Как Бог управлява и властва над духовния свят: Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата

Току-що обсъдихме цикъла на живот и смърт на хората от първата категория — неверниците. Сега нека да обсъдим онзи на втората категория — различните хора на вярата. „Цикълът на живот и смърт на различните хора на вярата“ е още една много важна тема и е крайно необходимо да имате някакво разбиране за нея. Първо, нека поговорим за това кои са религиите, за които се отнася „вярата“ в понятието „хора на вярата“ — петте основни религии: юдаизма, християнството, католицизма, исляма и будизма. В допълнение към неверниците, хората, които вярват в тези пет религии, формират голяма част от населението на света. Сред тези пет религии онези, които са направили кариера от вярата си, са малко, но тези религии имат много последователи. Когато умрат, те ще отидат на различно място. На „различно“ място от кого? От неверниците — хората без вяра — за които току-що говорихме. След като умрат, вярващите от тези пет религии отиват на друго място, различно от това на неверниците. Това обаче е все същият процес; духовният свят пак ще ги съди въз основа на всичко, което са вършили, преди да умрат, след което те ще бъдат третирани по съответния начин. Защо обаче тези хора се изпращат на друго място, където да бъдат третирани? За това има важна причина. Каква е тя? Ще ви го обясня с пример. Преди да го направя обаче, вие може би си мислите: „Може би това е така, защото те имат малко вяра в Бог! Те не са пълни неверници“. Не това обаче е причината. Има много важна причина те да бъдат отделени от останалите.

Да вземем например будизма. Ще ви кажа един факт. На първо място, будист е някой, който е приел будизма, и това е човек, който знае каква е неговата вяра. Когато будистите подстригват косите си и стават монаси или монахини, това означава, че те се отделят от светския живот и изоставят шума на човешкия свят. Всеки ден те рецитират сутрите и възпяват имената на будите, хранят се само с вегетарианска храна, водят аскетичен начин на живот и прекарват дните си, придружени само от студената, слаба светлина на маслена лампа. Те прекарват целия си живот по този начин. Когато физическият живот на будиста приключи, той ще направи равносметка на живота си, но в сърцето си няма да знае къде ще отиде след смъртта си, кого ще срещне или какъв ще бъде изходът за него: дълбоко в себе си той няма да има ясна представа за такива неща. Той няма да е свършил нищо повече от това да носи сляпо някаква вяра през целия си живот, след което да напусне човешкия свят заедно със своите слепи желания и идеали. Такъв е краят на физическия живот на будиста, когато той напуска света на живите; след това той се връща на първоначалното си място в духовния свят. Дали този човек ще се прероди отново, за да се върне на земята и да продължи самоусъвършенстването си, зависи от поведението и практиката му преди неговата смърт. Ако не е направил нищо лошо през живота си, той бързо ще се прероди и ще бъде изпратен отново на земята, където този човек отново ще стане монах или монахиня. Тоест те практикуват самоусъвършенстване по време на физическия си живот в съответствие с начина, по който са практикували самоусъвършенстване първия път, и след това, след приключване на физическия си живот, се връщат в духовното царство, където ще бъдат проучени. След това, ако не се открият проблеми, те могат да се върнат още веднъж в света на човека и отново да приемат будизма, като по този начин продължат своята практика. След като се преродят от три до седем пъти, те отново ще се върнат в духовния свят, където отиват след края на всеки физически живот. Ако различните им качества и поведение в човешкия свят са били в съответствие с небесните укази на духовния свят, от този момент нататък те ще останат там; те повече няма да се прераждат като хора, нито ще има риск да бъдат наказани за злодеяния на земята. Никога повече няма да им се налага да преминават през този процес. По-скоро, в зависимост от обстоятелствата, те ще заемат позиция в духовното царство. Това будистите наричат „постигане на състояние на Буда“. Постигане на състоянието на Буда означава най-вече някой да се реализира като служител на духовния свят и след това повече да не се преражда и да не бъде изложен на риск от наказание. Нещо повече, това означава, че повече няма да изпитва човешки страдания след прераждане. И така, има ли все още някаква вероятност те да се преродят като животни? (Не.) Това означава, че те ще останат, за да поемат роля в духовния свят, и повече няма да се прераждат. Това е един от примерите за постигане на състоянието на Буда в будизма. Що се отнася до онези, които не постигнат реализация, при завръщането си в духовния свят те се подлагат на преглед и проверка от съответния служител, който открива, че приживе те не са практикували самоусъвършенстване усърдно или не са били съвестни в рецитирането на сутрите и възпяването на имената на будите, както е предписано от будизма, а вместо това са извършили много злодеяния и са се държали много порочно. Тогава тяхното злодеяние подлежи на съд в духовния свят и след това те със сигурност ще бъдат наказани. В това отношение няма изключения. Кога такива хора могат да постигнат реализация? В живот, в който не вършат никакво зло — когато, след завръщането им в духовния свят, се установи, че не са извършили нищо лошо, преди да умрат. След това те продължават да се прераждат, като продължават да рецитират сутрите и да възпяват имената на будите, прекарват дните си на студената, слаба светлина на маслена лампа, и се въздържат от убиване на каквото и да е живо същество, както и от ядене на месо. Те не участват в света на човека, оставят проблемите му далеч зад гърба си и не водят спорове с другите. В този процес, ако те не са извършили никакво зло, след като се върнат в духовния свят и всички техни действия и поведението им бъдат разгледани, те отново се изпращат в човешкия свят, в цикъл, който продължава от три до седем пъти. Ако през това време не бъде извършено никакво нарушение, тогава тяхното постигане на състояние на Буда ще остане незасегнато и няма да се забави. Това е характеристика на цикъла на живот и смърт на всички хора на вярата: те са способни да „постигнат реализация“ и да заемат позиция в духовния свят; това ги отличава от неверниците. Първо, докато още живеят на земята, как се държат онези, които са способни да заемат позиция в духовния свят? Те не трябва в никакъв случай да извършват никакво зло: не трябва да убиват, подпалват, изнасилват или грабят; ако участват в измама, заблуда, кражба или грабеж, те не могат да постигнат реализация. С други думи, ако имат каквато и да било връзка или съпричастност към злодеяния, те няма да са в състояние да избегнат наказанието, отредено им от духовния свят. Духовният свят предприема подходящи мерки за будистите, които постигат състояние на Буда: те могат да бъдат назначени да управляват онези, които изглежда вярват в будизма и в Стареца на небето — може да им бъде определена сфера на компетентност. Възможно е те да отговарят само за неверниците или да заемат длъжности с много маловажни задължения. Такова разпределение се прави според различната природа на душите им. Това е пример за будизъм.

Сред петте религии, за които говорихме, християнството е сравнително специално. Какво прави християните толкова специални? Това са хора, които вярват в истинския Бог. Как могат онези, които вярват в истинския Бог, да бъдат причислени тук? Твърдението, че християнството е вид вяра, несъмнено означава само, че то има отношение към вярата; то следва да се разбира само като вид церемония, вид религия и нещо съвсем различно от вярата на онези, които истински следват Бог. Причината, поради която причислих християнството към петте основни религии, е, че то е сведено до същото ниво като юдаизма, будизма и исляма. Повечето хора тук не вярват, че има Бог, или че Той управлява всички неща, а още по-малко вярват в Неговото съществуване. Вместо това те просто използват Писанията, за да обсъждат богословието, и използват богословието, за да учат хората да бъдат добри, да понасят страдания и да вършат добри неща. Това е религията, в която се е превърнало християнството: то се съсредоточава само върху богословски теории, които нямат абсолютно никаква връзка с Божието дело за управление и спасяване на човека. То се е превърнало в религия на хора, които следват Бог, но които всъщност не са признати от Него. Бог обаче има принцип в подхода Си и към такива хора. Той не се занимава с тези хора и не се разправя с тях случайно или произволно, както постъпва с неверниците. Той се отнася към тях по същия начин, както към будистите: ако приживе християнинът може да проявява самодисциплина, да спазва стриктно Десетте заповеди и да поставя изисквания към собственото си поведение в съответствие със законите и заповедите, и да се придържа към тях през целия си живот, то и той трябва да прекара същото време в преминаване през циклите на живот и смърт, преди да може наистина да постигне така нареченото възнесение. След като постигне това възнесение, той остава в духовния свят, където заема позиция и става един от неговите служители. По същия начин, ако вършат зло на земята — ако са твърде грешни и извършат твърде много грехове — такива хора неизбежно ще бъдат наказани и дисциплинирани с различна степен на строгост. В будизма постигане реализация означава преминаване в Чистата земя на върховното блаженство, но как го наричат в християнството? Нарича се „влизане в рая“ и „възнасяне“. Онези, които наистина са възнесени, също преминават през цикъла на живот и смърт от три до седем пъти, след което, когато умрат, идват в духовния свят, сякаш са заспали. Ако отговарят на критериите, те могат да останат там, за да заемат позиция, и за разлика от хората на земята те няма да се преродят по обикновен начин или според установената практика.

Сред всички тези религии целта, за която говорят и към която се стремят, е същата като постигането на реализация в будизма; просто тази „реализация“ се постига с различни средства. Всички те са от един дол дренки. За тази част от последователите на тези религии, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания в поведението си, Бог осигурява подходяща крайна цел, подходящо място, където да отидат, и се отнася с тях по подходящ начин. Всичко това е разумно, но не се случва така, както хората си го представят. Сега, след като чухте какво се случва с християните, как се чувствате? Смятате ли, че тяхното положение е несправедливо? Съчувствате ли им? (Малко.) Нищо не може да се направи; сами са си виновни. Защо казвам това? Божието дело е истинско; Бог е жив и реален и Неговото дело е насочено към цялото човечество и към всеки човек. Защо тогава не приемат това? Защо толкова трескаво се противопоставят и преследват Бог? Те трябва да се смятат за късметлии, че изобщо имат такъв изход, така че защо ги съжалявате? Това, че са третирани по този начин, показва голямо великодушие. Като се има предвид степента, в която те се противопоставят на Бог, те би трябвало да бъдат унищожени, но Бог не прави това, а просто се отнася към християнството по същия начин, както към всяка обикновена религия. Следователно има ли нужда да разглеждаме по-подробно останалите религии? Духът на всички тези религии е хората да понасят повече трудности, да не вършат зло, да вършат добри дела, да не ругаят другите, да не ги съдят, да стоят настрана от спорове и да бъдат добри хора — повечето религиозни учения са такива. Следователно, ако тези хора на вярата — тези последователи на различни религии и вероизповедания — са способни да спазват стриктно своите религиозни предписания, те няма да допускат големи грешки или грехове по време на земния си живот; и след като се преродят от три до седем пъти, тези хора — онези, които са способни да спазват стриктно религиозните предписания — като цяло ще останат, за да заемат позиция в духовния свят. Има ли много такива хора? (Не, няма.) На какво основавате отговора си? Не е лесно да вършиш добро и да спазваш религиозните правила и закони. Будизмът не позволява на хората да ядат месо — ти би ли се справил с това? Ако трябваше да носиш сиви одежди, да рецитираш сутри и да възпяваш имената на будите в будистки храм по цял ден, ти би ли се справил с това? Няма да е лесно. Християнството има Десетте заповеди, заповедите и законите; те лесно ли се спазват? Не, нали? Вземете например забраната да ругаете другите: хората просто не са способни да спазват това правило. Неспособни да се въздържат, те ругаят, а след това не могат да върнат думите си назад, така че какво правят? През нощта те изповядват греховете си. Понякога, след като са ругали другите, те все още таят омраза в сърцата си и дори стигат дотам, че планират кога допълнително да наранят онези хора. Накратко, за онези, които живеят сред тази мъртва догма, не е лесно да се въздържат от съгрешаване или извършване на зло. Следователно във всяка религия само шепа хора са способни действително да постигнат реализация. Смятате ли, че тъй като толкова много хора следват тези религии, голяма част от тях ще са способни да останат, за да поемат роля в духовното царство? Не са толкова много; едва малцина са способни наистина да постигнат това. Като цяло това е за цикъла на живот и смърт на хората на вярата. Онова, което ги отличава, е, че те могат да постигнат реализация и това ги отличава от неверниците.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият X“)

Предишна: Как Бог управлява и властва над духовния свят: Цикълът на живот и смърт на неверниците

Следваща: Как Бог управлява и властва над духовния свят: Цикълът на живот и смърт на Божиите последователи

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger