III. Презрение към Божиите слова

Днес ще продължим да разговаряме по десетата точка за различните проявления на антихристите — те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Миналия път стигнахме до третия раздел на тази основна тема, а именно, че антихристите презират Божиите слова. Нашето общение и разнищване на този раздел беше разделено на три подтеми. Кои са тези три подтеми? (Първата е, че антихристите произволно подправят и тълкуват Божиите слова; втората е, че антихристите отричат Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи; а третата е, че антихристите надзъртат дали Божиите слова се сбъдват.) Дали тези три подтеми представляват всичко, което означава, че антихристите презират Божиите слова? (Би трябвало да има още.) Какви други твърдения и проявления има? (Антихристите се отнасят непочтително към Божиите слова.) Дали непочтителното отношение към Божиите слова е едно от проявленията на презрението към Божиите слова? Не е ли непочтителното отношение към Божиите слова тълкуване на израза „презрение към Божиите слова“? Тук не са ни нужни тълкувания, а по-скоро това са различните проявления и практики на антихристите на презрение към Божиите слова, които можеш да видиш и да докоснеш и за които си чувал. Изглежда, че вие нямате голямо разбиране за различните проявления, чрез които антихристите презират Божиите слова. Може да имате известно буквално разбиране за трите точки, по които говорих в предишното общение, но не можете да се досетите какви други проявления на презрението към Божиите слова от страна на антихристите може да има, нали? Би трябвало да сте запомнили и трите проявления, за които говорихме в предишното ни общение. Дали поведението и проявленията на антихристите в презрението към Божиите слова са открити и почтени? Дали това трябва да правят праведните хора? (Не.) Това не са проявления, които трябва да съществуват в нормалната човешка природа. Те не са положителни, а негативни. Същността, която стои зад тези няколко вида поведения, сочи към Сатана, към демоните, към Божиите врагове. В отношението на антихристите към Божиите слова няма покорство, няма приемане, няма преживяване, няма загърбване на собствените им представи и приемане на Божиите слова с простота и откритост — вместо това те развиват различни сатанински нагласи към Божиите слова. Нравът, разкрит чрез тези проявления и това поведение на антихристите, е именно това, което се разкрива от Сатана в духовния свят. Във всяка ситуация, във всяка епоха, сред всяка група хора такива поведения не са положителни. Те са нечестиви и негативни и не са проявленията или поведенията, които едно сътворено същество или нормален човек трябва да има. Затова ние ги окачествяваме като проявления на антихристите. След като разговаряхме за тези три точки, повечето хора може би си мислят, че тези три проявления вероятно обхващат всички основни нагласи на антихристите към Божиите слова. Има обаче нещо, което вие сте пропуснали: отношението на антихристите към Божиите слова далеч не се ограничава до тези три подхода. Има друго проявление и поведение, което също показва, че антихристите презират Божиите слова. Какво е това проявление? То е, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока. Ако погледнем буквалното значение на това, някои хора може да имат в съзнанието си някакви образи, сочещи към определени личности, но конкретните и истинските проявления на това все още не са много ясни. Те все още са много неясни и общи. Тогава днес ще разговаряме за това как антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока.

Г. Антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока

Антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока. Може да се каже също, че антихристите се отнасят дори към самата истина като към стока. Какво означава да се отнасяш към тях като към стока? Означава просто да изказваш някакви твърдения на думи, да се перчиш и след това по измамен начин да печелиш доверието, подкрепата и одобрението на хората, за да получиш слава, придобивки и статус. Така Божиите слова и истината се превръщат в трамплин за антихристите. Това е отношението им към истината. Те експлоатират истината, играят си с нея и я погазват, което се определя от природата им същност. И така, какво точно представляват Божиите слова и истината? Как точно трябва да определим истината? Кажете Ми, какво е истината? (Истината е критерий за поведението, действията и почитта на хората към Бог.) Това е точно и конкретно определение на истината. Как всички вие разбирате това твърдение? Как трябва да прилагаш това твърдение в твоето ежедневие и през целия си живот? Как трябва да преживяваш това твърдение? Кажете това, за което се досещате и което разбирате веднага, без да го филтрирате или обработвате. Какво е истината на езика на вашето преживяване? Какво са Божиите слова? (Истината може да промени възгледа на човека за живота и за ценностите му, като му дава възможност да изживее подобието на нормален човек.) Макар и не изчерпателно, всичко, което казахте, предава разбиране за преживяване на истината. Това са прозренията и оценките, които сте преживели и обобщили от ежедневието. Кой друг би искал да сподели? (Истината може да пречисти покварения ни нрав, като ни даде възможност да действаме според принципите и да вършим нещата съгласно Божиите намерения.) Това твърдение е доста добро и проницателно. Продължавайте, моля. (Истината е живот, пътят към вечния живот. Само като се стреми към истината и живее според нея, човек може да постигне живот.) (Истината дава възможност на хората да се боят от Бог и да отбягват злото, да станат истински хора.) Тези две точки засягат принципите на практикуване в ежедневието на хората. Макар че обясненията са относително дълбоки и възвишени, те са много практически. (Истината може да разобличи покварения ни нрав, да промени неправилните ни гледни точки по въпросите и да ни даде възможност да изживеем подобието на истински човек.) Тези твърдения са практически и засягат стойността и значението на истината за хората, както и въздействието, което тя може да има върху тях. Това, което всички вие споменахте, често сме го обсъждали и преди. Въпреки че всеки човек поставя различен акцент, всичко това опира до обясненото и дефинирано по-рано твърдение за истината — истината е критерият за измерване на всичко. Може ли истината да се приравни на Божиите слова? (Да.) Божиите слова са истината. Въз основа на разбирането за преживяване, което споделихте в общението си, можем ли да кажем, че истината е реалността на всички положителни неща? (Да.) Истината е реалността на всички положителни неща. Тя може да бъде животът на човека и посоката, в която той пътува; тя може да му позволи да се отърси от покварения си нрав, да започне да се бои от Бог и да отбягва злото, да стане човек, който се подчинява на Бог и е подготвено сътворено същество, което Бог обича и към което Той е благосклонен. Като се има предвид колко са ценни, какво отношение и какви възгледи трябва да има човек към Божиите слова и към истината? Съвсем очевидно е: за онези, които наистина вярват в Бог и имат богобоязливо сърце, словата Му са тяхната жизнена сила. Хората трябва да ценят Божиите слова, да ядат и пият от тях, да им се наслаждават и да ги приемат като свой живот, като посока, в която вървят, като помощ и ресурс; хората трябва да практикуват и изживяват в съответствие с твърденията и изискванията на истината и да се подчиняват на всички изисквания и принципи, които истината им дава. Само така човек може да получи живот. Стремежът към истината се изразява най-вече в практикуването и изживяването на Божиите слова, а не в подлагането им на изследване, анализ, размишления и съмнения. Тъй като истината е помощ и ресурс на хората и може да бъде техният живот, те трябва да се отнасят към нея като към най-ценното нещо, защото трябва да разчитат на истината, за да живеят, да успяват да изпълняват изискванията на Бог, да започнат да се боят от Него и да отбягват злото, да намерят в ежедневието си пътя на практиката, да разберат принципите на практиката и да постигнат покорство пред Бог. Хората трябва да разчитат на истината, за да се отърсят от покварения си нрав и да станат спасени и подготвени сътворени същества. Независимо от коя гледна точка или по какъв начин се изразява, най-неподобаващото отношение, което хората могат да имат към истината, е да се отнасят към Божиите слова и към истината като към продукт или дори като към стока, с която се търгува небрежно. Това е, което Бог най-малко иска да види, а също и поведението и проявлението, което едно истинско сътворено същество в никакъв случай не бива да има.

Каква е целта и какво е намерението на антихристите, когато се отнасят към Божиите слова като към стока? Какво всъщност се стремят да направят те и какъв е мотивът им? Когато един търговец придобие стока, неговата надежда за стоката е, че тя ще му донесе ползи и значителната сума пари, която желае да получи. Следователно, когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, те несъмнено се отнасят към Божието слово като към нещо материално, което може да бъде разменено за ползи и пари. Те не ценят, не приемат, не практикуват и не преживяват Божиите слова като истината, нито ги считат за начина на живот, към който трябва да се придържат, нито за истината, която трябва да практикуват, за да се отърсят от покварения си нрав. Вместо това те се отнасят към Божиите слова като към стока. За един търговец най-голямата стойност на една стока е да я размени за пари, за желаната печалба. С други думи, когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, тяхното намерение и техният мотив по същество са същите. Антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, което означава, че не ги използват, за да ги ядат, да ги пият и да им се наслаждават, нито за да ги преживяват или практикуват, а по-скоро като стока в ръцете си, която да бъде търгувана и продавана по всяко време и на всяко място, предлагана на онези, от които могат да извлекат печалба. Когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, буквално погледнато, това означава да се отнасят към Божиите слова като към търговски продукт, използван в сделки в замяна на пари. Те превръщат купуването и продаването на Божиите слова в своя професия. От буквална гледна точка това веднага става ясно. Такива действия и поведения на антихристите са позорни и предизвикват отвращението и погнусата на хората. И така, какви са конкретните проявления на това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока? Това е ключовата точка, по която ще разговаряме. Антихристите имат някои много очевидни проявления на това, че се отнасят към Божиите слова като към стока. За да ви стане по-ясно и по-разбираемо, все пак ще ги обсъдим едно по едно. Защо подхождам по този начин? Въз основа на дългогодишния Си опит в работата и говоренето, повечето хора имат объркани мисли и им липсва способността да мислят самостоятелно. Въз основа на това се сетих за най-простия и най-ефективния метод, а именно да обяснявам и изяснявам всеки въпрос или тема — без значение каква — точка по точка, за да ви помогна да разсъждавате върху тях и да ги премислите. Подходящо ли е това? (Да.) Някои хора казват: „Това е просто перфектно, спестява ни труда да си блъскаме главите и да мислим усилено. Твърде сме заети и нямаме време за това! Нашата енергия и мисли са заети с големи въпроси, а не с тези банални, малки въпроси. Като ни караш да разсъждаваме върху тези малки въпроси, изглежда сякаш малко ни подценяваш и не използваш достатъчно огромния ни талант“. Така ли е? (Не.) Тогава какво е? (Нашите заложби са толкова малки, че понякога не можем да възприемем истината и се нуждаем Бог да разговаря с нас подробно, дума по дума, изречение по изречение, за да разберем част от нея.) Виждаш ли, Аз неволно описах действителното състояние на нещата, като разкрих какво наистина се случва с всички вас, но фактите са просто такива. Щеше да е същото, дори да не го бях разобличил. Това е единственият начин да се направи. Ако говоря за големите теми само просто и общо, тогава ще говоря напразно и ще Си хабя усилията. Това е просто загуба на време, нали? Да се върнем на основната тема. Относно това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, ще разделим тази точка на няколко подтеми, за да обясним и изясним стъпка по стъпка как антихристите правят това и какви са конкретните примери и проявления, които могат да докажат в достатъчна степен, че антихристите презират Божиите слова, а също и да потвърдят, че антихристите наистина притежават такава същност. Ще разговаряме по тази точка в две основни части.

1. Отнасят се към Божиите слова като към инструмент за придобиване на статус, репутация и достойнство

Първият основен аспект е, че най-честото проявление на това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, е, че ги използват като инструмент за придобиване на собствен статус, репутация, достойнство и нещо повече — за материална наслада, и дори нещо повече — за пари. Когато антихристите влизат в досег с Божиите слова, те чувстват: „Божиите слова са велики. Всяко изречение е рационално и правилно. Тези слова не могат да бъдат изричани от хора и не могат да бъдат намерени в Библията“. В изминалите две епохи Бог не е изричал тези слова. Нито в Стария завет, нито в Новия завет има толкова ясно и просто изречени слова. В Библията е записана само една много ограничена част от Божиите слова. Като гледаме какво казва Бог сега, съдържанието е много богато. Затова антихристите изпитват ревност и завист в сърцата си и започват вътрешно да кроят планове: „Този обикновен човек може да каже толкова много. Кога и аз ще мога да изричам тези слова? Кога ще мога, подобно на този човек, да говоря неспирно божиите слова?“. Те имат такъв импулс и такова желание в сърцата си. Ако се съди по този импулс и по това желание, в сърцата си антихристите изпитват завист към тези слова, изречени от Бог, и им се възхищават. Използвам думите „завист“ и „възхищават се“. Предвид формулировката на тези две понятия това, което искам да кажа, е, че антихристите не считат Божиите слова за истината и не възнамеряват да ги приемат, а по-скоро завиждат на богатото съдържание на тези слова, на множеството пасажи, а също и на дълбочината на тези слова, която отразява недостижима за хората дълбочина — и още повече, те завиждат, че това са слова, които те самите не могат да изрекат. От тези аспекти на „завистта“ е видно, че антихристите не считат тези Божии слова за израз на божественост, за истината или за живота и на истината, с които Бог възнамерява да спаси човечеството и да го снабди. След като антихристите могат да завиждат на тези слова, тогава очевидно в сърцата си те също желаят да станат тези, които изразяват такива слова. Въз основа на това много антихристи са положили огромни усилия задкулисно, молили са се ежедневно, чели са тези слова ежедневно, водили са си записки, запаметявали са, обобщавали са и са организирали. Те са вложили много труд в тези слова, изречени от Бог, като са си водили безброй бележки и са записали многобройни прозрения по време на духовните си практики, и са се молили безброй пъти, за да запомнят тези слова. С каква цел правят всичко това? Целта е един ден те да получат внезапен прилив на вдъхновение и да са способни неспирно да изричат словата, които Бог би казал, като отприщен воден шлюз. Те се надяват, че подобно на Божиите слова, техните биха могли да предоставят това, от което хората се нуждаят, да предоставят живот на хората, да предоставят това, което хората трябва да постигнат, и да поставят изисквания към хората. Целта е, подобно на въплътената Божия плът, те да могат да застанат от гледната точка и статуса на Бог и да казват същите неща като Бог, с Неговия тон и начин на говорене, точно както желаят. Антихристите са положили много усилия за това и не е преувеличено да се каже, че някои от тях дори често тайно вадят тетрадки, за да си записват словата, които искат да кажат, словата, които чакат Бог да им даде. Каквото и да правят обаче, желанията на антихристите винаги остават неосъществени, копнежите им никога не се сбъдват. Колкото и усилия да полагат, колкото и да се молят, колкото и да записват Божиите слова или както и да ги запаметяват и организират, всичко е напразно. Бог не изрича нито едно изречение чрез тях, нито им е позволил да чуят гласа Му дори веднъж. Колкото и да копнеят или колкото и неспокойни да стават, те просто не могат да изрекат нито едно изречение от Божиите слова. Колкото по-неспокойни и завистливи стават и колкото повече не успяват да постигнат целта си, толкова по-раздразнени стават вътрешно. За какво са раздразнени и защо са толкова неспокойни? Те виждат, че Божиите слова довеждат все повече хора пред Бог, които да приемат Божия съд и наказание и да приемат Неговото слово като живот, но няма нито един човек, който да се поклони на тях или да им се възхищава в краката им, в тяхно присъствие. Именно това ги прави неспокойни и раздразнени. В раздразнението и безпокойството си това, за което антихристите могат да мислят и разсъждават, все още е: „Защо тези хора изпълняват дълга си в божия дом? Защо е различно, когато идват в божия дом, в сравнение с невярващия свят? Защо повечето хора, след като дойдат в божия дом, започват да се държат правилно и стават все по-добри? Защо повечето хора отдават всичко от себе си и плащат цената в божия дом безвъзмездно, и дори когато са кастрени, не си тръгват, а някои не си тръгват дори след като са премахнати или отлъчени? По същина единствената причина са божиите слова, това е въздействието на „Словото се явява в плът“ и ролята, която играе. Когато антихристите видят това, те започват да завиждат още повече на Божиите слова. Ето защо, след като са положили големи усилия и все още са неспособни да изрекат Божиите слова или да станат говорители на Бог, антихристите пренасочват вниманието си върху Божиите слова: „Въпреки че не мога да изрека други слова освен тези, които бог е казал, ако мога да изричам слова, които са в съответствие с божиите слова — дори да са само доктрини или да са празни — стига да звучат правилно на хората, стига да изглежда, че са съобразени с тези божии слова, тогава не мога ли да си осигуря място сред хората? Не мога ли да остана непоколебим сред тях? Или ако често проповядвам и обяснявам словата в „Словото се явява в плът“, като често използвам тези слова, за да помагам на хората, и всичко, което казвам и проповядвам, да звучи сякаш идва от божиите слова и е правилно, тогава няма ли статусът ми сред хората да става все по-стабилен? Няма ли да придобия повече престиж сред тях?“. Като си мислят за това, антихристите чувстват, че са намерили начин да осъществят желанията си за придобиване на статус, по-голяма репутация и признание, и виждат надежда да постигнат това. След като виждат надежда, антихристите тайно се чувстват доволни в сърцата си: „Не съм ли умен? Никой друг не е осъзнал това. Защо другите не знаят за този начин? Толкова съм умен! Но колкото и да съм умен, не мога да кажа на никого за това. Достатъчно е, че го знам в сърцето си“. С такава цел и с такъв план в главата си антихристите започват да влагат сериозни усилия в Божиите слова. Те си мислят: „Преди просто хвърлях поглед на божиите слова, слушах небрежно и казвах каквото ми дойде наум. Сега трябва да променя стратегията си. Не мога повече да правя така, това е загуба на време. Предишният ми начин на действие не доведе до никакви резултати. Да продължавам така, би било наистина глупаво!“. Затова те се стягат, решени да положат усилия в Божиите слова и да покажат на какво са способни. Какви действия предприемат антихристите, за да покажат на какво са способни? Те проучват внимателно начина на говорене на Бог и тона на речта Му, а също така проучват внимателно конкретното съдържание на Божиите слова във всяка фаза и във всеки период. В същото време те се подготвят как да обяснят тези Божии слова и, когато проповядват Божиите слова, как да ги изричат и да ги обясняват по начин, който кара хората да им се възхищават и да ги боготворят. Така, малко по малко, антихристите наистина са вложили много усилия в Божиите слова. Едно нещо обаче е сигурно: тъй като мотивите им зад тези усилия са погрешни и намеренията им са зли, словата, които изричат, без значение как ги слушат другите, са просто доктрини, те са просто копирани думи и фрази от Божията реч. Така че, колкото и усилия да влагат антихристите в Божиите слова, те не постигат никакви лични придобивки за себе си. Какво означава, че нямат придобивки? Означава, че не се отнасят към Божиите слова като към истината. Те не практикуват, а само проповядват, така че никой не вижда никаква промяна в тях. Техните погрешни мисли и гледни точки не се променят, неправилният им възглед за живота не се променя, те нямат никакво разбиране за собствения си покварен нрав и съвсем не успяват да се съпоставят с различните състояния на човека, описани от Бог. Следователно, без значение колко много антихристите проучват внимателно Божиите слова, в тях се виждат само два резултата: първо, въпреки че Божиите слова, за които говорят, са правилни и дори обясненията им за тези слова не са погрешни, не можеш да видиш никаква промяна в тях. Второ, без значение колко енергично пропагандират и проповядват Божиите слова, те нямат никакво себепознание. Това се вижда ясно. Причината антихристите да проявяват такова поведение е, че макар често да пропагандират и проповядват Божиите слова на другите, те самите не приемат, че Божиите слова са истината. Самите те не са приели тези слова, а искат само да ги използват, за да постигнат своите скрити мотиви. Те се надяват да придобият статуса и предимствата, които желаят, като проповядват Божиите слова, и ако хората се отнасят към тях и им се покланят, сякаш са бог, това би било идеално. Въпреки че все още не могат да постигнат тази цел или този резултат, това е крайната цел на всеки антихрист.

Антихристите са вложили много усилия в Божиите слова. Като чуят това, някои хора може да го разберат погрешно и да попитат: „Това означава ли, че всеки, който влага усилия в Божиите слова, е антихрист?“ Ако го тълкуваш по този начин, значи ти липсва духовно разбиране. Каква е разликата между усилията, които антихристите влагат в Божиите слова, и усилията на онези, които се стремят към истината? (Намерението и целта са различни. Антихристите влагат усилия в Божиите слова заради собствената си полза и статус, за да задоволят личните си амбиции.) Какви усилия влагат антихристите в Божиите слова? Те запомнят части от Божиите слова, които са в съгласие с техните представи, научават се да обясняват Божиите слова с помощта на човешки език и пишат някои духовни бележки и прозрения. Те също така извличат, обобщават и организират различни Божии изказвания, като например тези, които според хората са относително съобразени с човешките представи, тези, които лесно се възприемат като имащи тона на Божието говорене, някои думи за тайнства и някои от Божиите слова, които са популярни и често се проповядват в църквата за известно време. Освен запаметяването, организирането, обобщаването и писането на прозрения, разбира се, има и други, включително някои особени дейности. Антихристът би платил всяка цена, за да придобие статус, за да задоволи амбициите си и за да постигне целта си да контролира църквата и да бъде бог. Само за да се въоръжи с доктрината, от която се нуждае, за да изнася високопарни проповеди, той често работи до късно през нощта и се събужда в ранни зори, будува заради работата до зори и репетира проповедите си в малките часове и си записва, когато някой друг каже нещо умно. Всеки ден обмисля как да изнесе тези високопарни проповеди, като размишлява кои Божии слова да избере като най-полезни, кои слова ще предизвикат възхищение и похвали сред Божиите избраници, а след това ги научава наизуст. После обмисля как да изтълкува тези слова така, че да покаже своята проницателност и благородна мъдрост. За да запечата Божието слово в сърцето си наистина, той се старае да го слуша още няколко пъти. Прави всичко това с усилия, подобни на тези на ученик, който се съревновава за място в колежа. Когато някой изнесе добра или донякъде озаряваща проповед, или такава, която предлага някаква теория, антихристът ще събере такива материали и ще ги оформи в своя собствена. За антихриста не съществува понятието „прекалено много усилия“. В такъв случай какви мотиви и намерения стоят зад тези негови усилия? Да е способен да проповядва Божиите слова, да ги произнася ясно и с лекота, да ги владее свободно, за да видят другите, че антихристът е по-духовен от тях, че цени Божиите слова повече и обича Бог по-силно от тях. Така може да спечели възхищението и преклонението на някои от хората около себе си. Антихристът смята, че това си заслужава да се направи и си струва всяко усилие и всяка цена или страдание. След като полагат тези усилия в продължение на две, три, пет години, антихристите постепенно се запознават все повече с начина на говорене на Бог и със съдържанието и тона на Неговите слова. Някои антихристи дори могат да имитират Божиите слова или да рецитират няколко изречения от тях, щом отворят уста. Разбира се, това не е най-важното за тях. Кое е най-важното? Тъй като са способни да имитират и да рецитират Божиите слова на воля, техният начин на говорене, тон и дори интонация стават все по-подобни на божиите, все повече заприличват на христовите. Антихристите се радват на това в сърцата си. На какво се радват? Те все повече усещат колко прекрасно би било да си бог и толкова много хорада те боготворят и да те заобикалят — колко славно би било това! Те приписват всички тези постижения на Божиите слова. Те вярват, че именно Божиите слова са им дали възможността, вдъхновили са ги и още повече, че благодарение на Божиите слова са се научили да имитират начина на говорене на Бог и тона на Бог. Това в крайна сметка ги кара да се чувстват все повече като бог, все по-близо до идентичността и статуса на бог. Нещо повече — това ги кара да чувстват, че да могат да имитират начина на говорене и тона на Бог, да говорят и да живеят с начина на говорене и интонацията на Бог, е изключително приятно и представлява най-радостните им моменти. Антихристите са стигнали дотук — бихте ли казали, че това е опасно? (Да.) В какво се крие опасността? (Те искат да бъдат бог.) Да искаш да бъдеш бог, е опасно, точно като Павел, който е казал, че за него да живее е да бъде христос. Щом изрече такива слова, човек не подлежи на изкупление. Антихристите се отнасят към Божиите слова като към път към това да станат бог. Какво са направили антихристите в този процес? Те са положили огромни усилия, изразходвали са много енергия и време за Божиите слова. През този период те са проучвали внимателно и са анализирали Божиите слова, като многократно са ги чели, запаметявали и организирали. Те дори са имитирали начина на говорене и тона на Бог, докато са чели Неговите слова, особено често използваните фрази в Божията реч. Каква е същността на всички тези действия? Тук Аз я описвам като същността на търговец, който купува стоки на едро. С други думи, антихристите използват най-евтиния начин, за да превърнат Божиите слова в нещо материално, което притежават. Когато четат Божиите слова, те не ги приемат като истината, нито като пътя, в който хората трябва да навлязат и да ги считат за него. Вместо това те се опитват с всички средства да запомнят тези слова, начина и тона на говорене в опит да превърнат себе си в тези, които изразяват такива слова. Когато антихристите са способни да имитират тона и начина на говорене на Бог и са способни напълно да използват този начин и тон на говорене в речта и в действията си, живеейки сред хората, това, което се стремят да постигнат, не е да изпълняват предано дълга си, да вършат нещата въз основа на принципи или да бъдат предани на Бог. Вместо това, като имитират тона и начина на говорене на Бог и като проповядват тези Божии слова, те искат да навлязат дълбоко в сърцата на хората и да станат обект на тяхното поклонение. Те се стремят да се възкачат на трона в сърцата на хората и да царуват там като царе, и да манипулират мислите и поведението на хората, като по този начин постигнат целта си да ги контролират.

Ако опишем антихристите, които влагат усилия в Божиите слова, като търговци, които купуват евтино Божиите слова като стоки, тогава тяхното имитиране на Божията реч, използването на Божия начин на говорене и тон, за да проповядват Неговите слова, не е ли същото като продаването на Божието слово като стока? (Да, така е.) Няма търговец, който да купува стока, без след това да я продаде. Целта им при придобиването и притежаването на тези стоки е да получат по-големи печалби от тези артикули, да ги разменят за повече пари. И така, огромните усилия, които антихристите влагат в Божиите слова, и отношението им към тях не са нищо повече от тези на антихристи, които действат като търговци, за да се сдобият с тях, като използват най-евтините, най-ефективните от гледна точка на разходите и най-експедитивните средства, за да ги превърнат в свои притежания, а след това да ги продават на висока цена, за да получат желаните от тях ползи. И какви са тези ползи? Те са голямото уважение, боготворенето, възхищението на хората и особено следването им. Затова в църквата е обичайно да се види явление, при което човек, който изначално не практикува Божиите слова и не познава себе си, има много последователи, мнозина, които разчитат на него и го боготворят. Каква е причината за това? Това е така, защото този човек е сладкодумен, красноречив и лесно подвежда хората. Той не практикува Божиите слова, нито се справя с нещата според принципите, а също така не изпълнява делото на църквата и подредбите от Горното. Но защо въпреки това може да направи добро впечатление на някои хора? Когато наистина го сполети нещо, защо има много хора, които го прикриват и защитават? Защо някои хора го защитават, когато е водач? Защо някои хора всячески се противопоставят на освобождаването му от длъжност? Причината, поради която човек, пълен с недостатъци, изпълнен със сатанински покварен нрав, който никога не практикува истината, все пак може да получи такова отношение в църквата, е единствено, че този човек е твърде умел в говоренето, твърде добър в преструвките и твърде вещ в подвеждането на хората — антихристите са точно такива хора. Можем ли тогава да кажем, че такива хора са антихристи? Да, такива хора категорично са антихристи. Те често четат Божиите слова, често ги запаметяват и ги проповядват, често използват Божиите слова, за да поучават и кастрят другите, и заемат Божията гледна точка и позиции, за да поучават хората, като ги карат изцяло да им се покоряват и да ги слушат и ги оставят безмълвни, след като чуят великите доктрини, които говорят. И все пак точно такива хора никога не познават себе си и никога не се справят с нещата според принципите. Ако такъв човек е водач, висшестоящите му водачи биват обезсилени. Става невъзможно да се разбере положението в църквата под негово ръководство. В негово присъствие работните подредби на Божия дом, принципите и изискванията, поставени от Божия дом, не могат да бъдат прилагани. Такива хора не са ли антихристи? Отнасят ли се те към Божиите слова като към истината? (Не.) Те са вложили усилия в четенето на Божиите слова и могат да рецитират някои от тях. По време на общение на събиранията те често споменават Божиите слова, а в свободното си време слушат записи на рецитации на Божии слова. Когато говорят с другите, те само имитират Божиите слова и не казват нищо друго. Всичко, което проповядват и казват, е безупречно. Такъв човек, привидно толкова съвършен отвън, така нареченият „праведен човек“, става причина работните подредби, изискванията и принципите на Божия дом да стигнат до задънена улица, когато опрат до него. Хората под негово ръководство не признават никого освен него. Тези под негово ръководство, освен че почитат него и нереалистичния бог на небето, не слушат никого другиго и пренебрегват всички останали. Не е ли това антихрист? Какви средства е използвал той, за да постигне всичко това? Той е злоупотребявал с Божиите слова. Онези, които са объркани във вярата си, на които им липсва духовно разбиране, които са невежи, които са с объркани мисли, както и онези, които не се стремят към истината, неверниците и онези, които са като тръстики, люлени от вятъра, смятат антихриста за духовен човек. Те приемат думите и доктрините, проповядвани от антихриста, за истината реалност и смятат антихриста за този, когото трябва да следват. Като следват антихриста, те вярват, че следват Бог. Те използват следването на антихриста, за да заменят следването на Бог. Някои хора дори казват: „Нашият водач все още не е говорил, нито е разговарял. Дори да четем Божиите слова, не можем да ги разберем сами“. „Нашият водач не е тук — молим се на Бог за нещо, но не можем да получим светлина. Четем Божиите слова, но не можем да разберем пътя. Трябва да изчакаме нашия водач да се върне.“ „Нашият водач е зает тези дни и няма време да разреши проблемите ни“. Без своя господар тези хора не знаят как да се молят или как да ядат и да пият Божиите слова, не се учат да търсят и да се уповават на Бог или сами да намират пътя на практикуване в Божиите слова. Без своя господар те са като слепци, сякаш сърцата им са изтръгнати. Техният господар е нещо безценно, зеницата на окото им. Те вярват, че техният господар е най-добрият в яденето и пиенето на Божиите слова. Ако господарят им не присъства, нямат интерес сами да ядат и да пият Божиите слова и трябва да изчакат господарят им да се върне, за да им чете в молитва и да им тълкува Божиите слова, така че да могат да ги разберат. Дълбоко в себе си тези хора вярват, че техният господар е техен пратеник, който може да им помогне да дойдат пред Бог. Постигането на такъв „ефект“ е нещо, което най-много радва антихристите в дълбините на сърцата им: „Всичките ми години на усилия най-накрая се отплатиха. Най-накрая времето, което прекарах, не е било напразно. Усилията наистина възнаграждават упоритите — с упоритост и желязото става на игла. Това усилие си заслужаваше!“. Като чуят, че последователите им не могат да живеят без тях, антихристите не изпитват никаква вина дълбоко в себе си. Вместо това тайно ликуват, като си мислят: „Божиите слова наистина са велико нещо. Решението ми тогава беше правилно. Усилията, които съм полагал през тези години, бяха правилни, а подходът ми през тези години беше потвърден и даде резултат“. Те тайно се чувстват доволни. Не само че не изпитват вина, съжаление или омраза към злите си действия, но стават още по-убедени и по-сигурни, че подходът им е правилен. Затова занапред, в бъдещия си живот, те планират да изучават Божия начин на говорене и тон, както са правили преди, да го правят по-усърдно, отколкото в миналото, и да имитират Божия начин на говорене и избор на думи още по-всеобхватно и по-задълбочено.

Когато антихристите четат Божиите слова, техният фокус и техните намерения са напълно противоположни на тези на хората, които се стремят към истината. Хората, които се стремят към истината, независимо от начина, по който Бог говори, се интересуват единствено от това да разберат Божиите намерения, истините принципи и това, което хората трябва да поддържат и да следват. За разлика от тях, антихристите изтласкват тези неща на заден план в съзнанието си и ги пренебрегват, като дори изпитват неприязън към фрази, които се отнасят до такива неща, и тайно се съпротивляват на фрази и понятия, които ги засягат. След като постигнат определени „резултати“, те продължават да се задълбочават и по-щателно и внимателно да проучват какъв е Божият начин на говорене и Божият тон, какви са нюансите на Неговата интонация, какви думи избира Той, като не пропускат дори детайлите на Неговата граматика и обичаен синтаксис, и използват същия подход като преди. За да се доближат до целта си, антихристите тайно вземат твърдо решение в сърцата си да проучват внимателно още по-усърдно, по-активно и по-задълбочено Божиите слова, да проучат внимателно целите и задачите на Божията реч и дори да проучат внимателно начина, по който Бог — Говорещият, който се обръща към човечеството и цялата вселена — се изразява. Антихристите неуморно проучват внимателно всеки аспект на Божието говорене, като се опитват да имитират Божията реч и да се престорят, че притежават Божия същност, че притежават това, което Бог притежава и представлява, и че притежават Божия нрав. Всичко това изглежда се случва толкова естествено и гладко. Те работят и действат за постигане на целите си съвсем естествено и — също така естествено и без да го осъзнават — се превръщат в бог, във фигура, на която другите се възхищават и която следват. Те проучват внимателно как Божиите слова докосват сърцата на хората и разобличават покварения им нрав, как Божиите слова разобличават различните състояния на хората и още повече как Божиите слова постигат резултати у хората. Каква е целта им да проучват внимателно всичко това? Тя е да влязат в сърцата на хората, да схванат действителното им положение и, докато напълно възприемат вътрешните им мисли, да ги подвеждат и да ги контролират. Когато Божиите слова разобличават покварения нрав на хората и улучват слабите им места, антихристите си мислят: „Тези слова, този маниер, са толкова велики и прекрасни! Аз също искам да говоря така, искам да използвам този начин на говорене и да се отнасям към хората по този начин“. През многото години на четене и запознаване с Божиите слова антихристите все повече смятат своето желание и копнеж да станат бог за своя единствена цел във вярата им в Бог. Затова, без значение как Божиите слова говорят за изискването хората да се стремят към истината и да вършат нещата според принципите, както и за всички други реалности на положителните неща, антихристите не приемат това и го пренебрегват. Те целенасочено преследват собствената си цел, правят каквото искат според собствените си мотиви за действие, сякаш никой друг няма значение. Нито едно изречение от Божиите слова не трогва сърцата им, нито променя възгледа им за живота и философията им за светските отношения, а още по-малко някое изречение, някоя проповед или някое слово от Бог ги води към това да имат покайващо се сърце. Независимо какво разобличават Божиите слова, независимо какви видове покварен нрав на човека разобличават, антихристите проучват внимателно единствено Божия начин на говорене, Неговия тон, резултатите, които Божиите слова целят да постигнат у хората, и така нататък — все въпроси, които нямат нищо общо с истината. Затова, колкото повече антихристите се сблъскват с Божиите слова, толкова по-силно става вътрешното им желание да бъдат бог. Колко силно е това желание? То достига дотам, че те дори рецитират Божиите слова насън, често си говорят сами и се упражняват да проповядват Божиите слова, като използват Неговия маниер на говорене и Неговия тон. В дълбините на сърцата си те постоянно повтарят Божия начин на говорене и тон, сякаш са обсебени. Такива са антихристите. Колкото и конкретни, искрени или истински да са Божиите слова, колкото и помощ или вдъхновение да предлагат на хората, антихристите остават безразлични към всичко това и го пренебрегват. Те не ценят тези Божии слова. Къде са сърцата им? Те са съсредоточени върху това как да имитират Божиите слова по начин, който кара хората да ги боготворят. Колкото по-силно е желанието им, толкова повече се надяват да чуят Божия глас и да са способни да разберат целта, желанието и мислите зад всяко изречение, изречено от Бог — дори най-вътрешните Му мисли. Колкото по-силни стават желанията и копнежите на антихристите, толкова повече те искат да имитират Божия начин на говорене и толкова повече се стремят бързо да се преобразят, за да заприличат повече на бог за кратко време, да притежават начина на говорене и тона на бог. Нещо повече, някои дори искат да възприемат стила и маниера на бог в действията си. Антихристите са в такова състояние и живеят всеки ден, подвластни на тези мисли, идеи, намерения и мотиви. Какво правят те? Те се задължават ежедневно да вървят по пътя на това да станат бог, да станат христос. Те вярват, че този път е честен и откровен, че е светъл път. Затова, било на събирания или сбирки, без значение как другите разговарят за своето разбиране на Божиите слова и за своите чувства от преживяването на Божиите слова, нищо не може да ги трогне или да промени техните цели и желания. Те крачат уверено по пътя към това да станат христос, към това да станат бог, сякаш са обсебени, сякаш са контролирани от невидимо същество, сякаш носят невидими окови. Що за нагласа е това? Нима не е порочна? (Да.)

Докато четат Божиите слова, антихристите поглъщат всеки техен аспект като свои притежания и се отнасят към тях като към стоки, които могат да им донесат по-големи ползи и повече пари. Когато тези стоки бъдат продадени, когато парадират с тези неща, те получават желаните от тях ползи. Колкото повече правят това, толкова по-удовлетворени се чувстват вътрешно. Колкото повече правят това, толкова по-голямо и по-силно става желанието им да бъдат бог. Що за отношение, що за състояние е това? Защо желанието на антихристите да бъдат бог е толкова силно? Някой научил ли ги е на това? Кой ги е подтикнал или наставлявал? Божиите слова ли изискват това? (Не.) Това е пътят, избран от самите антихристи. Макар да нямат външна помощ, те са изпълнени с такъв устрем — защо е така? Това се определя от тяхната природа същност. Антихристите неуморно, без колебание и безпардонно вървят по този път без никаква външна помощ. Колкото и да ги заклеймяваш, няма полза. Колкото и да ги разнищваш, те не го приемат и не го разбират. Сякаш са обсебени. Тези неща се определят от тяхната природа. На пръв поглед отношението на антихристите към Божиите слова не изглежда като отношение на съпротива или клевета. Те влагат усилия — дори повече от обикновения човек. Ако не знаеш какво мислят вътрешно или кой път следват, тогава, ако съдиш по външните им проявления, отношението им към Божиите слова изглежда изпълнено с копнеж, или поне това понятие може да се използва, за да се опише това. Но може ли същността на човек да се види само от външните му про явления? (Не.) Тогава откъде може да се види? Въпреки че изглежда, че копнеят за Божиите слова, като често ги четат и слушат, и дори ги запаметяват, и въпреки че, ако се съди по тези външни действия, те не би трябвало да бъдат окачествявани като антихристи, когато става въпрос за практикуването на Божиите слова в реални ситуации, те правят ли го? (Не.) След като прочетат Божиите слова и ги запаметят, когато се сблъскат с реални ситуации, те понякога могат да цитират откъс или да изрецитират няколко изречения от Божиите слова, понякога дори точно. Но след като цитират Божиите слова, наблюдавайте какво правят, по кой път поемат и какъв избор правят, когато се сблъскат със ситуации. Ако става въпрос за техния статус или за нещо, което може да навреди на репутацията или на имиджа им, те в никакъв случай няма да действат според Божиите слова. Те защитават собствения си имидж и статус. Ако направят нещо нередно, те категорично няма да го признаят. Вместо това ще намерят всякакви начини да го прикрият или да избегнат въпроса, като не го споменават и дори прехвърлят вината за нещо, което са направили, на други, вместо да признаят собствената си вина. Те влагат усилия в четенето на Божиите слова и в защитата на статуса си, но когато става въпрос за загърбване на собствените им интереси и понасяне на физически несгоди, за да практикуват истината и да действат според истините принципи, наблюдавайте какви избори правят. Ако трябва да действат според принципите, да защитават интересите на Божия дом, независимо кого ще засегнат или обидят, ще го направят ли? Категорично не. Първият им избор винаги е да защитят себе си. Дори ако знаят кой е виновен или кой е извършил зло, те няма да го разобличат. Може дори тайно да ликуват в сърцата си. Ако някой разобличи зли хора, те дори ще защитават злите и ще търсят извинения за тях. Ясно е, че антихристите са хора, които изпитват удоволствие от нещастията на другите. Независимо от ситуацията, пред която са изправени, наблюдавайте какво избират и по кой път поемат. Ако изберат да действат според истините принципи, тогава тяхното ядене и пиене на Божиите слова е дало резултат. Ако не, тогава както и да ядат и пият Божиите слова или колкото и добре да са ги запаметили, няма полза — те все още не се отнасят към Божиите слова като към истината. Освен това антихристите познават ли себе си? (Не.) Някои хора казват: „Но антихристите дори признават своята надменност и самоправедност, като казват, че са дяволи и сатани“. Те просто казват тези неща, но какво всъщност правят, когато се сблъскат с реална ситуация? Ако някой си сътрудничи с антихрист и каже нещо правилно, нещо съгласно истините принципи, което противоречи на грешното, казано от антихриста, и ако този човек откаже да се съгласи с казаното от антихриста, антихристът ще почувства, че имиджът и статусът му са накърнени. Какво избира тогава? Би ли могъл да избере да загърби себе си, за да изслуша другия човек и да действа според истините принципи? Категорично не. И така, има ли полза от тези правилни думи, които казват? Отразяват ли те тяхната реалност, техния реален духовен ръст, техния избор или пътя, по който вървят? Не, тези думи не са родени от тяхното преживяване. Те са просто думи, които са научили. Това, което излиза от устите им, са само доктрини, измамни думи. Щом се засегне техният статус или личен интерес, първият избор на антихристите винаги е да запазят и да защитят себе си, да вцепенят и да подведат другите и да избегнат да поемат каквато и да е отговорност или да признаят каквито и да било прегрешения. Като се имат предвид тези същности на антихристите, стремят ли се те към истината? Четат ли Божиите слова, за да разберат истината и да достигнат до ниво, в което могат да практикуват истината? Не. Предвид намеренията и целите на антихристите при четенето на Божиите слова те никога няма да постигнат разбиране за тях. Това е така, защото те не четат Божиите слова като истината, която трябва да бъде възприета, а по-скоро като средство за постигане на собствените им цели. Въпреки че антихристите не заявяват изрично: „Искам да бъда бог, искам да бъда христос“, тяхната цел да станат христос е ясна от същността на техните действия и от същността на това как се отнасят към Божиите слова. Как може да се наблюдава това? Те използват Божиите слова и това, което виждат, че Бог е разкрил, като например Неговите притежания и същество, и така нататък, за да подвеждат хората, да подвеждат онези, които не разбират истината, невежите, онези с малък духовен ръст, онези, които не се стремят към истината, неверниците и дори някои зли хора. Те карат тези хора да вярват, че притежават истината, че са праведни и че са личности, достойни за възхищение и упование. Антихристите се стремят да накарат тези хора да възлагат надежди на тях и да търсят от тях, а когато това се случи, те се чувстват вътрешно удовлетворени.

Антихристите никога не признават, че Бог е единствен. Те никога не признават, че Божиите слова са истината, нито някога признават, че само Бог може да изразява истината. Ако се съди по отношението им към Божиите слова, по усилията, които влагат в тях, и по желанието им да бъдат бог, да станат христос, антихристите вярват, че за човек е лесно да стане бог, че това е нещо постижимо за хората. Те казват: „Въплътеният бог е наречен христос просто защото може да изрече малко от Божиите слова, нали? Нима не е просто говорител на Божиите слова? Нима не става въпрос просто за това да има много хора, които да го следват? Така че, ако един човек има същия статус и репутация сред хората, ако и той е боготворен и силно уважаван от също толкова много хора, не може ли той да се наслаждава на това към него да се отнасят като към христос, към него да се отнасят като към бог? Да може човек да се наслаждава на това да се отнасят към него като към христос, да се наслаждава на това към него да се отнасят като към този, който има божия идентичност и същност, нима това не го прави бог? Какво толкова трудно има в това?“. И така, желанието на антихристите да бъдат бог е вродено. Те имат същата амбиция и същност като Сатана. Именно защото са антихристи и притежават същността на антихристите, те проявяват тези реакции към Божиите слова. За антихристите това, което ги прави щастливи, е, че Бог се е въплътил. Неговите слова може да бъдат чути от хората и същевременно Той може да бъде видян от тях. Той е обикновен човек, който може да бъде докоснат и видян, и именно защото този обикновен, незначителен и незабележим човек може да говори толкова много и поради това да бъде наречен Бог, антихристите виждат, че най-накрая им се е представила възможността да станат бог. Ако този обикновен човек не говореше, антихристите биха си помислили, че надеждата им да станат бог или христос е много малка. Но именно защото този обикновен човек е изрекъл Божиите слова и е извършил Божието дело, като представлява Бог, за да спасява хората сред тях, антихристите виждат това като свой шанс, като възможност, от която да се възползват, която им дава повече насоки да имитират Божията реч, Неговия тон и начин на говорене и дори Неговия нрав, като постепенно се правят на по-подобни на бог, по-подобни на христос. Така в дълбините на сърцата си антихристите чувстват, че стават все повече като бог, че все повече се доближават до бог. Те толкова много завиждат на един Бог, който е почитан, следван и на Kогото хората се уповават за всичко, на един Бог, Kогото хората търсят и към Kогото гледат с възхищение за всичко. Те завиждат на идентичността и на личното достойнство на Христос. Какво си мислят антихристите в сърцата си? Не са ли дълбините на сърцата им мрачни и нечестиви? Не са ли дълбините на сърцата им достойни за презрение, скверни и срамни? (Да.) Те са ужасно отвратителни!

Някои хора казват: „Слушахме Те да говориш толкова много за антихристите, но как така никога не сме виждали такъв човек? Да не би просто да разказваш истории? Да говориш за неправдоподобни неща?“. Мислите ли, че такива хора съществуват? (Да.) Колко от тях сте срещали? Вие едни от тях ли сте? (Ние също проявяваме тези състояния и разкриваме такива аспекти. Те не са толкова сериозни, колкото при антихристите, но природата същност е същата.) Смятате ли, че наличието на тези състояния е опасно? (Да.) Щом знаете, че е опасно, трябва да се промените. Лесно ли е да се промениш? Всъщност може да бъде и лесно, и трудно. Ако приемеш Божиите слова като истината, която да спазваш, също толкова просто, колкото е казал Господ Исус: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“, тогава наистина можете да се покаеш. Например Бог ти казва да изпълниш нещо и ти говори: „След като се нахраниш, оближи купата до блясък, сякаш е измита. Това е пестене на храна, а също е хигиенично“. Прости ли са тези указания? Лесни ли са за изпълнение? (Да.) Ако Бог отправи такова искане, само тези няколко изречения, без да навлиза в трудностите на хората или в техните състояния, или да говори за покварен нрав, и без да разграничава различни обстоятелства, ти как би изпълнил и практикувал това нещо? За теб тези изречения са Божиите слова, те са истината и те са нещо, което трябва да спазваш. Това, което трябва да направиш, е да следваш Божието изискване всеки ден, всеки път след хранене — тогава ти следваш Божия път, отнасяш се към Божиите слова като към истината, като към това, на което трябва да се подчиняваш. Ти се превръщаш в човек, който практикува Божиите слова, и по този най-прост въпрос ти си отхвърлил нрава на антихрист. Или пък, вместо това, след като чуеш тези няколко думи, да се съгласиш на думи и да ги запомниш, но след като се нахраниш, когато видиш няколко зрънца ориз, останали в купата, да си помислиш: „Зает съм с други неща!“ и просто да оставиш купата така. И на следващото хранене да направиш същото. Пазиш тези няколко указания на Бог в ума си, но няма точен ден, в който действително ще ги практикуваш. С течение на времето забравяш тези думи. Така че не само не си ги практикувал, но и си отхвърлил Божиите слова. Какъв човек те прави това? Ако не изпълняваш тези думи, дали си човек, който може да следва Божия път, след като чуеш Неговите слова? Ти човек, който се стреми към истината, ли си? Очевидно не. Ако някой не се стреми към истината, може ли да бъде окачествен като антихрист? Равносилно ли е непременно непрактикуването на истината на това да си антихрист? (Не.) Този тип хора се отнасят към Божиите слова като към вятър, който минава покрай ушите им, като към нещо маловажно, не ги практикуват и не се замислят много върху тях — те просто ги забравят. Това не е антихрист. Има и друг тип хора, които, след като чуят тези указания от Бог, си мислят: „Да си оближа купата след хранене? Колко срамно! Не съм просяк, а и освен това не е като да няма храна. Определено няма да го направя! Тези, които искат да си оближат купите до блясък, да го правят“. Когато някой каже: „Това е Божие изискване“, те си мислят: „Дори да е Божие изискване, е неприемливо. Бог не бива да изисква такива неща. Тези слова не са истината! Бог също така казва неща, които са незабележителни, нелогични и не чак толкова велики. Не всички Божии изисквания към хората са непременно истината. Това конкретно изискване не ми изглежда като истината. Господ Исус е казал: „Защото, който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат, и сестра, и майка“. Такива слова са истината! Да си оближеш купата до блясък след хранене, било хигиенично? Би било достатъчно просто веднага да я измиеш. Защо ни кара да си облизваме купите? Това изискване не се вписва в моите представи или фантазии. Навсякъде би било неприемливо. Да ме караш да си оближа купата — друг път! На това ли се казва хигиена? Аз си мия купата с вода, използвам дезинфектант — ето това наричам хигиена!“. Този тип хора, след като чуят тези думи, имат свои собствени мисли и вътрешна съпротива. Те дори прибягват до подигравки и клевети. Тъй като тези думи са от Бог, те не смеят да ги съдят открито, но това не означава, че нямат мнения или представи за тях. Къде се проявяват техните мнения и представи? Те не приемат и не практикуват тези думи, имат свои собствени мисли за тях и са способни да ги осъждат и да си формират представи за тях. Затова, когато приключат с храненето и видят някои хора да си облизват купите до блясък, те се въздържат да го правят, като дори изпитват презрение в сърцето си към онези, които практикуват според Божиите слова. В изражението им често се разкрива присмех и подигравка, и дори нагласа да искат да поправят поведението на другите. Те не само не действат според казаното от Бог, но дори действат напук, като извършват действия, противоположни на него. Те използват действията си, за да отричат Божиите изисквания, да се съпротивляват на казаното от Бог, а също така се стремят да привлекат повече внимание чрез действията си, като убеждават повече хора, че казаното от Бог е неправилно и че само техният начин е правилен, като карат повече хора да се съпротивляват на Божиите слова и да ги заклеймяват. Те просто не действат според указанията на Бог. Всеки път след хранене не само изплакват купата си с вода, но я мият многократно с дезинфектант и препарат за съдове, а след това я стерилизират в шкаф за дезинфекция. Заедно с това те несъзнателно формулират някои твърдения, като казват на всички: „Всъщност облизването не премахва микробите, нито измиването с вода. Само чрез използването на дезинфектант в комбинация с висока температура може да има пълна стерилност. Ето това означава да бъдеш хигиеничен“. Те не само отказват да приемат казаното от Бог или да практикуват според указанията Му, но дори използват собствените си думи и дела, за да се съпротивляват, да заклеймяват и да осъждат това, което Бог изисква. И нещо още по-крайно — използват някои мнения, които смятат за правилни, за да подстрекават и да подвеждат повече хора да се присъединят към тях в заклеймяването, съпротивата и осъждането на Божиите изисквания. Каква роля играят те в това? Тя не е да накарат повече хора да слушат Божиите слова и безусловно да се покоряват на Бог, нито да преобръщат представите на хората, когато те възникнат, нито да разрешават противоречията между хората и Бог или покварения нрав на хората, когато такива противоречия възникнат. Вместо това те подстрекават и подвеждат повече хора да съдят Бог, като се присъединяват към тях в анализирането и внимателната проверка на правилността на Божиите слова. Външно те изглеждат като защитници на справедливостта, ангажирани с това, което изглежда справедливо. Но дали това е правилното поведение, подобаващо на човек, който следва Бог? Това човешко чувство за справедливост ли е? (Не.) Тогава каква точно е същността на този тип хора зад тяхното поведение? (Те имат същността на антихристи, на дяволи.) Тези индивиди не само не се отнасят към Божиите слова като към истината, но по-срамното е, че могат да се маскират като духовни хора, като често използват Божиите слова, за да наставляват другите, като по този начин разкрасяват себе си и печелят възхищение. Самите те не практикуват Божиите слова, нито се отнасят към тях като към истината, която да преживяват и да прилагат. И все пак те често строго и тържествено казват на другите: „Бог е казал след хранене да си оближеш купата до блясък. Това е добър навик и пести храна“. С всяка дума и с всяко изречение се прикриват зад думите „бог е казал“, „Това е божие слово“ или „Това е истината“, но самите те изобщо не го приемат и не го практикуват. Освен това те дават различни преценки и погрешни тълкувания на Божиите слова. Ето това правят антихристите.

След като току-що анализирахме проявленията на тези три типа хора, кой е най-сериозният от тях? (Последният.) Този тип хора не практикуват сами Божиите слова и са изпълнени с каква ли не съпротива срещу Божиите слова и с преценки за тях. Освен това те използват Божиите слова, за да подвеждат другите и да постигат собствените си цели. Такива хора са антихристи. Независимо от аспекта на Божиите слова, дори ако тези слова са в съгласие с техните представи, те не смятат Божиите слова за истината. Това важи особено много за онези Божии слова, които напълно противоречат на човешките представи, на традиционната култура и философия — антихристите отдават още по-малко значение на тези слова. Защо биха проповядвали Божиите слова, ако не ги смятат за важни? Те искат да използват Божиите слова, за да постигнат целите си. Най-опасният от тези три типа хора е последният. А първият тип? (Те слушат Божиите слова и ги практикуват.) Мислите ли, че тези, които слушат Божиите слова и ги практикуват, са все безмозъчни? На пръв поглед не изглежда ли донякъде глупаво да се подчиняваш стриктно на всичко, което Бог казва и което кара хората да правят? (Не.) Тези, които практикуват Божиите слова, са най-умните. Вторият тип хора се съсредоточават върху действието. Те не практикуват истината, а действат само според собствената си воля и полагат някакъв труд. Те не обръщат внимание на значението или на изискванията и критериите на Божиите слова. Те не проумяват Божиите намерения или Неговия вътрешен глас, а просто се съсредоточават върху действието. Те си мислят: „Знам, че Ти ни мислиш доброто. Всичко, което казваш, е правилно. Трябва да се покоряваме на това, което казваш, и да го практикуваме. Ти просто се съсредоточи върху говоренето, а ние всички ще слушаме“. Но в действителност те не приемат сериозно това, което Бог казва, или подробните изисквания, които Бог има към хората. Те просто действат, без да мислят. Действията без мисъл понякога може да доведат до необуздани и безскрупулни действия, до причиняване на прекъсвания и смущения. Те могат да доведат до съпротива срещу Бог. Сериозната съпротива срещу Бог понякога причинява големи неприятности, а това от своя страна може да доведе до унищожение. Това е най-сериозната последица за онези, които не се стремят към истината, и някои хора могат да стигнат дотам. Третият тип хора, антихристите, са непоколебими последователи на Сатана. Те никога не практикуват истината, каквото и да става. Дори ако това, което казваш, да е правилно, те няма да слушат, особено ако имат свои собствени представи. Те са заклетите врагове на Бог, заклетите врагове на истината. Външно именно тези хора изглеждат най-хитрите и най-съобразителните. Те разпознават и проучват внимателно всичко, като разсъждават и се стремят да проумеят всички неща. След толкова много внимателно проучване обаче накрая стигат дотам, че проучват внимателно и Самия Бог, като развиват представи и мнения за Него. Каквото и да прави Бог, ако то не отговаря на собствената им преценка, те го осъждат без изключение, отказват да го практикуват, като се страхуват, че може да им навреди. От друга страна, онези, които външно изглеждат глупави, сякаш им липсва интелигентност, правят точно това, което Бог казва. Те изглеждат изключително простодушни и честни, открито споделят дори това, което не бива да се споделя, докладват дори това, което не е нужно да се докладва, а понякога дори проявяват донякъде наивно поведение. Какво показва това? То показва, че сърцата на такива хора са отворени за Бог, че не са затворени или блокирани за Него. Като обсъждаме този прост пример, целта е да ви се помогне да разберете точно какво представлява антихристът и какво всъщност е неговото отношение към Божиите слова. Целта е да ви се помогне да разпознаете точно кой тип хора са антихристи и кой тип не практикуват истината, но не са антихристи. Целта е да имате такъв вид проницателност. Просто споменах небрежно този пример, за да ви бъде по-лесно да разберете по-добре темата, по която разговаряме днес. Не че всъщност искам от вас да си облизвате чиниите до блясък след хранене. Нито пък съм определил, че облизването на чиниите е равнозначно на хигиена или на това да не се разхищава храна. Не е нужно да правите това. Не трябва да разбирате погрешно.

Днес разговаряхме за още една точка относно това как антихристите презират Божиите слова: антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока. Когато става въпрос за стоки, това е свързано с продажби, търговия печалба и пари. Това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, е нещо, което абсолютно никога не бива да се прави, то е напълно греховно. Защо? Когато току-що започнахме събирането, всеки сподели в общение разбирането си за Божиите слова и за истината със свои думи, като го обобщи с най-прости изрази. Като цяло Божиите слова са истината. За човечеството истината е от решаващо значение. Истината може да бъде животът на човека, тя може да спасява хората и да ги връща от мъртвите, както и да даде възможност на човек да стане сътворено същество, което отговаря на критериите. Стойността на истината за човечеството не може да бъде измерена с думи, с материални неща или с пари. Тя заслужава да бъде ценена и пазена като съкровище и е достойна да бъде пътеводител, посока и цел за действията, постъпките, живота и цялото съществуване на човека. Хората трябва да намират в истината пътя за практикуване, както и пътя на това да се боят от Бог и да отбягват злото, наред с други неща. За хората истината е равносилна на самия живот. Никой материален предмет или богатство не може да се поставя наравно с истината. В този материален свят или в цялата вселена няма нищо, което да е достойно да се сравни с истината, нито има нещо, което може да се равнява на нея. От това става ясно, че за човечеството, което се нуждае от спасение, истината е най-ценното притежание и тя е безценна. И все пак изумително е, че има индивиди, които се отнасят към такова безценно нещо като към стока за продажба и търговия с цел печалба. Могат ли такива индивиди да бъдат окачествени като дяволи, като сатани? Категорично! В духовния свят такива индивиди са дяволи и Сатана. Сред хората те са антихристи.

Току-що разговаряхме за някои от проявленията на това как антихристите се отнасят към Божиите слова като към стоки за продажба, за да придобият лични ползи. Разбира се, това се казва в определен смисъл и не съответства напълно на буквалния смисъл — не е съвсем очевидно, че те се отнасят към Божиите слова като към стоки за продажба. Всъщност обаче, ако се съди по тяхното поведение, подход и дори по същността им, те вече или с най-голяма сигурност са се отнесли към Божиите слова като към стоки, като към нещо материално за притежаване. Щом веднъж попаднат в тяхно притежание, те се отнасят към Божиите слова като към артикул в малкото си магазинче, като го продават в подходящия момент на всеки, който има нужда, и извличат печалба от това. Какви ползи придобиват антихристите от това? Те включват тяхната репутация, високото уважение и боготвореното от страна на другите, възхитените погледи, отправени към тях, и защитата, която другите предлагат, като например защита на техния статус и добро име. Дори когато бъдат освободени от длъжност и отстранени, хората ще се застъпват за тях и ще ги защитават. Това са ползите, които антихристите извличат от Божиите слова. Тези ползи са точно това, което антихристите искат и към което се стремят, те са точно това, което отдавна са кроили в сърцата си. Това е същността на антихристите. Техните действия и поведение се определят и направляват от тяхната природа и от тези проявления може да се види природата същност на антихристите.

2. Продават книги с Божиите слова за лична изгода

Сега ще разговаряме за втория аспект, който е действителното поведение и подходът на антихристите, които се отнасят към Божиите слова като към стоки. Този подход включва това, че този тип антихрист се отнася към различните видове книги с Божиите слова като към стоки. Когато се сдобие с тези книги с Божиите слова, той смята, че е придобил капитал, за да печели пари, понеже притежава необходимите за това активи. Тези книги, отпечатани с Божиите слова, се превръщат в негови активи, в стоките, които възнамерява да продава, и в обектите, които използва, за да извлича прекомерни печалби. Антихристите задържат тези книги, не ги разпространяват според принципа, изискван от Божия дом, а по-скоро се стремят да извлекат неправомерна печалба въз основа на собствените си намерения. Какъв е принципът за разпространение на книги в Божия дом? Принципът е те да се разпространяват сред всички, които обичат да четат Божиите слова и които жадуват за истината, и това да става безплатно. Независимо колко хора ги получават или колко книги се разпространяват, това винаги е безплатно. Когато вярваш в Бог в християнството, Библията не е безплатна, тя трябва да се купи. Но сега тези Божии слова и тези книги се разпространяват безплатно от Божия дом, което е от ключово значение. Проблемът обаче възниква, когато антихристите се сдобият с тези книги и не ги разпространяват безплатно според принципа. При нормални обстоятелства онези, които имат макар и малко богобоязливо сърце, ще разпространяват тези книги безплатно според принципа, без да искат пари или да се стремят неправомерно да извличат прекомерни печалби. Само антихристите обаче, след като се сдобият с тези книги, си мислят, че им се е открила възможност за търговия. Така се проявяват тяхната амбиция и алчност: „Да раздаваш такива дебели, хубави книги безплатно — това не е ли загуба? Не е ли глупаво да не изкараш малко пари от тях? Нещо повече, тези книги не могат да се купят от другаде и повечето хора, които вярват в Бог, биха искали да ги прочетат независимо от цената“. Щом схванат, че хората имат такава нагласа, в антихристите започват да се зараждат определени мисли: „Не мога да пропусна тази възможност да изкарам пари. Такива възможности се откриват рядко. Когато разпространявам книгите, трябва да разделям хората на категории, като вземам повече от богатите, умерено от средно заможните, по-малко от бедните или изобщо не им ги давам, като правя отстъпка на тези, които ми се подмазват, и вземам повече от тези, които не се разбират с мен“. В съответствие ли е това с правилата на Божия дом за разпространение на книги? (Не.) Това е въртене на търговия. В антихристите се зараждат такива видове идеи. Като оставим настрана дали разпространяват книгите според правилата и принципите на Божия дом, нека първо поговорим за това как се отнасят те към Божиите слова. Щом книгите с Божиите слова попаднат в ръцете им, те ценят ли ги? (Не.) Не се интересуват от жизнения път или от истината, за която се говори в Божиите слова. Не ги ценят и не проявяват дори ни най-малко любопитство към тях. Просто ги преглеждат повърхностно, като небрежно ги прелистват и хвърлят поглед на страниците: „Тук просто се говори за това как Бог върши делото на правосъдието над хората, как е завоювал група хора и как им дава добра крайна цел. Що се отнася до бъдещето на човечеството, тези подробности липсват, така че тази книга не е толкова интересна. Въпреки че книгата не е много интересна, много хора са готови да я четат. Това е добре. Мога да спечеля от нея“. Когато книгите с Божиите слова попаднат в ръцете им, те се превръщат в стоки, което означава, че много хора, или поне част от тях, ще трябва да похарчат пари, за да си купят тези книги. Под прикритието, че вярват в Бог, че вършат делото на Божия дом и че отговарят за разпространението на книгите с Божиите слова, антихристите се намесват и превръщат безплатното разпространение на тези книги от Божия дом в сделка, в купуване и продаване. При Бог изречените от Него слова се предоставят безвъзмездно на всеки, който се вслушва внимателно в тях. Те са безплатни и не изискват нищо в замяна. Това, което се изисква от хората, е само да приемат, да практикуват и да преживяват, да постигнат покорство пред Божиите слова и да се превърнат в хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Тогава Бог е удовлетворен, Неговата цел е постигната и словата Му не са били изречени напразно. В това Той намира утеха. Това е желанието на Бог, а също и целта на Неговото шестхилядолетно дело на управлението, извършвано върху човека — най-прекрасното желание на Създателя по отношение на сътворените същества. Бог предоставя Своите слова, това, което Той притежава и представлява, както и Своите намерения безвъзмездно и непрекъснато на онези, които Го следват. Това е такъв чист, свят акт, такова великолепно дело. В него няма никаква сделка. За всеки човек, който слуша внимателно Божиите слова и жадува за тях, всяко изречение, което Бог изрича, е безценно. Хората получават от Бог истината и Неговите слова безплатно и дълбоко в сърцата си това, което искат да направят за Бог, е да Му се отплатят, да удовлетворят намеренията Му и да Му донесат утеха, така че Неговото велико дело да може скоро да бъде завършено. Това е негласното разбирателство, което трябва да съществува между Създателя и сътвореното човечество. Антихристите обаче превръщат този въпрос в сделка. Те се възползват от възможността, че Бог говори и работи, както и от нуждата на хората от приток на Божиите слова, за да търсят лична облага, като получават пари и ползи, които не бива да получават. Нима такова поведение не заслужава проклятие? В кое от Божиите изявления си видял или чул Бог да говори на човечеството в замяна на възнаграждение? Колко струва едно изречение, един откъс, една проповед, една книга или един случай на кастрене, или на съд и наказание, или на облагородяване, или на приток на живот? Казвал ли е Бог някога такива думи? (Не.) Бог никога не е казвал такива неща. Всяко изречение, откъс и текст, изречени от Бог, всеки случай на кастрене, наказване и осъждане, на изпитване и облагородяване, които хората получават от Бог, както и притокът и подхранването на Божиите слова и така нататък — кое от всички тези неща може да бъде измерено с пари? Кое от тях може да бъде получено от хората срещу пари или материални неща, или срещу заплащане на плътска цена? Нито едно от тях. Всичко, което Бог върши, всички истини, които Бог изразява, са безценни. Именно защото са безценни, защото никой човек не може да използва пари или какъвто и да е материален предмет, за да ги размени за това, което Бог притежава и представлява, Бог казва, че предоставя Своите слова на хората безплатно. И все пак антихристите не могат да видят безценното и скъпоценното естество на истините и на това, което Бог притежава и представлява, което Той изразява. Вместо това те се стремят неправомерно да извличат прекомерни печалби от тях, което е изключително срамно!

Някои антихристи, за да измъчват хората, за да утвърдят собствената си репутация и престиж и за да накарат другите да почувстват ужас от тях и от властта им, задържат Божиите слова и не ги разпространяват сред братята и сестрите под тях. Така в някои църкви, където такива зли хора и антихристи държат властта, братята и сестрите се оказват без Божии слова за четене или без Божии проповеди за слушане. Нима такива хора не са достойни за проклятие? Как са се отнесли те към Божиите слова? Като към своя частна собственост. Божиите слова са дадени от Бог на онези, които искрено вярват в Бог и Го следват. Те не се предоставят на никой отделен човек и със сигурност не са частна собственост на нито един отделен човек. Божиите слова са изречени към цялото човечество и никой не може да задържа Божието говорене по каквато и да е причина или с каквото и да е извинение. И все пак антихристите играят точно такава роля, като нарушават нормата, за да правят това. Някои антихристи, след като получат най-новите записи на проповеди, ги изслушват първи и ако открият, че има някаква нова светлина и съдържание, за което не са знаели, решават да не разпространяват тази серия проповеди на хората под тяхното ръководство. Без никой друг да знае, те задържат записите на проповедите. Каква е целта на задържането? Целта е да се перчат по време на събиранията, което се равнява на участие в продажби. Чрез този акт на перчене, когато подчинените им чуят съдържание, което никога преди това не са чували, и когато всичко е ново, те започват да гледат на антихристите с голямо уважение и по този начин целта на антихристите е постигната. Не може да се отрече, че в църквите навсякъде определено има хора, които не разпространяват своевременно или изцяло проповедите на общение или записите. Такива личности със сигурност съществуват. Освен това някои антихристи разпространяват книги с Божиите слова въз основа на отношението на хората към тях, като ги дават на тези, които се сближават с тях или им се подмазват. Макар че книгите са безплатни, не всеки може да ги получи лесно. Принципът за безплатно и своевременно разпространение се компрометира в ръцете на антихристите и зависи от различни условия. Те може неохотно да дават книгите на тези, които са с тях или които ги слушат, но не е задължително това да става своевременно. Що се отнася до онези, които не са съгласни с възгледите им или които дори им се противопоставят, антихристите може да им дадат книгите избирателно или дори изобщо да не им ги дадат. Антихристите не само се стремят неправомерно да извличат прекомерни печалби от разпространението на книгите с Божиите слова, но и да използват това като средство да привличат хора и да ги печелят на своя страна, както и да потискат и да измъчват другите — способни са на всякакви злосторничества. Те може дори да заплашват хората, като казват, че ако някой говори лошо за тях, ако не ги избере или гласува против тях, те може да задържат Божиите слова като средство за измъчване на този човек. Затова някои хора, от страх, че няма да могат своевременно да получат книгите с Божиите слова или записите на проповедите, изпитват ужас от тези антихристи. Дори ако антихристите вършат зло и самите тези хора страдат от несправедливо отношение, те не смеят да ги докладват, като се страхувт да не бъдат потискани и измъчвани от антихристите, да не загубят връзка с Горното и да не пропуснат поенето и притока от Горното. Има ли такива хора? Категорично да, на сто процента. Антихристите се занимават с всякакви лоши дела. Те не само се борят за власт и печалба, сформират клики и създават свои собствени независими царства, но и не правят изключение, когато става въпрос за разпространението на Божиите слова. Те използват всичко, което може да им даде възможност неправомерно да получат облаги и да придобият статус и власт. Те не щадят нищо, включително Божиите слова. Тези неща случвали ли са се във вашата църква, около вас? Някои антихристи заплашват подчинените си, като казват: „Ако не ме избереш, ако ме докладваш на горното, ако не ме харесваш, ако доносничиш и аз разбера, тогава няма повече да получиш записи на проповеди. Ще ти спра притока, ще те оставя без храна, ще те уморя от жажда, ще те уморя от глад!“. Нима нравът на антихристите не е жесток? Изключително жесток е! Те са способни да вършат всякакви лоши неща.

Ако срещнете такива антихристи, как бихте се справили с тях? Смеете ли да ги докладвате на Горното? Смеете ли да се обедините и да ги отхвърлите? (Да.) Сега казваш „да“, но когато действително се изправиш пред тях, може да не посмееш. Ще се свиеш и ще си помислиш: „Аз съм с малък духовен ръст, млад съм, слаб съм и съм сам. Ако антихристите наистина се обединят, за да ме тормозят, няма ли да съм свършен? Къде е Бог? Кой ще изслуша оплакванията ми? Кой ще поправи неправдата спрямо мен и ще отмъсти за мен? Кой ще се застъпи за мен?“. Защо вярата ти е толкова малка? Ставаш плах, когато се изправиш пред антихрист, но какво ще стане, ако те заплаши самият Сатана — тогава ще спреш ли да вярваш в Бог? Какво би направил, ако някой антихрист не ти разпространява Божиите слова? Ами ако те накара да плащаш пари за книгите с Божиите слова? Ами ако всеки път, когато антихристът ти разпространява книгите с Божиите слова, те затруднява и ти говори грубо? Лесно ли е да се справиш с тази ситуация? Нека ти кажа една хитра стратегия: винаги, когато наближи времето за разпространение на книгите, трябва да застанеш на страната на антихриста, енергично да му говориш мили думи, енергично да го хвалиш и да му правиш комплименти, за да спечелиш доверието му. След като той ти разпространи книгите с Божиите слова и записите на проповеди, тогава намери възможност да го докладваш на Горното. Ако няма начин да го докладваш на Горното, потърси шанс да се обединиш с проницателни братя и сестри, за да ограничиш и обезвредиш антихриста. Това е истинско отстраняване на вредата за църквата и е съобразено в най-голяма степен с Божиите намерения. Някои може да попитат: ами ако антихристът разкрие този план? Ако не си уверен този път, тогава изчакай следващата възможност. Когато имаш смелостта и условията са подходящи, тогава предприемай действия. Накратко казано, ако се страхуваш, че антихристът ще ти спре храната, тогава не вдигай много шум в началото. Не се разобличавай и не позволявай на антихриста да те прозре. Когато придобиеш достатъчно духовен ръст, когато имаш подходящите хора, правилните хора и повече хора, които могат да застанат с теб в опозиция на антихриста, които могат да разпознаят и да отхвърлят антихриста, тогава можеш да скъсаш с него. Как ви звучи тази стратегия? (Добре.) Някои може да кажат: „Това не означава ли, че мамиш другите? Бог не иска ли от нас да бъдем честни хора? Това не изглежда честно“. Това мамене на другите ли е? (Не.) Това е все едно си играеш с дявол. Всеки метод е приемлив, когато се справяш с антихрист, който е дявол.

Страхувате ли се от антихристи? Да предположим, че около теб наистина има антихрист, в твоята собствена църква. Забелязал си го. Той има власт и статус и много хора го подкрепят. Той има клика, няколко непоколебими последователи. Би ли се страхувал от него? Някои казват, че биха се страхували. Правилно ли е да се страхуваш? В този страх има поне един добър и правилен аспект. Защо казвам това? Ако се страхуваш от него, това най-малкото показва, че в сърцето си вярваш, че той е зъл, че може да те измъчва и да ти навреди, че не е добър човек или някой, който се стреми към истината — най-малкото имаш това разбиране и тази проницателност за него в сърцето си. Макар че може да не си способен да го окачествиш като антихрист или да разпознаеш, че е антихрист, поне знаеш, че не е добър човек, че не е някой, който се стреми към истината, че не е праведен или добър човек, нито е честен човек, затова се страхуваш от него. От какви хора обикновено се страхуват нормалните, обикновените или простодушните хора освен от демони? (От зли хора.) Всеки се страхува от зли хора. Поне в сърцето си знаеш, че този човек е зъл. На тази основа наблюдавай отношението му към Божиите слова и истините принципи. Виж дали практикува истината, проумей различните му модели на поведение и разбери и разпознай същността му чрез поведението му. В крайна сметка, ако можеш да определиш, че той е антихрист, тогава твоят страх ще включва още един компонент — проницателност спрямо него. Въпреки че може да се страхуваш от него в сърцето си, ти няма да си на негова страна и ще го отхвърлиш в сърцето си — това добро или лошо нещо е? (Добро.) Ако поиска да се присъединиш към него във вършенето на зло, ще се съгласиш ли? Ще имаш ли проницателност за това в сърцето си? Ако поиска да се присъединиш към него, за да отправяш обиди към Бог или да Го съдиш, ще се съгласиш ли? Ако поиска да си сътрудничиш с него в измъчването на другите и в неразпространяването на книги с Божиите слова на определени хора, ще се съгласиш ли? Макар че може да не си 100% сигурен, че няма да се съгласиш да направиш тези неща, поне ще имаш проницателност за действията му в сърцето си. Може да направиш някои неща с него неохотно и по принуда, но това ще бъде само защото си бил принуден да го направиш и няма да е доброволно. Поне няма да си главният извършител, най-много да си съучастник в престъпленията му. Макар че може да не го разобличиш или провокираш лично, няма да действаш и като негов последовател или съучастник. Това до известна степен е отхвърляне на антихриста. Повечето хора, поради страха си от зли хора и антихристи, са способни единствено да правят компромиси, за да се защитят, така че това, че успяваш да направиш нещо подобно като временна, палиативна мярка, вече съвсем не е малко. Но смята ли се, че с достигането на това ниво ти оставаш непоколебим в свидетелството си? Смята ли се то за отстояване на истините принципи? Смята ли се за побеждаване на Сатана? В Божиите очи не се смята. И така, как можете да стигнете дотам, че да останете непоколебими в свидетелството си? На всички вас ви липсва път и просто правите компромиси, за да се защитите: „Те вършат зло, но аз не смея да се присъединя към тях във вършенето на зло. Страхувам се да не бъда наказан. Те са зли хора, вършат лоши неща, за да измъчват хората. Но все пак всичко е наред, щом аз самият не съм измъчвал никого. Това зло няма да бъде бъде приписано на мен“. Ако можете да направите поне това, и то не е малко. Вие просто сте угодници, търсите златната среда и не сте способни да свидетелствате. Какво трябва да се прави тогава, за да се свидетелства? Доктринално погледнато, трябва да отхвърляте злите хора, да отхвърляте и да разобличавате антихристите и да не им позволявате да безчинстват, като вършат лоши неща в Божия дом и причиняват загуби на Божия дом. Но знаете ли конкретно как да направите това? (Трябва да докладваме и да кажем на Горното за него.) Това ли е обхватът на отговорностите и задълженията, които можете да изпълните? Това ли е цялото свидетелство, в което можете да останете непоколебими, целият духовен ръст, който имате? Освен да докладвате за антихрист, какво друго можете да направите? (Можем първо да съберем фактите за системното поведение и злодеянията на антихриста, а след това да разговаряме с братята и сестрите за разпознаването на антихриста въз основа на тези факти. След като братята и сестрите развият проницателност спрямо антихриста, всички те може да предприемат действия, за да го разобличат, а след това можем да го отлъчим от църквата.) Стъпките и процедурите са правилни, но какво да кажем за някои специални случаи? Ти говориш от позицията на водач, но какво ще стане, ако обикновен вярващ срещне антихрист? Не е ли това като яйце, което се удря в камък? Какво бихте направили в такива ситуации? Нека ви разкажа една история, свързана с регистрирането и отчитането на приходи и разходи. Имаше един човек, който отговаряше за воденето на сметките — една за външни цели и една за вътрешни цели. Един ден във вътрешната сметка имало несъответствие от двеста долара. По-късно надзорникът дошъл да провери сметките и видял несъответствието. Той казал: „Закрий вътрешната сметка. Запази само външната, така че да няма доказателства“. Един от присъстващите не се съгласил и казал: „Това е приношение. Без значение колко пари са, това са Божии пари. Не можеш да направиш това“. Надзорникът не казал нищо, а друг човек изкоментирал: „Какво са двеста долара? Когато антихристите присвояват, става въпрос за десетки хиляди наведнъж“. И така тези хора разрешили въпроса по този начин. Впоследствие обаче един човек счел, че този подход е грешен, и го докладвал нагоре на групата за вземане на решения. Групата казала, че двеста долара не са значителна сума и че са твърде заети, за да се занимават с това. Когато за това било докладвано на църковните водачи, те също не се заели с него и всички го пренебрегнали. Човекът, който докладвал за проблема, се почувствал разстроен и казал: „Как може всички тези хора да са такива? Как може да бъдат толкова безотговорни към Божиите приношения? Те дори се осмеляват да се занимават с измама толкова нагло!“. Той бил разстроен от това. Един ден, когато посетих тези хора, този човек ми докладва за проблема, като каза, че човекът, който водел счетоводството, бил небрежен, объркал е воденето на сметката и в крайна сметка е възникнало несъответствие. Въпреки че този проблем не беше твърде голям, отношението на всеки замесен човек беше различно. Тези така наречени надзорници и водачи не са се заели с проблема. Не само че не са отстранили човека, който водел счетоводството, но и намерили извинение, за да го защитят. Човекът, който докладвал за проблема, продължил да го докладва, но бил изолиран от много хора. Кажете Ми, какво отношение е имал този човек, когато е докладвал за проблема? Ако е имал същото отношение като другия човек — този, който казал: „Това са само двеста долара, защо вдигаш толкова шум за това? Когато антихристите присвояват, става въпрос за десетки хиляди наведнъж“ — щеше ли все пак да го докладва? Нямаше. Ако беше казал: „Това не са мои пари. Който иска да ги присвои, да го направи — той ще носи отговорност за това. Както и да е, аз не съм присвоил нищо, така че не е нужно да нося тази отговорност“, или „Вече го докладвах на групата за вземане на решения и на църковните водачи и всички те ме пренебрегнаха, така че съм изпълнил своята част от дълга и няма нужда да се тревожа повече“ — ако той имаше такова отношение, щеше ли все пак да може да продължи да го докладва толкова неотклонно? Определено не. Повечето хора най-много биха спрели, след като го докладват на групата за вземане на решения. Но точно когато този човек докладвал на групата за вземане на решения, той чул Моето общение за историите на Ной и Авраам. След като ги изслушал, той бил трогнат и си помислил: „След като чул Божиите слова, Ной ги е спазвал толкова много години, без да се отметне. А пък аз се сблъсквам с тази малка трудност и не мога да упорствам — човек не бива да прави така!“. Така той продължил да докладва, докато накрая стигнал до Горното и Горното се заело с въпроса. Мислите ли, че сред вас има много такива хора? Ако се сблъскате с такава ситуация, колко от вас биха упорствали като този човек? И вие ли бихте смятали, че двеста долара не са много, че не е кой знае какво, и поради това бихте ли си помислили, че няма нужда да се придържате толкова твърдо към принципите или да бъдете толкова сериозни, че можете да изчакате, докато има голямо несъответствие, за да докладвате? Бихте ли си помислили: „Във всеки случай аз съм изпълнил отговорността си. Дали ще се заеме някой с това, или не, зависи от водачите. Аз съм просто един обикновен вярващ, имам само толкова власт, мога да направя само толкова. Докладвал съм, изпълнил съм задължението си, останалото не е моя грижа.“? Нима не бихте си помислили това? И ако някой те потисне, няма да посмееш да го докладваш, нали? Този човек се е сблъскал с потисничество по време на процеса на докладване на проблема, като някои хора са го сочели с пръст и са го заклеймявали, и винаги са се стремили да го измъчват. Колко злобни трябва да са тези хора! Помня тези няколко души — защо ги помня? Те ядяха храната на Божия дом и се наслаждаваха на всички истини, предоставени от Бог, и все пак имаха такова отношение към Божиите приношения. Може ли те да се считат за хора от Божия дом? Те не са достойни! От тях не се изискваше да останат непоколебими в свидетелството си, тъй като нямаха такъв характер. Но след като не можаха да направят дори това, което трябваше да направят, заслужаваха ли все пак да останат в Божия дом? Трябва ли да се помнят такива хора? Харесвате ли такива хора? (Не.) Тогава какви хора харесвате? (Тези, които се придържат към принципите, тези, които упорстват в защитата на интересите на Божия дом докрай.) Отвращавам се от онези некадърници, които се разтреперват при вида на ужасните, но демонстрират сила пред простодушните хора. Отвращавам се и от онези, които хапят ръката, която ги храни, от онези, които нямат интерес към истината, и особено от онези, които са слушали проповеди в продължение на много години, но изобщо не са разбрали истината или не са се променили ни най-малко, и все още се съпротивляват и се пазят от Бог дълбоко в сърцата си. Ако няма случаи, в които такива хора да вършат явно зло, те може да не бъдат окачествени като антихристи, но аз се отвращавам от тях. Колко се отвращавам? Точно толкова, колкото и от антихристите. Защо? Антихристите се отнасят към Божието слово като към стока, която да продават, търгуват и разменят, като печелят от нея. Макар че този тип хора може да не печелят от Божиите слова, от отношението, с което се отнасят към Божиите слова, можем да заключим, че те са точно като антихристите, че не следват Божия път, нито дори притежават простото и най-основно отношение, което трябва да имат към Божиите приношения, и че хапят ръката, която ги храни. Що за същества са те? Те са юди, които продават Господ и приятелите си. След като чухте тази история, какви са мислите ви? Можете ли да се придържате към принципите и да отстоявате позицията си в такива ситуации? Ако си некадърник, ако винаги се свиваш, ако винаги се страхуваш от силата на антихристите, ако се страхуваш да не бъдеш измъчван от тях, ако се страхуваш силата им да не ти навреди, ако винаги се страхуваш в сърцето си и ако ти липсва мъдрост да отговориш на това, ако винаги правиш компромиси с антихристите, ако не смееш да ги докладваш или разобличиш, или да намериш други, които да се обединят с теб, за да ги отхвърлите, тогава ти не си някой, който може да остане непоколебим в свидетелството си за Бог — ти си некадърник, същество, което хапе ръката, която го храни. Когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стоки, като ги използват неправомерно, за да извличат прекомерни печалби за себе си, за да те заплашват и да ти спрат храната, ако все още не можеш да ги отхвърлиш в такива ситуации, ти победител ли си? Заслужаваш ли да бъдеш последовател на Христос? Ако ти липсва дори способността да получиш словата и духовната храна, които Бог ти дава безплатно, и дори не можеш да ядеш, да пиеш или да се наслаждаваш на тези неща, колко безполезен те прави това?

Фактите, за които току-що разговарях, са някои от проявленията на антихристите, които се отнасят към Божиите слова като към стоки. Антихристите не ядат и не пият Божиите слова и не приемат истината, те просто ги преглеждат повърхностно, за да се украсяват с тях. Те се отнасят към Божиите слова като към свои притежания и частна собственост, за да могат да извършват сделки, за да получат парите и ползите, които желаят, и за да могат да контролират свободата на Божиите избраници да четат, ядат и пият Божиите слова. Такива антихристи са зли хора, дяволи, неверници. Те са от рода на невярващите! Всеки такъв, който се появи в Божия дом, трябва да бъде отлъчен, отлъчен завинаги! Смеете ли да отхвърлите такива хора, когато ги срещнете? Смеете ли да се обедините и да ги разобличите? Те трябва да бъдат разобличени, те трябва да бъдат отхвърлени. В Божия дом властва истината. Ако не притежаваш такъв духовен ръст, това доказва, че Божиите слова и истината не са станали живот вътре в теб. Ако си плах, ако се страхуваш от сатани, ако се страхуваш от зли хора, като предпочиташ да правиш компромиси, за да се запазиш, вместо да се бориш с антихристите, дори ако това означава да не ядеш и да не пиеш Божиите слова или да не ги придобиеш, тогава заслужаваш да умреш от глад и никой няма да те съжали, ако го направиш. Ако се сблъскате с такива ситуации, какво трябва да изберете и да практикувате? Трябва да ги разобличите незабавно. Божиите слова не са стоки. Те се предоставят на всички Божии избраници. Те не са частна собственост на нито един отделен човек. Никой няма право да задържа или да притежава Божиите слова за себе си. Божиите слова трябва да се разпространяват безплатно и безвъзмездно на всички избрани хора, които следват Бог. Всеки, който ги задържа, който се стреми неправомерно да извлича прекомерни печалби от тях или има лични планове по отношение на Божиите слова, е достоен за проклятие. Това са хора, срещу които Божиите избраници трябва да се надигнат да разобличат и отхвърлят, и те трябва да бъдат премахнати и изкоренени.

Двете точки, за които разговарях днес, достатъчно добре ли показват, че антихристите презират Божиите слова? (Да.) Антихристите никога не се отнасят към Божиите слова като към истината, нито ги ценят, нито ги съхраняват като съкровище, нито се отнасят към тях като към словата на Създателя. Вместо това те на всяка крачка показват своите нечувани, достойни за презрение и отвратителни намерения. Те искат да използват Божиите слова само за да постигнат своите нечувани цели, и независимо дали става въпрос за материални или нематериални неща, те искат да използват Божиите слова, за да извлекат неправомерно печалба за себе си, да спечелят пари и материални неща или да постигнат целта си да накарат хората да им угодничат, да ги гледат с възхищение, да ги боготворят и да ги следват. Тези неща са отвратителни за Бог и трябва да бъдат отхвърлени от хората. Всеки, който забележи такива личности или такива неща да се случват, трябва да се надигне, за да ги разобличи и отхвърли, като попречи на такива личности да се утвърдят сред Божиите избраници. Някои казват, че ако се сблъскат с тези неща, биха ги докладвали на Горното, но това е твърде пасивно и бавно. Ако само докладваш тези неща на Горното, тогава ти си толкова безполезен! Ял си и си пил толкова много от Божиите слова и си чул толкова много проповеди, а знаеш само да докладваш — това означава, че твоят духовен ръст е твърде малък! Със сигурност имаш и други методи да се справиш с антихристите? Докладването на Горното е последното средство, стъпка, която се предприема само когато е абсолютно необходимо. Ако си в малцинство, по-слаб и ти липсва проницателност, ако не си сигурен дали някой е антихрист, може да не посмееш да разобличиш различните му проявления и действия. Но ако си сигурен, че той е антихрист, и въпреки това не смееш да се изправиш, за да се бориш с него, да го отхвърлиш и победиш, не си ли съвсем безполезен? Не използваш и малкото истина, която разбираш. Сигурен ли си, че това, което разбираш и чуваш, е истината? Ако е така, защо не смееш да се изправиш категорично и праведно и да се бориш срещу антихристите? Не е като антихристите да са управляващите власти — защо се страхуваш от тях? Освен ако има ситуация, в която те биха могли да те предадат на властите, ако ги разобличиш прибързано — при тези обстоятелства трябва да бъдеш внимателен, да не ги провокираш и да използваш мъдри методи, за да критикуваш и да дискредитираш тайно антихристите, като постепенно ги отстраняваш. Не е ли по-впечатляващо да ги отстраняваш тихомълком? (Да.) Добре, това е всичко за днешното общение. Довиждане!

12 септември 2020 г.