете какво предвещава това Светият Дух да не действа. Когато Светият Дух не действа, Той се отдръпва от тези хора, което е равносилно на това те да бъдат изоставени. С други думи, Бог няма да ги спаси. Можем да анализираме причината. Откъде идват тези богословски теории, в които са се окопавали през половината си живот? Кого представляват те? В сърцето си те не са наясно с това. В действителност тези неща изобщо не са от Бог, нито са чисто човешко разбиране. Те са погрешни тълкувания на хората и като такива може да се каже, че са от Сатана и напълно представляват Сатана. Какво друго включва това богословско познание? Освен погрешни тълкувания на Библията, то включва човешката логика и разсъждения, човешките представи и фантазии, както и човешките преживявания, етика, морал и философски идеи. Когато използват тези неща, за да оценяват казаното от Бог и Неговото дело, те очевидно застават на страната на Сатана в отношението си към Бог. Затова Бог скрива лицето Си от тях и Светият Дух ги изоставя. Преживявали ли сте някога това? В миналото някои хора обсъждаха преживяванията си в това отношение, като казваха: „Когато за първи път започнах да вярвам в Бог, бях нетърпелив да изучавам Бог. Изучавах какво казва Той, как използва думите, как се отнася с хората, с кого е добър и какъв тип хора харесва или мрази. В резултат на цялото това изучаване сърцето ми се помрачи, не можех да усетя Бог в молитвите си, положението на свобода и избавление в сърцето ми изчезна и вече не чувствах мир или радост. Все едно камък тегнеше на сърцето ми“. Имали ли сте някога такова преживяване? (Да.) Онези, които постоянно изучават Бог, не придобиват никакво просветление или озарение от Светия Дух. Дори четенето на Божиите слова не носи никаква светлина. Антихристите са вещи в изучаването на Бог, но изобщо не приемат истината. В църквата те нямат никакви нормални междуличностни отношения, винаги се поставят над другите, за да ги поучават. Често се хвалят със знанията си и гледат отвисоко на обикновените братя и сестри. Ако един антихрист общува с теб и разбере, че не си добре образован, няма да се занимава с теб. Дори да отговаряш на критериите да си църковен водач или ръководител на екип, той няма да те използва. Какъв тип хора използва той? Търси хора със социален статус, власт, знания и дарби, които могат да говорят красноречиво — хвърля око на такива хора и се заема да ги използва. Ако от него зависи да избира и използва хората, той избира само личности, които са красноречиви, високообразовани, знаещи и със статус в обществото. Дори такива хора да не се стремят към истината или да не могат да вършат никаква работа, той пак ги харесва. За какво говори това? Че спадат към една и съща категория. В края на краищата са си лика-прилика. Някои антихристи разбират определени думи и доктрини и след това измислят всякакви начини, по които да практикуват изнасяне на проповеди. До каква степен практикуват? До степен, че могат да говорят красноречиво и пространно, да владеят сцената, без да използват бележки, и да говорят с часове. Смятат, че това означава да вършат работа, че това е техният най-славен момент, времето, когато могат най-добре да се покажат. Те се възползват от такива възможности и никога не ги изпускат. Обаче по отношение на теми, за които Бог често разговаря, неща, свързани с нормалната човешка природа, със съвестта и разума на хората и с нещата, най-тясно свързани с човешката природа в реалния живот на нормалните хора — макар че тези неща може да изглеждат на хората като дребни и незначителни подробности, в действителност те са тясно свързани с навлизането в истината реалност. Как гледат антихристите на тези неща? Презират ги от сърце, не приемат тези слова сериозно и заклеймяват тези въпроси в сърцата си, като смятат, че са безсмислени. Независимо как разговаряш за истината реалност, като например да бъдеш честен човек, предан човек или практичен и съвестен човек, независимо как разговаряш за тези неща, тяхната гледна точка остава непроменена. Те искат да бъдат хора, които могат да говорят красноречиво, които дават вид, че преливат от талант и имат специални способности, или дори са хора със свръхестествени способности, като например да говорят езици, да могат да четат с изключителна бързина, да имат фотографска памет и т.н. Ако притежаваха и тези способности, тогава сърцата им щяха да са изпълнени с радост. Дълбоко в сърцата си те преследват и ценят тези неща. Например Аз току-що казвам нещо и след малко го забравям. Когато попитам всички, те също не си спомнят. Виждаш ли, паметта ни е доста сходна, нали? (Да.) Но когато антихристите видят това, те казват: „И твоята памет не е добра! Виж онзи еди-кой си духовен човек, той може да чете скоростно и има фотографска памет. Ти си христос — колко реда можеш да прочетеш с един поглед?“. Аз казвам: „Нямам тази свръхестествена способност. Понякога не помня някое изречение, след като съм го прочел, и трябва да го прочета отново“. Те казват: „Бог не трябва ли да е всемогъщ?“. Така те започват да си създават представи. Как гледат на въплътения Бог дълбоко в сърцата си? „Въплътеният бог е просто един изцяло обикновен и напълно нормален човек. Паметта му не е добра, телосложението му не е кой знае какво. По нищо не прилича на бог“. Затова, когато чуят някой да проповядва за любовта към Бог, те си мислят: „Ако онзи еди-кой си духовен човек или онзи еди-кой си известен човек беше бог, тогава бих могъл да го приема и да го обичам. Но ако този сегашен христос е бог, не мога да го обичам, защото изобщо не прилича на бог“. В сърцата им, за да бъдеш бог, трябва да приличаш на бог. Трябва да говориш, да действаш и да изглеждаш като бог, така че когато хората те видят, да нямат никакви представи — ето какво си мислят те. Защо? Мислят си: „Първо, не притежаваш свръхестествени способности. Второ, нямаш специални таланти. Трето, нямаш дарбите на онези хора в света, които постигат велики неща. Ти не си изключителен по никакъв начин, така че защо да слушам какво казваш? Защо да те уважавам? Защо да ти се покорявам? Не мога да се покорявам“. Какъв проблем е това? Що за нрав е това? Дори да не разбират истината, те все пак трябва да имат съвестта и разума на нормален човек. Хората имат представи и Бог не ги заклеймява заради това, но когато хората таят представи и след това своеволно се съпротивляват и осъждат Бог, това лесно накърнява Божия нрав. Това, че антихристите могат свободно да осъждат Бог и да Му се съпротивляват, е причинено от тяхната нечестива природа. След като придобият знания, те имат по-богати, по-обширни и по-всеобхватни фантазии за Бог и за Неговата възвишеност, същност, власт и всемогъщество. След това се опитват да съпоставят тези фантазии с този Бог, когото могат да видят и с когото могат да общуват. Могат ли да ги съпоставят? Никога не могат да ги съпоставят. Колкото повече изучават Бог, толкова повече Го отричат в сърцата си и могат да Го осъждат и да Му се съпротивляват. Това е неизбежно.

От това, което сте видели в Библията и във всички текущи изявления на Бог, застъпва ли се Той за дарби, ерудиция и знание? (Не.) Напротив, Бог разнищва човешкото знание и ерудиция. Как определя Бог дарбите? Как определя свръхестествените способности и специалните таланти? Трябва да разберете, че дарбите, свръхестествените способности и специалните таланти изобщо не представляват живот. Какво означава, че не представляват живот? Означава, че тези неща не са резултат от придобиването на истината от хората. Откъде всъщност идват тези неща? От Бог ли идват? Не, Бог не предава знания или ерудиция на хората и със сигурност не дава повече дарби на хората, за да могат те да се стремят към истината. Бог не действа по този начин. Сега, след като го казах така, го разбирате, нали? И така, къде се проявява нечестивостта на антихристите? Как гледат те на дарбите, ерудицията и знанието? Те ценят, следват и дори желаят тези неща, особено дарбите и свръхестествените способности. Ако кажеш на някой антихрист: „Ако имаш свръхестествени способности, ще привлечеш зли духове“, той ще каже: „Не се страхувам!“. Ти ще отговориш: „Тогава в бъдеще няма да има надежда за спасение за теб, ще бъдеш захвърлен на осемнадесетото ниво на ада в езерото от огън и жупел“, а той пак ще каже: „Не се страхувам!“. Ако можеш да го накараш да говори на десет различни езика и да се перчи, за да го гледат другите с уважение, той ще се съгласи и ще бъде готов. Бог говори толкова обикновено и работи толкова практично в рамките на нормалната човешка природа, а той не приема метода, формата и съдържанието на това дело — презира го. Как трябва хората да разпознават тези въпроси? Например някои хора могат да говорят на различни езици. Можеш ли да приемеш този факт? Смяташ ли, че е нормално или е странно? (Странно е.) Следователно в здравомислещите рамки на нормалната човешка природа това е неприемливо. Някой, който помни всичко, като цветове, форми, лица и имена, и може да си спомни стотици страници от книга, след като я прочете, като я преразказва от началото до края — след като общуваш с такъв човек, няма ли да се почувстваш сякаш си срещнал нещо анормално? (Да.) Антихристите обаче харесват тези неща. Кажи Ми, когато влезеш в контакт с онези в религиозния свят, така наречените евангелисти, проповедници и пастори, известни под общото название фарисеи, чувстваш ли, че тези хора са това, от което сърцето ти се нуждае, или практическият Бог е това, от което сърцето ти се нуждае? (Контактът с Бог е това, от което се нуждаят сърцата ни.) Нормалният и практически Бог е по-близо до твоите вътрешни потребности, нали? Така че кажете как се чувствате, когато общувате с фарисеи — плюсовете и минусите и дали това носи някакви ползи. (Ако общувам с фарисеи, се чувствам фалшиво и дистанцирано. Нещата, за които говорят, са твърде кухи и лъжливи. Като ги слушам твърде много, започва да ми се гади и вече не искам да общувам с тях.) Възгледите, изразени от фарисеите, правилни ли са или са абсурдни? (Абсурдни.) Естеството на техните възгледи е абсурдно. Също така нещата, които казват, предимно практически ли са или са кухи? (Кухи.) Повечето хора презрение ли изпитват или удоволствие от това да чуят абсурдните и кухи неща, както и въображаемите неща и представите, които те казват? (Повечето хора изпитват презрение, като чуват тези неща.) Повечето хора не ги харесват и не желаят да ги слушат. След като чуеш възгледите и думите на фарисеите и наблюдаваш техния нрав и тяхното фалшиво и лицемерно поведение, какво чувстваш в сърцето си? Желаеш ли да чуеш повече? Желаеш ли да се доближиш до тях, да имаш задълбочени взаимодействия с тях и да разбереш повече за тях? (Не.) Не желаеш да общуваш с тях. Ключовият проблем е, че думите им са твърде кухи, пълни са с теории и лозунги. След като си слушал цяла вечност, все още нямаш представа какво казват. Освен това нравът им е фалшив и престорен. Преструват се на смирени, търпеливи и любящи, с поведение на опитен вярващ, който е особено „благочестив“. Когато накрая видиш истинското им лице, се чувстваш отвратен. Вие не сте имали много дълбоко взаимодействие с Мен. Как намирате проповедите, които съм изнесъл? Има ли разлика между тях и това, за което говорят фарисеите? (Да.) Каква е разликата? (Божиите проповеди са практически.) Това е основното. Също така това, за което говоря, е свързано с вашата практика, преживявания и различни аспекти на въпроси, които срещате в процеса на изпълнение на дълга си и в реалния живот. То не е непрактическо и неясно. Също така дали всяка истина, която обсъждам, или всяка гледна точка, която имам по въпросите, е практическа или куха? (Практическа е.) Защо казвате, че е практическа? Защото не се отклонява от реалния живот, не се отнася до бълването на кухи теории извън реалния живот. Цялата е свързана с човешката проницателност, разбиране и практикуване в реалния живот и със състоянията, които възникват в хората, когато се сблъскват с различни проблеми при изпълнението на дълга си. Накратко, включва теми, свързани с това как хората практикуват вярата си в Бог, живота им на вярващи в Бог и различните им състояния, докато изпълняват дълга си. Не вадим Библията, за да обясняваме по кух начин за книгата Битие или книгата на пророк Исаия, нито пък говорим празни приказки за Откровение. Най-много мразя да чета Откровение и не искам да говоря за него. Каква е ползата да се говори за него? Ако ти кажа коя напаст се е сбъднала, какво общо би имало това с теб? Това е Божие дело. Дори Божието дело да се изпълни, как ще се отрази това на теб? Няма ли все още да си същият? Ако ти кажа коя напаст се е сбъднала, би ли могъл тогава да се отървеш от покварения си нрав? Би ли се случило такова чудо? Не. Следователно, когато хората следват до края, всеки ще бъде сортиран според вида си. Онези, които могат да приемат истината, обичат да четат Божиите слова и могат да практикуват истината, ще останат непоколебими. Онези, които не желаят да четат Божиите слова или да слушат проповеди, които упорито отказват да приемат истината и не желаят да изпълняват дълга си, в крайна сметка ще бъдат разкрити и отстранени. Въпреки че посещават събирания и слушат проповеди, те никога не практикуват истината, остават непроменени и изпитват неприязън към слушането на проповеди — не желаят да ги слушат. Така дори когато изпълняват дълга си, това става по нехаен начин, без никога да се променят. Тези хора са просто неверници. Ако хората, които искрено вярват в Бог, често общуват и живеят заедно с неверници, как биха се чувствали? Не само че няма да имат полза или да бъдат духовно извисени, но и все повече ще изпитват отвращение към тях от сърце. Да предположим, че влезеш в контакт с фарисеи и ги чуеш да говорят, и откриеш, че говорят ясно и логично, че обясняват всички различни правила и разпоредби по разбираем начин и че думите им явно съдържат задълбочени теории, но при внимателен анализ нищо от това не е истината реалност и всичко се свежда до куха теория. Например те обсъждат теорията за Троицата, теологията, теориите за Бог, какво представлява Бог в небесата с ангелите, ситуацията с въплъщението на Бог и Господ Исус. Как би се почувствал, след като чуеш всичко това? Резултатът би бил подобен на слушането на митологични истории. Защо тогава антихристите обичат да слушат и обсъждат тези въпроси и защо са готови да се занимават с такива личности? Не е ли това тяхната нечестивост? (Да.) Какво може да се наблюдава от тяхната нечестивост? Дълбоко в себе си те имат определена потребност, която ги води до това да се прекланят пред това знание и ерудиция, пред тези неща, които притежават фарисеите. Та каква е тяхната потребност? (Да бъдат високо ценени от другите.) Те не само се нуждаят другите да ги ценят високо, но дълбоко в сърцата си винаги искат да са свръхчовеци, да са висши личности или ерудирани знаменитости — просто не искат да са обикновени хора. Какво предполага желанието им да са свръхчовеци? На разговорен език това означава, че нямат връзка с реалността. Например повечето хора може най-много да си пожелаят: „Само да можех да летя високо в небето със самолет“. Може да имат такова желание, нали? Но какво е желанието на антихристите? „Един ден искам да ми поникнат криле и да се извися до далечно място!“. Такива въжделения имат — а ти? (Не.) Защо нямаш? Защото не е реалистично. Дори да ти сложат две големи крила, ще можеш ли да летиш? Не си такъв вид същество, нали? (Да.) Хора като антихристите винаги разчитат на своите фантазии, постоянно преследват желанията си. Могат ли да бъдат спасени? (Не.) Това не е типът хора, които Бог спасява. Бог спасява онези, които обичат истината, съсредоточават се върху реалността и се стремят към истината по земен начин. Онези, които постоянно желаят да са свръхчовеци или висши личности, не са с всичкия си, не са нормални хора и Бог няма да ги спаси.

Когато антихристите влязат в досег с въплътения Бог, те са склонни да задават странни въпроси. Това, че могат да задават такива въпроси, представлява техните дълбоко заложени потребности и това, пред което се прекланят в сърцата си. Първоначално, когато свидетелстваха за въплътения Бог, някои хора винаги разпитваха: „Чете ли бог Библията у дома? Не че питам за себе си, всъщност не съм любопитен по този въпрос. Просто питам от името на братята и сестрите. Мнозина от тях също мислят така. Те размишляват в сърцата си, че ако бог наистина чете Библията често, тогава е съвсем нормално да може да говори за нея и да изразява истината. Ако обаче бог не чете Библията, а все пак може да я обяснява, това би било чудо, тогава той наистина би бил бог!“. Разбира се, те не го формулираха точно по този начин, а направо попитаха: „Чете ли бог Библията у дома?“. Какво мислите вие? Трябва ли да я чета или не? Вие четете ли я? Ако никога не сте вярвали в Исус, би било съвсем нормално да не я четете. Хората, които са повярвали, четат ли я? (Да, четат я.) Тези, които са повярвали, със сигурност я четат. Аз започнах с вяра в Исус, така че как бих могъл да не чета Библията? Ами ако не съм я чел? (И това е нормално.) Да четеш Библията е нормално, а да не я четеш също е нормално, разбира се. Какво определя това дали я четеш или не? Ако не бях в това положение, щеше ли някой да се интересува дали съм чел Библията? (Не.) Никой не би питал какво съм чел. Тъй като съм в това специално положение, някои хора изучават този въпрос. Винаги се ровят в това, като питат: „Чел ли е Библията като малък?“. Какво точно искат да знаят? Има две възможни обяснения в зависимост от това дали съм я чел или не. Ако съм я чел, те смятат, че способността Ми да обяснявам Библията не е голяма работа. Ако обаче не съм чел Библията, а все пак мога да я обяснявам, това е донякъде божествено. Това е резултатът, който желаят. Искат да стигнат до същността на това. Мислят си: „Ако не си чел Библията, а все пак можеш да я обсъждаш на толкова млада възраст, тогава това си струва да се изследва. Това е бог!“. Това е гледната им точка и те изучават Бог по този начин. А сега помислете за онези фарисеи, които бяха добре запознати със Светото Писание. Наистина ли възприемаха словата на Светото Писание? Откриха ли истината от Светото Писание? (Не.) А замислял ли се е за това някой от вас, които Ме питахте дали съм чел Библията? Ако се беше замислил, нямаше постоянно да разглежда този въпрос, нямаше да направи нещо толкова глупаво. Хората, които не схващат истината или нямат духовно разбиране и не могат да разгадаят Божията същност и идентичност, в крайна сметка прибягват до такъв метод, за да намерят решение. Може ли този метод да разреши проблема? Не, не може. Може само да разреши проблема с малкото любопитство. Всъщност и Аз чета Библията. Кой от вярващите не чете Библията? Прочитам основните неща от нея. Най-малкото чета четирите евангелия от Новия завет, прелиствам книгите Откровение и Битие и хвърлям поглед на книгата на пророк Исаия. Какво според вас обичам да чета най-много? (Книгата на Йов.) Точно така. Историята в книгата на Йов е пълна и конкретна, словата са лесни за разбиране, а освен това тази история е ценна и може да бъде полезна и духовно извисяваща за хората днес. Фактите вече са показали, че историята на Йов наистина е оказала огромно влияние върху следващите поколения. Те са схванали много истини чрез Йов — от неговото отношение към Бог, както и от Божието отношение към него и Божието определяне на него, схванали са Божието намерение и по какъв път трябва да вървят, след като повярват в Бог. Използвам книгата на Йов като контекст за общение относно определени начини, по които хората се боят от Бог и отбягват злото, както и определени начини да се покориш на Бог — тази история е наистина ценна. Човек трябва да я чете в свободното си време. Когато някои хора видят как Бог се въплъщава и станат свидетели на Божията практичност и нормалността на Бог, те може да не са в състояние напълно да проумеят дали Той наистина е Бог или какво ще се случи в бъдеще. Обаче след като разберат някои истини, те се избавят от тези въпроси. Спират да проучват или да се интересуват от тези неща и се съсредоточават върху това да изпълняват добре дълга си, да вървят правилно по пътя, по който трябва да вървят, и да вършат добре работата, която трябва да вършат. Други хора обаче никога няма да се избавят от това. Настояват да го изучават. Как мислите, трябва ли да се занимавам с този въпрос? Трябва ли да му обръщам внимание? Няма нужда да му се обръща внимание. Тези, които приемат истината, спират да я проучват по естествен начин, докато онези, които не я приемат, продължават да го правят. Какво показва това проучване? Проучването е форма на съпротива. В Божиите слова има един израз. Какъв е резултатът от съпротивата? (Смърт.) Съпротивата води до смърт.

Някои антихристи, въпреки че са приели този етап от делото, често се интересуват дали словата, изречени от въплътения Бог, и делото, извършено от Него, имат някакъв свръхестествен елемент, дали има елементи извън обхвата на нормалната човешка природа и дали има елементи, които могат да бъдат изтъкнати, за да докажат Неговата идентичност като Бог. Те често изследват тези въпроси, като неуморно изучават как говоря, начина Ми на държане и вида Ми, докато говоря, както и принципите на Моите действия. С какво ги изучават? Те ги измерват и изучават спрямо образа или стандарта на видни и велики хора, който са възприели. Някои дори питат: „Щом ти си въплътеният бог, твоята идентичност и същност със сигурност трябва да са различни от тези на обикновените хора. И така, в какво си добър? Какви специални качества имаш, които са достатъчни, за да ни накарат да те следваме и да ти се подчиняваме, и да ни накарат да те приемем за наш бог?“. Този въпрос наистина Ме озадачи. Честно казано, не съм добър в нищо. Нямам очи, които виждат във всички посоки, нито уши, които чуват от всички страни. Когато чета текстове, не мога да обхвана десет реда с един поглед и малко след като ги прочета, забравям какво съм прочел. Разбирам малко от музика, но не мога да чета ноти. Ако някой друг изпее една песен няколко пъти, мога да пея с него, но това счита ли се за умение? Имам ли някакви специални таланти, като например да говоря свободно английски или да говоря на определен език? Не мога да правя никое от тези неща. В какво съм добър тогава? Разбирам малко от музика, изящни изкуства, танци, литература, кино и дизайн. Имам повърхностно разбиране в тези области. Когато обсъждам теории с експерти, всичко Ми звучи като професионален жаргон, но мога да го разбера, когато го видя. Например, ако в архитектурния дизайн става въпрос за професионални и технически данни, не ги разбирам. Ако обаче става въпрос за цветови тонове и хармония на стиловете, разбирам нещо и имам известни прозрения. Но дали мога да се изуча, за да стана експерт или талант в тази област, е трудно да се каже, защото не съм го учил. Като се има предвид това, до което хората имат достъп в момента — музика, литература, танци и кино, неща в обхвата на нашата професионална работа в църквата — научаването на нещо може да Ми даде основни познания. Някои може да кажат: „Сега знам твоята ситуация. Имаш само основно разбиране“. Не лъжа, наистина имам само основно разбиране. Има обаче едно нещо, което вие може да не схващате, и това може би е Моята специалност. Каква е тази специалност? Разбирам каква е професията, свързана с дадена област, как се изразява дадено изкуство и какви са обхватът и принципите, свързани с него. След като овладея това, знам как да приложа тези полезни неща в делото на църквата, като ги накарам да служат на евангелската работа и да постигнат ефективност в разгласяването на Божието евангелие от последните дни. Това специалност ли е? (Да.) По отношение на това, което най-много липсва на човечеството в днешно време, ако човек може да използва правилните методи и след това да предаде съответната истина, позволявайки на хората да я видят и приемат, това е най-ефективно. Ако усвоиш метод, който хората могат да приемат, и можеш ясно да представиш истината и да обясниш Божието дело, и всичко това по начин, който нормалното човешко мислене може да приеме и е способно да достигне — това е изключително полезно за хората. Ако използваме повърхностните знания, които притежаваме, и приложим всички тези полезни неща, тогава е достатъчно да притежаваме този вид специалност. Аз съм ненадминат в едно нещо, разбрали ли сте вече кое е то? (Бог е ненадминат в това да разговаря за истината.) Да разговаряш за истината брои ли се за умение? Това не е ли специалност? И така, в какво съм добър? Ненадминат съм в това да откривам покварената същност във всички вас. Ако не бях добър в това, кажете Ми, как бих могъл да върша делото Си, когато във вас възникват проблеми, а Аз не знам какъв покварен нрав или природа същност разкриват те? Би било невъзможно. Може ли спокойно да се каже, че откриването на вашата покварена същност е това, в което съм най-добър? (Да.) Би трябвало да е това, в което съм най-добър. Аз съм най-добър в установяването на покварения нрав на личностите и тяхната природа същност. Превъзхождам всички в това да разпознавам пътя, по който някой върви, и отношението му към Бог въз основа на неговата природа същност. След това чрез неговите проявления, поведение и същност Аз разговарям с него за истината, като засягам конкретни проблеми и му помагам да разреши проблемите си и да излезе от тях. В действителност това не е умение — това е Моето служение, това е работа, която попада в обхвата на Моята отговорност. Вие умели ли сте в това? (Не, не сме.) Тогава в какво сте умели? (В проявата на поквара.) Не е точно казано, че сте умели в проявата на поквара. Умели сте в това истината да не ви въздейства, след като я чуете, в това да се отнасяте лековато към нея и да действате нехайно, докато изпълнявате дълга си, без да го приемате сериозно. Не е ли така? (Да.) Казвам ви тези неща открито. Могат ли фарисеите и антихристите да ви говорят по такъв начин? (Не, не могат.) Категорично не говорят така. Защо не? Смятат го за срамно, за недостатък в човешката природа, за въпрос на личен живот и произход. Те казват: „Как бих могъл да позволя на другите да узнаят за произхода ми? Ако това се случи, няма ли да загубя цялата си репутация, достойнство и статус? Как бих могъл да постъпвам тогава?“. Според тях по-добре да не живеят! И така, след като споделих Моето положение толкова открито с вас, влияе ли това на вашата вяра в Бог? (Не, не влияе.) Дори и да имате някакви мисли по въпроса, Аз не се страхувам. Защо не се страхувам? Да имаш някакви мисли е нормално, това е временно. Хората може понякога да преживяват зрителни и слухови илюзии. Винаги съществува възможност за временно, изопачено разбиране или моментно погрешно разбиране. Означава ли това, че хората ще си съберат багажа заради това или ще станат негативни и слаби? Ако обаче наистина си човек, който се стреми към истината, можеш ли да се откажеш от Бог или да напуснеш Бог заради моментни представи? Не, не можеш да напуснеш. Хората, които наистина се стремят към истината, могат да подходят към тези въпроси и да ги схванат правилно, могат несъзнателно да приемат тези факти нормално и постепенно да ги превърнат в истинско познание за Бог, обективно и точно познание — това е истинско разбиране на истината. Един ден някой може да каже: „Въплътеният бог е толкова жалък. Той не може да прави нищо освен да говори истината“. Що за тон е това? Това е тонът на антихрист. Вие съгласни ли сте с него? (Не съм съгласен.) Защо не сте съгласни? (Това, което казва, не отговаря на фактите.) Това, което казва, е факт. Въплътеният Бог, освен че може да изразява истината в речта Си, не знае как да прави нищо друго. Той няма нито едно конкретно умение. Жалко ли е това? Така ли мислите? (Не.) Тогава какво мислите? Някои хора казват: „Именно защото Бог е обикновен и нормален и върши практическо дело, ние като покварено човечество имаме възможността да постигнем спасение. В противен случай всички щяхме да се озовем в ада. Сега получаваме голямо предимство, така че нека тайно му се радваме“. Вие имате ли това усещане? (Да.) Някои хора обаче са различни. Те чувстват следното: „Бог просто си говори. В него няма нищо свръхестествено. Какво печеля аз? Имам свои собствени представи и идеи за бог и го съдя зад гърба му, но бог не ме е дисциплинирал. Не съм страдал, нито съм бил наказван“. Постепенно дързостта им нараства и те се осмеляват да кажат всичко. Някои хора казват: „Ето как трябва да познавате въплътения бог: когато той говори, работи и изразява истината, това е духът на бог, който действа вътре, а плътта е просто обвивка, инструмент. Истинската същност е духът на бог Именно духът на бог говори. Ако не беше духът на бог, можеше ли плътта да изрече тези слова?“. Тези слова изглеждат правилни, когато ги слушате, но какво значение носят? (Богохулство.) Правилно, те са богохулство — какъв жесток нрав! Какво се опитват да кажат? „Ти си такъв незабележителен човек. Нямаш благороден външен вид, не изглеждаш впечатляващо. Речта ти не е красноречива или теоретично изтънчена — преди да кажеш нещо, трябва да го помислиш. Как може ти да си въплътеният бог? Защо си толкова благословен и такъв късметлия? Защо аз не съм въплътеният бог?“. Накрая те казват: „Всичко това е дело на духа на бог и негови слова. Плътта е просто проводник на духа, тя е инструмент“. С тези думи те чувстват, че са квит. Това е завист, която води до омраза. Подтекстът е: „Как така ти си въплътеният бог? Защо си такъв късметлия? Как получи това предимство? Защо аз не го получих? Не мисля, че си по-добър от мен. Не си достатъчно красноречив, не си високообразован, не изглеждаш толкова добре като мен и не си толкова висок като мен. С какво си по-добър от мен? Как така ти си въплътеният бог? Защо не аз? Ако ти си въплътеният бог, тогава и много други хора са такива. И аз трябва да се боря за това. Всички казват, че ти си бог. Нищо не мога да направя по въпроса, но все пак ще те съдя така. Като говоря така, това потушава омразата ми!“. Не е ли жестоко това? (Да.) Те се осмеляват да кажат всичко, за да се борят за положение — това не е ли да си търсиш смъртта? Ако не искаш да приемеш, че Той е Бог, кой те принуждава? Аз принудих ли те? Не съм те принудил, нали? Първо, не съм те молил да приемеш. Второ, не съм използвал крайни средства, за да те принудя да приемеш. Трето, Божият Дух не се е намесил, като ти казва, че трябва да приемеш, в противен случай ще бъдеш наказан. Бог направил ли е това? Не. Ти имаш правото на свободен избор. Можеш да избереш да не приемеш. Тогава защо, ако не искаш да приемеш, накрая все пак приемаш? Не е ли просто защото търсиш благословии? Те желаят благословии, но не могат да приемат или да се подчинят, или все още не са готови да приемат, така че какво правят? Казват такива злобни думи. Чували ли сте подобни думи преди? Аз съм ги чувал повече от веднъж или дваж сред някои хора. Някои хора си мислят: „Ние започнахме да вярваме в бог заедно с теб. По онова време ти беше млад, често записваше божиите слова. По-късно започна да проповядваш. Ти си просто обикновен човек. Познаваме твоя произход“. Какъв произход имам Аз? Аз съм просто обикновен човек, това е истината за Мен. Само защото съм обикновен и нормален и мога да имам толкова много хора, които ме следват днес — не е ли това причината за липсата ти на желание? Ако не желаеш, тогава не вярвай. Това е Божие дело. Не мога да се измъкна от отговорността Си, нямам извинение и не съм направил нищо опасно или вредно. Тогава защо се отнасяш към Мен с тази гледна точка? Ако не желаеш, тогава не вярвай. Вярвай в когото имаш желание да вярваш. Не Ме следвай. Не съм те принуждавал. Защо Ме следваш? Неколцина дори дойдоха в дома Ми, за да разследват. Какво разследваха? Питаха Ме: „Прибираш ли се вкъщи? Какво е икономическото ти положение там в момента? С какво се занимават членовете на семейството ти? Къде са? Как живеят?“. Някои дори проучиха внимателно резервните одеяла и завивки в дома Ми. Тези хора изобщо не желаят да вярват в Бог! Защо не желаят? Защото си мислят: „Бог не би трябвало да е такъв. Бог не би трябвало да е толкова малък, толкова нормален и практичен, толкова обикновен и невзрачен. Той е твърде обикновен, дотолкова обикновен, че не можем да го разпознаем като бог“. Могат ли очите ти, на които им липсва духовно разбиране, да разпознаят Бог? Дори Бог да слезе от небето, за да ти го каже, ти пак не би могъл да Го разпознаеш. Достоен ли си да видиш истинската личност на Бог? Дори ако Бог ясно ти каже, че е Бог, ти не би го приел. Би ли могъл да Го разпознаеш? Що за хора са това? Каква е природата им? (Нечестива.) Тези хора наистина „разширяват хоризонта Ми“.

Откакто поех делото на Бог, докато върша работата Си с тази идентичност и положение, влязох в досег с определени личности. Изправен пред тази разнообразна поредица от „талантливи хора“, забелязах, че две думи са неразделни от покварения нрав на хората: „зъл“ и „нечестив“ — и двете го обхващат. Защо Ме изучават всеки ден? Защо не желаят да признаят Моята идентичност? Не е ли защото съм много обикновен и нормален човек? Ако бях във формата на духовно тяло, щяха ли да посмеят? Нямаше да посмеят да Ме изучават по този начин. Ако имах определен социален статус, съчетан със специални способности, образа и външния вид на велик човек и донякъде зъл, властен и безмилостен нрав, щяха ли тези хора да посмеят да дойдат в дома Ми, за да Ме разследват и изучават? Категорично нямаше да посмеят. Щяха да Ме избягват, щяха да се крият, когато Ме видят да идвам и определено нямаше да посмеят да Ме изучават, нали? Тогава защо са способни да Ме изучават по този начин? Те Ме виждат като лесна мишена. Какво предполага това да си лесна мишена? Означава, че съм твърде обикновен. Какво означава „обикновен“? „Ти си просто един човек. Как би могъл да си бог? Напълно ти липсват знанието, начетеността, дарбите, талантите и способностите, които бог би трябвало да има. С какво приличаш на бог? Не приличаш на него! Затова ми е трудно да приема, че ти си бог, да те следвам, да слушам словата ти и да ти се покорявам. Трябва да направя задълбочено разследване: трябва да те наблюдавам, да те държа под око и да не ти позволявам да направиш нищо нередно“. Какво се опитват да направят? Ако имах социално положение и до известна степен слава, ако например бях първокласен певец и един ден свидетелствах, че съм Бог, Христос, нямаше ли поне някои хора да бъдат убедени? Броят на хората, които Ме изучават, би бил относително по-малък. Просто фактът, че съм обикновен, нормален, практичен и твърде невзрачен разкрива много хора. Какво разкрива в тях? Разкрива тяхната нечестивост. Докъде стига тази нечестивост? Стига дотам, че когато минавам покрай тях, те Ме изучават в гръб дълго време, като търсят да видят там Божие подобие и проверяват дали някакви чудеса съпътстват речта Ми. Често разсъждават в сърцата си: „Откъде идват тези слова? Научени ли са? Това не изглежда вероятно: не изглежда, че той има време да учи. Толкова много се е променил през последните години. Не изглежда да е нещо научено. Така че откъде идват тези слова? Трудно е да се разгадае. Трябва да бъда предпазлив“ — и продължават да изучават. Тези, които постоянно изучават, не общуват с Мен, не си взаимодействат и не разговарят с Мен лице в лице. Винаги размишляват зад гърба Ми, винаги искат да намерят грешки в словата Ми и да се сдобият с някакъв лост за влияние. Могат с дни да проучват едно изречение, което не е съобразено с представите им, а една малко по-остра забележка може да породи представа в тях. Откъде идват тези неща? Идват от умовете и знанието на хората. Що за хора са тези, които могат да изучават Бог, които могат постоянно да използват мислите си, за да разсъждават за Бог? Могат ли да бъдат окачествени като хора с нечестив нрав? Категорично! Като виждам колко време и енергия имаш, би било чудесно, ако можеш да размишляваш за истината! Коя истина не би ти отнела известно време, за да разговаряш и размишляваш за нея? Има толкова много истини, че е възможно да не си в състояние да размишляваш за всички тях в този живот. Има твърде много истини, които човек трябва да разбере. Той не чувства никакво бреме по този въпрос, но въпреки това никога не забравя онези външни и повърхностни въпроси и винаги ги изучава. Щом Аз проговоря, той примигва с очи, взира се в погледа Ми, проучва внимателно действията и израженията Ми и размишлява в сърцето си: „Прилича ли на бог в това отношение? Речта му не прилича на тази на бог, видът му не отговаря много. Как мога да го разгадая? Как мога да видя какво мисли за мен дълбоко в сърцето си? Какво мисли по този и онзи въпрос? Как ме определя?“. Той винаги таи тези мисли. Не е ли нечестиво това? (Да.) За това няма спасение — твърде нечестиво е!

Едно автентично човешко същество обича неща и се стреми към неща, които са съобразени с човешката природа, съвест, нормално човешко мислене и реален живот, които са нормални и практически, лишени от изопачаване или чудатост, не са абстрактни, нито кухи, и не са свръхестествени. По отношение на тези неща един нормален човек трябва да може да ги цени, да се справя с тях правилно и да ги приема като нещо обичайно, като се отнася към тях като към положителни неща. Точно обратното, когато някои личности се сблъскат с тези истини, тясно свързани с различни аспекти на реалния живот, като хранене, обличане, подслон, транспорт, поведение и лични постъпки, те ги омаловажават, пренебрегват и не ги зачитат. Какъв е проблемът тук? Това е проблем с техните предпочитания и природа същност. Колкото по-положително е нещо, колкото повече е нещо, което Бог обича, което Той иска и което Той прави, и колкото повече съответства на това, което според Божиите намерения Той се надява хората да постигнат и приемат, толкова повече тези хора го оспорват, изучават, противопоставят му се и го осъждат — не е ли нечестиво това? Изключително нечестиво е! Антихристите са доста популярни сред невярващите. Ако Аз бях сред невярващи, кое би било по-лесно прието от тях — антихристите или въплътеният Бог? (Антихристите.) Защо? Какво предпочитат невярващите — порядъчни хора или нечестиви хора? (Нечестиви хора.) Предпочитат ли онези, които ги ласкаят и се подмазват, или онези, които са честни? (Онези, които ги ласкаят и се подмазват.) Точно така, те предпочитат такива личности. Ако не знаеш как да използваш тактики, за да управляваш различни междуличностни отношения в една група, и не знаеш как да манипулираш или контролираш различни хора чрез стратегии, може ли тази група да те приеме? Ако си твърде порядъчен, винаги говориш истината, можеш да прозреш същността на много проблеми и след това да изкажеш истините, които си прозрял и разбрал, може ли някой да приеме това? Не, никой на този свят не може да го приеме. В този свят не очаквай да говориш истината — ако го правиш, ще си навлечеш неприятности или ще стигнеш до беда. Не очаквай да си честен човек — няма бъдеще в това да си такъв. Ами антихристите? Те са ненадминати в това да казват лъжи, умело да се прикриват и да се представят за величествени, достойни и добродетелни, като карат хората да им се прекланят. Те са ненадминати в тези неща и това, което харесват, е подобно — харесва им да обсъждат празни знания и начетеност, както и да сравняват дарби и стратегии. Например в една компания или група хора това да притежаваш най-големите знания и начетеност не е основното нещо, нито е главният фактор при определянето на позицията на човек в тази компания. Кой е главният фактор? (Стратегии и талант.) Точно така, това са стратегии и талант. Без тях притежанието на обширни познания е безполезно. Да предположим например, че си се върнал от чужбина и си напълно невеж за правилата на играта в тази група хора у дома. Ако прилагаш правилата, разпоредбите и принципите за постъпки на чуждестранните компании, ще удариш на камък. Нима не е така? (Да.) Точно така е. Трябва да имаш стратегии и трябва да си зъл и нечестив, за да се издигнеш на по-висока позиция. Точно като определени жени: въпреки че имат съпруг, който да им предоставя ресурс, те не са доволни. За да се откроят и да получат слава, облаги и статус, те прибягват до всякакви необходими средства. Дори се занимават с ласкателства и когато е необходимо, предлагат услугите си на компаньонки, и всичко това после без следа от срам или чувство на вина или задължение към съпрузите или семействата си. Ти би ли могъл да направиш това? Звучи ти отвратително и не можеш да го направиш. Така че как можеш да се издигнеш на по-висока позиция сред тях? Няма начин. Всичко това се постига, като продаваш душата си и използваш различни нечестиви методи. Харесва ли ти този начин на действие? (Не.) Сега казваш, че не ти харесва, но когато един ден те притиснат в ъгъла, ще започне да ти харесва. Ако хората те тормозят и измъчват по цял ден, създават ти трудности, намират ти кусури и искат да те изритат, може да се наложи да продадеш тялото си, за да запазиш работата си. Ще трябва да научиш всички нечестиви трикове, които те използват, и накрая ще станеш точно като тях. В момента твърдо заявяваш: „Не харесвам този набор от тактики. Не искам да бъда такъв тип човек. Не съм толкова нечестив. Не искам да продавам тялото си. Не харесвам парите. Достатъчно е да имам какво да ям и да облека“. Що за човек си? Ти си нищо. Ти си такъв, какъвто те е покварил Сатана. Мислиш ли, че можеш да си господар на себе си? Хората се променят със средата, имат покварен нрав и ти просто не можеш да преодолееш славата, облагите, статуса, парите и всякакви изкушения. Ако ти беше в тази среда, щеше да си точно толкова неспособен да се контролираш. Сега сцената за невярващите е като месомелачка. Щом човек бъде смлян в нея, няма начин да оцелее. Сега, като изпълняваш дълга си в Божия дом, с Божията закрила и без никой да те тормози, можеш да живееш мирно в присъствието на Бог. Ти си невероятно благословен, така че се радвай на това тихомълком! Ако не изпълняваш правилно дълга си и се сблъскаш с малко кастрене, не бива да се чувстваш онеправдан. Получил си големи благословии, не знаеш ли това? (Да.) Кажи Ми, какво е за невярващите да бъдат в „месомелачката“? За тях е по-добре да са мъртви. Малкото страдание, което понасяш в Божия дом, е това, което хората трябва да понасят. Изобщо не е твърде болезнено. Хората обаче не са доволни и не желаят да се покаят, без значение как ги кастрят. Но когато ги изпратят у дома, те не са готови да се върнат при невярващите, защото чувстват, че са твърде зли и лоши. Когато действително се изправят пред смъртта, хората не искат да умрат. Всеки цени живота и следва принципа: „По-добре лош живот, отколкото добра смърт“. Щом видят гроба си, избухват в сълзи. Хората сега знаят, че не е лесно да се оцелее сред невярващите. Ако искаш да живееш с достойнство и да си изкарваш прехраната въз основа на способностите си, няма начин да го направиш. Само способностите не са достатъчни. Трябва да си и достатъчно нечестив, зъл и злонамерен, за да успееш. Какво притежаваш? Някои хора казват: „Сега притежавам известна нечестивост, но не достатъчно злина“. Това е лесно. Влез в „месомелачката“ и за по-малко от месец ще станеш зъл. Ако си добър човек, ще искат да те убият. Пощадиш ли ги, те няма да те пощадят, така че трябва да се бориш, за да оцелееш. Станеш ли зъл, няма връщане назад и ставаш дявол и ти. По този начин се формира нечестивостта. Светът на невярващите е толкова мрачен и нечестив. Как могат хората да се освободят от сатанинското влияние на мрака и нечестивостта? Те трябва да разберат истината, за да постигнат спасение. Сега, когато вярваш в Бог, ако искаш да бъдеш спасен и освободен от влиянието на Сатана, това не е прост въпрос. Трябва да се научиш да се покоряваш на Бог, да имаш богобоязливо сърце, да прозреш много неща, а освен това принципите ти на поведение трябва от една страна да са мъдри, а от друга — да не оскърбяваш Бог. Също така, не се домогвай винаги до слава и облаги и не се стреми постоянно да се наслаждаваш на предимствата на статуса. Достатъчно е просто да имаш какво да ядеш и да не умираш от глад. Трябва да се молиш на Бог, като искаш да ти бъде дарена благодат по този начин, за да получиш закрила. Ако винаги таиш прекомерни желания, това не е разумно и Бог няма да чуе молитвите ти.

Относно нечестивата природа на антихристите, днес разговаряме основно за третото проявление, а именно пред какво се прекланят антихристите. Пред какво се прекланят антихристите? (Знание и начетеност.) Знание и начетеност, а също и още нещо — дарби. Какво включват знанието и начетеността? Включват това, което се намира в книгите, изучавани в света, придобитото преживяване от занимания в сфери, свързани със знанието, както и различните ограничения, правила и разпоредби, проповядвани в обществото относно морала, човешката природа, поведението и т.н. Освен това те включват знания от различни области на науката. Например някои хора не вярват в прераждането, споменато в Божиите слова. Ако някой ден обаче научните изследвания открият, че хората имат душа, защото след смъртта нещо напуска тялото и теглото на човека намалява с определено количество, което евентуално би могло да е теглото на душата, тогава те може и да повярват. Независимо как говори Бог, те не вярват, но щом учените измерят нещо въз основа на теглото, те вярват. Доверяват се само на науката. Някои хора вярват само в нацията, в правителството и в тълкувания на свързана с това информация, теории и известни личности. Те се доверяват само на това. Не приемат сериозно Божиите слова, учения, напътствия или изказвания. Но щом чуят някоя знаменитост да говори, веднага я приемат и дори ѝ се прекланят и разпространяват думите ѝ. Например Бог каза, че манната, която Той спуска за хората всеки ден, не може да се съхранява и не бива да се яде на следващия ден, тъй като няма да е прясна, но те не повярваха на Божиите слова. Мислеха си: „Ами ако бог не изпрати манна и останем гладни?“. Затова намериха начин да я събират и съхраняват. Бог изпрати манна на втория ден, а те продължиха да я събират. Бог изпрати манна на третия ден, а те продължиха да я събират. Бог изричаше едни и същи слова всеки ден, а те постоянно действаха по начин, който е в разрез с Божиите наставления. Никога не вярваха на Божиите слова, нито ги слушаха. Един ден един учен направи изследване и каза: „Ако манната не се изяде в същия ден, а се остави за следващия, дори и да изглежда прясна отвън, съдържа бактерии, които могат да причинят стомашно заболяване при консумация“. От този ден нататък те спряха да я събират. За тях едно изказване на учен надделява над десет изказвания на Бог. Не е ли това нечестиво? (Да, нечестиво е.) На думи признаваха, че Божиите слова са истината, и признаваха Бог, следваха Го и искаха да получат благословии от Него. В същото време се радваха на дадените от Бог благодат и благословии, наслаждаваха се на Божията грижа и закрила, но извън това не се вслушваха в нито едно изречение от това, което Бог изричаше, за което ги наставляваше, което повеляваше или им възлагаше да направят. Ако някой вещ и учен човек с власт и положение кажеше нещо или изречеше някаква заблуда, те веднага го приемаха, без значение дали е правилно или грешно. Какво се случва тук? Това е нечестиво, твърде нечестиво! Например казах на някои хора да не ядат сладки картофи заедно с яйца, тъй като това може да причини хранително отравяне. На какво се основава Моето твърдение? Не си измислям: имало е случаи на хора, които са получавали хранително отравяне, като са яли и двете едновременно. След като чуе това, каква би била реакцията на един нормален човек? Той би си помислил: „В бъдеще няма да ям яйца, когато ям сладки картофи, поне не в следващите два-три часа“. Той би приел това сериозно и би променил хранителните си навици. Някои хора обаче не биха повярвали. Те биха казали: „Хранително отравяне от едновременно ядене на яйца и сладки картофи ли? Това е невъзможно. Ще ги ям заедно, пък да видим дали ще получа хранително отравяне!“. Що за човек е това? (Нечестив.) Намирам този човек донякъде за подъл! Аз казвам едно, а той настоява да ги яде заедно. Това не е ли подло? Той конкретно се противопоставя на това, което е правилно, вярно и положително, оспорва го и се бори срещу него — това е нечестиво. Поквареното човечество цени високо нечестивостта и властта. Без значение каква заблуда изтъкват дяволи и сатани, хората могат да я приемат безпрекословно, докато Бог изразява много истини, но хората не желаят да ги приемат и дори си формират много представи. Ето още един пример. В много селски райони в Съединените щати има девствени гори, където често бродят диви животни. Препоръчително е да имате компания, когато излизате, и е най-добре да не излизате през нощта, освен ако не е необходимо. Ако се наложи да излезете, трябва да вземете предпазни мерки, да отидете с някого или да носите оръжие за самозащита — страх лозе пази. Някои хора казват: „Нищо няма да се случи. Бог ще ме пази“. Не е ли това да подлагаш Бог на изпитание? Вземането на тези предпазни мерки е това, което хората трябва да направят. Имаш глава, сърце и дух, така че защо настояваш за Божията закрила? Не подлагай Бог на изпитание. Прави това, което трябва да правиш. Ако случайно срещнеш свирепо диво животно, с което дори група от четирима или петима души не може да се справи, може все пак да оцелееш — това е Божията закрила. Някои хора наистина са виждали вълци и са чували вой на вълци и рев на мечки, което потвърждава съществуването на тези диви животни. Така че, когато казвам да не излизате през нощта, защото като нищо ще срещнете диви животни, нима просто си измислям? (Не.) Не се опитвам да плаша хората. След като чуят това, някои от тях казват: „Трябва да бъда по-предпазлив. Ще си намеря придружител, когато излизам, или за всеки случай ще нося оръжие за самозащита, ако срещна диви животни“. След като чуят това, някои хора го приемат сериозно, вярват и го приемат, след което прилагат на практика казаното от Мен. Това е просто приемане — по-лесно от това няма накъде. Има обаче определен тип хора, които отказват да слушат. Те казват: „Защо никога не съм виждал диво животно? Къде е? Нека се покаже. Ще се изправя срещу него и да видим кой е по-свиреп. Какво толкова страшно има в дивите животни? Вие всички сте просто плашливи и с малко вяра. Вижте моята вяра. Не се страхувам от мечки!“. Те умишлено излизат сами, просто се мотаят без причина. След хранене трябва да се разходят и настояват да отидат сами. Когато другите им предложат да си намерят придружител, те отговарят: „В никакъв случай, защо ми е придружител? Да имам придружител, би ме накарало да изглеждам жалък! Ще изляза сам!“. Те трябва да опитат. Що за човек е това? Нека дори не говорим за това дали срещат диви животни или не. Не е ли проблемно отношението им към такива въпроси? (Да, такова е.) Какъв е проблемът? (Нравът на такъв човек е нечестив.) Опитваш се да им говориш по сериозни въпроси, а те го вземат на шега. Има ли смисъл да се говори с такива хора? Подобни хора са по-лоши от зверове. Няма нужда да се занимаваш с тях.

Току-що говорихме за факта, че хората с нечестивия нрав на антихристи са особено чувствителни към знания, начетеност, дарби и определени специални таланти. Особено се възхищават на онези със специални таланти и ги ценят високо. Изпитват пълно страхопочитание и покорство към това, което казват такива хора. Какво е отношението им към общите познания, прозренията и истинската начетеност, които са полезни за хората и които онези с нормална човешка природа трябва да притежават, или към практическите и положителните неща, които са разбираеми в рамките на нормалната човешка мисъл? Презират ги, като не им обръщат никакво внимание. Всеки път, когато се разговаря за тези слова и истини по време на събирания, какво правят те? Чешат се по главите, някои са с полузатворени очи, изглеждат вцепенени и глуповати, а някои изглеждат потънали в мисли. Колкото повече в Божия дом се обсъждат сериозни въпроси, толкова по-малко заинтересовани стават те. Колкото повече се разговаря за истината, толкова повече ги наляга дрямка и се чувстват сънливи. Очевидно е, че тези хора изобщо нямат интерес към истината. Нима тези неверници не са отвъд изкуплението? Когато някои хора бяха в религията, те обичаха само да слушат другите да говорят на разни езици или да стават свидетели на странни неща, а това да видят невероятни неща веднага повдигаше духа им. Като Ме видят, някои хора обичат да казват: „Завърших с бакалавърска степен, специалност философия. Ти какво си учил?“. Аз казвам: „Не съм учил някакъв конкретен предмет. Мога просто да разбирам няколко йероглифа и да чета книги“. Те казват: „Е, тогава не можеш да се съизмерваш“. Аз отговарям: „Безполезно е да се сравняваме по това, но нека да разговаряме малко — имаш ли някакви трудности в момента?“. Как отговарят те? „Хм, какви трудности да имам? Нямам никакви трудности. Изпълнявам много добре дълга си!“. Когато разговарям с тях за истината, те губят интерес, прозяват се и им избиват сълзи, сякаш са обладани от дух. Ако продължа да разобличавам покварения им нрав, те просто грабват чашата си и си тръгват, без да искат да слушат повече. Колкото повече се опитвам да се разбирам добре с тях и да разговарям с тях като с равни, толкова повече Ме гледат отвисоко. Нима това не е неспособност да се оцени добрата воля? Имаше един човек, който можеше да шофира. Попитах го: „От колко години шофираш?“. Той каза: „Купих си кола, след като бях работил две години след завършването на колежа“. Аз казах: „Значи шофираш от доста години. Аз все още не мога да шофирам“. Нима тези Мои думи не показват приятелско отношение като към равен? Нима това не е разговор между хора с нормална човешка природа? (Да, така е.) След като чу това, той каза: „А? Още не можеш да шофираш? Тогава какво можеш да правиш?“. Аз казах: „Не мога да правя много неща. Знам само как да се возя в кола“. Попитах го: „Какъв дълг изпълняваш в момента?“. Той каза: „Работя в сферата на финансите и счетоводството. Умът ми е пълен с числа. В колежа бях пръв по математика и най-силен в точните науки. Имах потенциала да вляза в университета „Цинхуа“ или в Пекинския университет“. Аз казах: „Много съм зле по математика. От цифри Ме заболява главата. Предпочитам да уча думи, лексика, такива неща“. Той каза: „Да учиш това е безполезно. Хората, които учат хуманитарни науки, като цяло нямат бъдеще“. Вижте какво каза той. Притежава ли това някакъв нормален човешки разум? (Не, не притежава.) Когато говорих и общувах с него по такъв спокоен и приятелски начин, той не можа да се отнесе към въпроса правилно. Вместо това Ме гледаше отвисоко и Ме омаловажаваше. Ако беше срещнал някого със статус или знания, може би щеше да е различно. След като прекарахме известно време заедно, той започна да усеща следното: „Сближил съм се с бог, побъбрих си с него и имах вземане-даване с него“. Той си мислеше, че вече има някакъв капитал. Следователно тонът му се промени. Веднъж го попитах: „Чух, че някой не иска повече да изпълнява дълга си и желае да се прибере вкъщи. Прибра ли се този човек?“. Той отговори: „А, онзи ли? Той никога не е имал намерение да се прибира!“. Що за тон е това? Променил ли се е? Когато го срещнах за пръв път, той чувстваше, че не може да ми хване цаката: беше почтителен и се държеше прилично, стоеше на заден план. Сега, когато е по-наясно, опашката му се е вирнала. Що за тон е това? В тона му има нотка на предизвикателство, равнодушие, пренебрежение и омаловажаващо и снизходително отношение, докато говори с Мен. Що за нрав е това? Това е нечестивост. Това човек с нормална човешка природа ли е? (Не, не е.) Един обикновен, нормален човек може да общува и да разговаря с теб нормално — това е най-нормалното нещо. Ако те тормозят, потискат или омаловажават, как ще се чувстваш? Като се отнасят с теб по този начин, проявяват ли някаква нормална човешка природа? Кажете Ми, ако такъв човек срещне световноизвестна личност, някого със статус и репутация, или своя шеф или началник, ще се осмели ли да подходи към тях по този начин? Не би се осмелил. С радост би се проснал в краката му, като би приел да се нарича с титли като нисшестоящ, подчинен, слуга, прост човечец, простосмъртен или плебей, за да разговаря с такива хора. Сред невярващите висшестоящите смазват подчинените си и като се има предвид, че си никой, кой би разговарял с теб спокойно и приятелски? Дори и понякога да говорят с теб, когато са в настроение, те не те зачитат. Отнасят се с теб като с нещо по-долно от човек, като те подритват без причина. Когато говоря и си бъбря с този човек спокойно и приятелски, не само че не получавам положителен отговор, но и се сблъсквам с презрение, омаловажаване, пренебрежение и подигравка. Дали е защото нещо не е както трябва в начина Ми на общуване с този човек или проблемът е в неговия нрав? (Защото нравът на този човек е твърде надменен.) Правилно, и Аз разсъждавах в тази посока. Отнасям се с всички по един и същ начин, така че защо някои реагират правилно, а други не? Хората като цяло могат да бъдат разделени на две категории: тези с човешка природа, които знаят как да уважават другите, разбират връзката си с Бог и знаят кои са, и тези, които са нечестиви и надменни, и им липсва самопознание. Кажете Ми, как наричате нещо, което е облечено в човешка кожа, но дори не знае кой е? Това е звяр без рационалност. Друг път го попитах: „Какво стана с въпроса, който ти дадох наставления да разрешиш преди няколко дни? Справи ли се с онези неща?“. Той отговори: „За какво говориш?“. Аз казах: „Онези едно-две неща, погрижихте ли се за тях? Бяха ли свършени?“. Напомних му два пъти и той най-накрая си спомни: „О, за онези неща ли говориш? Те бяха свършени отдавна“. Какъв вид тон се долавя в първата дума „О“? Отново е тон на презрение, като неговата дяволска природа се прояви още веднъж. Природата му си оставаше непроменена. Той си е просто такъв нещастник. Продължих да го питам как ги е свършил и той отговори: „Някои хора ги прегледаха и се справиха ей така“ — без повече подробности. Ако се бях опитал да разбера нещо по-конкретно, дори и да го притиснех, нямаше да получа нищо. Аз му дадох наставления да се справи с една задача. Нямам ли правото да бъда информиран? (Да.) Тогава каква беше неговата отговорност? След като прие задачата от Мен, не трябваше ли да докладва как се е справил с нея? (Да.) Той обаче не докладва и през цялото време не можах да получа никаква актуална информация. Можех само да изпратя някого да се поинтересува как е бил разрешен този въпрос, но все пак нямаше отговор. В сърцето Си Си помислих: „Добре, ще те запомня. Не заслужаваш доверие. Не мога да ти поверявам нищо. На теб изобщо не може да ти се вярва!“. Що за дявол е това? Какъв е нравът на такъв човек? Нечестив. Когато се отнасяш с него като с равен, обсъждаш нещата с него учтиво и се опитваш да бъдеш приятелски настроен, как го възприема той? Вижда го като твоя некомпетентност и слабост, смята те за мекушав. Не е ли това нечестивост? (Да, така е.) Това е чиста проба нечестивост. Въпреки че този тип нечестив човек не се среща много често, той съществува във всяка църква. Сърцето му е закоравяло, надменно, изпитва неприязън към истината, а нравът му е жесток. Именно този нрав и поведение потвърждават, че подобни хора са нечестиви. Те не само че не харесват положителните аспекти на нормалната човешка природа като доброта, толерантност, търпение и любов, но точно обратното — в сърцата си таят дискриминация и презрение. Какво се крие дълбоко в сърцата на такива хора? Нечестивост. Те са изключително нечестиви! Това е още едно проявление на нечестивостта на антихристите.

Днес съдържанието на нашето общение относно нечестивите проявления на антихристите е донякъде различно от предишните две общения и всяко от тях набляга на един аспект. Кажете Ми, дълбоко в сърцата си антихристите почитат знанието, начетеността, дарбите и специалните таланти — те дълбоко уважават тези неща — така че имат ли истинска вяра в Бог? (Не, нямат.) Някой би могъл да каже, че с времето може да се променят. Ще се променят ли? Не, няма, не могат. В природата им е да презират Божието смирение и скритост, Неговата истинска любов, Неговата вярност, Неговото милосърдие и грижа за човечеството. Какво още? Презират нормалността и практичността на това Бог да живее сред хората и още повече презират всички истини, които нямат отношение към знанието, начетеността, науката и дарбите. Могат ли такива хора да бъдат спасени? (Не, не могат.) Защо не могат да бъдат спасени? Защото това не е моментно разкриване на някакъв покварен нрав. Това е разкриване на тяхната природа същност. Без значение как ги съветват другите или за колко истина се разговаря с тях, нищо от това не може да ги промени. Това не е временно хоби, а дълбоко вкоренена у тях потребност от тези неща. Именно защото се нуждаят от знание, начетеност, дарби и специални таланти, това им позволява да почитат тези неща. Какво означава да ги почитат? Означава да си готов да следваш и да получиш тези неща на всяка цена — ето какво предполага почитането. В името на това да получат тези неща, те са готови да понесат страдание и да платят всякаква цена, за да се сдобият с тях, защото това са нещата, които почитат. Някои дори казват: „Каквото и да поиска бог да направя, няма проблем. Мога да удовлетворя бог, стига той да не изисква от мен да се стремя към истината“. Те се надяват на това. Тези хора никога няма да приемат Божиите слова за истината. Дори да си седят спокойно, докато слушат проповеди и четат Божиите слова, това, което придобиват от тях, не е истината. Това е така, защото винаги съпоставят Божиите слова с човешките представи и фантазии, изучават Божиите слова с помощта на богословски познания, което прави получаването на истината невъзможно за тях. Те се надяват да придобият знания, начетеност и някакъв вид информация или тайнство от Божиите слова — някакъв вид знания, за които копнеят и които търсят, и които са непознати за масите. След като получат тези непознати за хората знания, те обикалят и се хвалят с тях, като напразно се надяват да се въоръжат и да си създадат имидж с тези знания и начетеност, за да може животът им да е по-уважаван и по-пълноценен, да имат повече престиж и по-висок статус сред хората и да накарат хората да им вярват повече и да им се прекланят повече. Затова те неуморно се хвалят с определени значими неща, които са направили, които смятат за славни, както и неща, които според тях са впечатляващи, с които могат да се хвалят и които могат да използват, за да парадират със собствената си способност и уникалност. Където и да отидат, те проповядват един и същ набор от теории. Тези хора, независимо как четат Божиите слова или посещават събирания и слушат проповеди, не могат да разберат истината. Дори и да схванат малко от истината, категорично няма да я практикуват. Това е същността на такива хора и това е нещо, което никой не може да промени. Това е така, защото на тях изначално им е дадено нещо, което другите не притежават, а това, което обичат, е свързано с нечестивата им същност — това е фаталният им недостатък. Обречени са да не приемат истината, обречени са да следват пътя на Павел и са обречени да се противопоставят на истината и на Бог докрай. Защо е така? Защото не обичат истината. Никога няма да я приемат.

Преживявали ли сте нечестивостта на антихристите? Има ли подобни хора около вас? Имали ли сте контакт с такива хора? Защо отделихме време, за да обсъждаме тази тема на няколко сбирки? Обикновено, когато хората говорят за себепознание, често ги чувам да споменават нрава на надменност, самоправедност и измамност. Рядко обаче чувам хората да говорят за нечестивост. Сега, когато разговаряме за нечестивия нрав, често чувам хората да казват, че нечий нрав е нечестив. Изглежда сте придобили известно разбиране. В миналото, когато хората говореха за себепознание, винаги споменаваха надменността. Като погледнем на въпроса сега, кой нрав е по-сериозен — надменността или нечестивостта? (Нечестивостта.) Правилно. В миналото хората не осъзнаваха сериозността на проблема с нечестивостта. Всъщност нравът и същността на нечестивостта са по-сериозни от надменността. Ако нравът и природата същност на даден човек са изключително нечестиви, тогава нека ти кажа, че трябва да избягваш контакт с него — стой надалеч. Такива хора няма да вървят по правилния път. Какви ползи можеш да извлечеш от общуването и поддържането на контакт с нечестиви хора? Ако няма ползи, но имаш „антитела“, за да се съпротивляваш на тяхната нечестивост, тогава може да общуваш с тях. Имаш ли тази увереност? (Не.) Защо трябва да избягваш общуването с такива хора, ако нямаш тази увереност? Защото зад нечестивостта стоят още две неща — коварство и измамност. Повечето хора, на които им липсва разбиране за истината, както и преживяване и проницателност, лесно биват подвеждани. Ти можеш само да бъдеш укротен от тях и в крайна сметка ставаш техен пленник. Да станеш техен пленник може да се случи по два начина: или не можеш да ги победиш и в сърцето си се чувстваш неубеден, но по необходимост трябва да им се покориш на думи, или има друг начин, по който си напълно укротен от тях. Това е така, защото в нечестивата природа на антихристите има нещо непознато за хората: те могат да използват различни средства, речи, методи, стратегии, начини и заблуди, за да те убедят да ги слушаш, да те накарат да повярваш, че са прави, точни и положителни, а дори да вършат зло, да нарушават истините принципи и да разкриват покварен нрав, в крайна сметка те ще обърнат нещата и ще накарат хората да мислят, че са прави. Те имат тази способност. Каква е тази способност? Тя е да бъдат силно подвеждащи. Това е тяхната нечестивост, че са силно подвеждащи. В сърцата им нещата, които харесват или не харесват, към които изпитват неприязън, които почитат и пред които се прекланят, са формирани от определени изопачени гледни точки. Тези гледни точки носят в себе си набор от теории, като всички те са правдоподобни заблуди, които са трудни за опровергаване от обикновените хора, защото те изобщо не приемат истината и дори могат да представят засукани аргументи за собствените си грешки. Без истината реалност не можеш да ги убедиш, като разговаряш с тях за истината. Крайният резултат е, че използват своите кухи теории, за да те опровергаят, като те оставят безмълвен, и ти постепенно отстъпваш пред тях. Нечестивостта на такива хора се крие във факта, че са силно подвеждащи. Ясно е, че не представляват нищо и объркват всеки дълг, който изпълняват. Въпреки това в крайна сметка могат все още да подведат някои хора да им се прекланят, да „коленичат“ в краката им и да ги накарат да са им покорни. Подобен човек може да изкара грешното правилно, черното — бяло. Може да преобърне истината в лъжа, да припише извършените от него злини на другите и да си припише заслугата за добрите дела на другите, сякаш са негови. С времето се объркваш и не знаеш кой е всъщност. Ако съдиш по думите, действията и външния му вид, би могъл да си помислиш: „Този човек е изключителен. Не можем да се сравняваме с него!“. Не е ли това да бъдеш подведен? Денят, в който бъдеш подведен, е денят, в който попадаш в опасност. Не е ли този тип човек, който подвежда другите, просто твърде нечестив? Който и да слуша думите му, може да бъде подведен и смутен, и да му е трудно да се възстанови за известно време. Някои братя и сестри могат да го различат и да видят, че е човек, който подвежда, могат да го разобличат и отхвърлят, но други, които са подведени, може дори да го защитават с думите: „Не, божият дом е несправедлив към него. Трябва да се застъпя за него“. Какъв е проблемът тук? Ясно е, че са подведени, но въпреки това защитават и оправдават този, който ги е подвел. Не са ли това хора, които вярват в Бог, но следват човешко същество? Те твърдят, че вярват в Бог, но защо се прекланят пред този човек по този начин и конкретно го защитават? Ако не могат да забележат такъв очевиден въпрос, не са ли били подведени до известна степен? Антихристът е подвел хората до такава степен, че те вече не приличат на хора, нито имат намерение да следват Бог. Вместо това се прекланят пред антихриста и го следват. Не предават ли тези хора Бог? Ако вярваш в Бог, но Той не те е придобил, а антихристът е придобил сърцето ти и ти го следваш с цяло сърце, това доказва, че той те е отнел от Божия дом. Щом се отклониш от Божията грижа и закрила, от Божия дом, антихристът може да те манипулира и да си играе с теб, както си поиска. Когато му омръзне да си играе с теб, повече няма да те иска и ще премине към други, които да подвежда. Ако продължиш да слушаш думите му и имаш стойност, от която той да се възползва, може да ти позволи да го следваш още малко. Но ако вече не вижда никаква стойност в теб, от която да се възползва, ако вече не те цени, тогава ще те захвърли. Можеш ли все още да се върнеш към вярата в Бог? (Не.) Защо вече не можеш да вярваш? Защото първоначалната ти вяра я няма, изпарила се е. Ето как антихристите подвеждат и вредят на хората. Те използват знанието и начетеността, пред които хората се прекланят, в съчетание със своите дарби, за да подвеждат и контролират хората, точно както Сатана подведе Адам и Ева. Независимо от природата същност на антихристите, независимо какво харесват, ненавиждат и почитат в своята природа същност, едно е сигурно: това, което харесват и което използват, за да подвеждат хората, противоречи на истината, няма нищо общо с нея и противостои на Бог — това поне е сигурно. Запомнете това: антихристите никога не могат да бъдат съответстващи на Бог.

Кажете Ми, кой тип хора проявяват знаците и белезите на нечестивостта на антихристите? (Хората с дарби.) Кой друг? (Тези, които обичат да се изтъкват.) Тези, които обичат да се изтъкват — това не е достатъчно нечестиво. Макар че може да обичат да се изтъкват, те нямат желанието да контролират другите, не са стигнали толкова далеч — това е покварен нрав. Обмислете това обстойно: кои хора показват знаци и белези, които ти позволяват да откриеш на ранен етап по различните видове поведение и признаци в тях, че този нещастник е антихрист? (Надменни хора, които обичат статуса.) Надменността и любовта към статуса имат нещо общо, но това не стига достатъчно далеч. Нека да кажа нещо, а вие слушайте и вижте дали тази точка е от съществено значение или не. Някои хора постоянно изтъкват гледни точки, които се различават от истината и от положителните неща. Отвън може да изглежда, че те винаги искат да търсят евтина слава и да се открояват сред останалите, но това не е непременно така. Възможно е техните гледни точки да пораждат такова външно поведение. Всъщност, ако те наистина поддържат такива гледни точки, ще има сериозен проблем. Например, когато всички разговарят заедно и казват: „Трябва да приемем този въпрос от Бог. Ако не разбираме, първо трябва да се покорим“ — и всички са съгласни с това — правилна ли е тази гледна точка? (Да, правилна е.) Отклонява ли се от пътя този принцип на практикуване? (Не, не се отклонява.) Тогава що за думи изричат хората, които показват, че имат знаците и белезите на нечестивия нрав на антихриста? „Покорството е едно на ръка, но ти трябва да овладееш това, което става, нали? Отнасяй се сериозно към всичко, нали? Не можеш да се покоряваш объркано. Бог не иска от нас да се покоряваме небрежно.“ Не е ли това вид аргумент? (Да, така е.) Някои хора казват: „Ако има нещо, което не разбираме, можем да чакаме търпеливо, като търсим общение с някого, който разбира. В момента никой от нас не разбира и не можем да намерим никого за общение, който да разбира. Така че нека първо се покорим“. Каква е гледната точка на антихристите? „Ах, вие, банда слабаци, покорявате се на всичко и слушате бог за всичко. Слушайте мен! Защо никой не ме е споменал? Нека ти представя едно задълбочено мнение!“ Те искат да споделят своите възвишени възгледи. Противопоставят се на това хората да практикуват истината, противопоставят се на това те да се придържат към истините принципи. Винаги искат да се правят на велики, да се заяждат, да прибягват до зли номера, да споделят възвишени възгледи и да карат хората да ги гледат по различен начин. Не е ли това знак за нечестивия нрав на антихристите? Не е ли това техният белег? Защо да е погрешно всички да се покоряват? Дори да се покоряват глупаво — погрешно ли е това? Бог би ли го заклеймил? (Не, не би го направил.) Бог не би го заклеймил. Какво право имат те да слагат прът в колелото и да всяват смут? Когато виждат хората да се покоряват на Бог, гневят ли се в сърцата си? Когато стават свидетели как хората се покоряват на Бог, в сърцата си те чувстват негодувание и недоволство, че не получават никакви ползи, че хората не им се подчиняват, не ги слушат, не търсят съветите им, и те стават нещастни — съпротивляват се в сърцата си, като си мислят: „На кого се покоряваш? На истината ли се покоряваш? Да се покоряваш на истината, е добре, но трябва да я проучим. И така, какво е истината? Покоряваш ли се по правилния начин? Не трябва ли поне да разбираш всички тънкости?“. Не е ли това техният аргумент? Какво се опитват да направят? Искат да всяват смут, да подвеждат хората. Като чуят това, някои вцепенени, ниско интелигентни и глупави хора биват подведени, докато тези с проницателност ги опровергават, като казват: „Какво правиш? Завиждаш и ревнуваш, че се покорявам на Бог ли? Нещастен си, когато се покорявам на Бог, но си доволен, когато се подчинявам на теб? Нима е единствено правилно всички да се подчиняват на теб, да слушат теб и да правят каквото кажеш ти? Това, което казваш, съобразено ли е с истината?“. Като видят това, те си мислят: „Някои хора имат проницателност — засега ще изчакам“. Накратко, когато всички практикуват в съответствие с истините принципи, те нямат търпение да изскочат на преден план. Колкото повече всички се подчиняват на Бог, покоряват се на подредбите на Божия дом, практикуват в съответствие с Божиите слова, справят се с въпросите според работните подредби и принципи, толкова по-неловко се чувстват те и толкова по-разстроени и неспокойни стават. Това е знак за нечестивата същност на антихристите. Стига всички да слушат Божиите слова, да практикуват истината и да се справят с въпросите според принципите, те изпитват неловкост и безпокойство. Не е ли това проблем? (Да, така е.) Ако никой не чете Божиите слова или ако ги чете и не разговаря за тях, ако просто слуша антихристите, тогава те са във възторг. Какъв проблем онагледява това? Те никога не разговарят за Божиите слова. Стига всички спокойно да разговарят за Божиите слова и антихристите да виждат, че никой не им обръща внимание, че не ги слуша, че не могат да придобият преклонението му, статусът им е застрашен и те са в опасност — именно тогава те спъват нещата, за да всеят смут, като предлагат ерес или заблуда, за да те подведат и смутят, карат те да не си сигурен дали това, което току-що си обсъждал, е правилно или погрешно. Точно когато всеки най-накрая е разбрал нещо чрез общение, те изричат няколко дяволски думи, за да размътят водата. Не е ли това нечестивият нрав на антихристите? На кое проявление съответства този нечестив нрав? (Враждебност към истината.) Точно така. Колкото повече всеки разбира истината, толкова по-разстроени се чувстват те. Не е ли това враждебност към истината? Не съответства ли? (Да, съответства.) Срещали ли сте подобни хора? Докато всички разговарят за нещо, те мълчат дълго време. Накрая, когато в общението има известна яснота, те се появяват и след като се появят, представят предизвикателен въпрос, за да затруднят тези хора. Намерението им е да кажат: „Нека ви покажа, ще видите на какво съм способен! Вие разговаряте за истината, не ме слушате, пренебрегвате ме, не ви е грижа за мен и не ми обръщате внимание, затова ще ви поставя труден въпрос, за който да разговаряте, и ще ви объркам всички до един!“. Нима това не е дявол? (Да, такъв е.) Това е дявол, същински антихрист.

Някои хора се чувстват особено доволни винаги когато чуят, че даден човек е негативен или слаб. Особено когато видят някой да смущава църковния живот, някой да върши лоши неща, за да хвърли в хаос църковното дело, или станат свидетели как някой сляпо сее раздори — те са направо във възторг и едва се сдържат да не пуснат фойерверки и да не празнуват. Какво не е наред с такива хора? Защо толкова злорадстват над чуждите неволи? Защо в този решаващ момент не могат да застанат на страната на Бог, да защитават интересите на Божия дом? Не са ли такива хора неверници? Не са ли слуги на Сатана? Всички вие трябва да премислите дали проявявате такова поведение, а също и да проверите дали около вас има такива хора и да видите как да разпознавате такива личности, особено когато виждате зли хора да вършат злодеяния — какво е вашето отношение? Просто страничен наблюдател ли си, който се наслаждава на зрелището, или би могъл и ти да тръгнеш по този път? Такъв човек ли си? Някои хора не се самоанализират по този начин. Те не обичат да виждат доброто в хората, предпочитат всички да са по-лоши от тях — тогава изпитват радост. Например, когато видят да бъде кастрен някой, който отдава всичко на Бог, или да прегреши някой, който искрено вярва в Бог, те тайно ликуват и казват: „Хм, и твоят ден дойде. Ти отдаде всичко на бог — и какво стана сега? Онеправдан си, нали? Претърпял си загуба, нали? Какъв е смисълът да отдаваш всичко? Винаги говориш правдиво, а сега те кастрят, нали? Заслужаваш си го!“. Защо са в такъв възторг? Не е ли това злорадство? Нима сърцата на такива хора не са на грешното място? Когато видят някой да причинява смущения в делото на Божия дом, те са щастливи. Когато видят делото на Божия дом да търпи загуба, те са щастливи. Какво е това, което ги прави щастливи? Те си мислят: „Най-накрая някой, който като мен не обича истината, да причини загуба на интересите на божия дом и да не изпитва абсолютно никакво угризение“. Ето това ги прави щастливи. Не е ли това нечестиво? (Да, така е.) Изключително нечестиво е! Има ли такива хора сред вас? Има някои хора, които през повечето време няма да си затананикат никаква мелодия, но щом видят някой да направи грешка, изведнъж започват да пеят, извиват снаги, изглеждат изключително доволни и си мислят: „Днес най-накрая имам добри новини. Толкова съм щастлив, ще си взема една-две допълнителни порции ориз!“. Що за нрав е това? Нечестив. Те няма да пролеят нито една сълза, нито ще се натъжат и за секунда, ако интересите на Божия дом са претърпели загуби. Не изпитват угризения, скръб или болка. Вместо това се чувстват щастливи и доволни, защото нечия грешка е довела до загуби за интересите на Божия дом и е посрамила Божието име. Не е ли това нечестивост? Не е ли това знак, че притежават нечестивата природа на антихристи? Това също е знак.

Казват, че някои в евангелските екипи са красноречиви говорители. Те са слушали проповеди години наред и са обобщили набор от доктрини, говорят празни приказки където и да отидат, никога не им липсват думи, когато проповядват, което напълно показва собствените им дарби и красноречие. Някои хора виждат такива личности като доста способни и решават да ги последват. Какво казват накрая? „Ние слушаме общението на този човек, така че няма нужда да слушаме проповедите от горното. Няма нужда да слушаме и божиите слова. Общението на този човек ги замества“. Не са ли тези хора в опасност? (Да.) Тези хора са в голяма опасност. Те обичат действията и поведението на антихристите, както и тяхната наглост, варварство и нечестивост. Обичат това, което антихристите обичат, и изпитват неприязън към това, към което антихристите изпитват неприязън. Обичат знанието, ерудицията, доктрините и различните богословски теории, ереси и заблуди, проповядвани от антихристите. Прекланят се пред тези неща. До каква степен се прекланят пред тях? Дори в сънищата си нощем изричат тези думи. Сериозно ли е това? Когато преклонението им достигне това ниво, могат ли тези хора все още да следват Бог? Някои може да кажат: „Това е грешно. Те все още са в църквата, все още вярват в Бог“. Все още не са имали възможност. Щом намерят човека или обекта, на когото искат да се прекланят, могат да напуснат Бог по всяко време. Не е ли това знак, че притежават нечестивата същност на антихристите? (Да.) Можете ли да разпознаете такива хора, когато ги видите? (Да, можем.) В миналото може би не сте знаели колко сериозна е природата на такива въпроси. Сега, когато отново срещнете такива хора, все още ли в съзнанието си ще имате въпроси за тях? Бихте ли ги пренебрегнали? (Не, не бихме.) Тогава придобили ли сте известна проницателност по отношение на такива хора? (Да, придобил съм.) Това са някои от знаците и информацията, които те разкриват. Тоест, щом тези хора получат възможност или статус, или някой ги подведе, те могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Могат ли хората да видят техните разкрития и тяхната нечестива същност? Има ли някакви следи, които хората могат да видят? (Да, има.) Би трябвало да има. Ако не бях споменал тези неща, вие може би щяхте да си помислите: „Кой проявява тези белези? Кой разкрива тези знаци? Никой, не съм виждал никого“. Чрез Моето обсъждане на тези знаци, не сте ли открили, че съществуват такива хора? Някои от тях са последователи, а други са водачи и работници. Това е третият знак, че човек притежава нечестивата същност на антихристите.

Хората, които притежават нечестивата същност на антихристите, имат още един отличителен белег — нещо, което е общо за всички тях. Под прикритието, че обичат истината и копнеят за истинския път, тези хора идват да слушат проповеди, да научат различни знания и съдържание, свързани с истината, и да се подготвят с богословски теории и знания, след което използват тези теории и знания, за да водят словесни битки с водачи и работници, употребяват ги, за да заклеймяват определени личности, да подвеждат и убеждават други, и дори да дават на определени хора така наречените ресурс, съдействие и поене. От едно нещо обаче става ясно, че не са любители на истината. Кое е това нещо? Независимо как тези хора се подготвят и проповядват, те само говорят и казват разни неща, като просто се въоръжават, но никога не решават въпросите според истините принципи. Какво означава „никога“? Означава, че не могат да изрекат нито една истинска дума, че никога не са били честни и никога не са платили цената да се избавят от предимствата на статуса. Независимо от случая, докато говорят и действат, те винаги полагат максимални усилия в името на собствената си слава, придобивки и статус. Въпреки че отвън изглежда, че плащат цената и обичат истината, нечестивата им същност остава непроменена. Какъв е проблемът тук? От една страна, тези хора никога не търсят истините принципи в действията си. От друга страна, дори и да знаят истините принципи и пътя на практикуване, те не ги практикуват. Това е знак, че притежават нечестивата същност на антихристите. Без значение дали имат статус и дали изпълняват дълга си да проповядват евангелието, или са водачи и работници, каква е тяхната характеристика? Могат само да изразят правилните доктрини, но никога не вършат правилните неща. Това е тяхната характеристика. Говорят доктрини по-ясно от когото и да било, но вършат нещата по-зле от всеки друг — не е ли това нечестиво? Това е четвъртият знак, че човек притежава нечестивата същност на антихристите. Проверете сами и преценете дали около вас има много хора с нечестивата същност на антихристи. След като изброих тези неща, вие може да прецените дали около вас има доста такива хора. Какъв процент представляват те? Повече водачи ли са или обикновени вярващи? Не мислеха ли някои от вас преди, че само водачите имат възможност да станат антихристи? (Така беше преди.) Е, променила ли се е тази гледна точка сега? Антихристите не стават такива, защото имат статус. Те са били същите нещастници дори когато не са имали статус. Просто случайно става така, че се озовават на ръководна позиция и истинският им облик на антихристи бързо е разобличен, подобно на плесен, която при подходяща температура и почва покълва бързо и разкрива истинското си лице. Ако няма подходяща среда, може да отнеме малко повече време да се разкрие природата им същност, но това по-бавно разкриване не означава, че им липсва тази природа. С такава природа хората неизбежно ще действат и ще разкриват неща, а това разкрито поведение е знак и белег на нечестивата същност на антихристите. Притежават ли тези знаци и белези, те могат да бъдат окачествени като антихристи.

Кажете Ми, практикуването на истината и справянето с въпросите според истините принципи изисква ли различни извинения и оправдания? (Не, не изисква.) Стига човек да има искрено сърце, той може да прилага истината на практика. Хората, които не практикуват истината, измислят ли различни извинения? Например, когато направят нещо погрешно, вървят срещу принципите и някой ги коригира, могат ли да слушат? Не слушат. Нима това, че не слушат, е всичко? В какво се състои тяхната нечестивост? (Намират извинение, за да те убедят, като те карат да мислиш, че са прави.) Ще намерят тълкуване, което е съобразено с твоите представи и фантазии, след което ще използват набор от духовни теории, които ти можеш да признаеш и приемеш, и които са съобразени с истината, за да те убедят, да те накарат да се съгласиш с тях и искрено да повярваш, че са прави — всичко това, за да постигнат целта си да подведат и контролират хората. Не е ли това нечестивост? (Да.) Това наистина е нечестивост. Ясно е, че са направили нещо грешно, в действията си са вървели срещу принципите и истината и не са успели да практикуват истината, но въпреки това измислят набор от теоретични оправдания. Това е наистина нечестиво. Това е като вълка, който яде овца. Първоначално в природата на вълка е заложено да яде овце и Бог създаде този вид животно да яде овце — овцете са неговата храна. Но след като я изяде, вълкът все още намира различни извинения. Имаш ли някакви мисли относно това? Ти си мислиш: „Ти изяде овцата ми, а сега искаш да си мисля, че е трябвало да я изядеш, че е било разумно и уместно да я изядеш, и дори трябва да ти благодаря“. Не се ли чувстваш ядосан? (Да.) Докато си ядосан, какви мисли ти минават през ума? Мислиш си: „Този тип е твърде нечестив! Ако искаш да я изядеш, давай, ти просто си такъв. Едно на ръка, че изяде овцата ми, но дори измисляш куп причини и извинения и искаш в замяна да ти бъда благодарен. Не е ли това да бъркаш правилното с грешното?“. Това е нечестивост. Когато вълкът иска да изяде овцата, какви извинения намира? Казва: „Агънце, днес трябва да те изям, защото миналата година ме обиди и аз трябва да ти отмъстя“. Агнето, чувствайки се онеправдано, казва: „Аз дори не бях родено миналата година“. Когато вълкът осъзнава, че се е изразил погрешно и е сбъркал възрастта на агнето, казва: „Е, тогава това няма да го броим, но все пак трябва да те изям, защото последния път, когато пих вода от тази река, ти ми размъти водата, така че трябва да ти отмъстя“. Агнето казва: „Аз съм надолу по течението, а ти си нагоре. Как бих могло да замърся водата нагоре по течението? Ако искаш да ме изядеш, просто давай и ме изяж. Не си търси различни оправдания“. Това е природата на вълка. Не е ли това нечестивост? (Да, така е.) Същата ли е нечестивостта на вълка като тази на големия червен змей? (Да.) Това описание най-добре пасва на големия червен змей. Големият червен змей иска да арестува хората, които вярват в Бог. Иска да обвини тези хора в престъпления. Затова първо създава определени привидности, изфабрикува определени слухове и след това ги разпространява по света, за да накара целия свят да се надигне и да те заклейми. Приписва множество обвинения на тези, които вярват в Бог, като например „смущаване на обществения ред“, „издаване на държавни тайни“ и „подриване на държавната власт“. Освен това разпространява слухове, че си извършил различни престъпления и ти приписва тези обвинения. Всичко наред ли ще е, ако откажеш да ги признаеш? Дали изобщо става въпрос за това да ги признаеш? Не. Реши ли веднъж да те арестува, тогава точно като вълка, който е решен да изяде овцата, той търси различни оправдания. Големият червен змей създава определени привидности, като твърди, че ние сме направили нещо лошо, а всъщност са го направили други хора. Той прехвърля вината и натопява църквата. Можеш ли да спориш с него? (Не.) Защо не можеш да спориш с него? Можеш ли да го убедиш с ясни доводи? Смяташ ли, че като му говориш разумно и му обясниш ситуацията, той няма да те арестува? Надценяваш го. Преди да успееш да си довършиш изречението, ще те хване за косата, ще блъсне главата ти в стената и след това ще те попита: „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм дявол!“. Ще последва жесток побой, заедно с денонощни редуващи се разпити и изтезания, и тогава ще се кротнеш. В този момент ще осъзнаеш: „Тук няма място за доводи. Това е капан!“. Големият червен змей не говори разумно с теб — мислиш ли, че създава тези привидности непреднамерено, случайно? Зад това стои заговор и той е планирал следващия си ход. Това е само прелюдия към действията му. Някои хора може все още да си мислят: „Те не разбират въпросите, свързани с вярата в Бог. Ако им ги обясня, всичко ще е наред“. Можеш ли да ги обясниш ясно? Той те е натопил за нещо, което не си извършил — можеш ли все още да обясниш нещата ясно? Когато те натопи, нима не знаеше, че не си го извършил? Не е ли наясно кой го е извършил? Знае много добре! Тогава защо ти лепва вината? Ти си този, когото той залавя. Смяташ ли, че когато ти лепва вината, той не знае, че с теб се отнасят несправедливо? Той иска да се отнася несправедливо с теб, да те арестува и преследва. Това е нечестивост.

Всеки човек с нечестивата същност на антихрист изпитва неприязън към истината и по своята същност я мрази. В сърцето си не приема истината ни най-малко и няма намерение да я практикува. Ако си мислиш, че му липсва разбиране за истината и се опиташ да разговаряш с него за нея, какво ще се случи в резултат на това? Ще удариш на камък — сбъркал си човека. Той не е човек, който приема истината, и ти не бива да разговаряш с него. Вместо това трябва да му дадеш урок и да бъдеш твърд с него, като кажеш: „Откога изпълняваш дълга си? Как можеш да се отнасяш към дълга си като към незначителен въпрос? Това твоята собствена работа ли е? Кого предизвикваш? Ти не си против мен. Ти си против Бог и истината!“. Не трябва ли да му дадеш урок? Полезно ли е да се разговаря за истината с него? Не, не е. Защо не е полезно? Той е вълк, а не изгубена или заблудена овца. Може ли вълк да практикува истината? Не. Каква е природата на вълка? (Нечестива.) В момента, в който види овца, му потичат лигите, очите му са пълни с образи на вкусна храна, а овцата е предопределена да бъде неговият ресурс. Това е неговата природа. Това е нечестивост. Ако му кажеш: „Овцете са толкова клети и кротки. Моля те, не ги яж. Избери друго кръвожадно животно, което да изядеш, става ли?“. Може ли да разбере? Не може. Това е природата му. Някои хора не практикуват истината и намират различни оправдания — това е природата им. Каква е тази природа? Това е нечестивост. Независимо колко низки, непокорни или отявлено противоречащи на принципите са техните действия, те все пак искат да спасят реномето си. Дори и да са против истината, те искат да го направят по грандиозен и достоен начин. Не е ли това нечестивост? Нарушаването на истината положително или негативно нещо е? (Негативно.) Как може нещо негативно да бъде направено по грандиозен, достоен и почтен начин? Не е ли малко трудно да се опитваш да съчетаеш тези два аспекта? Това е нечестивост: това е поведението и проявлението на онези, които имат нечестивата същност на антихристи. Би могло да звучи противоречиво, но те просто така действат, това е техният нрав и това, което разкриват. Те таят омраза към истината, никога не я приемат — това са антихристи, това е нечестивата природа същност на антихристите. Колко белега има нечестивата същност на антихристите? (Четири.) Общо са четири. Не са ли тези четири знака достатъчни, за да ги разпознаете? Нечестивостта изначално съдържа коварни и измамни елементи, а когато коварните и измамни елементи достигнат своята крайност, те се окачествяват като нечестив нрав. Антихристите олицетворяват този вид нечестив нрав.

3 септември 2019 г.