II. Разликата между характер и нрав същност

Миналия път обобщихме характера на антихристите. Можете ли да споделите от какво се състои? (Първата точка е навикът да се лъже, втората е коварството и безпощадността, третата е липсата на чувство за чест и безсрамието, четвъртата е егоизмът и подлостта, петата е присламчването към силните и потискането на слабите, а шестата е по-голямото желание за материални неща от нормалните хора.) Има общо шест точки. Като гледаме тези шест точки, характерът на антихристите е лишен от човешка природа, съвест и разум. Те имат ниска почтеност характерът им е отвратителен. Да кажем, че не познавате или не можете да разгадаете нрава на даден човек, или дали е добър или лош, но чрез изучаване на характера му откривате например, че той има отвратителен характер, като например да е закоравял лъжец, да няма чувство за чест или да е коварен и безпощаден. Тогава можете предварително да го окачествите като човек без съвест, добро сърце или благороден характер, а като човек, който има лоша, изключително бедна и зла човешка природа. Ако такива хора не притежават статус, тогава те могат да бъдат условно окачествени като зли хора. Съдейки по характера им, могат ли те да бъдат напълно и изцяло окачествени като антихристи? Ако вземем предвид само тези проявления на тяхната човешка природа, такива хора могат да бъдат окачествени като антихристи с 80% сигурност. Те не просто имат нрава на антихристи и не е просто, че човешката им природа е зла, лоша и бедна, затова можем предварително да ги окачествим като антихристи. Защото никой, който е окачествен като антихрист, не притежава добра човешка природа, честност, доброта, простота, почтеност, искреност към другите, нито чувство за чест. Никой, който притежава тези аспекти на характера, не е антихрист. Човешката природа на антихристите е преди всичко доста лоша. Липсва им съвест и разум и със сигурност не притежават характера, който имат хората с човешка природа и благородна почтеност. Следователно, като съдим по характера на антихристите, ако те нямат статус и са просто обикновени последователи или обикновени членове на група, изпълняваща своя дълг, но ако характерът им е доста лош и притежават тези черти от характера на антихриста, можем предварително да окачествим тези хора като антихристи. Какво трябва да се направи с онези, които не могат да бъдат прозрени? Те не бива да бъдат повишавани, нито да им се дава статус. Някои може да кажат: „Ако им дадем статус, няма ли това да определи дали са антихристи, или не?“. Правилно ли е това твърдение? (Не, не е.) Ако дадем статус на такива хора, те ще вършат нещата, които правят антихристите, и каквото правят антихристите, ще го направят и те. Първо, те ще установят независими царства, а в допълнение към това ще контролират хората. Ще върши ли този тип хора неща, които са от полза за Божия дом? (Не, няма.) Щом такива хора получат статус, те могат да установят независими царства, да действат безразборно, да предизвикват смущения и прекъсвания, да сформират клики и да извършват всички дела на злите хора. Това е равносилно на това да пуснеш лисица в лозето, да поставиш Божиите избраници в ръцете на зли хора и да ги предадеш на дяволи и сатани. Щом тези хора поемат властта, е повече от сигурно, че те без съмнение са антихристи. Ако някой определя дали даден човек е антихрист единствено въз основа на характера му, за мнозина, които не са наясно с истинските факти, които не разбират или не могат да различат същността на нрава на антихристите, това може да изглежда малко прекалено. Те може да си помислят: „Защо напълно да отписвате или да заклеймявате някого само въз основа на това? Изглежда несправедливо да им лепите етикети на антихристи, преди да са направили каквото и да било“. Въпреки това, ако се съди по нрава същност на антихристите, на тях несъмнено им липсва добра човешка природа. Първо, те определено не са хора, които се стремят към истината; второ, те несъмнено не обичат истината; освен това те категорично не са от типа хора, които се покоряват на Божиите слова, боят се от Бог и отбягват злото. За онези, които не притежават такива качества, е съвсем очевидно дали характерът им е благороден или низък, добър или лош.

На последното събиране разговаряхме за различните модели на поведение, начини на говорене и справяне с нещата и така нататък, които се проявяват чрез характера на антихристите. Ако не можем напълно да определим дали даден човек е антихрист въз основа на характера му, тогава е необходимо да разговаряме по-нататък за нрава същност на антихристите. Като изследваме и различаваме от една страна характера на антихристите, а от друга — нрава им същност, чрез съчетаването на тези два аспекта можем да определим дали даден човек само притежава нрава на антихрист, или действително е антихрист. Нека днес обобщим какъв нрав същност имат антихристите. Това е една по-решаваща характерна черта, която ни позволява по-добре да идентифицираме, разпознаваме или определяме дали даден човек е антихрист.

По отношение на нрава, преди направихме едно конкретно обобщение — какви са видовете покварен нрав на хората? (Непримиримост, надменност, измамност, неприязън към истината, жестокост и нечестивост.) Те са горе-долу тези шест, а други тълкувания на нрав като егоизъм и подлост са донякъде свързани или сходни с една от тези шест. Кажете Ми, има ли разлика между характера на човек и нрава му същност? Каква е разликата? Характерът се измерва предимно по съвестта и разума. Той включва дали човек има почтеност, дали почтеността му е благородна, дали има достойнство, дали притежава човешки морал, какво е нивото на морала му, дали има етични граници и принципи в постъпките си, дали човешката му природа е добра или зла и дали е обикновен и честен — тези аспекти се отнасят до човешкия характер. По същество характерът се състои от изборите и наклонностите към добро и зло, към положителни и негативни неща и към правилно и грешно, които хората проявяват в ежедневието си — ето за какво става въпрос при него. Това по същество не включва истината; то се измерва само по критерия „съвест“, наред с добрата и злата човешка природа, и не достига нивото на истината. Що се отнася до нрава, той трябва да се измерва според същността на човека. Дали предпочита доброто или злото и когато става въпрос за справедливостта и нечестивостта, както и за положителните и негативните неща, какво проявява, какви са в действителност изборите му и нравът, който разкрива, и какви може да са реакциите му — тези неща трябва да се измерват с истината. Ако характерът на даден човек е сравнително добър, ако той има съвест и разум, може ли да се каже, че няма покварен нрав? (Не, не може.) Ако един човек е много добър, притежава ли надменност? (Да, притежава.) Ако един човек е много честен, има ли непримирим нрав? (Да, има.) Може да се каже, че колкото и добър да е характерът на човек, колкото и благородна да е почтеността му, нищо от това не означава, че няма покварен нрав. Ако човек има съвест и разум, означава ли това, че никога не се съпротивлява на Бог и не се бунтува срещу Него? (Не, не означава.) И така, как се появява това бунтарство? Появява се, защото хората имат покварен нрав и в нрава им същност има непримиримост, надменност, нечестивост и така нататък. Следователно, колкото и добър да е характерът на даден човек, това не означава, че той притежава истината, че няма покварен нрав или че може да избегне да се съпротивлява срещу Бог, да Го предава и да се бунтува срещу Него, нито означава, че може да се покори на Бог, без да се стреми към истината. Ако има добър характер, ако е сравнително обикновен, честен, почтен, добросърдечен и има чувство за чест, това просто означава, че той може да приеме истината, да обича истината и да се покори на това, което Бог върши, защото притежава характер, който може да приеме истината.

Добрият или лошият характер се измерва по основни критерии като съвест, морал и почтеност. Нравът същност на човек обаче трябва да се измерва по шестте вида покварен нрав, споменати по-рано. Ако човек има висок морален стандарт, почтеност, съвест, разум и добро сърце, може да се каже само, че характерът му е относително добър. Това обаче не означава, че този човек разбира истината, притежава истината или може да се справя с нещата според истините принципи. Какво потвърждава това? Въпреки че има добър характер, относително благородна почтеност и по-висок морален стандарт за това как постъпва и действа, това не означава, че няма покварен нрав, че притежава истината или че нравът му е напълно съобразен с Божиите изисквания. Ако поквареният нрав на даден човек не показва промяна и той не разбира истината, тогава колкото и добър да е характерът му, той не е истински добър човек. Да предположим, че човек претърпи относителна промяна в нрава, т.е. той търси истината в действията си, активно следва истините принципи в начина, по който се справя с нещата, и се покорява на истината и на Бог и въпреки че поквареният му нрав все още се проявява понякога, той разкрива надменност и измамност, а в тежки случаи и жесток нрав, но като цяло източникът, посоката и целта на действията му са в съответствие с истините принципи и когато действа, го прави с търсене и покорство. И така, може ли да се каже, че характерът му е по-благороден от този на хората, които не показват промяна в нрава? (Да.) Ако характерът на даден човек е само естествено добър и в очите на другите човешката му природа е добра, но той изобщо не разбира истината, пълен е с представи и фантазии за Бог, не знае как да преживява Божиите слова и не знае как да приеме устроеното и подреденото от Бог, да не говорим как да се покори на всичко, което Бог върши, истински добър човек ли е той? Строго погледнато, той не е истински добър човек, но може да се каже с точност, че характерът му е доста добър. Какво означава да имаш доста добър характер? Това означава да имаш относителна почтеност, да си относително безпристрастен и справедлив в действията си и във взаимодействието си с другите, да не се възползваш от другите, да си сравнително честен, да не нараняваш или ощетяваш другите, да действаш със съвест и да притежаваш определен морален стандарт, отвъд простото избягване на нарушаването на закона и етичните отношения — това е нещо малко по-високо от тези два стандарта. Когато хората общуват с такъв човек, те смятат, че той е относително порядъчен и не е нужно да се пазят от него, когато са заедно, защото този човек не ощетява и не наранява другите, и хората се чувстват спокойни, когато общуват с него — притежаването на тези качества е показател, че човекът е доста добър. В сравнение с онези, които разбират истината и могат да практикуват истината и да ѝ се покоряват, такава човешка природа изобщо не е благородна. С други думи, колкото и добра да е човешката природа на даден човек, тя не може да замени разбирането на истината или практикуването на истината и със сигурност не може да замени промяната в нрава.

Характерът се отнася до съвестта, морала и почтеността на хората. За да се измери характерът на един човек, трябва да се оцени неговата съвест, морал и почтеност. Но за какво се отнася нравът и как се измерва? Измерва се с истината, с Божиите слова. Да предположим, че характерът на даден човек е много добър във всички аспекти, всички вярват, че той е добър човек и може да се каже, че е съвършен и пълноценен в очите на поквареното човечество, привидно без недостатъци или недъзи; но когато се измери с истината, малката част така наречена негова доброта едва си заслужава да се спомене. При изследване на нрава му може да се открие надменност, непримиримост, измамност, нечестивост, дори неприязън към истината и даже проява на жесток нрав. Не е ли това факт? (Да, така е.) Как се измерва нравът същност на даден човек? Измерва се с истината, като се оценява отношението на човека към истината и Бог. По този начин поквареният нрав на този човек се разкрива напълно и изцяло. Макар че хората може да го възприемат като човек със съвест, почтеност и висок морален стандарт и той може да бъде считан за светец или съвършен човек сред другите, когато се изправи пред истината и Бог обаче, поквареният му нрав се разкрива напълно, той е лишен от всякакви добродетели и се показва, че споделя същия покварен нрав като останалата част от човечеството. Когато Бог изразява истината, явява се на хората и върши делото Си, до един проявяват същия покварен нрав на непримиримост, надменност, измамност, неприязън към истината, нечестивост и жестокост като другите хора. Нима такива хора не са съвършени? Нима не са светци? Нима не са добри хора? Те са добри само в очите на другите хора; тъй като на хората им липсва истината и притежават същия покварен нрав. Критерият, по който се измерват взаимно, се основава само на съвестта, почтеността и морала, а не на истината. Как изглежда характерът на човек, когато не се измерва с истината? Истински добър човек ли е той? Явно не, защото човек, който е бил оценен и преценен като добър от други хора, не е лишен от нито един от видовете покварен нрав. И така, как се развива и разобличава поквареният нрав на хората? Когато Бог не изразява истината или не се явява на човечеството, поквареният нрав на хората изглеждат несъществуващ. Когато обаче Бог изразява истината и се явява на хората, поквареният нрав на така наречените светци или съвършени хора в очите на другите напълно е разобличен. От тази гледна точка поквареният нрав на хората съществува едновременно с техния характер. Не че хората имат покварен нрав само когато Бог се яви; по-скоро, когато Бог изразява истината и се явява и върши делото Си сред човечеството, техният покварен нрав и грозота се разголват. В този момент хората осъзнават и откриват, че зад добрия характер се крие и покварен нрав. Добрите хора, съвършените хора или светците в очите на другите притежават покварен нрав като всички останали и не по-малко от всеки друг човек — поквареният нрав на тези хора е дори по-скрит от този на другите хора и има по-голяма способност да подвежда. И така, какво точно е покварен нрав и какво е нрав същност? Поквареният нрав на човека е същността на този човек; характерът на човека представлява само някои повърхностни правила за постъпките му и не отразява човешката природа същност на човека. Когато говорим за човешката природа същност на даден човек, имаме предвид неговия нрав. Когато обсъждаме характера на човека, имаме предвид явни аспекти, като например дали има добри намерения, дали е добросърдечен, каква е почтеността му и дали има морални стандарти. Разбирате ли сега какво се има предвид под характер и какво се има предвид под нрав същност? Този въпрос може да се разбере само интуитивно в сърцето на човека; той не може да бъде определен с една дума или фраза. Това е много сложен въпрос. Ако се определи и обясни в тесния смисъл, може да изглежда стандартизирано, но всъщност е неясно. Няма да му давам определение, обясних го по този начин и ако го схванете със сърцето си, ще го проумеете.

Има общо шест покварени човешки нрава: непримиримост, надменност, измамност, неприязън към истината, жестокост и нечестивост. Сред тези шест кои са сравнително тежки и кои са по-обикновени или често срещани, по-леки по степен и по-малко интензивни по отношение на обстоятелствата? (Непримиримостта, надменността и измамността са малко по-леки.) Точно така. Изглежда, че имате някаква представа и разбиране за различните проявления на покварения човешки нрав. Въпреки че тези три също принадлежат към покварения нрав, притежаван от поквареното от Сатана човечество, и по същност те също са ненавиждани от Бог, не отговарят на истината и се съпротивляват на Бог, те са относително леки и повърхностни по степен, т.е. те са малко по-често срещани; притежават се в различна степен от всеки член на поквареното човечество. Освен тези трите неприязънта към истината, жестокостта и нечестивостта са сравнително много по-тежки по степен. Ако за първите три се казва, че са обикновен покварен нрав, то последните три са изключително покварен нрав, чиято степен е по-тежка. Какво означава да са по-тежки? Означава, че тези три са по-тежки по отношение на обстоятелствата, същността и степента, до която хората се съпротивляват и бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят. Тези три са по-тежък нрав, който хората проявяват, като пряко отричат истината, отричат Бог, роптаят срещу Бог, нападат Бог, подлагат Бог на изпитание, съдят Бог и така нататък. По какво тези три покварени човешки нрава се различават от първите три? Първите три са по-често срещани, те са характерни за покварения нрав, споделян от всички покварени хора, т.е. всеки човек, независимо от възрастта, пола, родното място, расата или етническата принадлежност, притежава тези три вида нрава. Последните три присъстват в различна степен и в по-голям или по-малък обем във всеки човек в зависимост от неговата същност, но в рамките на поквареното човечество само антихристите притежават тези три нрава — нечестивост, неприязън към истината и жестокост — в най-тежка степен. Освен антихристите обикновените покварени хора разкриват нрава на нечестивост, неприязън към истината и жестокост само до известна степен или в определена среда или специален контекст. Въпреки че имат този нрав, те не са антихристи. Същността им не е нечестива или жестока и със сигурност не е неприязнена към истината. Това е свързано с техния характер. Тези хора са относително добросърдечни, притежават почтеност, порядъчни са, имат чувство за чест и така нататък — характерът им е относително добър. Следователно те само понякога или само в определена среда и контекст разкриват последните три тежки покварени нрава. Този нрав обаче не взема връх в същността им. Например, когато хора с обикновен покварен нрав действат нехайно при изпълнение на дълга си и се сблъскват с Божията дисциплина, те може да откажат да отстъпят пред нея, като си мислят: „И други са нехайни; защо не биват дисциплинирани? Защо аз съм този, който получава този вид дисциплина и укор?“. Какъв нрав е този отказ да отстъпиш? Очевидно е жесток нрав. Те се оплакват от Божията несправедливост и пристрастно отношение, което има малко от качеството на противопоставяне и роптаене срещу Бог — това е жесток нрав. Жестокият нрав на такива хора се разкрива в тези ситуации, но разликата е, че тези хора имат добро сърце, будна съвест, почтеност и относителна порядъчност. Когато се оплакват от Бог и разкриват жесток нрав, съвестта им заговаря. Когато съвестта им заговори, тя влиза в конфликт с жестокия им нрав и в умовете им започват да се развиват определени мисли: „Не бива да мисля по този начин. Бог ме е благословил много и ми е показал благодат. Не е ли безсъвестно да мисля така? Не е ли това съпротива срещу Бог и не Го наскърбява ли това?“. Не е ли заговорила съвестта им? В този момент добрият им характер влиза в действие. Щом съвестта им започне да говори, гневът, оплакванията и отказът им да отстъпят малко по малко избледняват и се загърбват и отстраняват. Не е ли това в резултат на съвестта им? (Да.) И така, те разкриват ли жесток нрав? (Да.) Разкриват жесток нрав, но тъй като такива хора имат съвест и човешка природа, съвестта им може да обуздае жестокия им нрав и да ги накара да станат здравомислещи. Когато станат здравомислещи и се успокоят, те ще размишляват и ще осъзнаят, че и те са способни да се съпротивляват на Бог. По това време в тях неусетно ще се породи чувство на вина и угризения: „Бях твърде импулсивен току-що, като се съпротивлявах се и бунтувах срещу Бог. Божието дисциплиниране не е ли Неговата любов? Не е ли това Неговата благосклонност? Защо действах толкова неразумно? Не съм ли разгневил Бог? Не мога да продължавам да правя това; трябва да се моля на Бог, да се покая, да се избавя от злото, което върша, и да прекратя бунта си. Тъй като признавам, че съм действал нехайно, трябва да спра да бъда нехаен, да върша нещата сериозно и да търся как да предложа своята преданост чрез действията си, както и какви са принципите за изпълнение на дълга ми“. Не е ли това резултатът от добрия им характер? Несъмнено тези хора също имат жесток нрав, но в резултат на съвестта им и претеглянето на нещата с помощта на тяхната рационалност добрият им, обичащ истината характер в крайна сметка надделява. Тези хора имат жестокост в покварения си нрав, така че може ли да се каже, че поради това притежават жестока същност? Може ли да се каже, че същността им е жестока? Не. Обективно погледнато, въпреки че поквареният нрав, които разкриват, включва жестокост, тъй като имат съвест, рационалност и относителна любов към истината, жестокостта им е просто вид покварен нрав, а не тяхната същност. Защо не е тяхната същност? Защото този техен покварен нрав може да се промени. Въпреки че разкриват този вид покварен нрав и могат да се съпротивляват и да се бунтуват срещу Бог, независимо дали за дълъг или кратък период от време, действието на тяхната съвест, почтеност, разум и така нататък в техния характер не позволява на жестокия им нрав да вземе връх в поведението им или в отношението им към истината. Какъв е крайният резултат? Те могат да изповядат греховете си, да се покаят, да действат според истините принципи, да се покорят на истината и да приемат устроеното от Бог, всичко това без оплаквания. Въпреки разкриването на жесток нрав крайният резултат е, че те не се бунтуват срещу Бог и не се противопоставят на Божието върховенство — те се покоряват. Това е проявление на обикновен покварен човек. Такива хора просто имат покварен нрав; те нямат нрава същност на антихристите. Това е точно така.

Да вземем за пример нечестивия нрав: кой е най-нечестивият нрав, който хората разкриват пред Бог? Това е да се подлага на изпитание Бог. Някои хора се тревожат, че може да нямат добра крайна цел и че изходът им може да не е сигурен, защото са се отклонили от правия път, извършили са зло и са направили много прегрешения, след като са повярвали в Бог. Те се тревожат, че ще отидат в ада, и постоянно се страхуват за своя изход и крайна цел. Постоянно се безпокоят и винаги размишляват: „Добър или лош ще бъде бъдещият ми изход и крайна цел? В ада ли ще отида, или в рая? Част от божия народ ли съм, или съм обслужващ? Ще загина ли, или ще бъда спасен? Трябва да намеря кои от божиите слова говорят за това“. Те виждат, че Божиите слова са все истината и че всички те разобличават покварения нрав на хората, и не намират отговорите, които търсят, затова постоянно обмислят къде другаде да попитат. По-късно, когато намират възможност да бъдат повишени и да им бъде дадена важна роля, те искат да проучат мнението на Горното, като си мислят: „Какво е мнението на Горното за мен? Ако мнението му е благоприятно, това доказва, че бог не е запомнил злото, което съм извършил в миналото, и прегрешенията, които съм направил. Това доказва, че бог все пак ще ме спаси, че все още имам надежда“. Тогава, като следват идеите си, те директно казват: „Там, където сме, повечето братя и сестри не са много вещи в професиите си и вярват в бог отскоро. Аз съм вярвал в Бог най-дълго. Падал съм и съм се провалял, имам известен опит и съм си взел някои поуки. Ако ми се даде шанс, съм готов да поема тежко бреме и да проявя внимание към божиите намерения“. Те използват тези думи като изпитание, за да видят дали Горното има някакво намерение да ги повиши или ги пренебрегва. В действителност те не искат наистина да поемат тази отговорност или бреме; целта, с която казват тези думи, е единствено да опипат почвата и да видят дали все още имат надежда да бъдат спасени. Това е изпитване. Какъв е нравът зад този подход на изпитване? Това е нечестив нрав. Независимо от това колко дълго се разкрива този подход, как го правят или доколко се прилага, във всеки случай нравът, който разкриват, определено е нечестив, защото имат много мисли, опасения и тревоги в процеса на извършването му. Когато разкриват този нечестив нрав, кое от стореното от тях показва, че са хора с човешка природа и хора, които могат да практикуват истината, и потвърждава, че те притежават само този покварен нрав, а не нечестива същност? След като направят и кажат такива неща, онези със съвест, разум, почтеност и достойнство чувстват неудобство и болка в сърцата си. Те се измъчват, като си мислят: „Вярвам в Бог от толкова много години; как мога да подлагам Бог на изпитание? Как мога все още да съм зает със собствената си крайна цел и да използвам такъв метод, за да изкопча нещо от Бог и да накарам Бог да ми даде категоричен отговор? Това е твърде подло!“. Те се чувстват неспокойни в сърцата си, но делото е извършено и думите са изречени — не могат да бъдат върнати. Тогава разбират: „Въпреки че може да имам малко добра воля и чувство за справедливост, аз все още съм способен на такива подли неща; това са постъпки на подъл човек! Това не е ли опит за подлагане на Бог на изпитание? Не е ли изнудване на Бог? Това е наистина подло и безсрамно!“. В такава ситуация какъв е разумният начин на действие? Да дойдеш пред Бог в молитва и да изповядаш греховете си или да се придържаш упорито към собствените си подходи? (Да се молиш и да се изповядаш.) И така, в целия процес, от момента, в който са се замислили за идеята, до момента на действието, и по-нататък до тяхната молитва и изповед, кой етап е нормалното разкриване на покварен нрав, кой етап е въздействието на съвестта и кой етап е прилагането на истината на практика? Етапът от замисъла до действието се управлява от нечестив нрав. Тогава етапът на самоанализ не се ли управлява от въздействието на съвестта им? Те започват да се изследват, като чувстват, че това, което са направили, е грешно — това се управлява от въздействието на съвестта им. После следват молитва и изповед, които също се управляват от въздействието на тяхната почтеност, съвест и характер. Способни са да чувстват угризения, да се покайват и да се чувстват задължени към Бог, а също така са способни да размишляват над собствената си човешка природа и покварен нрав и да ги разбират, както и да достигнат до момент, в който могат да практикуват истината. Това не са ли три етапа? От разкриването на покварен нрав до въздействието на съвестта им, а след това до способността да се избавят от злото, което вършат, да се покаят, да се избавят от собствените си плътски желания и мисли, да се опълчат на покварения си нрав и да практикуват истината — тези три етапа са това, което обикновените хора с човешка природа и покварен нрав трябва да постигнат. Поради будната си съвест и сравнително добрата си човешка природа тези хора могат да практикуват истината. Способността да практикуват истината предполага, че хора като тях имат надежда за спасение. С други думи, вероятността за спасение е относително висока за хората с добра човешка природа.

Кое отличава антихристите от онези с нрав на антихрист? В първия етап това, което антихристите разкриват, е по същество идентично отвън с разкритията на всеки покварен човек, но следващите два етапа са различни. Например, когато човек разкрие жесток покварен нрав, докато е кастрен, следващата стъпка изисква съвестта му да заговори. Антихристите обаче нямат съвест, така че какво ще си помислят? Какви проявления ще имат? Те ще се оплакват, че Бог е несправедлив, като твърдят, че Бог се опитва да им намира недостатъци и да им създава трудности и проблеми на всяка крачка. След това ще продължат да бъдат непоколебимо непокаяни, като отказват да приемат дори най-очевидните си грешки или покварен нрав, никога не признават собствените си грешки и дори засилват действията си и опитват всякакви средства, за да продължат действията си тайно. Съдейки по покварения нрав, разкрит от антихристите, какъв е характерът им? Те нямат съвест, не знаят как да се изследват и разкриват жестокост, злоба, нападки и отмъщение. Измислят лъжи, за да прикрият фактите, като прехвърлят отговорността върху други. Измислят схеми, за да вкарат други в капан, като скриват истинските факти от братята и сестрите; и енергично се защитават и оправдават, като разпространяват доводите си навсякъде. Това е продължението на техния жесток нрав. Не само че им липсва будна съвест и не успяват да се изследват, да се самоанализират и разберат себе си, но също така засилват действията си и продължават да разкриват своя жесток нрав, като роптаят срещу Божия дом, роптаят срещу братята и сестрите и им се противопоставят и, което е още по-сериозно, противопоставят се на Бог. След известно време, когато ситуацията се успокои, ще се покаят ли и ще изповядат ли греховете си? Въпреки че инцидентът вече е отминал, истинските факти са разкрити, всеизвестно е, че отговорността е тяхна и те трябва да я поемат — могат ли да я признаят? Могат ли да почувстват угризения или чувство за вина? (Не.) Те упорстват в противопоставянето си, като си мислят: „Както и да е, аз никога не съм бил виновен, но дори и да бях, намеренията ми бяха добри. Дори и да бях виновен, не мога да бъда обвиняван само аз за това. Защо не обвините другите — защо аз съм ви мишена? Къде сгреших? Не съм направил нищо лошо нарочно. Всички вие сте правили грешки, така че защо не поемате отговорност? Освен това кой може да премине през живота, без да направи някои грешки?“. Покаяни ли са? Имат ли чувство за вина? Нямат чувство за вина и не са покаяни. Някои дори казват: „Платих толкова висока цена — защо никой от вас не е забелязал? Защо никой не ме е похвалил? Защо не ми е дадена награда? Когато нещо се случи, винаги ме обвинявате и ми намирате недостатъци. Не ми ли търсите цаката?“. Това е тяхното мислене и състояние. Ясно е, че това е жесток нрав — те са непоколебимо непокаяни, отказват да признаят фактите, когато са изложени пред тях, и са в постоянно противопоставяне. Въпреки че може да не проклинат никого на глас, вътрешно може да са го направили безброй пъти — като проклинат водачите, че са слепи, и като проклинат братята и сестрите, че не са добри хора и че са им се подмазвали, когато са имали статус, но не са им обръщали внимание, не са разговаряли с тях и дори не са им се усмихвали сега, след като са загубили статуса си. Те дори проклинат Бог в сърцата си и Го съдят, като казват, че Той не е праведен. От началото до края нравът, който разкриват, е жесток, без ни най-малко въздействие на съвестта и без никакъв намек за угризения или покаяние. Те със сигурност нямат намерение да се върнат назад, да търсят истините принципи, да дойдат пред Бог, за да изповядат греховете си и да се покаят, или да се покорят на устроеното и подреденото от Бог. Вместо това упорито спорят, противопоставят се и се оплакват. Както антихристите, така и способните на покаяние разкриват един и същ покварен нрав, но няма ли разлика в същността на тези разкривания? Коя от тези групи притежава нрав на антихрист и коя притежава същността на антихрист? (Онези, които не се каят, притежават същността на антихрист.) Кои са способните на покаяние? Те са покварени хора с нрав на антихрист, но не са антихристи. Онези със същността на антихрист са антихристи, докато онези с нрав на антихрист са обикновени покварени хора. Коя от двете групи се състои от зли хора? (Онези със същността на антихрист.) Способни сте да разпознаете това, нали? Зависи от това коя група не показва и намек за обвинение от страна на съвестта си, упорства в споровете, без да се връща назад или да се самоанализира, и безскрупулно осъжда и разпространява доводите си, когато направи нещо нередно и се сблъска с обстоятелства като кастрене, освобождаване от длъжност или дисциплиниране и така нататък. Ако нямаше кой да ги въздържи, щяха ли да прекратят действията си? Не. Сърцата им щяха да бъдат пълни с негативност и противопоставяне и щяха да кажат: „Тъй като хората се отнасят несправедливо с мен и бог не ми показва благодат, нито действа в моя полза, аз просто ще отбивам номера, когато изпълнявам дълга си в бъдеще. Дори да изпълня дълга си добре, няма да получа награди, никой няма да ме похвали и пак ще бъда кастрен, така че просто ще го правя нехайно. Дори не си помисляйте да ме карате да се справям с въпросите според принципите или да обсъждам и да си сътруднича с другите в работата си или да търся истината! Ще остана неутрален — нито надменен, нито смирен. Ако ме помолите да направя нещо, ще го направя; ако не ме помолите да направя нещо, просто ще си тръгна. Постъпвайте както искате; аз ще бъда такъв, какъвто съм. Не изисквайте твърде много от мен; ако изискванията ви са високи, ще ги пренебрегна“. Не е ли това продължение на жестокия нрав? Могат ли такива хора да се покаят? (Не, не могат.) Това е проявление на онези със същността на антихрист. Същото е и когато антихристът разкрива нечестив нрав, той също никога не се самоанализира, защото му липсва съвест. Без значение какъв покварен нрав разкрива или какви намерения, желания и амбиции има, когато нещо му се случи, той никога не е въздържан от съвестта си. Затова, когато моментът е подходящ и благоприятен за него, той прави каквото си иска. Независимо от резултата от действията му, той не се връща назад и все още се придържа към своите гледни точки и запазва своите амбиции, желания и намерения, както и средствата и методите, по които винаги е вършил нещата, без никакви угризения. Защо не изпитва угризения? Защото такива хора нямат съвест, нямат чувство за чест и не познават срам; в цялата им човешка природа няма нищо, което да може да въздържи покварения им нрав, и няма нищо, което да могат да използват, за да преценят дали поквареният нрав, който разкриват, е правилен или грешен. Затова, когато тези хора разкриват нечестив нрав, независимо как го възприемат другите или какъв е процесът и резултатът, от началото до края те не изпитват никакви угризения, нито тъга, нито покаяние, нито чувство на вина и в сърцата си със сигурност не се връщат назад. Това са антихристи. Съдейки по тези два примера, коя е най-очевидната черта на антихристите? (Липсата им на съвест и разум.) До какво проявление води тази липса на съвест и разум? Какъв е резултатът от нрава, който разкриват? (Не могат да се самоанализират или да се покаят.) Могат ли онези, които не могат да се самоанализират или да се покаят, да практикуват истината? Никога!

Човек, който има само нрав на антихрист, не може да бъде окачествен, че в същността си е антихрист. Само онези, които имат природата същност на антихристи, са истински антихристи. Със сигурност има разлики в човешката природа на двата типа и под въздействието на различни видове човешка природа нагласите, които тези хора таят към истината, също не са едни и същи. А когато нагласите, които хората таят към истината, не са едни и същи, пътищата, които избират, са различни. И когато пътищата, които хората избират, са различни, произтичащите от това принципи и последици от действията им също имат своите различия. Тъй като човек само с нрав на антихрист има действаща съвест, разум и чувство за чест и, относително казано, обича истината, когато разкрие покварения си нрав, в сърцето му има укор за това. В такива моменти той може да се самоанализира и да опознае себе си и може да признае покварения си нрав и разкриването на покварата си, което му позволява да се опълчи на плътта и на покварения си нрав и да стигне до практикуване на истината и покорство пред Бог. При антихриста обаче не е така. Тъй като той няма будна съвест или съвестно съзнание, а още по-малко пък чувство за чест, когато разкрие покварения си нрав, той не преценява според Божиите слова дали разкриването му е правилно или грешно, дали е покварен нрав или нормална човешка природа, или дали е в съгласие с истината. Той никога не се самоанализира за тези неща. И така, как се държат той? Упорито счита, че поквареният нрав, който разкрива, и пътят, който избира, са правилните. Смята, че каквото и да прави, е правилно, че каквото и да казва, е правилно. Упорито се придържа към своето. И така, колкото и голяма грешка да допусне, колкото и тежък покварен нрав да разкрие, няма да осъзнае сериозността на въпроса и със сигурност няма да разбере покварения нрав, който е разкрил. Нито, разбира се, ще загърби желанията си, ще се опълчи на амбицията или на покварения си нрав, и вместо това ще избере пътя на покорство пред Бог и истината. От тези два различни изхода може да се види, че ако човек с нрав на антихрист обича истината в сърцето си, той има шанс да постигне разбиране за нея и да я практикува, и да постигне спасение, докато човекът със същност на антихрист не може да разбере истината или да я приложи на практика, нито може да постигне спасение. Това е разликата между двата типа.

III. Нравът същност на антихристите

Акцентът на днешното общение все още е предимно за обобщение на това какъв точно е нравът същност на антихристите. Сред шестте вида покварен човешки нрав, които обсъдихме току-що, кои три се използват най-точно, за да се окачествят хората с нрава същност на антихристите? (Неприязън към истината, жестокост и нечестивост.) Тъй като сведохме обхвата до тези три, първите три няма да бъдат част от това общение. Тогава на хората с нрава същност на антихристите липсват ли им видовете покварен нрав на непримиримост, надменност и измамност? (Не.) Тогава защо не използваме първите три, за да окачествим нрава същност на антихристите? (Защото обикновените покварени хора също притежават първите три и те не представляват същността на човека.) Това е много точно обобщение. Що се отнася до темата за нрава същност, първите три вида покварен нрав са относително по-леки по степен, докато тези, които наистина могат да обобщят нрава същност на антихристите, са последните три — неприязън към истината, жестокост и нечестивост. Тези три вида покварен нрав могат по-точно да окачествят нрава същност на антихристите. Въпреки че първите три не се използват, за да се окачестви същността на антихристите, всеки един от тези три вида покварен нрав присъства в антихриста и те са по-сериозни, отколкото при обикновените хора. Тяхната непримиримост може да бъде обобщена и окачествена чрез неприязънта към истината, жестокостта и нечестивостта, като с тях се описва и степента на непримиримостта им. По същия начин надменността и измамността им могат да бъдат обобщени и окачествени чрез последните три вида нрав. Очевидно е, че основните характеристики на нрава същност на антихристите са неприязън към истината, жестокост и нечестивост.

А. Нечестивост

Сред тези три вида покварен нрав — неприязън към истината, жестокост и нечестивост — нечестивостта е най-обстойното обобщение на нрава в нрава същност на антихриста и е най-често срещаният нрав в нрава същност на антихриста. Защо нечестивостта се използва за описване на нрава същност на антихриста? Ако се каже, че антихристите са доста нечестиви, тогава, като се съди по мислите им, какво мислят, казват и правят всеки ден, което доказва, че те са хора с нечестива същност? Не е ли това въпрос, който трябва да се обмисли? (Да.) Тогава трябва да започнем нашия анализ и наблюдение от това, което мислят, от речта и държанието им и от начина, по който постъпват и се отнасят със света, за да преценим дали в тези хора наистина съществува нечестива същност. Нека първо да разгледаме за какво мислят антихристите всеки ден. Някои хора си мислят в сърцето: „Сред тази група хора аз не съм считан за най-способния, нито имам най-висшите дарби, така че как мога да придобия повече популярност, да спечеля уважението на всички, да прославя предците си и да имам ореол над главата си? Как мога да убедя другите и да ги накарам да ме слушат и да ми се възхищават? Изглежда, че да имаш статус е хубаво нещо. Някои хора наистина говорят с престиж и когато другите хора имат проблеми, отиват при тях — защо никой не идва при мен? Защо никой не ме забелязва? Аз имам ум, идеи, методичен подход към действията си и съм способен да преценявам нещата — защо никой не ми обръща внимание или няма високо мнение за мен? Кога ще изпъкна над останалите? Кога всички ще идват при мен за помощ и ще ме подкрепят?“. За какво мислят тези хора? За положителни или за отрицателни неща мислят? (За отрицателни неща.) Когато някои хора видят, че другите имат добри отношения помежду си, те си мислят: „Как така техните отношения са толкова добри? Трябва да намеря начин да посея раздор и да влоша отношенията им; така няма да бъда изолиран и ще имам другар“. Какво правят тези хора? Независимо какъв метод използват, всичко се свежда до сеене на раздор. Когато видят някой да изпълнява дълга си с ентусиазъм и с голям хъс и да получава светлина, независимо какво прави, докато изпълнява дълга си, те стават завистливи и обмислят как да злепоставят този човек, как да му подлеят вода и да го накарат да стане негативен. Тези мисли, независимо дали са последвани от действия, са негативни мисли. Има и такива, които си мислят: „Как ме вижда новоизбраният водач? Трябва да се сближа с този водач. Отношенията ни не са страхотни и не сме твърде близки. Как тогава мога да му се подмажа? Имам малко пари, така че ще разбера от какво се нуждае и ще му го купя. Но ако се нуждае от компютър, не съм склонен да харча такива пари; ако спре да бъде водач в бъдеще, няма ли тези пари да отидат на вятъра? Ако се нуждае от нещо като ръкавици или дрехи, мога да си го позволя и си струва разхода. Парите трябва да се харчат за правилните неща, а не разточително. Също така трябва да лаская и да угаждам на водача не само с празни думи, но и с реални действия — трябва да внимавам какво харесва този водач. Освен това ще помагам всеки ден да се сервира храна на водача, когато е време за хранене, и ще мия чиниите му, когато приключи с храненето. Ако водачът критикува някого, аз ще го последвам и ще му пригласям; ако водачът хвали някого, аз бързо ще го препоръчам, като разкажа за добродетелите му“. За какво мислят тези хора? (Да угаждат на водача и да му се подмазват.) Има и такива, които, докато работят в Божия дом, си мислят: „Другите работят усърдно и сериозно; аз трябва да бъда хитър, не мога да бъда глупав и не мога да се претоварвам. Ако божият дом не се нуждае от мен в бъдеще, тогава няма ли това усилие да е напразно? Няма ли да работя усърдно за нищо? Но ако изобщо не работя, ще бъда отпратен от божия дом. Какво да правя? Когато водачът присъства, ще работя възможно най-усърдно, ще се потя и ще оставя водача да види; когато го няма, ще отида до тоалетната, ще пия вода, ще изляза на разходка или ще намеря ъгъл, в който да си почина. Ако другите изкопаят три лопати пръст, аз ще изкопая половин лопата; ако другите носят неща напред-назад три или пет пъти, аз просто ще го направя веднъж. Ще си почивам и ще се скатавам, когато мога. Не трябва да бъда толкова сериозен; ако се разболея или се изтощя от прекалено усърдна работа, на кого ще му е жал за мен? Кой ще се погрижи за болестта ми? Водачът ще се погрижи ли за това? Бог ще се погрижи ли за това? Бог ще бъде ли отговорен за тези неща? Ето защо, докато работя, трябва да измисля къде мога да работя най-видимо. Когато искам да се скатая, трябва да разбера къде е най-малко вероятно да бъда открит, къде е най-малко вероятно да привлека внимание“. За какво мислят тези хора? (Да се скатават и да хитруват.)

1. Какво правят антихристите спрямо хората

Какъв е характерът на хората, които по цял ден имат нечестиви мисли? Характерът им е на хора с ниска почтеност и с коварство. Като се съди по нрава им, какво е това? (Нечестивост.) Има ли нещо порядъчно в естеството на нещата, за които мислят? Има ли нещо, което да звучи благородно, открито и прямо? Има ли нещо добро? (Не, нищо.) Така че, в обобщение, първото нещо, което се проявява в нечестивия нрав на хората със същност на антихрист, е, че всичко, за което мислят по цял ден, е зло. Независимо дали се сблъскват с голям или малък проблем, мислите им са изпълнени със зло. По-конкретно те вършат определени неща спрямо хората, а също така имат различни проявления и практики спрямо Бог. И така, какви неща вършат те спрямо хората? Какви практики развиват в мислите си? В няколкото примера, споменати току-що, виждате ли как този вид хора постоянно интриганстват срещу другите? Те непрестанно интриганстват и всеки, с когото имат работа или контакт, се превръща в обект на техните интриги. Второ, въпреки че понякога не говорят, когато правят нещо, начините, методите и мотивите за техните действия не са истински и те не практикуват истината — това е просто илюзорен външен вид. Какво е естеството на това и каква е тази практика? Това е измама и преструвка, а те също така подлагат другите на изкушение. Щом могат да се преструват и да мамят хората, могат ли също да ги примамват и подвеждат? (Да, могат.) Освен това този вид хора водят постоянна борба с другите за статус, репутация, престиж и собствените си интереси. Те се борят за слава, за това кой има последната дума, за това кой има повече идеи, за това чии мнения са по-мъдри и по-разумни, за това кой е подкрепен повече от всички и за това кой може да спечели повече ползи — ето за какво се съревновават. Дори и без статус, те пак интригантстват срещу хората по този начин, така че какво да кажем, когато имат статус? Тогава хората под тяхната власт са постоянно измъчвани; те привличат и печелят онези, които не обичат истината, и нападат и изключват онези, които могат да приемат истината, с цел да накарат всички да ги слушат и да им се подчиняват. Винаги сформират клики и сеят раздор в групите и накрая карат всички да им принадлежат. Всички тези неща попадат в обхвата на измъчването от тяхна страна. Антихристите мислят за зло по цял ден и всеки нрав, който разкриват, е зъл. И така, точно ли е да се каже, че нравът на такива хора е нечестив? (Да, точно е.) В група, където всеки си знае мястото, придържа се към собствената си работа и прави това, което трябва, веднага щом се появи антихрист, той сее раздор отвътре, като говори лошо за човек А пред човек Б и обратно и настройва двамата един срещу друг. Не е ли това резултат от сеенето на раздор? И така, какви са някои проявления на интригите на антихриста? Например, когато има избори в църквата, обикновените хора без амбиции може да си помислят: „Който и да бъде избран, ще се покоря; ще подкрепя всекиго, когото Бог допусне да бъде водач, и няма да създавам неприятности или проблеми“. Но онези със зли намерения не мислят така. Ако видят, че нямат надежда да спечелят на тези избори, започват да пресмятат в сърцето си: „Трябва да купя на всички някои хубави неща. Какво липсва в църквата тези дни? Ще купя освежител за въздух и ще го поставя в мястото за събирания, така че когато всички вдишат свежия въздух, да се сетят за мен. По този начин, когато дойде време за избори, няма ли аз да бъда първият кандидат, за когото ще се сетят? Следователно няма да действам или да харча пари напразно“. Като си мислят това, те бързо купуват най-евтиния и визуално привлекателен освежител за въздух. Освен това си мислят: „През това време трябва да бъда внимателен. Не бива да казвам грешни неща и не бива да казвам неща, които са негативни и не изгражда характера на хората; трябва да говоря ласкави думи, когато срещам хора, и често да хваля другите с неща като: „Изглеждаш наистина добре! Наистина се стремиш към истината! Въпреки че не си вярвал в Бог толкова дълго, колкото мен, ти си се стремил към истината повече от мен. Човешката ти природа е добра и хора с добра човешка природа като теб могат да бъдат спасени — за разлика от мен“. Трябва да изглеждам смирен и да хваля другите като по-добри от мен във всички аспекти, като карам другите да чувстват, че са получили достатъчно уважение“. Не е ли това интригантстване? Антихристите правят такива неща без усилие; обикновените хора не могат да ги надхитрят в интригите. Каква е поговорката сред невярващите? (Продал те е, а ти му помагаш да преброи парите.) Антихристите вършат такива неща и повечето хора са обект на тяхното предателство и на техните интриги.

Кажете ми, приемат ли антихристите да бъдат кастрени? Признават ли, че имат покварен нрав? (Не, не го признават.) Те не признават, че имат покварен нрав, но след като бъдат кастрени, все така се преструват, че познават себе си. Казват, че са дявол и Сатана, лишени от човешка природа и с лоши заложби, и че не са способни да обмислят нещата задълбочено, че не са годни за задачите, уредени от църквата, и че не са изпълнявали правилно дълга си. След това, пред мнозинството от хората, признават покварения си нрав, признават, че са дявол, и накрая казват също, че това е Бог, който ги облагородява и спасява, като показва на хората колко са способни да приемат кастрене и колко са покорни на истината. Те не споменават защо са кастрени или какви вреди и загуби са причинили действията им на църковното дело. Те избягват тези въпроси и говорят празни думи, доктрини, софизми и обяснителни коментари, за да накарат хората да изтълкуват погрешно кастренето, което получават от Божия дом, като незаслужено и несправедливо, сякаш са претърпели някаква голяма несправедливост. След като бъдат кастрени, остават непреклонни в сърцата си, без ни най-малко да признават различните си злодеяния. И така, какви са всички тези думи, за които са разговаряли, че признават покварения си нрав, че са готови да приемат истината и че са способни да се покорят на кастренето? Това техните истински чувства ли са? Категорично не. Всички те са лъжи, преструвки и дяволски думи, предназначени да подвеждат хората и да ги примамват. С каква цел подвеждат хората? (Да накарат хората да ги почитат и да ги следват.) Точно така, целта е да подведат и примамят хората да ги следват и да ги слушат, като карат всички да мислят, че те са прави и добри. По този начин никой не ги прозира или не им се противопоставя. Напротив, хората вярват, че те са някой, който приема истината, приема кастренето и е покаян. И така, защо не си признават злодеянията или не признават загубите, които са донесли на делото на Божия дом? Защо не извадят тези въпроси наяве за общение? (Ако кажат тези неща, хората ще ги разпознаят.) Ако хората ги разпознаят, прозрат ги и прозрат тяхната човешка природа и техния нрав същност, те ще се отрекат от тях. Ще продължат ли да се хващат на техните номера и да бъдат подвеждани от тях? Ще продължат ли да ги ценят високо? Ще продължат ли да ги хвалят до небесата? Ще продължат ли да ги почитат? Няма да направят нищо от това. Антихристите се преструват, че познават себе си, но в действителност всичко това е да се оправдават с измамни доводи и да се обясняват, всичко е, за да подведат хората и да ги накарат да се застъпят за тях, което е техният скрит мотив. Те избягват важните въпроси и говорят лековато за това, че познават себе си и приемат кастренето, за да подведат хората и да ги примамят, да накарат хората да ги ценят и да ги почитат. Не е ли този метод доста нечестив? Някои хора наистина се хващат, и след като бъдат подведени от антихристите, казват: „Този човек говори толкова добре — бях много вдъхновен. Плаках няколко пъти!“. По това време тези хора силно ги почитат и ценят, но в крайна сметка се оказва, че те са антихристи; това е последствието от подвеждането и примамването на другите от страна на антихристите. Антихристите могат да подвеждат хората по този начин и със сигурност не липсват такива, които се хващат и са измамени. Ако някой може да прозре антихристите в това отношение, тогава той е човек, който разбира истината и има проницателност.

Антихристите често се измъчват хората. Те имат един известен израз, който гласи: „Дребосъче, щом не отстъпваш пред мен, само с няколко хода ще те накарам да паднеш на колене и да ме почиташ — ако не отстъпиш пред мен, ще те пратя при смъртниците!“. Какво искат да правят антихристите? Те искат да измъчват хората. Какъв тип хора искат да измъчват? Ако им се подчиняваш и подмазваш и ги почиташ, ще те измъчват ли? Ако си кротък и покорен спрямо тях, ако виждат, че не представляваш заплаха за тях, че си просто един мекушав човек или роб, те няма да си правят труда да те измъчват. Ако направят нещо лошо или извършат злодеяния, ако открият човек, който ги прозира, който ще ги разобличи и разкрие, който ще ги свали от позицията им, който ще съсипе репутацията им и ще подкопае действията им, те ще се замислят как да измъчват този човек. Антихристите не измъчват хората по прищявка; по-скоро постоянно наблюдават и подлагат на изпитание хората, като гледат кой говори лошо за тях зад гърба им, кой не отстъпва пред тях, кой прозира действията им, кой ги пренебрегва и кой отказва да любезничи с тях. След като наблюдават известно време и намерят двама или трима такива индивиди, те започват да разговарят за проблемите на тези хора по време на събирания. Въпреки че това, което казват, изглежда правилно на пръв поглед, в действителност то е целенасочено, с причина и цел. Каква е причината? Те вече са проучили задълбочено; тези индивиди не отстъпват пред тях и ги прозират, като винаги се опитват да ги разобличат и разкрият, да ги освободят от длъжност. Казват тези неща, за да предупредят тези индивиди, да ги сплашат. Ако тези хора се отдръпнат и не смеят да продължат, и всичко върви според желанията на антихристите, тогава антихристите ги пренебрегват. Но ако тези индивиди продължават както преди, като отказват да любезничат с тях и все така възнамеряват да ги разкрият, да ги докладват на Горното и да ги освободят от длъжност, тогава те се превръщат в следващите мишени на антихристите за измъчване. Измислят други подходи и приемат по-силови и сурови методи, като се опитват да измислят компромат срещу тях и да намерят възможности да ги измъчват, като не спират, докато не ги отлъчат от църквата. Антихристите подлагат несъгласните на този тип измъчване и няма да се успокоят, докато не постигнат целта си. Методите, които антихристите използват, за да измъчват хората, са безпощадни. Започват с намиране на привидно основание и лепене на етикети на хората, а след това започват да ги измъчват, като не спират, докато хората не им се подчинят и не отстъпят пред тях напълно — в противен случай това не е краят. В църквата антихристите постоянно сеят раздор и сформират клики, с цел да създадат фракция и да поемат контрол над църквата. Не е ли това често срещано явление? Антихристите сформират клики, сеят раздор, привличат сили, заговорничат с тези, които са им изгодни, които могат да говорят в тяхна полза, да прикриват злодеянията им и да ги защитават в ключови моменти. Те карат тези хора да вършат неща за тях, дори да докладват за други и да действат като техни пратеници. Ако имат статус, тази група се превръща в тяхното независимо царство. Ако нямат статус, те и тяхната група формират сила в рамките на църквата, като смущават нормалния ред на църквата и се намесват в него и смущават нормалния църковен живот и дело.

Най-често срещаното проявление на нечестивата същност на антихристите е, че те са особено добри в преструвките и лицемерието. Въпреки техния особено жесток, коварен, безпощаден и надменен нрав, външно те се представят като особено смирени и добронамерени. Не е ли това преструвка? Тези хора ежедневно размишляват в сърцата си, като си мислят: „Какви дрехи трябва да нося, за да изглеждам по-християнски, по-почтен, по-духовен, по-обременен и по-скоро като водач? Как трябва да се храня, за да накарам хората да смятат, че съм достатъчно изтънчен, изискан, достоен и благороден? Каква походка трябва да приема, за да излъчвам лидерство и харизма, да изглеждам като изключителен, а не като обикновен човек? В разговорите си с другите, какъв тон, речник, поглед и изражение на лицето могат да накарат хората да почувстват, че съм от висока класа, като социален елит или високопоставен интелектуалец? Как моите облекло, стил, реч и поведение могат да накарат хората да ме държат на висока почит, да оставят незаличимо впечатление у тях и да обезпечат оставането ми в сърцата им завинаги? Какво трябва да кажа, за да спечеля и стопля сърцата на хората и да оставя трайна следа? Трябва да правя повече, за да помагам на другите и да говоря добре за тях, често да говоря за божиите слова и да използвам някои духовни термини пред хората, да чета повече от божиите слова на другите, да се моля повече за тях, да говоря с нисък глас, за да накарам хората да наострят уши и да ме слушат, и да ги накарам да почувстват, че съм нежен, грижовен, любящ, великодушен и снизходителен“. Не е ли това преструвка? Това са мислите, които заемат сърцата на антихристите. Това, което изпълва мислите им, не е нищо друго освен тенденциите на невярващия свят, което напълно показва, че техните мисли и възгледи принадлежат на света и на Сатана. Някои хора могат тайно да се обличат като проститутка или дори като разпусната жена. Облеклото им е съобразено специално със злите тенденции и е особено модно. Когато обаче дойдат в църквата, сред братята и сестрите, те носят съвсем различен костюм и държание. Не са ли изключително вещи в преструвките? (Да.) Това, за което антихристите размишляват в сърцата си, това, което правят, различните им проявления и нравът, който разкриват, всичко това илюстрира, че техният нрав същност е нечестив. Антихристите не размишляват за истината, за положителните неща, за правилния път или за Божиите изисквания. Техните мисли и подходите, методите и целите, които избират, са все нечестиви — всички те се отклоняват от правилния път и са несъвместими с истината. Те дори противоречат на истината и като цяло могат да бъдат обобщени като зло; просто естеството на това зло е нечестиво — следователно, съвкупно това се нарича нечестивост. Те не размишляват върху това да бъдат честни хора, да бъдат чисти и открити, или да бъдат искрени и предани; вместо това мислят за нечестиви методи. Вземете например човек, който може да се разкрие по чист начин, което е положително нещо и е практикуване на истината. Правят ли антихристите това? (Не.) Какво правят те? Те постоянно се преструват и щом направят нещо лошо и започнат да се издават, яростно го крият, оправдават се, защитават се и прикриват фактите — след което накрая излагат причините си. Някоя от тези практики отговаря ли на практикуването на истината? (Не.) Някоя от тях в съответствие ли е с истините принципи? Още по-малко.

Току-що разговаряхме за първия аспект от нрава същност на антихристите — нечестивостта, и го разнищихме. Започнахме с разнищване на това, за което мислят антихристите по цял ден, като използвахме техните мисли, възгледи и начините и методите, с които те реагират на различни неща, за да разнищим нечестивия нрав на антихристите. Разнищихме и естеството на различните неща, които антихристите правят, въз основа на това, което съществува в мислите им. Дадохме и някои примери, за да разнищим техния нрав същност, разкрит чрез тези случаи. По отношение на тези примери виждали ли сте някого със сравнително добра човешка природа сред тези, които проявяват това поведение и разкриват този нрав? Когато става въпрос за човек, който има такива разкривания и проявления, притежава ли характерът му честност, доброта, простота, искреност, почтеност и така нататък? (Не притежава.) Ясно е, че им липсват тези качества. Напротив, характерът им е коварен, безпощаден, на закоравели лъжци, егоистичен, подъл и без чувство за чест. Тези черти на характера им са доста очевидни. Може да се каже с точност, че всички, които имат нечестиви мисли по цял ден и които могат да вършат различни нечестиви неща, имат много лош характер. До каква степен е лош? Липсва му съвест, почтеност и най-вече нормална рационалност. Могат ли хората, лишени от тези неща, да се считат за човеци? Определено може да се каже, че хората, които нямат тези неща, не са човеци; те просто носят външната обвивка на човек. Някои може да попитат: „Не е ли това като вълк в овча кожа?“. Това е просто метафора. Какво са вълците в овча кожа? По същество те са вълци. Има ли съществена разлика между вълците и дяволите или антихристите? Вълците ловуват и ядат едър рогат добитък и овце, не от алчност, а като част от тяхната предопределена от Бог природа. Има обаче едно нещо, което вълците притежават, а антихристите не. Ако някой осинови и отгледа вълк или му е спасил живота, вълкът никога няма да навреди на този човек и ще покаже благодарност. За разлика от тях антихристите се наслаждават на Божията благодат и водачество и на притока на Божиите слова, но те кроят заговори срещу Бог във всичко, винаги в опозиция и вражда с Него. Не могат да се покорят на нищо, което Бог прави; не могат да кажат „амин“ на това — те искат да се противопоставят. Уместно ли е да се каже, че антихристите са вълци в овча кожа? Точна ли е тази метафора? (Не, не е.) В миналото, в религията, всеки, който е бил определян като антихрист или зъл човек, е бил считан за вълк в овча кожа. Това е било просто метафора, използвана от хората, когато не са разбирали истината и човешката природа същност и нрава на различните индивиди. Когато обаче за истината се разговаря на това ниво, използването на тази метафора става по-малко подходящо. Дяволите са дяволи, а антихристите са равностойни на дяволи и не са достойни да бъдат сравнявани с всички живи същества, създадени от Бог. Има ли някое от нещата, които Бог е създал, като вълци или други месоядни животни, което някога да се е съпротивлявало или бунтувало срещу Бог? Ще роптаят ли шумно срещу Бог или ще Му се противопоставят? Ще осъждат ли, ще заклеймяват ли или ще нападат ли нещо, което Бог казва? Те не правят такива неща; те живеят само в съответствие с инстинктите и средата на живот, които Бог им е определил. Каквито Бог ги е създал да бъдат, такива са те — без никаква преструвка. Но антихристите са различни: те имат природата на Сатана и са специализирани в действия срещу положителните неща и истината. Те са точно като големия червен змей: специализирани са в извършването на действия на съпротива срещу Бог.

2. Какво правят антихристите спрямо Бог

След като приключихме с общението за различните нечестиви проявления, които антихристите показват спрямо хората, нека да разговаряме за проявленията, които антихристите показват спрямо Бог, като по цял ден мислят само за нечестиви неща. Преди сме засягали много тази тема, затова нека да обобщим. Ще започнем с по-леките случаи и след това постепенно ще преминем към по-сериозните. Първо е съмнението, последвано от внимателното проучване на Бог, а също и подозрението, предпазливостта, поставянето на изисквания и пазаренето. Има ли още нещо? (Подлагане на Бог на изпитание.) Естеството на това поведение е доста сериозно. Оттам нататък естеството на всяко поведение става все по-сериозно — отричане, заклеймяване, съдене, богохулство, словесни обиди, нападки, шумно роптаене и противопоставяне. Макар някои от тези термини на пръв поглед да изглеждат с донякъде сходни значения, при по-внимателно изследване тяхната дълбочина или акцент се различават. Като възприемем различни гледни точки или разгледаме различните подходи на антихристите, можем да направим разграничения в естеството на тези термини.

а. Съмнение

Съмнение, внимателна проверка и подозрение са сравнително начални проявления. Някои хора просто таят съмнение в сърцата си, като си мислят: „Наистина ли въплътената плът е Бог? На мен ми прилича на човек. Всичките Му слова ли са истината? Кое от тях звучи като истината? Някои от нещата, които казва, може да са непосилни за човешката реч и познание. Хората може да не могат да обяснят ясно тайни и пророчества, но нима и пророците не могат да казват такива неща? Казват, че Бог е праведен, но как е праведен? Казват, че Бог господства над всичко, но тогава защо Сатана винаги върши лоши неща? Когато Сатана ни залавя и преследва, когато ни малтретира, защо Бог не се намесва? Къде е Бог? Бог наистина ли съществува?“. Когато на хората им липсва истинска вяра, не признават Божието върховенство, не познават Божия нрав или Божията същност и не разбират истината, в сърцата им ще възникнат такива съмнения. Въпреки това, докато хората постепенно преживяват Божието дело, възприемат истината и признават Божието върховенство, тези съмнения постепенно се разрешават и ще се превърнат в истинска вяра. Това е неизбежният път за всеки, който следва Бог. Могат ли обаче да бъдат променени съмненията на антихристите, които притежават нечестива същност? (Не, не могат да бъдат променени.) Защо не могат да бъдат променени? (Антихристите са неверници — те не признават Бог.) На теория те са неверници, затова постоянно се съмняват в Бог. Обективната причина е, че хората като тях по природа отказват да приемат истината и положителните неща. А всичко, което Бог прави, е положително и е истината. Понеже антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят, дори ако всички признават, че всяко едно нещо, което Бог прави, е факт, че всичко е под Божието върховенство и че Божието върховенство — подобно на Бог — определено съществува, антихристите не признават или не приемат, че това са факти. В техните сърца съмненията спрямо Бог остават завинаги. Ясно е, че това са факти, те са засвидетелствани от всички и дори съмненията в Бог на онези, които обикновено имат най-малка вяра, са премахнати, след като са преживявали Божието дело в продължение на много години и са развили истинска вяра в Бог. Единствено антихристите не могат да променят съмненията си спрямо Бог. Обективно погледнато, на теория тези индивиди са неверници, които не приемат истината, но всъщност това е така, защото антихристите изпитват неприязън към истината и притежават нечестива същност — това е основната причина. Независимо колко хора потвърждават или свидетелстват за това, което Бог е направил, или колко неоспорими доказателства са представени пред очите на антихристите, те все така отказват да повярват в същността на Бог или че Бог господства над всички неща — това е изключително нечестиво. Това може да бъде илюстрирано с един момент: когато антихристите видят неоспоримия и очевиден факт за Божието върховенство над всички неща, те нито вярват в него, нито го признават, и дори се съмняват в Бог. Когато обаче става въпрос за делата на така наречения Буда или божества, за които говорят невярващи, дяволи и зли духове — дела, на които антихристите не са били свидетели и за които липсват всякакви конкретни доказателства — те с готовност вярват. Това е крайна проява на нечестивост. Независимо колко велики или разтърсващи са Божиите действия, антихристите все така се съмняват и проявяват презрение, като постоянно таят съмнения в сърцата си. И все пак, когато дяволи или Сатана направят нещо странно, антихристите са спечелени на тяхна страна и се прекланят с възхищение. У тях не може да се породи боязън или истинска вяра в Бог, независимо колко велики неща върши Бог. Напротив, с готовност вярват във всички измислици на Сатана и ги почитат от все сърце. Това е проява на нечестивост. Фактът, че антихристите се съмняват в Бог, винаги съществува. Те никога не вярват, че Бог господства над всички неща, и никога не признават, че Бог е истината; независимо колко хора свидетелстват за тези неща или колко доказателства за тях са представени, те не могат нито да ги признаят, нито да повярват в тях. От една страна, това се дължи на нечестивия нрав същност на антихристите, а от друга страна показва, че такива индивиди наистина не са хора, защото им липсва мисленето на нормалната човешка природа. Какво означава, че не притежават мисленето на нормалната човешка природа? Означава, че им липсва правилната преценка и разбиране за положителните неща, истината, и същността и източника зад всички неща. Дори чрез четене на Божиите слова, слушане на проповеди и преживяване на Божиите слова те не могат да потвърдят или да повярват, а остават в съмнение. Ясно е, че на тези индивиди им липсва мисленето на нормалната човешка природа. Хората, на които им липсват нормални мисловни процеси, които не могат да възприемат истината, Божиите слова и положителните неща и факти, все пак хора ли са? (Не, не са хора.) Те не са хора, но не може да се каже, че са животни, защото на животните нямат нечестив нрав; тъй като тези индивиди имат нечестив нрав, твърдението е вярно: тези индивиди наистина са чистокръвни антихристи, притежаващи демонична природа. Съмнението е състояние в мислите, което антихристите проявяват спрямо Бог, а също и вид нрав същност, разкриван в поведението им, което е най-повърхностното, основно, външно и често срещано проявление.

б. Внимателна проверка

В сърцата си антихристите са пълни със съмнения към Бог, така че приемат ли те наистина Божиите слова, Неговия нрав и Неговото дело? Наистина ли се покоряват на всичко това? Наистина ли следват Бог? Ясно е, че отговорът е „не“. Какво следва от това? Когато тези индивиди дойдат в Божия дом, те си мислят: „Къде е бог? Не мога да го видя, мога само да чуя гласа му. Ако се съди по гласа, изглежда е жена; ако се съди по думите, изглежда е образована, не е неграмотна; но ако се съди по начина на говорене и съдържанието на словата ѝ, какво казва тя? Защо звучи объркващо? След като слушат, много хора казват, че това е истината, но защо на мен не ми звучи така? Всичко е свързано с въпроси на човешката природа, на човешкия нрав, на различните състояния, които хората разкриват в действията си — има ли живот и път в това? Не разбирам напълно. След като слуша, всеки казва, че трябва предано да изпълнява дълга си добре, да удовлетворява бог и да се стреми към спасение. Много хора дори пишат статии със свидетелства за преживявания и свидетелстват. Този човек бог ли е? Прилича ли на бог? Не съм виждал лицето ѝ; ако бях, може би щях да мога да разгадая по чертите ѝ и да имам категоричен отговор. В момента, като чувам само гласа ѝ и слушам какво казва, все още се чувствам малко неуверен“. Какво правят те? Проучват внимателно, подлагат на изпитание, опитват се да схванат действителната ситуация, да видят дали това наистина е Бог, и след това да определят дали да Го следват, как да Го следват, и да установят дали могат да намерят в този човек отговор за благословиите и крайната цел, които искат да придобият, както и за желанията си, и дали могат точно да узнаят чрез този човек какъв е Бог на небето, дали Той наистина съществува, какъв е Неговият нрав, какъв може да бъде подходът и отношението Му към хората, и какви способности, умения, и власт притежава Той. Това не е ли внимателно проучване на Бог? Ясно е, че е това.

Докато проучват внимателно Бог, могат ли антихристите да приемат Божиите слова като свой живот и да ги вземат като напътствие и цел за своето ежедневие и поведение? (Не.) Един обикновен покварен човек може да проучва внимателно Бог известно време и след това да си помисли: „Този път е грешен, чувствам се неспокоен в сърцето си; не мога да намеря отговори, като проучвам внимателно Бог по този начин. Как може един вярващ в Бог да Го проучва внимателно? Какво може да се придобие от внимателното проучване на Бог? Когато вярващите проучват внимателно Бог, Бог крие лицето Си от тях и те не могат да придобият истината. Казват, че Божиите слова са истината и че хората могат да намерят пътя и да получат живот от тях. Не е добре за мен да действам по този начин — не мога да продължавам да Го проучвам внимателно“. Докато слушат проповеди и четат Божиите слова, те постепенно откриват, че хората имат покварен нрав, и неотклонно осъзнават, че не могат да съответстват на Бог, да изпълняват правилно и добре дълга си или да правят нещо добре, освен ако този покварен нрав не бъде изкоренен. Постепенно откриват, че причината хората да не могат да изпълняват добре дълга си е, защото поквареният им нрав и непокорството им пречат и защото действат според покварения си нрав и не са способни да се справят с нещата според истините принципи. След това започват да мислят: „Как мога да действам в съответствие с истините принципи? Когато поквареният ми нрав се разкрие, как мога да го изкореня?“. Най-доброто решение за покварения нрав на хората е истината и Божиите слова. Най-прекият начин хората да навлязат в истината е да търсят истините принципи и да намерят принципите за всичко, което правят. Това установява цели, посока, пътища и методи на практикуване. След като те бъдат установени, хората имат път, който да следват, и когато действат, е малко вероятно да нарушат управленските закони, да разкрият покварения си нрав или да причинят смущения и прекъсвания, и е още по-малко вероятно да се съпротивляват на Бог. След като преминат през такова преживяване, те чувстват, че са намерили подходящ път за вярата си в Бог и че това е пътят, от който се нуждаят, този, в който трябва да навлязат, правилният път за вяра в Бог и за живот, и че е много по-добре, отколкото да Го проучват внимателно и винаги да възприемат изчаквателен подход към Него. Те осъзнават, че внимателното проучване на Бог е безполезно и че колкото и да Го проучват внимателно, това няма да изкорени различните видове покварен нрав, които разкриват, или проблемите, които възникват, когато изпълняват дълга си. Затова те постепенно преминават от внимателното проучване на Бог към пътя на търсене на истините принципи. Това е нормалният начин на навлизане и процес на преживяване за обикновените покварени хора. За антихристите обаче е различно. От първия ден, в който влязат в Божия дом и прекрачат прага му, те си мислят: „Всичко в Божия дом е толкова интересно, всичко е толкова ново — различно е от невярващия свят. В Божия дом всеки трябва да бъде честен; прилича на голямо семейство и е толкова оживено!“. След като проучат внимателно, запознаят се със своите братя и сестри и ги разберат напълно, е време да проучат внимателно Бог. Мислят си: „Къде е бог? Какво прави бог? Как го прави? Внимателното проучване на Бог на небето е трудно; трудно е да се разгадае и ние не сме на висотата на това. Но сега има удобен пряк път — бог е дошъл на земята, което улеснява внимателното му проучване“. Някои от тях имат щастието да влязат в контакт с Бог на земята, като виждат тази личност със собствените си очи, което прави внимателното Му проучване още по-удобно. Как правят това? Те проучват внимателно как говори и се смее Бог на земята, по какви въпроси използва един начин на говорене и по какви друг, контекста, в който се смее и е щастлив, и за какво говори в тези моменти, както и за какво говори, когато не е щастлив или когато е ядосан. Те проучват внимателно в какви ситуации Той пренебрегва хората или е доста приятелски настроен към тях, кога кастри хората и кога не, на какви въпроси обръща внимание и от какво не се интересува, както и дали знае, когато хората Го проучват внимателно, мамят Го или Го нараняват зад гърба Му. След като проучат внимателно по-общите аспекти, антихристите се задълбочават в конкретиката, като например какво яде Бог на земята, какво облича и какъв е ежедневният Му режим. Те проучват внимателно какво харесва, къде обича да ходи и дори какви цветове харесва или не харесва, дали предпочита слънчево или облачно време и дали излиза при лошо време — всички тези конкретни подробности. От началото до края антихристите винаги проучват внимателно, като пренебрегват това, за което е дошла тази личност, която носи идентичността на Бог. Те казват: „Не ме интересува за какво си тук; щом привлечеш погледа ми, ще станеш обект на моята внимателна проверка“. Каква е целта на тяхната внимателна проверка? Те си мислят: „Ако мога да потвърдя, че ти наистина си бог, тогава мога непоколебимо и от все сърце да загърбя всичко, за да те последвам. Защото да вярваш в бог е като да залагаш и тъй като ти твърдиш, че си бог и въплътената плът на бог, да вярвам в теб е равносилно на това да заложа на теб. Как мога да не те проучвам внимателно? Ако не те проучвах внимателно, щеше да е несправедливо към мен самия. Ако не те проучвах внимателно, нямаше да поема отговорност за собствената си крайна цел, перспективи и съдба. Трябва да те проучвам внимателно до самия край“. Дори и днес, след цялата си внимателна проверка, те все още не са сигурни: „Този човек наистина ли е христос? Наистина ли е въплътеният бог? Не е много ясно. Както и да е, много хора го следват и ситуацията с разпространението на евангелието е относително обещаваща. Изглежда, че може да се разпространи още, така че не бива да си позволявам да изоставам. Но все още трябва да продължа да го проучвам внимателно“. Те са непоправими.

Антихристите имат нечестив нрав същност, затова никога не престават да проучват внимателно. В организация или общност от невярващи проучват внимателно и използват всякакви хора, като откриват какво харесват висшестоящите, установяват слабите им места и след това приспособяват действията си и се съобразяват с вкусовете на висшестоящите, за да им се подмажат. След като влязат в Божия дом, природата им остава непроменена — те продължават да проучват внимателно. Не успяват да разберат, че внимателното проучване на Бог не е пътят, който вярващите трябва да следват. Като проучват внимателно Бог, никога няма да възприемат Божиите действия, нито ще видят, че всичко, което Бог изразява, е истината, нито ще разберат, че всички тези Божии истини и действия са за спасението на човечеството. Антихристите никога няма да разберат този въпрос. Всичко, което виждат, е, че Божиите избраници непрекъснато страдат от преследването и гонението на Сатана. Те само наблюдават как злите хора извършват зли дела и причиняват смущения в църквата, а силите на антихристите в религиозния свят непрекъснато клеветят и заклеймяват Бог, а Бог никога не разрешава нищо от това. Така антихристите продължават да се придържат към собствените си представи и фантазии, като упорито отказват да приемат каквито и да било истини, изразени от Бог. Какъв е резултатът? Техните представи и фантазии стават тяхното доказателство за съпротива срещу Бог. В очите на антихристите тези така наречени доказателства са причините, поради които те не вярват в Божията идентичност и същност или не ги признават. Именно защото отказват да приемат истината, те никога, никога няма да видят истините, съдържащи се под тези факти, истините, които хората трябва да разберат и да възприемат, и Божиите намерения. Това е резултатът от тяхната внимателна проверка. Изправени пред тези факти, онези, които се стремят към истината, обичат истината и имат истинска вяра в Бог, могат да приемат нещата от Бог и да реагират правилно, независимо какво се случва в Божия дом, и могат да чакат Бог, да се успокоят пред Бог и да Му се молят, да се стремят да схванат Божиите намерения, а също и да разбират и възприемат, че зад появата на всички тези неща стоят добрите намерения на Бог. За да разкрие и отстрани злите хора, Бог прави много неща, които хората не биха си помислили. В същото време, за да усъвършенства Божиите избраници и да им даде възможност да придобият прозрение и да научат уроци, Той също така използва злите хора и техните злодеяния, за да служат. От една страна, Бог ги разкрива и отстранява. От друга страна, Той дава възможност на Своите избраници да видят кои неща са положителни и кои негативни, кого Бог одобрява, кого Бог мрази, кой е отстранен от Бог и кого Той благославя. Това са все уроци, които Божиите избраници трябва да научат, положителните резултати, които трябва да постигнат онези, които се стремят към истината, и истините, които хората трябва да разберат. Въпреки това поради техния нечестив нрав същност антихристите никога няма да постигнат тези най-ценни неща. Затова те имат само едно състояние — докато са в Божието присъствие, освен че се съмняват в Него, те непрекъснато Го проучват внимателно. Дори да не могат да стигнат до дъното на това, те продължават да Го проучват внимателно. Ако ги попиташ дали са уморени, те казват: „Ни най-малко. Да проучваш бог внимателно е забавно, увлекателно, интересно и ангажиращо!“. Не са ли това дяволски думи? Те притежават облика на Сатана, имат природата същност на антихристите. Те нямат намерение да приемат истината или Божието спасение; те са тук единствено, за да проучват внимателно Бог.

в. Подозрение

А сега ще разговаряме за подозренията на антихристите към Бог. Какво означава буквално „подозрение“? Има някои конкретни проявления, мисли и модели на поведение при внимателното проучване на Бог и е абсолютно правилно да се каже, че същото важи и за подозренията. След като проучат внимателно Бог, някои хора все още не знаят какъв е наистина Божият нрав или какви емоции има Бог и не са сигурни дали Бог наистина съществува. Те са още по-малко способни да определят дали този обикновен човек е Христос, или дали Той притежава Божията същност. Те не разбират и не са наясно с тези неща. След това, когато имат възможност да взаимодействат с Бог, те си мислят: „христос разговаря с мен за това, че хората изпълняват дълга си нехайно. Възможно ли е някой да е говорил за това, че изпълнявам дълга си нехайно и христос да е разбрал за това? Затова ли повдигна този въпрос, когато се срещнахме? Това определено е така, защото някой ме е натопил и след като христос е разбрал, ме е нарочил за разобличаване. Харесва ли ме все още христос, като знае какъв човек съм? Изпитва ли неприязън или презрение към мен? Подготвя ли се да ме освободи от длъжност?“. След като изчакват известно време и виждат, че не са били освободени от длъжност, те си мислят: „Уф, толкова се уплаших. Мислех си, че христос може да е дребнав, но той не го направи. Сега мога да се отпусна“. Някои може да кажат: „По време на последната ми среща с христос говорих несвързано, като необразован човек, и речта ми беше малко странна. Разобличих истинската си същност. Ще има ли христос лошо впечатление за мен? Ще ме отстрани ли по-късно? Всичко е наред, когато не го виждам — проблемите ми се появяват само когато се срещам с него. Не бива да се срещам повече с него, трябва да го избягвам, когато го видя, и да стоя колкото се може по-далеч от него, и категорично не бива да имам работа, взаимодействия или близък контакт с христос. В противен случай той може да ме презре“. Какви мисли и подходи са това? (Подозрения.) Това са подозрения. Има и такива, които казват: „На последното събиране бог зададе прост въпрос, но аз не отговорих добре, което разкри недостатъците ми. Ще си помисли ли бог, че нямам добри заложби, и ще спре ли да ме развива в бъдеще? Последния път някой разобличи нещо, което направих, като каза, че съм бил глупав и съм действал необмислено. Ако бог разбере за това, ще ме усъвършенства ли все още в бъдеще? Какъв е статусът ми според бог — висок или нисък, по-висш или по-низш? Към коя категория принадлежа? В бъдеще, когато говоря с бог, трябва да си правя чернова на думите. Не мога да говоря небрежно или да казвам каквото ми е на ума. Трябва да размишлявам повече, да обмислям нещата повече, да преценявам повече, да организирам добре езика си и да представя най-изключителната и умела страна от себе си на христос. Колко прекрасно и перфектно би било това!“. Това също е подозрение.

Подозрението е друга черта на нечестивия нрав на антихристите. Освен да се съмняват и да проучват внимателно, антихристите таят и подозрения. Казано накратко, независимо кой аспект преобладава в мислите им, никой от тях няма нищо общо с практикуването и търсенето на истината. Могат ли тогава тези подходи, мисли или методи да потвърдят, че нравът същност на антихристите е нечестив? (Да.) Независимо дали антихристите се съмняват в Бог, проучват внимателно Бог или таят подозрения към Бог, във всеки случай винаги пропускат да се съсредоточат върху истината, никога не се обръщат назад и упорито използват тези методи, за да обмислят въпроси, свързани с Бог, и да се отнасят с Бог, без изобщо да търсят истината. Независимо колко изтощителни и тежки могат да бъдат тези действия, те неуморно продължават да ги извършват и да ги повтарят. Независимо колко дълго са проучвали внимателно или са били подозрителни към Бог, или дали са постигнали някакви резултати, или не, те продължават да следват този път както преди, като продължат да действат по този начин и да повтарят действията си. Никога не се изследват себе си и си мислят: „Това ли е методът и отношението, с които едно сътворено същество трябва да се отнася с Бог? Какво е естеството на начина, по който се отнасям с Бог? Какъв вид нрав разкривам? Да се отнасям с Него така съгласно истината ли е? Бог мрази ли това? Ако продължавам да правя неща, които Бог мрази, какъв ще бъде крайният резултат? Ще бъда ли изоставен и отстранен от Бог? Тъй като ще има негативни последици, защо не мога да действам и да практикувам според Божиите слова и изисквания?“. Размишляват ли те върху тези въпроси? (Не.) Защо не размишляват? Защото в характера им липсват съвест и рационалност. Те нямат съвест, затова извършват такива неразумни и абсурдни действия, без да го осъзнават. Липсата на рационалност ги кара никога да не разбират кои са, нито позицията, гледището и статуса, които трябва да заемат. Те никога не чувстват, че са обикновен човек, покварено човешко същество или потомък и рожба на Сатана, мразен от Бог. Нещата, които хората трябва да приемат, са Божиите слова, Божиите изисквания и истината, която Бог им предоставя; те не трябва да проучват внимателно Бог, сякаш са Му равни, и да се смеят и да говорят с Бог, сякаш общуват с друг човек — не е ли това нечовешко? В този момент характерът на антихристите се разкрива и нечестивият нрав същност на антихристите взема връх в тях, като ги кара неуморно да се занимават с тези безполезни и безсмислени действия, които вредят на другите и не предлагат никаква полза за тях самите. И все пак не могат да се откажат; продължават да не осъзнават грешката на този път и природата, която се крие зад тези действия. Независимо от количеството усилия, страдания и неуспехи, които са свързани с този въпрос, не изпитват самообвинения, упреци или чувство за вина. Настояват да бъдат наравно с Бог, дори проучват внимателно и презират Бог отвисоко, многократно се съмняват и са подозрителни към Него. Независимо колко години са вярвали в Бог, отношението им към Бог и начинът, по който се отнасят с Него, никога не са се променили. Ако не се съмняват в Него, те Го проучват внимателно, а ако не Го проучват внимателно, са подозрителни към Него. Сякаш са обладани от демон или омагьосани — това са няколко проявления на нечестивата същност на антихристите. Антихристите са нечестиви по природа; някои хора, които не могат да прозрат същността на антихристите, може да кажат: „Не можеш ли да се въздържиш от внимателното проучване на Бог? Не можеш ли да спреш да се съмняваш в Него? Не можеш ли да спреш да си подозрителен към Него? Ако спреш да правиш тези неща, ще можеш да разбереш истината, да се отнасяш с Бог като с Бог, да развиеш истинска вяра в Бог и с основание да станеш един от Божия народ; ще имаш възможност да станеш сътворено същество, което е съгласно критериите, и тогава няма ли да си достоен да се назовеш един от Божиите избраници? Колко прекрасно би било това!“. Антихристите обаче отвръщат: „Не съм толкова глупав. Каква е ползата да бъдеш сътворено същество, което е съгласно критериите? Това е скучно. Интересно е само когато се съмнявам, проучвам внимателно и съм подозрителен към бог!“. Това проявление на антихристите е като това, което казва големият червен змей: „Борбата с други хора и с небето е източник на безкрайно забавление“. Това е точно определение и истинско отражение на нечестивата природа същност на антихристите. Казано накратко, антихристите са изключително нечестиви, те са нечестиви до крайност. Онези, които вярват в Бог, но категорично отказват да приемат истината, са нечестиви хора. Много хора винаги искат да дадат на антихристите шанс да се покаят, като мислят, че един ден те ще се покаят — правилен ли е този аргумент? Както се казва в поговорката: „Вълкът козината си мени, но нрава — не“ и „Окраската на леопарда не може да се промени“. Затова не можеш да използваш стандарти и методи за справяне с хора, за да се справяш с антихристите или да поставяш изисквания към тях. Те са такива, каквито са. Ако не проучват Бог внимателно или не се съмняват в Него, или ако не са подозрителни към Него, те се чувстват неудобно, защото са управлявани от своята нечестива природа.

г. Предпазливост

Сега ще разговаряме за предпазливостта. Антихристите имат една най-преобладаваща и ясна мисъл и гледна точка. Те казват: „Хората не бива да позволяват на бог да контролира съдбите им или да господства над тях; ако бог контролира съдбата на човек, тогава с него е свършено. Хората трябва да контролират себе си, за да постигнат щастие и за да могат да ядат, да пият и да се забавляват без да се тревожат. Бог не позволява на хората да ядат, да пият и да се забавляват, той не им позволява да живеят добре; той само кара хората да понасят несгоди. Затова трябва да поемем отговорност за собственото си щастие; не можем да поверяваме съдбите си на бог, нито пасивно да чакаме всичко, нито да оставяме бог да прави подготовка, да ни просветлява и води — не можем да бъдем такъв тип хора. Имаме човешки права и право на независими действия, както и свободна воля. Не е нужно да докладваме всичко на бог и да се допитваме до бог за всичко — това ще ни направи да изглеждаме толкова некомпетентни; само глупаците правят така!“. Какво правят те? (Предпазват се от Бог.) Някои хора казват: „Бъди внимателен, когато даваш обет пред бог; обмисляй внимателно думите си. Когато човек действа, небето гледа!“. Някои се молят: „О, боже, посвещавам целия си живот и младост на теб; няма да си търся партньор или да се женя“. Но след като кажат това, съжаляват и си мислят: „Ще изпълни ли бог думите ми? Ами ако наистина имам нужда от партньор или искам да се оженя? Ще ме накаже ли бог? Това е лошо!“. Оттогава нататък те стават потиснати и безрадостни, избягват противоположния пол и се страхуват от наказание. Какво правят те? (Предпазват се от Бог.) Друг тип хора казват: „Да отдаваш всичко на бог не е нито лесно, нито просто. Трябва да имаш резервен план; трябва да си подготвиш изход, преди да отдадеш всичко на бог. В противен случай, когато останеш без ресурси, бог няма да се погрижи за теб! Да отдаваш всичко на бог е твоя работа; това, че бог господства над всички неща, е друг въпрос. Бог господства над всички неща — ще се погрижи ли той за малък човек като теб? Бог се грижи само за големите неща; той не се занимава с тези дребни неща. Затова трябва да планираш и да подготвиш своя изход; ако бог по-късно вече не те иска и те отпрати, той няма да прояви никаква милост към теб“. Що за мислене е това? (Предпазливост към Бог.) Хората са толкова пресметливи. След като станат водачи, някои плащат известна цена и наистина отдават малко, но поради лошата си човешка природа, отвратителния си нрав и нрава на антихристите, който притежават, нанасят значителни загуби на Божия дом. В резултат на това те биват отпратени. След това се научават да се държат прилично и да стоят в сянка, без да се доверяват на никого, като казват: „Преди винаги се доверявах на хората, така че всички знаеха какво наистина се случва с мен, но след това някой ме докладва на божия дом и бях отпратен. Затова сега трябва да се науча да се затварям в себе си, да се прикривам и да се защитавам и пазя. Трябва да бъда предпазлив, когато се доверявам на хората, и не бива да се доверявам дори на бог. Вече не вярвам, че бог е истината, че той е благонадежден. Дори още по-малко вярвам на братята и сестрите. Никой не е достоен за доверието ми, дори членовете на семейството ми или роднините ми, да не говорим за онези, които се стремят към истината“. Какво правят те? (Пазят се.) Когато антихристите преживеят кастрене, неуспех, падения и разкриване, те правят равносметка на това и се изразяват с поговорка: „Никога не възнамерявай да навредиш на другите, но винаги се пази от вредата, която те могат да ти причинят“. В действителност те са навредили доста на другите, а накрая се маскират и измислят тази заблуда. След като в продължение на много години са вярвали в Бог и са преживели многобройни провали и неуспехи, както и Божието разкриване и Неговото кастрене, при нормални обстоятелства хората трябва да се самоанализират и да опознаят себе си чрез поуките от тези провали, като търсят истината, за да разрешават проблемите, и като открият причините за своите провали и подхлъзвания в Божиите слова, както и пътя на практикуване, по който трябва да поемат. Антихристите обаче не правят това. След многобройни подхлъзвания и провали те влошават поведението си, съмненията им в Бог стават все повече и все по-тежки, внимателната им проверка на Бог става все по-интензивна, подозренията им към Бог се задълбочават и сърцата им също се изпълват с предпазливост спрямо Бог. Тяхната предпазливост е пълна с оплаквания, гняв, предизвикателство и възмущение и постепенно те дори стигат до отричане, осъждане и заклеймяване на Бог. Не са ли те във все по-голяма опасност? (Да, така е.)

Ако съдим по отношението на антихристите към Бог, към средата и към хората, събитията и нещата, подредени от Бог, към разкриването и дисциплинирането им от Бог и т.н., имат ли те и най-малкото намерение да търсят истината? Имат ли те и най-малкото намерение да се покорят на Бог? Имат ли те и най-малката вяра, че всичко това не е случайно, а по-скоро се намира под Божието върховенство? Имат ли те това разбиране и осъзнатост? Очевидно не. Може да се каже, че първопричината за тяхната предпазливост идва от съмненията им в Бог. Може да се каже, че първопричината за тяхната подозрителност към Бог също идва от съмненията им в Бог. Резултатите, породени от тяхната внимателна проверка на Бог, ги правят по-подозрителни към Бог и същевременно по-предпазливи към Бог. Ако се съди по различните мисли и възгледи, породени от мисленето на антихристите, както и по различните подходи и модели на поведение, създадени под влиянието на тези мисли и възгледи, тези хора са съвсем просто казано неразумни. Те не могат да разберат истината, не могат да развият истинска вяра в Бог, не могат напълно да повярват и да признаят съществуването на Бог, не могат да повярват и да признаят, че Бог господства над цялото съзидание, че Той господства над всичко. Всичко това се дължи на техния нечестив нрав същност.

19 декември 2020 г.